ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№647
гр.Хасково, 25.08.2022г.
Административен
съд – Хасково, в закрито съдебно заседание на
двадесет и пети август през две хиляди и двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: ПАВЛИНА ГОСПОДИНОВА
като разгледа адм.дело №715 по описа за 2022г.,
за да се произнесе, взе предвид следното
Производството е
образувано по жалба от ООД
Цифрова кабелна корпорация - гр.Пловдив, против отказ за издаване на разрешение
за строеж, обективиран в писмо рег.№53Ц-45-3/4 от 04.07.2022г. по описа на
Община Хасково, на Кмет на Община Хасково. От жалбоподателя било подадено
заявление рег.№53Ц-45-3 от 17.11.2021г. по описа на Община Хасково, до Главен
архитект за одобряване / съгласуване на инвестиционен проект и издаване на
разрешение за строеж Изграждане на подземна физическа инфраструктура,
предназначена за разполагане на електронна съобщителна мрежа на ЦКТ ООД на
територията на гр.Хасково. Оспореното писмо било връчено на дружеството на
05.07.2022г. и по същество представлявало отказ за издаване на исканото разрешение
за строеж, независимо от това, че инвестиционният проект бил одобрен на
25.11.2021г. В писмото се сочела сума от 172 580,00 лева, която била
дължима за сервитутно право за имоти, които са частна общинска собственост, и
1550,00 лева – за изготвените експертни оценки. Било посочено и че едва след
заплащането им щели да преминат към последващи действия, като това било
безспорно издаването на разрешение за строеж. Отказът да се издаде разрешение
за строеж следвало да бъде изричен и с конкретни мотиви. Посоченото за суми,
които следвало да бъдат заплатени за сервитутно право, противоречало на
разпоредбите на ЗЕСМФИ, а ЦКК ООД имало качество на оператор на електронна
съобщителна мрежа по смисъла на пар.1, т.4 от ДР на ЗЕСМФИ, както и мрежов
оператор – пар.1, т.3. В жалбата се сочи, че за вида и характера на акта
следвало да се изхожда от съдържанието му и разпоредителната част, а не от
неговото заглавие. Освен това предполагаемата воля на административния орган не
следвало да бъде извеждана в съдебната фаза при оспорването на акта. Иска се
оспореният отказ да бъде отменен като незаконосъобразен, постановен неспазване
на форма и при съществено нарушение на административнопроизводствените правила,
както и при противоречие с материалноправните разпоредби.
В придружително писмо при представяне на преписката
издателят на акта – Кмет на Община Хасково, сочи, че оспореният акт попада в
хипотезата на чл.21, ал.5 от АПК и не представлява индивидуален административен
акт. С писмото само се уведомявало дружеството относно изготвени пазарни оценки
на сервитутно право за имоти, които били частна общинска собственост. Не подлежало на
самостоятелен съдебен контрол. Община Хасково вече била уведомила дружеството
за необходимите документи, които следва да се представят, за да бъде издадено
разрешение за строеж, вкл. писмен договор между страните на основание чл.30,
ал.1, т.1 от ЗЕСМФИ. При засягането от трасето на имоти частна общинска
собственост, то съгласно специалните разпоредби на ЗЕСМФИ било изпратено и
процесното писмо с посочен размер на обезщетението за сервитутното право.
Считат, че едва след заплащане на сумата и сключване на договора процедурата
можела да продължи, а и учредяването на
сервитут било многофазна процедура, като всяка фаза завършвала с отделен административен
акт, който можел да бъде обжалван. Оспореното писмо било кореспонденция в
отговор на Заявление изх.№и-71014/03.12.2021г. по описа на дружеството, с което
бил поискан да бъде сключен договор по чл.30, ал.1, т.1 от ЗЕСМФИ. Самият
размер и приемането на оценката, определени от вещото лице за сервитутно право,
подлежал съдебен контрол. Искат жалбата да бъде оставена без разглеждане като
недопустима.
Като извърши проверка относно
допустимостта на жалбата в настоящото производство, съдът намира същата за
недопустима.
Съгласно чл.21, ал.5, изр.1 от АПК не са индивидуални административни
актове волеизявленията, действията и бездействията, когато са част от
производствата по издаване или изпълнение на индивидуални или общи
административни актове.
С оглед
специфичния предмет на разрешението за строеж в производството по издаването му
приложение намират специалните разпоредби на ЗЕСМФИ. Този закон - обн. ДВ,
бр.21/09.03.2018г., в сила от 09.03.2018г.,
регламентира обществените отношения, свързани с разполагането,
ползването, поддържането и развитието на електронните съобщителни мрежи – чл.1,
ал.1, т.1, като е приложим за електронни съобщителни мрежи и физическа
инфраструктура - публична и частна собственост. Съгласно чл.47, ал.1 от ЗЕСМФИ
дейностите по инвестиционно проектиране, съгласуване и одобряване на
инвестиционните проекти, по издаване на разрешение за строеж и въвеждане в
експлоатация на физическа инфраструктура за разполагане на електронни
съобщителни мрежи и приемно-предавателни станции се извършват при условията и
по реда на ЗУТ. Така при издаването исканото от
жалбоподателя разрешение за строеж следва да бъдат спазвани общите изисквания
на ЗУТ, но приоритетно приложим е ЗЕСМФИ, който именно предвижда специален
облекчен ред за разполагането, ползването, поддържането и развитието на ЕСМ и
дерогира общия ред по ЗУТ. Според правилото на чл.30, ал.1 от ЗЕСМФИ операторите
на електронни съобщителни мрежи имат право да разполагат електронни съобщителни
мрежи и да изграждат свързаната с тях физическа инфраструктура въз основа на
писмен договор, включително на договор за наем, договор или административен
акт, върху, над или под имоти, които са публична или частна държавна или
общинска собственост или частна собственост на физически или юридически лица. Затова при установените факти следва да се приеме, че
за изграждане на физическа инфраструктура, предназначена за разполагане на ЕСМ,
се изисква сключването на писмен договор за наем или на друг вид договор,
предоставящ временно право на ползване на оператора за определен срок. При
приложение на общите правила и съгласно чл.148, ал.4 от ЗУТ строително
разрешение следва да се издаде на възложителя, а възложител е собственикът на
имота, лицето, на което е учредено право на строеж в чужд имот и лицето, което
има право да строи в чужд имот по силата на закона, съобразно разпоредбата на
чл.161, ал.1 от ЗУТ. Между страните в настоящото производство няма спор, че
собственик на засегнатите от процесния строеж поземлени имоти е Община Хасково,
като видът собственост за определени ПИ е
публична, а за друга част от посочените в Регистъра имоти – л.18 и сл. от
делото, собствеността е частна. От друга страна дружеството - жалбоподател,
нито твърди, нито е представило доказателства, че е лице, на което е учредено
право на строеж в чужд имот или лице, което има право да строи в чужд имот по
силата на закон. За реализацията на инвестиционния проект е необходимо да бъде
учреден сервитут от страна на Община Хасково като собственик на терена, като за
това видно от представените доказателства – Заявление
изх.№И-71014/03.12.2021г., ООД Цифрова кабелна корпорация е поискало да бъде
сключен договор по чл.30, ал.1, т.1 от ЗЕСМФИ. Липсва издаден акт за учредяване
на сервитутно право на прокарване през общинските имоти на процесната съобщителна
мрежа за ООД ЦКК. В случая е без значение и дали жалбоподателят се е възползвал
от възможността да оспорва определената като размер сума за учредяване на
сервитутно право в имоти частна общинска собственост. А притежаваното
качеството на оператор на електронни съобщителни мрежи /ЕСМ/ и едновременно с
това мрежови оператор по смисъла на легалната дефиниция на понятието, дадена в
т.4 във вр. с т.3 от пар.1 от ДР на ЗЕСМФИ, което има жалбоподателя, не го
определя едновременно с това и като възложител.
В този смисъл съдът счита, че могат да бъдат обжалвани решенията на Комисията
по чл.210 от ЗУТ за определената сума за учредяване на сервитут или пък
изричния отказ да бъде издадено разрешение за строеж, но при вече придобити
права за жалбоподателя да изгради инфраструктура. Настоящият съдебен акт, който
отразява кореспонденция във връзка с процедурите, не само не е отказ да се
издаде разрешение за строеж, но и не може да бъде разглеждан като индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК, тъй
като няма самостоятелно действие и с него не се създават конкретни права и
задължения за граждани или организации, съответно – не се засягат
непосредствено техни права и свободи.
Поради така изложеното съдът намира, че
жалбата срещу „отказ“
за издаване на разрешение за строеж, обективиран в писмо рег.№53Ц-45-3/4 от
04.07.2022г. по описа на Община Хасково, издадено от Кмет на Община Хасково, следва да бъде
оставена без разглеждане като недопустима, а производството по делото следва да
бъде прекратено, като жалбоподателят дължи направените от ответната страна
разноски за юрк.възнаграждение на основание чл.37 от Закона
за правната помощ
и чл.24 от Наредба
за заплащането на правната помощ - 100,00 лева.
Мотивиран така и на основание чл.159, т.1
от АПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата от ООД
Цифрова кабелна корпорация - гр.Пловдив, против „отказ“ за издаване на
разрешение за строеж, обективиран в писмо рег.№53Ц-45-3/4 от 04.07.2022г. по
описа на Община Хасково, на Кмет на Община Хасково.
ПРЕКРАТЯВА производството по а.д.№715/2022г.
по описа на Административен съд Хасково.
ОСЪЖДА ООД Цифрова кабелна корпорация - гр.Пловдив,
ЕИК *********, да заплати на Община Хасково направените разноски за
юрк.възнаграждение в размер на 100,00 лева.
Определението може да се обжалва с частна
жалба пред Върховен административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му.
Съдия: