МОТИВИ на присъда от 25.10.2017 г. по н.о.х.д. № 1/2017
г. по описа на Софийски окръжен съд, ІV-ти състав.
С.о.п. е внесла
обвинителен акт за разглеждане в Софийски окръжен съд, с който срещу
подсъдимия Ц.Х.Ц. са повдигнати следните обвинения:
- за това, че на 14.02.2015 г., около 03,30 ч., в гр.Е.,
област С., е отвлякъл К.К.К., с ЕГН **********, с лек автомобил марка „Пежо”,
модел „206”, с рег. № . – престъпление по
чл.142 ал.1 от НК.
- за това, че на 14.02.2015 г., около 04,30 часа, в с.Т.,
област С., чрез нанасяне на удар с юмрук в областта на лицето, умишлено е
причинил на К.В.Г.,***, средна телесна повреда, изразяваща се постоянно
разстройство на здравето неопасно за живота, в резултат на счупване на носните
кости, довело до изкривяване на носната пирамида и носната преграда с
конвекситет наляво и затруднено дишане – престъпление по чл.129 ал.2, вр. ал.1
от НК.
В
съдебно заседание представителят на С.о.п. поддържа изцяло повдигнатите
обвинения срещу подсъдимия Ц.Ц., като заявява, че същите са доказани по
несъмнен и категоричен начин от събраните в хода на съдебното следствие доказателства.
Поддържа, че подсъдимия е осъществил както от обективна, така и от субективна
страна състава на престъплението по чл.142 ал.1 от НК и моли да бъде признат за
виновен в извършването на това престъпление. В тази насока, претендира да бъдат
кредитирани показанията на свидетелката К.К., от които се установява
престъпното поведение на подсъдимия през въпросната вечер, изразяващо се в
отказът му да закара К., с автомобила си в дома й в гр.Е. и отвеждането й в
друго населено място, против нейното желание. По мнение на прокурорът, осъществяването
на другото инкриминирано на подсъдимия Ц. престъпление по чл.129 ал.2, вр. ал.1
от НК, следва да се приеме за доказано по безспорен и категоричен начин от
събраните по делото гласни доказателства, чрез разпита на пострадалия свидетел К.Г.,
които съпоставени с данните от извършената експертиза и показанията на свидетелите Х.Х., М.М. и Л.,
установяват авторството на деянието и неговия механизъм. По отношение на
наказанията, представителят на държавното обвинение изразява становище, че на
подсъдимия Ц. следва да бъде наложено наказание лишаване от свобода в размер на
3 години и 5 месеца за престъплението по чл.142 ал.1 от НК, а за престъплението
по чл.129 ал.2, вр. ал.1 НК – наказанието следва да бъде определено в размер на
три години лишаване от свобода. Сочи, че на основание чл.23 ал.1 от НК на
подсъдимия Ц. трябва да бъде наложено едно общо наказание, а именно три години
и пет месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален общ режим.
Според прокурорът, предявените срещу подсъдимия граждански искове, следва да
бъдат уважение в пълните им предявени размери.
Повереникът
на частните обвинители и граждански ищци К.К.К. и К.В.Г. - адв.В. моли да бъде
постановена присъда, с която подсъдимия
да бъде признат за виновен и съответно наказан за извършването и на
двете престъпления, в които е обвинен. Счита, че решаващия съдебен състав следва
да кредитира показанията на свидетелката К.К., от които без съмнение се
установяват действията на подсъдимия по отвеждането й на друго място, извън
волята й. Твърди и, че съставомерността на действията на подсъдимия по
причиняването на телесната повреда на пострадалия Г., следва да се приеме за
доказателствено обезпечена с показанията на самия Г., както и на свидетелите В.В.,
Б.Б., М.Н., Т.Н.. По отношение на предявените граждански искове, повереникът
счита, че същите са доказани по основание и размер, и претендираните с тях
размери на обезщетенията за нематериални вреди, причинени на всеки от
доверителите му, следва да бъдат присъдени в пълния им размер. Според повереникът, в тази насока следва да
бъдат взети в предвид характера, вида и продължителността на търпените от
гражданските ищци морални вреди, които несъмнено се доказани в процеса.
Договорният
защитник на подсъдимия Ц.Х.Ц. – адв.С. пледира за постановяване на оправдателна
присъда, тъй като повдигнатите срещу подзащитния му обвинения, не са доказани
по категоричен начин. Счита, че единствените преки доказателства в подкрепа на
обвинението за престъпление по чл.142 ал.1 от НК са показанията на самата
пострадала – свидетелката К.К., както и обясненията на подсъдимия. В тази
връзка, по мнение на защитата следва да бъдат игнорирани като неистинни показанията
на свидетелката К., тъй като не намират опора в останалите доказателствени
източници – в показанията на свидетелката Б.Б., която не свидетелства за
възприети от нея насилствени действия, извършени от подсъдимия спрямо
свидетелката К.; в показанията на всички свидетели, които са присъствали на
тържеството на свидетеля Ч. и които дават сведения за предизвикателното
поведение на св.К. спрямо подсъдимия. Според защитникът, не следва да убягва от
вниманието на съда и факта, че при излагане на показанията си, самата
пострадала не отрича, че не е подала сигнал на спешния телефон 112, за да
съобщи за престъпните действия на подсъдимия спрямо нея. По мнение на
защитникът, по настоящото дело не би могло да се приеме за доказано и второто
повдигнатото на подсъдимия Ц. обвинение – за извършено от него престъпление по
чл.129 ал.2, вр. ал.1 от НК. В тази насока се сочи, че не следва да бъдат
възприемани като правдиви показанията на свидетеля К.Г., а да се даде вяра на
обясненията на подсъдимия Ц., според които Г. и още две лица са го нападнали и
са му нанесли побой. В тази връзка, защитникът моли съда да обърне внимание на
обстоятелствата, че през въпросната нощ свидетеля Г. е бил употребил алкохол,
че същия е осъждан многократно, както и, че е бил основен участник в породилия
се по-късно масов бой, при който вероятно му е било причинено счупването на
носа. Предвид това моли съда след като обсъди всички изложени от него доводи,
да постанови присъда, с която да оправдае подсъдимия Ц. по така повдигнатите му
обвинения.
Подсъдимият
Ц.Х.Ц. моли съда да постанови оправдателна присъда, основавайки се на
твърдението си, че не е извършил деянията, за които го обвиняват.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и обсъди доводите на страните, прие за установено следното от
фактическа страна:
На
13.02.2015 г., вечерта, свидетелката К.К.К. присъствала на тържество по случай
рождения ден на свидетеля П.И.Ч., което се провеждало в ресторанта на хотел „Е.”
в град Е.. На рождения ден бил поканен подсъдимия Ц.Х.Ц. и други приятели на
свидетеля Ч., измежду които свидетелите М.Н., Ц.Ц., Д.К., В. Патева, Х.Т., К.Б..
Всички гости на свидетеля Ч. били настанени на една маса, имало музика и танци,
които продължили до ранните часове на следващия ден. Свидетелката К. не
познавала никой от присъстващите на тържеството, освен свидетеля Ч. и седнала
произволно на единия край на масата. Срещу нея седяли свидетелите М.Н. и Ц.Ц.. На
тържеството, свидетелката К. се запознала с подсъдимия Ц.. Двамата танцували
заедно и си говорили. Подсъдимият дал на свидетелката К. салфетка, на която
написал с думи „обичам те”, „харесвам те”, а тя му отговорила, като нарисувала
върху салфетката усмихнато човече. На свидетелите Н., Ц., Патева и К. не
направило впечатление нищо друго в отношенията между свидетелката К. и
подсъдимия. Свидетелите Т. и Б. забелязали, че подсъдимия и свидетелката К. се
прегръщали и целували. Около 23,00 часа, свидетелката К. се преместила на
другия край на масата, където седял подсъдимия. Около 03,30 часа, свидетелката К.
решила да си тръгне от ресторанта и започнала да облича връхната си дреха.
Тогава подсъдимият Ц. й предложил да я закара до дома й с личния му автомобил.
Тъй като пътят до домът й в града, минавал през гора и навън било тъмно, св.К.
се съгласила. Двамата се качили в лек автомобил марка „Пежо”, модел 206, с
рег.№ СО 9865 АТ, който подсъдимия
ползвал към този момент. Свидетелката К. обяснила на подсъдимия къде се намира
нейния дом в града и му посочила посоката, в която следвало да се отправят.
Стигайки до главния път – бул.”Партизански”, свидетелката К. казала на
подсъдимия да завие надясно, но същия продължил в обратна посока – към изхода
на града, в посока гр.Правец. Тогава свидетелката К. попитала подсъдимия защо
кара в друга посока, на което последния отговорил „Ще отидем на едно място, на
бензиностанцията”. К. си помислила, че подсъдимия има намерение да си купи
цигари от бензиностанцията преди да я остави в къщи. Видяла, обаче че
подсъдимия подминал бензиностанцията и продължил по пътя за излизане от град Е.,
стигайки табелата, указваща края на града. Свидетелката К. се уплашила и
започнала да плаче. Същата попитала подсъдимия накъде отиват. Подсъдимият й
казал, че отиват да се забавляват на друго място. В същото време двамата били
стигнали с автомобила в близост до разклона за гр.Правец. Свидетелката К. не се
съгласила, като му обяснила, че иска да се прибере в къщи. Подсъдимият се
обърнал към нея с думите „Ти сега ако не се успокоиш, ще ти викна още пет да се
забавляват се теб”. След това мобилния телефон на подсъдимия звъннал,
свидетелката К. не разбрала с кого говори подсъдимия, но чула същия да обяснява
къде се намира в момента. Свидетелката К. се опитала да извади собствения си
мобилен телефон от дамската чанта, но подсъдимия го взел от ръцете й и го
поставил на таблото на автомобила, обръщайки се към нея с думите: „Ти май се
опитваш да се измъкнеш, сега ще ги извикам тия петимата”. След това телефона на
подсъдимия отново звъннал и същия започнал разговор. През това време
свидетелката К. решила да се държи спокойно и в съгласие с подсъдимия, като
имала идея да избяга от него, когато й се отдаде възможност за това. Казала му:
„Добре, не ги викай тия петте, по-добре двамата да се забавляваме някъде в
хотел в Б.”. Междувременно пристигнали в с.Т. и подсъдимия спрял автомобила
пред комплекс „Кредо”, който се намирал в центъра на селото. В това време
подсъдимия отново провел разговор по телефона. Свидетелката К. чула, че говори
със свидетеля Ч., но не посмяла да извика за помощ, тъй като я било страх
подсъдимия да не запали автомобила и да я заведе на друго място. Помолила го да
си вземе телефона преди да слязат от автомобила и подсъдимия й го дал. След
това двамата слезли от автомобила и влезли в комплекса. На рецепцията в
комплекс „Кредо” била дежурна нощна смяна свидетелката Б.Б.. На същата
подсъдимия казал, че иска да наеме стая. През това време свидетелката К.
застанала в страни от подсъдимия, в близост до входната врата на хотела.
Свидетелката Бонева обяснила на подсъдимия, че има свободна стая, но следва да
я освободи до 08,00 ч. сутринта. Свидетелката К. се включила в разговора, като
попитала рецепционистката дали продава презервативи. Свидетелката Бонева отговорила
отрицателно. След това свидетелката Бонева поискала от подсъдимия да й
предостави личните си данни, за да попълни документите за регистрация в хотела.
Използвайки тази заетост на подсъдимия Ц., свидетелката К. успяла да напусне
комплекса. Излязла навън и започнала да тича в неизвестна за нея посока,
викайки за помощ. Забелязала, че тича през нещо като площад, който бил осветен.
В това време виждайки, че свидетелката К. е избягала, подсъдимия Ц. тръгнал да
я гони, оставяйки документите и мобилния си телефон на рецепцията. Свидетелката
К. видяла, че подсъдимия я следва, викайки след нея „Стой”. В същият този
момент в близост до площада на с.Т. спрял таксиметров автомобил, в който
пътували свидетелите К.Г. и В.В.. Двамата свидетели живеели в селото и същата
нощ се прибирали от дискотека. Още возейки се в таксито, свидетелите Г. и В.
забелязали да тича момиче в посока от центъра към главния път, следвано от мъж,
който я гонел. Свидетелят Г. веднага слязъл от автомобила и се отправил в тази
посока, а свидетеля В. останал да плати сметката, след което и той слязъл от
колата и тръгнал след него. Свидетелят Г. чул мъжът да вика към момичето с
думите: „Върни се тука, курво”. От своя страна свидетелката К. видяла двамата
непознати и започнала да вика към тях „Помощ, помогнете ми, този иска да ме
изнасили”, но не се спряла при тях и ги подминала, продължавайки към намиращите
се в далечината къщи. Свидетелят К.Г. разпознал подсъдимия Ц.Ц., който бил
срещал преди това в заведения и знаел с прякора „Цункаря”. С ръка, насочена
напред се опитал да го спре и извикал към него с думите „Що гониш момичето?”.
Подсъдимият Ц. доближавайки свидетеля Г., без да му отговори, му нанесъл удар с
ръка /с юмрук/ в лицето, в областта на носа. От този удар, свидетеля Г. загубил
равновесие, почувствал силна болка в областта на носа и паднал на земята, като
извикал към подсъдимия „Цункар, счупи ми носа, какво направи”. Случилото се
видял и свидетеля В.В., който вървял след свидетеля Г.. Отишъл при последния и
му помогнал да се изправи от земята. Свидетелят Г. му казал: „Цункаря ми счупи
носа”. През това време подсъдимия Ц. се върнал отново в комплекс „Кредо”.
Свидетелят Г. решил да потърси сметка на подсъдимия за причината, поради която
го ударил и затова заедно със свидетеля В. се отправили към комплекса.
Междувременно
свидетелката К.К. успяла да се отдалечи от комплекс „Кредо” и се скрила в двор
на къща в селото. От там тя позвънила по мобилния си телефон на свидетеля П.Ч.,
като го помолила да намери автомобил, който да я прибере от с.Т.. Свидетелят Ч.
й обяснил, че е пиян и няма книжка, но й обещал да изпрати някой, за да я
прибере в гр.Е.. Свидетелката К. изчакала половин час, но никой не дошъл. Тя
потърсила по телефона и колежката си – свидетелката Д.К., но тя отказала да й
помогне. Свидетелката К. отново набрала телефона на свидетеля Ч., но той бил
изключен. Тогава тя се сетила за свой познат от гр.Б. – свидетеля Ю.Н.. Позвънила
на телефонния му номер, като го помолила да дойде да я вземе от с.Т.,
обяснявайки му, че са се опитали да я изнасилят. Свидетелят Н. забелязал, че К.
било много уплашена. Повикал таксиметров автомобил и взел свидетелката К. от
селото. По пътя същата му разказала за случилото се, като свидетеля Н. видяла,
че св.К. била уплашена, притеснена, треперела и заеквала. На 16.02.2015 г.
свидетелката К.К. депозирала в РУ на МВР – гр.Е., жалба срещу подсъдимия Ц.Ц..
В
същото време подсъдимия Ц. бил настигнат от свидетелите К.Г. и В.В. пред входа
на комплекс „Кредо”. Свидетелят Г. се обърнал към подсъдимия с думите: „Цункар,
защо ме удари и ми счупи носа?”, при което последния го ударил отново. След
това двамата започнали да си разменят взаимно удари с ръце, като свидетеля В.
се опитвал да преустанови започналия бой между тях. Виждайки на монитора на
рецепцията случващото се, свидетелката Бонева натиснала „паник”-бутона, с който
сигнализирала охранителната фирма СОТ „Барези” за възникналия инцидент в
комплекса. Подсъдимият Ц. влязъл вътре в комплекса и взел телефона си от
рецепцията. Свързал се по телефона с приятеля си – свидетеля Ц.Н., който
повикал да дойде в хотела. Свидетелят Г. последвал подсъдимия във фоайето на
комплекса и двамата продължили да си разменят удари с ръце. В това време
пристигнали служителите на СОТ – свидетелите М.Н. и Т.Н.. Пред тях двамата,
свидетеля Г. казал, че обвиняемия Ц. му е счупил носа. Двамата свидетели
видели, че по носа на свидетеля Г. действително имало кръв. Въпреки, че
охранителите са опитали да разтърват подсъдимия и свидетеля Г., те продължили
да се бият. Свидетелката Б. се обадила на телефон 112 и подала сигнал за
случващото се в комплекс „Кредо”. В този момент в комплекса пристигнали и
приятелите на подсъдимия – свидетелите Ц.Н., З.Й. и Е.К., като първите двама от
тях също се намесили в боя. Свидетелят В. извикал по телефона брата на
свидетеля Г. – свидетеля П.Г.. Той почти веднага пристигнал, носейки в себе си
газов пистолет и започнал да нанася удари на подсъдимия Ц.. В този момент в
комплекс „Кредо” пристигнали два автопатрула на РУП – Б., в състав –
свидетелите Х.Х., Л.Л., М.М. и Атанас Б.. Посочените полицейски служители
успели да разтърват двете групи лица, които се биели.
На
14.02.2015 г. свидетелят К.Г. потърсил медицинска помощ в ЦСМП – София област. След
преглед на пострадалия, му била поставена диагноза „комоцио” и „счупване на
носните кости”, като му били дадени указания за хоспитализация. Издаден бил
лист за проведена консултация на същата дата – л.116, т.2 от ДП. Тъй като свидетелят Г. имал главоболие,
кървене от носа и затруднено дишане, потърсил медицинска помощ и от специалист
УНГ в гр.Б. – свидетелката доктор Снежана Ф.. При прегледа на пострадалия,
последната констатирала наличие на изкривяване на носната пирамида и на носната
преграда с конвекситет в ляво, наличие на разкъсно-контузна рана на гърба на
носа, счупване на носа и кръвотечение от носа. Тези констатации били
удостоверени в издадено на свидетеля Г., медицинско свидетелство от 16.02.2015
г. /л.132, т.2 от ДП/. На 16.02.2015 г. на пострадалия Г. била извършена
рентгенова графия на носните кости, със заключение за рентгенови данни за
фрактура на носните кости – л.133, т.2 от ДП.
Видно
от заключението на изготвената съдебномедицинска експертиза /л.2, т.2 от ДП/,
на пострадалия К.В.Г. са причинени следните телесни наранявания: счупване на
носните кости, довело до изкривяване на носната пирамида и носната преграда с
конвекситет наляво и затруднено носно дишане, както и разкъсно-контузна рана на
гърба на носа. Според вещото лице, посочените травматични увреждания са
резултат от удар със значителна сила, нанесен с твърд, тъп предмет, с гладка
контактна повърхност, каквито характеристики имат и частите на човешкото тяло –
ръце, крака и други, като могат да бъдат получени при нанасянето на побой. Вещото
лице е приело в заключението си още, че първото констатирано при пострадалия К.Г.
увреждане, му е причинило постоянно разстройство на здравето неопасно за
живота, а второто увреждане – временно разстройство на здравето неопасно за
живота.
Съгласно
заключението на назначената съдебномедицинска експертиза на подсъдимия Ц.Х.Ц.
/л.6, т.2 от ДП/, при същия са установени следните увреждания: хирургически
обработени рани в областта на челото, лявата лицева половина и дясната теменна
област на главата, които са му причинил временно разстройство на здравето
неопасно за живота; множество кръвонасядания и охлузвания по главата, тялото и
крайниците, причинили му болка и страдание; изкълчване на лявата тазобедрена
ендопротеза, причинило на пострадалия временно разстройство на здравето
неопасно за живота.
Гореизложената
фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на всички събрани в
хода на съдебното следствие доказателства и доказателствени средства, а именно:
показанията на свидетелите К.К., К.Г., Б.Б., В.В., Ю.Н., М.Н., Т.Н., М.Н., Ц.Ц.,
Ц.Н., З.Й., Х.Х., П.Ч., Д.К., Е.К., В. Патева, П.Г., Л.Л., М.М., Х.Т., К.Б.,
прочетените по реда на чл.281 ал.5, вр. ал.1, т.4, пр.1 от НПК показания на
свидетеля Атанас Б.; от заключенията на приетите съдебномедицински експертизи; чрез
събраните по делото писмени доказателства, прочетени и приети по реда на чл.283
от НПК – протокол за доброволно предаване от 14.02.2015 г. /л.110, т.1 от ДП/,
справки от „Виваком” и „Мобилтел” /л.44-98, т.2 от ДП/, медицински документи
/л.116-119, т.2 от ДП/, медицинско свидетелство и рентгенова снимка /л.132-133,
т.2 от ДП/, медицински документи на В.В. /л.134-140, т.2 от ДП/, справка за
съдимост, характеристика на подсъдимия.
За да обоснове решаващите си
фактически изводи /описани по-горе/ относно релевантните по делото
обстоятелства, съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите К.К.К. и К.В.Г..
Независимо от положението им на пострадали лица от извършените спрямо тях
престъпни посегателства, не е налице никакво съмнение за тяхна пристрастност,
заинтересованост и необективност при излагане на фактите от значение за делото.
Показанията на свидетелката К.К. са подробни, детайлни, последователни,
логични, непротиворечиви и кореспондиращи на останалите доказателства, каквито
са показанията на свидетелите Б.Б., К.Г., В.В., Ю.Н., П.Ч., Д.К., данните,
съдържащи се в приложените по делото писмени доказателствени средства. В показанията
си свидетелката К.К. съобщава за противно на волята й отвеждане на друго място
от страна на подсъдимия Ц., за действията на подсъдимия по осъществяването му,
за времето и мястото на деянието. За да се довери изцяло на показанията на
свидетелката К., съдът взе предвид пълната им кореспонденция в отделните им
части с останалите събрани по делото доказателствени материали, а именно: в
подкрепа на твърдяния от пострадалата факт, че подсъдимия я е отвел
принудително на място, различно от това, на което същата е искала да отиде, на
първо място са показанията на свидетелката Б.Б., които макар и да не съдържат
сведения за конкретни насилствени действия от страна на подсъдимия спрямо
свидетелката К., носят информация за предприето от последната бягство от
хотелския комплекс, почти веднага след като двамата с подсъдимия влезли в него;
на второ място – показанията на свидетелите К.Г. и В.В., които свидетелстват,
че през въпросната нощ са видяли да тича момиче в посока от центъра на селото
към главния път, което викало за помощ, следвано от мъж, който го гонел с
думите „Върни се тук, курво”, че отивайки в тази посока свидетеля Г. забелязал,
че този мъж е подсъдимия Ц., че в опита си да спре последния, свидетелят Г. бил
ударен от подсъдимия с юмрук в носа; на следващо място – показанията на
свидетеля Ю.Н., който дава сведения за това, че свидетелката К. му се обадила
по телефона, с молба да я вземе от с.Т., защото „се опитали да я изнасилят”, че
след като същия взел св.К. с таксиметров автомобил, тя му разказала за мъж,
който я отвлякъл и закарал в хотел в с.Т., откъдето избягала, че пътувайки
двамата в таксито, той /свидетеля Н./ забелязал, че св.К. била много уплашена,
притеснена, треперела и заеквала. Показанията на свидетелката К. относно
обстоятелството, че след като избягала от хотелския комплекс и се скрила в
двора на намираща се в близост къща, същата потърсила за помощ свидетелите П.Ч.
и Д.К., кореспондират напълно с показанията на тези двама свидетели, които
дават информация именно в посочения смисъл. В тази им част – относно провежданите
телефонни разговори със свидетеля Ч., показанията на свидетелката К. в пълна
степен съответстват на приложената по делото техническа справка от мобилен
оператор /л.48, т.2 от ДП/, съдържаща данни за действително проведени през
процесната нощ, по инициатива на св.К., два разговора със св.Ч.. По-нататък -
показанията на свидетеля Ю.Н. потвърждават казаното от свидетелката К. за това,
че същата е потърсила за помощ и него; за мястото, на което се е скрила, след
като избягала от хотелския комплекс; за състоянието й в този
момент. На следващо място, съобщеното в показанията на свидетелката К. за
депозирана от нея в РУП – гр.Е., жалба срещу подсъдимия се подкрепя от
приложената по делото такава /на л. 120, т.2 от ДП/, в която К. е изнесла
фактите за случилото се по начин, по който ги пресъздава и в хода на съдебното
следствие.
След
като съпостави по посочения начин показанията на пострадалия свидетел К.К. с
останалите източници на доказателства, като отчете пълната им кореспонденция с
тях, съдът прие същите за добросъвестни, достоверни и обективни. Показанията на
тази свидетелка са основен източник на преки доказателства, дадени са под страх
от наказателна отговорност и не могат да бъдат игнорирани априори само поради
факта, че са депозирани от пострадало по делото лице /противно на доводите на
защитата/, а в случая няма и такива основания.
Във
връзка с направено възражение от защитата, следва да се отбележи, че
достоверността на казаното от свидетелите Г. и В., че са възприели подсъдимия
да гони / да тича след/ свидетелката К., не се опровергава от показанията на
свидетеля Александър Митов, според който подсъдимия не можел да тича, тъй като
имал проблем с крака. Действително от представените по делото медицински
документи, касаещи здравословното състояние на подсъдимия, несъмнено се
установява, че същия е с протеза на лявата тазобедрена става и поради това с
намалена трудоспособност. При разпита обаче на вещото лице д-р.Т. в проведеното
на 25.10.2017 г. съдебно заседание, същия категорично заяви, че след смяна на
тазобедрената става, функциите на крайника се възстановяват напълно, така че
индивида да може да тича, ходи, да кара колело и да извършва всички други
ежедневни дейности. Следователно, данните относно наличните при подсъдимия
проблеми при движението с долния му крайник, не поставят под съмнение безспорно
установеното от фактическа страна положение, че същия е преследвал свидетелката
К. /гонил я е/ вървял след нея, за да я настигне/, след като тя напуснала
комплекс „Кредо” и тръгнала да бяга навън.
Съдът
даде вяра изцяло и на показанията на свидетеля К.В.Г.. При преценка на достоверността
им, съдът отчете обстоятелството, че не откри съществени несъответствия между
показанията, дадени от посочения свидетел на досъдебното производство и на
съдебното следствие пред настоящия съд, обстоятелството, че относно конкретно
възприетите и възпроизведени от свидетеля Г. факти, които имат значение за
изясняване на релевантните обстоятелства по делото и които са приети за
безспорно установени, съдът не констатира никакво съществено вътрешно
противоречие в показанията му, като не констатира и такова противоречие на
същите с останалия доказателствен материал по делото. Точно обратното - пълното
съответствие на показанията на пострадалия свидетел К.Г. с гласните
доказателства, събрани чрез разпита на свидетелите В.В., К.К., М.Н. и Т.Н.,
писмените доказателствени средства, установяващи телесните наранявания на
свидетеля Г., заключението на съдебно-медицинската експертиза, мотивират
настоящият съдебен състав убедено да ги кредитира, като напълно обективни и истинни. В частност - от показанията на свидетеля
Г., този състав на СОС приема за установени фактите относно нанесения му от
подсъдимия удар с юмрук в областта на носа; причинените му в резултат на този
удар телесни увреждания; състоянието му след това – почувствал силна болка в
носа, потекла му кръв, загубил равновесие и паднал на земята. За всички тези
обстоятелства, показанията на свидетеля Г. напълно съответстват на показанията
на свидетеля В.В., станал пряк наблюдател на случилото се между подсъдимия
и пострадалия Г.. Обстоятелството, че
счупването на носа на свидетеля Г., в резултат на нанесен му удар с юмрук в
тази област, е било осъществено тъкмо от подсъдимия Ц. /а не от друго лице в
станалия впоследствие масов бой/ се потвърждава и от показанията на свидетелите
М.Н. и Т.Н.. Тези двама свидетели дават сведения за това, че отивайки на място
в комплекс „Кредо”, заварили подсъдимия и свидетелите В. и Г., като последния
имал кръв по носа и им обяснил, че подсъдимия му счупил носа. Достоверността на
показанията на свидетеля Г. досежно този факт /причиненото му телесно
увреждане, изразяващо се в счупване на носните кости/ се проверява и от
приобщените като писмени доказателствени средства по делото писмени документи /лист
за проведена консултация в ЦСМП София област, медицинско свидетелство изх. №
1/16.02.2015 г., свидетелство за извършена графия на носни кости – л.116, 132,
т.2 от ДП/, както и от заключението на приетата съдебномедицинска експертиза.
Посочените доказателствени средства са категоричен източник на фактически данни
за причинено на свидетеля Г. точно такова по характер и вид телесно увреждане
/каквото самия той сочи/, както и за механизма на причиняването му.
Този съдебен
състав не намери основания да не се довери на показанията на свидетелите Д.К., П.Ч.,
М.Н., Ц.Ц., В. Патева, Х.Т. и К.Б., които са източник на данни за поведението
на свидетелката К.К. през въпросната вечер и отношенията й с подсъдимия Ц.. При
оценка показанията на тези свидетели, следва да се има в предвид, че естеството
на събитието, на което са присъствали същите на инкриминираната вечер, мястото,
което са заемали на тържеството, отношенията, в които се намират с подсъдимия,
неминуемо са се отразили на начина, по който всеки от тях е възприел и
съответно възпроизвежда фактите, които съобщава – свидетелите Б. и Т.
свидетелстват за създали се близки, интимни отношения между подсъдимия и
свидетелката К., докато останалите посочени свидетели не придават такова
значение на поведението им. Обстоятелството обаче, че свидетелите Б. и Т.,
както и отчасти свидетеля Ч. посочват, че на тържеството, свидетелката К. е
проявила фриволно поведение спрямо подсъдимия, не е от естество да подкрепи
защитната теза на подсъдимия Ц., че последващите негови действия /отвеждането
на свидетелката К. в хотелския комплекс в с.Т./ не са били извършени противно
на волята й.
Досежно показанията на свидетелите
Х.Х., З.Й., М.М., Г.П., Л.Л., А.Б. и Е.К., съдът счита, че същите не допринасят
за изясняване на фактологията по делото, доколкото не са източник на конкретни
фактически данни, свързани с релевантните по делото обстоятелства. Чрез тези
показания се потвърждават безспорно установените по делото факти за възникнал
през процесната нощ, в комплекс „Кредо”, физически конфликт между подсъдимия,
свидетелите Ц.Н. и З.Й. и от друга страна – свидетелите К.Г. и П.Г.. Ето защо,
тези свидетелски показания нямат съществено значение за изясняване на
относимите към предмета на делото обстоятелства, поради които съдът не намери
за необходимо да ги обсъжда.
Съдът
не кредитира дадените в хода на съдебното следствие обяснения на подсъдимия Ц.Ц.
в частите им, в които същия твърди, че не е отвеждал насилствено свидетелката К.
на друго място, а посещението им в комплекс „Кредо” е станало изцяло с нейно
съгласие; че не е удрял в носа свидетеля К.Г.. Съдът обсъди обясненията на
подсъдимия Ц., във връзка с останалия доказателствен материал, който се кредитира
от съда, и констатира, че в посочените части, обясненията на подсъдимия са в
противоречие с него. Както бе посочено по-горе относно тези обстоятелства съдът
се довери напълно на показанията на свидетелите К.К. и К.Г., които намери за
достоверни и обективни, поради съответствието им на останалите събрани по
делото доказателства. Именно с оглед на тези им характеристики /тяхната
вътрешна противоречивост, нелогичност, непоследователност, противостоенето им
на всички останали, кредитирани от съда доказателства/ обясненията на
подсъдимия Ц. в посочените части, съдът прие единствено като лансиращи
защитната му версия.
Съдът
възприе изцяло заключенията на приетите по делото експертизи, а именно: съдебномедицинска
експертиза на К.Г. /л.2,т.2 от ДП/ и съдебномедицинска експертиза на подсъдимия
Ц. /л.6, т.2 от ДП/. Посочените експертни заключения са компетентно изготвени,
обосновани са и с оглед на останалите доказателства по делото не пораждат
съмнение относно достоверността на съдържащите се в тях данни.
При
така възприетата за установена фактическа обстановка, съдът направи следните
изводи от правна страна:
Въз основа на
анализа на събраните по делото доказателства, преценени по отделно
и във взаимната им връзка, се установява по един несъмнен и категоричен начин,
че подсъдимия Ц.Х.Ц. на датата 14.02.2015 г., около 03,30 ч., в гр.Е.,
област С., е отвлякъл К.К.К., с лек автомобил марка „Пежо”, модел „206”, с рег.
№ СО 9865АТ, като по този начин е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъпление по чл.142 ал.1 от НК.
От
обективна страна безспорно и категорично се установи, че подсъдимия Ц. на
посочените по-горе време и място е извършил действия, с които извън волята на пострадалото
лице К.К. да определя местонахождението и движението си в пространството,
принудително ги е променил, като я е отвел на друго място. Като е транспортирал
свидетелката К. /въпреки нейното несъгласие/, с лек автомобил, от гр.Е. в
хотелски комплекс „Кредо” в с.Т., откъдето същата избягала, по този начин
подсъдимият Ц. е лишил К. от възможността да се придвижва свободно, т.е.
осъществил е от обективна страна престъпния състав на чл.142 ал.1 от НК. Липсва
елемент на доброволност от страна на пострадалата, тъй като цялата тази
поредност от действия, сочи на принудително предприета промяна на
местонахождението на свидетелката К..
От
субективна страна подсъдимия Ц.Ц. е извършил посоченото деяние при форма на
вината пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 НК, тъй като той е съзнавал
общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е неговите
общественоопасни последици и е искал настъпването им. В частност подсъдимия Ц.
е съзнавал, че с действията си изразяващи се в отвеждане на св.К. с
управлявания от него лек автомобил на
място, където същата не е желаела да бъде в този момент, всъщност ограничава
възможността й да се придвижва свободно в пространството. Подсъдимият е
предвиждал общественоопасните последици на своето деяние – поставянето на
пострадалата в положение да не може свободно да се придвижва в пространството,
и е искал тяхното настъпване.
Съдът
приема за безспорно установено по делото, че подсъдимия Ц.Ц. е съзнавал всички
гореизброени обстоятелства, представляващи от обективна страна елементи от
състава на престъплението. В съдебната практика и в правната теория въпросът за
установяването на вината е решен принципно в смисъл, че данните за психическото
състояние на дееца към деянието не следва да се извличат от конкретните
изявления на дееца и от субективните му преценки, а от онези факти от
обективната действителност, в които са обективирани конкретни негови действия
/бездействия/, насочени към осъществяването на престъплението, респ. на целения
престъпен резултат. В случая, за да приеме, че подсъдимия Ц. е действал
умишлено при извършването на деянието, съдът прецени в съвкупност следните
безспорно установени факти, а именно: по време на пътуването им към с.Т.,
подсъдимия на няколко пъти заплашил св.К. с думите „….Ще ти викна още петима,
да се забавляват с теб”, като е съзнавал, че по този начин я държи
принудително; веднага, след като свидетелката К. избягала от фоайето на хотела,
подсъдимия тръгнал след нея да я гони; в стремежа си да настигне свидетелката К.,
подсъдимия се опитал да отстрани всички пречки по пътя си, като по тази причина
нанесъл телесна повреда на свидетеля Г..
С оглед
на изложеното, съдът намери, че подсъдимия Ц.Х.Ц. с деянието си е осъществил
състава на престъплението по чл.142 ал.1 от НК, както от обективна, така и от
субективна страна и го призна за виновен в извършването на това престъпление,
като на основание тази разпоредба от НК, приложена във връзка с разпоредбите на
чл.54 ал.1 от НК го осъди на 3 /три/ години лишаване от свобода.
За да
индивидуализира така определеното на подсъдимия Ц. наказание лишаване от
свобода в посочения по-горе размер, съдът взе предвид, като смекчаващи вината и
отговорността му обстоятелства, положителното процесуално поведение на подсъдимия Ц., краткотрайната
продължителност на отвличането на св.К., невисокият интензитет на упражнената
спрямо нея психическа принуда от страна подсъдимия, недоброто му здравословно
състояние - подсъдимия е с диагноза „коксартроза” и установена 50 процента
намалена трудоспособност. За смекчаването на наказателната репресия спрямо
подсъдимия имат значение и конкретните причини, довели до извършване на
деянието – в основата на мотивацията за извършването му са междуличностни
отношения с битов характер, които от своя страна пък обуславят и по-ниската
степен на обществена опасност, която разкрива конкретното деяние, в рамките на
престъпленията от този вид.
Като
отегчаващи наказателно-правното положение на подсъдимия Ц. обстоятелства, съдът
отчита обремененото съдебно минало на същия и в частност – обстоятелството, че
процесните две деяния са извършени в изпитателния срок на предходна негова
осъдителна присъда, с която е осъден на две години лишаване от свобода;
поведението на подсъдимия веднага след деянието, сочещо на проявена от него
престъпна упоритост – въпреки, че свидетелката К. избягала, подсъдимия не се
отказал и тръгнал да я гони, като по пътя си причинил телесна повреда на св.Г.,
който се опитал да го спре и да защити по този начин пострадалата.
След като анализира гореизложените смекчаващи и отегчаващи вината и
наказателната отговорност на подсъдимия Ц.Ц. обстоятелства,
степента му на обществена опасност и тази на
извършеното от него деяние, с оглед относителната тежест
на всяко едно от тях и в тяхната съвкупност, съдът определи размера на наложеното му
наказание лишаване от свобода при превес на смекчаващите вината и отговорността
му обстоятелства, а именно в минималния размер, предвиден в особената част на
НК за конкретното престъпление – лишаване от свобода за срок от 3 /три/ години. Така
определеното наказание, според настоящия съдебен състав е съответно на тежестта
на престъплението и личността на дееца, като в достатъчна степен удовлетворява
целите, визирани в чл.36 от НК.
От
събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност,
се установява също по един несъмнен и категоричен начин, че подсъдимия Ц.Х.Ц.
на датата 14.02.2015 г., около 04,30 часа, в с.Т., област С., чрез нанасяне на
удар с юмрук в областта на лицето, умишлено е причинил на К.В.Г.,***, средна
телесна повреда, изразяваща се в постоянно разстройство на здравето неопасно за
живота, в резултат на счупване на носните кости, довело до изкривяване на
носната пирамида и носната преграда с конвекситет наляво и затруднено дишане,
като по този начин е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъпление по чл.129 ал.2, във вр. с ал.1 от НК.
От обективна страна по делото, настоящата
инстанция приема за
безспорно установено, че изпълнителното деяние
“причиняване другиму на средна телесна повреда” е осъществено от подсъдимия Ц.
като същият чрез действията си /нанесения от него удар с юмрук в областта на
носа/ е упражнил такова въздействие върху организма на К.Г., което е предизвикало
увреждане на същия, изразяващо се в счупване на носните кости, имащо за
последица изкривяване на носната пирамида и носната преграда и затруднено носно
дишане, довело до причиняването му на постоянно разстройство на здравето,
неопасно за живота. Т.е в случая съдът намира, че подсъдимият Ц. с действията си
е причинил на К.Г. средна телесна повреда по смисъла на чл.129 ал.2, вр. ал.1
от НК, тъй като причиненото увреждане е довело до засягане на организма на пострадалия в посочената
степен.
От субективна страна подсъдимия Ц.Ц.
е извършил посоченото деяние при форма на вината пряк умисъл по смисъла на
чл.11 ал.2 от НК, тъй като същият е съзнавал общественоопасния характер на
своето деяние – причиняването на увреждане на организма на свидетеля К.Г..
Подсъдимият е предвиждал и общественоопасните последици от деянието си –
причиняването на средна телесна повреда на свидетеля Г. и е искал настъпването
й. За да приеме за безспорно установено, че подсъдимия Ц. е съзнавал всички
тези обстоятелства, представляващи елементи от обективната страна на състава на
престъплението, т.е. извършил е деянието при условията на пряк умисъл, съдът
взе предвид данните по делото, установяващи конкретните действия на подсъдимия
при изпълнение на престъплението. Прекият умисъл у подсъдимия се извежда от
характера на конкретните действия и телодвижения, извършени от подсъдимия, от медико-биологичните
характеристики на причиненото на пострадалия телесно увреждане, както и от
начина, по който то е било причинено – подсъдимия Ц. ударил св.К.Г. с юмрук в
областта на носа му.
Предвид гореизложеното настоящият
състав на СОС призна подсъдимия Ц.Ц. за виновен и в извършването на описаното
по-горе престъпление по чл.129 ал.2, вр. ал.1 от НК, като
на основание тази разпоредба от НК, приложена във връзка с разпоредбата на
чл.54 ал.1 от НК му наложи наказание 1 /една/ година и 6 /шест/ месеца лишаване
от свобода.
За определянето на този размер на
наказанието лишаване от свобода, наложено на подсъдимия за извършеното от него
престъпление по чл.129 ал.2, вр. ал.1 от НК, като отегчаващи вината и
отговорността му обстоятелства, съдът отчете обремененото му съдебно минало, причиняването
на пострадалия и на друга – лека по степен телесна повреда /временно разстройство
на здравето, неопасно за живота/, конкретната причина за извършване на деянието
– подсъдимия преследвал свидетелката К.К. и пострадалия К.Г. се опитал да го
спре. Като смекчаващи отговорността на подсъдимия Ц. обстоятелства, съдът прие
положителното му процесуално поведение, недоброто му здравословно състояние
/подсъдимия е с диагноза „коксартроза” и установена 50 процента намалена
трудоспособност/, сравнително невисоката степен на обществена опасност на
процесното деяние, обусловена от начина, обстановката и подбудите за
извършването му.
След съвкупната преценка на обстоятелствата относно степента
на обществена опасност на деянието и на подсъдимия, както и на гореизложените смекчаващи
и отегчаващи вината и наказателната отговорност на подсъдимия Ц.Ц. обстоятелства, съдът определи размера на наложеното му наказание
лишаване от свобода при превес на смекчаващите отговорността му обстоятелства,
но и отчитайки относително голямата тежест на наличните отегчаващи
отговорността обстоятелства, а именно - наказание лишаване от свобода за срок
от 1 година и 6 месеца
Тъй
като престъпните деяния, предмет на разглеждане в настоящото наказателно
производство, са извършени от подсъдимия Ц.Ц. в условията на реална съвкупност,
на основание чл.23 ал.1 от НК съдът наложи на подсъдимия най-тежкото от така
определените му за всяко от тях наказания, а именно наказание лишаване от
свобода за срок от 3 /три/ години.
Съдът прецени, че в случая е наложително подсъдимия Ц.
да бъде изолиран временно от обществото чрез ефективното изтърпяване на
определеното му най-тежко наказание три години лишаване от свобода, още повече,
че не са налице и формалните законни предпоставки на чл.66 ал.1 НК за отлагане
на изпълнението му, тъй като същия вече е осъждан на лишаване от свобода за
извършено от него престъпление от общ характер.
На основание чл.57 ал.1, т.2,
бук.”в” от ЗИНЗС, съдът определи първоначален “строг” режим на изтърпяване на така
определеното наказание лишаване от свобода за срок от 3 /три/ години, наложено
на подсъдимия Ц.Х.Ц., което на основание чл.58 т.2 от ЗИНЗС същия да изтърпи в
затвор.
Доколкото престъпленията, предмет
на разглеждане по настоящото наказателно производство, са извършени от
подсъдимия Ц. в изпитателния срок от три години, определен му по влязла в сила
на 06.02.2014 г. присъда № 2/21.01.2014 г.
на Районен съд – гр.Б., постановена по НОХД № 617/2013 г. по описа на
същия съд, настоящият съдебен състав постанови на основание чл.68 ал.1 от НК Ц.
да изтърпи наказанието лишаване от свобода за срок от 2 /две/ години, наложено
му по тази същата присъда. На основание чл.57 ал.1, т.3 от ЗИНЗС съдът определи
първоначален „общ” режим на изтърпяване на това наказание, което подсъдимия да
изтърпи на основание чл.58 т.3 от ЗИНЗС в затворническо общежитие от открит
тип.
Предявеният от гражданския ищец К.В.Г.
срещу подсъдимия Ц.Ц. граждански иск за заплащане на сумата от 7000 лева,
представляваща обезщетение за претърпяните от него вследствие на престъплението
по чл.129 ал.2, вр. ал.1 от НК неимуществени вреди, съдът намери за частично
основателен за сумата от 3500 /три хиляди и петстотин/ лева. Налице са
елементите от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД – подсъдимия Ц. е извършил
противоправно и виновно деяние, като претърпяните от пострадалия Г.
неимуществени вреди са в пряка причинна връзка с него. От събраните по делото
доказателства безспорно се установи, че от горепосоченото деяние на подсъдимия Ц.,
в извършването на което същия е признат за виновен, гражданския ищец К.Г. е
претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в преживяните от него физически
болки и страдания в резултат на причинените му телесни наранявания. В частност,
от заключението на съдебно-медицинската експертиза се установи, че на
гражданския ищец Г. са били причинени две телесни увреждания – счупване на
носните кости, довело до изкривяване на носната пирамида и носната преграда и
затруднено носно дишане, и разкъсноконтузна рана на гърба на носа, първото - с
медикобиологичен характер на постоянно разстройство на здравето неопасно за
живота му, а второто – временно разстройство на здравето, неопасно за живота
му. При разпита му в съдебно заседание, експертът изготвил обсъжданото
заключение е допълнил, че типичните за такава фрактура на носните кости, отток
на носа и силна болезненост, гражданския ищец Г. е търпял в рамките на около 30
дни, след който период обаче не е отзвучало затруднението му в дишането през
носа. Според същото това вещо лице, за да бъде отстранен този проблем, е
наложително пострадалия Г. да се подложи на оперативно лечение. От показанията
на свидетеля П.Г. /брат на ищеца/ също се установява, че процеса на възстановяване
на гражданския ищец от причиненото му счупване на носа, е продължил около месец
и половина, през което време същия пребивавал предимно в домашни условия, тъй
като носът му бил подут, изкривен наляво и силно болезнен. Ето защо са налице законовите
предпоставки за ангажиране на гражданската отговорност на подсъдимия Ц.Ц.,
поради което и на основание чл.45 от ЗЗД съдът осъди същия да заплати на
гражданския ищец К.Г. обезщетение за причинените му нематериални вреди. При определяне
размера на последното и с оглед спазване изискванията за справедливост,
съдържащи се в чл.52 от ЗЗД, съдът взе предвид характера на причинените на
ищеца Г. вреди, продължителността на периода, през който последния е търпял посочените
физически болки, страдания и неудобства, като намери, че сумата от 3500 лева е
адекватен паричен еквивалент на причинените на гражданския ищец неимуществени вреди. Липсата на ангажирани по
делото доказателства за търпяни от гражданския ищец нематериални вреди за
период по-голям от горепосочения, както и за такива търпяни от него в по-голям
обем, обосновава неоснователността на заявената гражданска претенция в по-голям
размер от присъдения, а още по-малко - в претендирания размер. Предвид на това, съдът осъди подсъдимия да
заплати на ищеца К.Г. сумата от 3500 лева, представляваща обезщетение за
претърпяните от него неимуществени вреди от престъплението по чл.129 ал.2, вр.
ал.1 НК, като за разликата над 3500 лева до пълния предявен размер от 7000 лева
гражданският иск е отхвърлен като недоказан.
Относно предявеният от
гражданската ищца К.К.К. срещу подсъдимия Ц.Ц. граждански иск за заплащане на
сумата от 5000 лева, представляваща обезщетение за претърпяните от нея вследствие
на престъплението по чл.142 ал.1 НК неимуществени вреди, съдът намира следното:
От показанията на гражданската ищца К.К. се
установява, че тя е изпитала силно притеснение, страх и други емоционални
страдания от това, че правото й на свободно придвижване е било ограничено по
принудителен начин от страна на подсъдимия Ц.. Установи се също, че след
деянието, тя /гражданската ищца/ продължила да изпитва страх и притеснение в
рамките на близо една година, поради което ограничила социалните си контакти –
не посещавала заведения вечерно време, не се движила пеша по улиците на град Е.,
придобила правоспособност за шофьор и си закупила автомобил, с който единствено се придвижвала.
От показанията на ищцата К.К., както и от тези, дадени от свидетелите П.Ч. и В.
Патева, също така се установява, че дълго време след деянието, ищцата е била
обект на отрицателни коментари от страна на
съгражданите си. Несъмнено посочените обстоятелства също са
създали известен дискомфорт и отрицателни душевни изживявания на ищцата. Така
описаните морални вреди, които ищцата К.К. е търпяла и продължава да търпи и по
настоящем, без съмнение са в пряка причинна връзка с извършеното от подсъдимия Ц.
противоправно и виновно деяние. С оглед на това, съдът констатира наличието на
елементите от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, поради което счете, че
предявения срещу подсъдимия граждански иск от ищцата К. е безспорно доказан по
основание. Преценявайки посочените по-горе, относими за определяне размера на
гражданската претенция, обстоятелства и съобразявайки установения в чл.52 от ЗЗД критерий за справедливост, се налага извода, че на гражданската
ищца следва да бъде присъдено обезщетение в размер на 2 000 /две хиляди/
лева, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на деянието – 14.02.2015 г. до окончателното й изплащане. В останалата част, до пълния предявен размер, гражданския иск не съответства на
посочения по-горе критерий за
справедливост, не е доказан и поради това като неоснователен не следва да бъде
уважаван.
С оглед
изхода на делото и на основание чл.189 ал.3 от НПК, съдът осъди подсъдимия Ц.Х.Ц.,
да заплати в полза на държавата – по сметка на ВСС направените във фазата на
съдебното производство разноски в размер на 150 лева /сто и петдесет лева/,по
сметка на РУП гр.Б. направените във фазата на досъдебното производство разноски
в размер на 272,84 лева /двеста седемдесет и два лева и осемдесет и четири
стотинки/, както и по сметка на Софийски окръжен съд сумата в размер на 220
лева /двеста и двадесет лева/, представляваща държавна такса върху уважените
размери на предявените граждански искове.
На
посоченото процесуално основание, съдът осъди подсъдимия Ц.Х.Ц. да заплати на
гражданския ищец К.В.Г. сумата от 1000 лева, представляваща направени от последния
разноски по делото за адвокатско възнаграждение, както и на гражданската ищца К.К.К.
сумата от 800 лева, представляваща направени от последната разноски по делото
за адвокатско възнаграждение.
По тези
съображения от фактическо и правно естество, съдът постанови присъдата си.
Председател:
........................
/Кристина Тодорова/