Р Е Ш Е Н И Е
№ 4670,
06.12.2019 г., гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХІХ гр. с.
На 01.11.2019 г. в публично заседание в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАНЯ БУКОВА
при
участието на секретаря : МАРИЯНА МИХАЙЛОВА
като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 3963 по описа за 2019 година
и за да се произнесе взе предвид следното :
Ищецът „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище в гр. София и адрес на управление – ж. к. “Люлин“ 10,
бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис-сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4,
представляван от пълномощника му ..... М.С.К., твърди, че на 08.01.2017 г.
третото лице .....................и К.П.И. сключили Договор за покупка на стоки
и услуги с № ............., по който на
последния бил предоставен кредит в размер на 1479 лева, който следвало да бъде
върнат ведно с възнаградителна лихва в размер на 319.38 лева на 18 равни
месечни погасителни вноски, всяка в размер на 99.91 лв. в срок до 20.07.2018 г.,
като съобразно постигнатите договорености при забава на плащането на една или
повече месечни погасителни вноски кредитополучателят дължи и обезщетение за
забава в размер на действащата законна лихва за всяка забавена вноска и на това
основание на длъжника са начислени лихви за забава за периода от 21.07.2017 г.
- датата на която е станала изискуема първата неплатена вноска, до 02.10.2018
г. На 16.01.2018 г. е подписано Приложение № 1 към Рамков договор за продажба
и прехвърляне на вземанията от
27.07.2017 г., посредством което вземанията на .....................по договора
за кредит са прехвърлени на ищеца, като за непогасените задължения по договора
за кредит в размери на : 1129.97 лева – главница; 168.86 лева -договорна лихва
за периода 20.07.2017 г. – 20.07.2018 г. и 126.49 лева – лихва за забава за периода
21.07.2017 г. - 02.10.2018 г., ищецът се снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч. гр. д. № 26 по описа на Районен съд - Пловдив, VІ гр. с. за 2019 г., срещу
която в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е депозирано възражение, поради което
дружеството е предявило настоящата искова молба, с която моли съда да признае
за установено, че ответникът му дължи горните суми ведно със законната лихва
върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда, по което е
образувано ч. гр. д. № 26/19 г. – 02.10.2018 г., до окончателното й изплащане.
Претендира присъждане на разноски и на възнаграждение за защита от юрисконсулт.
Продължение на решение по
гр. д. № 3963/19 г. на РСПд – стр. 2/9
Обективно съединени искове с правно основание
чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 240, ал. 4 и ал. 2 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ответникът К.П.И. с ЕГН **********,***,
представляван от пълномощника му адвокат Е.И., оспорва предявените искове, като
твърди, че : договорът е нищожен – противоречието му на добрите нрави, както и
поради това, че е сключен при неспазване на нормите на чл. 11, т. 9 и т. 10 от
Закон за потребителския кредит /ЗПК/; с договорения годишен лихвен процент се
нарушават добрите нрави, поради което е налице нищожност на уговореното
възнаграждение; налице е заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй
като с уговорения годишен процент на разходите се нарушава изискването ГПР да
не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута определена с ПМС № 426/14 г.; нищожни като
противоречащи на добрите нрави и като неравноправни по смисъла н чл. 143, т. 19
Закон за защита на потребителите /ЗЗП/ са клаузите на договора за заем, в които
е посочено, че ГПР е в размер на 27.60%, а действителният е различен от
посочения, с което потребителят е бил въведен в заблуждение; нищожни са
уговорките по договора относно ГПР като неравноправни по смисъла на чл. 143, т.
5, т. 18 и т. 19 ЗЗП и чл. 26, ал. 1, т. 3 ЗЗД, с оглед на което в този случай
кредитополучателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита; ищецът не
се легитимира като кредитор на ответника, тъй като в договора за цесия се
съдържат изрично обективирани изявления на страните за прехвърляне, респективно
придобиване на вземания на цедента спрямо длъжници посочени в Приложение № 1,
но не съдържа постигнато съгласие по цената, поради което договорът е нищожен
поради липса на съгласие. По изложените съображения ответникът моли съда да
отхвърли предявените искове, а пълномощникът му моли съда да му присъди
адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 Закон за адвокатурата.
След датата на приключване устните
състезания по делото - на 04.11.2019 г., пълномощникът на ответника е депозирал
писмена защита, в която е навел и други
съображения за неоснователност на предявените искове, които доколкото не са
направени в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, поради което и ищецът е бил лишен
възможност да вземе становище по тях и да ангажира доказателства, като
преклудирани не ще бъдат обсъдени при постановяване на решението.
Съдът като обсъди твърденията и
доводите на страните, както и правоизключващите възражения на ответника във
връзка със събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
намира следното :
Видно от служебно изисканото ч. гр. д. № 26 по описа
на Районен съд – Пловдив, VІ гр. с. за 2019 г. на 04.01.2019 г. е издадена
Заповед № 83 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с която е
разпоредено длъжникът К.И. да заплати на кредитора „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ” ЕАД : сумата от 1129.97 лв. – главница ведно със законната лихва от
датата на постъпване на заявлението в съда – 02.10.2018 г., до окончателното й
изплащане; сумата от 168.86 лв. – договорна лихва за периода
Продължение на решение по
гр. д. № 3963/19 г. на РСПд – стр. 3/9
20.07.2017
г. – 20.07.2018 г.; сумата от 126.49 лв. – обезщетение за забава от 21.07.2017
г. до 02.10.2018 г. и сумата от 78.51 лв. разноски, в това число 28.51 лв.
държавна такса и 50 лв. възнаграждение за защита от юрисконсулт, срещу която в
срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е депозирано възражение от длъжника, поради което
дружеството е предявило настоящата искова молба за установяване на вземанията
си по заповедта.
Ищецът основава претенциите си на частен диспозитивен
документ, наименуван : „Договор за потребителски кредит ............. оторизационен код а16092ка“ от дата 08.01.2017 г., в
който като страни са посочени ......................., от една страна като
кредитор и от друга – К.П.И., в качеството му на кредитополучател, имащ за
предмет предоставяне на потребителски кредит в размер на 1479 лева за
закупуване на стока – смартфон марка „APPLE“,
модел .............., чрез изплащането му от кредитора пряко на съответния
търговец, срещу поемане на задължение от кредитополучателя да върне кредита при
посочените в договора условия, а също и на твърдението си, че вземанията по
договора за кредит са му прехвърлени от .......................посредством
подписано на 16.01.2018 г. Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 27.07.2017
г., заверени преписи на които са приети като доказателства по делото и не бяха
оспорени от ответника /листове от 10 до 20 от делото/, в което приложение под №
320 са описани и вземанията на ......................., произтичащи от
процесния договор.
Налице е, обаче, спор относно материалноправната
легитимация на ищеца с оглед на наведеното в отговора на исковата молба възражение
за нищожност на договора за цесия.
Съгласно чл. 99, ал. 1 ЗЗД кредиторът може да
прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът или естеството на
вземането не допускат това, като съобразно алинея 4 на цитираната разпоредба прехвърлянето
има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния
кредитор. Или базирайки се на цитираните норми, тъй като длъжникът не е страна
по договора за цесия, то законът ограничава защитата му срещу извършената цесия
само на възражения, които могат да се извлекат от тези разпоредби. Следователно
щом законът и договорът не забраняват на кредитора да прехвърли вземането си,
съответно вземането е такова, че няма пречка да бъде прехвърлено, то след като
длъжникът бъде уведомен за извършеното прехвърляне последното поражда действие
спрямо него, а това дали договорът за цесия е валиден или не е проблем на
страните по него.
Следователно възражението за нищожност на договора за
цесия е неотносимо към спора.
Процесните вземания произтичат от договор, имащ белезите на договора за потребителски кредит,
чиято правна уредба се съдържа в Закона за потребителския кредит, който не
забранява на кредитора по такъв договор да
Продължение на решение по гр.
д. № 3963/19 г. на РСПд – стр. 4/9
прехвърли
вземането си на трето лице, но за да стори това съгласно чл. 26, ал. 1 тази
възможност следва да е изрично предвидена в договора за кредит.
Такава възможност е изрично
договорена в чл. 13, изр. 1 от сключения между ....................... и
ответника договор за кредит, в който страните са се споразумели за следното :
„Кредиторът може незабавно след сключване на договора или по всяко друго време
да прехвърли правата си по този Договор на избрано от него трето лице и без да
е нужно предварително да получи съгласието на Кредитополучателя.“, с оглед на
което и тъй като ответникът не оспори, че е уведомен за извършената цесия, то
настоящият състав приема, че прехвърлянето има действие по отношение на него, а
от тук и че ищецът е активно материалноправно легитимиран по предявените
искове.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът не е оспорил,
че е получил опосредстван чрез стока кредит за сума в размер на 1479 лв.,
посочена в поле „Размер на кредита“ в договора, като негово удостоверително
изявление в този смисъл е обективирано и в чл. 14 от договора за кредит.
А според постигнатите договорености в последния предоставеният
кредит е следвало да бъде върнат ведно с възнаградителна лихва в размер на
24.62 % на 18 броя погасителни вноски, всяка в размер на 99.91 лв. и включващи
плащане на главницата по кредита и на надбавка, съставляваща печалба на
кредитора, платими на 20-то число на месеца, считано 20.02.2017 г. до 20.07.2018
г. съгласно погасителен план възпроизведен на първа страница от договора, като въз
основа на тези съглашения определеният по договора годишен процент на разходите
е 27.60%.
Налице е и спор относно валидността на договора с
оглед на наведените в отговора на исковата молба правоизключващи възражения.
Законът за потребителския кредит предявява строги
изисквания за формата и съдържанието на договора за потребителски кредит,
уредени в глава Трета на ЗПК.
Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПК и чл. 11, ал. 1 договорът
за потребителски кредит се сключва в писмена форма, която е форма за
действителността му, на разбираем език и следва да съдържа: „...1. датата и
мястото на сключването му; 2. вида на предоставения кредит; 3. името, единния
граждански номер (личен номер или личен номер за чужденец), постоянния и
настоящия адрес на потребителя; 4. името/наименованието, правноорганизационната
форма, кода по БУЛСТАТ или ЕИК и адреса/седалището на кредитора; 5. данните по
т. 3 за физически лица и по т. 4 за еднолични търговци и юридически лица -
когато в договорите участва кредитен посредник; 6. срока на договора за кредит;
7. общия размер на кредита и условията за усвояването му; 8. стоката или
услугата и нейната цена в брой - когато кредитът е под формата на разсрочено
плащане за стока или услуга или при свързани договори за кредит; 9. лихвения
процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен
процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите,
условията и процедурите за промяна на лихвения процент; ако при различни
обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази информация се
предоставя за
Продължение на решение по
гр. д. № 3963/19 г. на РСПд – стр. 5/9
всички
приложими лихвени проценти; 10. годишния процент на разходите по кредита и
общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на
договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1
начин; 11. условията за издължаване на кредита от потребителя, включително
погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите
на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на
вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени
проценти за целите на погасяването; 12. информация за правото на потребителя
при погасяване на главницата по срочен договор за кредит да получи при
поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора,
извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и
предстоящите плащания; погасителният план посочва дължимите плащания и
сроковете и условията за извършването на тези плащания; планът съдържа разбивка
на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата,
изчислена на базата на лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните
разходи; когато лихвеният процент не е фиксиран или когато допълнителните
разходи могат да бъдат променени съгласно договора за кредит, в погасителния
план се посочва ясно, че информацията, съдържаща се в плана, е валидна само до
последваща промяна на лихвения процент или на допълнителните разходи съгласно
договора за кредит; 13. извлечение, показващо периодите и условията за плащане
на свързаните повтарящи се или еднократни разходи и лихвата, когато те трябва
да се заплатят, без погасяване на главницата; 14. всички разходи за откриване и
обслужване на една или повече банкови сметки, предназначени за обслужване
(усвояване и погасяване) на кредита, освен ако откриването на банкова сметка ***,
разходите за използване на платежен инструмент, позволяващ едновременното
извършване на предоставяне на кредита и неговото погасяване, както и всички
други разходи, произтичащи от договора за кредит, и условията, при които те
могат да бъдат променяни; 15. лихвения процент, който се прилага при просрочени
плащания, изчислен към момента на сключване на договора за кредит, начините за
неговото променяне, както и стойността на всички разходи, които се дължат при
неизпълнение на договора; 16. предупреждение за последиците за потребителя при
просрочие на вноските; 17. наличието на нотариални и други такси, които са
свързани с договора за кредит, ако има такива; 18. обезпеченията, които
потребителят е длъжен да предостави, ако има такива; 19. изискуемите
застраховки, ако има такива; 20. наличието или липсата на право на отказ на
потребителя от договора, срока, в който това право може да бъде упражнено, и
другите условия за неговото упражняване, включително информация за задължението
на потребителя да погаси усвоената главница и лихвата съгласно чл. 29, ал. 4 и 6, както и за размера на
лихвения процент на ден; 21. информация за правата на потребителя, произтичащи
от чл. 27 и 28, както и условията за
упражняване на
Продължение на решение по
гр. д. № 3963/19 г. на РСПд – стр. 6/9
тези
права; 22. правото на предсрочно погасяване на кредита, реда за неговото
осъществяване и когато е необходимо, информация за правото на кредитора на
обезщетение в случаите по чл. 32,
както и начина за неговото изчисляване; 23. реда за прекратяване на договора за
кредит; 24. наличието на извънсъдебни способи за решаването на спорове и за
обезщетяване на потребителите във връзка с предоставяне на потребителски
кредит, както и условията за тяхното използване; 25. другите клаузи и условия
по договора; 26. адреса на Комисията за защита на потребителите като контролен
орган по спазване изискванията на този закон; 27. подписи на страните...”, като
неспазването на визираните в чл. 10, ал. 1
и чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20
ЗПК изисквания водят до недействителността му – чл. 22 ЗПК.
В случая се твърди да е налице
недействителност поради несъответствието на договора с чл. 11, ал. 1, т. 9 и т.
10 ЗПК и поради противоречието на „договорения ГПР“ на добрите нрави.
Разглежданият договор е сключен в
предвидената в закона писмена форма, като в разрез с виждането на пълномощника
на ответната страна настоящият състав намира, че клаузите му не противоречат на
императивните изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК, цитирани в
предходното изложение. В съответствие с тези разпоредби страните са договорили
лихвен процент по договора, който е фиксиран за целия му срок, в договора са
посочени годишният процент на разходите по кредита и общата
сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за
кредит, като в раздел „Параметри и условия“ са посочени и взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите.
Съгласно чл.
19, ал. 2 ЗПК последният е функция на постигнатите между страните договорености
относно общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи - лихви,
други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в
т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора /чл. 19, ал. 1 ЗПК/, на база на които се изчислява по формула съгласно приложение № 1 към
посочената разпоредба, като с цел защита на потребителя в чл. 19, ал. 4 ЗПК е
регламентирано ограничение, че той не може да бъде по-висок от пет пъти размера
на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с
постановление на Министерския съвет на Република България.
Годишният размер на законната лихва
за просрочени парични задължения е определен с Постановление № 426 на
Министерски съвет от 18.12.2014 г., обн. ДВ, бр. 106/23.12.2014 г., съобразно
което същият е в размер на основния лихвен процент на Българска народна банка в
сила от 1 януари, съответно от 1 юли на текущата година плюс 10 процентни
пункта. Съобразно извършената от съда служебно справка в официалния сайт на БНБ
: www.bnb, за
всеки от месеците на периода 08.01.2017 г. – 20.07.2018 г. основният лихвен
процент на БНБ е 0.00 на сто, при което положение за посочения периода на
действие на договора за кредит годишният процент на разходите по него не е
следвало да превишава 50 %. Установи се по-горе в настоящото изложение, че
посоченият в договора ГПР
Продължение на решение по
гр. д. № 3963/19 г. на РСПд – стр. 7/9
е в размер на 27.60 %, поради което същият не противоречи на регламентираното в чл. 19,
ал. 4 ЗПК императивно изискване. Ето защо не може да бъде прието и възражението
на ответника, че предвиденият в договора ГПР противоречи на добрите нрави – щом
същият не противоречи на закона, няма как да противоречи на добрите нрави,
които са неписани правила.
Не е налице и наведената в отговора
на исковата молба нищожност на клаузата за възнаградителна лихва поради
нарушение на добрите нрави. В действителност съществува съдебна практика, според
която уговорка за плащане на възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер
на законната лихва се явява нищожна поради противоречието й на добрите нрави,
но същата е неотносима към настоящият случай. Подобни разрешения – за нищожност
клаузата за възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната
лихва са релевантни преди изменението на ЗПК, обн. в ДВ, бр. 35/23.07.2014 г.,
в сила от 23.07.2014 г. със Закон за изменение и допълнение на ЗПК, с § 6 на
който е предвидено, че в чл. 19 се добавят нови алинеи 4 и 5, предвиждащи
съответно, че : „Годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет
пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
определена с постановление на Министерския съвет на Република България. /ал. 4/
Клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, се считат за нищожни. /ал.
5/“ Доколкото преди приемането на законоустановен размер на годишния процент на
разходите по потребителски кредити не съществуваше норма, регулираща
оскъпяването на кредита, съдът следваше да изхожда от общите правни принципи и
морални норми. Към датата на сключване на процесния договор, обаче, са налице
законови разпоредби – чл. 19, ал. 4 и ал. 5
ЗПК, които точно и ясно определят предела
на оскъпяване на кредита. Възнаградителната лихва е компонент от ГПР и размерът
й подлежи на преценка от кредитодателя, като единственото условие е същата наред
с другите общи разходи по кредита, формиращи ГПР да не надвишават пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
определена с постановление на Министерския съвет на Република България, което в
процесния случай е спазено.
Ответникът не ангажира
доказателствени средства относно установяване на твърдението си, че действителният
ГПР е различен от посочения в договора, поради което съдът го приема за
недоказано.
Неотносимо към спора е
възражението на ответника, че уговорките в договора относно ГПР са
неравноправни по смисъла на чл. 143, т. 5 Закон за защита на потребителите, тъй
като съгласно чл. 19, ал. 3 ЗПК в ГПР не се включват разходите, които потребителят заплаща
при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит, като тук е
мястото да се отбележи, че годишният процент на разходите не се договаря, а както
се посочи той вече по-горе в настоящото изложение той е функция на постигнатите
между страните договорености относно общите разходи по кредита, с оглед на което като неясни и
необосновани не ще бъдат обсъдени и възраженията на ответника
Продължение на решение по
гр. д. № 3963/19 г. на РСПд – стр. 8/9
за
неравноправност на уговорките в договора относно ГПР „… по смисъла на чл. 143,
т.18 и т. 19 ЗЗП/.
В обобщение съдът приема, че между страните е
възникнало валидно облигационно правоотношение, чийто източник е договор за
потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от Закона за потребителския
кредит /ЗПК/, по силата на който в правната сфера на страните са възникнали
редица права и задължения, включително и задължение на ответника да върне
предоставения му паричен заем ведно с възнаградителна лихва, чийто размер за
срока на договора е фиксиран и възлиза на 319.38 лв., в срок до 20.07.2018 г.,
който към датата на приключване на съдебното дирене по делото е изтекъл, като
съобразно постигнатите договорености в чл. 3 от договора при забава на една или
повече месечни погасителни вноски кредитополучателят дължи обезщетение за
забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата върху всяка
забавена погасителна вноска.
За плащане на погасителните вноски в сроковете по
договора ответникът не ангажира доказателствени средства, поради което съдът
намира, че е налице неизпълнение на тези договорни задължения, като предвид
направеното от ищеца признание, че по договора са извършени частични плащания
исковете с правно основание ч. 422, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 240, ал. 4 и ал.
2 ЗЗД следва да бъдат уважени в предявените с исковата молба размери съответно
от 1129.97 лв. и от 168.86 лв. Поради неизпълнение на задълженията на
кредитополучателя да заплаща на падежните дати по погасителния план по договора
вноските по него, то същият дължи и обезщетение за забава съгласно чл. 3 от
договора, считано от 21.07.2017 г. – датата, на която е станала изискуема
6-тата вноска по договора, представляваща и първата неплатена вноска по
договора, чийто размер съобразно заключението на вещото лице по допуснатата по
делото съдебно-счетоводна експертиза до 02.10.2018 г. възлиза на 137.79 лв. Ето
защо като доказан по основание и размер и акцесорният иск с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да бъде уважен, но до
размера на претендираните с исковата молба 126.49 лв.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 261.49 лв.
разноски по производството, в това число 121.49 лв. довнесена държавна такса и 140
лв. депозитни разноски, а на основание чл. 78, ал. 8 ГПК – сумата от 100 лв.
възнаграждение за защита от юрисконсулт в минимален размер съгласно чл. 25, ал.
1 Наредба за плащането на правната помощ, тъй като делото не съставлява нито
фактическа, нито правна сложност и бе разгледано в едно съдебно заседание.
На основание т. 12 от Тълкувателно
решение № 4/13 г. ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца и
разноски по заповедното производство в размер на 78.51 лв., в това число 28.51
лв. държавна такса и 50 лв. възнаграждение за защита от юрисконсулт.
По изложените мотиви съдът :
Продължение на решение по
гр. д. № 3963/19 г. на РСПд – стр. 9/9
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че К.П.И. с
ЕГН **********,***, дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище в гр. София и адрес на управление – ж. к. “Люлин“ 10,
бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис-сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, по сключен
с ......................., Договор за кредит за покупка на стоки или услуги с
номер ............./08.01.2017 г., вземанията по който са прехвърлени от
последното на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД посредством Приложение №
1/16.01.2018 г. към сключен помежду им на 27.07.2017 г. Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания : сумата от 1129.97 лв. – главница ведно със
законната лихва от 02.10.2018 г. до окончателното й изплащане; сумата от 168.86
лв. – договорна лихва за периода 20.07.2017 г. – 20.07.2018 г.; сумата от
126.49 лв. – обезщетение за забава от 21.07.2017 г. до 02.10.2018 г., за които
вземания „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД се е снабдило със Заповед № 83/04.01.2019
г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 26 по описа
на Районен съд - Пловдив, VІ гр. с. за 2019 г.
ОСЪЖДА К.П.И. с ЕГН **********,***,
да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище в гр. София и адрес на управление – ж. к. “Люлин“ 10, бул. „Д-р Петър
Дертлиев“ № 25, офис-сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4 : сумата от 261.49 лв.
разноски по производството по гр. д. № 3963 по описа на Районен съд – Пловдив,
ХІХ гр. с. за 2019 г.; сумата от 100 лв. възнаграждение за защита от
юрисконсулт по гр. д. № 3963/19 г. и сумата от 78.51 лв. разноски по
производството по ч. гр. д. № 26 по описа на Районен съд – Пловдив, VІ гр. с. за
2019 г.
Решението може да бъде обжалвано
пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страната.
РАЙОНЕН СЪДИЯ : /п./ Таня Букова
Вярно с оригинала!
ММ