Решение по дело №377/2023 на Административен съд - Варна

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 16 юни 2023 г.
Съдия: Васил Руменов Пеловски
Дело: 20237050700377
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 16 февруари 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

839

Варна, 16.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Варна - XIV състав, в съдебно заседание на седемнадесети май две хиляди и двадесет и трета година в състав:

Председател:

ВАСИЛ ПЕЛОВСКИ

При секретар НАТАЛИЯ ЗИРКОВСКА като разгледа докладваното от съдия ВАСИЛ ПЕЛОВСКИ административно дело № 377 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.166 от Данъчно-осигурителен процесуалния кодекс (ДОПК) и е образувано по жалба от Е.Д.А., ЕГН **********,***, чрез пълномощника му адв. Е.Е. ***, против Акт за установяване на публично държавно вземане №03/112/02074/04/02 от 27.10.2022 г. на директора на ОД на ДФ „Земеделие“ – Варна (съгл. Заповед № 03-РД/1759 от 21.06.2021 г.), с който на жалбоподателя е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 24 446 лв., представляващо първо плащане съгл.т.2.3 от Договор № 03/112/02074 от 08.10.2009 г.

В жалбата са наведени доводи за допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон при издаване на оспорения ИАА. Прави се възражение за изтекла погасителна давност за определеното с ИАА вземане, считано от 11.12.2012 г. (ден след крайната дата, на която е следвало да подаде заявка за второто плащане) до 27.10.2022 г. - датата на издаване на АУДВ, чийто срок не е прекъсван и не е възобновяван. Релевират се възражения за липса на уведомяване на Е.А. за започналото производство за издаване на АУДВ. Сочат се два факта, изключващи отговорността на жалбоподателя за заплащане на посоченото публично държавно вземане – настъпили форсмажорни обстоятелства (претърпяна катастрофа и продължително влошаване на здравословното му състояние, довело до обективна невъзможност да изпълнява задълженията си по Договора). С тези съображения претендира отмяна на оспорения акт, както и присъждане на сторените в производството разноски.

Ответникът – Директор на областна дирекция на Държавен фонд „Земеделие“ Варна, чрез процесуалният си представител Д.М. – А., с придружителното писмо, с което административната преписка е изпратена до съда, оспорва жалбата с аргумент, че документите за претърпяната от Е.А. злополука са представени в ДФ „Земеделие“ две години след катастрофата вместо в рамките на 10 работни дни според т.8.3 от Договора; представеното експертно решение на ТЕЛК е издадено година след катастрофата и според вписаното в него жалбоподателят е работещо лице, поради което липсват основания да се приеме, че в случая са налице форсмажорни обстоятелства, изключващи отговорността му по Договора. С тези съображения настоява за отхвърляне на жалбата като неоснователна, претендира присъждане на разноски, вкл. юрисконсултско възнаграждание, и прави възражение за прекомерност на претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение. Идентична позиция ст.ю.к. Б. поддържа и в съдебното заседание по същество на спора.

Съобразявайки посочените от оспорващия основания, изразените становища на страните и фактите, които се извеждат от събраните по делото доказателства, както и с оглед на разпоредбата на чл. 168 от АПК, определяща обхвата на съдебната проверка, Административният съд, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По силата на Договор № 03/112/02074 от 08.10.2009 г. (л. 12-16 от адм. пр.) ДФ „Земеделие“ предоставя на Е.А., в качеството му на ползвател (бенефициент), безвъзмездна финансова помощ в размер на 48 892 лв., за изпълнение на всички инвестиции, основните дейности и цели, заложени в бизнес плана по проект № 03/112/02074 и включени в Приложение №1, и конкретно – такива, свързани с закупуване и отглеждане на овце. Според т. 1.1. и т. 2.2. от Договора безвъзмездната финансова помощ в общ размер от 48 892.00лв. се изплаща на два етапа – първо плащане в размер на 24 446.00лв. и второ плащане в размер на 24 446.00лв. Съгласно т. 3.1 от Договора ползвателят се задължава да извърши всички инвестиции, основни дейности и цели, предвидени в бизнес плана, до годината на проверката и предмет на настоящия договор по Приложение 1) в срок до 08.10.2012 г., т.е. 3 години след подписване на договора. Съгласно т. 5.1. от Договора заявката за второ плащане след третата или четвъртата година се подава от ползвателя не по-късно от един месец след изтичане на срока по т. 3.1, а в случаите, когато се подава в края на петата година, тя трябва да бъде подадена в рамките на един месец преди изтичане на срока по т.3.1. (т. 5.2.). Съгласно т. 4.4.е/ от Договора, Фондът отказва да извърши второ плащане и изисква да се възстанови цялата сума на полученото първо плащане заедно със законната лихва към него, когато ползвателят не е подал заявка за второ плащане в рамките на срока, определен в Наредба № 9/03.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Създаване на стопанства на млади фермери“ по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 г. – 2013 г. Според т. 4.7. от Договора Фондът изисква връщането на вече изплатени суми – както по първото, така и по второто плащане, заедно със законната лихва върху тях и/или прекратява всички договори, сключени с ползвателя на помощта, когато той не изпълни свои нормативни или договорни задължения след изплащане на финансовата помощ. Сключеният Анекс към договора от 28.12.2009 г. не променя същностните му клаузи, а е с технически характер.

Първото плащане в размер на 24 446.00лв. е наредено с Писмо за оторизация на плащането от 05.01.2010 г. Получаването му е безспорно между страните, каквото е и неподаването на заявка за второ плащане от ползвателя.

Според отразеното в Епикриза от 20.05.2011 г., издадена от началника на отделението по Неврохирургия към МБАЛ „Света Анна – Варна“ АД, на 14.05.2011 г. жалбоподателят Е.А. е претърпял гръбначно-мозъчна травма, в деня на инцидента е приет във болничното заведение, където е претърпял оперативно лечение на 16.05.2011 г. Видно от приложените към жалбата доказателства в деня на операцията Е.А. е закупил транспедикулярна гръбначна стабилизация, която е поставена като стабилизиращо средство за гръбначния му стълб. Според Експертно решение № 2319/19.09.2013 г. на ТЕЛК за общи болести, ІІ състав при МБАЛ „Света Анна – Варна“ АД, в резултат на претърпяното ПТП, счупване на 12-ти торакален прешлен и проведеното оперативно лечение – метална стабилизация, към датата на освидетелстването на жалбоподателя е призната 50% трайно намалена работоспособност поради оплакванията от болки и ограничени движения в областта на гръбначния стълб; походката му е самостоятелна и стабилна, щадяща кръста. В констатацията на ТЕЛК е посочено също, че към 19.09.2013 г. А. е работещо лице и може да работи настоящата си професия – механик, при спазване условията на труд в т.14. На 04.09.2015 г. Е.А. е претърпял операция – пластика на предна коремна стена с оперативна диагноза Вентрална херния, и е изписан с подобрение. С Експертно решение № 719/08.03.2016 г. на ТЕЛК за общи болести, ІІ състав при МБАЛ „Света Анна – Варна“ АД, на Е.А. е призната 51% трайно намалена работоспособност за срок от 3 години – до 01.03.2019 г., поради счупване на лумбосакралната част на гръбначния стълб и таза, идентична с диагнозата по предходното Експертно решение от 2013 г.

Според показанията на св. Д. А. – баща на жалбоподателя, в о.с.з. на 17.05.2023 г., преди катастрофата синът му е закупил и отглеждал повече от 100 овце. След катастрофата през м. май 2011 г. е пролежал във болница повече от месец, там са го оперирали и са му сложили импланти в гърба. След изписването му за домашно лечение бил лежащо болен вкъщи за 5-6 месеца, след което започнал да се изправя, но не можел да стои дълго време на крака. За него се грижели баща му и приятелката му, като повече от година след катастрофата жалбоподателят ползвал инвалидна количка. Първоначално след катастрофата за животните се грижели 2-3 човека, но постепенно те измрели или били откраднати. Според св. А. още месец-два след инцидента синът му изготвил молба и той като негов пълномощник я представил в ОД „Земеделие“ – Варна, заедно с епикризата от болницата за претърпяната катастрофа и проведеното лечение. Свидетелят описва и следващите пъти, когато е представил експертното решение от ТЕЛК през 2013г., като изрично сочи, че още преди първото представяне на доказателства пред административния орган вече са били получили покана за подаване на заявление за второто плащане.

Според показанията на св. Д. АА. – сестра на жалбоподателя, в о.с.з. на 17.05.2023 г., в началото през 2008 г. в стопанството на Е.А. е имало около 100 овце, а през 2009 г. последният е кандидатствал по Програма „Млад фермер“ и е бил одобрен. Били са му преведени около 25 000 лв., с които е закупил още 100 овце, трактор, камион и храна за животните. През 2011 г. брат й – Е.А. е претърпял инцидент по време на подготовка за участие в състезание. Според св. А. му е проведено болнично и извънболнично лечение, като жалбоподателя почти през ялото време е бил неподвижен. Свидетелката споделя, че през този път нееднократно баща й (баща и на жалбоподателя) не еднократно е ходил до различни институции във връзка със здравословното състояние на брат си и във връзка с правоотношенията му Програма „Млад фермер“.

Със Заповед № 03-030-РД/23 от 21.01.2013 г. на директора на ОД на ДФ „Земеделие“- Варна, на основание чл. 20а ал. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) и чл. 33 ал.1 от Наредба № 9/03.04.3008г за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Създаване стопанства на млади фермери“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г., на жалбоподателя като регистриран земеделски производител с УРН 387574 е отказано изплащането на финансовата помощ, представляваща второ плащане по Договора от 08.10.2009 г. Мотив за отказа е, че към 08.11.2012 г. – крайната дата съгл. горецитираната т. 5.1. от Договора, А. не е изпълнил задължението си да подаде заявка за второ плащане, окомплектована с изискуемите документи. Договорът е прекратен на основание горецитираната т. 4.7. предл. второ и т.6 б. „г“ вр.чл. 87 ал. 2 от ЗЗД и чл. 33 ал.1 от Наредба № 9/03.04.2008г, като на основание т. 4.4. б. „е“ и т. 4.8. б. „а“ от Договора, чл. 8 ал. 1 т. 6 и чл. 33 от Наредба № 9/03.04.3008 г. и чл. 55 ал. 1 от ЗЗД е посочено, че ползвателят дължи връщане на полученото първо плащане по Договора, ведно със законната лихва от датата на получаване на заповедта. Заповедта е връчена лично на жалбоподателя А. на 03.02.2013 г., и не е обжалвана от него; баща му - св. Д. А.,*** епикризата от 20.05.2011 г., входирана в администрацията с вх. №01-033-6500/80 от 22.02.2013г; Експертното решение на ТЕЛК от 19.09.2013г пък било представено при тях с вх.№**********.

Въз основа на влязлата в сила Заповед №03-030-РД/23 от 21.01.2013г административният орган се снабдил със Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК с № 4212/22.05.2013г, и изпълнителен лист от 28.02.2014 г. по ч.гр.д. №7230/2013 г. на ВРС, въз основа на който било образувано изп. д. № 201471304000219 на ЧСИ с район на действие ВОС. По същото до А. била изготвена покана за доброволно изпълнение изх.№ 2606/08.10.2014 г., за сумата 24 446.00лв., представляваща главница по Договора от 08.10.2009 г., за която липсват данни да е връчвана на А.. Според изложеното от самия него в молба вх. № 02-033-6500/29#1 от 22.01.2016г до ДФЗ – Варна (приложена по административната преписка), ПДИ му била връчена на 06.01.2016 г. С молбата Е.А. уведомява администрацията за претърпяната от него на 14.05.2011 г. ПТП и причиненото му трайно физическо увреждане, довело до драстично намаляване на трудоспособността му, и тъй като Договорът от 08.10.2009 г. е сключен с оглед личността му счита, че то представлява форсмажор по смисъла на т. 8.1,. съответно той не дължи връщане на полученото преди злополуката първо плащане. Формулирал е искане вземанията по Заповедта от 21.01.2013г. да бъдат отписани като недължими, както и администрацията да не предявява установителен иск във връзка с възражението му по ч.гр.д. №7230/2013 г. на ВРС.

С разпореждане № 9447/09.03.2016г по делото са обезсилени издадените заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителния лист за сумата 24 446.00лв., представляваща главницата по Договора от 08.10.2009 г., с мотив, че след постъпило възражение от длъжника, заявителят, т.е. ДФЗ, не са предявили иск за установяване на вземането в указания им законен срок. Според процесуалния представител на ответника ю.к. Б.. в придружително писмо изх.№ 02-030-6500/1672№2 от 21.03.2023 г., съобразявайки ТР №8/11.12.2015г на ВАС на РБ, че актовете, издадени от органите на Разплащателната агенция на ДФЗ по чл.26 ал.1 т.3 и чл.33 от Наредба №9/03.04.2008г, са ИАА и подлежат на съдебен контрол по реда на АПК, административният орган е приел, че не следва да предявява положителен установителен иск за същото вземане по реда на ГПК пред гражданския съд. Разпореждането за обезсилване на ИЛ е влязло в сила на 08.04.2016 г., и на 15.06.2016 г. ЧСИ е прекратил производството по изпълнителното дело.

Началото на настоящото административно производство е поставено с писмо изх. № 01-033-6500/9#1 от 20.07.2022 г. за откриване на производство по издаване на акт за установяване на публично държавно вземане, приложено по административната преписка. В него е изложено гореустановеното – че към дата 10.12.2012 г. (съгл.§26 от ПЗР от Наредба №9/2008г) бенефициентът не е изпълнил договорното и нормативно установено свое задължение да подаде заявка за второ пращане, окомплектована с всички изискуеми документи, представляващо нарушение по т. 5.1. от Договора от 08.10.2009 г. и чл. 24 ал.2 от Наредба № 9/03.04.2008 г. Посочено е, че на основание т. 4.4 б. „е“, т. 4.7 и т. 4.8. б. „а“ от Договора и чл. 33 ал. 1, вр. чл. 24 ал. 2 от Наредба № 9/2008 г. му е определено задължение в размер на първото плащане от 24 446.00лв, което има право да възстанови доброволно в 14-дневен срок от получаване на уведомителното писмо, а при несъгласие с констатациите му е указана възможността да представи писмени възражения и доказателства пред административния орган в същия срок. Писмото е адресирано до Е.А., но по делото липсват доказателства да е било връчено на адресата си. Писмото му е изпратено за връчване на 20.07.2022 г. с известие за доставяне до адреса на жалбоподателя – ул. „************“ № ** в гр. Варна, но е върнато като непотърсено на 10.08.2022 г. С констативен протокол от 06.10.2022 г. на основание чл. 18а, ал. 10 АПК уведомителното писмо е поставено на таблото за уведомления на ДФ „Земеделие“ - ОД – Варна, откъдето е свалено като непотърсено на 13.10.2022 г.

Актът за установяване на публично държавно вземане е издаден от директора на ОД на ДФ „Земеделие“ – Варна на 27.10.2022 г. съобразно правомощията, делегирани му със Заповед №03-РД/1759 от 21.06.2021 г. на Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“. В него е цитирано уведомителното писмо за откриване на производството, и са изложени обстоятелствата относно неподаването в срок до 10.12.2012 г. на заявка за второ плащане от А. по Договора от 08.10.2009 г., както и размера на определеното задължение в размер на 24 446.00лв., представляващо първото плащане по Договора. С т. І. на АУПДВ е отказано пълно изплащане на финансовата помощ, представляваща второто плащане по Договора; с т. ІІ. Договорът е прекратен, и с оспорената понастоящем т. ІІІ. на жалбоподателя е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 24 446.00лв., представляващо първото плащане по Договора, ведно със законната лихва от 11.12.2012 г. (ден след крайната дата, на която е трябвало да подаде заявката за второ плащане). Влязлата в сила Заповед № 03-030-РД/23 от 21.01.2013г, с която на същите основания (по Договора от 08.10.2009 г. и по Наредба № 9/03.04.2008г) са извършени същите правни действия – отказ за второто плащане, прекратяване на договора и установяване на задължение в размер на първото плащане в тежест на бенефициента, не е цитирана в АУПДВ и административният орган не се е позовал на нея. Напротив – в акта се съдържа изричен текст, че в случай на налична дължима сума към датата на издаването му, той представлява и акт за нередност по смисъла на чл. 14 ал. 1 от Наредбата за определяне на процедурите за администриране на нередности по фондове, инструменти и програми, съфинансирани от ЕС, тъй като е първата писмена оценка, съдържаща мотивирано заключение въз основа на конкретни факти, че е извършена нередност, и подлежи на незабавно вписване в регистъра за нередности по чл.14 ал.3 от същата Наредба.

АУПДВ е надлежно връчен лично на А. на 17.01.2023 г. на горепосочения му адрес – гр. Варна, ул. „*********“ № **.

Горната фактическа обстановка, по същество безспорна между страните, съдът приема за установена въз основа на писмените доказателства по административната преписка, въз основа на които е издаден оспореният ИАА, тези, приобщени в хода на съдебното дирене и показанията на св. Д. А. и св. Д. АА. в относимите им части, които са последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви, и анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.

При така установената фактология съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е депозирана в законоустановения срок, от легитимиран субект – адресат на оспорения акт, и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна.

Процесният АУПДВ има за предмет установяване на вземане, произтичащо от задължението на оспорващата за възстановяване на получена финансова помощ поради неизпълнено нормативно задължение по чл. 33, ал. 1, във вр. с чл. 24, ал. 2 от Наредба № 9/03.04.2008 г. Това вземане по своя характер е публично държавно, съгласно нормата на чл. 27, ал. 5 ЗПЗП и в съответствие на чл. 162, ал. 2, т. 8 и т. 9 ДОПК, според който текст публични са вземанията за недължимо платени и надплатени суми, вкл. по финансирания от европейските земеделски фондове, както и свързаното с тях национално съфинансиране.

Разпоредбата на чл. 27, ал. 3 ЗПЗП предвижда, че Разплащателната агенция е длъжна да предприеме необходимите действия за събирането на недължимо платените и надплатените суми по схеми за плащане и проекти, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в законодателството на ЕС, а съгласно § 1, т. 13 от ДР на ЗПЗП Разплащателната агенция е специализирана акредитирана структура за приемане на заявления, проверка на условията и извършване на плащания от Европейските земеделски фондове и за прилагане на пазарни мерки, включително интервенция на пазарите на земеделски продукти, по правилата на законодателството на Европейския съюз. Изпълнителният директор на ДФЗ е изпълнителен директор и на Разплащателната агенция ( чл. 20а, ал. 1 ЗПЗП).

Горецитираната норма на чл. 27, ал. 5 ЗПЗП препраща към реда по ДОПК за събиране на държавните вземания от вида на процесното. На това основание е приложим чл. 166, ал. 2 ДОПК, според който, ако в съответния закон не е предвиден ред за установяване на публично държавно вземане, то се установява по основание и размер с АУПДВ, който се издава по реда за издаване на административен акт, предвиден в АПК. Ако в съответния закон не е определен органа за издаване на акта, той се определя от ръководителя на съответната администрация (чл. 166, ал. 2, пред. второ ДОПК).

В специалния закон – ЗПЗП, не е регламентирана процедурата за установяване на публичните държавни вземания, както и орган, който е компетентен да издава актовете с такова съдържание. Поради това, съобразно предписанието на чл. 166, ал. 2, пред. второ ДОПК, във вр. с чл. 27, ал. 3 ЗПЗП, ръководителят на съответната администрация, в случая изпълнителният директор на Държавен фонд "., който е и изпълнителен директор на Разплащателната агенция, следва да определи органа, натоварен да издава актовете за установяване на публични държавни вземания.

Оспореният в производството акт е издаден от Директор на ОД на ДФЗ - Варна. Според чл. 20а, ал. 4 ЗПЗП (в приложимата за случая редакция на ДВ, бр. 51/2019 г.) Изпълнителният директор може да делегира със заповед правомощията си, произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното законодателство, както и такива, делегирани на основание чл. 2д, ал. 2, включително за вземане на решения, произнасяне по подадени заявления за подпомагане и формуляри за кандидатстване и/или сключване на договори за финансово подпомагане, административни договори по Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове и по подадени заявки и искания за плащане, на заместник-изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда.

За установяване на компетентността на органа-издател на процесния АУПДВ от страната е представена Заповед № 03-РД/1759 от 21.06.2019 г. на Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ за делегиране на правомощия на директорите на областните дирекция на ДФЗ в съответствие с териториалната им компетентност да издават актове сред които и актове за установяване на публични държавни вземания по чл. 166, ал. 2 ДОПК по отношение на ползватели на финансова помощ по мярка 112 „Създаване на стопанства на млади фермери“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г., вр. с установени неспазвания на нормативни и договорни задължения от ползвателите, допуснати при или по повод сключването и изпълнението на договори за предоставяне на финансова помощ по мярка 112.

В случая изпълнителният директор на ДФЗ с горецитираната заповед е делегирал правомощия на издаване на актове от вида на процесния – за установяване на публични държавни вземания на директорите на областните дирекции на ДФЗ. Процесният акт е издаден в условията на делегирана компетентност и е валиден.

Разглеждания случай попада в хипотезата на чл. 33, ал. 1 от Наредба № 9/2008 г., според който текст в случай, че ползвателят на помощта не изпълнява свои нормативни или договорни задължения след изплащане на финансовата помощ, РА може да поиска връщането на вече изплатени суми заедно със законните лихви към тях и/или да прекрати всички договори, сключени с ползвателя на помощта.

Спор по установените и изложени в процесния АУПДВ обстоятелства липсва – оспорващата е ползвател (бенефициер) по договор за финансова помощ, сключен с ДФЗ за отпускане на средства по мярка „Създаване на стопанства на млади фермери“ по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г., по който е отпусната и усвоена като първа вноска по договора сума в размер на 24 446 лв. – финансова помощ. Няма спор и, че към дата 27.10.2022 г. ползвателят на помощта не е изпълнил свое договорно и нормативно задължение, изразяващо се в неподаване на заявка за второ плащане в установения посочен срок.

С оглед на това правилно е пристъпено към установяване на публичното вземане чрез издаване на АУДПВ като за откриването на производството по издаването на процесния акт жалбоподателят е бил уведомен по реда на чл. 26, ал. 2 АПК и й е дадена възможност в 14 дневен срок от получаване на писмото по чл. 26, ал. 1 АПК да представи своите възражения.

Основният спорен въпрос по делото е свързан с изтеклата погасителна давност по отношение на вземането, установено с процесния АУПДВ.

Съгласно разпоредбата на чл. 171 ДОПК, погасителният давностен срок за публични държавни вземания е 5 години и започва да тече от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. Задължението към ДФЗ за връщане на изплатеното първо плащане от предоставената финансова помощ по договора за финансово подпомагане на жалбоподателя възниква от 11.12.2012 г., след изтичане на срока за подаване на заявление за второ плащане, каквото той не е подала. Погасителната давност, съгласно разпоредбата на чл. 171 ДОПК е започнала да тече, считано от 01.01.2013 г. и доколкото ЗПЗП не предвижда по-кратък давностен срок, то давността е изтекла на 01.01.2018 г.

Съдът счита, че процесният АУПДВ е незаконосъобразен, тъй като към момента на издаването му, а именно 27.10.2022 г. е изтекъл предвидения в закона 5 – годишен давностен срок.

Съдът, намира, че в случая не е налице нито едно от основанията на чл. 172 ДОПК за спиране на погасителната давност. Нормата на чл. 172, ал 1, т. 1 ДОПК предвижда, че давността спира, когато е започнало производство по установяване на публичното вземане - до издаването на акта, но за не повече от една година. При действието на чл. 166, ал. 1 и ал. 2 ДОПК и установяването на публичните вземания, каквото е и това за недължимо платените и надплатените суми, както и за неправомерно получените или неправомерно усвоените средства по проекти, финансирани от предприсъединителните финансови инструменти, оперативните програми – чл. 162, ал. 2, т. 8 и т. 9 ДОПК, се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон. Ако в съответния закон не е предвиден ред за установяване на публичното вземане, то се установява по основание и размер с акт за публично вземане, издаван по реда за издаване на административни актове по АПК. Ако съответният закон не определя органа за издаване на акта, той се определя от кмета на общината, съответно от ръководителя на съответната администрация. ЗПЗП не урежда реда и органа за установяване на вземането за недължимо платени или надплатени суми, а с чл. 27, ал. 5, изр. 1 придава на вземанията на РА, възникнали от административен акт, качеството на публични държавни вземания и препраща за събирането им към реда по ДОПК.

В случая ДФЗ действа като Разплащателна агенция - чл. 33, ал. 1 от Наредба № 9/03.04.2008 г. Следователно, за да се прецени наличието на основание за спиране на давността по чл. 172, ал. 1, т. 1 ДОПК, следва да се извърши преценка кога е започнало производството по установяване на задължението и по-конкретно кога е започнало производството по издаване на оспорения АУПДВ. Производството по издаване на оспорения АУПДВ е инициирано от компетентния административен орган, поради което датата на започването му следва да се определи в хипотезата на чл. 25, ал. 3 АПК – от датата на извършване на първото процесуално действие по неговото издаване. Първото процесуално действие, на което се основава издаването на оспореният акт, съгласно изрично посоченото в мотивите му, е Уведомително писмо с изх. № 01-033-6500/9#1 от 20.07.2022 г., с което ДФЗ е открил производство по издаване на АУПДВ.

След като задължението е възникнало на 11.12.2012 г. и предвид отсъствието на спиране и прекъсване на давностния срок, следва да се приеме, че същият е изтекъл на 01.01.2018 г., т. е. към момента на изготвянето и изпращането на Уведомително писмо с изх. № 01-033-6500/9#1 от 20.07.2022 г. задължението е било погасено.

За пълнота следва да се отбележи, че за същото вземане е било открито предшестващо производство по издаване на АУПДВ, с писмо с изх. № 01-033-6500/9 от 30.01.2020 г. приключило с издаване на АУПДВ № 03/112/02074/04/01 от 01.04.2020 г., които е отменен с Решение № 150/08.02.2021 г. по адм. д. № 1305/2020 г. по описа на АдмС-Варна, потвърдено с Решение № 1712/23.02.2022 г по адм. д. № 6428/2021 г. по описа на ВАС. На основание чл. 172, ал. 2, изр. второ от ДОПК след отмяната на първоначално издадения АУПДВ с решение и връщането за продължаване на производството на фаза връчване на уведомително писмо, давността не следва да се счита прекъсната.

По отношение на издадения изпълнителен лист във връзка с предявеното възстановяване на получената от оспорващия сума, от събраните по делото доказателства се установява, че е налице Разпореждане № 9447/2016 г. по ч. гр. д. № 7230/2013 г. по описа на РС-Варна, с което е обезсилена Заповед за изпълнение на парично задължение, издадена въз основа на документ по чл. 417 ГПК № 4212/22.05.2013 г., което е основание да се приеме, че не е налице прекъсване на давността, по аргумент от чл. 116, б. „б“, изр. последно ЗЗД.

Предвид отсъствието на спиране и прекъсване на давностния срок следва да се приеме, че същият е изтекъл на 01.01.2018 г. за задълженията на Е.Д.А.. Ето защо оспореният АУПДВ № 03/112/02074/04/02 от 27.10.2022 г. е издаден след давностния срок, поради което принудително събиране на сумата не може да бъде извършено.

Гореизложеното обосновава извод, че са налице отменителни основания по смисъла на чл. 146 АПК, респ. жалбата е основателна, а оспореният акт следва да бъде отменен.

Предвид изхода от делото на Е.Д.А. следва да се присъдят направените по делото разноски. Такива се констатираха в размер общо на 2 610 лв., от който заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 2 600 лв., съгласно представен по делото Договор за правна защита и съдействие, фактура, вносна бележка и списък на разноските, заплатена държавна такса по делото в размер на 10 лв. Съдът намира за неоснователно направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение от страна на процесуалния представител на ответника по делото. Съгласно чл. 8, ал. 1, във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждени, при интерес от 10 000 до 25 000 лв. – минималното адвокатско възнаграждение е 1300 лв. плюс 9 % за горницата над 10 000 лв. При материален интерес 24 446 лв. минималното адвокатско възнаграждение е в размер е в размер на 2600,14 лв. Същото е съобразено с фактическата и правна сложност на делото, а също и участието на пълномощника на жалбоподателката във всички проведени заседания по делото.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Административен съд - Варна, XIV състав

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Акт за установяване на публично държавно вземане № 03/112/02074/04/02 от 27.10.2022 г., издаден от Директора на областна дирекция на Държавен фонд „Земеделие“ Варна, с което на Е.Д.А. е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 24 446 лв.

ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“ - София да заплати на Е.Д.А., ЕГН **********, със адрес: ***, разноски по делото в размер на 2 610 лв. (две хиляди шестстотин и десет лева) за настоящата съдебна инстанция.

Решението може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд.

Председател: