№ 21630
гр. София, 28.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
ТОШЕВА
при участието на секретаря ИВАНА ЛЮДМ. СТОЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА
Гражданско дело № 20241110128178 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на *********************** ЕАД
срещу Б. Т. Б., с която е предявен по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК
установителен иск за сумата от 2 000 лв. – неустойка по т. 9 от Договор за обучение за
придобиване на правоспособност за управление на МПС от категория „Д(103)“ от 07.05.2020
г., ведно със законната лихва от 28.02.2024 г. до окончателното плащане, за която сума е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. №
12148/2024 г. по описа на СРС, 85 състав. Претендират се разноски и юрисконсултско
възнаграждение.
Ищецът посочва, че той в качеството на работодател е сключил с ответника в
качеството му на обучаващ се Договор за обучение за придобиване на правоспособност за
управление на МПС от категория „Д(103)“ от 07.05.2020 г., по силата на който го е приел за
обучение за придобиване на правоспособност за управление на МПС от категория „Д(103)“
и е поел разходите за обучението, а ответникът се задължил след придобиване на
правоспособност да работи при ищеца като водач на тролейбус за срок, не по-малък от 3
години. Излага, че в т. 9 е уговорена неустойка в размер на 2 000 лв., ако обучаващият се
прекрати трудовото правоотношение преди посочения срок. Заявява, че той като
работодател е изпълнил задълженията си по договора и е провел обучението на Б., а
последният успешно е придобил правоспособност. Посочва, че с Трудов договор №
72/24.09.2020 г. ответникът бил назначен на длъжност „шофьор на тролейбус /единичен/“ и
„шофьор на съчленен тролейбус“, но по молба с вх. № 255/01.06.2022 г. трудовото му
правоотношение било прекратено на основание чл. 326, ал. 1 и ал. 2 КТ с Акт №
18/02.07.2022 г. Твърди, че на 12.07.2022 г. на Б. било връчено уведомление за дължимата от
него неустойка, но той не платил задължението си.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е подаден отговор на исковата молба от ответника.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна
страна следното:
1
Предявен е по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК иск за установяване
дължимост на вземане, за което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 12148/2024 г. по описа на СРС, 85 състав. Искът е допустим като
предявен в законоустановения срок, в предметните и субективни предели на заявлението и
издадената заповед по чл. 410 ГПК и при наличие на подадено в срок възражение срещу
заповедта.
Предвид изложените от ищеца фактически твърдения предявеният иск е с правно
основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД. За неговата основателност ищецът следва да докаже пълно и
главно следните обстоятелства: 1) сключването с ответника на Договор за обучение за
придобиване на правоспособност за управление на МПС от категория „Д(103)“ от 07.05.2020
г. и неговото съдържание, включително наличието в него на валидна клауза за неустойка по
т. 9; 2) че ищецът е изправна страна по договора; 3) настъпване на предпоставките за
претендиране на неустойката; 4) размера на дължимата неустойка.
Страните не спорят, а и от представения Договор от 07.05.2020 г. за обучение за
придобиване на правоспособност за управление на МПС от категория Д (103) се установява,
че *********************** ЕАД – в качеството на работодател, и Б. Т. Б. – в качеството на
обучаващ се, са сключили договор, по силата на който дружеството приема обучаващия се,
като поема разходите по извършване на обучението за придобиване на правоспособност за
управление на МПС от категория Д (103) съобразно утвърдена от работодателя програма.
Ищецът е поел задължение да извърши обучението на Б. за придобиване на
правоспособността, като осигури необходимите условия и материално-техническа база за
теоритично и практическо обучение съобразно утвърдената програма и първото му явяване
на практически изпит пред ДАИ, а ответникът – да посещава редовно курса на обучение
съгласно програмата за обучение, да усвоява преподавания материал, да завърши курса на
обучение и да се яви и положи успешно изпит пред ИА „АА“ за придобиване на
правоспособността, а след придобиване на правоспособността да работи като водач на
тролейбус при същия работодател за срок, не по-малък от 3 години /т. 8 от договора/.
Предвид естеството на постигнатите между страните уговорки съдът приема, че договорът
има характера на договор по чл. 235 КТ – договор за квалификация с лице, което не работи.
Съгласно т. 9 от договора за обучение при виновно неизпълнение на задълженията по
него, т.е. прекратяване на трудовото правоотношение преди срока, уговорен в т. 8, се дължи
неустойка в размер на 2 000 лв. Следователно по делото е установено, че договорът за
обучение съдържа валидна неустоечна клауза.
Доказва се по делото, че между страните е сключен Трудов договор № 72/24.09.2020
г., по силата на който ответникът е постипъл на работа при ищеца на длъжност „шофьор на
тролейбус /единичен/“ и „шорьор на съчленен тролейбус“, като трудовият договор е
сключен за неопределен срок. Сключването на трудов договор за посочената длъжност
обуславя извод, че дружеството е изправна страна по договора за обучение, защото е
изпълнило задълженията си да му осигури обучение за придобиване на правоспособността,
респ. Б., от своя страна, е изпълнил задълженията си да посещава редовно курса на
обучение, да усвоява преподавания материал, да завърши курса на обучение и да се яви и
положи успешно изпит пред ИА „АА“ за придобиване на правоспособността.
Видно е от писмените доказателства на л. 7 и л. 8, че трудовият договор между
страните е прекратен, считано от 02.07.2022 г., като прекратяването е извършено на
основание чл. 326, ал. 1 КТ, т.е. с предизвестие на работника. От това следва, че ответникът
не е изпълнил задължението си по т. 8 от договора за обучение да работи при дружеството за
срок от поне 3 години. Следователно реализирани са предвидените в т. 9 от договора за
обучение предпоставки за претендиране на неустойка – прекратяване на трудовия договор
преди изтичане на 3-годишния срок по вина на работника /обучаващ се по договора от
07.05.2020 г./. Това означава, че за ищеца е възникнало вземане за неустойка, чийто размер е
2
фиксиран в договора за обучение на сумата от 2 000 лв.
От писменото доказателство на л. 9 е видно, че Б. е уведомен, че дължи неустойка по
договора за обучение, но в случая той не твърди и не доказва плащане на дължимата
неустойка.
Предвид изложеното предявеният иск е изцяло основателен, като върху неустойката
се дължи и законната лихва, считано от 28.02.2024 г. до окончателното плащане.
По разноските:
При този изход на делото право на разноски на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК
има ищецът. Сторените от него разноски в исковото производство са в общ размер на 140 лв.
/40 лв. – държавна такса, и 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение/, а за заповедното
производство – в общ размер на 90 лв. /40 лв. – държавна такса, и 50 лв. – юрисконсултско
възнаграждение/.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения иск по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл.
415, ал. 1, т. 1 ГПК от *********************** ЕАД, ЕИК ************************, със
седалище и адрес на управление: гр. ******************************, срещу Б. Т. Б., ЕГН
**********, с адрес: гр. ******************************, че Б. Т. Б. дължи на
*********************** ЕАД на основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД сумата от 2 000 лв. –
неустойка по т. 9 от Договор за обучение за придобиване на правоспособност за управление
на МПС от категория „Д(103)“ от 07.05.2020 г., ведно със законната лихва от 28.02.2024 г. до
окончателното плащане, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 12148/2024 г. по описа на СРС, 85 състав.
ОСЪЖДА Б. Т. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. ******************************,
да заплати на *********************** ЕАД, ЕИ ************************, със
седалище и адрес на управление: гр. ******************************, на основание чл.
78, ал. 1 и ал. 8 ГПК сумата от 140 лв. – разноски за исковото производство, и сумата от 90
лв. – разноски за заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3