Р Е Ш Е Н И Е № 439/12.9.2016 г.
гр. Ямбол, 12.09.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия в открито съдебно заседание на дванадесети септември две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА СПАСОВА
с участието на секретаря Т. К. като разгледа докладваното от съдия В. Спасова гр. дело № 2293/ 2016 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Закона за защита от домашното насилие и е образувано по подадена молба от Г.Н.Т. ***-лично и като законен представител на малолетното им дете Г.Д.Т., роден на *** г., срещу Д.Г.Т. ***. В нея се твърдят обстоятелства за извършено домашно насилие по смисъла на закона от ответника спрямо молителката. Твърди се, че страните са бивши съпрузи, чийто брак е прекратен с развод, а упражняването на родителските права върху детето е предоставено на майката. На 21.08.2016 г. ответникът е дошъл до жилището на молителката за упражняване на лични контакти с детето. Не се е съобразил с нежеланието й да влезе в апартамента, стиснал я е силно за ръцете, блъснал я е в стената и е нахлул вътре. Блъскал е вратите на стаите, влизал е във всяка една. Взел е брадвата и е тръгнал към детето, което още е стояло на входната врата и е плачело уплашено. Молителката е изтичала до детето, за да го предпази и го е извела на стълбището. Ответникът я е хванал за ръката и е започнал да я дърпа навътре, нареждайки й да влезе и да заключи.Поради отказа й, се е опитал да издърпа ключовете й от ръката, но тя се е отскубнала и с детето е слязла бързо до първия етаж. Потърсила е помощ от съседи, при които е успяла да влезе. Подала е сигнал до тел.112 и е пристигнал полицейски екип, но ответникът си е бил тръгнал. Поради агресивното му поведение и заплахите му, тя се притеснява за живота и здравето на себе си и детето и иска, съдът да наложи на ответника мерките по чл. 5 ал.1 т.1-3 от закона, за максимално предвидения в закона срок.
В с.з. молбата се поддържа.
Ответникът не се явява и не взима становище по молбата.
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното:
От Решение № *** по гр.д.№ *** на ЯРС се установява, че бракът между страните е прекратен по вина на ответника, който е упражнявал насилие над съпругата си. За това свидетелстват и представените две заповеди за защита от домашно насилие- №***/02.03.2016 г. и №***29.03.2016 г., двете по гр.д.№ ***. на ЯРС. С бракоразводното решение е предоставено упражняването на родителските права над детето Г.Д.Т. на майката. По признание на същата решението не е влязло в сила в частта за личните контакти с бащата.
В Декларация по чл. 9, ал.3 от ЗЗДН от 25.08.2016 г. от молителката, съдържаща изявление, че й е известна наказателната отговорност по чл. 313 от НК за невярно деклариране, са изложени твърдените в молбата факти.
В съответствие с декларацията са и показанията на свидетеля К.–сестра на молителката, на която същата се е обадила по телефона веднага след упражненото над нея насилие. Свидетелката е заварила сестра си и детето й в съседи и е видяла, че детето е разстроено. При прибирането им в дома им то е посочило брадвата, оставена не на определеното за нея място при дървата на терасата, и е казало: „тате реже, реже”. За самото насилие свидетелката е научила от сестра си. След издаване на процесната заповед за незабавна защита от 25.08.2016 г. ответникът отново е посетил жилището и е бил задържан в полицията. Нарушил е и предходните заповеди по гр.д.№ *** на ЯРС, заради което е образувано наказателно производство срещу него. В подкрепа на показанията са представените по делото Съобщение по чл. 255 от НПК от 14.07.2016 г. и призовка за страна до молителката, в качеството й на пострадал от престъпление по чл. 296 от НК-неизпълнение на съдебно решение, двете по НОХД № *** на ЯРС, насрочено за 26.09.2016 г..
Въз основа на горното съдът прави следните правни изводи:
Молбата е допустима, като подадена в едномесечния срок по чл. 10 ал.1 от ЗЗДН. По същество същата е основателна.
Съгласно чл. 2 ал. 1, домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права. В случая се касае за извършване на домашно насилие по смисъла на чл. 2 от закона- физическо и психическо насилие от страна на ответника, упражнено спрямо бивша съпруга (чл.3 т.1). Съгласно чл.2 ал.2 за психическо и емоционално насилие върху дете се смята и всяко домашно насилие, извършено в негово присъствие. В случая е налице такова насилие спрямо детето на страните, което след упражняването му е било разстроено и е споделяло със свидетелката впечатленията си, сочейки брадвата, оставена не на определеното за нея място (при дървата на терасата) и свързвайки я с действия на баща си. Поради това пострадалите имат право на защита по ЗЗДН. Упражняването на насилие се установява не само от представената от молителката декларация по чл. 9 ал.3 от закона, а и от гласните доказателства. Свидетелката, макар и да е роднина на молителката и евентуално заинтересована по смисъла на чл. 172 от ГПК, е очевидец на състоянието на детето непосредствено след насилието, което косвено, но категорично свидетелства за него. Показанията й се потвърждават и от писмените доказателства, сочещи на предоставена предходна защита на молителката по реда на ЗЗДН и на образувано наказателно производство срещу ответника за нарушение на издадена съдебна заповед. Поведението на ответника преди подаване на молбата, установено с представените заповеди за защита от домашно насилие, характеризира процесното насилие като продължение и част от системен психически и физически тормоз и емоционално насилие, които могат да породят у молителката постоянен страх за живота и здравето -на нея и детето.
Ответникът не е оспорил молбата, нито е ангажирал доказателства, които оборват представените от молителката.
Поради това съдът счита, че следва да се предприемат мерки за защита, а именно: уредените в чл. 5 ал.1 т.1 и 3, като срокът по т.3 следва да се определи до 18 месеца, предвид данните за дълготрайни конфликти отношения между страните. Мерките имат за цел защита на пострадалото лице чрез отнемане възможността на извършителя да извърши друг акт на насилие спрямо него, както и мотивиране на самия извършител към въздържане от такива действия -от всякакъв вид насилие: и физическо, и психическо.
При този изход на делото на основание чл. 11 ал.2 от ЗЗДН ответникът следва да заплати ДТ в размер на 25 лв. Следва да му бъде наложена глоба на основание императивната разпоредба на чл. 5 ал.4 от закона в размер на 500 лв., която да се заплати по сметката на съда.
Молителката не е направила разноски по делото, които да й се присъдят.
Ето защо ЯРС
Р Е Ш И :
ЗАДЪЛЖАВА Д.Г.Т. ***, ЕГН ********** на основание чл.5 ал.1 т.1 от ЗЗДН да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на Г.Н.Т. ЕГН ********** и Г.Д.Т., ЕГН **********,***.
ЗАБРАНЯВА на Д.Г.Т. ***, ЕГН ********** на основание чл.5 ал.1 т.3 от ЗЗДН да приближава Г.Н.Т. и Г.Д.Т. ***, всяко тяхно местопребиваване, жилището им, местоработата на първата и местата за социални контакти и отдих на двамата, вкл. детското заведение, посещавано от детето-ясла *** за срок от осемнадесет месеца.
Да се издаде заповед за защита, в която да се впише предупреждение за последиците от неизпълнението й по чл. 21, ал.3!
НАЛАГА на Д.Г.Т. глоба в размер на 500 лв.
ОСЪЖДА Д.Г.Т. да заплати ДТ в размер на 25 лв.
Решението и заповедта да се връчат на страните и РУП на МВР-Я.!
Решението подлежи на обжалване в 7-дневен срок от връчването му на страните пред ЯОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: