Решение по дело №13326/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 6701
Дата: 13 април 2024 г.
Съдия: Станимир Николов Йорданов Кюлеров
Дело: 20231110113326
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 15 март 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 6701
гр. София, 13.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 59 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:...............
при участието на секретаря .............
като разгледа докладваното от ............... Гражданско дело № 20231110113326
по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от ..............,
седалище и адрес на управление: ............. чрез адв. П. П., срещу .............
БУЛСТАТ: .............., адрес: ..............., с която са предявени искове с правно
основание чл. 60, вр. чл. 61, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответника
да заплати на ищеца следните суми: 4 675,33 лв., представляваща направени
допълнителни разходи за изпълнение на СМР, излизащи извън договорената
стойност по договор за изпълнение на обществена поръчка, сключен с
ответника, с предмет „Реконструкция на детски площадки и възстановяване
на експлоатационната годност на бетонова настилка в двора на ДГ №
.............“, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба
– 14.03.2023 г., до изплащане на вземането; 189,61 лв., представляваща
мораторна лихва за периода от 20.10.2022 г. до 14.03.2023 г.
В исковата молба се твърди, че след проведена процедура по избор на
изпълнител по реда на чл. 18, ал. 1, т. 12 ЗОП, между ............. в качеството й
на възложител, и „............., в качеството му на изпълнител, бил сключен
договор за обществена поръчка с предмет „Реконструкция на детски
площадки и възстановяване на експлоатационната годност на бетонова
настилка в двора на ДГ № .............“. В уговорения в договора срок ищецът
изпълнил СМР по обекта, съгласно Констативен акт за установяване
годността за приемане на строежа № ............ г. Обектът бил въведен в
експлоатация, съгласно Удостоверение за въвеждане в експлоатация №
1156/07.12.202 г. на главния архитект на ................ Сочи, че предвид
изпълнението на задълженията по договора от страна на изпълнителя за
същия възникнало вземане за стойността на извършените натурални видове
1
СМР, които били обективирани в приложената количествено-стойностна
сметка. В тази връзка с покана за доброволно изпълнение, връчена на
15.11.2022 г., възложителят бил уведомен в 10-дневен срок да заплати
дължимата за извършените СМР сума в размер на 26 518,61 лв. без ДДС или
31 702,32 лв. с ДДС, представляваща дължимо възнаграждение за изпълнение
на сключения между страните договор. С отговор от 14.12.2022 г. ответникът
бил посочил, че окончателната стойност на извършените дейности не може
да надвишава уговорената съгласно чл. 4, ал. 1 от договора цена в размер на
22 522,50 лв. без ДДС или 27 027 лв. с ДДС. След представяне на изискуемата
фактура, ответникът платил на ищеца сумата от 27 027 лв. Излага твърдения,
че съгласно съдебната практика, когато е налице извършване от изпълнител
на дейности, съвпадащи с дейностите съгласно сключения договор по реда на
ЗОП, но над договорения обем и тези дейности са извършени в интерес на
лицето, със знанието и без противопоставянето му, то тогава отношенията се
уреждат съгласно правилото на чл. 61, ал. 1 ЗЗД, защото в резултат на
извършване на дейност в чужда правна сфера, възниква облигационно
отношение, не от договора, а от извършване на определени действия по
управление на чужда работа. В този случай, лицето, в чийто интерес са
извършени, дължи на изпълнилия ги, стойността на разходите за материали и
труд. В тази връзка се твърди, че ищецът има право да иска от ответника
заплащане на стойността на извършените дейности над договорения обем по
реда на ЗОП, а именно сумата от 4 675,33 лв. Предвид липсата на плащане от
страна на ответника на посочената сума, същият дължал и мораторна лихва за
периода на забава, а именно от 19.10.2022 г., когато обектът бил приет от
възложителя, евентуално от 06.01.2023 г. съгласно чл. 5 от договора, до
датата на подаване на исковата молба. Ето защо моли съда да постанови
решение, с което да уважи предявените искове.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника
............. който в срока по чл. 131 ГПК е подал писмен отговор, чрез юрк.
............. Процесуалният представител оспорва изцяло предявените искове. Не
оспорва, че след проведена процедура за избор на изпълнител на обществена
поръчка, между ............. в качеството на възложител, и „............., в качеството
на изпълнител, бил сключен Договор № ............. г. с предмет „Реконструкция
на детски площадки и възстановяване на експлоатационната годност на
бетонова настилка в двора на ДГ № .............“ на обща стойност 22 522,50 лв.
без ДДС, представляваща сбор от стойностите на предвидените СМР
(описани в ценовото предложени като общо 12 дейности) на стойност 21 450
лв. без ДДС и непредвидените СМР на стойност 1 072,50 лв. без ДДС
(фиксирани само като размер - 5% от стойността на предвидените СМР, но не
и по дейности). Съгласно чл. 4, ал. 2 от договора, сумата от 21 450 лв. без
ДДС била максималната стойност, която възложителят можел да заплати на
изпълнителя и включвал всички разходи на последния, а съгласно ал. 3 от
същия член – цената за изпълнение била окончателна, не подлежала на
предоговаряне и не се променяла при промени в цените на труда,
2
строителните материали и др. Твърди се, че с протокол за откриване на
строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво на строеж от
09.09.2022г. била открита строителната площадка и започнал да тече срокът
за изпълнение на СМР. Изпълняваните дейности по вид и естество били
съгласно ценовото предложение към офертата по обществената поръчка. В
хода на изпълнение на СМР се установило необходимост от извършване на
непредвидени, допълнителни СМР, за което изпълнителят уведомил
възложителя с писмо 10.10.2022 г., съгласно което изпълнителят препоръчал
извършването на „разваляне на бетонова ограда - 8кв.м“, „демонтаж на пейка
- 1бр“, „демонтаж на беседка - 1 бр.“ и „извозване на отпадък с включена
такса за депониране 69 куб. м.“, които представлявали непредвидени СМР. С
Констативен акт за установяване на годността за приемане на строежа от
19.10.2022 г., възложителят приел строежа. На 21.10.2022 г. бил съставен и
протокол, с който възложителят приел, че договорът е изпълнен качествено,
без възражения и забележки. Със Заявление от 15.11.2022г. ищецът
предоставил Протокол за установяване завършването и за заплащането на
натуралните видове СМР, в който били изрично посочени вида и обема на
изпълнените и приети от възложителя дейности, както и тяхната стойност.
Твърди се, че възложителят приел всички предвидени СМР, а по отношение
на непредвидените направил забележка по отношение на дейността по т.6
„Извозване на стр. отпадъци, вкл. такса депо“, като коригирал обема на
депонираните строителни отпадъци от 155,25 тона на 38,6 тона, поради което
била коригирана и крайната стойност, подлежаща на заплащане от 5 185,35
лв. на 1 289,24 лв., т.е. 3 896,11 лв. по-малко. Твърди се, че възложителят не е
признал непредвидената дейност в пълния обем, посочена от изпълнителя,
доколкото същата била извършена без предварителното
одобрение/съгласуване, съгласно чл. 9, предл. 2 от договора. Освен това
липсвали доказателства за действителната стойност на извозените количества
и заплатените от изпълнителя такси за депониране на строителните отпадъци.
С покана за доброволно изпълнение от 15.12.2022г. ищецът уведомил
ответника, че следва в 10-дневен срок от съобщаването да заплати
възнаграждение в размер на 26 418,61 лв. без ДДС. Същевременно представил
фактура на стойност 31 702,32 лв. с ДДС, придружена с кредитно известие за
сумата от 4 675,33 лв. Счита, че с издаването на кредитното известие,
изпълнителят на практика признал, че действителната сума, която се дължи
във връзка с изпълнените СМР, е именно уговорената в договора - 27 027 лв. с
ДДС, а не посочената в поканата за доброволно изпълнение - 31 702,32 лв. с
ДДС. Твърди, се че в срока по чл. 5 от договора, към 21.15.2022г. по банкова
сметка на ищеца била изплатена сума в размер на 27 027 лв. с ДДС, която
представлява възнаграждение по договора, уговорено в чл.4, ал.1 от същия.
Поддържа, че ответникът е изпълнил точно договорните си задължения,
заплатени били в уговорения срок всички дейности, отразени в представения
от ищеца протокол за установяване завършването и за заплащането на
натуралните видове СМР. Твърди, че не е налице фактическия състав на чл.
3
61 ЗЗД, тъй като ищецът е действал не доброволно, с цел да изпълни чужда
работа, а в изпълнение на валиден договор, сключен между страните в
резултат от проведена процедура по специален закон – ЗОП. Счита, че не
може да се приеме, че изпълнените непредвидени СМР, изрично посочени в
протокола за установяване завършването и за заплащането на натуралните
видове СМР, попадат извън предмета на уговореното в договора. В тази
връзка твърди, че страните предварително са се споразумели, при евентуална
необходимост от извършване на допълнителни, неизвестни към момента на
сключването на договора, СМР, същите да бъдат изпълнени след изричното
писмено съгласие на възложителя, като същите не могат да надвишават
сумата от 1 072,50 лв. без ДДС. Сочи, че в договора били уговорени, както
стойността на СМР (съгласно ценовото предложение на ищцовото
дружество), така и обстоятелството, че това е максималната стойност, която
възложителят може да заплати на изпълнителя. С оглед спецификата на СМР
и обективната невъзможност част от дейностите по изпълнение на предмета
на договора да бъдат предвидени от възложителя при обявяването на
обществената поръчка, била уговорена възможността (но не и задължението)
да се изпълнят непредвидени СМР, чийто размер не можело да бъде по-голям
от 1 072,50 лв., съгласно ценовото предложение на ищеца. Сочи, че
договорите за обществени поръчки могат да се изменят само при наличието
на нормативно посочените хипотези, каквото в случая не било налице. Ето
защо моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените
искове като неоснователни. В условията на евентуалност – да присъди
единствено стойността на материалите и труда, вложени в изпълнените
дейности, но не и търговската печалба, формирана от ищеца за тези
дейности. Претендира разноски.
Съдът като взе предвид становищата на страните и въз основа на
събраните по делото доказателства, намира за установено следното от
фактическа страна:
Не се спори между страните, а и от приложените по делото писмени
доказателства се установява, че след проведена процедура за избор на
изпълнител на обществена поръчка, между ответника ............. в качеството му
на възложител, и ищеца „............., в качеството му на изпълнител, е бил
сключен договор № .............г. с предмет „Реконструкция на детски площадки
и възстановяване на експлоатационната годност на бетонова настилка в двора
на ДГ № .............“.
В чл. 2, ал. 1 от договора, страните са уговорили, че изпълнението на
поръчката, предмет на договора, ще се извърши с материали па изпълнителя,
съгласно изискванията на възложителя, техническото и ценовото
предложение от офертата на изпълнителя, и приложимото законодателство.
Съгласно чл. 3, ал. 2, срокът за изпълнение на строително-монтажните
работи, предмет на договора, е 40 календарни дни календарни дни, съгласно
техническото предложение на изпълнителя, считано от датата на подписване
на протокол обр. 2 за откриване на строителната площадка до датата на
4
подписване на акт обр. 15 за установяване на годността за приемане па
строежа.
Съгласно чл. 4, ал. 1, възложителят се задължил да заплати на
изпълнителя възнаграждение на базата на реално извършените и приети без
забележка дейности, описани в настоящия договор, ценово предложение, като
общата цена за изпълнение на договора, с включени 5% непредвидени
разходи, е 22 522,50 лв. без ДДС, или 27 027 лв. с ДДС, съгласно ценово
предложение, неразделна част от договора. А в ал. 2 и ал. 3 страните са
уговорили, че стойността по ал. 1 е максимална и включва всички разходи на
изпълнителя по изпълнение на предмета на договора, като същата е
окончателна, не подлежи на предоговаряне и не се променя при промени в
цените на труда, строителните материали и др.
Съгласно чл. 4, ал. 5, окончателната стойност за изпълнение на
строителството по договора се определя след извършване на всички
строително-монтажни работи, като същата не може да надвишава сумата чл.
4, ал. 1 и се изчислява съгласно представените от изпълнителя, проверени и
приети от определено от възложителя лице Акт образец 19 за действително
извършени СМР, придружени от актове и протоколи, съставени по реда на
Наредба № 3/2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време па
строителството.
Съгласно чл. 5 възложителят заплаща на изпълнителя договореното в
чл. 4, ал.1 възнаграждение в 30-дневен срок от издаване на удостоверение за
въвеждане в експлоатация на обекта.
В чл. 8 е предвидено, че изпълнителят не може да иска заплащането на
изпълнени от него работи, когато са извършени преди и без предварително
одобрение/съгласуване с възложителя.
Съгласно чл. 9, ал. 1, в случай, че при изпълнение на възложените му
дейности, изпълнителят установи необходимост от изпълнение на видове
и/или количества работи, които не са били и не е било възможно да бъдат
предвидени в Техническата спецификация, но чието изпълнение е
необходимо за точното изпълнение па предмета на договора (непредвидени
работи), той уведомява незабавно писмено възложителя за това.
Непредвидените работи се извършват след изрично писмено съгласие от
страна на възложителя. А съгласно ал. 2 за извършването на непредвидените
работи се съставят констативни протоколи, в които се посочва вида, обема,
единичните цени, ценообразуващи показатели и общата стойност на
непредвидените количества и/или видове работи и се обосновава и доказва
необходимостта от тяхното извършване. Протоколите се подписват от
изпълнителя и възложителя.
Между страните не се спори, а и от приложените по делото писмени
доказателства, а именно: протокол за откриване на строителната площадка и
определяне на строителна линия и ниво на строежа (Образец № 2 от Наредба
№ 3 от 31 юли 2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на
5
строителството) от 09.09.2022 г.; акт за приемане на конструкцията (Образец
№ 14) от 19.10.2022 г., констативен акт за установяване на годността за
приемане на строежа (Образец № 15) от 19.10.2022 г. и удостоверение за
въвеждане в експлоатация № 1156/07.12.2022 г., издадено от гл. архитект на
..............., се установява, че ищецът е изпълнил възложените му с договора
строително-монтажни работи, като обектът е бил въведен в експлоатация на
07.12.2022 г.
Страните не спорят, а и от приложената по делото покана за доброволно
изпълнение, адресирана до кмета на ............. се установява, че ищецът е
поканил ответника в 10-дневен срок от получаването на поканата да му
заплати сумата от 31 702,32 лв. с ДДС, представляваща възнаграждение по
процесния договор, по посочената в същата банкова сметка. Относно датата,
на която ответникът в получил поканата, съдът приема, че това е станало на
15.12.2022 г., както твърди ответникът, а не на 15.11.2022 г. Това е така, тъй
като върху приложената по делото покана за доброволно изпълнение е
посочена дата на съставяне 02.12.2022 г. и липсва входящ номер и дата,
поставен от ответника. Т.е. ищецът не доказва при условията на главно
доказване, че поканата е връчена на твърдяната от него датата, а ответникът
признава, че е получил същата, поради което следва да се приеме, че това е
станало на сочената от ответника дата.
Не се спори между страните, а и от приложените по делото писмени
доказателства (отчет по сметка и дневен отчет – извлечение за плащания) се
установява, че на 21.12.2022 г. ответникът е заплатил на ищеца сумата от
27 027,00 лв.
Не се спори между страните, а и от приложените по делото писмени
доказателства се установява, след започване на изпълнението на договора,
ищецът е изпратил писмо до ответника, с което го уведомил, че при съставяне
на акт за откриването на строителната площадка, изпълнителят е констатирал
допълнителни дейности, които следва да бъдат изпълнени по неотложност с
оглед безпроблемно стартиране на обекта, а именно: разваляне на бетонова
ограда с метални решетки – 8 кв.м., демонтаж на пейка – 1 бр. демонтаж на
пейка – 1 бр. и извозване на отпадък с включена такса за депониране – 69
куб.м. В адресираното до ответника писмо е посочено, че в техническото
задание и съставената количествено-стойностна сметка липсвало извозването
на генерирания отпадък и таксата за депониране, както и че заложените
непредвидени разходи от 5 % или 1072,50 лв. без ДДС са крайно
недостатъчни за покриването на допълнителните разходи.
Не се спори между страните, че на 21.10.2022 г. между тях е бил
подписан протокол за предаване и приемане на строително-монтажни работи,
съгласно сключения между тях договор № .............г., по силата на който
комисия в състав по един представител на възложителя и изпълнителя, е
приела, че СМР по процесния договор са завършени окончателно, извършени
са качествено, без възражения и забележки от страна на възложителя.
6
От заключението по съдебно-счетоводната експертиза, неоспорено от
страните и което съдът кредитира като обективно и компетентно, се
установява, че строително-монтажните работи, които са били изпълнени в
обекта без пълномощие са на обща стойност 10 365,71 лв. или 9 329,14 лв. без
печалба., като вида, количеството и стойността на конкретните работи са
посочени в табличен вид, сред които под № 5 посочено извозване на 155,25
тона строителни отпадъци, вкл. такса депо, при единична цена 33,40 лв./т., на
обща стойност 5 185,35 лв. Видно от заключението, стойността на
изпълнените допълнителни СМР, които не са били предмет на обществената
поръчка, съгласно приложените по делото документи и които възложителят
не е приел е посочената в точка 5 – „извозване на строителни отпадъци, вкл.
такса депо“ с количество 155,25 тона на стойност 5 185,35 лв., като
възложителят е коригирал обема на депонираните строителни отпадъци от
155,25 т. на 38,6 т., поради което е коригирал и крайната стойност, подлежаща
на заплащане от 5 185,35 лв. на 1 289,24 лв., т.е. с 3 896,11 лв. по-малко.
Вещото лице е установило, че ищецът е сторил разходи за депониране на
154,25 т. строителни отпадъци в размер на 5 151,95 лв. Сочи, че от
извършения оглед на място, би могло да се приеме, че посочените дейности
от № 1 до № 13 в последната част от Протокол за установяване на
завършването и за заплащане на натурални работи (Обр. 19) са реално
изпълнени на процесния обект, респ. може да се приеме, че допълнително
изпълнените СМР са изпълнени в описаните количества, съгласно Обр. 19.
Съгласно заключението на вещото лице, ищецът е изпълнил СМР, извън
посочените в ценовото предложение, за което е извършило необходимите
разходи за депонираните строителни отпадъци в размер на 5 151,95 лв., като
му била изплатена сумата от 1 289,24 лв., т.е. 3 862,71 лв. по-малко.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от
правна страна следното:
Предмет на делото са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 60, вр. чл. 61, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
В практиката на ВКС се приема, че страните по договор за изработка,
сключен по реда на ЗОП, не могат да изменят същия и да договарят дейности
над дейностите, за които е налице влязъл в сила административен акт за
провеждане на обществената поръчка и договорът е сключен въз основа на
нея (така решение № 60/25.03.2013 г. по т.д. 475/12 г. на ВКС, II т.о.; решение
№ 219/04.2.2014 г. по т.д. 871/2012 г. на ВКС, I т.о; решение №
117/28.10.2020 г. по т. д. № 1034/2019 г. на ВКС, II т.о.). Едновременно с
това, така както е разяснено в т. 9 от ППВС 1/79 г., принцип на гражданското
право, е, че е недопустимо неоснователното обогатяване. Поради това
законодателят е създал правни норми, които предвиждат, че неоснователното
обогатяване е източник на задължение. Съответно е регламентирал и правни
средства, даващи възможност на субекта, който е извършила разноски,
разходи за сметка и в интерес на друг субект, да получи тяхната стойност, с
цел да се избегне неоснователно обогатяване.
7
В конкретния случай ищецът претендира сума, представляваща разликата
между дължимото и платено по договора възнаграждение и реалната
стойност на извършените над уговорените СМР, необходимостта от
извършването на които е възникнала след сключването му. В съдебната
практика се приема, че в тази хипотеза, отношенията се уреждат съгласно
правилото на чл. 61, ал. 1 ЗЗД, защото в резултат на извършване на дейност в
чужда правна сфера, възниква облигационно отношение, не от договора, а от
извършване на определени действия по управление на чужда работа. В този
случай, лицето, в чийто интерес са извършени, дължи на изпълнилия ги,
стойността на разходите за материали и труд, без печалба.
В конкретния случай не се спори между страните, а и от събраните по
делото писмени доказателства се установява, че след проведена процедура по
реда на ЗОП, между ответника, в качеството му на възложител,и ищеца, в
качеството му на изпълнител, е бил сключен договор № .............г. с предмет
„Реконструкция на детски площадки и възстановяване на експлоатационната
годност на бетонова настилка в двора на ДГ № .............“, като общата цена за
изпълнение на договора, с включени 5% непредвидени разходи, е 22 522,50
лв. без ДДС, или 27 027 лв. с ДДС, съгласно ценово предложение, неразделна
част от договора. В чл. 8 от сключения между страните договор изрично е
предвидено, че изпълнителят не може да иска заплащането на изпълнени от
него работи, когато са извършени преди и без предварително
одобрение/съгласуване с възложителя, а съгласно чл. 9, ал. 1, в случай, че при
изпълнение на възложените му дейности, изпълнителят установи
необходимост от изпълнение на видове и/или количества работи, които не са
били и не е било възможно да бъдат предвидени в Техническата
спецификация, но чието изпълнение е необходимо за точното изпълнение па
предмета на договора (непредвидени работи), той уведомява незабавно
писмено възложителя за това. Непредвидените работи се извършват след
изрично писмено съгласие от страна на възложителя. В конкретния случай
установи се по делото, че след започване на изпълнението на договора,
ищецът е уведомил ответника от необходимостта да бъдат изпълнени
допълнителни СМР, сред които и извозване на отпадъци с включена такса за
депониране в обем 69 куб.м. От заключението на ССчЕ се установява, че
възложителят коригирал стойността на изпълнените допълнителни СМР,
които не са били предмет на обществената поръчка, а именно по т. 5 –
„извозване на строителни отпадъци, вкл. такса депо“, като намалил обема на
депонираните строителни отпадъци от 155,25 т. на 38,6 т., поради което е
коригирал и крайната стойност, подлежаща на заплащане от 5 185,35 лв. на 1
289,24 лв., т.е. с 3 896,11 лв. С оглед изложеното настоящият съдебен състав
намира, че между страните е било постигнато съгласие за извършване на
допълнителни дейности, съгласно чл. 9 от процесния договор, изразяващо се
в извозване на единствено 38,6 т. строителни отпадъци, вкл. такса депо, на
стойност 1 289,24 лв., а за разликата над посочения обем ответникът отговаря
по правилата на чл. 61 ЗЗД, доколкото за него не е било налице възлагане,
8
респ. извършената от ищеца работа е чужда и изцяло в интерес на ответника.
В конкретния случай, от събраните по делото доказателства се установява, че
ответникът е извършил корекция относно обема на допълнителните СМР,
изразяващи се в извозване на строителни отпадъци, по който начин е изразил
своето несъгласие и с тяхната стойност, но не и за извършването им.
Следователно ответникът следва да отговаря по правилата на чл. 61, ал. 1
ЗЗД. По това какво включва обезщетението по чл. 61, ал. 1 ЗЗД в случаите,
когато са извършени СМР, които не се обхващат от предмета на договора за
строителство, досежно стойността на изпълнените СМР, в практиката на
ВКС, се приема в подобни случаи, че ответникът дължи обезщетение само до
размера на разходите на изпълнителя на извъндоговорените СМР за
материалите и труда, но не и за търговската печалба (така Решение №
797/23.10.2006 г. по гр. д. № 948/2005 г. на ВКС, II г. о.; Решение №
60/25.03.2023 г. по т.д. № 475/2012 г. на ВКС, II т.о.) В конкретния случай,
съгласно заключението по ССчЕ, извършените от ищеца разходи за
депониране на общо 154,25 т. строителни отпадъци са в размер на 5 151,95
лв., от която му е изплатена сумата от 1 289,24 лв. съобразно одобреното от
ответника количество. Следователно останал е непогасен остатък в размер на
3 896,11 лв. за разликата над одобрения обем СМР и за което няма възлагане
от ответника.
При това положение искът по чл. 60, вр. чл. 61 ЗЗД е основателен за
сумата от 3 896,11 лв., до който размер следва да се уважи, а за разликата над
този размер до пълния предявен размер от 4 675,33 лв. следва да се отхвърли
като неоснователен и недоказан.
Съгласно 61, ал. 1 ЗЗД ако работата е била предприета уместно и е била
добре управлявана в чужд интерес, заинтересуваният е длъжен да изпълни
задълженията, сключени от негово име, да обезщети управителя на работата
за личните задължения, които той е поел, и да му върне необходимите и
полезни разноски заедно с лихвите от деня на изразходването им.
В конкретния случай, с покана от 15.12.2022 г. ищецът е поискал плащане
на допълнително сторените работи, поради което ответникът е поставен в
забава с изтичане на посочения срок – от 26.12.2022 г. На основание чл. 162
ГПК съдът определя размер на обезщетение за забава за периода от
26.12.2022 г. до 13.03.2023 г. в размер на 95,48 лв.
Следователно искът по чл. 86 ЗЗД е основателен за сумата от 95,48 лв. и за
периода от 26.12.2022 г. до 13.03.2023 г., до който размер искът следва да се
уважи, а за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 189,61 лв. и
за периода от 20.10.2022 г. до 25.12.2022 г. и за 14.03.2023 г. следва да се
отхвърли като неоснователен и недоказан.

По разноските:
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни, които
своевременно са направили искане за присъждане на такива.
9
Ищецът е сторил разноски в общ размер на 1 437,01 лв., от които 237,01
лв. – държавна такса; 800 лв. – адвокатско възнаграждение и 400 лв. – депозит
за ССчЕ. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има правно на разноски
съразмерно с уважената част от исковете, а именно в размер на 1179,04 лв.
Ответникът е сторил разноски в размер на 400 лв. и претендира
юрисконсултско възнаграждение, чийто размер съдът след преценка на
фактическата и правна сложност на делото определи в размер на 150 лв. На
основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има правно на разноски съразмерно с
отхвърлената част от исковете, а именно в размер на 98,74 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ............. БУЛСТАТ: .............., адрес: ..............., да заплати на
.............., седалище и адрес на управление: ............. на основание чл. 60, вр. чл.
61, ал. 1 и чл. 86 ЗЗД, следните суми: 3 896,11 лв., представляваща направени
допълнителни разходи за изпълнение на СМР, излизащи извън договорената
стойност по договор за изпълнение на обществена поръчка, сключен с
ответника, с предмет „Реконструкция на детски площадки и възстановяване
на експлоатационната годност на бетонова настилка в двора на ДГ №
.............“, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба
– 14.03.2023 г., до изплащане на вземането; 95,48 лв., представляваща
мораторна лихва за периода от 26.12.2022 г. до 13.03.2023 г., като
ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 60, вр. чл. 61, ал. 1 ЗЗД за разликата над уважения
размер от 3 896,11 лв. до пълния предявен размер от 4 675,33 лв. и иска по чл.
86 ЗЗД за разликата над уважения размер от 95,48 лв. до пълния предявен
размер от 189,61 лв. и за периода от 20.10.2022 г. до 25.12.2022 г. и за
14.03.2023 г., като неоснователни и недоказани.

ОСЪЖДА ............. БУЛСТАТ: .............., адрес: ..............., да заплати на
.............., седалище и адрес на управление: ............. на основание чл. 78, ал. 1
ГПК, сумата от 1179,04 лв. – разноски по делото.

ОСЪЖДА .............., седалище и адрес на управление: ............. да
заплати на ............. БУЛСТАТ: .............., адрес: ..............., сумата от 98,74 лв. –
разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му.

Препис от решението да се връчи на страните.
10
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11