№ 895
гр. София, 17.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Виктория М. Станиславова
при участието на секретаря КРИСТИНА Д. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело
№ 20221110141592 по описа за 2022 година
Производството е по реда на ГПК, част ІІ "Общ исков процес", дял І
"Производство пред първата инстанция".
Образувано е по повод на искова молба на [ фирма ] ЕАД /с предишно наименование
[ фирма ] ЕАД/, ЕИК , със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. , бл. , срещу С.
В. Т., ЕГН **********, Н. В. Т., ЕГН **********, и В. В. Т., ЕГН **********, и трите с
адрес: гр. София, ул. № , с която са предявени за разглеждане при условията на пасивно
субективно съединяване отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439 ГПК
за установяване, че ищецът не дължи изпълнение на действие по изпълнителен лист от
22.06.2017 г., издаден въз основа на влязло в сила Решение № 8817/22.12.2015 г. по в. гр. д.
№ 851/2012 г. по описа на СГС, II В въззивен състав, за премахване на монтирани в
нарушение на договора между страните на фасадата на сградата, находяща се на адрес: гр.
София, ул. № , електрически кабели с дължина 15 метра, въз основа на който е образувано
изпълнително дело № 1293/2022 г. по описа на ДСИ, отд. 1, уч. 29 при СРС, поради
неупражняването му в срок, като поддържа, че същото е погасено по давност.
В исковата молба ищецът твърди, че с влязло в сила на 26.07.2016 г. Решение №
8817/22.12.2015 г. по в. гр. д. № 851/2012 г. по описа на СГС, II В въззивен състав, е осъден,
по предявен от ответниците срещу него иск с правно основание чл. 79 ЗЗД, да премахне
монтирани в нарушение на договор между страните електрически кабели с дължина 15
метра на фасадата на сградата, находяща се на адрес: гр. София, ул. № . През 2017 г., след
влизане в сила на цитираното решение на СГС, служители на ищцовото дружество
направили опити за доброволно изпълнение на задължението по изпълнителния лист, но не
получили съдействие за това от страна на ответниците по настоящото дело, което било
фактически нужно за премахване на монтираните на имота им електрически кабели. В тази
насока сочи, че с писмо вх. № 100000100123/02.08.2017 г. ответниците уведомили ищцовото
дружество, че в качеството си на собственици на имота в гр. София, ул. № , няма да му
предоставят достъп за извършване на действия по строителство в имота им. Поддържа, че с
отговор от 23.08.2017 г. на писмото от 02.08.2017 г. ищецът е предложил изпълнение на
1
ответниците, респ. е поставил същите в качеството им на кредитори в забава за получаване
на изпълнението. На 26.07.2022 г. ищцовото дружество получило покана за доброволно
изпълнение от ДСИ, отд. 1, уч. 29 при СРС, за изпълнение на задълженията по изпълнителен
лист от 22.06.2017 г., издаден въз основа на влязло в сила Решение № 8817/22.12.2015 г. по в.
гр. д. № 851/2012 г. по описа на СГС, II В въззивен състав. При тези фактически твърдения
счита, че поради неупражняване на правата по изпълнителен лист от 22.06.2017 г. в периода
26.07.2016 г. – 26.07.2021 г. задължението на ищеца за премахване на електрическите кабели
на фасадата на сградата, находяща се на адрес: гр. София, ул. № , е погасено по давност.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответниците
С. В. Т. и В. В. Т. с изразено становище за неоснователност на предявените искове. Молят за
отхвърляне на предявените искове.
Софийски районен съд, I Гражданско отделение, като съобрази доводите на
страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа
страна следното:
С Решение № 8817/22.12.2015 г., постановено по в. гр. д. № 851/2012 г. по описа на
Софийски градски съд, II В въззивен състав, е отменено Решение от 26.07.2011 г.,
постановено по гр. д. № 872/2008 г. по описа на Софийски районен съд, 32 състав, В
ЧАСТТА, в която са отхвърлени предявените от С. В. Т., Н. В. Т. и В. В. Т. срещу [ фирма ]
АД и [ фирма ] АД искове по чл. 109 ЗС за преместване на съоръжение – касета за
разпределение на ел. енергия на място, отдалечено от стените на къщата, като вместо това е
постановено друго решение, с което [ фирма ] АД е осъдено по исковете на С. В. Т., Н. В.
Т. и В. В. Т. с правна квалификация чл. 79 ЗЗД, да премахне монтираните в нарушение
на договора между страните на фасадата на сградата, находяща се на адрес: гр. София,
ул. № , електрически кабели с дължина 15 метра и са отхвърлени исковете в останалата
им част за премахване на останалите части от съоръжението – ел. табло/кутия, и
разположените в същата средства за търговско измерване, срещу ответника [ фирма ] АД.
Видно от отбелязване, извършено върху въззивното решение, последното е влязло в сила
на 26.07.2016 г.
Въз основа на влязлото в сила Решение № 8817/22.12.2015 г. по в. гр. д. № 851/2012 г.
по описа на Софийски градски съд, II В въззивен състав, е издаден изпълнителен лист от
22.06.2017 г. по гр. д. № 872/2008 г. по описа на Софийски районен съд, 32 състав, с който
[ фирма ] АД е осъдено по исковете на С. В. Т., Н. В. Т. и В. В. Т. с правна квалификация чл.
79 ЗЗД, да премахне монтираните в нарушение на договора между страните на фасадата на
сградата, находяща се на адрес: гр. София, ул. № , електрически кабели с дължина 15 метра.
По делото е представено и прието като писмено доказателство Писмо изх. №
/23.08.2017 г., адресирано от [ фирма ] ЕАД до кредиторите по процесния изпълнителен
лист, с което е изразена готовност за доброволно изпълнение на Решение № 8817/22.12.2015
г. по в. гр. д. № 851/2012 г. по описа на Софийски градски съд, II В въззивен състав.
По делото са изискани и приложени в заверен препис материалите по изпълнително
дело /ИД/ № 1293/2022 г. по описа на ДСИ, отд. 1, уч. 29 при СРС. Видно от последните,
посоченото изпълнително дело е образувано по повод на молба вх. № 20844/22.06.2022 г. на
В. В. М., с искане за образуване на ИД по повод на изпълнителен лист, издаден въз основа
на решение № 8817/22.12.2015 г. по гр. д. № 851/2012 г. на СГС, II въззивен състав. С молба
от 24.06.2022 г., подадена по ИД № 1293/2022 г., Н. В. Т. и С. В. Т. са поискали да се
присъединят към искането на В. В. М. за образуване на ИД.
Производството по настоящото гражданско дело е образувано по повод на искова
молба вх. № 159592/01.08.2022 г.
С определение № 21821/26.08.2022 г., постановено по настоящото дело, съдът е
2
допуснал обезпечение, на основание чл. 389 ГПК, на иска по чл. 124 ГПК, вр. чл. 439 ГПК,
предявен от [ фирма ] АД /с предишно наименование [ фирма ] АД/ ЕИК , срещу С. В. Т.,
ЕГН **********, Н. В. Т., ЕГН **********, и В. В. М., ЕГН **********, чрез налагане на
следвана обезпечителна мярка: СПИРАНЕ НА ИЗПЪЛНЕНИЕТО ПО ИЗПЪЛНИТЕЛНО
ДЕЛО № 1293/2022 г. по описа на ДСИ, отд. 1, уч. 29 при СРС.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
В предмета на делото са включени отрицателни установителни искове за
установяване в отношенията между страните, че ищецът не дължи изпълнение на действие
по изпълнителен лист от 22.06.2017 г., издаден въз основа на влязло в сила Решение №
8817/22.12.2015 г. по в. гр. д. № 851/2012 г. по описа на СГС, II В въззивен състав, за
премахване на монтирани в нарушение на договора между страните на фасадата на сградата,
находяща се на адрес: гр. София, ул. № , електрически кабели с дължина 15 метра, въз
основа на който е образувано изпълнително дело № 1293/2022 г. по описа на ДСИ, отд. 1, уч.
29 при СРС, поради неупражняването му в срок, като поддържа, че същото е погасено по
давност.
На първо място, съдът дължи отговор на възраженията на ответната страна, че за
задълженията по чл. 79 ЗЗД погасителна давност не тече.
Погасителната давност като институт на правото представлява период от време, след
изтичането на който кредиторът губи правото си да поиска принудително осъществяване на
вземането си спрямо длъжника.
В правната доктрина погасителната давност се дефинира като право на длъжника да
погаси с волеизявление за защита пред компетентен държавен орган правото на иск или
правото на принудително изпълнение поради това, че то не е упражнено в определен от
закона срок. Погасителната давност не погасява материалното право, а правото на
принудително осъществяване и защита на нарушеното материално право, на което
правопогасяващо възражение могат да се позоват ответникът по предявен срещу него
осъдителен или конститутивен иск, или длъжникът по изпълнението. Сама по себе си
погасителната давност поражда не друго, а правомощие на ответника или длъжника да се
противопоставят на принудително осъществяване на материалното право, като поискат
отхвърляне на иска или прекратяване на принудителното изпълнение. То е защитно средство
на ответника или длъжника и неговото упражняване действа правопогасяващо спрямо
правото на иск или правото на принудително изпълнение.
Съгласно чл. 110 ЗЗД „С изтичането на петгодишна давност се погасяват всички
вземания, за които законът не предвижда друг срок“.
В Тълкувателно решение № 6 от 30.01.1971 г. по гр. д. № № 110/1971 г. на ОСГК е
възприето, че погасителната давност се прилага не само за вземания, но и към облигационни
субективни права /така и възприетото в Решение № 55 от 1.06I.1962 г. по гр. д. № 44/62 г. на
ОСГК, Решение № 639 от 22.IX.1987 г. по гр. д. № 401/87 г., III г. о. и др./
Съгласно практиката на ВКС, обективирана в Решение № 1387 от 09.11.2000 г. по гр.
д. № 781/2000 г. на ВКС, съпоставянето на разпоредбите на чл. 110 ЗЗД и чл. 118 ЗЗД налага
извод, че редакцията на първата от тях е неточна, защото създава впечатлението, че
погасителната давност се прилага само към вземанията, докато тя се прилага и към
преобразуващите субективни права, към вещните, наследствените права и пр. В унисон с
така цитираната съдебна практика правната доктрина /така Таджер, В. Гражданско право на
НРБ. Обща част. Дял II.. С., 2001, Софи-Р, с. 550 – 553/ също приема, че редакцията на
нормата на чл. 110 ЗЗД е непрецизна, като законодателната воля, закрепена в нея, не следва
да се тълкува стеснително и да се възприема, че по давност се погасяват единствено
„вземанията“, разбирани като субективни права по облигационни отношения, а напротив –
3
по давност се погасява правото на искова защита на всички субективни права, а не само на
облигационните. Изводи в тази насока се черпят от регламентираната в ЗС възможност за
погасяване по давност на искове, почиващи на правото на ползва – чл. 59, ал. 3 ЗС, на
правото на строеж – чл. 67 ЗС., и пр. От функциите на погасителната давност следва, че тя
трябва да намери приложение към исковете, които произтичат от притезателни субективни
права, т. е. тези субективни права, които се свеждат до възможност да се иска определено
поведение от конкретно лице. Еднопосочно в актуалната практика на ВКС е прието
становището, че по давност се погасява и правото на искова защита по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, чл.
135 ЗЗД, чл. 30 ЗН, т. е. в приложното поле на института на погасителната давност се
включват и преобразуващите субективни права, чиято защита се осъществява чрез
предявяване на конститутивни искове.
В контекста на горецитираната съдебна практика и приетото от правната доктрина
настоящият съдебен състав намира за неоснователни доводите на ответната страна, че
съдебно установеното с Решение № 8817/22.12.2015 г. по в. гр. д. № 851/2012 г. на Софийски
градски съд, II В въззивен състав, непарично вземане на същата, изразяващо се в
субективното й притезателно право да търси принудително изпълнение на задължението на [
фирма ] ЕАД /с предишно наименование [ фирма ] ЕАД/, за премахване на монтирани в
нарушение на договора между страните на фасадата на сградата, находяща се на адрес: гр.
София, ул. № , електрически кабели с дължина 15 метра, не може да се погаси по давност. В
случая, с въззивното решение по в. гр. д. № 851/2012 г. на Софийски градски съд, II В
въззивен състав, исковата претенция на С. В. Т., Н. В. Т. и В. В. Т. срещу [ фирма ] ЕАД е
преквалифицирана от такава по чл. 109 ЗС на такава по чл. 79 ЗЗД, т. е. прието е, че
ответникът по посоченото дело е в договорно неизпълнение на задължение по сключен
между страните договор за продажба на ел. енергия при публично известни общи условия, а
както се посочи погасителната давност, регламентирана в чл. 110 и сл. ЗЗД, е приложима за
всички облигационни субективни права /не така стоят нещата при иска по чл. 109 ЗС –
константно в практиката на ВКС се приема, че петиторните искове не се погасяват по
давност, независимо от продължителността на периода, през който носителят на правото на
собственост бездейства и не упражнява правото си на защита/. При така изложеното съдът
приема, че процесното право не е изключено от приложното поле на погасителната давност.
Разпоредбата на чл. 439 ГПК предвижда защита на длъжника по исков ред, след като
кредиторът е предприел изпълнителни действия въз основа на изпълнително основание.
Законодателят е уредил защитата на длъжника да се основава само на факти, настъпили след
приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание. По изложените съображения, в съответствие с императивните изисквания на
процесуалния закон, на изследване подлежат само онези факти, които са настъпили след
влизане в сила на съдебния акт, въз основа на която е издаден изпълнителен лист, по силата
на който е образувано изпълнително производство.
Нормата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД регламентира, че ако вземането е установено със
съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години. Следователно в
настоящата хипотеза приложима е петгодишната погасителна давност.
В конкретния случай Решение № 8817/22.12.2015 г. по в. гр. д. № 851/2012 г. на
Софийски градски съд, II В въззивен състав, е влязло в сила на 26.07.2016 г., считано от
която дата е започнала да тече петгодишната погасителна давност.
Съгласно предвиденото в чл. 116, б. "в" ЗЗД давността се прекъсва с предприемането
на действия за принудително изпълнение на вземането. Съгласно задължителните за
съдилищата разяснения, дадени в т. 10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк.
д. № 2/2013 г. на ОСГТК, ВКС, прекъсва давността предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ /независимо от това
дали прилагането му е поискано от взискателя или е било предприето по инициатива на
4
частния съдебен изпълнител по възлагане, съгласно чл. 18 ЗЧСИ/, като примерно и
неизчерпателно са изброени изпълнителните действия, прекъсващи давността. Взискателят
има задължение със свои действия да поддържа висящността на изпълнителния процес,
извършвайки изпълнителни действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ,
включително и като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането
на нови изпълнителни способи. При изпълнителния процес давността се прекъсва
многократно – с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването
на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде
приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният
изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се
прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. В
изпълнителния процес давността не спира, именно защото кредиторът може да избере дали
да действа /да иска нови изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен/, или да
не действа /да не иска нови изпълнителни способи/. Когато взискателят не поиска
извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното
производство се прекратява, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, по силата на закона, без
значение дали и кога съдебният изпълнител ще постанови акт за неговото прекратяване, тъй
като актът има единствено декларативен, но не и конститутивен характер. Поради това
новата давност започва да тече не от датата на постановлението за прекратяване на
изпълнителното производство, а от датата на предприемането от страна на взискателя на
последното по време валидно изпълнително действие.
С оглед горното и при съобразяване на конкретиката на процесния казус настоящият
състав приема, че правото на ответната страна да търси принудително изпълнение на
задължението за премахване на електрическите кабели на фасадата на сградата, находяща се
на адрес: гр. София, ул. № , не е погасено по давност, поради следното:
Както се посочи по-горе, в случая приложимата петгодишна погасителна давност е
започнала да тече от датата на влизане в сила на Решение № 8817/22.12.2015 г., постановено
по в. гр. д. № 851/2012 г. на Софийски градски съд, II В въззивен състав - 26.07.2016 г.
/съобразно отбелязването, извършено върху него/.
В сезиращата съда искова молба ищецът признава факта, че през 2017 г., след влизане
в сила на цитираното решение на СГС, служители на ищцовото дружество са правили опити
за доброволно изпълнение на задължението по изпълнителния лист. В тази насока сочи, че с
писмо от 23.08.2017 г. е предложил на кредитора по изпълнителния лист изпълнение на
задължението по него, за което му е нужно тяхното съдействие. Признанията на тези факти,
съответно подкрепени от приложеното към исковата молба писмо от 23.08.2017 г., имат
значение на признаването на вземането по чл. 116, б. „а“ ЗЗД съобразно задължителните за
съдилищата разяснения, дадени в ТР № 4 от 14.10.2022 г. по т. д. № 4 / 2019 г. на ОСГТК на
ВКС. В цитираното ТР е прието, че признаването на вземането по чл. 116, б. „а“ ЗЗД е
изявление с удостоверителен характер или действие на носителя на задължението, с което
той потвърждава категорично и недвусмислено съществуването на все още
неизпълнено конкретно задължение към неговия кредитор. Признаването на вземането
не е правопораждащ, правопроменящ или прекратяващ юридически факт. Неговата
единствена последица като законоустановен юридически факт е прекъсване на
погасителната давност, в резултат на което длъжникът загубва своето право да прави
в процеса възражение за изтекла давност. Прекъсващо погасителната давност по чл. 116,
б. а ЗЗД е всяко поведение на длъжника, което по своето съдържание ясно и недвусмислено
манифестира съзнанието му за съществуване на дълга, ако начинът, по който и
обстоятелствата, при които е осъществено, по естеството си предполагат достигането му до
знанието на кредитора. Насоченото към кредитора признаване на задължението поражда
правно действие по чл. 116, б. „а“ ЗЗД, без да е необходимо установяване, че същото е
достигнало до неговото знание. Тъй като признаването на вземането е законодателно
5
уредено като обективен факт с правно значение, меродавен за началния момент на
прекъсване на давността е обективният факт на изявлението или действието на длъжника, в
което се обективира признаването, а не моментът на узнаване от страна на кредитора на
направеното от длъжника признаване на вземането. Обстоятелствата кога и по какъв начин
кредиторът е узнал за направеното признание от длъжника са без правно значение, поради
което денят на получаване на изявлението, респективно - моментът на узнаването му от
кредитора, са ирелевантни за прекъсването на погасителната давност.
Следователно с признанието на [ фирма ] ЕАД, обективирано в писмо от 23.08.2017 г.
петгодишната погасителна давност е прекъсната. Считано от тази дата - 23.08.2017 г., до
датата на сезиране на настоящия състав на СРС – с искова молба вх. № 159592/01.08.2022 г.,
по повод на която е образувано гр. д. № 41592/2022 г., не е изтекъл период от време, по-
дълъг от 5 години, което обосновава неоснователност на предявения иск по чл. 439 ГПК. В
тази насока следва да бъде изтъкнато, че съгласно последователната практика на ВКС – така
Решение № 50017 от 27.03.2023 г. на ВКС по гр. д. № 720/2022 г., IV г. о., ГК, Решение №
257 от 30.04.2020 г. по гр. д. № 694/2019 г. на III ГО, Определение № 4231 от 26.09.2024 г. на
ВКС по к. гр. д. № 5278/2023 г., Определение № 5430 от 25.11.2024 г. на ВКС по гр. д. №
2907/2021 г., III г. о., ГК, и др., предявеният отрицателен установителен иск на длъжника по
чл. 439 ГПК за недължимост на вземането, основан на погасителна давност, прекъсва
погасителната давност. Прекъсването е под условие – ако с влязло в сила решение
отрицателният установителен иск бъде отхвърлен (по арг. от чл. 116, б. "б" вр. с чл. 117, ал. 2
ЗЗД). Този извод следва от установеното в правната теория и в съдебната практика, че един
и същ правен спор може да даде повод за положителен или отрицателен установителен иск,
в зависимост от това коя страна е инициирала съдебното му разрешаване. В случая ищецът
се позовава на изтекла до датата на предявяване на иска по чл. 439 ГПК погасителна
давност, поради което и съобразно собствените му фактически твърдения предметът на
предявения иск се ограничава именно до датата на сезиране на съда. В случая от датата, на
която е извършено последното действие, годно да прекъсне давността – признанието,
обективирано в писмо от 23.08.2017 г., до датата на предявяване на иска по чл. 439 ГПК –
01.08.2022 г. не е изтекъл петгодишният давностен срок по чл. 117, ал. 2 ЗЗД, поради което
предявеният отрицателен установителен иск следва да се отхвърли като неоснователен.
В допълнение, с оглед на конкретно развитите от ответната страна възражения в хода
на процеса, настоящият състав следва да посочи, че не дължи обсъждане по същество на
доводите на ответната страна относно валидността на процесуалните действия на съдебния
състав, произнесъл се по искането на ищцовото дружество по чл. 389 и сл. ГПК, доколкото
същите не са относими към правния спор по същество. Същевременно постановеното в хода
на настоящото производство определение № 21821/26.08.2022 г. е преминало през
инстанционен контрол и е правно недопустимо настоящият състав да преразглежда въпроса
за основателността на искането по чл. 389 ГПК. На основание чл. 297 и чл. 298 ГПК
настоящият състав не дължи обсъждане и на доводите, касаещи по същество спорното
материално право, предмет на исковите претенции, разгледани в рамките на в. гр. д. №
851/2012 г. по описа на СГС, II В въззивен състав.
Относно разноските
При този изход на делото право на разноски имат ответниците по делото. Последните
не представят доказателства за сторени разноски, поради което такива не следва да им се
присъждат.
Мотивиран от горното, Софийски районен съд, I Гражданско отделение, 29 състав
РЕШИ:
6
ОТХВЪРЛЯ предявените от [ фирма ] ЕАД /с предишно наименование [ фирма ]
ЕАД/, ЕИК , със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. , бл. , срещу С. В. Т., ЕГН
**********, Н. В. Т., ЕГН **********, и В. В. Т., ЕГН **********, и трите с адрес: гр.
София, ул. № , отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439 ГПК за
установяване, че [ фирма ] ЕАД не дължи изпълнение на действие по изпълнителен лист от
22.06.2017 г., издаден въз основа на влязло в сила Решение № 8817/22.12.2015 г. по в. гр. д.
№ 851/2012 г. по описа на СГС, II В въззивен състав, за премахване на монтирани в
нарушение на договора между страните на фасадата на сградата, находяща се на адрес: гр.
София, ул. № , електрически кабели с дължина 15 метра, въз основа на който е образувано
изпълнително дело № 1293/2022 г. по описа на ДСИ, отд. 1, уч. 29 при СРС, поради
погасяването му по давност.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7