РЕШЕНИЕ
№ 725
гр. Пловдив, 07.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Анета Ал. Трайкова
при участието на секретаря Невена Мл. Назарева
като разгледа докладваното от Анета Ал. Трайкова Гражданско дело №
20215330105608 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба подадена от ”ЮБЦ” ЕООД,
ЕИК:******, против Х. А. М., ЕГН **********, с която е предявен иск с правно
основание чл. 422 вр. чл. 415 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за установяване
дължимостта на сумата от 36,26 лева, представляваща незаплатени суми по фактури
№ ******г., № ******г. и № *****г. за периода 15.08.2017-15.11.2017г., издадени въз
осонва на договор за далекосъобщителни услуги с клиентски номер **** от *****17г.
между ответника и БТК ЕАД, което вземане е прехвърлено на С.Г. Груп ООД с
договор за цесия от ******г., а С.Г. Груп ООД го е прехвърлило на ”ЮБЦ” ЕООД с
договор за цесия на ****ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 и
сл. от ГПК в съда, до окончателното й изплащане, за която сума по ч.гр.д.№
14401/2020г. на РС Пловдив е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.
В исковата молба се твърди, че ищеца е носител на процесното вземане въз
основа на Договор за цесия от *****г., с прехвърлител ”С.Г.Груп” ООД, с ЕИК *****,
което дружество, от своя страна, е цесионер и собственик на вземания по Договор за
цесия от 16.10.2018г. с прехвърлител ”БТК”АД.
Твърди се, че между ответника и оператора е сключен Договор за
далекосъобщителни услуги от ****. за телефонен номер: ******ъс срок на договора 24
месеца и избран абонаментен план ”БТК Минимум” с месечен абонамент в размер на
1
7,80 лева с ДДС., като с ДС от *****. срокът на договора е продължен за още 24
месеца.
Твърди се, че съгласно чл. 43.1 потребителят е приел да плаща в срок
дължимите суми за предоставените услуги, като незаплащането в срок е обусловило
правото на оператора да прекрати едностранно договора на абоната. ползваните услуги
се отчитат месечно и се заплащат въз основа на фактура, издавана ежемесечно на
определена от БТК дата, за която БТК информира абоната при сключването на
индивидуалният договор. Твърди се, че въз основа на договора за далекосъобщителна
услуга са издадени фактури за три последователни отчетни месеца 09/2017г., 10/2017г.
и 11/2017г. на обща стойност 37,77 лева, от които се претендира сумата от 36,26 лева за
предоставени далекосъобщителни услуги за посочения телефонен номер, като към
всяка от фактурите има приложено извлечение-детайлизирана справка от
потреблението на абоната.
Твърди се, че ответникът е ползвал съответната далекосъобщителна услуга,
която не е заплатил.
В отговора на исковата молба, подаден от пълномощника на ответника се
твърди, че от ангажираните от ищеца доказателства не могат да установят вземането,
сключването на договор за мобилни услуги, неговите условия, доставката на услуги и
тяхната стойност, че ищецът е придобил вземането и цесията е била съобщена на
ответника. Поддържа се, че не е доказано твърдението на ищеца, че процесното
вземане е цедирано в негова полза. Оспорва се доказателствената стойност на
представените от ищеца документи. На следващо място се твърди, че процесните
договори за цесия не са породили действие по отношение на длъжника, тъй като не му
е съобщено по надлежния ред от стария кредитор. Твърди се, че пълномощното, с
което ”БТК” ЕАД е упълномощило ”С.Г.Груп” ООД с представителство относно
уведомяване по чл.99, ал.З от ЗЗД на лицата по договора за цесия от ******г., не е
породило представителна власт спрямо ответника, защото същия не фигурира в
пълномощното като лице, чиито задължения са предмет на договор за цесия. Твърди
се, че упълномощаването не е произвело своето действие и защото законът изисква от
цедента да извърши това лично. Ето защо се моли за отхвърляне на предявеният иск и
за присъждане на разноски.
Съдът, въз основа на твърденията и възраженията, обективирани в жалбата и
отговора, в исковата молба и отговора, съобразно събраните доказателства, ценени в
тяхната съвкупност и по вътрешното си убеждение, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
След служебна преценка на приложеното заповедно производство съгласно т.
10а от ТР № .4/2014г. на ОСГТК на ВКС, съдът намира производството за допустимо:
налице е издадена заповед по реда на чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 14401/2020г. на РС
2
Пловдив, постъпило в срок възражение от длъжника по чл.414 ГПК както и упражнено
от заявителя право да упражни иска по чл.422 ГПК в срока по чл.415 ГПК. В случая
цесията е извършена преди подаване на заявлението пред заповедния съд като
заявителя и ищецът съвпадат. Производството по предявевия иск за мор. лихва е
прекратено поради оттгеглянето му, като с определение на съда от 21.05.2021г. в тази
му част производството е прекратено и е влязло в сила.
От представения препис от Допълнително споразумение от *****.. към договор
за домашен******, е видно, че ответника е сключил с ”Българска телекомуникационна
компания” ЕАД, договор за ползване на телефонни услуги чрез № ****** за срок от 24
месеца /******./ по абонаментен план ”БТК Минимум”. С ДС от 16.01.2015г. абонатът
продължил срока на договора за още 24 месеца. Доколкото тези обстоятелства се
признават от ищеца следва да се приеме, че между страните е възникнало
облигационно правоотношение с предмет ползване на телефонни услуги. Съгласно
клаузите на подписаните от ответника доп. споразумения с БТК ЕАД абонатът се
съгласява, след изтичане на минималния срок, ако не е отправил едностранно писмено
30-дневно предизвестие за прекратяване на договора, то автоматично да продължи
своето действие за неопределен срок при същите условия. Не се установява абонатът
да се е възползвал от правото си да прекрати дейстивието на споразумението, с оглед
на което договорът е продължил действието си до едностранното му прекратяване от
оператора поради неизпълнение на задълженията от страна на потребителя, с дата на
деактивация 8.11.2017г..
Приети са по делото три броя фактури, издадени от ”Виваком” за процесния
период с посочен потребител Х.М., с клиентски № ******, за фиксирани гласови
услуги чрез № ******. Съгласно фактура № ****** за отчетен период 15.08.2017-
14.09.2017г. е начислена сумата от 29 лева, която включва : 6,50 лева за месечен
абонамент минимум план; 21,20 лева баланс от предходни периоди и 1,30 лева ДДС.
Във втората фактура № ******г. за отчетен период 15.09.2017-14.10.2017г. е
намислена сумата от 7,80 лева, която включва: 6,50 лв. за месечен абонамент минимум
план и 1,30 лева ДДС ставка. В третата издадена фактура № ********г. за отчетен
период 15.10.2017г.-14.11.2017г. е начислена сумата от 0,97 лева за други услуги. Към
трите фактури са представени извлечения..
Съгласно представения по делото препис от Договор за прехвърляне на
вземания /цесия/ от *******8г., е видно, че ”БТК”АД е прехвърлила възмездно на
”С.Г.Груп” ООД вземането си, произтичащо от договори описани в Приложение 1 /на
компактдиск/. Към договора е приложено извлечение от приложение № 1, от което се
установява, че по договор за цесия от 1.10.2019г. С.Г. Груп ООД е прехвърлител, а
ЮБЦ ЕООД е собственик на вземането. Към исковата молба е приложено уведомление
за двете цесии, подписано от законния представител на С.Г. Груп ООД, с което
3
дружеството уведомява длъжника от името на оператора за цесията от 2018г. и от свое
име, в качеството си на цедент от 1.10.2019г.
С връчване на исковата молба на ответника, към която са приложени документи
за прехвърлянето на вземането от цедента на цесионера, представлява надлежно
уведомяване на длъжника за цесията по член 99, ал. 4 ЗЗД. В този мисъл е и съдебната
практика на ВКС. Освен това длъжникът би могъл да противопоставя възражение, че
не му е надлежно съобщена цесията само ако едновременно с това твърди, че е
изпълнил задължението си на стария кредитор, за да се освободи от задължението да
плати и на новия кредитор, за което също е налице единодушие в съдебната практика.
Съгласно член 25 от ОУ абонатът заплаща еднократно цена за първоначално
свързване към мрежата, ежемесечно цена за месечен абонамент за поддържане на
достъп до мрежата и ежемесечно стойността на проведените разговори и други услуги,
посочени в ценовата листа на БТК и ползвани през предходния месец.
Ответникът е оспорил предоставянето на описаните в исковата морба
далекосъобщителни услуги. Ищецът не е установил тези обстоятелства, възложени му
в тежест с доклада. Представените в тази връзка 3 бр.фактури не съдържат подпис на
ответника, оспорени са от него и не са подкрепени с други доказателства, поради което
същите не са годни да удостоверят доставка на услугите и нейната цена. Фактурите
сами по себе си не представляват основание за плащане, респективно тяхната
редовност от счетоводна гледна точка не може да породи задължение за плащане.
Основанието за плащане е реалното предоставяне на договорената услуга, за което
както бе посочено по-горе по делото липсват надлежни доказателства.
Поради изложеното искът като неоснователен и недоказан подлежи на
отхвърляне.
С решението си съдът следва да се произнесе и по направените искания за
присъждане на разноските, които с оглед изхода от спора се следват на страната на
ответника. Видно от приложения списък по чл.80 ГПК от адв. П.Б., на същата е
заплатено адв.възнаграждение в размер на 300 лева.
Съгласно т.1 от ТР № 6/2013г. на ОСГТК на ВКС, в договора следва да е вписан
начина на плащане – ако е по банков път се представя доказателство за плащането, а
ако е в брой, тогава вписването в договора за правна помощ има характера на разписка.
Видно от приложения договор за правна помощ, е уговорено и удостоверено плащане
на сумата от 300 лева в брой при подписване на договора, поради което ищецът следва
да понесе отговорнст за разноските за адв. възнаграждение от 300 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
4
ОТХВЪРЛЯ предявеният от ”ЮБЦ” ЕООД, ЕИК: *******против Х. А. М. с
ЕГН **********, иск с правно основание чл. 422 вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр.
1 ЗЗД, за установяване дължимостта на сумата от 36,26 лева, представляваща
незаплатени суми по фактури № *********., № ********* и № ********г. за периода
15.08.2017-15.11.2017г., издадени въз основа на договор за далекосъобщителни услуги
с клиентски номер ***********от 30.01.2014г., 16.01.2015г. и 5.07.2017г. между
ответника и БТК ЕАД, което вземане е прехвърлено на С.Г. Груп ООД с договор за
цесия от *****., а С.Г. Груп ООД го е прехвърлило на ”ЮБЦ” ЕООД с договор за
цесия на ******** ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 и сл.
от ГПК в съда, до окончателното й изплащане, за която сума по ч.гр.д.№ 14401/2020г.
на РС Пловдив е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, като недоказан и
неоснователен.
ОСЪЖДА ”ЮБЦ” ЕООД, ЕИК: ***** да заплати на Х. А. М. с ЕГН **********
разноски за адвокат в размер на 300 лева.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Пловдивски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ____/п/___________________
5