Р Е Ш Е Н И Е
№ 579 15.04.2021г. гр.
Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Бургаският
административен съд ХХ-ти състав, в публично заседание на двадесет и втори март
две хиляди двадесет и първа година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХР. Х.
при
секретаря Ирина Ламбова, като разгледа докладваното от съдия Хр. Х.
административно дело № 2608 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на
чл.156 и сл. от ДОПК.
Административното дело е образувано по жалба от „БУЛЕЛЕКТРИКС“ ООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Княз Борис І“ № 81,
представлявано от управителя Т.А.З., против Ревизионен акт № Р-02000218007769-091-001/18.07.2019г.,
издаден от Г. Д. П. на длъжност началник сектор,
възложил ревизията и Р.К.Т.на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на
НАП Бургас – ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 176/01.10.2019г. на И.С.А.- директора на дирекция
„Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Бургас при Централно управление на
Национална агенция по приходите, с който са определени допълнителни данъчни задължения на
дружеството-жалбоподател, както следва: ДДС в размер на 56 121.23 лева и лихва
за забава в размер на 11 770.81 лева за периода от 01.09.2016г. до
30.09.2016г.; ДДС в размер на 115 250.98 лева и лихва за
забава в размер на 22 219.61 лева за периода от 01.11.2016г. до
30.11.2016г.; ДДС в размер на 158 597.38 лева, ведно с лихва за забава в
размер на 29 210.69 лева за периода от 01.12.2016г. до 31.12.2016г.; ДДС в
размер на 62 721.84 лева, ведно с лихва за забава в размер на 13 642.82
лева за периода от 01.01.2017г. до 31.01.2017г.; ДДС в размер на 64 215.52
лева, ведно с лихва за забава в размер на 15 270.25 лева за периода от
01.02.2017г. до 28.02.2017г.; ДДС в размер на 117 578.04 лева, ведно с лихва за
забава в размер на 25 967.23 лева за периода от 01.04.2017г. до 30.04.2017г. и
ДДС в размер на 16 632.02 лева, ведно с лихва за забава в размер на 3 529.97
лева за периода от 01.05.2017г. до 31.05.2017г.
С жалбата се иска отмяната на оспорения ревизионен акт като
незаконосъобразен. Претендира се и присъждане на направените по делото
разноски.
В съдебно заседание оспорващата
страна „БУЛЕЛЕКТРИКС“ ООД се представлява от адвокат Г.Н., която поддържа
жалбата. Претендира за присъждане на разноски, като представя списък на същите.
Представя по делото писмени бележки, в които излага допълнителни съображения
относно незаконосъобразността на оспорения ревизионен акт.
Ответната
страна Директор на Дирекция „ОДОП“ гр.Бургас при ЦУ на НАП се представлява от
главен юрисконсулт В. М., който оспорва жалбата като неоснователна и недоказана
и претендира за присъждане на направените по делото разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 9 658.00 лева, като на основание чл.161, ал.2
от ДОПК прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
процесуалния представител на жалбоподателя. Отделно от това, независимо от
изхода на делото, моли съда да присъди всички разноски във вреда на
жалбоподателя на основание чл.161, ал.3 от ДОПК, тъй като в настоящото
производство е представил документи, които са могли да бъдат представени в
ревизионното такова. Представя по делото
писмена защита с допълнителни аргументи и доводи в подкрепа на изразеното от
него становище.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Бургас не присъства на последното заседание. Представя
писмено становище, с което моли оспорването да бъде отхвърлено, тъй като не са
налице отменителни основание посочени в чл.146 от АПК.
Съдът,
като взе предвид и прецени събраните по делото доказателства, в тяхната
съвкупност и поотделно, ведно с доводите
и изразените становища от страните, прие за установено следното:
Административното производство по
издаване на оспорения ревизионен акт е започнало със Заповед за възлагане на
ревизия № Р-02000218007769-020-001/13.12.2018г., изменена със заповеди за
изменение на заповед за възлагане на ревизия № Р-02000218007769-020-002/07.03.2019г.,
№ Р-02000218007769-020-003/29.03.2019г. и № Р-02000218007769-020-004/02.05.2019г.
Ревизията е извършена по отношение на „БУЛЕЛЕКТРИКС“ ООД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Княз Борис І“ № 81, ет.1,
ап.4, представлявано от Т.А.З. и е с обхват по видове задължения и периоди
както следва: Данък върху добавената стойност /ДДС/ за периодите
от 01.09.2016г. до 30.09.2016г.; от 01.11.2016г. до 28.02.2017г. и от
01.04.2017г. до 31.05.2017г. През
ревизирания период основната дейност на дружеството е електро изграждане,
търговия с ел. оборудване, търговия с МПС, производство на ел. табла и
извършване на СМР.
В процеса на ревизионното производство е
установено, че чрез включване в дневника за покупки и в справки-декларации, „БУЛЕЛЕКТРИКС“
ООД е упражнило право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 591 117.01 лв. по фактури, издадени от „Трейдинг
комерс експорт“ ЕООД, „Нети шипинг“ ЕООД, „Глобъл лизинг консулт енд практис“
ЕООД, „Данимол“ ЕООД, „Ларко“ ЕООД и „НМС груп“ ЕООД, по отношение на които са налице обстоятелства, водещи до корекция на
данъчната основа и на ползвания от дружеството данъчен кредит за ревизираните
данъчни периоди.
За уточняване на фактите и обстоятелствата, касаещи изпълнението на тези
доставки, ревизиращите органи са предприели действия за събиране на
доказателства, като са инициирали насрещни проверки на доставчиците, извършили
са проверки в счетоводството на ревизираното лице и в информационната система
на НАП, приобщили са наличните данни и информация от данъчното досие на
дружеството. Въз основа на установените факти и обстоятелства и след техния анализ е
съставен Ревизионен доклад № Р-02000218007769-092-001/21.06.2019г. (л.78-105 от
делото), който връчен по електронен път на задълженото лице „БУЛЕЛЕКТРИКС“ ООД
на 21.06.2019г. (л.106-108 от делото).
На основание констатациите на Ревизионния доклад е издаден Ревизионен акт №
Р-02000218007769-091-001/18.07.2019г. (л.65-73 от делото). С ревизионния акт по
отношение на дружеството жалбоподател на основание чл.70, ал.5 във връзка с чл.25 и чл.68, ал.1
от ЗДДС е начислен ДДС в общ размер на 591 117.01 лв., със съответните лихви за просрочие общо 121 611.38 лв. на основание чл.1 от ЗЛДТДПДВ и чл.175 от ДОПК. Ревизионният акт бил връчен на „БУЛЕЛЕКТРИКС“ ООД по електронен път на 18.07.2019г. (л.-74-75 от делото).
Недоволно от така
издадения ревизионен акт дружеството го оспорило частично по административен
ред пред директора на Дирекция „ОДОП“ гр.Бургас, с жалба вх.№ 04-Б-Ж-147/06.08.2019г.,
подадена на 29.07.2019г. чрез ТД на НАП - Бургас.
С
Решение № 176/01.10.2019г. директорът на Дирекция „ОДОП“ гр.Бургас при ЦУ на
НАП е потвърдил като законосъобразен Ревизионен акт №
Р-02000218007769-091-001/18.07.2019г., издаден от Г. Д. П. на длъжност началник сектор, възложил ревизията и Р.К.Т.на
длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП Бургас – ръководител на
ревизията.
Решението
е било връчено на дружеството по електронен път на 07.10.2019г.
С жалба Вх.№ 04-Б-Ж-174#2/21.10.2019г.
подадена до Административен съд – Бургас чрез решаващия орган, жалбоподателят
оспорил ревизионния акт изцяло потвърден от директора на Дирекция „ОДОП“
гр.Бургас ревизионен акт, на основание на която е образувано настоящото
административно дело.
За да постанови
оспорения ревизионен акт органът по приходите е приел за установено следното:
По отношение на
„Трейдинг комерс експорт” ЕООД е констатирано, че през ревизирания период
ползваният данъчен кредит е по 8 бр. фактури, издадени от това дружество с обща
данъчна основа 358 297.98 лв. и ДДС в размер на 71 659.60 лв. и
предмет на доставките ел. материали.
Дружеството е регистрирано по
ЗДДС на 11.06.2013г. и е дерегистрирано на 11.05.2018г. по инициатива на орган
по приходите. Представен е договор за продажба на стоки между двете дружества.
Изследваните фактури са отразени в дневниците за продажби на дружеството за
съответния данъчен период. Към фактурите са приложени заявки за материали и
приемо-предавателни протоколи, подписани за „БУЛЕЛЕКТРИКС“ ООД от шофьора на
превозното средство, с което са транспортирани. „Трейдинг комерс експорт“ ЕООД е представило оборотна ведомост на сметка 304-1 „Стоки на
склад“ за м.
Това дружество няма регистрирани
трудови договори, действащи през периодите на извършване на процесните
доставки. Към ревизионното производство е приобщен протокол №
0257131/18.11.2016г., с който е установено, че на декларирания адрес на
търговски обект на „Трейдинг комерс експорт“ ЕООД – гр. Варна, бул. „Приморски“
№ 23 няма помещение, което да е наето от това дружество, т.е. няма действащ
обект в периода на извършване на процесните доставки.
На дружеството е извършена ревизия за периода
от 01.08.2013г. до 31.08.2016г., в при която е отказан данъчен кредит по
фактури за доставки на стоки. При извършена проверка в дневниците за покупки на
„Трейдинг комерс експорт“ ЕООД е установено, че дружеството е включило в
дневниците си за покупки фактури от същите доставчици, по които е отказан
данъчен кредит с РА и които към настоящия момент са дерегистрирани по
инициатива на орган по приходите, или не подават справки-декларации по ЗДДС,
или подават такива нулеви.
Въз основа на изложените факти и
обстоятелства, ревизиращият екип не е признал правото на данъчен кредит по
процесните фактури, издадени от този доставчик, като е счел, че същите са
издадени без действително да има извършени доставки.
По отношение на „Нети шипинг" ЕООД в РА е констатирано
следното:
През ревизирания период ползваният данъчен
кредит от това дружество е по 113 бр. фактури с обща данъчна основа 2 032 125.26
лв. и ДДС 406 425.08 лв. и предмет на доставките ел. материали, строителни
материали, дограма и др. материали.
Дружеството е регистрирано по ЗДДС на 19.04.2010г. и е дерегистрирано на
09.07.2018г. по инициатива на орган по приходите.
От страна на „Нети
шипинг“ ЕООД са представени копия на процесните фактури и счетоводни регистри
за отчитането им. Представена е аналитична оборотна ведомост на сметка 303
„Стоки“ за период м. 11.2016г. – м. 05.2017г., но същата е заведена по артикули
стойностно и няма количества, което не дава възможност да се извърши сравнение
с фактурираните количества.
От страна на „БУЛЕЛЕКТРИКС“ ООД са представени рамков
договор за покупко- продажба на стоки от 01.09.2016г., копия на всички изброени
по-горе фактури, като са окомплектовани с приемо-предавателни протоколи,
складова разписка за приети материали на склад, искане за отпускане на
материали от склада, на което е записано за кой обект ще бъдат вложени
материалите. Представени са товарителници за превоз, от които е видно, че
транспорта на стоката е извършен за сметка на „БУЛЕЛЕКТРИКС“ ООД и с негови
автомобили. Представени са копия на заповеди за командировка на шофьорите на
автомобилите, които са подписали и приемо-предавателните протоколи. Всички
искания за отпускане на материали са подписани от Данчо П., независимо от
факта, че приемо-предавателните протоколи и складовите разписки са подписани с
получател Д. Д. или Е. Д. и предал стоката Н. Г.. Обектите на които са
отпуснати материалите са: „Захаро“, „Парк Самолети“, бл.46 в кв.„Меден Рудник“,
„Невис клуб“, „Приморски парк“. Относно плащането са представени извлечения от
интернет банкиране по сметка в „ОББ“ АД, от които е видно частично плащане по
фактурите. Представени са и тристранни протоколи за прихващане на вземанията.
На „Нети шипинг“ ЕООД е извършена проверка от ОД на МВР
Бургас № 251 Р-19732/2017г., в хода на която са снети обяснения от Н. Я. Г. –
управител на дружеството. От предоставената информация става ясно, че до 2015г.
фирмата е извършвала дейности по буксировка на плаващ кран, водолазна работа,
подводно рязане, товарене и транспортиране. Работата приключва към 2015г.,
дружеството натрупва задължения и Н. Г. е посъветван да продаде фирмата, за
което изготвя пълномощно през 2016г. Не помни кое е упълномощеното лице.
Прехвърлянето не се случва и от 2017г. се занимава с търговски дейности чрез
консултант С.Илиев и мениджър по трудов договор. „БУЛЕЛЕКТРИКС“ ООД е основен
партньор на дружеството. Конкретно се търгува с електроматериали. Не може да
предостави никакви документи на дружеството, същите се съхраняват във фирмите,
водещи счетоводството в гр.Варна и гр.София. Установено е, че към момента
лицето работи като охранител по трудов договор.
В системата на НАП не е открита информация за търговски
обект, в който дружеството да извършва дейността си. От 21.09.2017г. е
регистриран ЕКАФП, без стационарен обект.
В хода на ревизията, от счетоводството на ревизираното
лице са иззети оригиналите на фактурите, издадени от „Нети шипинг“ ЕООД. При
сравнение между подписа, положен пред служителя на ОД на МВР и подписите,
положени на фактурите, се забелязва очевидна разлика.
На „Нети шипинг“ ЕООД е извършена ревизия за периода м.
11.2016 – м. 12.2016г., при която е установено, че дружеството няма активи. В
хода на ревизията е представено обяснение, че дружеството извършва дейността си
в складова база в гр. Варна, Западна промишлена зона и Южна промишлена зона, но
не са представени доказателства за това и не е посочен конкретен адрес. В РД е
посочено, че след разкриване на банковите сметки на лицето, през м. януари
2017г. по сметките постъпват суми от „БУЛЕЛЕКТРИКС“ ООД, които веднага се
теглят от И. Л. Ч.. През 2016г. има назначено едно лице – Р. В. . с която е
сключен договор на 27.12.2016г. и е прекратен на същата дата. През посочения
период, лицето е получило доставки от „Билдстрой – техноинженеринг“ ЕООД, като
при ревизията е отказан данъчен кредит по тези доставки, поради липса на
доказателства за реалност на доставката.
При проверка в информационната система на НАП, програмен
продукт VAT 14, е установено, че от м. 01.2017г. до м. 05.2017г. основен
доставчик на „Нети шипинг“ ЕООД е „Билдстрой – техноинженеринг“ ЕООД. В хода на
ревизията е изискано обяснение от Д. И. – представляващ доставчика, в което той
е заявил, че не извършва дейност с дружеството си, не е издавал документи, не е
подписвал документи и не е упълномощавал други лица да работят с дружеството,
не му е познато дружеството „Нети шипинг“ ЕООД.
Въз основа на изложените факти и
обстоятелства, ревизиращият екип не е признал правото на данъчен кредит по
процесните фактури, издадени от „Нети шипинг“ ЕООД,
като е счел, че същите са издадени без действително да има извършени доставки.
По отношение на „Ларко"
ЕООД в РА е констатирано следното:
През ревизирания период ползваният данъчен
кредит по 4 бр. фактури, издадени от това дружество с обща данъчна основа 155 335.00
лв. и ДДС 31 067.00 лв. и предмет на доставките товарни автомобили и наем
на скеле, плътна и решетъчна ограда.
Дружеството е регистрирано по ЗДДС на 02.03.2011г. и е дерегистрирано на 25.11.2016г.
по инициатива на орган по приходите.
От страна на
„Ларко" ЕООД са представени копия на процесните фактури и счетоводни
регистри за отчитането им. Представена е аналитична оборотна ведомост на сметка
304 Стоки за периода м. 09.2016г. – м. 11.2016г., като по кредита няма обороти.
Представени са фактури № 513/01.09.2016г. и №
521/01.11.2016г. за наем на скеле, договор за наем на строително оборудване,
приемо-предавателен протокол.
Към фактури № 514/09.09.2016г. и №
520/01.11.2016г. за покупка на товарни автомобили са представени договори за
покупко-продажба и талони на автомобилите, фактура от предходен доставчик
„GW-auto OHG” с VIN DE815433538 и фактура № 104/30.10.2016г. от „Васо кар“
ЕООД.
За товарен автомобил „МАН“ с рег. № А7223МХ
като купувач по договора е посочен А.Т. от гр. Карнобат.
Извършено е частично плащане по банков път.
По данни на ОД на МВР Бургас, управителят на
„Ларко“ ЕООД Х.Ш. Х. е напуснал страната на 15.01.2015г. с пътнически полет и
се намира в Обединено кралство Великобритания. Представена е служебна бележка
от кмета на с. Топчийско, общ. Руен, обл. Бургас в уверение на това, че Х. Ш.
Ха.не пребивава на адреса в селото и няма данни кога може да бъде открит.
При ревизията е констатирано, че декларациите
по ЗДДС за периода от м. 08.2016г. до м. 11.2016г., т.е. когато са издавани
процесните фактури към „БУЛЕЛЕКТРИКС“ ООД, са подавани с електронния подпис на
Д. М.М.. Това лице не е било открито на адреса му за кореспонденция, поради
което са останали неизяснени фактите и обстоятелствата, посочени в ИИНП №
Р-02000218007769-141-006/07.02.2019г.
В счетоводството на „БУЛЕЛЕКТРИКС“ ООД
наемите са осчетоводени в разходите по сметка 602 „Разходи за външни услуги“ за
2016г. – 82 586.67 лв., а МПС са осчетоводени като дълготрайни активи.
Въз основа на изложените факти и
обстоятелства, ревизиращият екип не е признал правото на данъчен кредит по
процесните фактури, издадени от „Ларко“ ЕООД, като е счел, че същите са
издадени без действително да има извършени доставки.
По отношение на „Глобъл лизинг
консулт енд практис“ ЕООД в РА е констатирано следното:
През ревизирания
период ползваният данъчен кредит от това дружество е по 3 бр. фактури с обща
данъчна основа 130 500.00 лв. и ДДС 26 100.00 лв. и предмет на доставките
автомобили. Дружеството е регистрирано по ЗДДС на
28.03.2007г. и е дерегистрирано на 28.12.2017г. по инициатива на орган по
приходите.
Представени са договори за покупко-продажба,
документи на автомобилите, договор за покупка от М.Е. от 19.12.2016г., фактури
за покупка № 522/30.11.2016г., издадена от „Ларко“ ЕООД и № 105/20.12.2016г.,
издадена от „Васо Кар“ ЕООД. Представени са талони на автомобилите. Представени са банкови
извлечения за извършени плащания по банков път, като сумите са изтегляни
веднага след плащанията. Представена е оборотна ведомост за м. 12.2016г., от която е видно, че по сметка 304 „Стоки“ няма
обороти по кредита, т.е. няма изписани стоки и няма обороти по други материални
сметки. Има отразени дебитни обороти по сметка 304 и кредитни обороти по сметка
702 „Приходи от продажба на стоки“, но не става ясно от кои фактури е формиран
този приход. Представено е извлечение от сметка 453/2 „Начислен ДДС на
продажбите“.
Фактурите са включени в дневника за продажби
и справката-декларация на „Глобъл лизинг консулт енд практис“ ЕООД за м.
декември 2016г.
На дружеството е извършена проверка от ОД на
МВР Бургас № 251 р-19732/2017г. Снето е сведение от С. Ж. Г. в качеството му на
управител на дружеството, от което става ясно, че адресът по лична карта на
лицето е измислен от него и той не познава собствениците на имота. Лицето живее
в мазето на блок намиращ се кръстовището на ул. „Патриарх Евтимий“ и ул.
„Александър Стамболийски“, като е собственик на множество фирми, на които не
знае имената, нито колко са на брой. Фирмите изкупува за суми между 300.00 лв.
и 500.00 лв., счетоводни документи и фактури не са му предоставяни. При
прехвърляне на фирмите пред нотариуса подписва документи, без да се интересува
какви са. Най-вероятно е подписал и пълномощно да се работи с фирмата от негово
име. Лицето е заявило, че лично не е извършвало никаква дейност с фирмата, от
придобиването ѝ през м. октомври 2016г.
На „Глобъл лизинг консулт енд практис“ ЕООД e
извършена ревизия за периода 01.12.2016г. – 31.12.2016г., приключила с РА №
Р-22221517002570-091-001/15.09.2017г. Не е признат данъчен кредит на всички
получените доставки за периода. Относно продажбите, в РД е посочено, че
установените факти и обстоятелства са пряко доказателство, че фактурираните
доставки на МПС от ревизираното дружество към клиентите му „БУЛЕЛЕКТРИКС“ ООД и
„Електрик 1“ ЕООД са извършени от друго лице, а не от управителя на
дружеството. Горното е доказателство, че „Глобъл лизинг консулт енд практис“
ЕООД е създадено с цел неправомерно кумулиране на данъчен кредит за
получателите, без ДДС по доставките да бъде ефективно внесен. Дружеството е
създадено и регистрирано фиктивно на лице, което е безработно и с нисък
социален статус и с цел невнасяне на дължимите данъчни задължения в бюджета и
извършване на данъчни злоупотреби.
При извършена проверка в информационната
система на НАП е установено, че в дневниците за покупки на дружеството за м.
12.2016г. няма отразени покупки от „Васо кар“, „Ларко“ ЕООД и Моника Ендрюс.
След извършен анализ на представените при
проверката договори и документи, съдържащи информация за техническите
характеристики на автомобилите, е констатирано следното:
- за пътнически микробус „Ситроен Джъмпер“ с
рег. № А9525АХ като купувач по договора е посочен Ч. Н. от гр. Бургас. От
договора е видно, че МПС е придобито за сумата от 2 050.00 евро;
- за товарен автомобил „Форд Транзит“ с рег. № А6797НА като купувач по
договора е посочен Х. Ш., представляващ „Ларко“ ЕООД. От договора е видно, че
МПС е придобито за сумата от 3 075.00 паунда;
- за товарен автомобил „Форд Транзит“ с рег.
№ А9526МХ като купувач по договора е посочен А.Щ. от гр. Бургас.
Въз основа на изложените факти и
обстоятелства, ревизиращият екип не е признал правото на данъчен кредит по
процесните фактури, издадени от „Глобъл лизинг консулт енд практис“ ЕООД, като
е счел, че същите са издадени без действително да има извършени доставки.
По отношение на „НМС груп“ ЕООД в
РА е констатирано следното:
През ревизирания период ползваният данъчен
кредит от това дружество е по 4 бр. фактури с обща данъчна основа 160 800.00
лв. и ДДС 32 160.00 лв. и предмет на доставките МПС и багер.
Дружеството е регистрирано по ЗДДС на 12.06.2015г. и е дерегистрирано на
13.06.2017г. по инициатива на орган по приходите.
От страна на „НМС
груп“ ЕООД са представени копия на процесните фактури, договори за
покупко-продажба, приемо-предавателни протоколи, фактури от предходни
доставчици „Васо Кар“ ЕООД, „Йорк Инвест“ ЕООД и договори с чуждестранни физически
лица. Представено е писмено обяснение, съгласно което транспорта по доставката
на багера е извършен от „БУЛЕЛЕКТРИКС“ ООД,
като същия е закупен от Англия и е транспортиран с друг закупен оттам
автомобил. Останалите автомобили са закупени от Германия и доставени от
немските продавачи на заявения адрес – базата на „БУЛЕЛЕКТРИКС“ ООД.
След извършен анализ на представените при
проверката документи, съдържащи информация за техническите характеристики на
автомобилите, е констатирано следното:
- за автомобил „Опел Зафира“ с рег. № А0027НА
като купувач по договора е посочен А. Щ.от гр. Бургас;
- за автомобил „Форд Транзит“ с рег. №
А0023НА като купувач по договора е посочен Ч. Н. от гр. Бургас;
Плащанията са
извършени чрез прихващания на задължения на „НМС груп“ ЕООД към „Харц – Мити“
ЕООД.
Представена е
оборотна ведомост за периода м. 12.2016г. – м. 01.2017г., от която е видно, че
по кредита на сметка 304 „Стоки“ няма кредитни обороти, т.е. няма изписани
стоки.
При проверка в
информационната система на НАП, програмен продукт VAT 14, е установено, че в
дневниците за покупки на „НМС груп“ ЕООД няма включена фактура №
22/15.02.2017г., издадена от „Харц – Мити“ ЕООД. В дневниците за продажби на
„Харц – Мити“ ЕООД липсва посочената фактура, както и контрагент „НМС груп“
ЕООД. Няма доказателства, че разплащането, извършено от „БУЛЕЛЕКТРИКС“ ООД към
„Харц – Мити“ ЕООД е във връзка със задължението му към „НМС груп“ ЕООД, тъй
като последното няма отношения с „Харц – Мити“ ЕООД.
При проверка в
дневниците за покупки на „НМС груп“ ЕООД не е открит протокол за начисляване на
ДДС при ВОП по представения инвойс за доставка на багер, нито фактурите за
покупка на автомобили от „Васо кар“ ЕООД и „Йорк инвест“ ЕООД.
Въз основа на изложените факти и
обстоятелства, ревизиращият екип не е признал правото на данъчен кредит по
процесните фактури, издадени от „НМС
груп“ ЕООД.
По отношение на „Данимол“ ЕООД в РА е констатирано следното:
През ревизирания
период ползваният данъчен кредит от това дружество е по 3 бр. фактури с обща
данъчна основа 118 526.65 лв. и ДДС 23 705.23 лв. и предмет на
доставките МПС и ремарке.
Дружеството е регистрирано по ЗДДС на 18.06.2013г. и е дерегистрирано на
22.05.2017г. по инициатива на орган по приходите.
Представени са от „Данимол“ ЕООД процесните
фактури за доставките, договори за покупко-продажба на МПС, фактури за покупка
на МПС от „Каталина инвест“ ЕООД и „Ларко“ ЕООД, договори за придобиване на МПС
от чуждестранни физически лица.
Представени са частично счетоводни документи,
като от представената оборотна ведомост за периода 01.10.2016г. – 31.05.2017г.,
е видно, че няма обороти по кредита на сметка 304 „Стоки“ в този период. По
сметка 703 „Приходи от услуги“ има обороти по кредита, но не е ясно от кои
продажби са. Не са представени извлечения от всички стопански операции, по
които са намерили отражение посочените фактури. Извършено е плащане по банков
път.
От „БУЛЕЛЕКТРИКС“ ООД са
представени регистрационни талони на закупените автомобили.
При извършена проверка в
Търговския регистър, е установено, че до 25.05.2016 г. „Данимол“ ЕООД е
собственост на Д.Ж.П., който към момента на ревизията е назначен по трудов
договор в „БУЛЕЛЕКТРИКС“ ООД като шофьор.
„Данимол“ ЕООД няма назначени
лица по трудов договор.
На това дружество е извършена
ревизия за периода м. 06 – м. 12.2016г., като всички документи са връчвани по
реда на чл.32 от ДОПК. Отказано е право на данъчен кредит по всички покупки и
са установени задължения в особено големи размери.
В счетоводството на „БУЛЕЛЕКТРИКС“ ООД МПС и
ремаркето са осчетоводени по сметка 205 „Транспортни средства“.
Въз основа на изложените факти и
обстоятелства, ревизиращият екип не е признал правото на данъчен кредит по
процесните фактури, издадени от „Данимол“ ЕООД, като е счел, че същите са издадени
без действително да има извършени доставки.
Поради всички изложени по-горе съображения е
направен извода, че процесните фактури, издадени от „Трейдинг комерс експорт“
ЕООД, „Глобъл лизинг консулт енд практис“ ЕООД, „Данимол“ ЕООД, „Нети шипинг“
ЕООД, „НМС груп“ ЕООД и „Ларко“ ЕООД на ревизираното лице, не удостоверяват
осъществени облагаеми доставки по смисъла на чл.6 от ЗДДС и възникнало данъчно
събитие по смисъла на чл.25 от ЗДДС. В съответствие с разпоредбите на чл.68,
ал.1, т.1 от ЗДДС, във връзка с чл.6 от ЗДДС е констатирано, че за „БУЛЕЛЕКТРИКС“
ООД няма основание за ползване на данъчен кредит по процесните фактури, тъй
като са издадени и е начислен данък без да са налице фактически извършени
стопански операции.
Направен е извода, че упражняването на
правото на приспадане на данъчен кредит по фактури, по които не е осъществена
реална доставка на стока от лицето, издало фактурите, предполага, че
получателят е знаел, че упражнява неправомерно данъчен кредит. С оглед
изложеното, независимо че жалбоподателят притежава данъчни документи, съставени
в съответствие с изискванията на чл.114 от ЗДДС, след като тези документи не са
съставени във връзка с реална доставка на стоки, по които лицето е получател,
законосъобразно ползвания данъчен кредит по тези нереални доставки е отказан на
основание чл.70, ал.5 от ЗДДС и чл.68, ал.1, т.1, във връзка с чл.6, ал.1 и
чл.25 от ЗДДС.
Неправомерно ползвания данъчен кредит по
процесните фактури е съответно: в размер на 56 121.23 лева и лихва за забава в размер на 11 770.81 лева за периода от
01.09.2016г. до 30.09.2016г.; ДДС в размер на 115 250.98 лева и лихва за забава в размер на 22 219.61 лева за периода от 01.11.2016г. до 30.11.2016г.; ДДС в
размер на 158 597.38 лева и лихва за забава в размер на 29 210.69 лева за периода от 01.12.2016г. до 31.12.2016г.; ДДС в
размер на 62 721.84 лева, ведно с лихва за забава в размер на 13 642.82 лева за периода от 01.01.2017г. до 31.01.2017г.; ДДС в
размер на 64 215.52 лева, ведно с лихва за забава в размер на 15 270.25 лева за периода от 01.02.2017г. до 28.02.2017г.; ДДС в
размер на 117 578.04 лева, ведно с лихва за забава в размер на 25 967.23 лева за периода от 01.04.2017г. до 30.04.2017г.; ДДС в
размер на 16 632.02 лева, ведно с лихва за забава в размер на 3 529.97 лева за периода от 01.05.2017г. до 31.05.2017г.
Върху така установените допълнителни задължения
са начислени и следващите се лихви за просрочие на основание чл.1 от ЗЛДТДПДВ и чл.175 от ДОПК.
В
хода на съдебното производство са допуснати и възложени съдебно-техническа и
съдебно-счетоводни експертизи (две основни и допълнителни), заключенията по
които са изготвени съответно от инж. Р.Р. С. и М.Д.Д., като същите са приети по
делото.
Съгласно
заключението на СТЕ всички получени от доставчиците „Трейдинг комерс
експорт„ ЕООД
и „Нети
шипинг“ ЕООД строителни и електротехнически
материали са вложени в актуваните от „БУЛЕЛЕКТРИС“ ООД
строително монтажни дейности към негови възложители, като за всички извършени СМР са
съставяни и подписвани от двете страни Протокол акт образец №19 за установяване
извършването и за заплащане на натурални видове строителни монтажни работи.
В приложения №1 - №14 към
експертизата в.л. С. е посочил точното движение на материалите от доставчика до
крайния клиент. С приложение №15 се доуточнява движението на вложените в ел.
табла материали и монтирането им при крайния клиент. Посочен е номерът и датата
на всеки първичен документ, съответните протоколи за извършени строително
монтажни работи към крайния клиент, както и издадените към него фактури.
Възлагането на видове СМР е съпътствано с предоставяне на одобрен технически
проект по съответната част. В техническия проект е точно указано видът на
ел.материалите, което е изчислено от проектант. При приемане от проектант на
СМР подлежащи на закриване се съставят протокол образец №12 за скрити работи.
При прегледа на проектната документация не беше открито несъответствие между
предвидените и извършени електромонтажни дейности, както и на вложените
електротехнически материали.
В
заключението е посочено още къде са използвани (актувани) наетите скелета и
ограда от доставчиците „Ларко“ ЕООД и „Данимол“ ЕООД, а именно на следните
обекти: бл.5 - к-с. Славейков; бл.55 - к-с М. Рудник; бл.46 - к-с М. Рудник и
ОУ "Александър Георгиев-Коджакафалията".
Вещото лице М.Д.
е посочила в заключенията на основната и допълнителната ССчЕ-зи, че доставчиците
„Трединг Комерс Експорт,, ЕООД и
„Нети Шипинг” ЕООД по данни от материалните
сметки нямат кадрова обезпеченост относно товаро-разтоварните работи за
процесния период, но разполагат с материална база за съхранение на стоките. За
доставчиците „НСМ Груп” ЕООД, „Глобъл
лизинг консулт енд практис” ЕООД, „Данимол” ЕООД и „Ларко” ЕООД е посочено, че
нямат материална и ресурсна обезпеченост да извършат процесиите доставки.
В заключението е
посочено, че процесните доставки са отразени счетоводно-документално, съгласно
изискванията на счетоводните стандарти и Закона за счетоводство, като всички
счетоводни документи са отразявани по съответните синтетични и аналитични
сметки коректно, Има равнение между синтетична и аналитична оборотна ведомост и
редовно е водено счетоводството. Посочено е, че към всяка фактура са приложени
съответните документи – заявка за покупки на стоки, приемо-предавателен
протокол, складова разписка, пътен лист, товарителница и искане за отпускане на
материални ценности.
Вещото лице е посочило, че процените фактури
идадени от доставчика „Трединг
Комерс Експорт,, ЕООД, са осчетоводени в счетоводството му, като материалите са отразявани
аналитично по видове, количество и стойност, прихода е отчетен и има
съпоставимост при продажбата им количествено и стойностно. Фактурите са закрити
с преводите по банка и с тристранни протоколи за прихващане на вземания и
задължения от 06.02.2017г. с „Триа Транс
В счетоводството на „Нети Шипинг” ЕООД издадените от него процесни
фактури са осчетоводени, като материалите са отразявани
аналитично по видове, количество и стойност, прихода е отчетен и има
съпоставимост при продажбата им количествено и стойностно. Част от фактурите са
закрити с преводите по банка, а остават неразплатени фактури на стойност
1401420.30 лева. Подробна разбивка за плащанията по фактурите е показана в
таблица № 1 към заключението.
За доставчиците „НСМ Груп” ЕООД, „Глобъл лизинг
консулт енд практис” ЕООД, „Данимол” ЕООД и „Ларко” ЕООД е посочено, че
издадените от тях фактури също са осчетоводени, като в ситетичната и аналитична
оборотни ведомости няма осчетоводени активи и счетоводни операции за
изписването на стоки. За процесните фактури издадени от Глобъл лизинг консулт енд практис” ЕООД, „Данимол” ЕООД
и „Ларко”
ЕООД е отразено, че са платени по банка като подробна разбивка на
преводите е показана в таблица №1, а по отношение на фактурите издадено от „НСМ Груп” ЕООД е посочено, че са
закрити с тристранен протокол за прихващане на вземания и задължения от
20.04.2017г. с „Харц Мити” ЕООД и с банкови преводи, като подробна разбивка на
преводите е показана в таблица №
1.
Според вещото
лице, съгласно приложената Таблица №4 за
стойностното изразходване на материалите в съответните обекти към настоящата
експертиза и от заключението на СТЕ, в която са подробно описани издадените актове обр.19, е налице
съпоставимост-стойностно и натурално между получените и актуваните материали. Посочено
е, че таблицата е дадена подробна информация за тяхното стойностно изразходване
по обекти, както и издадените от жалбоподателя срещу тях приходни фактури, в
които има начислен ДДС, които са разплатени изцяло по банка.
В съдебното производство са разпитани
като свидетели лицата Д.Ж.П., Е.Н.Д. и Д.К.Д., служители във
фирмата-жалбоподател „БУЛЕЛЕКТРИКС“ ООД. Свидетелите
дадоха показания за периода и начина на извършване на процесните доставки, от
къде са товарени материалите, с какво са транспортирани и как са офермени
съответите придружаващи документи.
При
така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима,
като подадена в срока по чл.156, ал.1 от ДОПК след изчерпване на фаза на
административния контрол, от надлежна страна, имаща право и интерес от
обжалването – ревизираното дружество.
Разгледана по същество същата се
преценя като основателна
поради следните съображения:
Предмет на оспорване пред
Административен съд Бургас е Ревизионен акт № Р-02000218007769-091-001/18.07.2019г.,
издаден от Галя Д. Петкова на длъжност началник
сектор, възложил ревизията и Р.К.Т.на длъжност главен инспектор по приходите
при ТД на НАП Бургас – ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 176/01.10.2019г. на И.С.А.- директора на дирекция
„Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Бургас при Централно управление на
Национална агенция по приходите, с който са определени допълнителни данъчни задължения на
дружеството-жалбоподател, както следва: ДДС в размер на 56 121.23 лева и лихва
за забава в размер на 11 770.81 лева за периода от 01.09.2016г. до
30.09.2016г.; ДДС в размер на 115 250.98 лева и лихва за
забава в размер на 22 219.61 лева за периода от 01.11.2016г. до
30.11.2016г.; ДДС в размер на 158 597.38 лева, ведно с лихва за забава в
размер на 29 210.69 лева за периода от 01.12.2016г. до 31.12.2016г.; ДДС в
размер на 62 721.84 лева, ведно с лихва за забава в размер на 13 642.82
лева за периода от 01.01.2017г. до 31.01.2017г.; ДДС в размер на 64 215.52
лева, ведно с лихва за забава в размер на 15 270.25 лева за периода от
01.02.2017г. до 28.02.2017г.; ДДС в размер на 117 578.04 лева, ведно с лихва за
забава в размер на 25 967.23 лева за периода от 01.04.2017г. до 30.04.2017г. и
ДДС в размер на 16 632.02 лева, ведно с лихва за забава в размер на 3 529.97
лева за периода от 01.05.2017г. до 31.05.2017г.
Ревизионният акт е издаден от
компетентен орган, овластен с нормата на чл.119, ал.2 от ДОПК, в обема на
правомощията му, в резултат на надлежно възложена ревизия съгласно чл.112 и
чл.113 от ДОПК, проведена от орган по приходите, определен от Заповед за
възлагане на ревизия № Р-02000218007769-020-001/13.12.2018г., изменена със заповеди
за изменение на заповед за възлагане на ревизия №
Р-02000218007769-020-002/07.03.2019г., № Р-02000218007769-020-003/29.03.2019г.
и № Р-02000218007769-020-004/02.05.2019г. Ревизионният акт е издаден в рамките
на законоустановените срокове в съответствие с изискванията на разпоредбата на
чл.120 от ДОПК относно формата и съдържанието му. С оглед изложеното съдът
намира, че не са налице пороци касаещи формалната и процесуална
законосъобразност на оспорения административен акт.
В ревизионния
акт са посочени фактическите и правните основания за неговото издаване.
Ревизиращият орган е извършил анализ на всички събрани доказателства, относими
към облагането на жалбоподателя с данък върху добавената стойност за спорните
периоди. Изложил е подробни мотиви в обстоятелствената част на ревизионния
доклад, който е неразделна част от ревизионния акт.
С оглед
изложеното, съдът счита, че не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила при издаване на ревизионния акт, водещи
до отмяната му на това основание.
Същевременно съдът намира, че
ревизионният акт е издаден в противоречие с материалните разпоредби на закона
предвид следното:
В настоящото съдебно производство, предметът на спора е,
налице ли е право на приспадане на данъчен кредит, съгласно разпоредбата на
чл.68, ал.1 от ЗДДС по фактури, издадени от доставчиците „Трейдинг комерс
експорт” ЕООД, „Нети Шипинг” ЕООД, „Глобъл
лизинг консулт енд практис” ЕООД, „Данимол” ЕООД, „Ларко”
ЕООД и „НСМ Груп” ЕООД.
Според нормата на чл.69, ал.1, т.1 от ЗДДС регистрираното лице има
право да приспадне от данъчните си задължения по този закон сумата на данъка за
стоките или услугите по облагаеми доставки, които доставчикът- регистрирано по
този закон лице, му е доставил или предстои да му достави.
По своята същност правото на приспадане на данъчен кредит представлява
сложен фактически състав, правните последици, от който могат да възникнат само
ако са изпълнени всички образуващи го елементи. Безспорно прието в правната
теория и практика е, че признаването на правото на приспадане на данъчен кредит
е неразривно свързано с извършването на реална доставка по смисъла на чл.6, ал.1 и чл.9, ал.1 от ЗДДС. Доставка на стока по смисъла на закона е прехвърлянето на правото на
собственост или друго вещно право върху стоката, а доставка на услуга е всяко
извършване на услуга. При липса на реална доставка, не възниква данъчно събитие, респ. задължение
за начисляване на данъка, а при неправомерно начисляване на такъв, не се
поражда право на данъчен кредит /чл.70, ал.5 от ЗДДС/.
Изводът за наличие или липса на реална доставка е плод на оценка на установени
факти и обстоятелства от обективната действителност, Реалното
извършване на една доставка е положителен факт от действителността, който при
осъществяването си остава следи и за него съществуват преки и косвени
доказателства. Всяка доставка на стока или услуга представлява стопанска
операция, която има две страни: доставчик и получател. Във връзка с това, всяка
от страните трябва да притежава счетоводни и търговски регистри за съставени и
осъществени сделки, както и писмени доказателства, които да докажат наличието
на осъществените доставки. Липсата на такива съответно може да обоснове извода
за неизвършени реално доставки по смисъла на чл.6, ал.1 и чл.9, ал.1 от ЗДДС.
За да ползва данъчен кредит, данъчно задълженото лице следва да докаже
материално-правните предпоставки по ЗДДС за възникване и упражняване на правото
на приспадане.
За конкретния случай органът приходите е посочил,
че за да възникне право на приспадане на данъчен кредит за „БУЛЕЛЕКТРИКС“ ООД, за да
упражни право на приспадане на данъчен кредит по процесните доставки, не е
достатъчно само да притежава издаден от доставчик данъчен документ /фактура/, а
следва да са налице безспорни доказателства, че документираната с тази фактура
стопанска операция е действително осъществена и то именно от лицето, посочено
като доставчик в нея, което на практика означава, че не е достатъчно по принцип стоките да са доставени и услугите да са извършени, а е необходимо те да са
доставени и извършени именно от лицето, посочено като
доставчик в издадените фактури. Посочил е още, че ако доставките са действително извършени, то както доставчикът, така и
получателят трябва да притежават достатъчно убедителни доказателства за това
изпълнение, които да предоставят на проверяващите органи при поискване.
Според органа
по приходите друго основно изискване /в аспекта на Директива 2010/45/ЕС от
13.07.2010г. за изменение на Директива 2006/112/ЕС, съответно транспонирано в
чл.114, ал.10 от ЗДДС/ за да възникне право на приспадане на данъчен кредит е
наличието в счетоводната отчетност на страните по конкретната доставка на
надеждна одитна следа, свързваща поетите от дружествата счетоводни операции и
изследваните фактури и данните, отразени в съпътстващите доставката документи,
съставени в рамките на търговския и счетоводен процес. Според административния
орган такава надеждна одитна следа не е установена при нито един от
разглежданите доставчици на „БУЛЕЛЕКТРИКС“ ООД.
Настоящият съдебен състав намира изводите на ревизиращия екип за неправилни
и необосновани поради несъответствие с установените по делото факти.
Съображенията за това са следните:
Съдът
кредитира напълно като обосновано и аргументирано заключението на в.л. М.Д., че фирмите доставчици не са имали
кадрова обезпеченост да извърши процесните доставки Същевременно липсата на
кадрова обезпеченост не може да обоснове извода, че процесните доставки не са
реално осъществени.
В практиката си
Върховният административен съд приема, че за да възникне и да се упражни
законосъобразно правото на данъчен кредит, е необходимо
по безспорен начин да се установи, че стоката фактически е предадена от
доставчика на получателя и/или услугата е действително извършена – чл.6, ал.1,
чл.9, ал.1 във връзка с чл.68, ал.1, т.1 и чл.69, ал.1, т.1 във връзка с чл.25,
ал.2 ЗДДС. Касае се за материално право в полза на получателя по фактурираните
доставки и е негова доказателствената тежест да установи реалното изпълнение на
спорните доставки. Същевременно ВАС приема, че обезпечеността на доставчиците –
материално-техническа и кадрова не е предпоставка за правото на данъчен кредит
в който смисъл е и съдебната практика на СЕС – решение по дело С-324/11 (Gabor
Toth), решение по съединени дела C-80/11 и С-142/11 (Mahageben kft и Peter
David) и решение С-18/13 ("Макс Пен"), възприета и в решенията на
ВАС. Съгласно тази практика липсата на обезпеченост на доставчика не може да
рефлектира върху правото на данъчен кредит за получателя по доставките, освен
ако приходната администрация или съда не установят, че е налице данъчна измама с
участието и/или със знанието на получателя по доставките.
В конкретния
случай констатации, че задълженото лице е участвало в данъчна измама или е
имало знанието за такава, не се съдържат нито в ревизионния акт, нито в
съдебното производсво. От страна на органите по приходите няма твърдение за
наличието на такава, респ. липсват представени от тях доказателства в този
смисъл.
В решението
на Съда на Европейския съюз от 21.06.2012г. по съединени дела С-80/11 и
С-142/11г., се дава тълкуване на закона, че член 167, член 168, буква а), член
178, буква а) и член 273 от Директива 2006/112 трябва да се тълкуват в смисъл,
че не допускат национална практика, съгласно която данъчният орган отказва да
признае право на приспадане, поради това че данъчнозадълженото лице не се е
уверило, че издателят на фактурата за стоките, във връзка с които се иска
упражняване на това право, има качеството на данъчнозадължено лице, разполагал
е със стоките, предмет на доставката, бил е в състояние да ги достави и е
изпълнил задълженията си за деклариране и за внасяне на данъка върху добавената
стойност, или поради това че въпросното данъчнозадължено лице не притежава
други документи, освен фактурата, от които да е видно съществуването на
посочените обстоятелства, макар да са изпълнени предвидените в Директива
2006/112 процесуални и материалноправни условия за упражняването на правото на
приспадане и данъчнозадълженото лице да не разполага с данни за евентуални
нарушения или измама от страна на въпросния издател.
В този
смисъл, за да бъде доказана реалност на доставките по процесните фактури,
следва да бъде установен фактът на предаването на стоката от доставчика на
получателя. Без значение за реалността на доставките е разполагали ли са
доставчиците с материално-техническа и кадрова обезпеченост за извършване на
същите, какъв е произхода на стоката, къде е била съхранявана същата.
Настоящият
съдебен състав не споделя извода на органа по приходите, за невъзможност
доставчикът „Трейдинг комерс експорт” ЕООД да извърши доставки със значителен обем
към ревизираното лице, поради невъзможност да бъде осигурено достатъчно
пространство, в което да се съхраняват материалите. Съдът приема, че площта на
обекта, разположен на адрес град Варна, бул. „Приморски“ № 23, не е от решаващо значение а
възможността за съхраняване на материалите предмет на процесните достаки, тъй
като същите не са били съхранявани едновременно, а в сравнително продължителен
период от време. Процесуалният представител на ответника не е уточнявал по дати
и срокове на съхранение на материалите по всяка отделна доставка за да може да
се направи извод, че именно тази доставка е било невъзможно да се осъществи,
предвид обема, тежестта на стоката и невъзможността да бъде съхранявана в точно
определен период. Съдът намира за необходимо да посочи, че по аналогичен спор
между същите страни, но за друг ревизионен акт, вече има формирана съдебна
практика – Решение № 3894 от 12.03.2020г. на ВАС, първо отделение, постановено
по адм.д. № 13559/2019г., по което дело е прието реалност на доставките на
„Трейдинг комерс експорт“ ЕООД. В този смисъл е и Решение № 6006 от
22.05.2020г. на ВАС, първо отделение, постановено по адм.д. № 1214/2020г.
В рамките на проведеното
ревизионното производство и двете страни по процените доставките са представили
писмени доказателства относно предаване на стоката от доставчик на получател.
Това обстоятелство е установено в хода на ревизионното производство и със
събраните по делото допълнителни писмени доказателства, заключението на вещото
лице по назначените основна и допълнителни съдебно-счетоводни експертиза,
показанията на разпитаните тримата свидетели, които установяват принципно
механизма на извършване на доставки от двамата доставчици в предприятието. В
същото време вещото лице по техническата експертиза е установило връзката между
процесните доставки и извършените последващи доставки от ревизираното
дружество. Установен и механизмът на заплащане на доставките – по банков път, в
някои случаи чрез заплащане на трети лица, които имат вземания от доставчиците.
Настоящият
съдебен състав кредитира напълно заключенията на вещите лица по възложените и
извършени СТЕ и ССчЕ. Същите са обосновани и изготвени в съответствие със
сабраните по делотго гласни и писмени доказателства. Изводите на вещите лица са
безпротиворечиви и взаимно допълващи се.
Съдът не споделя направените от
процесуалния представител на ответника забележки по отношение на заключението
на СТЕ, тъй като дори част от тях да имат своето основание, те не могат да опровергаят
напълно основния извод на вещото лице, а именно, че получените
от доставчиците „Трейдинг комерс експорт„ ЕООД и „Нети шипинг“ ЕООД строителни и електротехнически
материали са вложени в актуваните от „БУЛЕЛЕКТРИКС“ ООД
строително-монтажни дейности към негови възложители, предвид това, че за всички извършени СМР са
съставяни и подписвани от двете страни Протокол акт образец №19 вкл. и за
заплащането им. В приложенията към заключениято е посочено подробно точното
движение на материалите от доставчика до крайния клиент. Цитирани са номерът и
датата на всеки първичен документ, съответните протоколи за извършени
строително монтажни работи към крайния клиент, както и издадените към него
фактури. Отразено е, че извършването на СМР е съпътствано с предоставяне на
одобрен технически проект по съответната част, като в техническия проект е
точно указано видът на ел.материалите, което е изчислено от проектант. При
приемане от проектант на СМР подлежащи на закриване се съставят протокол
образец №12 за скрити работи. При прегледа на проектната документация не беше
открито несъответствие между предвидените и извършени електромонтажни дейности,
както и на вложените електротехнически материали. В заключението са посочени и
конкретните обекти, където къде са използвани (актувани) наетите скелета и
ограда от доставчиците „Ларко“ ЕООД и „Данимол“ ЕООД, а именно на следните
обекти: бл.5 - к-с. Славейков; бл.55 - к-с М. Рудник; бл.46 - к-с М. Рудник и
ОУ "Александър Георгиев-Коджакафалията".
В този смисъл съдът намира за обосновано становището на
процесуалния представител на жалбоподателя, относно значението на двустранно
подписани протоколи между доверителя й и неговите възложители, а именно че това
е най-големия контрол, който се осъществява от трети лица, които приемат
работата на „БУЛЕЛЕКТРИКС“ООД. Неприемливо и необосновано, непродкрепено с
никакви доказателства е да се приеме, че всички възложители са в един голям
едва ли не заговор и приемат СМР, които не са изпълнени с вложените в тях
материали, тъй като всеки един от тях преди да приеме частично изпълнените СМР с
акт обр.19, а впоследсвие и цялостно с Акт обр.15 и акт обр.16 проверява какво
е изпълнено и с какви материли, защото той заплаща цената.
Съдът намира за
обективно и обосновано заключението на вещото лице М.Д., в което са изложени не
само факти и изводи които са благоприятни за жалбоподателя. Така например
същата е посочила в заключенията на основната и допълнителната ССчЕ-зи, че
доставчиците „Трединг Комерс Експорт,,
ЕООД и „Нети Шипинг” ЕООД по данни от материалните
сметки нямат кадрова обезпеченост относно товаро-разтоварните работи за
процесния период, но разполагат с материална база за съхранение на стоките, но
както беше посочето по-горе това обстоятелство не може да обоснове извод за
липсата на реално осъществени достаки на стоките по процесните фактури.
Посочено е, че процените
фактури идадени от доставчиците
са осчетоводени в счетоводството на съответите фирми и към всяка
фактура са приложени съответните документи – заявка за покупки на стоки,
приемо-предавателен протокол, складова разписка, пътен лист, товарителница,
заповед за командировка на съответните служители и искане за отпускане на
материални ценности.
Важен извод,
който съдът намира за обоснован и от значение за решаване на спора по делото, е
заключението на вещото лице, че съгласно приложената Таблица №4 за стойностното изразходване на материалите в
съответните обекти към настоящата експертиза и от заключението на СТЕ, в която
са подробно описани издадените актове
обр.19, е налице съпоставимост-стойностно и натурално между получените и
актуваните материали. Посочено е, че в таблицата е дадена подробна информация
за тяхното стойностно изразходване по обекти, както и издадените от
жалбоподателя срещу тях приходни фактури, в които има начислен ДДС, които са
разплатени изцяло по банков път.
Настоящият
съдебен състав намира, че в ревизионното производство и по делото са
представени достатъчно писмени доказателства, от които следва изводът, че извършените
от „Глобъл лизинг консулт енд
практис” ЕООД, „Данимол” ЕООД, „Ларко” ЕООД и „НСМ Груп” ЕООД доставки, са
действително осъществени. В подкрепа на този извод е и заключението по възложените
основна и допълнителни ССчЕ-зи, както и от заключението на СТЕ по отношение на
извършената от „Ларко” ЕООД доставка на строителни скелета. Реалната доставка
на товарни и пътнически автомобили, извършени по издадените от посочените
дружества фактури, се доказва от съответните документи: договори
за покупко - продажба на МПС с описани идентификационни данни на автомобила -
марка, модел, № шаси и др.; ргистрационни талони издадени от съответните служби
на КАТ; справки за извършени разходи като данък МПС, годишни
винетни стикери, резервни части, гориво-смазочни материали, извършени ремонти,
пътни листи, пътни книжки; писмени обяснения на лица имащи отношение към
придобиването и използването на процесните МПС и не на последно място –
заключението на ССчЕ, според което същите са осчетоводени по съответния ред в
счетоводството на дружеството – жалбоподател. В него е посочено, че процесните МПС, багер и ремарке са заведени
в счетоводството на жалбоподателя в дебита на сметка 2051 „Транспортни
средства” и са въведени са в експлоатация в месеца, в който са регистрирани и
от този месец за тях са начислявани амортизации в счетоводния амортизационен
план /САП/ и данъчния амортизационен план /ДАП/.
От документална страна вещото лице Д. е установило, че
заприхождаването е ставало не само въз основа на фактурите, но е и приложен
Договор за покупко-продажба, приемо-предавателен протокол и регистрационен
талон от КАТ, като в Таблица № 3 същата е посочила детайлна информация по
отношения на всяка от доставките за придружаващите я документи като договори,
регистрационни номера и дата на регистрация. Посочила е, че потвърждение за извършена регистрация на транспортните
средства е и писмо с изх.№7690000-5834/20.03.20189г. на МВР ОД на МВР Бургас
като е уточнено,
че единствено багерът и
ремаркето, закупени с процесиите фактури нямат регистрация.
След анализ на счетоводните справки за извършени разходи
като данък МПС, годишни винетни стикери, резервни части, гориво-смазочни
материали, извършени ремонти, пътни листи, пътни книжки, в.л. е направило
извода, че процесиите ДМА се използват в стопанската дейност на дружеството, от
което пък следва, че посредством тях същото извършва и облагаемите си доставки.
Съдът
кредитира дадените от разпитаните свидетели показания, тъй като същите
кореспондират със събраните в ревизионното и настоящото съдебно производство
писмени доказателства. Освен, че
представените от тях факти са в пълно съотвествие с писмените
доказателства, показанията им са ясни, точни, конкретни, безпротиворечиви дори
по отношение на детайлите. Следва да се им предвид и че свидетелите са очевидци
и реални участници в товаренето, разтоварването и транспортирането на стоката,
предмет на процесните фактури и като такива имат преки впечатления от
организацията и процеса на предаването на стоката от складовете на доставчиците
до складовете на дружеството – жалбоподател, както и заприхождаването й, и
предаването й впоследствие на обектите за влагането й в съответните СМР.
От гореизложеното следва, че в ревизионното и
настоящото производство са ангажирани безспорни доказателства за наличие на
доставка на стоки по смисъла на чл.6, ал.1 от ЗДДС и настъпило данъчно събитие
по смисъла на чл.25, ал.1 и ал.2 от ЗДДС и чл.11 от ППЗДДС, поради което за
ревизираното дружество са налице предпоставките, регламентирани в чл.68, ал.1,
т.1 и чл.69, ал.1, т.1 от ЗДДС по отношение на доставките на стоки от „Трейдинг комерс експорт“ ЕООД, следователно жалбата
срещу оспорения ревизионен акт е основателна.
С оглед изложеното съдът
намира, че оспореният ревизионен акт макар да е издаден от компетентен орган и
при спазване на административно-производствените правила, е в противоречие с приложимите
материални разпоредби на закона, поради което следва да бъде отменен като
незаконосъобразен.
При този изход на делото и с
оглед заявеното от процесуалния представител на жалбоподателя
искане за присъждане на разноски, на основание чл.161, ал.1 от ДОПК, следва да
му бъдат присъдени такива за внесена държавна такса 50.00 лева, заплатено
възнаграждение на вещи лица 1300.00 лева и на адвокат. Предвид възражението на
процесуалния представител на ответника за прекомерност на определеното
възнаграждение на адвоката на жалбоподателя и на основани чл.161, ал.2 ДОПК и чл.8,
ал.1, т.5 от Нaредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, размерът му следва да бъде определен на 9 657.30 лева, съобразно материалния интерес.
Съдът
намира за неоснователно искането на процесуалния представител на ответника за
възлагане на всички разноски във вреда на жалбоподателя на основание чл.161
ал.3 от ДОПК, тъй като представените в съдебно производство доказателства не са
от решаващо значение за изхода на делото, а и няма налице такива твърдения от
страна на ответника. Освен това не е имало пречка органът по приходите да ги
събере по реда на чл.155, ал.3 и 4 от ДОПК.
Водим от горното и на
основание чл.160 от ДОПК, Бургаският административен съд, двадесети състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Ревизионен акт
№ Р-02000218007769-091-001/18.07.2019г., издаден от Г. Д. П. на длъжност началник сектор, възложил ревизията и Р.К.Т.на
длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП Бургас – ръководител на
ревизията, потвърден с Решение №
176/01.10.2019г. на И.С.А.- директора на дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ Бургас при Централно управление на Национална
агенция по приходите, с който са определени допълнителни данъчни задължения на „БУЛЕЛЕКТРИКС“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ул.“Княз Борис І“ № 81, ет.1, ап.4, представлявано от Т.А.З.,
както следва: ДДС в размер на 56 121.23 лева и лихва за забава в размер на 11
770.81 лева за периода от 01.09.2016г. до 30.09.2016г.; ДДС в
размер на 115 250.98 лева и лихва за забава в размер на 22 219.61
лева за периода от 01.11.2016г. до 30.11.2016г.; ДДС в размер на
158 597.38 лева, ведно с лихва за забава в размер на 29 210.69 лева за
периода от 01.12.2016г. до 31.12.2016г.; ДДС в размер на 62 721.84 лева,
ведно с лихва за забава в размер на 13 642.82 лева за периода от 01.01.2017г.
до 31.01.2017г.; ДДС в размер на 64 215.52 лева, ведно с лихва за забава в
размер на 15 270.25 лева за периода от 01.02.2017г. до 28.02.2017г.; ДДС в
размер на 117 578.04 лева, ведно с лихва за забава в размер на 25 967.23 лева
за периода от 01.04.2017г. до 30.04.2017г. и ДДС в размер на 16 632.02 лева,
ведно с лихва за забава в размер на 3 529.97 лева за периода от 01.05.2017г. до
31.05.2017г.
ОСЪЖДА ЦЕНТРАЛНО УПРАВЛЕНИЕ НА НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ
да заплати на „БУЛЕЛЕКТРИКС“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.София, ул.“Княз Борис І“ № 81, ет.1, ап.4, представлявано
от Т.А.З. направените по делото разноски общо в размер на 11 007.30 лева /единадесет хиляди и
седем лева и 30 ст./.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред ВАС на РБ в 14- дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: