О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е
Номер 260064 12 януари 2021 година град Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД……………………….втори граждански състав, на 12 януари …………2021 година, в закрито
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН
ЗЛАТЕВ
МАРИАНА МАВРОДИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ВЕСЕЛИНА МИШОВА
секретар………………………………………………………………………..
Прокурор………………………………………………………………………,
като разгледа
докладваното от…………..съдията В. МИШОВА……. ч.гр.д. №
3416…………по описа за 2020………...година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Обжалвано е определение № 260259 от
15.10.2020 г., постановено по гр.д. № 886/2020 г. по описа на Казанлъшкия
районен съд, с което е върната исковата молба като недопустима, а
производството по делото – прекратено.
Частният жалбоподателят „Т.С.“
ЕАД, действащ чрез процесуалния си
представител юриск.
И.М., счита, че определението е неправилно и необосновано и моли същото да бъде
отменено. Твърди, че неправилно съдът е извел извод, че е налично разминаване в
основанието, посочено в депозираното заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК и депозираната искова молба. Излага съображения в
подкрепа на становището си и иска съдът да отмени обжалваното определение и да върне делото за разглеждането му по
същество.
Съдът, като обсъди направените в частната
жалба оплаквания и като взе предвид приложимото право, намери за установено следното:
Частната жалба е
ОСНОВАТЕЛНА.
Производството пред първоинстанционния съд е било образувано по искова молба от „Т.С.” ЕАД против „Л.“ ЕООД, с която е предявен
иск за установяване на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК. Ищецът е твърдял, че с длъжника няма сключен договор за продажба на
топлинна енергия, въпреки изпратената покана за подписване на договор съобразно
действащите общи условия, поради което длъжникът се е обогатил неоснователно за
сметка на дружеството, а именно сумата от 102,66 лв. за главница,
представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия за периода м.
ноември 2016 г. – м. април 2019 г., и 17,81 лв. лихва за забава за периода от 30.12.2016 г. до
28.11.2019 г., както и сума за дялово разпределение за периода м. ноември 2016
г. – м. април 2019 г. в размер на 37,36 лв. и 5,97 лв. законна лихва. В
исковата молба са цитирани текстове от Закона за енергетиката и Общите условия
на дружеството-заявител.
С разпореждане от 21.08.2020 г. районният съд е оставил исковата молба без
движение, като е приел, че тя не отговаря на изискванията на чл.127 ГПК, тъй
като ищецът не е посочил правното основание на предявения иск, както и не е
посочил обстоятелствата, на които се основава иска. Приел е, че ищецът е
изложил твърдения за договорни отношения и неоснователно обогатяване, „като от
изложените в петитума твърдения не става ясно дали
ответникът се е обогатил без основание или не е изпълнил договорно задължение
към съответното дружество“.
С молба от
08.09.2020 г. ищецът е посочил, че претендира заплащане на процесните
суми на неоснователно обогатяване поради обстоятелството, че ответната страна
не е сключила договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди.
С обжалваното
определение първоинстанционният съд е приел, че в т.9 и т.12 в подаденото по реда
на чл.410 ГПК заявление били
наведени твърдения, че длъжникът има
качеството на потребител по §1, т.43 от
ДР на Закона за енергетиката, който купува топлинна
енергия, като за процесния период
на адреса на потребление от страна на
ищцовото дружество му е било доставено
количество топлоенергия за сумата от
102,66 лв., останала незаплатена. Едновременно с твърдението за липса на
договорна връзка било
направено и изложение за приложението спрямо ответника на Общите условия
към договора за продажба на
топлинна енергия, както и за качеството
му на потребител. Приел е, че искът по чл.422 ГПК следва
да се основана
на същите факти, посочени в заявлението и отразени в заповедта за изпълнение.
Посочването на нови факти, от
които произтича вземането, било изменение на претенцията
по нейното основание по смисъла
на чл. 214 ГПК, което било недопустимо. Приел е, че в случая липсва идентичност между фактите сочени,
като основание на претенциите в заповедното производство,
и тези отразени в обстоятелствената част на исковата молба
и формулирания петитум. Съобразно наведените твърдения в заявлението по чл. 410 ГПК ищецът претендирал сумите на основание
договор за покупка на топлинна
енергия, като е посочил, че длъжникът
има качеството на потребител, който купува топлинна
енергия на адреса на потребление,
посочено е индивидуализация
на партидата и номера на абоната.
Не бил изложил никакви фактически твърдения, които да водят до
друго основание на претендираните суми. Приел е, че търсената стойност за главница включва
в себе си и печалбата на дружеството,
с която длъжникът няма как да
се обогати. Използването само на израза „неоснователно обогатил се“
при липса на посочени факти
за това, не можело да предпостави
квалифицирането на претенцията по чл. 59 ЗЗД. Затова е заключил, че въведеното ново основание за неоснователно обогатяване с исковата молба и поддържано с уточняващите молби има за резултат
недопустимо изменение и липса предявен иск за вземането,
предмет на заповедта.
Определението е
неправилно.
Съгласно чл.415, ал.1, т.1 ГПК,
когато възражението по чл.414 ГПК е подадено в срок, съдът указва на заявителя,
че може да предяви иск за вземането. Целта на този иск е да се установи със
сила на пресъдено нещо спрямо другата страна съществуването на вземането,
предмет на издадената заповед за изпълнение. Исковият процес се води по реда на
общите правила, като разкрива някои специфики, обусловени от функционалната му
връзка със заповедното производство. Така важна негова специфика е предметът
му, който трябва да съвпада с вземането – предмет на заявлението и на заповедта
за изпълнение, индивидуализирано с неговото основание и размер. С други думи
правилата за изменение на иска по чл.214 ГПК за изменение на основанието чрез
заменяне или добавяне на друго
основание, от което произтича вземането по издадената заповед за изпълнение,
както и за увеличение на размера на иска, не намират приложение. Въвеждането на
друго основание може да се заяви чрез предявяване на осъдителен иск при
условията на евентуалност. В случая обаче не е налице предявено друго
основание, различно от основанието, което е посочено в заявлението на
заявителя. Изрично в него е посочено, че претендираните
суми са за доставена, но неизплатена топлинна енергия и дялово разпределение, с
които длъжникът се е обогатил без основание за сметка на дружеството и дължи да
ги върне. Не е посочено никъде, че между заявителя и длъжника има
правоотношение, възникнало по силата на сключен договор за покупко-продажба на
топлинна енергия, а цитираните текстове от Закона за енергетиката не означават
основания (факти и обстоятелства) за наличието на такъв договор. Това се отнася
и до твърдението за изготвено извлечение от сметка за топлоснабдения
имот. Наличието на сметка, партида, номер на абонат или друго записване в
счетоводството на заявителя, отнасящо се до топлоснабдения
имот, не е договор и не може да бъде основание за извод за наличието на такъв,
ако по делото няма данни (твърдения), че това счетоводно записване е извършено
въз основа на договор. Потреблението на топлинна енергия също не означава
непременно наличие на договор за покупко-продажбата й, т.е. тя може да бъде потребена и на друго основание, вкл. и неправомерно.
Посочените по-горе съображения
се отнасят и до исковата молба, която на практика преповтаря изложеното в
заявлението. Допълнението е свързано с Общите условия на дружеството-заявител и
задължението по тях собственикът на топлоснабдения
имот да сключи договор, какъвто не е сключен. Искането е да се установи вземане
в същия размер, какъвто е посочен в заявлението по чл.410 ГПК. Въззивният съд намира, че нито в заявлението, нито в
исковата молба са наведени твърдения, че длъжникът има качеството на
потребител, който купува топлинна енергия. Както бе посочено по-горе,
цитирането на текстове от Закона за енергетиката не е основание на исковата
молба, т.е. не е твърдяно от страната обстоятелство по смисъла на чл.127, ал.1,
т.4 ГПК. Доколко позоваването на тези текстове е относимо
към претенцията е въпрос по същество. В
заявлението никъде не е посочено, че се претендират суми на основание договор
за топлинна енергия, а в исковата молба и в молбата от 08.09.2020 г. ищецът изрично е посочил и
уточнил по повод на разпореждането на съда за оставяне на исковата молба без
движение, че сумите се претендират на основание неоснователно обогатяване
поради обстоятелството, че ответната страна не е сключила договор за продажба
на топлинна енергия.
С оглед на тези съображения въззивният съд приема, че не е налице ново основание за
неоснователно обогатяване, което да е недопустимо изменение на иска. Изложените
в исковата молба обстоятелства, уточнени с молбата от 08.09.2020 г., са
достатъчно за определяне на правното основание на иска, което е задължение на
съда, а не на ищеца, както е неправилно посочено в разпореждането от 21.08.2020
г. Затова изводът на първоинстанционния съд, че предявеният иск е недопустим, е
напълно незаконосъобразен. Обжалваното определение следва да бъде отменено, а
делото – върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Мотивиран от гореизложеното,
Окръжният съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 260259 от 15.10.2020 г., постановено по
гр.д. № 886/2020 г. по описа на Казанлъшкия районен съд, и ВРЪЩА делото на
същия съд за продължаване на съдопроизводствените
действия.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: