№ 247
гр. Благоевград , 22.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в публично заседание на тринадесети май, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ангелина Бисеркова
Членове:Гюлфие Яхова
Александър Трионджиев
при участието на секретаря Катерина Пелтекова
като разгледа докладваното от Александър Трионджиев Въззивно
гражданско дело № 20201200501202 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.
Инициирано е въз основа на въззивна жалба, депозирана от „П Л“ АД, чрез адвокат
Й.М., срещу Решение № 12240 от 27.12.2019 г., постановено по гр.д. № 2889/2018 г. по
описа на Районен съд – Благоевград. С оспорения съдебен акт първостепенният съдебен
състав е уважил частично предявения по реда на чл. 422 от ГПК от „П Л“ АД срещу КР. ИВ.
СТ. установителен иска за сумата от 5619.60 лева – дължима главница по договор за
потребителски кредит от 13.11.2006 г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата
на предявяване на исковата претенция до пълното погасяване на дълга, като е отхвърлен
искът за главницата за разликата над уважения размер до претендираните 6624.08 лева. Със
същото решение е уважен и предявеният установителен иск за сумата от 826.35 лева –
дължима договорна лихва върху главницата за периода от 29.11.2010 г. до 28.11.2013 г., като
е отхвърлена исковата претенция в останалата част за сумата над уважения размер до
претендираните 5266.79 лева. Предвид изхода на спора първоинстанционният съдебен
състав е осъдил ищеца и ответника да заплатят на насрещната страна такава част от
сторените от тях разноски, която да е пропорционална на уважената, респективно на
отхвърлената част от исковете.
С последващо Определение № 5192 от 29.06.2020 г., постановено по гр.д. №
2889/2018 г. по описа на Районен съд – Благоевград, е оставена без уважение молба с правно
основание чл. 248, ал. 1 от ГПК, подадена от КР. ИВ. СТ., действаща чрез адвокат Е.А. П..
1
Във въззивната жалба се твърди, че атакуваното решение е постановено при
допуснати съществени процесуални нарушения, както и че „неправилно са приложени едни
законови разпоредби, вместо други“. Изложени са подробни доводи, според които
районният съд неправилно е приел, че е недопустимо върху главницата едновременно да се
начисляват договорна вазнаградителна лихва и договорна санкционна лихва. Също така се
сочи, че дори да е дължима само договорната възнаградителна лихва, неправилно е изчислен
нейният размер. Настоява се обжалваното решение да бъде отменено в частта, с която са
отхвърлени частично исковете, като същите бъдат уважени в пълния претендиран размер.
Постъпил е отговор на въззивната жалба, посредством който насрещната страна
излага подробни съображения за неоснователност на жалбата и настоява решението на
Районен съд – Благоевград да бъде потвърдено.
Срещу Определение № 5192 от 29.06.2020 г., постановено по гр.д. № 2889/2018 г. по
описа на Районен съд – Благоевград, е подадена частна жалба от ответницата пред първа
инстанция. В частната жалба се твърди, че първоинстанционният съдебен състав е присъдил
в тежест на ответната страна неоправдано висок размер разноски, сторени от ищеца и че не
е съобразено обстоятелството, че ответникът се е представлявал от юрисконсулт. Твърди се
и че пред районния съд не са представени разноски за заплатен адвокатски хонорар.
Настоява се определението да бъде отменено и да бъде уважена депозираната молба за
изменение и допълнение на решението в частта за разноските.
Във връзка с частната жалба е депозирано становище от „П Л“ АД, в което се сочи, че
същата е неоснователна.
В хода на въззивното производство исковата молба, подаде от „П Л“ АД против КР.
ИВ. СТ. и била оставена без движение, като на ищеца /жалбоподател пред настоящата
инстанция/ е било указано, че в едноседмичен срок от получаване на съобщението е длъжен
да уточни сумата от 5266.79 лева представлява претенция за възнаградителна лихва, за
закъснителна лихва или е сбор от двата вида лихви и ако същата е сбор от двата вида лихви,
каква част от нея е възнаградителна и каква част закъснителна лихва? Подобно указание е
дадено с оглед правомощията на въззивния съд, който има задължение да следи за
редовността на исковата молба, в който смисъл са мотивите към т. 4 от Тълкувателно
решение № 1 от 17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС и в т. 5 от Тълкувателно решение № 1 от
09.12.2013 г., постановено по тълкувателно дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Посредством изрична молба, депозирана пред настоящия съдебен състав,
процесуалният представител на „П Л“ АД е конкретизирал, че сумата от 5266.79 лева
представлява сбор от договорна възнаградителна лихва от 3107.95 лева, дължима за периода
от 13.11.2006 г. до 28.11.2013 г. и договорна закъснителна лихва от 2158.84 лева, дължима за
периода от 13.11.2006 г. до 28.11.2013 г.
2
Във връзка с това ответникът по иска, посредством своя процесуален представител, е
взел становище, в което е посочил, че исковата претенция била само за един вид лихва, а
именно – договорна възнаградителна лихва и поради това е невъзможно посредством
направеното уточнение на иса да се приеме, че всъщност се иска присъждането на два вида
лихви.
Депозираните въззивна жалба и частна жалба са допустими – подадени са в срок от
лица, които имат интерес от тях и са насочени срещу подлежащи на въззивна проверка
съдебни актове.
След извършена служебна проверка настоящият съдебен състав констатира, че
обжалваните съдебни актове са валидни и допустими, поради което следва да бъде
преценена тяхното правилност, като за това бъдат съобразени наведените от страните
оплаквания във въззивната жалба и частната жалба.
За да се произнесе по въззивната жалба, насочена срещу Решение № 12240 от
27.12.2019 г., постановено по гр.д. № 2889/2018 г. по описа на Районен съд – Благоевград,
Окръжен съд – Благоевград съобрази следното:
Първоинстанционното гр.д. № 2889 от 2018 г. по описа на Районен съд – Благоевград
е било образувано въз основа на искова молба, подадена от „П Л“ АД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр..." № 113А, ет.2, оф. 5, представлявано от З.Н.Б., срещу
КР. ИВ. СТ. /с предишна фамилия Д./, ЕГН **********, с адреси гр. Благоевград, ул. „..“ №
29, ет. 2. С исковата молба са предявени искови претенции по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК.
Претендира се да бъде признато за установено, че ответницата дължи на ищцовото
дружество паричните суми, за които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК № 8970/03.12.2013 г. по ч.гр.д. № 2839/2013 г. на Районен
съд - Благоевград, а именно - главница в размер на 6624.08 лева /шест хиляди шестстотин
двадесет и четири лева и осем стотинки/, дължима по договор за потребителски кредит от
13.11.2006 г., с кредитодател „ЮБ“ АД /впоследствие, след цесия, с кредитор „П Л“ АД/,
договорна лихва в общ размер на 5266.79 лева /пет хиляди двеста шестдесет и шест лева и
седемдесет и девет стотинки/ за периода от 13.11.2006 г. до 28.11.2013 г., законна лихва
върху главницата, считано от подаването на заявлението - 29.11.2013 г., до изплащането на
главницата, както и разноски в заповедното производство - държавна такса в размер на
237.82 лева /двеста тридесет и седем лева и осемдесет и две стотинки/ и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 975.63 лева /деветстотин седемдесет и пет лева и шестдесет и
три стотинки/.
Първоначално, посредством неприсъствено решение № 4398 от 17.06.2014 г.,
постановено по гр.д. № 186/2014 г. по описа на Районен съд – Благоевград, исковете са били
уважени изцяло. Решението на първостепенния съд е атакувано от КР. ИВ. СТ. по реда на
чл. 240, ал. 1 ГПК и е отменено с влязло в сила Решение № 5376 от 27.11.2018 г.,
3
постановено по в.гр.д. № 326 по описа за 2018 г. на Окръжен съд – Благоевград. По този
начин първоинстанционното гражданско дело е било върнато за ново разглеждане от друг
състав на съда.
При новото разглеждане на исковото производство КР. ИВ. СТ. /Д./ е депозирала
отговор на искова молба, като оспорва същата. Също така, по настояване на ищцовата
страна, „ЮБ" АД, ЕИК **, седалище и адрес на управление гр. .., ул... № 260,
представлявано от П.Н.Д. и М.И.В., е конституирано като трето лице-помагач.
С исковата молба ищецът заявява, че по силата и при условията на Договор за
потребителски кредит с анюитетни вноски № 293, сключен на 13.11.2006 г., "..." АД,
БУЛСТАТ *** предоставило на ответницата потребителски кредит за текущи нужди в
размер на 7000 лева, която сума била преведена по банков път на името на
кредитополучателя. Поддържа се, че впоследствие „..." АД било преобразувано, чрез
вливане в „БПБ" АД, а впоследствие „БПБ" АД променила наименованието си на „ЮБ" АД.
Според ищцовата страна на основание чл. 4, ал. 2 от договора за потребителски кредит,
същият трябвало да бъде погасен на 84 равни /анюитетни/ месечни вноски, включващи
лихва и главница, с размер на всяка вноска от 126,39 лева. Твърди, че в договора за
потребителски кредит било уговорено заплащането на договорна лихва в размери,
уговорени в чл. 3, ал. 1 от договора, а в чл. 3, ал. 2 от договора била уговорена закъснителна
лихва, която се дължала при неплащане на вноски. Заявява, че след датата на изтичане на
договора, длъжникът не изпълнил договорните си задължения, като били погасени само
първите седем вноски, включващи главници и възнаградителни лихви. В исковата молба е
посочено, че на 30.03.2009 г. бил сключен договор за прехвърляне на вземания между „ЮБ"
АД и „П Л“ АД. Твърди се, че към 28.11.2013 г. задълженията на кредитополучателя били в
общ размер на 11 890.87 лева /единадесет хиляди осемстотин и деветдесет лева и осемдесет
и седем стотинки/, от които: 6624.08 лева - главница и 5266.79 лева - договорна лихва.
Посредством депозираната пред настоящата инстанция молба, подадена след изрични
указания на въззивния съд, е конкретизирано, че сумата от 5266.79 лева представлява сбор
от договорна възнаградителна лихва от 3107.95 лева, дължима за периода от 13.11.2006 г. до
28.11.2013 г. и договорна закъснителна лихва от 2158.84 лева, дължима за периода от
13.11.2006 г. до 28.11.2013 г.
В доклада по чл. 146 от ГПК първостепенният съдебен състав е посочил, че предмет
на разглеждане в производство пред него са следните установителни искови претенции: по
чл. 422, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 240, ал. 1 от ЗЗД във
вр. с чл. 99, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 9 от ЗПК – относно вземането за сумата от 6624.08
лева, представляваща дължима главница по договор за потребителски кредит от 13.11.2006
г., ведно със законната лихва, считано от 29.11.2013 г. /датата на подаване на заявлението в
съда/ до окончателното погасяване и по чл. 422, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1, предл.
1от ЗЗД, във вр. с чл. 430, ал. 2 от ТЗ – относно вземането за сумата от 5266.79 лева.
Предвид уточнението, направено пред настоящата инстанция, следва са се има предвид, че
4
претендираните 5266.79 лева представляват всъщност сбор от договорна възнаградителна
лихва от 3107.95 лева и договорна закъснителна лихва от 2158.84 лева.
За доказване факта на сключване на процесния договор за кредит между "..." АД и
КР. ИВ. СТ. /Д./ ищецът „П Л“ АД /лице, в полза на което вземането е било цедирано/ е
представил пред първостепенния съдебен състав Договор за потребителски кредит с
анюитетни вноски от 13.11.2006 г. и Искане за откриване на банкова сметка BG*** в "..."
АД. В хода на производството пред Районен съд – Благоевград процесуалният представител
на ответницата своевременно е оспори по реда на чл. 193 от ГПК автентичността на
положените от КР. ИВ. СТ. подписи върху този договор. Поради това е била допусната и
изслушана съдебно-почеркова експертиза, която е дала заключение, според което подписите
върху процесния договор са положени от КР. ИВ. СТ.. От изложеното дотук се установява с
категоричност, че между "..." АД и КР. ИВ. СТ. е бил сключен Договор за потребителски
кредит с анюитетни вноски от 13.11.2006 г.
От съдържанието на приложения по настоящото дело като писмено доказателство
договор се установява, че главницата /отпуснатата като кредит сума/ е в размер на 7000
лева, годишен процент на разходите е определен на 15,08 %, уговорената договорна
възнаградителна лихва е в размер на 12,75 % годишно /чл. 3, ал. 1 от договора/,
погаясяването на сумите по кредита следва да стане посредством заплащане 84 броя равни
анюитетни месечни вноски, всяка в размер на по 126,39 лева, включваща главница и
договорна възнаградителна лихва, като крайният срок на погасяване е 13.12.2013 г.
Уговорена била и така наречената „договорна закъснителна лихва“ /чл. 3, ал. 2 от договора/,
дължима при просрочие на погасителна вноска, в резултат на което неиздължената
просрочена част от главницата по кредита се олихвява с лихва за просрочие в размер на
договорения в чл. 3, ал. 1 от договора лихвен процент плюс наказателна надбавка в размер
на законната лихва.
Като писмено доказателство пред първостепенния съдебен състав е бил представено
Договор за прехвърляне на вземания от 30.03.2009 г., ведно с Приложение № 1 към него. От
същите е видно, че „ЮБ" АД, като цедент, е прехвърлило на „П Л“ АД, като цесионер,
вземанията си към КР. ИВ. СТ., произтичащи от процесния договор за потребителски
кредит. Последната била уведомена за извършената цесия чрез изпращане на уведомително
писмо от цесионера „П Л" АД, действащ като пълномощник на предишния кредитор „ЮБ"
АД. Ответницата получила лично уведомителното писмо на 26.11.2013г. Това обстоятелство
се установява от приобщените по делото като доказателство два броя уведомителни писма,
ведно с два броя известия за доставяне.
В хода на съдебното следствие, проведено пред Районен съд – Благоевград, са приети
две съдебно-счетоводни експертизи, изготвени от вещото лице Д.Д.. От тях става ясно, че
заетата сума от 7000 лева е усвоена в пълен размер от страна на ответницата по нейна
сметка на 14.11.2006 г. Установява се още, че от кредитополучателя са били извършени
5
плащания в общ размер на 893,34 лева и с тях са погасени изцяло главницата по вноските от
1-ва до 7-ма, изцяло договорната лихва по вноски от 1-ва до 7-ма, както и платена лихва за
олихвяване и платена такса, като последното плащане е било осъществено на 11.11.2011г.
Конкретизирано е, че с тези 893,34 лева са погасени: 375,92 лева от главницата /седем
вноски за главница/, 508,81 лева от възнаградителната лихва /седем вноски за
възнаградителна лихва/, 5,11 лева платена лихва за олихвяване и 3,50 лв. платена такса.
Според вещото лице след 03.07.2007 г. редовното обслужване на кредита е преустановено,
като крайният срок за погасяване на задълженията по него е настъпил на 13.12.2013 г.
Посочено е, че непогасената главница се равнява на 6624,08 лева, размерът на договорната
възнаградителна лихва по чл. 3, ал. 1 от договора за периода от 13.11.2006 г. до 28.11.2013 г.
възлиза е 3107,95 лева, размерът на договорната закъснителна лихва по чл. 3, ал. 2 от
договора за периода от 13.11.2006 г. до 28.11.2013 г. възлиза на 2022,03 лева, като сборът на
непогасената възнаградителна лихва и договорната закъснителна лихва е 5129,98 лева. В
експертизата е посочено какъв е размерът на договорното възнаградително и договорното
закъснително възнаграждение за всеки отделен месец от 13.11.2006 г. до 28.11.2013 г., а така
също и какъв е размерът на главницата, дължим всеки отделен месец. Експертизите са
изготвени от вещо лице, което разполага с нужните знание и опит в областта на
счетоводството и с нея са дадени подробни и мотивирани отговори на поставените въпроси.
Именно поради тези съображения настоящият съдебен състав счита, че експертизите са
годен доказателствен материал, допринасящ за изясняване на фактическата обстановка по
спора.
Правилно първоинстанционният съдебен състав е приел, че установителната искова
претенция за главницата от 6624.08 лева следва да бъде уважена до размера от 5619.60 лева,
а за разликата да се отхвърли като неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 110 от ЗЗД, с изтичане на петгодишна давност се
погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. На основание чл. 120
от ЗЗД давността не се прилага служебно от съда, което означава, че лицето, което може да
се ползва от нея, трябва да направи изрично възражение в този смисъл.
Напълно верни са разсъжденията на районния съдебен състав, според които
отделните погасителни вноски по предоставения договор за кредит не превръщат договора в
такъв за периодични платежи, а представляват частични плащания по договора, по
отношение на които плащания е приложим общият петгодишен давностен срок по чл. 110 от
ЗЗД. Именно поради тези съображения правилно в първоинстанционното решение е
посочено, че възражените за давност следва да бъде уважено за периода от месец юни 2007
г. включително до месец ноември 2008 г. Това е така, понеже заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, по повод на което е инициирано ч.гр.д. № 2839 от 2013 г. по описа
на Районен съд – Благоевград, е предявено на 28.11.2013 г. /заявлението е изпратено по
пощата на 28.11.2013 г. и е постъпило в съда на 02.12.2013 г./. Това означава, че
установителната искова претенция е предявена на 28.11.2013 г. Поради това сумите по
6
вноските за заплащане на главница, дължими до месец ноември 2013 г., са погасени по
давност и предвид своевременно направеното възражение с отговора на исковата молба, по
отношение на тях установителната искова претенция не следва да бъде уважавана, както
правилно е процедирал първостепенният съд.
Следва да бъдат споделени и мотивите на Районен съд – Благоевград, според които
по-голямата част от вноските, с които е следвало да се заплати неизплатената договорена
възнаградителна лихва, също са погасени по давност.
В текста на чл. 111, б. „б“ и б. „в“ от ЗЗД е разписано, че вземани за неустойка и за
лихви се погасяват с изтичане на тригодишен давностен срок. В случая исковата претенция
за тази лихва е предявена на 28.11.2013 г. – датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение. Това означава, че задълженията за възнаградителна лихва до
ноември 2010 г. са погасени по давност. Именно поради тези съображения и вземайки
предвид посочените от вещото лице суми, които всеки отделен месец от срока на договора
се дължат като възнаградителна лихва, правилно Районен съд – Благоевград е приел, че
искът в тази му част е основателен за сумата от 826.35 лева, а за разликата до 3107.95 лева е
погасен по давност.
Неоснователно се явява възражението на „П Л“ АД, че по делото липсват
доказателства, според които възнаградителната лихва се дължала „при условията на т.нар.
намаляваща лихва“. В тази връзка жалбоподателят твърди, че всички 84 вноски за
заплащане на възнаградителна лихва /представляващи част от общата вноска по кредита/ са
равни, а не както вещото лице е посочило в експертизата – първата с най-голям размер, а
всяка следваща намаляващи като стойност. В тази връзка следва да се посочи, че в
проведеното на 29.11.2019 г. открито съдебно заседание, в хода на което районният съд е
изслушал втората съдебно-счетоводните експертизи и приел заключението и на двете
съдебно-счетоводни експертизи, вещото лице е пояснило, че е работило по получени
извлечения от „...“ АД и „ЮБ“ АД и че изготвеният от него погасител план отговаря на
договорения процент в договора за кредит. В същото време в заключението е отразено, че
със сумата от 893,34 лева, внесена от кредитополучателя във връзка с погасяване на
отпуснатия кредит, са погасени: 375,92 лева от главницата /седем вноски за главница/,
508,81 лева от възнаградителната лихва /седем вноски за възнаградителна лихва/, 5,11 лева
платена лихва за олихвяване и 3,50 лв. платена такса. В заключението е отразено още, че
размерът на договорната възнаградителна лихва по чл. 3, ал. 1, дължима за периода на
договора от 13.11.2006 г. до 28.11.2013 г., възлиза на 3107,95 лева, при главница 7000 лева.
Тоест, от експертизата, изготвена включително по предоставени от кредитора данни и
извлечения, е видно, че с по-голямата част от внесените 893.34 лева е погасена част от
лихвата, а с по-малка част от тях е погасена част от главницата. В същото време, както бе
споменато и по-горе, размерът на възнаградителната лихва е значително по-нисък от този на
главницата. Това идва да покаже, че наистина в началото на погасителния период по-
голямата част от вноските от по 126,39 лева са служили за погасяване на лихва, а по-малка
7
част от тях за погасяване на главница.
Напълно верни са разсъжденията на Районен съд – Благоевград, според които така
наречената закъснителна лихва по чл. 3, ал. 2 от договора за потребителски кредит има
характер на неустойка по смисъла на чл. 92, ал. 1 от ЗЗД. С нея кредиторът цели да обезпечи
изпълнението на главното задължение, а така също и да обезщети евентуално възникнали за
него вреди, без да е нужно да доказва последните. Неправилно, обаче, е прието, че е
неоснователен установителният иск в частта, с която се иска да се признае за установено, че
„П Л“ АД /като частен правоприемник на кредитодателя/ има вземания срещу ответницата
за лихва /неустойка/ по чл. 3, ал. 2 от договора. Районният съд е посочил, че претенция в
заповедното и исковото производство е била само за законна възнаградителна лихва, а не за
неустойка. В настоящия случай в исковата молба е посочено, че ответницата не е изпълнила
своите задължения за погасяване на предоставен й потребителски кредит, поради което
същата дължи на ищцовото дружество главница в размер на 6624.08 лева и договорна лихва
в размер на 5266.79 лева. Твърди се, също така, че в чл. 3, ал. 1 от процесния договор за
потребителски кредит е уговорен размер на дължимата се договорна възнаградителна лихва,
а в чл. 3.2 е договорен размер на дължима договорна закъснителна /санкционна/ лихва. В
подобен смисъл са били и твърденията на кредитора, отразени в заявлението за издаване на
заповед за изпълнение. В исковата молба и заявлението, обаче, не е било конкретизирано
дали претендираната лихва представлява договорна възнаградителна или договорна
закъснителна лихва. Също така от съдържанието им не става ясно, ако сумата от 5266.79
лева е сбор от задължения по двата вида лихви, каква част от нея представлява договорна
възнаградителна лихва и каква част договорна закъснителна лихва. Именно поради тези
съображения възизвният съдебен състав е оставил без движение исковата молба и е указал
на ищеца да уточни претенцията си по отношение на лихвата. С нарочна молба, депозирана
пред настоящия съдебен състав, процесуалният представител на „П Л“ АД е конкретизирал,
че сумата от 5266.79 лева представлява сбор от договорна възнаградителна лихва от 3107.95
лева, дължима за периода от 13.11.2006 г. до 28.11.2013 г. и договорна закъснителна лихва
от 2158.84 лева, дължима за периода от 13.11.2006 г. до 28.11.2013 г. По този начин за
въззивния съд не остава съмнение, че предмет на положителния установителен иск /а и на
заповедното производство/ са претенции за заплащане на възнаградителна и на закъснителна
лихва, последната от която има характер на неустойка. В този ред на мисли следва да се
отбележи, че е допустимо кумулирането на възнаградителна лихва и неустойка.
Възнаградителната лихва има за цел да формира печалба за кредитодателя и тя се дължи
дори и при своевременно плащане на паричните вноски, а неустойката обезпечава
изпълнението на главното задължение, а така също цели обезщетяване на евентуално
възникнали вреди, без да е нужно да доказва последните, като тя се дължи само при
неизпълнение /в случая несвоевременно плащане/ на задължението. Недопустимо би било
единствено кумулиране на неустойка за забава за неизпълнение на парично задължение с
обезщетение по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД в размер на законна лихва за същото неизпълнение.
Изложеното дотук налага извод, че неправилно първостепенният съдебен състав е отказал да
8
уважи иска за неустойка /закъснителна лихва/ по чл. 3, ал. 2 от процесния договор за кредит.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че за
процесният период размерът на тази закъснителната лихва възлиза на 2022,03 лева. В
експертизата е посочен и размерът на отделните лихви върху просрочените главници,
представляващи закъснителна лихва по смисъла на чл. 3, ал. 2 от договора, чийто сбор е
сумата от 2022.03 лева. В текста на чл. 111, б. „б“ и б. „в“ от ЗЗД е разписано, че вземани за
неустойка и за лихви се погасяват с изтичане на тригодишен давностен срок. В случая
исковата претенция за закъснителна лихва /неустойка/ е предявена на 28.11.2013 г. – датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Това означава, че
задълженията за тази лихва до ноември 2010 г. са погасени по давност. Именно поради тези
съображения и вземайки предвид посочените от вещото лице суми, които за всеки отделен
месец от срока на договора се дължат като закъснителна лихва, установителният искът в
тази му част се явява основателен за сумата от 762.83 лева, дължима за периода от месец
ноември 2019 г. включително до 28.11.2013 г. Това налага първоинстанционното решение да
бъде отменено в частта, с която е оставен без уважение установителният иск за сумата до
762.83 лева, като се потвърди в отхвърлителната част за разликата до претендираните
2158.84 лев.
Неоснователно се явява искането на процесуалния представител на въззиваемата
страна КР. ИВ. СТ. за прилагане на разпоредбата на чл. 241 от ГПК и за отсрочване на
задълженията. В текста на чл. 241 ал. 1 от ГПК е предвидено, че при постановяване на
решението съдът може да отсрочи или да разсрочи неговото изпълнение с оглед имотното
състояние на страната или на други обстоятелства. Във всички случай е необходимо да се
представят доказателства, от които да се установи имотното състояние на страната, но и на
нейното семейство, в това число и съпруг, ако е сключила граждански брак. В случая от
представените пред въззивния съд Служебна бележка от Агенция по заетостта и Служебна
бележка от „Елми Конт“ ООД става ясно, че КР. ИВ. СТ. е работила по трудово
правоотношение до 21.04.2021 г., а понастоящем е безработна. От съдържанието на
представената покана за доброволно изпълнение по изп.д. № 565 от 2018 г. е видно, че
срещу нея е инициирано изпълнително производство за дългове към „РБ“ АД. Също така е
представена и декларация са семейно и материално положение, в която е посочено, че
семейството на К.С. се състои от съпруга С.С. и децата Н.С. /роден на 30.01.2013 г./ и Л.С.
/роден на 21.04.2019 г./. В декларацията е посочено още, че деклараторката не получава
трудови възнаграждения, не получава доходи от свободна професия или от наеми, а само
такива от детски надбавки. Добавено е, че същата притежава лек автомобил, който е
запориран и не притежава недвижимо имущество. В декларацията, обаче, не е отразено дали
останалите членове на нейното семейство, включително съпругът й, притежават доходи или
недвижими имоти. Не са представени и доказателства в тази насока. Именно поради тези
съображения съдът приема, че остава недоказано твърдението за влошено имотно състояние,
налагащо разсрочване на задължението, заради което искането трябва да се остави без
уважение.
9
Относно частната жалбата, насочена срещу Определение № 5192 от 29.06.2020 г.,
постановено по гр.д. № 2889/2018 г. по описа на Районен съд – Благоевград, въззивният съд
намира следното:
Срещу решението на първостепенния съдебен състав е подадена молба по чл. 248 от
ГПК от КР. ИВ. СТ., в която е било посочено, че присъдените в полза на „П Л“ АД разноски
в заповедното и исковото производство, представлявавщи адвокатско възнаграждение в
размер на по 975.63 лева за всяко от тях, не са били съобразени с разпоредбата на чл. 25 от
Наредба за заплащането на правната помощ. Също така се е настоявало ищецът да бъде
осъден да заплати на ответника такава част от сторените от него разноски за адвокат по
заповедното производство, които да бъдат пропорционални на отхвърлената част от
исковите претенции. Молбата, посредством оспореното определение, е била оставена без
уважение.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК /в редакцията му от 2017 г./ в полза на
юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер,
определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт, като присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37 от ЗА. В чл. 37 от ЗА е посочено,че заплащането на правната
помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на
Министерския съвет по предложение на НБПП. В чл. 25 от Наредбата за заплащането на
правната помощ, приета с ПМС № 4 от 06.01.2006 г., е разписано, че за защита по дела с
определен материален интерес възнаграждението е от 100 до 300 лева, а при защита по дела
с материален интерес, продължили повече от три съдебни заседания или когато
материалният интерес е над 10000 лева възнаграждението може да бъде увеличено с до
петдесет на сто от максимално предвидения размер. В чл. 26 от същата наредба е посочено,
че за защита по бързи производства, заповедно производство и производства за обезпечение
на бъдещ иск възнаграждението е от 50 до 150 лева, като тук не е предвидена възможност за
увеличаване на възнаграждението.
Действително, съгласно т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС
по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК в производството по предявен установителен иск по реда на
чл. 422 от ГПК съдът е длъжен да разгледа и искането на ответника за присъждане на
разноски за заповедното производство. В случая се твърди, че ответницата по иска КР. ИВ.
СТ. е сторила разноски в заповедното производство в размер на 100 лева, представаляващи
заплатено адвокатски възнаграждение. От материалите по заповедното производство е
видно, че възражението срещу заповедта за изпълнение е подадено лично от длъжника С., а
не посредством адвокат. Също така в кориците на заповедното поризводсво не се съдържа и
пълномощно, издадено от длъжницата в полза на адвокат. Представеният едва в хода на
първоинстанционното производство Договор за правни услуги от 01.12.2017 г., с предмет
оказване на правна услуга и запознаване с материалите по ч.гр.д. № 2839 от 2013 г. не може
10
да обоснове осъществено процесуално представителство по това дело, тъй като по него
възраженито е подадено още през 2013 г.
Неоснователно се явява и възражението, според което дължимият хонорар в
заповедното производство следва да се редуцира до сумата от 150 лева, тъй като кредиторът
/заявителят/ се е представлявал от юрисконсулт. Заповедното производство е инициирано
през 2013 г. и тогава е била издадена заповедта за изпълнение. Към онзи момент
разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК е предвиждала, че в полза на юридически лица и
еднолични търговци се присъжда и адвокатско възнаграждение, ако те са били защитавани
от юрисконсулт. Това означава, че през 2013 г. искането, направено със заявлението по чл.
410 от ГПК, за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 975.63 лева е
основателно.
Поради изложените по-горе съображения се налага извод, че атакуваното
определение е правилно и като такова следва да бъде определено. Въпреки това решението
следва да бъде изменено в частта за разноските поради частичната основателност на
въззивната жалба.
Предвид изхода на производството пред настоящата инстанция /частично уважаване
на въззивната жалба/ и с оглед на сторените по делото по заповедното производство
съдебни разноски, въззивният съд приема, че в полза на „П Л“ АД се дължат разноски в общ
размер на 735.68 лева. Тъй като с оспореното решение са присъдени разноски в размер на
608.64 лева, разликата от 127.02 лева следна да бъде присъдена с настоящото решение.
В полза на „П Л“ АД се дължат и разноски, сторени от дружеството в хода на
първоинстанционното исково производство, като същите трябва да се съобразят с уважената
част от исковите претенции, включително с уважената част от въззивната жалба. В хода на
исковото производство дружеството е сторило разноски в размер на 387.82 лева - 150 лева
внесен депозит за вещо лице и 237.82 лева заплатена държавна таса. Претендираната сума от
975.63 лева, представляваща адвокатски хонорар, не се доказа да е платена, тъй като по
делото не са приложени доказателства за това /по исковото дело ищецът вече се е
представлявал от адвокат/. Затова неправилно районният съдебен състав е включил същата
при изчисляването и присъждането на разноските. Предвид това на „П Л“ АД се дължат
разноски в размер на 235.11 лева. Това налага решението в частта за разноските, дължими на
ищеца за първоинстанционното исково производство, да бъдат намалени до сумата от 235.11
лева.
В полза на КР. ИВ. СТ. трябва да се присъдят такава част от сторените от нея
разноски в хода на производството по установителния иск и в производството по отмяна на
неприсъственото решение, която да е пропорционална на отхвърлената част от исковете. В
тези две производства КР. ИВ. СТ. е сторила разноски в размер на 3432.82 лева. Това налага
решението в частта за разноските, дължими на ответницата за първоинстанционното исково
производство и за производството по отмяна на неприсъственото решение, да бъдат
11
намалени до сумата от 1351.69 лева, която сума е пропорционална на отхвърлената част от
исковете.
Страните имат право и на такава част от сторените от тях съдебни разноски пред
настоящата инстанция, която да е равна на уважената част от въззивната жалба, респективно
на неуважената. Материалният интерес по жалбата възлиза на 5444.92 лева. От тях
въззивната жалба е уважена за сумата от 762.83 лева. Във въззивното производство „П Л“
АД е сторило разноски в размер едва на 108.90 лева – заплатена държавна такса. Не са
представени доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение. Поради това на
жалбоподателя се дължат разноски в размер на 15.26 лева. Във въззивното производство КР.
ИВ. СТ. е била представлявана от адвокат Е.А. П. при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА,
като насрещната страна не е възразила срещу това. Предвид изхода на производствното
пред окръжния съд в полза на адвокат Е.П. следва да се присъди сума в размер на 517.88
лева.
Мотивира от горното, Окръжен съд – Благоевград
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 12240 от 27.12.2019 г., постановено по гр.д. № 2889/2018 г. по
описа на Районен съд – Благоевград в частта, с която е отхвърлен като неоснователен
предявеният установителен иска за присъждане на сумата от 762.83 лева, представляваща
дължима договорна закъснителна лихва за периода от ноември месец 2010 г. до 28.11.2013 г.
и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА за установено, на основание чл. 422 от ГПК, че КР. ИВ. СТ. /Д./, ЕГН
********** дължи на „П Л“ АД, ЕИК *** сумата от 762.83 лева /седемстотин шестдесет и
два лева и осемдесет и три сотинки/ - договорна закъснителна лихва /неустойка/ за периода
от ноември месец 2010 г. включително до 28.11.2013 г., дължима на основание чл. 3, ал. 2 от
Договор за потребителски кредит с анюитетни вноски № 293, сключен на 13.11.2006 г.
ОТМЕНЯ Решение № 12240 от 27.12.2019 г., постановено по гр.д. № 2889/2018 г. по
описа на Районен съд – Благоевград в частта, с която КР. ИВ. СТ. /Д./, ЕГН ********** е
осъдена да заплати в полза на „П Л“ АД, ЕИК *** съдебни разноски в исковото
производство пред първа инстанция за разликата над сумата от 235.11 лева до присъдените
735.58 лева.
ОТМЕНЯ Решение № 12240 от 27.12.2019 г., постановено по гр.д. № 2889/2018 г. по
описа на Районен съд – Благоевград в частта, с която „П Л“ АД, ЕИК *** е осъдено да
заплати на КР. ИВ. СТ. /Д./, ЕГН ********** съдебни разноски в исковото производство
пред първа инстанция и в производството по отмяна на неприсъствено решение за разликата
над сумата от 1351.69 лева до присъдените 1782 лева.
12
ОСЪЖДА КР. ИВ. СТ. /Д./, ЕГН ********** да заплати допълнително в полза на „П
Л“ АД, ЕИК *** сумата от 127.02 лева /сто двадесет и седем лева и две стотинки/ – съдебни
разноски дължими в заповедното производство по ч.гр.д. № 2839 от 2013 г. по описа на
Районен съд – Благоевград.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 12240 от 27.12.2019 г., постановено по гр.д. №
2889/2018 г. по описа на Районен съд – Благоевград, в останалата му обжалвана част.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на КР. ИВ. СТ. /Д./ за разсрочване на
основание чл. 241, ал. 1 от ГПК на дължимото от нея парично задължение.
ОСЪЖДА КР. ИВ. СТ. /Д./, ЕГН ********** да заплати на „П Л“ АД, ЕИК ***
сумата от 15.26 лева /петнадесет лева и двадесет и шест стотинки/ - сторени съдебни
разноски във въззивното производство.
ОСЪЖДА „П Л“ АД, ЕИК *** да заплати на адвокат Е.А. П., адвокат към АК –
Благоевград, със служебен адрес: гр. Благоевград, ул. „..“ № 32, ет. 1, офис 4 сумата от
517.88 лева /петстотин и седемнадесет лева и осемдесет и осем стотинки/ – адвокатско
възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА.
Решението е постановено с участието на „ЮБ" АД, ЕИК **, трето лице – помагач на
страната на „П Л“ АД.
Решението на въззивния съд подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд
на Република България в едномесечен срок, който срок тече за всяка от страните от
връчването й на препис от решението.
Препис от решението да се връчи на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13