Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   №

 

                             град Свиленград, 10.10.2018 година

 

                         В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         СВИЛЕНГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, наказателна колегия, І състав, в публично съдебно заседание на осми октомври две хиляди и осемнадесета година, в състав:                                                       

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА СТАМБОЛИЕВА

 

при секретар: Цвета Данаилова, като разгледа докладваното от Председателя Административнонаказателно дело № 519 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 18-0351-000300 от 11.05.2018 година на Началник Група в РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково, с което на К.Ж.Г. с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес:***, чрез адвокат Х.Х., за нарушение на чл. 150а, ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 300 лв., за нарушение на чл. 190, ал. 3 от ЗДвП е наложена административно наказание „Глоба” в размер на 20 лв. и за нарушение на чл. 147, ал. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 50 лв.

 Жалбоподателят К.Ж.Г. моли за отмяна на обжалвания акт, тъй като незаконосъобразен, защото притежавал валидно Свидетелство за управление (СУ), което бил изгубил, поради което било отразено в системата на МВР за невалидно и след намиране на същото и връщането му на притежателя му това обстоятелство не било отразено в полицейската система (по отношение на първото нарушение); не били посочени индивидуализиращи белези (по отношение на второто нарушение) и не бил собственик на МПС-то, поради което не носел отговорност защо не е представено на технически преглед (по отношение на третото нарушение). Алтернативно от Съда се иска да намали размера на наложеното наказание по първото нарушение, тъй като не били спазени разпоредбите на закона, свързани с конкретизиране размера на административното наказание.

 В съдебната фаза, редовно призован, жалбоподателят К.Ж.Г., не се явява и не се представлява.

 В съдебната фаза не се ангажират доказателства.

Административнонаказващият орган АНО (въззиваемата страна) -  Началник Група в РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково, редовно призовани, не изпращат представител. От Съда се иска да потвърди обжалваното НП.

В съдебната фаза се ангажират писмени и гласни доказателства.

Районна прокуратура – Свиленград, редовно призована по реда на надзора за законност, не изпраща представител и не взема становище.

Съгласно чл. 61 от ЗАНН ход на делото е даден, тъй като неприсъствието на редовно призована страна не е пречка за водене на делото.

Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното от фактическа страна:

На 06.05.2018 година около 14.00 часа до РУ – Свиленград, находящо се на улица „Крайречна” в град Свиленград, област Хасково, свидетелите Д.Н.Д. и Д.Т.И. *** при ОДМВР - Хасково) извършват проверка на движещия се в посока кафе Бомболандия, лек автомобил марка „Фолксваген”, модел „Голф” с държавен регистрационен № ВН 63 16 ВА – собственост на Станислав Маринов Джонов от град Видин и управляван от жалбоподателя К.Ж.Г.. При изпълнение на служебните си задължения и във връзка с извършената проверка, служителите на АНО констатират че жалбоподателят Г. няма валидно СУ на моторно превозно средство (МПС), както и че не е заплатил дължимите Глоби, наложени му с Фиш серия С № 900949 от 10.10.2015 година на ОДМВР – Хасково и Фиш серия М № 666400 от 26.01.2018 година на РУ – Свиленград към ОДМВР - Хасково и че МПС-то не е представено на технически преглед за 2018 година. До извод относно липсата на валидно СУ на водача и липсата на технически преглед достигат и след справка в служебния таблет, както и с оперативния дежурен при РУ - Свиленград.

  На посочената дата и предвид констатираните нарушения и в кръга на службата си, свидетелят Д.Н.Д. – Младши автоконтрольор (Младши полицейски инспектор) в звено „Пътен контрол” към Група „Охранителна полиция” в РУ - Свиленград към ОДМВР – Хасково (длъжностно лице от службите за контрол по ЗДвП), съставя против жалбоподателя Г. и в негово присъствие Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) с бланков № 0311640. Това процесуално действие извършва и с участието на свидетелите Д.Т.И. и Илиан В.Х.. В изготвения АУАН актосъставителят излага подробно описание на фактическите нарушения, свързани с управлението на МПС с невалидно СУ, наличието на неплатени и влезли в сила Фиш серия С № 900949 от 10.10.2015 година и Фиш серия М № 666400 от 26.01.2018 година и липсата на технически преглед на МПС-то за 2018 година, както и на обстоятелствата по извършването и откриването им. А досежно квалификацията, нарушенията правно квалифицира с разпоредбите на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП, чл. 190, ал. 3 от ЗДвП и чл. 147, ал. 1 от ЗДвП, които вписва за нарушени. АУАН е редовно предявен и връчен на жалбоподателя - нарушителя К.Г., който не вписва възражения против констатациите в Акта.

Срещу Акта в законоустановения 3-дневен срок не постъпва Възражение.

Сезиран надлежно с така съставения АУАН, след получаване на образуваната с него преписка, Началникът на Група „Охранителна полиция” при РУ - Свиленград към ОДМВР – Хасково, издава процесното НП № 18-0351-000300 на 11.05.2018 година. В издадения санкционен акт, АНО възприема изцяло фактическите констатации, изложени в АУАН, както и правната квалификация на нарушенията, дадени от контролния орган - чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП, чл. 190, ал. 3 от ЗДвП и чл. 147, ал.1 от ЗДвП и налага на жалбоподателя Г. административни наказания „Глоба” съответно в размер на 300 лв., 20 лв. и 50 лв. НП е редовно връчено - лично на жалбоподателя, на 23.07.2018 година, видно от Разписката, инкорпорирана в самия документ и надлежно оформена – датирана и подписана.

Материалната компетентност на актосъставителя и на Началника на Група „Охранителна полиция” при РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково да издават съответно АУАН и НП за нарушения по ЗДвП, се доказва от приетата по делото Заповед № 8121з-952/20.07.2017 година, изм. Със Заповед №8121з-0138/01.09.2017 година, двете на Министъра на МВР, вземайки предвид факта, че Д.Н.Д. заема длъжността в Младши автоконтрольор (Младши полицейски инспектор) в звено „Пътен контрол” към Група „Охранителна полиция” в РУ - Свиленград към ОДМВР – Хасково и от Писмо с рег.№ 351000-4846 от 27.09.2018 година, видно от което Бончо Цветанов Бонев е назначен на длъжността „Началник на Група „Охранителна полиция” при РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково”, т.е. последният се явява носител на санкционна власт, делегирана му в длъжностно качество (заемана длъжност) от наказващия орган по закон съгласно чл. 189, ал. 12 от ЗДвП – Министъра на МВР по надлежния ред с административен акт - Заповед.

Приложена е и Справка относно нарушенията на жалбоподателя, в която е отбелязано че Г. има налагани множество санкции с НП и Фишове за различни административни нарушения на ЗДвП и Кодекса за застраховането (КЗ).

Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН, вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във  връзка със становищата на страните, настоящият състав на Свиленградски районен съд, достигна до следните правни изводи:

Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима – подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст видно от датата й на депозиране в Регистратурата на АНО, от надлежно легитимирано за това действие лице (срещу, което е издадено атакуваното НП) – лично нарушителят, при наличие на правен интерес от обжалване и пред местно (по местоизвършване на твърдяните нарушения) и родово (по аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) компетентния Свиленградски Районен съд. Ето защо същата е проявила своя суспензивен и девулативен ефект.

        Преценена по същество, Жалбата е частично основателна.

        Обжалваното НП и АУАН, въз основа на който е издадено, са законосъобразни от формална, процесуалноправна страна, като Съдът достигна до тези изводи след служебна проверка на съдържанието и материалите от приложената Административнонаказателна преписка (АНП).

        Не са допуснати съществени процесуални нарушения по образуването и приключването на административнонаказателната процедура, които да водят до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя и да се основания за неговата незаконосъобразност и отмяна.

        Спазени са предвидената форма и процесуален ред, както констатиращият и санкционният актове имат необходимите реквизити и минимално изискуемо съдържание, съобразно изискванията на чл. 42 от ЗАНН – за АУАН, респ. и чл. 57 от ЗАНН – за НП. 

       Актът и НП са издадени от компетентни органи съгласно чл. 37, ал. 1, б. „а” от ЗАНН, вр.чл. 189, ал. 1 от ЗДвП и чл. 47, ал. 1, б. „а”, вр.ал. 2 от ЗАНН, вр.чл. 189, ал. 12 от ЗДвП. Актовете, с които се установяват нарушенията по цитирания закон, се съставят от длъжностни лица на службите за контрол, предвидени в този закон. В процесния казус е установено, а и не е спорно между страните, че към 06.05.2018 година актосъставителят Д.Д. е заемал длъжността Младши автоконтрольор (Младши полицейски инспектор) в звено „Пътен контрол” към Група „Охранителна полиция” в РУ - Свиленград към ОДМВР – Хасково, т.е. бил е полицейски орган, който е орган по контрол по смисъла на чл. 165, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Предвид изложеното актосъставителят Д.Д. безспорно се явява длъжностно лице от службите за контрол, предвидени в ЗДвП, което има правомощията по чл. 189, ал. 1 от ЗДвП, т.е. да съставя Актове, с които се установяват нарушения по ЗДвП. Лицето, подписало НП е заемало към момента на издаването му длъжността „Началник на Група „Охранителна полиция” в РУ – Свиленград и деянието е извършено в зоната на отговорност на РУ – Свиленград.

При издаването на Акта и НП са спазени предвидените от разпоредбите на ал. 2 и ал. 3 на чл. 34 от ЗАНН срокове.

Предвид изложеното изследвайки от формална страна обжалваното НП и предпоставилия го АУАН, Съдът не констатира допуснати нарушения на процесуалните правила, които да са съществени такива и да обуславят процесуалноправна незаконосъобразност.

Съдът е провел пълно доказване на фактите от значение за административнонаказателното обвинение и делото, на които жалбоподателят не се е противопоставил и не е посочил доказателства за тяхното оборване.

Не се спори, че към момента на съставяне на АУАН, жалбоподателят е имал качеството на „водач” на МПС по смисъла на тълкуванието на § 6, т. 25 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДвП. В § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП е дадено легална дефиниция на термина „водач”. От нея следва да се направи изводът, че АНО следва да установи, че деецът управлява МПС. Понятието „управление” на автомобил включва всяко действие по упражняване на контрол върху същия, а не само привеждането му в движение. В случая свидетелите – полицейски служители, са категорични, че именно Г. е бил водач на лекия автомобил.

По отношение на нарушението с правна квалификация чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП:

Изложената фактическа обстановка, касаеща първото нарушение, съответстваща изцяло и на констатациите, обективирани в АУАН и в НП (, изключая датата, на която процесното СУ е придобило статута невалидно, по отношение на които обстоятелства Съдът ще изложи мотиви по-долу в настоящото изложение), се установява по категоричен начин от писмените доказателства и от показанията на разпитаните в съдебно заседание, проведено на 08.10.2018 година свидетели – Д.Н.Д., Д.Т.И. и Илиан В.Х.. Писмените доказателствени източници, касаещи първото нарушение, по тяхното съдържание не се оспориха от страните и Съдът ги кредитира за достоверни, като цени същите при формиране на фактическите и правните си изводи. С тази правна преценка, за обективно верни се възприеха и свидетелските показания на Д.Н.Д., Д.Т.И. и Илиан В.Х., които са безпротиворечиви, логични и взаимнодопълващи се, правдиво звучащи и при липса на индиции за предубеденост на свидетелите. Не се установява посочените свидетели да имат личностно отношение към жалбоподателя, което да ги провокира да съставят АУАН. Основания за критика по отношение на тези свидетелските показания не се намериха, а единствено поради служебното им качество – служители на РУ – Свиленград при ОДМВР - Хасково, в този смисъл служебната зависимост и отношения на пряка подчиненост спрямо АНО, не е достатъчно за да обоснове заинтересованост от тяхна страна, от тук и превратно или недостоверно пресъздаване на обстоятелствата от конкретната проверка и случилите се събития, които възпроизвеждат в показанията си. И това е така предвид липсата на противоречия – вътрешни и помежду им (както вече бе посочено), от друга страна те не се компрометират и при съотнасяне и с останалите доказателствени източници – писмените такива, нито пък се опровергават с насрещни доказателства, ангажирани от страна на жалбоподателя. Точно обратното, свидетелските показания са в цялостна корелация и напълно убедително се подкрепят от фактическите обстоятелства, съдържими се в писмените доказателства от АНП. Ето защо, според Съда показанията на тези трима свидетели не са и не се считат за насочени към прикриване на обективната истина по делото. По своя доказателствен ефект и стойност, така обсъдените и оценени с кредит на доверие гласни доказателства са пряко относими към изпълнителното деяние на процесното нарушение и неговото авторство, времето и мястото на осъществяването му, като потвърждават фактическото му извършване от жалбоподателя, с оглед установения факт на управление на МПС без валидно СУ, т.е. с изтекъл срок. Поради това Съдът ги кредитира изцяло за достоверни.

С правна преценка за достоверност, Съдът изцяло кредитира и писмените доказателства, приложени в АНП, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН, които не се оспориха от която и да е от страните в процеса. Същите се цениха изцяло по съдържанието си спрямо възпроизведените в тях факти, респ. автентични по признак – авторство.

Спорът не е по фактите, установени по делото, а относно квалифицирането на установеното неправомерно поведение.

В разпоредбата на чл. 150 от ЗДвП е посочено, че всяко пътно превозно средство (ППС), което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач, като съгласно чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП, за да управлява МПС, водачът трябва да притежава СУ, валидно за категорията, към която спада управляваното от него ПС, да не е лишен от право да управлява МПС по съдебен или административен ред, както и СУ да е в срок на валидност, да не е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или т. 4 или по реда на чл. 69а от НПК и да не е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено. Именно тълкувайки посочените разпоредби следва и извода, че качеството „правоспособен водач” се удостоверява чрез издаденото на водача СУ за МПС. Изложеното води до извод, че за да установява съответствието с минималните стандарти за физическа годност за управление на МПС от съответната категория на водача, СУ трябва да е в срока на административната му валидност. Липсата на такова е основание за прилагането на налагане на административно наказание. В тази насока е налице и съдебна практика, постановена от Върховен административен съд на Република България, изразена в Решение № 3116 от 12.03.2018 година по адм.д.№ 14519/2017 година, VII отделение. С оглед цитираните законови разпоредби и при безспорно установения по делото факт, че към датата на проверката СУ на МПС на Г. е било с изтекъл срок на валидност още през 2011 година, се налага изводът, че същото не удостоверява по надлежен начин наличие на правоспособност за управление на МПС, т.е. качеството „правоспособен водач” се удостоверява именно от притежаването на валидно СУ на МПС. След като към датата на проверката не е разполагал с валидно СУ на МПС, тъй като същото е било с изтекъл срок на валидност, Г. е осъществил именно състава на административното нарушение, за което е санкциониран.

Казано с други думи управляването на МПС със СУ с изтекъл срок на валидност е равнозначно на липса на СУ и съответно на документ, удостоверяващ правоспособността за управление като качество на водача на МПС. Това прави деянието съставомерно именно по предложената от наказващия орган т. 2, предложение първо на чл. 177, ал. 1 от ЗДвП, която се явява относимата в конкретния случай, като в тази връзка неоснователни са възраженията за несъставомерност на деянието. След като наказващият орган в обстоятелствената част на НП е посочил, че Г. е управлявала МПС, без да притежава валидно СУ поради изтекъл срок на валидност, и е квалифицирал нарушението по текста на чл. 177, ал. 1, т. 2, предложение първо от ЗДвП (ред. ДВ бр.2/2018 година), като се е ангажирал с конкретни твърдения, относими към приложимия законов текст, и е доказал тези твърдения, то правилно в случая се явява и атакуваното НП в тази му част. Напълно обосновано и в съответствие с материалния закон е ангажирана отговорността за нарушението по чл. 177, ал. 1, т. 2, предложение първо, вр.чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП, а възраженията в тази насока настоящата инстанция приема за напълно неоснователни. В случая наказаното лице е било в хипотезата на такова без правоспособност, след като действително СУ е било с изтекъл срок на валидност. Последното означава, че документът е валиден до определена дата, след която същият губи своята валидност, което е равнозначно на липса на такова, като по този начин се обуславя и наложеното в случая наказание.  СУ трябва да е валидно с оглед на срока на неговата „административна валидност”. Сред изискуемите, съгласно чл. 53, ал. 1, т. 9 от Закон за българските лични документи (ЗБЛД) данни към съдържанието на СУ на МПС е и датата на изтичане на неговата валидност. В нормата на чл. 15, ал. 2, вр.чл. 13, ал. 1, т. 3 от Наредба № I-157 от 01.10.2002 година се регламентира, че един от изискуемите при подмяна на СУ на МПС документи след изтичане на срока на неговата валидност, е карта за оценка на физическата годност на водач/кандидат за придобиване на свидетелство/правоспособност за управление на МПС, издадена от общопрактикуващия лекар, от транспортните областни лекарски експертни комисии (ТОЛЕК) или от Транспортната централна лекарска експертна комисия (ТЦЛЕК). Т.е. самият законодател приема, че на всеки десет (пет) години е необходимо да се извършва проверка на физическата годност на лицето, което има придобита правоспособност за управление на МПС, поради което се следва и, че тази правоспособност не е придобита безсрочно. С изтичането на съответния срок знанията, уменията и поведението на водача, при липса на законово определените нарушения, не се проверяват, но физическата годност следва да се проверява и само ако е налице съответствие на установените медицински изисквания лицето придобива право да управлява МПС за следващия период. Ето защо нашият законодател установява правото на управление на МПС да е срочно право. С изтичането на срока, за който Държавата признава на съответното лице правото да управлява МПС, следва де се възприема извода, че правото се прекратява. Срочността на правото, както вече бе посочено, се отразява и в официалния удостоверяващ правото документ - СУ на МПС - чл. 53, ал. 1, т. 9 от ЗБЛД.

Налице е субективния елемент от състава на нарушението –  извършено е виновно, при пряк умисъл. Т.е. жалбоподателят е разбирал свойството и значението на извършваното и е могъл да ръко­води постъпките си. Съзнавал е общественоопасния характер на извър­шваното от него деяние, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване. Бил е напълно наясно относно факта, че не следва да управлява МПС, тъй като СУ е невалидно. В този ред на мисли следва да се отбележи, че не се установи тезата на жалбоподателя, изложена в Жалбата и касаеща загуба и последващо връщане на СУ. Но дори и тази теза да бе доказана, това с нищо не променя горните изводи на съда предвид факта, че СУ на Г. е било валидно до 2011 година.

Както вече бе посочено описанието на нарушението в АУАН и в НП съответства на правната му квалификация, така и наказанието е законосъобразно наложено на посоченото правно основание по чл. 177, ал. 1, т. 2, предложение първо от ЗДвП.

По-конкретно, чл. 177, ал. 1, т. 2, предложение първо от ЗДвП предвижда административно наказание за водач, който управлява МПС, без да е правоспособен такъв, а според чл. 150 от ЗДвП участващите в движението по пътищата ППС трябва да се управляват от правоспособни водачи. Вярно е, че К.Г. е притежавал СУ на МПС, но неговият срок на валидност е изтекъл на 09.12.2011 година. Поради това към датата на проверката СУ на дееца не е валидно и не удостоверява по надлежен начин наличие на правоспособност за управление на МПС. След като наказващият орган в обстоятелствената част на НП е посочил обаче, че жалбоподателят е управлява МПС без да притежава валидно СУ поради изтекъл срок на валидност, т.е. същият се явява неправоспособен водач, и е квалифицирал нарушението по текста на чл. 177, ал. 1, т. 2, предложение първо от ЗДвП, като се е ангажирал с конкретни твърдения, относими към приложимия законов текст, посочен от него, трябва да докаже тези твърдения. Това в случая е изпълнено и следователно, обосновано и в съответствие с материалния закон е ангажирана отговорността за нарушението по чл. 177, ал. 1, т. 2, предложение първо, вр.чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП.

В посочения по-горе смисъл е и константната практика на Административен съд – Хасково: Решение № 459 от 06.06.2018 година по КАНД № 23/2018 година, докладчик Съдията Росица Чиркалева-Иванова; Решение от 12.06.2017 година по КАНД № 75/2017 година, докладчик Съдията Кремена Костова-Грозева; Решение от 03.12.2013 година по КАНД № 510/2013 година, докладчик Съдията Василка Желева; Решение от 20.09.2013 година по КАНД № 374/2013 година, докладчик Съдията Теодора Точкова; Решение от 05.10.2012 година по КАНД № 388/2012 година, докладчик Съдията Петя Желева; Решение от 26.04.2012 година по КАНД № 72/2012 година, докладчик Съдията Петя Желева; Решение от 21.01.2012 година по КАНД № 585/2011 година, докладчик Съдията Петя Желева и др.

Следва да се посочи, че свидетелите, разпитани в съдебно заседание, сочат, че СУ е невалидно от дата 31.08.2015 година, в НП е посочено 03.08.2015 година, а в Справката за нарушител – 09.12.2011 година. Това несъотвествие не би могло да се приеме за съществено, тъй като към датата на проверката – 06.05.2018 година, Г. не е притежавал валидно СУ по отношение на срока му. Посоченото не представлява съществено процесуално нарушение, тъй като съгласно правната теория и константната съдебна практика, съществено е това нарушение на административнопроизводствените правила, което е повлияло или е могло да повлияе върху съдържанието на акта, т.е. такова нарушение, недопускането на което е можело да доведе до друго разрешение на поставения пред административния орган въпрос, което в настоящия случай не е налице.

Наложеното на жалбоподателя наказание „Глоба” в размер на 300 лв. е определено на съответното правно основание – по вид и размер, в рамките на предвиденото в приложимата, действаща към датата на деянието, санкционна норма  - чл. 177, ал. 1 от ЗДвП, като същото е индивидуализирано в максималния установен размер. В случая, така проведената индивидуализация от АНО  съответства на критериите по чл. 27, ал. 2 от ЗАНН и се обосновала напълно от доказателствата по делото, поради което очевидно органът е изпълнил  процесуалното си задължението  съгласно посочената норма, при отмерване на санкцията да отчете тежестта на нарушението, личността на нарушителя и  всички други релевантни за отговорността обстоятелства. Видно от данните, отразени в Справката за нарушител/водач, изведена от АИС на МВР, К.Г. е многократно наказван, с влезли в сила НП и Фишове за различни административни нарушения по ЗДвП и КЗ, а именно налични са над 20 на брой НП и Фишове. Същевременно, Съдът съобрази и изключително продължителния период от време, а именно 7 години, считано от изтичането срока на валидността на СУ на МПС, през който  той е бездействал и не е предприел действия по подновяването му и снабдяването си с актуално и валидно такова. Посочените фактически обстоятелства  несъмнено следва да се ценят за отегчаващи такива, обуславящи по-висока степен на обществена опасност от типичната за този вид нарушение, резонно завишават и тази на личността му. Ето защо, последните в съвкупност интерпретирани убедително подкрепят проведената от АНО индивидуализация на наказанието, поради което същото се явява правилно определено и справедливо, доколкото съответства по тежестта си на извършеното деяние. В случая липсват  и  по делото не се установяват смекчаващи обстоятелства, извън това водачът Г. да не е правил опит да възпрепятства или осуети проверката и младата му възраст, но в единствената си даденост последните не детерминират ефекта на превес на смекчаващите. Смекчаващи вината обстоятелства извън вече посочените не се констатираха. Не бе представена дори Декларация за семейно и имотно състояние, в каквато насока бяха указанията на Съда, които разбира се не са задължителни, но са препоръчителни. С тези съображения, Съдът счете наложеното наказание  „Глоба” в размер на максимума 300 лв. за законосъобразно определено, справедливо и  съответно на конкретното нарушение, съгласно установеното по делото, което и по своя характер е чисто формално. Така наложеното с обжалваното НП административно наказание, Съдът намира за необходимо за постигане на предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели на административното наказание – да предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения правен ред и да се въздейства възпитателно и предупредително върху гражданите.

Досежно приложението на чл. 28 от ЗАНН - преценката за липса на основания и предпоставки за квалифициране на конкретния случай като маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, Съдът приема, че е изразена мълчаливо от АНО с факта на издаването на НП, респ. налагането на санкция на извършителя на нарушението. Отсъствието на изложени мотиви в тази насока, от негова страна, не съставляват процесуално нарушение. Извод, следващ по аргумент от чл. 57 от ЗАНН – процесуалната норма, лимитираща задължителните реквизити на НП. От друга страна, съобразявайки признаците на осъществения фактически състав на административно нарушение, процесното деяние не разкрива обществена опасност, по-ниска от обичайната за този род нарушения, нито пък изобщо липса на такава, поради което не съставлява маловажен случай, според Съда. И това е така, както поради неговия формален характер – за съставомерността му не е предвиден и не се изисква настъпване на вредоносен резултат, така и поради наличието не само на смекчаващи (младата възраст на нарушителя и липсата на опит да възпрепятства или осуети проверката), но и на отегчаващи (множество други нарушения, за които са наложени санкции, които явно не са изиграли своя поправителен и превъзпитателен ефект) обстоятелства. Поради това липсват предпоставки за преквалифициране на нарушението като маловажно, респ. за приложението на чл. 28 от ЗАНН и в този смисъл Съдът приема преценката на АНО по чл. 28 ЗАНН за съответстваща на закона.

По отношение на нарушението с правна квалификация чл. 190, ал. 3 от ЗДвП:

Жалбоподателят е санкциониран на основание чл. 185 от ЗДвП („За нарушение на този закон и на издадените въз основа на него нормативни актове, за което не е предвидено друго наказание, виновните се наказват с Глоба 20 лв.”) за нарушение на чл. 190, ал. 3 от ЗДвП („Наложеното наказание „Глоба” се заплаща в едномесечен срок от влизането в сила на НП, Електронен фиш или Съдебното решение или Определение на Съда при обжалване.”), изразяващо се в това, че имал неплатени Глоби по Фиш серия С № 900949 от 10.10.2015 година на ОДМВР – Хасково и Фиш серия М № 666400 от 26.01.2018 година на РУ – Свиленград към ОДМВР - Хасково.

1. Съгласно чл. 1, ал.1 от ЗДвП, същият урежда правилата за движение по пътищата, отворени за обществено ползване, изискванията към ППС за участие в движението по тези пътища, изискванията за правоспособност на водачите на ППС, правата и задълженията на участниците в движението и на съответните служби и длъжностни лица, както и принудителните мерки, които се прилагат, и наказанията за нарушаване на разпоредбите на този закон и на издадените въз основа на него нормативни актове. Следователно Глава шеста – Принудителни административни мерки, и Глава седма от ЗДвП – Административнонаказателна отговорност, регламентират видовете държавна принуда при нарушаване на разпоредбите, съдържащи се в предходните глави на закона или в подзаконовите нормативни актове по тяхното прилагане, т.е. разпоредбите, за нарушаването на които е предвидено и наказанието по чл. 185 от ЗДвП, ако за съответното нарушение не е предвидено друго наказание. Разпоредбата на чл. 190, ал. 3 от ЗДвП обаче, за нарушаването на която е санкциониран жалбоподателя е в Глава седма от ЗДвП – Административнонаказателна отговорност, при това – систематичното й място е след чл. 185 от ЗДвП, на което основание е ангажирана отговорността на жалбоподателя, т.е. не е сред разпоредбите, за нарушаването на които жалбоподателят би могъл да бъде санкциониран по този закон – ЗДвП. Ето защо в случая деянието на жалбоподателя, описано в тази част от НП, дори и да е било извършено, не е и не би могло да бъде съставомерно по чл. 185 от ЗДвП, поради което НП следва да бъде отменено в тази му част като незаконосъобразно.

2. На следващо място разпоредбата на чл. 185 от ЗДвП, както вече бе посочено, се прилага само в случай, че не е предвидено друго наказание за посоченото нарушение. В конкретния случай това не е така. Т.е.  незаплащането на наложена Глоба по влязъл в сила Електронен фиш не е административно нарушение, което да се санкционира по реда на чл. 185 от ЗДвП. Налице е възможност за налагане на Принудителна административна мярка по чл. 171, ал. 1, б. „д” от ЗДвП. Нормата на чл. 190 от закона систематично е след административнонаказателните разпоредби (както вече бе посочено) и следва нормите, указващи реда за съставяне на АУАН и издаване на НП. Т.е. както с оглед съдържащата се в разпоредбата на чл. 190, ал. 3 от ЗДвП правна регламентация, така и предвид систематичното място на посочената норма, липсата на плащане на наложена с Електронен фиш Глоба в определения за доброволно изпълнение на публичното задължение срок, не е основание за реализиране на административнонаказателна отговорност. Нормативно установените правни последици, които законът предвижда при неспазване на регламентирания в чл. 190, ал. 3 от ЗДвП срок за заплащане на Глобата, се свързват единствено с предприемане на мерки за принудително събиране на публичното държавно вземане и/или с налагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т.1, б. „д” от ЗДвП – временно отнемане на СУ на МПС на водач, който управлява МПС с наложено наказание Глоба, незаплатена в срока за доброволно заплащане – до заплащане на дължимата глоба.

3. Следва да се посочи, че наложеното административно наказание Глоба може да се заплати не в едномесечен срок от влизане в сила на акта, с който е наложена, а в срока за доброволно изпълнение, който започва да тече от връчване на нарочна покана (съобщение ) за доброволно изпълнение, което пък от своя страна предполага вече надлежно образувано изпълнително производство (при ДСИ, ЧСИ, публичен изпълнител), за които обстоятелства липсват данни по делото.  

4. На следващо място следва да се отбележи, че нарушението не бе доказано по безспорен и категоричен начин. Въпреки дадените указания АНО не представи доказателства относно датите на връчване и на влизане в сила на процесните два броя Електронни фишове, поради което не може да се направи преценка дали те са влезли в сила повече от преди един месец от датата на нарушението. В приложената по делото Справка за нарушител в графата, касаеща датата на връчване на процесните Елекнронни фишове няма попълнено нищо, а в графата, касаеща статута на посочените Фишове е посочено само че са влезли в сила без да е посочена датата.   

За пълнота следва да се посочи, че ако материалната и санкционната норми са приложени правилно, то НП в тази част следва да бъде потвърдено, тъй като по безспорен и категоричен начин би се установило извършването на процесното нарушение. Като в тази връзка би следвало да се посочи, че в НП са посочени всички необходими белези на Електронните фишове, даващи възможност за индивидуализацията им. Действително не са посочени датите на издаването им и органът, който ги е издал, но са посочени серията и номера им, което е достатъчно за да бъдат индивидуализирани по категоричен и безспорен начин. Непосочването на белезите, цитирани в предходното изречение не би съставлявало съществено процесуално нарушение съгласно изложеното по-горе, свързано с понятието съществено процесуално нарушение.

Налице би бил субективния елемент от състава на нарушението –  извършено би било виновно, при пряк умисъл. Т.е. жалбоподателят е разбирал свойството и значението на извършваното и е могъл да ръко­води постъпките си. Съзнавал е общественоопасния характер на извър­шваното от него деяние, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване. Бил е напълно наясно относно факта, че не следва да управлява МПС след като не е заплатил наложените му наказания „Глоба” в едномесечен срок от влизането в сила на Електронните фишове. По делото би следвало да се приеме, че не е налице спор относно това, че последните са влезли в сила преди повече от 1 месец от датата на деянието – 06.05.2018 година.

При този вариант на разсъждение административното наказание би било правилно и законосъобразно определено както по вида си, така и по размер, индивидуализиран в предвидения от закона такъв – фиксиран за посочената сума. Правна възможност за намаляване на наложеното административно наказание не съществува, предвид фиксирания размер на санкцията, поради което по пряк аргумент от закона би липсвало основание за определянето му под този минимум. Така наложеното с обжалваното НП административно наказание за второто нарушение, Съдът би намерил за необходимо за постигане на предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели на административното наказание – да предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения правен ред и да се въздейства възпитателно и предупредително върху гражданите.

Преценката за липса на основания и предпоставки за квалифициране на конкретния случай като маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, е изразена мълчаливо от АНО с факта на издаването на НП, респ. налагането на санкция на извършителя на нарушението. Отсъствието на изложени мотиви в тази насока, от негова страна, не би съставлявало процесуално нарушение. Извод, следващ по аргумент от чл. 57 от ЗАНН – процесуалната норма, лимитираща задължителните реквизити на НП. От друга страна, съобразявайки признаците на осъществения фактически състав на административното нарушение, процесното деяние не би разкрило обществена опасност, по-ниска от обичайната за този род нарушения, нито пък изобщо липса на такава, поради което не би съставлявало маловажен случай, според Съда. И това би било така, както поради неговия формален характер – за съставомерността му не е предвиден и не се изисква настъпване на вредоносен резултат, така и поради наличието не само на смекчаващи (не е възпрепятствал проверката и младата възраст на нарушителя), но и на отегчаващи обстоятелства (множество други нарушения, за които са наложени санкции, които явно не са изиграли своя поправителен и превъзпитателен ефект). Поради това биха липсвали предпоставки за преквалифициране на нарушението като маловажно, респ. за приложението на чл. 28 от ЗАНН и в този смисъл Съдът би приел преценката на АНО по чл. 28 ЗАНН за съответстваща на закона.

Съдът би кредитирал показанията на разпитаните в съдебно заседание, проведено на 08.10.2018 година свидетели – Д.Н.Д., Д.Т.И. и Илиан В.Х.. За обективно верни биха се възприели свидетелските показания на посочените свидетели. Не се установява посочените свидетели да имат личностно отношение към жалбоподателя, което да ги провокира да съставят АУАН. Основания за критика по отношение на тези свидетелските показания не биха се намерили, а единствено поради служебното им качество – служители на РУ – Свиленград при ОДМВР - Хасково, в този смисъл служебната зависимост и отношения на пряка подчиненост спрямо АНО, не би било достатъчно за да обоснове заинтересованост от тяхна страна. С правна преценка за достоверност, Съдът изцяло би кредитирал и писмените доказателства, приложени в АНП, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН, които не се оспориха от която и да е от страните в процеса. Същите се цениха изцяло по съдържанието си спрямо възпроизведените в тях факти, респ. автентични по признак – авторство.

По отношение на нарушението с правна квалификация чл. 147, ал. 1 от ЗДвП:

Изложената фактическа обстановка, касаеща третото нарушение, съответстваща изцяло и на констатациите, обективирани в АУАН и в НП, се установява по категоричен начин от писмените доказателства и от показанията на разпитаните в съдебно заседание, проведено на 08.10.2018 година свидетели – Д.Н.Д., Д.Т.И. и Илиан В.Х.. Писмените доказателствени източници, касаещи третото нарушение, по тяхното съдържание не се оспориха от страните и Съдът ги кредитира за достоверни, като цени същите при формиране на фактическите и правните си изводи. С тази правна преценка, за обективно верни се възприеха и свидетелските показания на Д.Н.Д., Д.Т.И. и Илиан В.Х., които са безпротиворечиви, логични и взаимнодопълващи се, правдиво звучащи и при липса на индиции за предубеденост на свидетелите. Не се установява посочените свидетели да имат личностно отношение към жалбоподателя, което да ги провокира да съставят АУАН. Основания за критика по отношение на тези свидетелските показания не се намериха, а единствено поради служебното им качество – служители на РУ – Свиленград при ОДМВР - Хасково, в този смисъл служебната зависимост и отношения на пряка подчиненост спрямо АНО, не е достатъчно за да обоснове заинтересованост от тяхна страна, от тук и превратно или недостоверно пресъздаване на обстоятелствата от конкретната проверка и случилите се събития, които възпроизвеждат в показанията си. И това е така предвид липсата на противоречия – вътрешни и помежду им (както вече бе посочено), от друга страна те не се компрометират и при съотнасяне и с останалите доказателствени източници – писмените такива, нито пък се опровергават с насрещни доказателства, ангажирани от страна на жалбоподателя. Точно обратното, свидетелските показания са в цялостна корелация и напълно убедително се подкрепят от фактическите обстоятелства, съдържими се в писмените доказателства от АНП. Ето защо, според Съда показанията на тези трима свидетели не са и не се считат за насочени към прикриване на обективната истина по делото. По своя доказателствен ефект и стойност, така обсъдените и оценени с кредит на доверие гласни доказателства са пряко относими към изпълнителното деяние на процесното трето нарушение и неговото авторство, времето и мястото на осъществяването му, като потвърждават фактическото му извършване от жалбоподателя, с оглед установения факт на управление на МПС без да е преминало годишен технически преглед. Поради това Съдът ги кредитира изцяло за достоверни.

С правна преценка за достоверност, Съдът изцяло кредитира и писмените доказателства, приложени в АНП, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН, които не се оспориха от която и да е от страните в процеса. Същите се цениха изцяло по съдържанието си спрямо възпроизведените в тях факти, респ. автентични по признак – авторство.

Налице е субективния елемент от състава на нарушението –  извършено е виновно, при пряк умисъл. Т.е. жалбоподателят е разбирал свойството и значението на извършваното и е могъл да ръко­води постъпките си. Съзнавал е общественоопасния характер на извър­шваното от него деяние, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване. Бил е напълно наясно относно факта, че не следва да управлява МПС, което не е представено на технически преглед.

Съгласно чл. 147, ал. 1, изречение първо от ЗДвП (в редакцията му към датата на деянието – 06.05.2018 година), регистрираните МПС и теглените от тях ремаркета, с изключение на ППС на поделенията на въоръжените сили, мотопедите и ППС с животинска тяга, подлежат на задължителен периодичен преглед за проверка на техническата им изправност. Т.е. разпоредбата на чл. 147, ал. 1 от ЗДвП (както към датата на деянието, така и към настоящия момент) предвижда задължителна проверка за техническата изправност на МПС, съгласно утвърдена Наредба. В зависимост от вида на автомобила и годината на производство са определени различна периодичност и начин на провеждане. Съгласно нарочната Наредба, ПС подлежат на ежегоден технически преглед. Като е установил липсата на извършен такъв поради липса на знак за извършен годишен технически преглед, административният орган е констатирал по същество нарушение на визираното в чл. 147, ал. 1 от ЗДвП задължение. Процесното МПС е чужда собственост (, а именно на Станислав Маринов Джонов от град Видин), а не на жалбоподателя, по което обстоятелство не се спори по делото. Задължение автомобилът да бъде представен на технически преглед има собственика или съответното длъжностно лице. В случая обаче, жалбоподателят е санкциониран по специалния текст на чл. 181, т. 1 от ЗДвП, който предвижда наказване на определена категория лица - собственик или длъжностно лице, което без уважителни причини не представи в определения срок ПС за технически преглед. Установено е категорично извършване на нарушение по чл. 147, ал. 1 от ЗДвП, а именно управление от водач на автомобил, непредставен на технически преглед. Доколкото в нормата на чл. 188 от ЗДвП е предвидено, че освен собственикът и този, на когото е предоставено за управление МПС, отговаря за извършеното с него нарушение, то не следва от обсега на тази законова разпоредба да бъдат изключени нарушенията на разпоредбата на чл. 147, ал. 1 от ЗДвП. Но в случая АНО не е съобразил обстоятелството, че е приложима общата норма на чл. 185 от ЗДвП, а не специалната санкционна разпоредба на чл. 181, т. 1 от ЗДвП. Тъй като жалбоподателят не е собственик или длъжностно лице по смисъла на тази разпоредба, наказващият орган неправилно е ангажирал отговорността на жалбоподателя Г. в качеството му на водач по специалния текст на чл. 181, т. 1 от ЗДвП. Ето защо НП в тази част следва да бъде отменено.

В случай, че не се възприеме горната теза на Съда и се приеме че санкционната норма е правилно приложена, то тогава НП в тази част би следвало да бъде потвърдено, тъй като административното наказание би било правилно и законосъобразно определено както по вида си, така и по размер, индивидуализиран в предвидения от закона такъв – фиксиран за посочената сума. Правна възможност за намаляване на наложеното административно наказание не би съществувал, предвид фиксирания размер на санкцията, поради което по пряк аргумент от закона би липсвало основание за определянето му под този минимум. Така наложеното с обжалваното НП административно наказание за третото нарушение, Съдът би намерил за необходимо за постигане на предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели на административното наказание – да предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения правен ред и да се въздейства възпитателно и предупредително върху гражданите. Преценката за липса на основания и предпоставки за квалифициране на конкретния случай като маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, е изразена мълчаливо от АНО с факта на издаването на НП, респ. налагането на санкция на извършителя на нарушението. Отсъствието на изложени мотиви в тази насока, от негова страна, не би съставлявало процесуално нарушение. Извод, следващ по аргумент от чл. 57 от ЗАНН – процесуалната норма, лимитираща задължителните реквизити на НП. От друга страна, съобразявайки признаците на осъществения фактически състав на административното нарушение, процесното деяние не би разкрило обществена опасност, по-ниска от обичайната за този род нарушения, нито пък изобщо липса на такава, поради което не би съставлявало маловажен случай, според Съда. И това би било така, както поради неговия формален характер – за съставомерността му не е предвиден и не се изисква настъпване на вредоносен резултат, така и поради наличието не само на смекчаващи (не е възпрепятствал проверката и младата възраст на нарушителя), но и на отегчаващи обстоятелства (множество други нарушения, за които са наложени санкции, които явно не са изиграли своя поправителен и превъзпитателен ефект). Поради това биха липсвали предпоставки за преквалифициране на нарушението като маловажно, респ. за приложението на чл. 28 от ЗАНН и в този смисъл Съдът би приел преценката на АНО по чл. 28 ЗАНН за съответстваща на закона.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Съдът в настоящия си състав

 

                                        Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законосъобразно НП № 18-0351-000300 от 11.05.2018 година на Началник Група в РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково, в частта, с която на К.Ж.Г. с ЕГН ********** ***, за нарушение на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 300 лв.

ОТМЕНЯ НП № 18-0351-000300 от 11.05.2018 година на Началник Група в РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково, в частта, с която на К.Ж.Г. с ЕГН ********** ***, за нарушение на чл. 190, ал. 3 от ЗДвП е наложена административно наказание „Глоба” в размер на 20 лв. и за нарушение на чл. 147, ал. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 50 лв.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Хасково в 14-дневен срок от получаване на Съобщението за изготвянето му с Касационна жалба на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII от АПК.

 

                        

                                РАЙОНЕН СЪДИЯ:

                           

                                                                            (Кремена Стамболиева)