Определение по дело №670/2021 на Административен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№      /20.04.2021 година, гр. Варна

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, Х КАСАЦИОНЕН СЪСТАВ в закрито съдебно заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЯ БАЕВА

ЧЛЕНОВЕ : НАТАЛИЯ ДИЧЕВА

РАЛИЦА АНДОНОВА

 

като разгледа докладваното от съдия БАЕВА адм.д. № 670 по описа за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното :

 

Производството е образувано по жалбата на Фондация „Върховенство на закона“ със седалище и адрес на управление гр. София срещу чл. 5 от Наредба за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество на Община Суворово, приета с Решение № 15-221 по Протокол № 15 от 17.10.2008 година на Общински съвет – Суворово.

Жалбоподателят е обосновал интереса си от оспорване на разпоредбата с предмета си на дейност, а именно развитие на правната култура и правното съзнание, като ценности на гражданското общество, недопускане съществуването и действието на незаконосъобразни подзаконови нормативни актове и/или отделни техни разпоредби, приемани от общинските съвети и органите на изпълнителната власт на Република България, осъществяване на граждански контрол върху подзаконови нормативни актове по отношение на тяхната законосъобразност, отмяна на подзаконови нормативни актове, приети от държавни органи и общински съвети, когато противоречат на законите на Република България, както и такива, които пряко, непосредствено и лично засягат законните интереси на Фондацията, породени от предмета и на дейност и целите, за постигането на които е учредена. В жалбата е посочено, че средство за постигане на целите на Фондацията е осъществяване на постоянен контрол върху законосъобразността на приетите от общинските съвети и органи на изпълнителната власт подзаконови нормативни актове, оспорване на незаконосъобразните подзаконови нормативни актове, оспорване на незаконосъобразните нормативни актове по законоустановения ред, участие в обществени обсъждания на проектите на нормативни актове и стратегически документи. Жалбоподателят се е позовал и на Тълкувателно решение № 2 от на Общо събрание на съдиите от І-ва и ІІ-ра колегия на Върховния административен съд на Република България, постановено по т.д. № 4/2009 година, докладчик съдия Р. П..

Съдът, за да се произнесе взе предвид следното :

Наредбата за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество на Община Суворово е приета с Решение № 15-221 по Протокол № 15 от 17.10.2008 година на Общински съвет – Суворово.

Чл. 5 от същата е със съдържание : ал. 1) Общинският съвет приема стратегия за управление на общинската собственост за срока на мандата си по предложение на кмета на общината. Стратегията определя политиката за развитие на общинската собственост и стопанската дейност на общината и съдържа : 1. Основните цели, принципи и приоритети за придобиване, управление и разпореждане с имотите – общинска собственост; 2. Основните характеристики на отделните видове имоти, които могат да се предоставят под наем или да бъдат предмет на разпореждане; 3. Нуждите на общината от нови имоти и способите за тяхното придобиване; други данни, определени от общинския съвет. ал. 2) Кметът на общината внася в общински съвет предложението за стратегията по ал. 1.

Нормата възпроизвежда съдържанието на чл. 8, ал. 8 от Закона за общинската собственост.

Съобразно разпоредбата на чл. 186, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс право да оспорват подзаконов нормативен акт имат гражданите, организациите и органите, чиито права, свободи или законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати от него или за които той поражда задължения.

Разпоредбата на чл. 186, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс следва да се тълкува според точното си съдържание, а именно, че защитетените права и законни интереси са лични. Този извод се извлича от мотивите на Решение № 5 от 17.04.2007 година на Конституционния съд на Република България по к. д. № 11/2006 година, докладчик съдията Е. Т.и Тълкувателно решение № 2 от 12.02.2010 година на Общо събрание на съдиите от І–ва и ІІ-ра колегия на Върховния административен съд на Република България, постановено по т.д. № 4/2009 година, докладчик съдия Р. П..

В мотивите на Решение № 5 от 17.04.2007 година на Конституционния съд на Република България по к. д. № 11/2006 година, докладчик съдията Е. Т.е посочено, че „формулата за интерес по презумпция не принадлежи към световните демократични стандарти в публичното право и е чужда в същата степен, както и вината по презумпция на съвременното наказателно право.“. Съдът е приел, че при „съдебно обжалване на актове на изпълнителната власт от страна на граждани и юридически лица интересът следва да се обосновава“ и се е позовал на Решение № 1/2005 година, постановено по к.д. № 8/2004 година по описа на Конституционния съд на Република България. Приел е, че „легитимацията при съдебната защита на правата от страна на гражданите и юридическите лица срещу актове на изпълнителната власт, която допуска Конституцията, е максимално отворена, но не и безгранична“, като обосновава извода си с разпоредбата на чл. 120 от Конституцията на Република България, която не е actio popularis, т.е. възможност „всеки всякога и за всички да атакува актове на изпълнителната власт, дори когато ничии права не са нарушени или потенциално застрашени.“. Съдът е приел, че „позицията, че всеки всякога и за другите може да атакува актове на изпълнителната власт, дори когато не само негови лични, а и ничии права не са нарушени или застрашени, то тогава правото на защита се отъждествява с публичната функция за контрол на законността и правозащитната дейност на държавните органи.“, което влиза в противоречие с принципите на демократичното общество, тъй като „принципната разлика между правото на защита срещу изпълнителната власт и правозащитната дейност на овластените държавни органи се състои в това, че тези две форми за контрол на законността имат различни основания, от които произтича правно защитената възможност да се атакуват подзаконовите нормативни актове. При държавните органи защитата на законността произтича от мандата, възложен им чрез избор или назначаване и овластяването им с правомощия в Конституцията и законите. Те защитават правата на всички, без да имат личен интерес, обусловен от нарушени или застрашени права по силата на пълномощията си, произтичащи от политическото представителство. С други думи, от прякото или индиректно упълномощаване от суверена да бранят правовата държава и демократичното управление.“. Съдът е приел, че „правото на съдебната защита и обжалването на подзаконови административни нормативни актове за гражданите и юридическите лица възниква единствено при засягане или застрашаване на права, свободи или законни интереси или обременяване със задължения, тъй като липсва пълномощие или мандат да бъдат защитавани правата, законните интереси или обременяването със задължения на други граждани.“.

В този смисъл е и даденото с Тълкувателно решение № 2/12.02.2010 година на Общо събрание на съдиите от І–ва и ІІ-ра колегия, постановено по т.д. № 4/2009 година, докладчик съдия Р. П. задължително за съдилищата тълкувание. В мотивите съдът е посочил, че „сдруженията на юридически или физически лица, които са организационно обособени въз основа на закон, имат качеството на „организация“ по смисъла на Административнопроцесуалния кодекс съгласно даденото определение от допълнителната разпоредба на § 1, т. 2. Като организации в хипотезата на чл. 186 от Административнопроцесуалния кодекс, които са създадени по закон и устав да представляват и защитават общите интереси на своите членове, съсловните (браншовите) организации и другите сдружения с нестопанска цел имат право да участват в административното производство за издаване на подзаконовия нормативен акт. Те могат да оспорват издадения подзаконов нормативен акт в случаите, когато с него се засягат или могат да бъдат засегнати общи права, свободи или законни интереси или се пораждат задължения за членуващите в сдружението лица. Правният интерес на съсловните (браншовите) организации и другите юридически лица с нестопанска цел е обусловен от засягането на техни лични права или законни интереси, непосредствено породени от предмета на дейност и целите на учредяването им.“.

В конкретния случай жалбоподателят не може да се квалифицира като браншова организация, която е регистрирана с цел защита на правата и интересите на конкретна група от хора, която по силата на учредяването си е техен процесуален субституент и с оспорване на акта защитава техни общи частни интереси.

Общата формулировка на дейността на фондацията я очертава като субект на публичното право, което е недопустимо, тъй като единствено на Прокуратурата на Република България, по силата на разпоредбата на чл. 186, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс, е дадено правото да протестира подзаконовите нормативни актове на изпълнителната власт за защита на публичен интерес.

Допълнителен аргумент в подкрепа на извода, че жалбоподателят няма правен интерес да оспорва Наредбата е, че съобразно разпоредбата на чл. 26, ал. 2 от Закона за нормативните актове в процеса по изработване на проект на нормативен акт се провеждат обществени консултации с гражданите и юридическите лица. Преди внасянето на проект на нормативен акт за издаване или приемане от компетентния орган съставителят на проекта го публикува на интернет страницата на съответната институция заедно с мотивите, съответно доклада, и предварителната оценка на въздействието. В повечето специални закони участието на съответните браншови организации в разработването на нормативни актове е предвидено с изрични разпоредби (чл. 7, ал. 4, т. 8 от Закона за енергетиката, чл. 122, т. 3 от от Закона за храните и други). В конкретния случай, видно от представената административна преписка, Фондацията не е участвала в общественото обсъждане и не е депозирала становище по съответствието на подзаконовия нормативен акт със Закона за общинската собственост.

С оглед на изложеното съдът намира, че жалбоподателят не е активно процесуално легитимиран да оспори подзаконовия нормативен акт.

Предвид горното и на основание чл. 159, т. 4 от Административнопроцесуалния кодекс, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ПРЕКРАТЯВА производството по адм.д. № 670/2021 година по описа на Административен съд - Варна.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба в 7-мо дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд на Република България.

 

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

 

ЧЛЕНОВЕ : 1.                                                                             2.