Р Е Ш Е Н И Е

 

№ ……

 

Димитровград, 14.11.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд-Димитровград в публичното заседание на седемнадесети октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:

Председател: ОГНЯН ГЪЛЪБОВ

                                                            Съдебни заседатели:

Членове:

Секретар: Силвия Димова

Прокурор

като разгледа докладваното от съдията гр.д.№1391 по описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид:

 

Предявен е иск с правно основание чл.422 от ГПК- установителен иск за парично вземане.

В искова молба ищецът М.Н.С. твърди, че получила от ответното дружество „ЕВН България Електроснабдяване“ЕАД фактура №**********/21.03.2019г. на стойност 259,87 лева, която сума била дължима за периода от 21.01.2017г. до 13.03.2017г., в следствие на установено неизмерване, непълно или неточно измерване на количеството ел.енергия за обект с ИТН ***в Димитровград, ул.“***, на клиент с клиентски №***, на която партида тя е титуляр. Ищецът платила сумата от 259,87 лева на каса, ведно с лихва за забава върху нея от 0,58 лева, или общо 260,45 лева, тъй като датата на падежа бил минал и вероятно предстояло изключване на ел.захранването на апартамента й. Заявява, че не е ползвала допълнително начислената й ел.енергия, поради което фактурата била издадена без правно основание. В тази връзка, тя депозирала в РС-Пловдив заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против ответното дружество, като било образувано ч.гр.д.№6002/2019г. По това дело съдът издал Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК против ответника, като последния депозирал възражение, че не дължи изпълнение на вземането по заповедта. Поради това, за ищеца възникнало правно основание за предявяване на настоящия установителен иск. Иска съдът да постанови решение, с което да признае за установено, че ответника дължи на ищеца сумите визирани в Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д.№6002/2019г. по описа на РС-Пловдив, а именно сумата от 260,45 лева-главница, представляваща възстановяване на платена без основание стойност за ел.енергия за периода от 21.01.2017г. до 13.03.2017г. в размер на 259,87 лева, за която е издадена фактура №**********/21.03.2019г., както и 0,58 лева-лихва за забава върху нея, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в РС-Пловдив-10.04.2019г., до окончателното й изплащане. Претендира присъждане на направените деловодни разноски в настоящото и заповедното производство.

В срока по чл.131 ответникът „ЕВН България Електроснабдяване“ЕАД депозира отговор на исковата молба, в който твърди, че предявения иск е допустим, но неоснователен, поради което го оспорва изцяло по основание и размер. Посочва, че на 13.03.2017г. служители на „Електроразпределение Юг“ЕАД извършили проверка на електромера, отчитащ доставената ел.енергия в обекта на ищеца, находящ се в Димитровград, ул.“***. Проверката била извършена от двама служители на мрежовия оператор, които го демонтирали и поставили в безшевна торба с цел да го изпратят за метрологична експертиза в независима лаборатория. На мястото на демонтирания електромер бил монтиран нов. За извършените при проверката действия длъжностните лица съставили Констативен протокол за техническа проверка и подмяна на средства за търговско измерване №342195/13.03.2017г. Проверката била извършена в присъствието на  свидетел, тъй като въпреки положените усилия ищеца не бил открит. Демонтираният електромер бил изпратен на Българския институт по метрология, ГД“Мерки и измервателни уреди“, Регионален отдел-София за извършване на експертиза, като в заключение на лабораторията от 17.12.2018г. било посочено, че е осъществен достъп до вътрешността на електромера. Изваден е куплунг Х15, срязан с единия щифт към куплунга. Не функционира датчик за регистрация на отворен капак. Към ел.схема допълнително е присъединено устройство- платка с електронни компоненти, непринадлежащо към схемата на електромера. Има изменение на ел.схема, което не съответства на одобрения тип. Предвид това, че налице били предпоставките на чл.48 ал.1 от ПИКЕЕ, се извършило преизчисление на количеството ел.енергия, като на клиента допълнително били начислени 1797 кWh, като дължимата сума за тях била в размер на 259,87 лева. Периодът от време, за който била извършена корекцията, е 51 дни, считано от 21.01.2017г. до 13.03.2017г. За допълнително начислената сума, в следствие на установеното непълно измерване на ел.енергия ищеца бил уведомен с писмо от 21.03.2018г. Поддържа, че в настоящия случай въпросната едностранна корекция не е извършена по реда на ОУ на ЕВН ЕР и ЕВН ЕС, а по реда на глава ІХ от ПИКЕЕ. Едностранната корекция на сметката на ищеца била извършена от ответника по реда на чл.51 ал.1 от ПИКЕЕ, вр.чл.48 ал.1 от ПИКЕЕ. Подчертава, че законът дава възможност на крайния снабдител да извършва едностранна корекция на сметка на клиента, в случай на констатирано неправомерно въздействия върху СТИ, като при подобен род корекции не следва да се доказва виновно поведение на клиента. Налице били всички изискуеми от закона предпоставки за валидно извършване на корекцията на сметката в процесния случай. Поддържа, че липсата на ред за уведомяване в ОУ не води до недължимост на начислената сума, като със свое Решение №124/18.06.2019г. ВКС изцяло отхвърлил тази застъпена от съдилищата теория. Поради това искът бил неоснователен и като такъв трябвало да бъде отхвърлен. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната общност, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от приетия като доказателство по делото Констативен протокол за техническа проверка и подмяна на средства за търговско измерване №342195, на 13.03.2017г. служители на „ЕВН България Електроразпределение“ЕАД, в присъствието на един свидетел, са извършили проверка на средството за техническо измерване /електромер/, предназначен да отчита потребената ел.енергия за обект- апартамент, в Димитровград, ул.“***, ползван от М.Н.С.. Установено било, че електромера е монтиран в общо блоково табло с дървени врати и поставен катинар. Електромерът на абоната бил пломбиран. У техниците, извършващи проверката, възникнало съмнение, че електромера е манипулиран след анализ на данни и установяване, че при отваряне на клемната капачка на същия на дисплея няма индикация за това обстоятелство. Поради това, измервателния уред бил демонтиран и изпратен за експертиза, като на негово място било монтирано ново СТИ. В присъствието на свидетел, бил съставен и Протокол за оглед на СТИ при демонтажа от електрическата мрежа на основание за заявление за метрологична експертиза на абонат на „ЕВН България Електроразпределение“ЕАД №342195/13.03.2017г. В него било записано, че са спазени изискванията за монтаж на електромера, като състоянието на връзките е добро. Налице бил знак от метрологичен контрол- метрологична пломба, като нямало следи от нерегламентирана намеса. Посочено е, че няма индикация на дисплея при отваряне на капачката на клемния блок на електромера.

Съгласно представения от ответника Констативен протокол от метрологична експертиза на средство за измерване №864/17.12.2018г., изготвен от БИМ, дирекция „Изпитване на средства за измерване, устройства и съоръжения“-София, при извършеното изследване било установено, че отсъстват механични дефекти на кутията, на клемите и клемния блок на електромера. Налични били необходимите обозначения на табелката на електромера. Фирмения знак на електромера бил унищожен. Дава се заключение, че е осъществен достъп до вътрешността на електромера. Изваден е куплунг Х15, срязан е единия щифт към куплунга. Не функционира датчик за регистрация на отворен капак на клемен блок. Залепена е пластината на ключе SB1 за регистрация на отворен основен капак. Към ел.схема допълнително е присъединено устройство- платка с електронни компоненти, непринадлежащо към схемата на електромера. Има изменение на ел.схема, което не съответства на одобрения тип.

От приетата по делото Справка за коригиране на сметката за електроенергия, изготвена от служител на „Електроразпределение Юг“АД, във връзка с направените констатации в горепосочения Констативен протокол от метрологична експертиза на средство за измерване №864/17.12.2018г., на ищеца служебно е била начислена допълнително консумирана ел.енергия за периода от 21.01.2017г. до 13.03.2017г. в размер на общо 1797 кWh на стойност 259,87 лева.

С писмо от 21.03.2018г. ответникът уведомил ищеца, че на 13.03.2017г.  служители на „Електроразпределение Юг“ЕАД са демонтирали и предали за експертиза в БИМ електромер с фабр.№********* от ИТН ***в Димитровград, ул.“***, на клиент с клиентски №***. Констатирано било от служители на БИМ, че електромерът е манипулиран и не отчита консумираната в обекта ел.енергия. В следствие на това, ползваната от ищеца ел.енергия била неизмерена и съответно неплатена. Клиентът е уведомен, че сметката му за ел.енергия за периода от 21.01.2017г. до 13.03.2017г. /за 51 дни/ ще бъде коригирана, като допълнително ще му бъдат начислена консумирана ел.енергия на стойност 259,87 лева. По делото не се установява дали въпросното писмо е било изпратено на ответника и съответно получено ли е то от него.

На 21.03.2019г. ответното дружество издало фактура №********** на абоната М.Н. ***, с клиентски №*** и ИТН 1565681, като за периода от 21.01.2017г. до 13.03.2017г. допълнително била начислена доставена му ел.енергия от 1797 kWh на стойност 259,87 лева.

Видно от представените с исковата молба и приети като доказателство по делото преписи от касови бонове е, че на 09.04.2019г. ищецът е платил в полза на ответното дружество по така издадената фактура сумата от общо 260,45 лева, от която 259,87 лева- задължение по процесната фактура и 0,58 лева- лихва за забава.

На 12.04.2019г. ищецът е депозирал в РС-Пловдив Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. Образувано било ч.гр.д.№6002/2019г., по което съдът издал Заповед №3186/15.04.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, с която разпоредил на ответното дружество да заплати на заявителя-ищец сумата от 260,45 лева, представляваща платена без основание сума по фактура №**********/21.03.2019г. , ведно със законната лихва върху главницата, считано от 12.04.2019г. до окончателното изплащане на вземането, както и деловодни разноски в размер на 345 лева. В срока по чл.414 от ГПК ответникът възразил, че не дължи плащане по така издадената заповед за изпълнение.

С оглед така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

С предявения установителен иск по чл.422 ал.1 от ГПК ищецът претендира да бъде признато съществуването на вземането му по отношение на ответника, визирано в Заповед №3186/15.04.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена от РС-Пловдив по ч.гр.д.№6002/2019г.

По делото не се спори, че ищеца е абонат на ответното дружество, което доставя ел.енергия до негов обект в Димитровград, ул.“***. Няма спор, че на 13.03.2017г. от служители на „ЕВН България Електроразпределение“ЕАД е била извършена проверка на електромера, отчитащ доставената до обекта и консумирана от него ел.енергия, като той е бил демонтиран в присъствието на свидетел и изпратен на БИМ за извършване на метрологична експертиза. Безспорно е, че при извършената в БИМ експертиза на уреда е установено, че е налице външно, неправомерно въздействие върху СТИ, в следствие на което то не отчита потребеното в обекта количество ел.енергия. Няма спор, че ответникът е издал фактура №**********/21.03.2019г. на стойност 259,87 лева за начислена допълнително на клиента ел.енергия за период от 51 дни. Безспорно установено по делото е, че във връзка с тази фактура ищецът е платил на ответника сумата от общо 260,45 лева, от която главница по фактурата 259,87 лева и лихва за забава 0,58 лева.

Спорно по делото е имал ли е ответника правно основание да начисли и получи от страна на ищеца плащане на процесната сума. Основният спор  в случая е относно възможността за едностранна корекция на отчетените показатели за потребена електрическа енергия, както и съответния размер на остойностяване на неотчетени количества.          

            За да възникне правото на ответника по чл. 48 ал.1 /отм. с Решение №2315 от 2018г. на ВАС на РБ, в сила от 23.11.2018г./ от ПИКЕЕ  да коригира за минал период сметката за ел.енергия на ищеца, е необходимо при метрологична проверка да се установи, че СТИ измерва с грешка извън допустимата. В този случай, операторът на съответната мрежа изчислява количеството ел.енергия за период от датата на констатиране на неточното измерване или неизмерване до датата на монтажа на СТИ или до предходната извършена проверка, но не по-дълъг от 90 дни.

В настоящия случай, ищецът-клиент не е присъствал на самата проверка на уреда, като видно от съставения при извършването й констативен протокол от служители на „ЕВН България Електроразпределение“ЕАД, те са констатирали, че електромера не отчита консумираната в обекта ел.енергия в присъствието на свидетел.

Съгласно правилата за разпределяне на доказателствена тежест доставчикът на ел. енергия следва да докаже дължимостта на процесната сума, като установи, че законосъобразно е коригирал сметката на абоната, начислявайки посочената в данъчната фактура сума.

Спорът по делото е относно предпоставките, при които следва да се извърши корекция на отчетените показатели за потребена електрическа енергия, и по точно дали същите изискват неправомерно поведение на потребителите или е достатъчно само тяхното констатиране, без да се изисква да се доказва личният принос на потребителя при установена манипулация на средствата за техническо измерване. По този въпрос е налице задължителна практика на ВКС, която застъпва становището, че коригирането на сметките за вече доставена електрическа енергия само въз основа на обективния факт на констатирано неточно отчитане на доставяната електрическа енергия противоречи на регламентирания в чл.82 ЗЗД виновен характер на договорната отговорност. Приема се, че щом не е доказано виновно поведение на потребителя, препятствало правилното отчитане, въпреки положена грижа от лицензианта чрез монтиране и поддържане в изправност на средства за търговско измерване и назначаване на квалифициран персонал за контрол и отчитане на измервателните средства, то едностранната корекция е недопустима.

В тежест на ответника е да докаже по несъмнен начин осъществяването на нерегламентиран достъп до уреда за измерване на ел.енергия от страна на ищеца или от друго лице с негово знание. В случая, съгласно констативен протокол за техническа проверка и подмяна на средства за търговско измерване №342195 от 13.03.2017г. и Констативен протокол от метрологична експертиза на средство за измерване №864/17.12.2018г. на БИМ, следва да се приеме за доказано осъществяването на неправомерен достъп до вътрешността на СТИ. Установено е, че няма индикация за отворен капак на клемния блок. Изваден е куплунг Х15, срязан с единия щифт към куплунга. Не функционира датчик за регистрация на отворен капак. Към ел.схема допълнително е присъединено устройство- платка с електронни компоненти, непринадлежащо към схемата на електромера. По този начин са изменени техническите и метрологични характеристики на електромера и преминаващата през него ел.енергия не се измерва. В този смисъл електромерът не съответства на техническите и метрологичните изисквания. Именно вследствие на неправомерната промяна на метрологичните характеристики на електромера и на основание чл.48 ал.1 и чл.51/отм. с Решение №2315 от 2018г. на ВАС на РБ, в сила от 23.11.2018г./ от ПИКЕЕ, ответникът, въз основа на представена от електроразпределителното дружество информация за дължимата сума от клиента, е коригирал сметката на ищеца за изминал период от 21.01.2017г. до 13.03.2017г. чрез начисляване на сума за плащане от 259,87 лева.

Безспорно установените отклонения в работата на процесното СТИ, довели до неотчитане на действителното потребление на ел.енергия, не се установи по пътя на пълното и главно доказване да са резултат от поведението на потребителя. Начислената сума за плащане по процесната фактура е резултат на предположение и на презумпция, които са лишени от законово основание. В хода на производството не се установи, че именно потребителя е осъществил описаното въздействие върху СТИ. За да бъде основателна една такава корекция на сметка законът изисква несъмнено да се докажат нарочно извършените действия от страна на потребителя по манипулиране на СТИ, както и пряко породената от тях неотчетена ел.енергия, консумирана от потребителя. От събраните по делото доказателства не се установи, че нерегламентирания достъп до електромера на ищеца е реализиран именно от него или от лице, действало с негово знание и съгласие. В този смисъл съдът счита, че не се събраха безспорни доказателства за наличието на причинна връзка между констатираното неправилно отчитане на ползваната електроенергия и поведението на ищеца, а именно, че той или негов представител е извършил действия, нарушаващи въведената в чл.48 /отм. с Решение №2315 от 2018г. на ВАС на РБ, в сила от 23.11.2018г./ от ПИКЕЕ забрана за потребителите да въздействат неправомерно върху собствените на преносното дружество средства за търговско измерване.

Предвид изложеното, следва да се приеме за недоказано виновно поведение от страна на ищеца или негов представител за осъществения неправомерен достъп до процесното СТИ. Изложените в отговора съображения за безвиновна, обективна отговорност на клиента са несъстоятелни, като според съда е недопустимо, без да е доказана вина на абоната, изразяваща се в препятстване на правилното отчитане, да се ангажира неговата отговорност чрез едностранна корекция на сметката му за минал период, защото правоотношението между доставчика на ел. енергия и потребителя е договорно и единствено недобросъвестното поведение на едната страна по договора представлява основание по смисъла на чл.82 от ЗЗД тя да бъде санкционирана за всички настъпили за насрещната страна вреди. Затова, след като не се установи и доказа, че именно ищецът или негов представител е осъществил неправомерния достъп до електромера, довел до погрешно отчитане на консумираната ел.енергия, то липсва и законово основание за извършване на въпросната едностранна корекция от страна на ответното дружество.  

Съдът не споделя изводът на ответното дружество, че в ЗЕ и ПИКЕЕ законодателят е предвидил обективна безвиновна отговорност за потребителя.         Обективната отговорност, на която се позовава ответникът, по принцип е изключение, доколкото ангажира отговорността на едно лице, без да се държи сметка за субективното му отношение, поради което нейното залагане в правна норма е правомощие единствено на законодателя. Такава клауза, предвиждаща обективна безвиновна отговорност на потребителя на ел.енергия, не се съдържа в ЗЕ, поради което съдът счита, че остава приложима общата разпоредбата на чл.82 от ЗЗД, регламентираща пределите на имуществената отговорност при неизпълнение на договорно задължение, която винаги е виновна и е в границите, очертани в същата норма. Нормата на чл.82 от ЗЗД остава приложима, тъй като не може нито с подзаконов нормативен акт, нито с правила, създадени от орган без законодателни правомощия, да се дерогират разпоредби на закон. Посочените разпоредби на ПИКЕЕ, към които препраща ЗЕ, по никакъв начин не изключват вината на насрещната страна при неизпълнение на задължения по договора, а само регламентират принципите за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и процедурата за изчисляване на консумирана ел.енергия съгл. чл.83, т.6 от ЗЕ и раздел девети от ПИКЕЕ. В този смисъл, коригирането на сметките само въз основа на обективния факт на констатирано неточно отчитане на доставяната електроенергия от принадлежащите на доставчика средства за търговско измерване, без да е доказано виновно поведение на потребителя, препятствало правилното отчитане на ползваната енергия, е недопустимо, тъй като нарушава принципа за равнопоставеност на страните в договорното правоотношение и установения в чл. 82 ЗЗД принцип за виновния характер на договорната отговорност.    

             Поради това и предвидената с измененията в ЗЕ възможност за доставчика на ел.енергия да коригира едностранно сметките на потребителите не изключва доказването, че установеното неизмерване, неправилно и/или неточно измерване електрическа енергия се дължи единствено на поведението на потребителя, каквото доказване в случая не бе осъществено. Приетият като доказателство констативен протокол за техническа проверка, както и събраните доказателства не установяват по несъмнен начин, че именно ищецът или друго лице, действащо с негово знание и съгласие, е осъществил неправомерния достъп до електромера и схемата на свързване, довело до неотчитане на ел.енергията, поради което и неговата отговорност за вреди не може да се реализира.

Ето защо коригирането на сметката на потребител за вече доставена ел.енергия само въз основа на обективния факт на констатирано неточно отчитане, следствие на неправомерно присъединяване, промяна в схемата на свързване или неправомерно въздействие върху СТИ без да се държи сметка за авторството, както и без да се установи точния период на неотчитане на консумираната ел. енергия противоречи на регламентирания в чл.82 ЗЗД виновен характер на договорната отговорност.

Предвид изложеното съдът счита, че ответното дружество неправомерно служебно е начислило на ищеца сумата от 259,87 лева, представляваща задължение за доставена ел.енергия за периода от 21.01.2017г. до 13.03.2017г., по партида с клиентски №***, отнасяща се за обект на потребление в Димитровград, ул.“***, с ИТН 1565681.

Доколкото тази сума от 259,87 лева не е била дължима от ищеца, то извършеното от него плащане в полза на ответното дружество по фактура №**********/21.03.2019г. е извършено без основание. Съгласно разпоредбата на чл.55 ал.1 от ГПК, който е получил нещо без основание е длъжен да го върне. Доколкото горепосочената сума е била получена от ответника без основание, то той следва да я върне на платилия я ищец.

По същия начин, предвид недължимостта на сумата по горепосочената фактура, ищецът не е бил изпаднал в забава за плащането й, като съответно не дължи плащане и на обезщетение за забава върху тази главница. Доколкото абонатът е заплатил такова обезщетение за забава в размер на 0,58 лева, то същото плащане отново е направено без основание и платената сума следва да бъде върната от страна на ответното дружество.

Предвид изложеното, съдът намира предявения установителен иск, с който се иска да бъде признато за установено, че ответника дължи на ищеца сумата от 260,45 лева-главница, представляваща възстановяване на платена без основание стойност за ел.енергия за периода от 21.01.2017г. до 13.03.2017г. в размер на 259,87 лева, за която е издадена фактура №**********/21.03.2019г., както и 0,58 лева-лихва за забава върху нея, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 10.04.2019г., до окончателното й изплащане, за които суми е издадена Заповед №3186/15.04.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№6002/2019г. по описа на РС-Пловдив, за основателен и доказан.

 На основание чл.78 ал.1 от ГПК ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на ищеца направените деловодни разноски. Видно от представения по делото списък на разноските е, че ищецът е платил такива за държавна такса- 25 лева и за адвокатско възнаграждение- 430 лева. На основание чл.78 ал.5 от ГПК, ответното дружество прави възражение за прекомерност на платеното от ищеца адвокатско възнаграждение, като иска то да бъде намалено до минималния размер, предвиден в Наредба №1 от 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съдът намира това искане за основателно. Съгласно разпоредбата на чл.7 ал.2 т.1 от Наредбата, за процесуално представителство по дела с материален интерес до 1000 лева минималния размер на адвокатското възнаграждение е 300 лева. В настоящия случай претендираната сума е 260,45 лева, поради което минималното адвокатско възнаграждение е в размер на 300 лева. Спорът по делото не е с голяма правна и фактическа сложност, производството приключи в едно съдебно заседание, без разпит на свидетели и вещи лица, както и в отсъствието на представител на ответното дружество. Предвид това съдът счита, че размера на адвокатското възнаграждение което претендира за плащане ищеца следва да бъде намалено от 430 лева до минималния размер по чл.7 ал.2 т.1 от Наредба №1 от 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно 300 лева. Наред с това ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца и направените от него разноски за платена държавна такса от 25 лева. 

Предвид уважаването на така предявения иск с правно основание чл.422 от ГПК, на ищеца следва да бъдат присъдени и направените от него деловодни разноски по ч.гр.д.№6002/2019г. по описа на РС-Пловдив, от които държавна такса- 25 лева и адвокатско възнаграждение- 320 лева.

Водим от горното, съдът

Р   Е   Ш   И :

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр.Пловдив, ул.”Христо Г. Данов” №37, представлявано от ***, дължи на М.Н.С., с ЕГН **********,***, сумата от 260,45 лева /двеста и шестдесет лева и четиридесет и пет стотинки/, от която 259,87 лева допълнително начислена ел.енергия за периода от 21.01.2017г. до 13.03.2017г., за което вземане е издадена фактура №**********/21.03.2019г. и 0,58 лева лихва за забава, платени без основание, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 12.04.2019г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед №3186/15.04.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№6002/2019г. по описа на РС-Пловдив.

 

            ОСЪЖДА „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр.Пловдив, ул.”Христо Г.Данов” №37,  представлявано от ***, да заплати на М.Н.С., с ЕГН **********,***, направените по делото разноски в размер общо на 325 /триста двадесет и пет/ лева, както и направените по ч.гр.д.№6002/2019г. по описа на РС-Пловдив разноски в размер на 345 /триста четиридесет и пет/ лева.

 

            Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред ОС- Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.

           

                                                                                                                      СЪДИЯ: