О П Р Е
Д Е Л Е Н И Е
№…………../……....11.2019 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
СЪСТАВ, в закрито
заседание проведено на шести април през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ТЕРЗИЙСКА
ЧЛЕНОВЕ: ЖАНА МАРКОВА
ТОНИ КРЪСТЕВ
като
разгледа докладваното от съдията Маркова
в.ч.т.д.
№ 1821/2019 г., по описа на ВОС, ТО,
за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК, вр. чл. 413, ал. 2 ГПК и е образувано по частна жалба вх. № 77537/23.10.2019 г.
на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Панайот Волов“,
№ 29, ет. 3 срещу Разпореждане № 42828/01.10.2019 г., по ч.гр.д. № 14299/2019
г., на ВРС, XXV с., в частта,
с която е отхвърлено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжника Е.Н.Н., ЕГН ********** с
местожителство ***, за сумата 473.92 лв.,
представляваща такси и комисионни за допълнителни услуги, от които 26.25 лв., такса за оценка
на досие и 447.67 лв., такса за услуга „Кредит у дома”, дължима по Договор за
потребителски кредит № 2889849/26.03.2016 г., сключен между „Провидент Файненшъл България” ООД
и Е.Н., което вземане е прехвърлено на „Изи Асет Мениджмънт” АД, ЕИК *********, по силата на Договор за
цесия от 01.07.2017 г., а на заявителя с Приложение № 1/01.01.2019
г. към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения от 30.01.2017 г.
Частния жалбоподател сочи, че разпореждането
е неправилно и незаконосъобразно, тъй като заповедният съд е превишил своите
правомощия по преценка на редовността на подаденото заявление. Поддържа се, че
нищожността на договорни клаузи, поради неравноправният им характер, е особен
вид недействителност, която не попада в общите хипотези на противоречие със
закона или с добрите нрави, респективно в обхвата на проверката по чл. 411, ал.
2, т. 2 ГПК. Излага коментар на мотивите на ВРС досежно
неравноправния характер на претендираните вземания. Оспорва
изводите на съда, че уговорените суми за такси и комисионни за допълнителни
услуги, противоречат на добрите нрави и закона. По същество отправя искане за отмяна
на атакуваната част от разпореждането и издаване на заповед за изпълнение.
Жалбата е подадена в срок, от
надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване и
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима и следва да
бъде разгледана по същество. Предвид разпоредбата на чл. 413, ал. 2 ГПК,
насрещна страна в настоящото производство не се конституира.
След запознаване с писмените доказателства по
делото и като съобрази приложимия закон, настоящият състав на Варненски окръжен
съд намира частната жалба за неоснователна,
по следните съображения:
Производството по ч.гр.д. № 14299/2019 г., на
ВРС, XХV с., е образувано по
заявление за издаване на заповед по чл. 410 ГПК от „Агенция за контрол на
просрочени задължения” ЕООД, ЕИК ********* за осъждането на длъжника Е.Н.Н., ЕГН **********, да заплати сумата 578.81 лв., главница,
сумата 64.45 лв., договорна лихва за периода 04.06.2016 г. – 22.05.2017 г.,
сумата 473.92 лв., такси и комисионни за допълнителни услуги, сумата 148.91
лв., мораторна лихва за периода 23.05.2017 г. –
30.08.2019 г. и законна лихва от депозиране на заявлението до изплащане на
вземането. В заявлението е посочено, че произходът на вземанията е Договор за
потребителски кредит № 2889849/26.03.2016 г. Качеството кредитор, заявителя е
обосновал с Приложение № 1/01.01.2019 г. към Рамков
договор за прехвърляне на задължения от 30.01.2017 г.
Компетентният районен съд е сезиран с
надлежен формуляр по чл. 410 ГПК.
В уточняваща молба вх. № 69285/26.09.2019 г.
кредиторът е пояснил, че сумата от 473.92 лв. включва сумата 26.25 лв. – такса
за оценка на досие, с първоначален размер 45.00 лв. и сумата 447.67 лв., такса
за услуга „Кредит у дома”, с първоначален размер 767.67 лв.
След като е разгледал заявлението, първоинстанционният ВРС е постановил атакуваното Разпореждане
№ 42828/01.10.2019 г., с което е отхвърлил искането за издаване на заповед за
сумата 473.92 лв., така както е била конкретизирана по основание и размер от
заявителя.
Сумата предмет на отхвърлителната част
от съдебния акт макар и индивидуализирана по основание и размер не следва да
бъде присъждана. Уговарянето на такса
за оценка на досие, дължима от кредитополучателя, на практика прехвърля задължението
за оценка на кредитоспособността му, върху самия него. Това разместване на носенето на риска противоречи на разпоредбата
на чл. 16 ЗПК, по силата на която това задължение е вменено на кредитора.
По отношение на услугата „Кредит
у дома”, която се твърди да е предоставена на кредитополучателя, представляваща
такса за предоставяне на заема по адрес на клиента и такса за събиране на
вноски от дома на клиента, в съотношение 30 към 70 % от общия размер 447.67 лв.,
както е индивидуализирана в заявлението и в уточняващата молба от 26.09.2019 г.
Това индивидуализиране води до извода, че начисляването на таксите е извършено
за осъществени действия по усвояване и управление на кредита, което влиза в
противоречие с разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, забраняваща на кредитора да
изисква заплащане на такси и комисиони за подобни действия.
Следва да бъде посочено и, че първата такса „за предоставяне на
заема по адрес на клиента“, според твърденията на заявителя, е бъдещо, но
сигурно събитие, което винаги се осъществява. Това твърдение влиза в пряко
противоречие с друго твърдение на заявителя, че заетата сума е преведена по
банкова сметка ***, изложено в сезиралото ВРС, заявление. По отношение на
таксата „за събиране на седмични вноски от дома на кредитополучателя“, следва
да бъде посочено, че очевидно и тази услуга не е била реално предоставена,
доколкото се твърди, че длъжникът е спрял плащанията. Дори да бъде прието,
че според размера на претендираната главница и
твърденията за частични плащания, че въпросната услуга, е предоставена при
събиране на задължението, то това е станало само по отношение на около 1/3 от
вноските, т.е. предварително фиксираният размер на таксата не кореспондира с
конкретно предприети действия за събиране на задължението.
Изложеното води до извода, че стойността на кредита се оскъпява с
разходи, които реално не са извършени и няма да бъдат извършени, което е
предпоставка за неоснователното обогатяване на заявителя за сметка на длъжника.
Отделно от това, претендираната под
формата на такси сума от 473.92 лв., след извършени частични плащания, която
според твърденията на заявителя е с първоначален размер 812.67 лв.,
представлява над 90 % от предоставената в заем главница от 900.00 лв., което
противоречи на добрите нрави, поради което тази уговорка е нищожна в хипотезата
на чл. 26, ал. 1 ЗЗД.
При това положение отправеното искане за издаване на заповед за
коментираните такси възлизащи общо в размер на 473.92 лв. следва да бъде
оставено без уважение, съобразно предвиденото в императивен порядък от
разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК.
В този смисъл релевираните от частния въззивник доводи, че възражения за неравноправност и
нищожност на клаузи следва да бъдат разглеждани само от исковия съд не могат да
бъдат споделени.
Мотивиран от изложеното, съдът
О П Р Е Д
Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 42828/01.10.2019 г., по
ч.гр.д. № 14299/2019 г., на ВРС, XXV с., в частта, с която е отхвърлено
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжника Е.Н.Н., ЕГН ********** с местожителство ***, за сумата 473.92 лв., представляваща такси и
комисионни за допълнителни услуги, от
които 26.25 лв., такса за оценка на досие и 447.67 лв., такса за услуга „Кредит
у дома”, дължима по Договор за потребителски кредит № 2889849/26.03.2016 г.,
сключен между „Провидент Файненшъл
България” ООД и Е.Н., което вземане е прехвърлено на „Изи
Асет Мениджмънт” АД, ЕИК *********, по силата на
Договор за цесия от 01.07.2017 г., а на заявителя с Приложение № 1/01.01.2019 г. към Рамков договор за прехвърляне на парични
задължения от 30.01.2017 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.