Решение по дело №589/2019 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 260127
Дата: 13 ноември 2020 г. (в сила от 2 декември 2020 г.)
Съдия: Антония Кирова Роглева
Дело: 20195300900589
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 12 юли 2019 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ № 260127

 

гр.  Пловдив  13.11.2020 г.

 

 

ПЛОВДИВСКИ  ОКРЪЖЕН  СЪД търговска  колегия, ХVІІ т.с.,  в публично заседание  на  22   октомври 2020 г.  в състав        

                                                              

                                                                    СЪДИЯ :        АНТОНИЯ   РОГЛЕВА

 

при участието на секретаря БОРЯНА КОЗОВА, като разгледа докладваното от съдията т.д. № 589/2019  г. по описа на ПОС, намира за установено следното:

 

Иск по чл. 422 от ГПК.

 

Ищецът „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД  ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. София 1463, район Триадица,  бул. „ВИТОША No 89Б, моли да се постанови решение, с което да се признае за установено по отношение на ответника Г.И.П. ЕГН ********** с адрес: ***, съществуването на задължение, за което е издадена заповед за изпълнение № 12389/27.11.2012 г. по ч.гр.д. № 19661/12 г. на Пловдивски районен съд, а именно:

да се признае за установено, че   Г.И.П. ЕГН ********** дължи  на „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД  ЕИК ********* на основание Договор за предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка и за издаване на фирмена дебитна карта от 11.04.2008, изменен и допълнен с Допълнително споразумение № 1 / 03.08.2010, Договор за встъпване в дълг от 21.03.2012 и Допълнително споразумеие № 2 към Договор за предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка и за издаване на фирмена дебитна карта от 11.04.08,  сумите:

-  23 431.90 лв. - - главница

                      - 2 934.64 лв. договорна лихва за периода 15.11.11 – 25.11.12,

                       - 519.34 лв. – наказателна лихва  за периода 15.11.11 – 25.11.12

                        - законна лихва върху главницата, считано от 26.11.12  до окончателното изплащане на сумата.

Претендира присъждане на разноските, включително за заповедното производство.

 

Ответникът Г.И.П., чрез назначен особен представител адв. К., моли предявеният иск да се отхвърли като неоснователен по съображения, подробно изложени в отговора на исковата молба.

 

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

 

Твърди се в исковата молба, че по силата на Договор за предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка и за издаване на фирмена дебитна карта от 11.04.2008 ОББ АД е предоставила на кредитополучателя и длъжник НОВА ОЙЛ ЕООД ЕИК ********* кредит под формата на овърдрафт по разплащателна сметка в размер до 25 000 лв. със срок на действие на договора – 5 години от датата  на подписването му /чл.1, ал.5 от договора/.

С допълнително споразумение 1 от 3.8.2010 цялата дължима по договора сума била преобразувана в главница, като изплащането й бил договорен нов погасителен план с месечни анюитетни вноски – 84 вноски, с краен срок за издължаване 15.08.2017 г.

Кредитът бил изцяло усвоен по посочена банкова сметка, по която следва да бъде извършено и издължаването му, като средствата били предоставени за оборотни средства за текущи плащания.

С договор за встъпване в дълг от 21.03.2012 г. НОВА ОЙЛ ЕООД като уговорител и ОББ като кредитор приели като солидарен съдлъжник поемателя Г.И.П. при условията на чл. 101 от ЗЗД за изпълнение на задълженията на  НОВА ОЙЛ ЕООД. Поемателят се задължил да изпълнява задълженията по начин, указан д Договора за предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка и издаване на фирмена дебитна карта от 11.04-08, изменен с допълнителното споразумение от 3.8.10.

С допълнително споразумение 2/22.3.10 г. страните се съгласили кредитът да бъде обслужван чрез посочена сметка на Титуляря Г.И.П..

На осн. чл. 7 от Допълнително споразумение от 3.8.10 г. и на осн. чл. 60, ал.2 от ЗКИ поради неизпълнение от страна на кредитополучателя на задължение по договора, изразяващо се в една частична погасителна вноска с падеж 15.11.11 г. с размер на 85.04 лв. и на дванадесет пълни погасителни вноски била настъпила предсрочна изискуемост на целия кредит и ангажирана солидарната отговорност на съдлъжника Г.И.П..

Банката подала заявление за издаване заповед за изпълнение, като такава била издадане по ч.гр.д. № 19661/2012 г. за процесните суми. След получаване на изпълнителен лист било образувано изп.д. № 20127580401762 на ЧСИ Мариана Обретенова, рег.№ 758 със солидарни длъжници НОВА ОЙЛ и Г.И.П., а впоследствие – изп.д. 20198240400692 на ЧСИ К.Павлов, рег.№ 824.

Ответникът е подал възражение, че не дължи сумите по издадената заповед за изпълнение на 20.05.2019 г. по ч.гр.д. № 19661/ 12 г. на ПРС, като е приложил покана за доброволно изпълнение, връчена  на 14.05.20 г. по изп.д. 20198240400692. 

 

По допустимостта на иска:

Предвид подаденото възражение банката обосновава интереса си от предявяване на установителния иск по чл. 422 от ГПК, като същевременно в исковата молба се развиват съображения, че възражението е просрочено и недопустимо,  като заповедта за изпълнение е влязла в сила.

В тази връзка се позовава на следните обстоятелства:

- по първоначално образуваното изп.д. 20127580401762 е връчена покана за доброволно изпълнение  на НОВА ОЙЛ ЕООД на 18.01.2013 г., като към този момент, а и досега, ********* е именно лицето Г.И.П., т.е. същият бил запознат със съдържанието на изпълнителния лист и заповедта за изпълнение още към този момент;

-  на 19.3.13 г. бил насрочен опис на движими вещи, собственост и на двамата длъжници; бил съставен Протокол за опис на движимо имущество от същата дата, в който ПЧСИ констатирал, че не е осигурен достъп до обекта, за да бъде извършен описът; на местоизпълнението присъствала съпругата на солидарния длъжник Д.Д.П., която била депозирала молба вх. № 5791/19.3.13 г. пред ЧСИ, т.е. същата се запознала със съдържанието на изпълнителното дело в кантората на ЧСИ Обретенова. От това следвало, че ответникът се е запознал с образуваното срещу него изпълнително дело, издадения изпълнителен лист и заповед за изпълнение още към този момент;

-  по изп.д.  20127580401762 били правени многократни опити да се връчи покана за доброволно изпълнение на длъжника Г.И.П. на постоянния му и настоящ адрес, както и многократно били залепвани уведомления по чл. 47 от ГПК, което потвърждавало нежеланието на ответника да получи поканата за доброволно изпълнение, но същият бил наясно с образуваното изпълнително дело и издадените изпълнителен лист и заповед за незабавно изпълнение. 

Ответникът чрез назначеният му особен представител  адв. С.К. оспорва оспорва като неоснователни доводите в исковата молба за просроченост на възражението срещу заповедта за изпълнение.

Възразява, че по изп.д. 20127580401762 покана за доброволно изпълнение и заповедта за изпълнение са връчени само на единия длъжник – НОВА ОЙЛ ЕООД. Счита, че връчването на дружеството не е равнозначно на връчване на физическото лице, макар същото да е **************. Сочи се, че е налице друг ред за връчване на търговци, при което е възможно съобщението въобще реално да не стигне до **************; касае е за отделни, самостоятелни правни субекти, и връчването на единия от тях не може да се приравни на връчване и на другия.

Навеждат се доводи, че узнаването на заповедта е релевантен факт за производството по чл. 423 от ГПК /по отношение подаване възражение до въззивния съд, ако длъжникът не е имал възможност да се запознае със заповедта за изпълнение/.

Твърди се, че по изп.д.  20127580401762 не е налице редовно връчване на покана за доброволно изпълнение и на заповедта за изпълнение на длъжника Г.П..

Оспорват се като несъстоятелни доводите, че тъй като съпругата на длъжника се била запознала с изпълнителното дело, то и нейният съпруг следва да се счита запознат със същото.

По отношение процедурата по чл. 47 от ГПК ответникът счита, че няма такава, която да е редовно проведена и да е приключила със съответен акт на ЧСИ.

Поддържа се становището, че за първи път е осъществено редовно връчване по второто образувано изпълнително дело, и това е станало на дата 14.05.2019 г., от която дата е започнал да тече и срокът за подаване на възражение против заповедта за изпълнение.

Сочи се, че определение № 1374/10.7.19 г., постановено по ч.гр.д. № 1369/19 г. на ПОС, е по повод различно производство- обжалване на разпореждането за незабавно изпълнение, като не съставлява задължителна съдебна практика за исковия съд.

 

От приложеното изп.д. № 20127580401762 се установява, че покана за доброволно изпълнение до НОВА ОЙЛ ЕООД  е изпратена, като е приложена обратна разписка за връчването й на 18.01.13 г. /л. 184/. От това обстоятелство не може да се направи извод поканата да е връчена на физическото лице Г.П., дори и същият да е бил ********************. От една страна, се касае за различни правни субекти, връчването на юридически лица се подчинява на различни правила, не е задължително връчването да е осъществено чрез управителя на дружеството. От друга страна, в приложената обратна разписка не е отразено кое е лицето, което е получило поканата, нито какво качество има спрямо дружеството НОВА ОЙЛ ЕООД , при което така осъщественото връчване е нередовно съобразно правилата на ГПК.

Налице е протокол от 19.03.13 г. /л. 236/, в който е отразено, че лицето Д. П. отказва да осигури достъп, като е заявила, че НОВА ОЙЛ не се помещава на адреса, като и солидарният длъжник Г.П. не живее на адреса. Налице е молба от Д.Д.П. от 19.03.13 г. до ЧСИ /л. 241/, в която лицето е посочило, че НОВА ОЙЛ  повече от една година не извършва търговска дейност на адреса, като имотът е частна собственост и вещите в него са на собственика и на Д. П.. Приложен е нотариален акт от 1.6.05, с който И.Г.П. е продал на В.Д.Г. описания недвижим имот. Поради изложените обстоятелства лицето счита, че няма основание за извършване на опис.

От така описаните документи не могат да се направят изводите, желани от банката. Същите обективират единствено становище на лицето Д.П.за това, че няма правно основание за извършване на опис на движими вещи, намиращи се в определен недвижим имот, за който е представен нотариален акт за собственост на трето лице. Няма данни П. да се е запознавала с изпълнителното дело, а дори и това да е така, подобно обстоятелство не може да мотивира извод за узнаване на заповедта за изпълнение от длъжника Г.П..

Освен това, съдът приема за основателни доводите на особения представител на ответника, че простото узнаване на заповедта за изпълнение, не е равнозначно на редовно връчване по смисъла на ГПК, поради което е ирелевантно към въпроса кога започва да тече срокът за подаване на възражение.   

Без значение е и обстоятелството, че по изпълнителното дело са правени многократни опити за връчване на покана за доброволно изпълнение на ответника Г.П.. Срокът за подаване на възражение започва да тече единствено след осъществено редовно връчване съобразно правилата на ГПК.

Поради изложеното съдът намира доводите на банката, че възражението е просрочено и заповедта е влязла в сила, за неоснователни.

 

По основателността на иска:

 

По делото е назначена ССЕ, чието заключение съдът възприема като компетентно изготвено и неоспорено от страните.

По т.1 от заключението вещото лице е проследило в табличен вид усвояването на овърдрафта, като е мотивиран извод, че кредитът е усвоен изцяло с неколкократни тегления в брой. Към 17.08.2010 г. няма върнати средства, като дължимата сума  26 530 лв.

В таблица 3 са отразени извършените плащания, които са в общ размер на 7875 лв. С внесените суми банката е погасила главници в размер на 3098.10 лв. и лихви 4040.41 лв.

Първото допуснато просрочие е на падежна дата 15.11.2010 г. Предвид нередовното обслужване на кредита са начислени наказателни лихви в размер на 214.60 лв.

Последната внесена сума, послужила за погасяване на задължения по кредита, е на 15.02.12 г. и е в размер на 474 лв.

Към датата на подаване на заявление за издаване заповед за изпълнение просрочената главница е била в размер на 23 431.90 лв., просрочените договорни лихви – 2 934.64 лв., просрочените наказателни лихви – 519.34 лв.

 

На първо място, ответната страна възразява се, че ищцовата банка не е уведомила ответника за обявената предсрочна изискуемост на кредита преди да подаде заявлението за издаване заповед за изпълнение, а е отправила такова изявление заедно с подаване на самото заявление. Позовава се на т.18 от ТР 4/2013 г. Поради това счита, че към момента на подаване заявление за издаване заповед за изпълнение вземането не е било изискуемо, поради което искът следва да се отхвърли с всички произтичащи от това последици.

Действително, преди  подаване на заявление за издаване заповед за изпълнение ищцовата банка не е уведомила ответника за обявена предсрочна изискуемост на кредита. Доказателства за такова уведомяване не се представят, а и не се твърди от банката това да е осъществено.

Горното обаче не води автоматично до отхвърляне на иска в неговата цялост, тъй като следва да се прецени и дали са налице вноски с настъпил падеж към датата на формиране на сила на пресъдено нещо съобразно разрешението, дадено с Тълкувателно решение 8/2017 г. на ОСГТК, а именно:

 Допустимо е предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж, ако предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ. Предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост може да бъде уважен за вноските с настъпил падеж към датата на формиране на силата на пресъдено нещо, въпреки, че предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК.

При това положение следва да се даде отговор на въпроса какъв е размерът на вноските с настъпил падеж към датата на приключване на устните състезания по настоящето дело – 22.10.2020 г. Този отговор е еднозначен: към тази дата е настъпил окончателният падеж на цялото задължение по договора. С допълнително споразумение от 3.8.2010 г. е уговорено изплащане на задължението на 84 месечни анюитетни вноски, включващи главница и лихва, считано от 17.08.2020 г. Т.е. уговорен е общ 7 – годишен срок за погасяване на задължението в цялост, който изтича на 17.08.2017 г.

 

Възражението за нищожност на  допълнително споразумение 1/3.8.10 г.,  с което цялата дължима по договора сума е преобразуван в главница,  съдът приема за неоснователно. В случая не става въпрос за потребителски кредит, а се касае за сделка между търговци, в отношенията между които е допустимо начисляването на лихва върху лихва, ако това е уговорено /чл. 294, ал.2 от ТЗ/.   При това положение възраженията, че е недопустимо формиране на главница, включая такси, лихви и разноски, според съда са неоснователни.

 

Възражението за нищожност на клаузата на чл.5.2 от допълнително споразумение 1/3.8.10 г. към договор за предоставяне на микроовърдрафт  от 11.4.08, въз основа на който банката запазва правото да изменя лихвения процент едностранно, съдът приема че не следва да се разглежда, тъй като безспорно се установява от заключението на вещото лице и от дадените обяснения в открито съдебно заседание, че в случая банката не е прилагала едностранно изменение на лихвения процент. Т.е. не са налице суми, начислени или събрани от банката над уговорения  между страните лихвен процент въз основа на едностранното му увеличение от ищцовата банка.   

 

Неоснователно е възражението за настъпила погасителна давност по отношение на 12-те вноски с падеж от 15.11.11 до 15.11.12 г., както и по отношение на всички вноски с падеж пет години преди датата на предявяване на настоящата искова молба, т.е. с падеж преди 12.07.2014 г. Първо, настоящето исково производство е продължение на заповедното производство по ч.гр.д. № 19661/12 г., иницирано на 26.11.2012 г., от която дата евентуално следва да се преценява погасяването по давност на процесните задължения. Второ, плащането на задълженията по кредита на вноски е по същество плащане на части на цялото задължение, падежът на което в случая е настъпил на 17.08.2017 г. Няма основание да се приме, че тече отделна погасителна давност за всяка вноска поотделно. 

 

Предвид посоченото и доколкото приетото заключение на  ССЕ потвърждава задълженията в целия размер, претендиран от ищцовата банка, съдът намира, че искът е основателен и следва да се уважи изцяло.

 

За разноските:

 

Съобразно изхода на делото в тежест на ответника следва да се възложат направените от ищцовата банка разниски в заповедното и исковото производство.

 

В заповедното производство банката е претендирала разноски в общ размер на 1400.35 лв., от които ДТ- 537.72 лв. и адвокатско възнаграждение – 862.63 лв.

Прави се възражение за прекомерност  на претендираното адвокатско възнаграждение за заповедното производство, което съдът намира за основателно. Съгласно чл. 7, ал.5 вр. чл.7, ал.2, т.4 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения – в редакцията й към датата на подаване на заявление за издаване заповед за изпълнение, минималното адвокатско възнаграждение е в размер на 718.85 лв. До този размер следва да се редуцира адвокатското възнаграждение, което следва да се присъди в полза на ищцовата банка за заповедното производство.

 

В исковото производство се констатират разноски в размер на 537.72 лв. – ДТ, 1424 лв. – депозит за назначаване на особен представител и 400 лв. –депозит за вещо лице. Или следва да се присъдят общо разноски в размер на 2361.72 лв. 

 

Мотивиран от горното съдът   

 

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД  ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. София 1463, район Триадица,  бул. „ВИТОША No 89Б, и  Г.И.П. ЕГН ********** с адрес: ***, съществуването на задължение, за което е издадена заповед за изпълнение № 12389/27.11.2012 г. по ч.гр.д. № 19661/12 г. на Пловдивски районен съд, а именно че:

Г.И.П. ЕГН ********** дължи  на „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД  ЕИК ********* на основание Договор за предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка и за издаване на фирмена дебитна карта от 11.04.2008, изменен и допълнен с Допълнително споразумение № 1 / 03.08.2010, Договор за встъпване в дълг от 21.03.2012 и Допълнително споразумеие № 2 към Договор за предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка и за издаване на фирмена дебитна карта от 11.04.08,  сумите:

-  23 431.90 лв. - - главница

-  2 934.64 лв. договорна лихва за периода 15.11.11 – 25.11.12,

-  519.34 лв. – наказателна лихва  за периода 15.11.11 – 25.11.12

-  законна лихва върху главницата, считано от 26.11.12  до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА Г.И.П. ЕГН ********** с адрес: *** да заплати на „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД  ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. София 1463, район Триадица,  бул. „ВИТОША No 89Б, направени разноски по делото както следва:

-  1 256.57 лв. – разноски за заповедното производство, от които: 537.72 лв. държавна такса и 718.85 лв. – адвокатско възнаграждение;

-  2 361.88 лв. – разноски за настоящето исково производство, от които: 537.72 лв. – ДТ, 1424 лв. – депозит за назначаване на особен представител и 400 лв. –депозит за вещо лице.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните с въззивна жалба пред Пловдивски апелативен съд.

                 

СЪДИЯ: