О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер 1573 Година,
2018 Град Бургас
Бургаският окръжен
съд…..……....……… граждански състав …………………………..
на осми август ……..…..….……………..….……..
Година две хиляди и осемнадесета
в закрито заседание в
следния състав:
Председател: Радостина Калиманова
Членове: …………………………………
Съдебни заседатели:
……………………..…………
Секретар
………………………………………………………………………………….………
Прокурор
…………………………………………………………………………….……………
като разгледа
докладваното от …….....…… Р. Калиманова …………………………….
гражданско дело № ………..
398 ....…. по описа за ………. 2018 …………. година.
Производството
по делото е образувано по повод исковете на Б.П.П., ЕГН **********,***, К.Л.Г.,
ЕГН ********** и В.Д.П., ЕГН **********,*** чрез процесуалния им пълномощник
със съдебен адрес *** против „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК121830616, със седалище град
София и адрес на управление ул. „Московска“ №19, представлявано от Виолина
Маринова Спасова и Доротея Николаева Николова за прогласяване нищожността на
договор за учредяване на договорна ипотека върху следния недвижим имот, а
именно: ателие за творческа дейност №2 с идентификатор № 67800.504.205.1.28,
находящо се в жилищна сграда с идентификатор № 67800.504.252.1, на кота -2.56
м. в сутерена на имот с идентификатор № 67800.504.252 или УПИ XXV-1676, квартал
86 по плана на град Созопол, Бургаска област с площ от 663.33 квадратни метра,
при граници: УПИ XXI-1675, УПИ XXII-1675, УПИ VI-1671,1672, УПИ XIV-1678, с
площ от 63 кв. м., състоящо се от дневна с кухненски кът, две спални, баня с
тоалетна, антре и тераса, при съседи: на същия етаж - имоти с идентификатори №№
67800.504.252.1.38; 67800.504.202.1.37; 67800.504.252.1.40; 67800.504.252.1.39;
67800.504.252.1.27, над обекта - имот с идентификатор № 67800.504.252.1.5, ведно
с 14.54 кв. м. идеални части от общите части на сградата и съответните идеални
части от правото на строеж върху гореописаното място, обективирана в нотариален
акт № 174, том III-4, рег. № 7250, дело № 526/2007 година на нотариус с рег. №342
в НК, с район на действие Бургаския районен съд поради противоречие със закона.
Отправено е искане, на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК, да бъде отменен
посочения по-горе нотариален акт за договорна ипотека № 174, том III-4, рег. №
7250, дело № 526/2007 година на нотариус рег. № 342 в НК, с район на действие Бургаския
районен съд, както и да бъде постановено заличаване на извършените вписвания на
така учредената ипотека в Службата по вписвания - град Бургас по съответните
партиди - под №№ 1 и 5. В подкрепа на отправените искания представят и ангажират
доказателства.
Твърди
се в исковата молба, по повод на която е образувано настоящото производство, че
ищците били собственици на недвижим имот, представляващ ателие за творческа
дейност №2, с идентификатор № 67800.504.205.1.28, в жилищна сграда с
идентификатор № 67800.504.252.1 на кота -2.56 м. в сутерена на имот с
идентификатор № 67800.504.252 или УПИ XXV-1676, квартал 86 по плана на град
Созопол, Бургаска област с площ от 663.33
квадратни метра, при граници: УПИ XXI-1675, УПИ XXII-1675, УПИ VI-1671,1672,
УПИ XIV-1678, с площ от 63 кв. м., състоящо се от дневна с кухненски кът, две
спални, баня с тоалетна, антре и тераса, при съседи: на същия етаж имоти с
идентификатори №№ 67800.504.252.1.38, 67800.504.202.1.37, 67800.504.252.1.40,
67800.504.252.1.39, 67800.504.252.1.27, над обекта с имот с идентификатор №
67800.504.252.1.5, ведно с 14.54 кв. м. идеални части от общите части на
сградата и със съответните идеални части от правото на строеж върху
гореописаното място. На 18.12.2007 година в полза на „Банка ДСК“ ЕАД била
учредена с нотариален акт № 174, том III-4, рег. № 7250, дело № 526/2007 година
на нотариус с рег. № 342 в НК, с район на действие Бургаския районен съд,
вписан в Служба по вписванията-Бургас с вх. рег. №22169 от 19.12.2007 година,
акт № 10, том. 16, дело № 14706 договорна ипотека върху същия във връзка с
предоставена от банката на „Макстел-Монтана“ ЕООД кредитна линия в размер на
100000 лева по силата на договор за кредит от 10.04.2007 година и анекс към
него от 21.11.2007 година. Като ипотекарен длъжник било посочено „Юро билдинг“
ООД, представлявано от Б.П.П., което дружество за обезпечаване на горното
вземане учредило договорната ипотека върху посочения по-горе недвижим имот.
Същото било вписано в нотариалния акт за учредяване на ипотека като ипотекарен
длъжник. То се легитимирало като собственик на ипотекирания недвижим имот,
представляващ ателие за творческа дейност №2.
Впоследствие
с влязло в сила на 23.08.2014 година решение под № 201 от 18.06.2014 година по
гражданско дело № 224/2014 година по описа на Бургаския окръжен съд било
признато за установено, че договорът за продажба на процесния недвижим имот, представляващ
ателие №2, извършен с нотариален акт № 70 том I-4, рег. № 1263, дело №59/2007 година
по описа на нотариус с рег. № 342 на НК е нищожен на основание чл. 26, ал. 1,
предл. 1-во ЗЗД - противоречие със закона, следователно същият не бил породил
правно действие и „Юро билдинг“ ООД не бил негов собственик. Решението било
вписано в Службата по вписванията на 22.03.2017 година.
Така
казаното налагало извода, че с договора за учредяване на ипотека върху
гореописания имот, обекивиран в нотариален акт № 174, том III-4, рег. № 7250,
дело N9 526/2007 година на нотариус с рег. № 342 в НК, с район на действие Бургаския
районен съд не само не била учредена ипотека върху обект, който не можел да
бъде предмет на правна сделка, но и че ипотекарният длъжник не бил собственик на
недвижимия имот, служещ за обезпечение по договора за кредит и съответно предмет
на договора за ипотека. От правната същност на договора за ипотека като
обезпечителна, каузална, консенсуална сделка следвало, че страни по ипотечния
договор били кредитора и собственика на ипотекирания имот /ипотекарен длъжник/,
който можел да е трето лице за обезпечената сделка. Ипотеката се учредявала с
конститутивна сукцесия и била производна на правото на собственост на имота,
служещ за обезпечение, съобразно чл. 167, ал. 3 от ЗЗД. Меродавен момент за
правото на собственост бил завършването на фактическия състав на договора за
ипотека и по-точно вписването на същата. Тъй като сделката, обективирана в нотариален
акт № 70, том I-4, рег. № 1263, дело № 59/2007 година по описа на нотариус рег.
№ 342 на НК, с район на действие Бургаския районен съд била нищожна, то никога
не било имало имуществено разместване, следователно „Юро билдинг“ ООД никога не
било станало собственик на процесния недвижим имот, включително към момента на
учредяване на договорната ипотека върху същия. Ипотеката, учредена от
несобственик била нищожна поради противоречие с императивната норма на чл. 167,
ал. 3 от ЗЗД. Целта на тази разпоредба била да не се увреждат интересите на
действителния собственик на имота, върху който се учредява ипотеката и да не
бъде ипотекиран чужд имот без съгласието на неговия собственик. Договорната
ипотека можела да се учреди само върху имот, който принадлежи на лицето, в
чиято тежест тя се учредява - чл. 167, ал. 3 от ЗЗД. Ако последната била
учредена върху имот, който към момента на вписването й не принадлежи на лицето,
в чиято тежест тя се учредява, респективно чийто дълг се обезпечава с нея, тя била
недействителна по аргумент и на основание чл. 170 от ЗЗД. Според правната доктрина
и константната съдебна практика, договорът за ипотека върху непринадлежащ на
посочения за негов собственик имот бил нищожен.
Ответникът,
на когото съдът е изпратил препис от исковата молба и доказателствата към нея,
в указания от закона и съда срок е депозирал писмен отговор. В същия е изразено
на първо място становище, че предявените искове са допустими, но изцяло
неоснователни по доводи и съображения, изложени в него.
Изтъква
се в горната насока, че ищците се позовават на решение № 201 от 18.06.2014 година
по гражд. дело № 224/2014 година по описа на Окръжен съд - Бургас, влязло в
сила на 23.08.2014 година, с което било признато за установено, че договорът за
продажба на процесния имот, сключен между Б.П.П., К.Л.Г. и В.Д.П. от една
страна като продавачи и „Юро билдинг“ ООД от друга страна като купувач,
извършена с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 70, том 1-4,
рег. № 1263, дело № 59/2007 година по описа на нотариус с рег. № 342 на НК,
вписан в Служба по вписванията - Бургас под акт № 24, том VIII, дело №
1858/2007 година е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, предложение 1-во от ЗЗД,
поради противоречие със закона.
Счита,
че изводите на съда в този съдебен акт били неправилни и необосновани.
Противоречието със закона като основание за нищожност на сделката се дефинирало
като несъобразяване с императивни правни норми или правни принципи. То било
най-общо формулираното основание и включвало противоречие на закона или по
начина на сключване на сделката, или по съдържанието й. За да бъде прогласена
за нищожна една сделка поради противоречие със закона, необходимо било да се
посочат конкретните правни норми, които се нарушават. В случая неправилно съдът
бил приел, че сделката е нищожна поради противоречие с чл. 38, ал. 1 и ал. 2 от ЗУТ. Те установявали изискванията относно изграждането на отделните обекти от
жилищната сграда, а не относно сключването или съдържанието на сделката за
покупко-продажба на процесния имот. Поради това не можело да се приеме, че
сделката е нищожна на основание противоречие със закона. Наред с това, в случая
не можело да се говори за нарушение на разпоредбата на чл. 38, ал. 1 от ЗУТ,
тъй като законодателната рамка не въвеждала изрична забрана в подземните и полунадземните
етажи на жилищни сгради да бъдат изграждани жилища, поради което същата тази норма
не била императивна.
На
следващо място, законът както в сегашната си редакция, така и в тази към
момента на сключване на сделката боравел с понятията „полуподземен етаж“,
„подземен етаж“, докато в текста на сделката била използвана думата „сутерен“.
Наред с това, разпоредбата на чл. 38, ал. 2 от ЗУТ съдържала изключения,
предоставящи възможност за изграждане на обекти за стопански дейности и в
подземния, и в полуподземния етаж, при посочените в закона условия. В случая
следвало да се има предвид качеството на ипотекарния длъжник „Юро билдинг“ ООД,
а именно търговско дружество, което по презумпция извършвало стопанска дейност
и поради това в притежаваните от него имоти се осъществявала именно такава
дейност.
Освен
това, съгласно издаденото разрешение за строеж от главния архитект на Община
Созопол под № 300 от 16.10.2006 година, процесното ателие се намирало във
„Ваканционна апартаментна сграда“, която била предвидена да се изгради в УПИ
XX-1676, кв. 86 по плана на град Созопол с РЗП 1016.00 кв. м. „Ваканционната
апартаментна сграда“ не била предвидена за постоянно обитаване, поради което и
на основание чл. 95 ал. 2 от Наредба №7 за правила и нормативи за устройство на
отделните видове територии и устройствени зони този подзаконов нормативен акт се
явявал неприложим. Поради това, ответникът счита, че ателието за творческа
дейност, изградено съобразно изискванията на чл. 38, ал. 2 от ЗУТ също било
самостоятелен обект на собственост и можело да бъде предмет на прехвърлителна
сделка.
По тези
доводи се изтъква от ответника, че съдебното решение, с което била обявена
нищожността на договора за покупко-продажба на процесния имот било неправилно. Той
не бил обвързан от силата на пресъдено нещо на същия този акт, прогласяващ нищожността
на придобивната сделка, легитимираща ипотекарния длъжник като собственик на
ипотекирания имот. То обвързвало страните по делото, по което е постановено, а
в спора между „Юро билдинг“ ООД и Б.П.П., К.Л.Г. и В.Д.П. той не бил
конституиран, не бил взел участие и решението не го обвързвало, поради което в
отношенията му с ипотекарния длъжник „Юро билдинг“ ООД, именно последното било
собственик на ипотекирания имот.
Ответната
банка като ипотекарен кредитор се е позовала на транслативно правоприемство по
съображения, че черпи ипотечните си права от учредителя „Юро билдинг“ ООД.
Последният се легитимирал като носител на правото на собственост, придобито
чрез правна сделка, която била сключена преди повдигане на спора за нищожността
на договора за покупко- продажба на имота. Ответникът счита, че не била налице
възможност ипотекарният кредитор да се третира като частен правоприемник, който
да е обвързан от силата на присъдено нещо на съдебните решения, така както е
обвързана страната, от която той черпел правата си. След като банката не била
участвала в спора, приключил със съдебно решение, тя била трето лице, което имало
възможност да оспорва съответствието на тези решения с действителното правно
положение. При позоваване на нищожност на договорите за учредяване на ипотека
поради противоречието им със закона - чл. 167, ал. 3 от ЗЗД, следвало и спрямо нея
като ответник да се установи фактическият състав на недействителността.
В
договора за ипотека не била налице неизвестност за личността на кредитора, на
собственика или на длъжника, за тъждеството на имота и на обезпеченото вземане,
както и за размера на обезпечената сума. Също така, банката не била обвързана
от силата на присъдено нещо на съдебното решението на Окръжен съд - Бургас за
прогласяване нищожността на придобивната сделка, легитимираща ипотекарния
длъжник като собственик на ипотекирания имот. Поради неучастието и в
производството по иска за нищожност, в отношенията й с ипотекарния длъжник той
бил собственик на ипотекирания имот. Видно от ипотечния акт, към 18.12.2007 година
- деня на учредяването на ипотеката, ипотекарният длъжник бил собственик на
ипотекирания имот. Исковата молба на „Юро билдинг“ ООД била вписана след
учредяване на ипотеката, както и след вписване на възбрана върху имота,
наложена по изпълнително дело № 377/2012 година, образувано от ответника срещу
длъжниците.
Съдът
намира, че така предявените главни искови установителни претенции, по повод на
които е образувано настоящото производство за прогласяване нищожността на
договора за ипотека, с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД във
връзка с чл. 167, ал. 3 от ЗЗД са допустими, поради което и не съществува
пречка да бъдат разгледани по същество. За недопустими съдът намира останалите
две отправени от ищците с исковата молба искания и по-специално на основание
чл. 537, ал. 2 от ГПК, да бъде отменен нотариален акт за договорна ипотека №
174, том III-4, рег. № 7250, дело № 526/2007 година на нотариус рег. № 342 в
НК, с район на действие Бургаския районен съд, както и да бъде постановено
заличаване на извършените вписвания на така учредената ипотека в Службата по
вписвания - град Бургас по съответните партиди - под №№ 1 и 5. Първото искане
преди всичко не съставлява самостоятелен иск. Касае се за техническа дейност по заличаване на вписана ипотека, която дейност се извършва от длъжностните
лица при Службите по вписванията по реда на чл. 179 от ЗЗД, а не по исков ред.
Със
задължителната съдебна практика по Тълкувателно решение
№3/2012 година на ОСГК на ВКС се приема, че в приложното поле на чл.
537, ал. 2 от ГПК са само констативните нотариални актове. Искане за отмяна на конститутивен нотариален акт е
недопустимо да бъде разгледано наред с главния иск, в случая за нищожност, тъй
като защитата на заявените права се осъществява чрез вписването на исковата
молба, както и на постановеното в исковото производство съдебно решение. Поради
това именно производството по отношение на тях следва да бъде прекратено.
Представените към исковата молба писмени доказателства са
допустими и относими към правния спор и като такива същите следва да бъдат
приети от съда с настоящия му съдебен акт. Последният е родово и местно
подсъден на настоящия съд в съответствие с чл. 365 от ГПК. С отговора на
исковата молба са представени от ответната страна писмени доказателства, както
и са направени от нея със същия доказателствени искания по които съдът ще се
произнесе в рамките на откритото съдебно заседание след изслушване на ищците,
на които в тази връзка и насока следва да бъде предоставена възможност да се
запознаят с тях и изразят съответно становище.
Също с
отговора на исковата молба е направено от ответната страна искане от ответника
да бъде конституирана като трето лице- помагач на негова страна община Созопол.
Искането е мотивирано с това, че общината като страна в процеса ще съдейства с
документи, касаещи разрешаването и строителството като цяло и като такава ще
може да бъде задължена да представи цялата строителна документация по делото. На
последно място се изтъква, че решението по настоящия спор би имало значение и с
оглед разпределяне отговорностите между страните, съобразно дословния запис в
постъпилата по делото допълнителна писмена молба, съдържаща уточнения в тази
насока.
Това искане съдът намира за неоснователно. Приложимата спрямо
същото норма на чл. 219, ал. 1 от ГПК изисква наличие на правен интерес.
Връзката между страните по спора и третото лице, а оттам и правният интерес
произтичат от материалноправните им отношения. Такива за третото лице са
случаите, в които по изключение решението простира своята СПН и върху него,
т.е. извън спорещите по делото - например при другарство; при прехвърляне на
спорното право по време на висящността на процеса за разрешаването на този спор
в хипотезата на чл. 226, ал. 2 от ГПК; когато лице е дало в обезпечение на чужд
дълг своя вещ в залог или ипотека и изпълнението на кредитора е насочено спрямо
нея; в хипотезата на чл. 457, ал. 4 от ГПК - от страна на присъединен взискател
или когато трето лице е засегнато от въвод във владение и претендира свои права
върху присъдения имот. В други случаи интересът произтича от необходимостта да
се упражни превантивна защита срещу установена от закона регресна отговорност -
между солидарни съдлъжници; при евикция; при конкуренция на права; когато се
оспорва общ правопораждащ за субектите на правото юридически факт, например в
производство по чл. 74 от ТЗ. Когато третото лице е правоприемник на оспорено
право, то има интерес да подпомага праводателя си, тъй като правата му са
производни от неговите.
Интересът на главната страна, която привлича помагач
произтича от необходимостта да постигне удовлетворяващо тезата й решение, а при
негативен резултат, да обвърже третото лице с мотивите му така, че да се улесни
последващото производство, което подпомаганата страна ще води в защита на своя
интерес спрямо подпомагащата. При всички
случаи в крайна сметка привличащата страна и привлеченото лице трябва да имат
общ интерес, решението да е изгодно за привличащия. В случая не е налице нито една от горните материалноправни
зависимости в отношенията между подпомагана и подпомагаща страна, включително
липсва общ интерес от отхвърлянето на иска, заведен от ищците-физически лица против
ответника-търговско дружество.
Съдът
намира, че следва да укаже на страните, че на основание чл. 154 от ГПК всяка от
тях носи доказателствена тежест относно тези факти, от които извлича изгодни за
себе си правни последици. Разпределението на доказателствената тежест следва
непосредствено от приложимата правна норма, както и от изразените от страните
защитни тези в настоящото производство. При предявени искове с посочените
по-горе правни основания ищцовата страна е тази, която следва, в условията на
главно и пълно доказване, да установи обстоятелствата, съставляващи
фактическото основание на исковете и, т. е. твърдяното основание за нищожност
на сделката и по-точно, че към момента на учредяването на договорната ипотека
нейният обект не може да бъде предмет на правна сделка, съответно учредяването
и е от лице, което не е негов собственик. Ответникът по делото - юридическо лице
е този, който също при условията на пълно главно доказване следва да установи
въведените от него в процеса с отговора на исковата молба и твърдения по
съществото на спора, включително тези за действителност на процесната сделка,
съобразно тяхното изложение на това място.
Ето
защо, по изложените съображения и на основание чл. 140 от ГПК, Бургаският
окръжен съд
О П
Р Е Д
Е Л И :
ПРИЕМА
за разглеждане предявените от Б.П.П., ЕГН **********,***, К.Л.Г., ЕГН **********
и В.Д.П., ЕГН **********,*** чрез процесуалния им пълномощник със съдебен адрес
*** против „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК121830616, със седалище град София и адрес на
управление ул. „Московска“ №19, представлявано от Виолина Маринова Спасова и
Доротея Николаева Николова искови претенции за прогласяване нищожността на
договор за учредяване на договорна ипотека върху следния недвижим имот, а
именно: ателие за творческа дейност №2 с идентификатор № 67800.504.205.1.28,
находящо се в жилищна сграда с идентификатор № 67800.504.252.1, на кота -2.56
м. в сутерена на имот с идентификатор № 67800.504.252 или УПИ XXV-1676, квартал
86 по плана на град Созопол, Бургаска област с площ от 663.33 квадратни метра, при граници: УПИ XXI-1675,
УПИ XXII-1675, УПИ VI-1671,1672, УПИ XIV-1678, с площ от 63 кв. м., състоящо се
от дневна с кухненски кът, две спални, баня с тоалетна, антре и тераса, при
съседи: на същия етаж - имоти с идентификатори №№ 67800.504.252.1.38;
67800.504.202.1.37; 67800.504.252.1.40; 67800.504.252.1.39; 67800.504.252.1.27,
над обекта - имот с идентификатор № 67800.504.252.1.5, ведно с 14.54 кв. м.
идеални части от общите части на сградата и съответните идеални части от
правото на строеж върху гореописаното място, обективиран в нотариален акт №
174, том III-4, рег. № 7250, дело № 526/2007 година на нотариус с рег. № 342 в
НК, с район на действие Бургаския районен съд поради противоречие със закона.
ПРЕКРАТЯВА
производството по настоящото гражданско дело №398/2018 година по описа на
Бургаския окръжен съд по исканията на Б.П.П., ЕГН **********,***, К.Л.Г., ЕГН **********
и В.Д.П., ЕГН **********,*** чрез процесуалния им пълномощник със съдебен адрес
*** да бъде отменен нотариален акт за договорна ипотека № 174, том III-4, рег.
№ 7250, дело № 526/2007 година на нотариус рег. № 342 в НК, с район на действие
Бургаския районен съд, както и да бъде постановено заличаване на извършените
вписвания на така учредената ипотека в Службата по вписвания - град Бургас по
съответните партиди - под №№ 1 и 5.
ОСТАВЯ
без уважение искането на „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК121830616, със седалище град София
и адрес на управление ул. „Московска“ №19, представлявано от Виолина Маринова
Спасова и Доротея Николаева Николова да бъде конституирана като трето лице-
помагач на негова страна община Созопол.
ПРИЕМА
приложените към исковата молба, по повод на която е образувано настоящото
производство, писмени доказателства.
ОБЯВЯВА,
че по представените от ответната страна
писмени доказателства, както и по направените от нея със същия доказателствени
искания ще се произнесе в рамките на откритото съдебно заседание.
НАСРОЧВА
делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 28.09.2018 година - 10.30 часа, за която дата и час да
се призоват страните.
Настоящото
определение, в частта, в която е прекратено производството по делото по
посочените искания на ищците и е оставено без уважение искането на ответника за
конституиране на негова страна на трето лице-помагач подлежи на обжалване с
частна жалба в едноседмичен срок от връчването му пред Бургаския апелативен
съд.
В
останалата част същото е окончателно и не подлежи на обжалване.
Препис
от настоящото определение да се връчи на страните по делото чрез процесуалните им
пълномощници на посочените от тях съдебни адреси, а препис от отговора на
исковата молба, приложенията към нея, допълнителното писмено уточнение да се
връчи на ищците по посочения по-горе начин.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: