РЕШЕНИЕ
№ 118
гр. Белоградчик, 28.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЕЛОГРАДЧИК, І-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Анна Ив. Кайтазка
при участието на секретаря Наташа Ст. Найденова
като разгледа докладваното от Анна Ив. Кайтазка Административно
наказателно дело № 20221310200122 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Т. С. Т. от с. Г., обл. В., ул. “Л.“ № ..., с ЕГН
**********, срещу НП № 304/27.05.2022 г. на Директора на РДГ – Берковица,
с което му е наложена „глоба” в размер на 300,00 лв. на основание чл.257 ал.1
т.1 от ЗГ, за нарушение на чл. 108 ал.3 от ЗГ.
В жалбата, се излага довод за не законосъобразност на наказателното
постановление и иска отмяната му, поради допуснато съществено нарушение
на материалния закон, опорочаващо издаденото НП – санкционирано
„допустителство“ без фактическият състав на деянието да е такъв. В с.з. се
явява процесуален представител – адвокат, на жалбоподателя, който
поддържа жалбата, твърди, че има неяснота на предмета на нарушението – не
е посочена в АУАН и НП фактическата обстановка, излагана в с. з. от
актосъттавителя, отново изтъква довода за липса на „допустителство“ и
претендира и разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител в с.
1
з., но в писмена защита взема становище по същество на казуса – че има
доказано извършено нарушение от жалбоподателя и че издаденото НП е
правилно и законосъобразно, поради което следва да се потвърди.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по
делото писмени и гласни доказателства, намери от фактическа страна
следното:
Жалбоподателят Т. С. Т. е лице, упражняващо частна лесовъдска
практика, неоспорено качество от страните / респ. неговата/ , въпреки липсата
на изрично доказателство в тази насока.
В това си качество – на лицензиран лесовъд, Т. Т., като представител на
ЮЛ, на 05.02.2022 г., получил позволително за сеч № 0654848, с очакван
добив на 85.0 плътни куб. м. дърва – лежаща маса, от вида черен бор / като
едра и средна дървесина и дърва за огрев / от отдел 381 ”д”, имот от ГФ,
собственост на ФЛ, в землището на с. П., общ. Р., като собственикът / ФЛ /
бил предоставил на ЮЛ – да осъществи сечта. Съгласно даденото
позволително, сечта е следвало да се извърши в периода 08.02.2022 г. до
31.03.2022 г., като добитите материали следвало да се извозят от сечището в
същия период.
На 12.02.2022 г. свидетелите И. Бл. И. и колегата му Д. В. – горски
инспектори при РДГ-Берковица, извършили проверка по ЗГ на сечището в с.
П., по цитираното по-горе позволително за сеч. Двата обходили сечището и
констатирали, че на терена има сеч и на не маркирани за отсичане дървета от
вида черен бор. Измерили диаметъра на пъните им – и по сортименна
ведомост изчислили кубатурата на същите, като ги сортирали на едра и
средна строителна дървесина и дърва за огрев. Т. бил уведомен и поканен да
присъства на проверката, но не се явил, тъй като заявил, че не е в района.
Поради допуснатото отсичане на немаркираните дървета
проверяващите приели, че на Т. следва да се състави АУАН за нарушение по
ЗГ. Своите констатации И. отразил в Констативен протокол - №
143834/18.02.2022 г., ведно с указания за съставяне на АУАН спрямо Т..
Протоколът бил подписан от И. , В. и Т..
Именно в изпълнение на разпореденото в констативния протокол,
веднага, също на 18.02.2022 г., И. Бл. И. съставил и АУАН № 304 от същата
дата на Т. Т., в неговото присъствие : за това, че “ като лице упражняващо
2
лесовъдска практика и получило Позволително за сеч № 0634848/05.02.2022
г., не е упражнил контрол по време на извеждане на сечта , с което е допуснал
отсичане на……. немаркирани с КГМ в основата на пъна“. Деянието е сочено
като осъществено в периода 05.02.2022 г.-12.02.2022 г., на територията на ТП
ДГС-Белоградчик, в землището на с. П., отдел 381 „д“. В реквизита
“законови разпоредби, които са нарушени от извършителя”, И. посочил
чл.108 ал.3 от ЗГ. Като свидетел, отбелязан като такъв на констатиране на
нарушението и същевременно и съставяне на акта, е вписан Д. Ванков.
Нарушителят подписал акта и получил копие от него, а в реквизита
“възражения“ – посочил, че имал здравословен проблем и последните два дни
не е ходил на сечището.
На 27.05.2022 г. въз основа на акт № 304/18.02.2022 г. на св. И., е
издадено обжалваното НП № 304/2022 г. на Директора на РДГ-Берковица,
предмет на делото.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът
прие:
Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е
основателна.
Несъмнено установени за съда са: на първо място обстоятелството на
качеството, което е имал жалбоподателят – лицензиран лесовъд. За това
обстоятелство не са представени изрични доказателства, но не се и оспорва от
страните. На следващо място, не се спори относно фактите, че за сечището по
позволително за сеч № 0654848/05.02.22г. документът – позволително е
получено именно от Т. Т.. Установи се /от констативния протокол за
проверката/, и гласните доказателства – показания на свид. И., дадени в с. з.,
че на 12.02.22 г. са установени в сечището сечени и немаркирани дървета,
като количеството им е определено по сортиментна ведомост, а видът им е
черен бор.
Съдът приема за истинни според него приобщените гласни
доказателства – свидетелски показания на св. И., а също така писмените
доказателства - представени с админ. наказателната преписка. От тези
доказателства за съда се изяснява, че Т., в качеството си на лицензиран
лесовъд, като получател на позволително за сеч, и следвайки да упражнява
контрол по провеждането й, чл.108 ал.3 от ЗГ, не е упражнил такъв, тъй като
3
се е стигнало до отсичане на немаркирани дървета.
Съдът не приема за основателен в случая и довода на представителя на
жалбоподателя, че фактическата обстановка по казуса в НП е различна от
съобщената от свидетеля по делото – той и актосъставител. Св. И. в с. з.
подробно разясни, че дърветата, които подлежат на сеч са два вида – едните,
при определени параметри – дебелина на ствола им /диаметър/ изрично се
маркират за сеч с КГМ, другите – по-тънки, с диаметър по-малък от 14 см. на
височината от 1,30 м. – не подлежат на такава маркирация. Свидетелят показа
още, че в конкретното сечище е имало неправомерно рязани и от двата вида
дървета – подлежащи на маркиране и не, като той и колегата му са измерили
диаметрите само на тези, които е следвало да са с поставена КГМ и тях са
вписали като кубатура в КП и АУАН. Т. е. за тях само е и потърсена
отговорност. Останалите дървета, не са измервани от проверяващите ,“не са
взети под внимание“, както се изрази свидетелят – поради което и не са
предмет на обвинението. Ето защо, съдът приема, че тъй като това е в интерес
на нарушителя – търси му се отговорност за по-малко количество от
действително неправомерно добитите дърва, то не посочването в АУАН,
респ. в НП на начинът на измерване на отрязаните дървета и респ. не
отразяване въобще на другите, не подлежащи на маркиране дървета за сеч и
отсечени без да е било разрешено, не е във вреда на Т. и не накърнява правата
му.
При издаването на НП обаче, съдът счита за допуснато едно наистина
съществено процесуално нарушение на ЗАНН и ЗГ, което налага отмяната
на постановлението – липса на законово предвидено наказание за елемента
„допустителство“ в конкретния казус, при установеното неправомерно
поведение иначе на Т., така както текстово му е приписано нарушението.
Възражението на защитата на жалбоподателя за изпълнително деяние
под формата на „допустителство“ се явява основателно. Този термин –
„допуснал“, като конкретно изпълнително деяние е използван и в АУАН и в
НП, като резултат от не упражнен контрол. Действително „допустителството“
съгласно чл.10 от ЗАНН се наказва само в изрично предвидени случай. В
хипотезите на чл.257 ал.1 от ЗГ – съдът открива предвидена такава
отговорност единствено по т.6 и т.7, но те нямат отношение въобще към
настоящия казус / свързани са с нерегламентирано допускане на строителство
4
в горски територии или други дейности, от неправоспособни лица/ .
Относно довода на представителя на жалбоподателя за не носене на
отговорност по чл.108 ал.3 от ЗГ, тъй като Т. е само получател на
позволителното за сеч, а не лице, на което то е издадено – съдът не намира
това за правилно. Несъвършенство на закона е израза в тази ал.3 „на когото е
издадено“, очевидно законодателят е имал предвид „получателя“ на
позволителното, тъй като същевременно в ал.2 на чл.108 е предвидено, че
този документ се издава на лице, което е „вписано в публичния регистър за
упражняване на лесовъдска практика“ и именно затова ал.3 вменява това лице
да извършва „ контрол и взема мерки за предотвратяване и спиране на
незаконни действия по извършването на добива на дървесина”. Само
лесовъдът може да упражнява този контрол. Иначе, формално лицата на
които се издава не винаги са лесовъди, напротив в повечето случаи са
собствениците на горските имоти – ФЛ/ЮЛ, или такива взели ги за ползване
само, но тези лица нямат специалното качество „лицензиран лесовъд“. Така,
че няма спор за съда, че законодателят е искал да вмени отговорността
именно на лесовъда, който по см. чл.108 ал.2 ЗГ „е лице на което е издадено
позволителното“ т.е. неправилно назовано така, вместо „получател“ на
позволителното.
По изложените съображения, съдът намира, че обжалваното
наказателно постановление следва да се отмени, като неправилно и не
законосъобразно.
С оглед решението на съда по същество на казуса – да отмени
Наказателното постановление, и искането, направено от страна на
жалбоподателя, въззиваемата страна следва да бъде осъдена да заплати
направените от първия разноски за адвокатско възнаграждение в процеса.
Съобразно указаното в чл.18 ал.2 вр.чл.7 ал.2 т. 1 от НАРЕДБА № 1 от
9.07.2004 г. /в редакцията й до 04.11.22 г./ за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, съдът присъжда в тежест на наказващия орган,
претендираните от жалбоподателя разноски в размер на 300,00 лв. – за
адвокатско възнаграждение, и предвид представения по делото договор за
правна защита и съдействие с адвокат и пълномощно, удостоверяващ, и че
възнаграждението е платено, поради което и има доказателства, че разноските
са реално направени от жалбоподателя.
5
Водим от горното и на осн. чл.63 ал.1 от ЗАНН
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 304/27.05.2022 г.
на Директора на РДГ-Берковица, с което на Т. С. Т. от с. Г., обл. В., ул. „Л.“
№ ..., с ЕГН **********, е наложена „глоба” в размер на 300,00 лв. на
основание чл.257 ал.1 т.1 от ЗГ, за нарушение на чл. 108 ал.3 от ЗГ.
ОСЪЖДА РДГ-БЕРКОВИЦА, с адрес гр. Б., обл. М., ул. „М. К.” № ...,
ДА ЗАПЛАТИ на Т. С. Т. от с. Г., обл. В., ул. „Л.“ № ..., с ЕГН **********,
направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
300,00 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
Съд - Видин в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Белоградчик: _______________________
6