№ 1550
гр. Русе, 08.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Милен Ив. Бойчев
при участието на секретаря А.П.Х.
като разгледа докладваното от Милен Ив. Бойчев Гражданско дело №
20224520100187 по описа за 2022 година
за да се произнесе, съобрази:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 422,
ал.1 ГПК вр. чл. 79, ал.1 и чл.92 ЗЗД.
Постъпила е искова молба от „Теленор България” ЕАД срещу Л. Й. Г., в
която се твърди, че страните са били в облигационни отношения по повод
сключени няколко договора за мобилни услуги: № ******* от 29.08.2018г.,
№ ***** от 21.09.2018г.,№ **** от 08.10.2018г., Допълнително споразумение
№ **** от 15.03.2019г. към Договор за лизинг от 15.03.2019г., Допълнително
споразумение №**** от 21.05.2019г., Допълнително споразумение №**** от
21.05.2019г., по силата на които на ответника били предоставени мобилни
услуги за няколко номера, както и мобилно устройство на лизинг.
Твърди се, че ответникът не е изпълнил свои парични задължения,
начислени му в 4 бр. фактури, издадени в периода м.май.2019г. – м.септември
2019г.: Фактура №********** от 15.05.2019г., издадена за отчетен период
15.04.2019-14.05.2019г. на стойност 142.79 лв., като след приспадане на
надвнесено плащане на задължение от предходен отчетен период в размер на
7.98 лв., претендираната сума по фактурата е 134.81 лв., Фактура №
***/15.06.2019г. е издадена за отчетния период 15.05.2019-14.06.2019г.на
стойност 101.05 лв., Фактура № ***/15.07.2019г. издадена за отчетния период
1
15/06/2019-14/07/2019г. на стойност 84.55 лв.
Поради незаплащане на задълженията по тези фактури, договорите
между страните били предсрочно прекратени по вина на ответника, поради
изпадането му в забава и ищецът е издал фактура № ***/15.09.2019г.,
включваща задължение за заплащане на неустойки за предсрочното им
прекратяване в общ размер на 319.10 лв., както и предсрочно изискуем
остатък от лизингови вноски за предоставеното с договора за лизинг мобилно
устройство SAMSUNG Galaху J4 P1us Dua1 B1ack в общ размер на 277.21 лв.
с вкл. ДДС.
Предвид това, че ответникът не изпълнил задълженията си по
издадените фактури, дружеството депозирало заявление по чл. 410 от ГПК до
Районен съд - Русе, въз основа на което било образувано ч.гр.д. № *** от
2021г. и издадена заповед за изпълнение.
С оглед дадени указания от съда за предявяване на иск за установяване
на вземането, се моли да бъде постановено съдебно решение, с което да се
признае за установено съществуване на задължение на ответника към
ищцовото дружество в размер на 916,72 лв., представляващи сбор от
задълженията му по горепосочените фактури, а именно по фактура №
********** от 15.05.2019 г., фактура № *** от 15.06.2019 г., фактура № ***
от 15.07.2019 г. и фактура № *** от 15.09.2019г., ведно със законната лихва от
подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането.
Претендират се и направените по делото разноски.
В срока по чл.131 ГПК особеният представител на ответника, назначен
по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК изразява становище за допустимост, но за
неоснователност на предявеният иск, както и за неговата недоказаност.
Възразява се и че клаузите за неустойка в процесните договори са нищожни
поради накърняване на добрите нрави и неравноправност по смисъла на
Закона за защита на потребителите. Поради това се моли предявените искове
да бъдат изцяло отхвърлени.
Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие
за установено от фактическа страна следното:
Няма спор по делото, а и се установява от представените писмени
доказателства, че между страните по делото са възникнали облигационни
отношения по силата на няколко договора и допълнителни споразумения към
2
тях: 1. Договор за мобилни услуги № ******* от 29.08.2018г. относно
предоставени мобилни номера *** и ****, пренесени от друга мрежа в
Теленор, 2. Договор за мобилни услуги № ***** от 21.09.2018г. относно
мобилен номер ***, пренесен от друга мрежа в Теленор, със стандартна
месечна абонаментна такса 10.99 лв. с вкл. ДДС, 3. Договор за мобилни
услуги № **** от 08.10.2018г. за предоставен мобилен телефонен номер ***,
със стандартна месечна абонаментна такса 16.99 лв. с вкл. ДДС и мобилно
устройство HUAWEI Telenor 4G MiFi., 4. Допълнително споразумение №****
от 15.03.2019г. към Договор за мобилни/фиксирани услуги и Договор за
лизинг от 15.03.2019г., по силата на което за мобилен номер *** влиза в сила
нов абонаментен план, а на клиента е предоставен мобилен телефонен апарат
SAMSUNG Galaхy J4 P1us Dua1 B1ack. Предоставянето на устройството е
уговорено от страните в отделен договор за лизинг, съгласно който общата
цена на лизинговата вещ е 335.57 лв. с вкл. ДДС. За ползването й, на
основание чл. 3, ал. 1 от договора за лизинг, лизингополучателят се
задължава да извърши двадесет и три месечни лизингови вноски в размер на
14.59 лв. с вкл. ДДС всяка, като е предвидено те да се фактурират заедно с
месечните сметки за ползваните през отчетните периоди мобилни услуги чрез
номера, 5. Допълнително споразумение №**** от 21.05.2019г., съгласно
което за мобилен номер *** влиза в сила нов абонаментен план, със
стандартна месечна абонаментна такса 24.99 лв. с вкл. ДДС и 6.
Допълнително споразумение №**** от 21.05.2019г. съгласно което за
мобилен номер **** влиза в сила нов абонаментен план, със стандартна
месечна абонаментна такса 16.99 лв. с вкл. ДДС.
В периода м.май.2019г. – м.септември 2019г. ищцовото дружество е
издало на името на ответника 4бр. фактури:
Фактура №********** от 15.05.2019г., за отчетен период 15.04.2019-
14.05.2019г. включваща следните задължения: за мобилен номер *** месечна
абонаментна такса 12.49 лв., временно възстановяване на изходящия трафик
1.24 лв., такса за спиране на номер 0.75 лв. и Допълнителни Услуги Мобилен
Интернет 6,66 лв., които са в общ размер на 25.37 лв. с вкл. ДДС, лизингова
вноска за мобилен телефонен апарат SAMSUNG Galaxy J4 P1us Dua1 B1ack -
14.59 лв. с вкл. ДДС, за мобилен номер *** месечна абонаментна такса 9.16
лв., Временно възстановяване на изходящия трафик 1.24 лв. и такса за
спиране на номер 0.75 лв., които са в общ размер на 13.38 лв. с вкл. ДДС; за
3
мобилен номер *** месечна абонаментна такса 14.16 лв. и такса за спиране на
номер 0.75 лв., които са в общ размер на 17.89 лв. с вкл. ДДС; за мобилен
номер **** месечна абонаментна такса 9.16 лв., Временно възстановяване на
изходящия трафик 1.24 лв., Международни разговори 4.98 лв., Разговори към
други национални мобилни мрежи 25.23 лв., Разговори с Теленор 15.95 лв.,
Разговори с фиксирани мрежи 2.32 лв. и такса за спиране на номер 0.75 лв.,
които са в общ размер на 71.56 лв. с вкл. ДДС. Общата сума начислена във
фактурата, е 142.79 лв., като след приспадане на надвнесено плащане на
задължение от предходен отчетен период в размер на 7.98 лв., претендираната
сума по фактурата е 134.81 лв.
Фактура № ***/15.06.2019г. за отчетния период 15.05.2019-14.06.2019г.
и включваща за мобилен номер *** месечна абонаментна такса 27.54 лв. и
такса за спиране на номер 0.75 лв., които са в общ размер на 33.95 лв. с вкл.
ДДС, лизингова вноска за мобилен телефонен апарат SAMSUNG Galaxy J4
P1us Dua1 B1ack - 14.59 лв. с вкл. ДДС; за мобилен номер *** месечна
абонаментна такса 9.16 лв. и такса за спиране на номер 0.75 лв., които са в
общ размер на 11.89 лв. с вкл. ДДС; за мобилен номер *** месечна
абонаментна такса 14.16 лв. и такса за спиране на номер 0.75 лв., които са в
общ размер на 17.89 лв. с вкл. ДДС; за мобилен номер **** месечна
абонаментна такса 18.19 лв. и такса за спиране на номер 0.75 лв., които са в
общ размер на 22.73 лв. с вкл. ДДС. Общата сума начислена във фактурата, е
101.05лв.
Фактура № ***/15.07.2019г. издадена за отчетния период 15/06/2019-
14/07/2019г. и включваща за мобилен номер *** месечна абонаментна такса
24.99 лв. с вкл. ДДС, лизингова вноска за мобилен телефонен апарат
SAMSUNG Galaxy J4 Р1ив Dua1 B1ack -14.59 лв. с вкл. ДДС; за мобилен
номер *** месечна абонаментна такса 10.99 лв. с вкл. ДДС, за мобилен номер
*** месечна абонаментна такса 16.99 лв. с вкл. ДДС; за мобилен номер ****
месечна абонаментна такса 16.99 лв. с вкл. ДДС. Общата сума начислена във
фактурата, е 84.55 лв.
След предсрочното прекратяване на договорите за мобилни услуги,
сключени между „Теленор България" ЕАД и ответника, при условията на
които са ползвани посочените номера ***, ***, *** и ****, по вина на
ответника поради изпадането му в забава, ищецът е издал фактура №
***/15.09.2019г., включваща задължение за заплащане на неустойки за
4
предсрочното им прекратяване в общ размер на 319.10 лв., както и
предсрочно изискуем остатък от лизингови вноски за предоставеното с
договора за лизинг мобилно устройство SAMSUNG Galaху J4 P1us Dua1
B1ack в общ размер на 277.21 лв. с вкл. ДДС.
Размерът на неустойката за номер *** е 142.84 лв. за номер *** е 27.48
лв., за номер *** е в размер на 106.30 лв. , за номер **** е 42.48 лв.
По депозирано от дружеството заявление по чл. 410 ГПК е образувано
ч.гр.д.№***/2021г. по описа на РС – Русе и издадена срещу ответника Л. Й. Г.
заповед за изпълнение за сумите: 916,72 лв., ведно със законната лихва върху
нея считано от 31.05.2021г. до изплащане на вземането, 25лв. държавна такса
по делото и 360лв. адвокатско възнаграждение. Претендираната сума е
дължима за незаплатени месечни абонаментни такси, услуги, лизингови
вноски и неустойки по горепосочените договори допълнителни споразумения
и за които суми са издадени описаните четири фактури. Заповедта е връчена
на длъжника по реда на чл. 47, ал.5 ГПК.
Според заключението на изготвената по делото икономическа
експертиза, процесните четири фактури са осчетоводени в ищцовото
дружество съобразно правилата за това, като общият размер на задълженията
по тях е 924,70лв., в която сума са включени дължими за три отчетни периода
суми за месечни еднократни такси съгласно уговореното в договорите с
ответника, разговори, данни, съобщения, лизингови вноски и неустойки. След
приспадане на отстъпка от една от месечните такси, за което има издадено
кредитно известие за сумата -7,98лв., дължимата и неизплатена от ответника
сума по четирите фактури възлиза на 916,72лв.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Искът за установяване на вземането на ищцовото дружество по
издадената в негова полза заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е предявен в
срока по чл. 415 ГПК и след дадени от съда указания по реда на чл. 415, ал.1
т.2 ГПК, поради което се явява процесуално допустим.
Видно от представените по делото и неоспорени писмени
доказателства, между страните са възникнали твърдяните в исковата молба
облигационни отношения. Установяват се и какви са правата и задълженията
на страните по тях, съответно какви са дължимите от ответника месечни суми
за ползваните няколко мобилни номера – абонаментни такси, електронни
5
съобщения, разговори и пр., както и какви са дължимите лизингови вноски за
предоставените на лизинг мобилни устройства. В претендираните за
заплащане фактури подробно са посочени потребените услуги от ответника,
периода за който се отнасят, тяхното количество и стойност. Посочените са и
начислените лизингови вноски след прекратяване на договорите. Няма
основание да се приеме, че отразените във фактурите услуги не са
предоставени на ответника, а именно, че не му е осигурено ползването на
посочените мобилни номера, че с тях не са провеждани отчетените от
системата на мобилния оператор разговори и електронни съобщения. С оглед
естеството на предоставените по процесните договори услуги, следва в случая
да намери приложение разпоредбата на чл. 182 ГПК и да се приеме, че
ищцовото дружество с представените по делото фактури доказва
количеството и стойността на потребените от ответника услуги. Без данни за
нередовно водено счетоводство от дружеството или конкретно и основателно
(доказано) оспорване на определена таксувана услуга, съдът няма основание
да не зачете доказателствената стойност на представените по делото фактури
и приложения към тях.
Като изправна страна по процесните договори, ищцовото дружество е
прекратило същите и е начислило на ответника освен дължимите суми за
потребени мобилни услуги, а и неплатените лизингови вноски според
уговореното в договора, както и договорни неустойки. Размерът и
основанието за възникване на задължението за неустойка при предсрочното
прекратяване на услугите по вина или инициатива на потребителя, са уредени
от страните в изрични клаузи с идентично съдържание в съответните
договори. Според посочените клаузи, имащи идентично съдържание, в случай
на предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги по вина или по
инициатива на потребителя последният дължи неустойка в размер на сумата
от всички стандартни за абонаментния план месечни такси от прекратяването
на договора до края на първоначално предвидения срок на действието му,
като така определената неустойка не може да надвишава сумата от три
стандартни месечни абонаментни такси без вкл. ДДС.
Начислените неустойки по процесните договори са компенсаторни
договорни неустойки. Прекратените договори за мобилни услуги, за което
прекратяване длъжникът отговаря обуславя зачетен от правния ред интерес за
кредитора да бъде възмезден за вредите от неизпълнението – чл. 88, ал. 1 изр.
6
второ ЗЗД. Предвидима вреда към момента на сключване на договора при
предсрочното му прекратяване е нереализирана печалба от ползването на
номера в рамките на уговорения срок. При положение, че за целия срок на
действие на договора, операторът би реализирал печалба от месечни
абонаментни такси и вероятно суми над техния размер за допълнително
потребление, санкцията за неизпълнение на насрещната страна, поради
виновното поведение на която договорното правоотношение е било
прекратено преди изтичане на уговорения срок, клаузата за заплащане на
неустойка до оставащия срок на договора, но ненадхвърляща трикратния
размер на дължимите стандартни месечни такси, не може да бъде определена,
като неравноправна. Самият факт на съразмеряване на дължимата неустойка с
размера на стандартния месечен абонамент по договора не следва да се
оценява като създаване на задължение за престация от страна на потребителя
без наличие на насрещна такава, което да го постави в неравноправно
положение. Така определен, размерът на неустойката кореспондира на нейния
характер на отнапред определено обезщетение за вреди, които не трябва да се
доказват и не може да се разглежда като израз на несъответствие с присъщите
й функции. Същият извод важи и по отношение на предвидената неустойка в
случай на предоставено към абонаментния план устройство за ползване на
услуги, чийто размер се формира от разликата между стандартната цена на
устройството (в брой, без абонамент) съгласно действаща към момента на
сключване на договора ценова листа, и заплатената от потребителя цена в
брой или обща лизингова цена. Тази неустойка отговаря на изискването за
добросъвестност и не води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца и потребителя, поради което не е неравноправна
по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП, в който смисъл е направил възражение
процесуалният представител на ответника.
По изложените съображения предявените искове следва да бъдат
изцяло уважени, като при постановяване на диспозитива на решението си
съдът следва да съобрази настъпилата промяна в наименованието на
ищцовото дружество, което към момента е „Йеттел България“ ЕАД.
При този изхода на спора в тежест на ответника следва да се възложат
направените от ищцовото дружество разноски за настоящото производство в
размер на 125лв. държавна такса, 360лв. адвокатско възнаграждение и 200лв.
депозит за особен представител на ответника и 200лв. за възнаграждение на
7
вещо лице или общо 885лв., както и за заповедното производство по ч.гр.д.
№***/2021г. в размер на 385лв.
Така мотивиран, районният съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Л. Й. Г. ЕГН********** с
постоянен адрес гр. Русе, *********** дължи на „Йеттел България“ ЕАД
(с предишно наименование „Теленор България” ЕАД) с ЕИК130460283, със
седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Младост“ 4, Бизнес парк
София, сграда №6 сумите: 916,72 лв., ведно със законната лихва за забава,
считано от 31.05.2021г. до окончателното й изплащане, за която сума е
издадена Заповед №***/01.06.2021г. за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№***/2021г. по описа на РС-Русе.
ОСЪЖДА Л. Й. Г. ЕГН********** с постоянен адрес гр. Русе,
*********** да заплати на „Йеттел България“ ЕАД с ЕИК130460283, със
седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Младост“ 4, Бизнес парк
София, сграда №6 сумата от 885лв. разноски за настоящото производство и
сумата от 385лв. разноски за заповедното производство по ч.гр.д.№***/2021г.
по описа на РС – Русе.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Русе в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
8