РЕШЕНИЕ
№ 2725
гр. София, 11.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 114 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА
при участието на секретаря СИЛВИЯ М. МИЛАНОВА
като разгледа докладваното от ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА Административно
наказателно дело № 20231110215542 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и
наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на П. Г. Д. ЕГН ********** против Наказателно постановление
№ BG2023/5800-265/НП от 25.09.2023г., издадено от Директора на Териториална дирекция
„Митница” София на Агенция „Митници”, с което на жалбоподателя на основание чл. 233,
ал. 1 от ЗМ е наложена глоба в размер на 4 127,05 лева и на основание чл. 233, ал. 6, вр. ал. 1
ЗМ в полза на държавата е отнет предмета на нарушението.
В жалбата са наведени конкретни доводи незаконосъобразност на НП, въз основа на
които е направено искане за отмяна на атакувания акт. Конкретно се навеждат твърдения, че
процесните смартфони и слушалки са били за лична употреба. Алтернативно са наведени
доводи за маловажност на нарушението.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован чрез процесуалния си
представител, не се явява и не изпраща представител. В молба от 13.03.2024г.
процесуалният представител на жалбоподателя изразява становище по същество, като
отново моли за приложението на чл. 28 ЗАНН.
Въззиваемата страна чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и моли НП
да бъде потвърдено. Представя писмени бележки. Претендира присъждането на
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като прецени обхвата на съдебния контрол, събраните по делото доказателства
1
и направените доводи, намира следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуални легитимирано лице и
срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което същата е процесуално
допустима.
След преценка на събрания по делото доказателствен материал, съдът прие от
фактическа страна следното:
На 18.04.2023 г. в гр. София, митнически служители от МП Летище София - пътници,
в състав: Н. Г., Захари Николов и Надежда Бучова изпълнявали служебните си задължения в
салон „Пристигане“ на Терминал 2, МП Летище София-пътници, като извършвали проверка
на пътниците, пристигащи с полет № LH 1426 от Франкфурт/Република Германия за София,
България.
Около 14.20 часа, при преминаване през „Зелен коридор - нищо за деклариране“
свидетелят Н. Г. спрял за проверка пътник, който при поискване на документ за
самоличност бил установен като П. Г. Д., ЕГН **********, български гражданин с лична
карта №**, издадена на 29.03.2023 г. от МВР Русе. Мястото, на което бил спрян пътникът
било в зоната за митнически контрол, Летище София, Терминал 2, салон „Пристигане“,
която била с ясно разграничени коридори, обособени с различни цветове и светещи табели с
надпис „Червен коридор - за деклариране“ и „Зелен коридор - нищо за деклариране“ на
български и на английски език. Преди навлизане в зоната за митнически контрол, около
лентите за получаване на чекиран багаж на пътниците имало обозначителни табели,
указващи задължението за деклариране при преминаване на границата на различни езици. В
текста на указателните табели се съдържала и нормата за безмитен внос на стоки от пътници
с въздушен транспорт, неподлежащи на деклариране, а именно стоки на стойност до 430
евро.
П. Д. бил попитан от митническите служители откъде пристига, има нещо за
деклариране и какво съдържа багажа му. Д. отговорил, че пристига от САЩ през Германия,
че няма нищо за деклариране и че багажът му съдържа лични вещи.
П. Д. бил поканен в специализирано помещение за извършване на щателна митническа
проверка на ръчния и регистриран багаж. Митническите служители Н. Г. и Захари Николов
извършили митническа проверка на багажа на П. Д., за което бил съставен протокол за
извършена митническа проверка № 23BG005106M013195/18.04.2023 г. по описа на Агенция
„Митници“.
В хода на проверката било установено наличието на два броя нови смартфони и един
чифт нови слушалки, а именно: един брой iPhone 13 mini 512 GB Starlight
IMEI:352377637684750 Serial № JW40G4GWTY; един брой iPhone 14 Pro Max 256 GB Space
Black IMEI:358497891181451 Serial № LC9F54DR6C и един чифт Air Pods (3rd generation)
with MagSafe Charging Case Serial № JDFYKQN2P9.
Били снети писмени обяснения от П. Д., в които същият посочил, че не пренася
никакви предмети с търговска цел и всичко в багажа му е лични вещи.
2
Към него момент П. Д. бил представител на търговско дружество със седалище в
САЩ, бил и управител и едноличен собственик на капитала и на българско дружество –
„ДЯК” ЕООД.
При така констатираното свидетелят Н. Г. съставил срещу П. Д. акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/ № BG18042023/5800/М-429 за нарушение на чл. 233,
ал. 1 ЗМ. Актът бил предявен на нарушителя и бил подписан с възражения. Препис от акта
бил връчен на жалбоподателя.
Недекларираните по установения ред стоки били задържани на основание чл. 41 от
ЗАНН, с разписка № 23004032 от 18.04.2023 г. към протокол за извършена митническа
проверка № 23BG005106M013195 от 18.04.2023 г.
С приемо-предавателен протокол № 89 от дата 25.04.2023г. по описа на ТД Митница
София, гореописаните стоки били предадени на МОЛ при МБ Летище - София, където били
заприходени със складова разписка № ********** от 25.04.2023г. по описа на ТД Митница
София.
Съгласно писмо рег. № 32-185488 от 17.05.2023г. от комисия, определена със заповед
на Директора на ТД „Югозападна” /сега „ТД Митница” – София/, до началника на Отдел
МРР при ТД Митница София – митническата стойност на предмета на нарушението е както
следва: 1 брой iPhone 13 mini 512 GB Starlight 1МЕГ352377637684750 Serial №
JW40G4GWTY – 1661,91 лева; 1 брой iPhone 14 Pro Max 256 GB Space Black
1МЕГ358497891181451 Serial № LC9F54DR6C – 2144,92 лева и 1 чифт Air Pods (3rd
generation) with MagSafe Charging Case Serial № JDFYKQN2P9 – 320,22 лева.
Преди издаване на НП, от страна на жалбоподателя били депозирани писмени
възражения, които били приети за неоснователни, поради което на 25.09.2023г. било
издадено атакуваното НП.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на приобщените в
хода на административнонаказателното производство и приети по делото писмени
доказателства, които подкрепят и дадените от свидетеля Н. Г. показания. Последният
пресъздава достатъчно конкретни и непротиворечиви сведения относно обстоятелствата, при
които е била извършена проверката, и констатациите, направени в резултат на нея, поради
което съдът му се довери изцяло.
Самата фактическа обстановка, не се оспорва от жалбоподателя, като възраженията,
които същият прави, касаят правната страна на спора, която ще бъде разгледана по-долу в
изложението на съда.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
АУАН е издаден от оправомощено лице по смисъла на чл. 230, вр. чл. 15, ал. 2, т. 10
ЗМ.
Съгласно чл. 230 ЗМ - митническите органи съставят актове за установяване на
3
митнически нарушения (АУМН). Това тяхно правомощие е посочено и в чл. 15, ал. 2, т. 10
от същия закон.
Актосъставителят Н. Г. е митнически орган, доколкото към датата на издаване на акта,
същият е изпълнявал длъжността старши инспектор в МП летище София при ТД Митница
София, Агенция „Митници”. Визираните по-горе разпоредби пряко делегира правомощия на
актосъставителя, поради което същият не се нуждае от допълнително оправомощаване от
когото и да било.
Материалната компетентност на лицето, издало НП, се установява от приобщената по
делото Заповед № ЗАМ - 988/32-220316 от 13.06.2023г. на Директора на Агенция
„Митници”.
Спазени са сроковете по чл. 34 ЗАНН за издаване на АУАН, както и шестмесечния
срок от образуване на административно наказателното производство за издаване на НП.
Както АУАН, така и НП съдържат всички задължителни реквизити, предвидени в
ЗАНН, от които може да бъде направен извод относно дата, място и време на извършване на
нарушението, както и обстоятелствата, при които това е станало.
По съществото на спора съдът намира следното:
Така събраните по делото доказателства сочат за извършено нарушение на чл. 233, ал.
1 ЗМ.
По делото безспорно се установява, че на 18.04.2023 г., на МП Летище София -
пътници, Терминал 2, салон „Пристигане“, жалб. П. Д. не е декларирал стоки - 2 (два) броя
нови смартфони и 1 (един) чифт нови слушалки, както следва: 1(един) брой iPhone 13 mini
512 GB Starlight IMEE352377637684750 Serial № JW40G4GWTY; 1(един) брой iPhone 14 Pro
Max 256 GB Space Black IMEE358497891181451 Serial № LC9F54DR6C и 1(един) чифт Air
Pods (3rd generation) with MagSafe Charging Case Serial № JDFYKQN2P9, превишаващи
определените в чл. 51а, ал. 2 от ППЗДЦС, във връзка с чл. 58, ал. 4 от ЗДДС прагове за
безмитен внос, а именно равностойността на 430.00 евро, като общата им митническа
стойност била в размер на 4 127,05 лева.
Съгласно чл. 58, от ал. 4 до ал. 8 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС),
чл. 51а от Правилника за прилагане на ЗДДС, чл. 41 от Регламент (ЕО) № 1186/2009 на
Съвета за установяване на системата на Общността за митнически освобождавания
(кодифицирана версия на Регламент 918/83) и чл. 21, ал. 1, т. 14 от Закона за акцизите и
данъчните складове, се допуска освобождаване от ДДС, вносни сборове и акциз при внос на
стоки, съдържащи се в личния багаж на пътници, които нямат търговски характер, до
определени парични прагове и количествени лимити. За „внос с нетърговски характер" се
счита вносът, който отговаря на следните условия: не се извършва редовно; състои се
изключително от стоки за лична или семейна употреба от пътниците или от стоки,
предназначени за подаръци; видът или количеството на стоките не са такива, че да
предполагат внос с търговска цел. На основание горепосочените разпоредби паричните
прагове за стоки, различни от стоките, за които се прилагат количествени прагове, са в
4
размер до 300 евро или равностойността им в български лева за пътници, пресичащи
сухопътни граници и до 430 евро или равностойността им в български лева за морски и
въздушни пътници.
Стойността на откритите в багажа на пътника стоки, превишава определените прагове
за безмитен внос, а именно равностойността на 430.00 евро, като същите е следвало да бъдат
декларирани за внос при влизането на пътника в Република България и да бъдат
представени за митническо оформяне и съответно заплащане на публични държавни
вземания.
С оглед на горното, съдът прие за неоснователни оплакванията в жалбата, че вещите са
за лична употреба и не подлежат на деклариране, тъй като са лично имущество. В тази
насока съдът съобрази и трайната съдебна практика, съгласно която последният възможен
момент за извършване на редовно деклариране, е преди началото на митническата проверка.
По делото се установи, че лицето се е намирало след началото на „Зелен коридор“ - „Нищо
за деклариране“, че не се е насочвало към „Червен коридор“ - „За деклариране“, не е правен
никакъв опит да изпълни задължението си за деклариране. С избора на коридор за
преминаване, лицето е извършило действията по деклариране на обстоятелството, че няма
нищо за деклариране.
С оглед на това, пренасяйки ги през държавната граница на Република България, без
знанието и разрешението на митническите органи, жалбоподателят виновно е осъществил
състава на нарушението по чл. 233, ал. 1 от ЗМ. Жалбоподателят е съзнавал задължението си
да декларира преносимите стоки /незнанието на закона не извинява/, като е съзнавал и
общата стойност на вещите, но въпреки това не го е сторил, с което е нарушил закона
съзнателно.
Съгласно разпоредбата на чл. 233, ал. 1 ЗМ - който пренесе или превози стоки през
държавната граница или направи опит за това без знанието и разрешението на митническите
органи, доколкото извършеното не представлява престъпление, се наказва за митническа
контрабанда с глоба от 100 до 200 на сто върху митническата стойност на стоките, или при
износ – стойността на стоките.
В конкретния случай наложената санкция е в предвидения от закона минимален
размер, поради което съдът не може да я ревизира.
Не е налице и маловажност на нарушението. Административното нарушение е на
просто извършване и включва бездействие на носителя на задължението за деклариране,
като конкретното нарушение не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от
други нарушения от същия вид. Още повече, че митническата стойност на вещите
значително надхвърля прага, след който следва задължението за деклариране.
По изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че обжалваното
наказателно постановление е правилно, законосъобразно и обосновано, издадено в
съответствие с изискванията на материалния закон и при съобразяване с процесуалните
правила, поради което същото следва да бъде потвърдено.
5
При този изход на делото претенцията на процесуалния представител на въззиваемата
страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява основателно.
Предвид липсата на правна и фактическа сложност на делото, съдът счита, че
юрисконсултското възнаграждението следва да се определи в предвидения в разпоредбата
на чл. 27е от Наредбата за заплащане на правна помощ минимален размер, а именно 80 лева.
Така мотивиран, Софийски районен съдия, НО, 114 състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № BG2023/5800-265/НП от
25.09.2023г., издадено от Директора на Териториална дирекция „Митница” София на
Агенция „Митници”.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д, ал. 3, вр. ал. 1 ЗАНН П. Г. Д. ЕГН ********** да
плати на Агенция „Митници” юрисконсултско възнаграждение в размер на 80,00 лева
/осемдесет лева/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – София град в 14-
дневен срок от съобщението до страните за неговото изготвяне на основанията, предвидени
в НПК, и по реда на глава XII от АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6