О П Р
Е Д Е Л Е Н И Е № 260295
гр.Пловдив,
04.03.2021г.
Пловдивски
окръжен съд - наказателно отделение, в закрито заседание на четвърти март две
хиляди двадесет и първа година в състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: Розалия Шейтанова
като
разгледа ЧНД № 290 по описа на съда за две хиляди двадесет и първа година, за
да се произнесе прецени следното:
Производството е по реда на чл.243, ал.5 от
НПК.
С Постановление от 15.01.2021г., Окръжна
прокуратура – гр.Пловдив, е прекратила наказателното производство по ДП № 80/2018г.
по описа на ОСО при Окръжна прокуратура Пловдив, водено за престъпление по чл.123,
ал.1 от НК.
Постановлението е обжалвано
от Т.К.К., имащ качество на пострадал по делото, чрез изрично упълномощен за
това процесуално действие повереник – адв.Т.Т., който намира извода на
прокурора за наличие на основания за прекратяване на наказателното производство
за неправилен и незаконосъобразен, тъй като според адв.Т., атакуваното
постановление не отговаря на пет съществени за защитата въпроса, поради което
настоява за връщане на делото за продължаване на разследването, с цел
изясняване на поставените въпроси.
Жалбата е допустима и подлежи
на разглеждане в настоящата процедура, но е неоснователна.
При постановяване на
обжалваното постановление, Прокурорът е приел за установено следното:
К.К.
бил служител на ***, ангажиран в секция *** гр. П.. В предприятието е назначен
на работа през м.юни 2007 г., като от м.март 2013 г. е заемал длъжността ***.
Основните му задължения включвали профилактика и поддръжка на изправността на
съоръженията и системите на осигурителната техника и участие при ремонтни
работи, обезопасяване и аварийно-възстановителни работи по осигурителната
техника.
На
12.03.2018г. сутринта К.К. бил на работното си място в района на гара П. –
разпределителна. Там на служителите била разпределена работата за деня, като на
К.К., заедно с колегата му свид. Ю.П., било възложено да охраняват съоръженията
от осигурителната техника на железопътни стрелки 129 и 131 в близост до А.
надлез, където предстояло извършване на работа с траверсоподбивна машина – чрез
нея се повдигали релсите и се подбивал баластът, като работата на техническите
специалисти била да следят за евентуални повреди по оборудването и тяхното
отстраняване. Съответно бил проведен и задължителният ежедневен инструктаж.
След
инструктажа К.К. и свид. Ю.П. отишли на определеното им място, където ж.п.
работници извършвали подбиване на железопътния път с траверсоподбивна машина В
– 41 UE1. Около 10 часа, свид. Ю.П. отишъл до паркинга, за да вземе
инструменти, докато К.К. останал на място, следейки работата на машината,
подбиваща в този момент баласта на стрелка 131, намираща се на ж.п. път № 1.
Избрал обаче неудачна позиция, заставайки между път № 1 и път № 2 и по този
начин поставяйки се в опасност да попадне в габарита (т.е. в обхвата на
външните очертания) на евентуално движещи се по тези линии железопътни състави,
още повече че в момента нямало необходимост от извършване от него на някакви
дейности по ремонт и поддръжка.
В
този момент в същия железопътен участък по път № 2 се задала траверсоподбивна
(ТПМ) машина 08-326, пътуваща от Пловдив за Димитровград, управлявана от ст. машинист свид. В.П., като в екипажа втори
машинист бил свид. И.С.. Машината се движела със скорост около 60 км/ч., която
била и допустимата в този участък. Намирайки се на разстояние около 200-300 м.,
свид. П. видял другата машина, ситуирана на път № 1, и намиращи се около нея
хора, както и човек (т.е. К.К.), стоящ между път № 1 и път № 2 и по този начин
намиращ се в опасност от засичане с габарита на подвижния състав. Старшият
машинист веднага започнал да подава звукови сигнали съобразно задължението му по чл. 410 ал. 1 от
Наредба № 58 от 02.08.2006 г. за правилата за техническата експлоатация,
движението на влаковете и сигнализацията в железопътния транспорт, издадена от
Министъра на транспорта, предвиждаща употребата им в случай на наличие на хора
на пътя на машината.
По
това време другата траверсоподбивна машина продължавала работата си по път № 1,
което било съпроводено с излъчването на изключително силен шум, затрудняващ
възприемането на други звуци и сигнали. Все пак част от работещите с нея
служители, сред които свидетелите М., Н.и
П. П., чули при приближаването на ТПМ 08-326
непрекъснато подаваните от машиниста й предупредителни сигнали. Те обаче
не били възприети от продължаващия да стои между път № 1 и път № 2 К.К. с гръб
към приближаващата машина, с което фактически не изпълнил задължителното
предписание на чл. 28, ал.1 от Наредба № 13 от 30.12.2005 г. за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд в железопътния транспорт, издадена от
Министерството на труда и социалната политика и Министерството на транспорта,
изискващо при приближаване на влак, маневрен състав, локомотив или друго возило,
длъжностното лице, което се движи покрай коловоза или текущия път, да се
отдръпне извън габарита и по възможност на разстояние над 4 м, без да застава в
габарита на друг коловоз или път.
Виждайки липсата на реакция от негова страна, свид. П. предприел
действия по спиране на съоръжението, но разстоянието било недостатъчно за
предотвратяване на инцидента. В резултат К.К. бил ударен от монтираната отдясно
на машината странична технологична (конструктивна) стълба, като в този момент
возилото се движело със скорост около 51-52 км/ч. Вследствие на удара на мъжа
била причинена тежка гръдна травма с двустранно счупване на ребра и с остро
нарушаване на дихателните движения, както и редица други увреждания. К.К.
паднал на място, като намиращите се наблизо железопътни работници - свидетелите М. С.и Ю. П.се опитали да му
окажат първа помощ. Бил подаден сигнал и на спешния телефон 112, но при пристигането
на медицинския екип пострадалият вече бил починал поради изключително тежките
травматични увреждания.
Извършената
по досъдебното производство съдебномедицинска експертиза (том 1, л.73-76) при
изследването на трупа на К. е установила наличието на двустранно счупване на
ребра по общо 5 фрактурни линии, разкъсване на плевралните листове двустранно,
наличие на 250 мл. кръв в гръдната кухина, счупване на дясната ключица,
счупване на тялото на осми гръден прешлен, разкъсно-контузна рана по гърба, разкъсно-контузна
рана в седалищната област, разкъсно-контузна рана по дясното ходило, охлузвания
и кръвонасядания по тялото, мозъчен и белодробен оток и разкъсно-контузна рана
вдясно челно. Според експертния извод, смъртта се дължи на тежка гръдна травма
с двустранно счупване на ребра по общо 5 фрактурни линии и формиране на гръден
капак с остро нарушаване на дихателните движения. По отношение на уврежданията
вещото лице е приело, че те са причинени по механизма на действието на твърд
тъп предмет и от действието на по-голяма сила и е възможно да са получени при
блъскане от подривна машина.
В
рамките на разследването е била извършена и железопътна експертиза (том 5, л.
2), която е отчела, че скоростта на ТПМ 08 326 в момента на удара е била около
51-52 км/ч. Това изследване в обстоятелствената си част е изчислило и че преди
удара машината се е движела със скорост 60 км/ч.
Била
е изготвена и химическа експертиза (том 2 л. 150), при която е била изследвана
кръвна проба, взета от трупа на К.К. при съдебномедицинското изследване. В
резултат е била установена концентрация на алкохол в размер на 0,67 на хиляда.
Анализирайки описаните факти,
приети за установени въз основа на събраните доказателства, прокурорът е
стигнал до извод, че правилната правна квалификация, по която би следвало да се
води разследването, не е тази по чл.123, ал.1 от НК, а евентуално тази по чл.343,
ал.1, б.“в“, предл.1 вр. чл.342, ал.1 от НК, тъй като траверсоподбивната машина, участвала в инцидента, отговаря на
характеристиките на подвижен железопътен състав според §1 т.12 от Допълнителните
разпоредби на Закона за железопътния транспорт, защото е превозно средство,
което се движи на собствени колела по железопътни релси, а от друга страна,
инцидентът е настъпил в момент на придвижване на железопътния състав от едно
място към друго, а не при извършване на специфичната работа, за която е
предназначена машината (подбиване на траверси). Независимо от това е прието, че
въпроса с правната квалификация е без значение за фактите по делото, тъй като и
двата състава изискват изследване за евентуално допуснати нарушения на
нормативно установени правила при упражняване на правно регламентирана дейност.
Въз основа на събраните
доказателства, прокурорът е направил извод,
че железопътното произшествие, вследствие на което е настъпила смъртта на К.К.,
не е в причинна връзка с такива прояви на друго лице, които да са в състояние
да го идентифицират като автор на престъпление по чл.343 от НК. Настъпилият
вредоносен резултат е последица единствено от действията на пострадалия К.,
който е допуснал нарушение на чл.28, ал.1 от Наредба № 13 от 30.12.2005 г.,
след като е останал в рамките на габарита
при приближаването на возилото и въпреки подавания в продължителен
времеви отрязък предупредителен, звуков сигнал. Именно в резултат на това
нарушение е настъпил и ударът с конструктивен елемент на приближаващата машина.
Наред с това, по делото, с оглед характера на разкритите факти и съобразявайки
спецификите на транспортната дейност (а именно железопътна), при която
произшествието е настъпило, не се установява наличие на нечие друго
неправомерно поведение, в частност на машиниста на ТПМ 08 326. Уточнено е, че
правилата за безопасност в железопътния транспорт нормативно са регламентирани
в Наредба № 13 от 30.12.2005 г. и
Наредба № 58 от 02.08.2006 г., налице е и вътрешноведомствен акт – Правила за
движението на влаковете и маневрената работа в железопътния транспорт, одобрени
от генералния директор на НК „Железопътна инфраструктура“. От тези актове,
единствено в нормата на чл.410, ал.1 от Наредба № 58 от 02.08.2006 г. е налице
предписание за конкретно поведение на машиниста при поява на пешеходец на пътя
на возилото и то е за подаване на звуков сигнал „Внимание“ – именно което
действие и свидетелят П. е предприел. Други изисквания към поведението му тези
източници на задължения не предвиждат. За разлика от автомобилния транспорт,
който е регламентиран чрез Закона за движението по пътищата и Правилника за
приложението му, в които са предвидени норми за намаляване на скоростта и в
случай на необходимост – за спиране, когато възникне опасност за движението,
правилата за движение при железопътния транспорт не предвиждат аналогични на
тях разпоредби. И това е разбираемо с оглед неговата специфика, свързана с вида
на превозното средство, механизма и начина на сработване на отделните му части,
неговите тонаж, начин на привеждане в движение и спиране и др.
Така, според прокурора, въпросът
дали в по-ранен момент машинистът на железопътния състав е следвало да
предприеме действия по спирането му е ирелевантен за преценката за наличие на
неправомерно по смисъла на наказателния закон поведение, тъй като такова
действие не се изисква от специалните нормативни източници, регламентиращи
железопътния транспорт. Поради това е направен извод, че е налице случайно за
него деяние по смисъла на чл. 15 от НК, защото общественоопасните последици са
настъпили по причини, които не са в резултат на допуснати от него нарушения на
регламентираните правила за движение.
В заключение, прокурорът е
стигнал до извод за наличие на предпоставките за прекратяване на наказателното
производство поради липса на престъпление.
Описаната фактическа
обстановка е приета за установена въз основа на събраните по делото
доказателства. Направен е пълен и обстоен анализ на всички доказателства - изцяло
са кредитирани писмените доказателства и писмените доказателствени средства,
възприети са показанията на разпитаните свидетели, ползвани са и приобщените
веществени доказателства, възприети са и експертните заключения, цитирани вече
по-горе.
Съдът намира крайния извод на
Прокурора, за обоснован и законосъобразен, тъй като се подкрепя от събраните по
делото доказателства. Извършени са необходимите процесуални действия, при което
фактическата обстановка е изяснена, и не се налага събирането на нови
доказателства. Изяснени са всички въпроси, които е следвало и можело да бъдат
изяснени, фактите са установени правилно, като за това са ползвани годни
доказателствени източници.
При така установените факти,
съдът също намира, че в случая не са налице основания за търсене на наказателна
отговорност от дадено лице по повод смъртта на К.К.. По делото е изяснено, че К.К.
е бил най-опитният служител в своята сфера в предприятието, като всички негови
колеги са го търсили за съвет и консултации при разрешаването на сложни
въпроси. Несъмнено, предвид безупречната му репутация, той е бил запознат и с
всички изисквания за безопасност при работа, които неизменно е следвал до
датата на фаталния инцидент. Установено е, че преди започване на каквато и да е
дейност в предприятието, са провеждани подробни инструктажи, като такъв е
проведен и на 12.03.2018г., в който К.К. е взел участие, направил е и дължимото
от негова страна отразяване в документацията. Района, в който е следвало да се
работи на 12.03.2018г. е добре познат за всички членове от ангажираните екипи,
тъй като попада в територия, обичайно обслужвана от тях. От едната страна на
път № 1 няма други релсови пътища, като именно там са се намирали и членовете
на екипа на К.К., а от другата страна, на съответно отстояние, се намира и път
№ 2, по който се е движила машината, управлявана от свид.П., следваща
направление Димитровград, където да осъществи дейност по подбиване. Това е
първо излизане на подбивните машини за сезона, тъй като през зимата не се
осъществява специфичната дейност по подбиване, но всички ангажирани с работата,
са били напълно наясно със задълженията си. Сред тези на К.К. е било проследяване
за евентуално причинени при работата на подбивната машина повреди по
осигурителната техниката (основно дроселни и джемпърни въжета), които налагат намеса на
неговия екип. Обект на подбиване в момента е бил терена в района на стрелка
131, като е факт, че дали има някакви проблеми по трасето може да се види едва след
преместване на самата машина, както и, че докато машината работи е забранено
присъствието на хора около апаратите.
При това положение,
преминаването на К.К. откъм път № 2, за да инспектира как се движи подбивната
дейност и нанася ли евентуално машината някави вреди, които следва да се
отстранят своевременно след минаването й от там, се явява изключително рисково
от негова страна, при това без да е било наложително по каквито и да било
причини. Напротив, малко по-рано, когато К.К. е бил заедно със свид. Ю.П. от
другата страна на подбивната машина, работеща на път № 1, която не граничи с
друг железен път, е констатирано скъсано хидравлично въже и именно към подмяна
на това въже е следвало да се насочат усилията на екипа и свид. П.тръгва, за да
го осигури. Защо К.К. е решил да премине от другата страна на машината – в
района между път № 1 и път № 2, по който се оказва, че идва втората подбивна машина,
е въпрос, на който вече не може да се отговори, но е факт, че това преминаване
не е било наложено от обективни причини. Св.С., който се е намирал в работната
средна кабина на подбивната машина, работеща на път № 1, забелязва К.К. да се
движи близо до апаратите на тяхната машина, като в даден момент К. се е върнал
малко назад, вероятно забелязвайки нещо на линията, след което продължил напред
в посока К.. Целта на К.К. почти сигурно е била да осигури по-голяма експретна
стойност на предстоящите да се извършват действия от екипа му, но преследвайки
същата, той не е гарантирал в достатъчна степен собствената си безопасност,
преминавайки в района между двата пътя. И тримата служители от първата подбивна
машина са чули пронизителното свирене на втората машина, но шума, който
работещата в този момент първа машина създава около нея, вероятно не е позволил
на стоящия навън и в непосредствена близост до същата К.К. също да чуе сигнала.
Разпитаните свидетели дават показания, че този шум навън около машината е
невъобразим, като същевременно вътре в самата работеща машина, поради
изолацията, той не се чува така силно и това позволява нормалната работа на
екипа, а в случая и възприемането на подадения звуков сигнал от другата машина.
Свид.П. от разстоянието от което за пръв път възприема първата машина и хората
около нея, не може да прецени дали тя е в работен режим, и съответно дали
издава шум, като едва след очевидната липса на реакция от единствения стоящ между
двата пътя – К.К., той предприема действия по
намаляване на скоростта с цел преминаване по възможно най-безопасен начин
покрай другата машина, до която има човек. Свид.П. не е допускал, че
преминаването може да застраши този човек, като чувайки шума от удар, веднага задействал екстрено системата за
спиране на подбивната машина, движеща се по път № 2. Установено е, че при разминаването
с тази машина, К.К. всъщност се е преместил в посока път № 2 и така е попаднал
в габаритите на този път и е бил ударен от конструктивна стълба, монтирана на
машината, преминаваща по него. В заключението на експертизата по здравословни и
безопасни условия на труд е уточнено, че К.К. е отговарял на изискванията за
заемане на длъжността, на която е бил назначен, като е акцентирано на
обстоятелството, че може да изпълнява посочената длъжност при следните условия
– с очила. В случая, К.К. е бил с гръб към приближаващата по път № 2 машина,
поради което неносенето/носенето на очила не поставя проблеми, но остава
задължението, по време на работа да се грижи за здравето и безопасността си,
както и за здравето и безопасността на другите лица, пряко засегнати от
неговата дейност, в съответствие с квалификацията му и дадените от работодателя
инструкции. Той е бил наясно, че се намира в опасен участък – между два пътя,
при което е следвало да бъде особено внимателен, тъй като прозореца за работа
по поставените на екипа му задачи е важал само за път № 1. По него е било
спряно движението на влакове и дори е било изключено напрежението в контактната
мрежа, с цел извършване на нужните измервания. Това обаче не означава, че в
района изобщо няма да преминават влакове и машини, напротив за съседния път №
2, както и за всички останали в междугарието е нямало ограничения в движението
и това е следвало да бъде съобразено от всички, работещи на и около подбивната
машина на път № 1. Колективната безопасност на тези работещи е била осигурена
чрез спирането на движението по път № 1 и изключването на напрежението в
контактната мрежа по същия. От там нататък, всеки следва стриктно да съблюдава
правилата за безопасна работа, така че да не застрашава собствените си и тези
на други лица здраве и живот. Установено е, че К.К. е бил под влияние на алкохол
– с концентрация на алкохол в кръвта 0.67 промила, с което е нарушил редица
нормативи, подробно описани от експерта. В заключението са цитирани и другите
нормативни разпоредби, нарушени от пострадалия К.К., свързани с това на какво
разстояние следва да се намира при приближаване на влак/машина.
Съдебно-железопътната експертиза е изготвила мащабна скица на
местопроизшествието, от която е видно, че разстоянието между път № 1 и път № 2
е малко, което е предполагало засилено внимание от всички работещи по път № 1 в
онзи момент, включително и от К.К., и недопускане преминаването на хора от
страната на път № 2, без да се взети мерки за безопасност. Мястото на което е
бил К. към момента на удара е по-скоро в периметъра на път № 2, като към
момента не може да се установи, какво е предизвикало ситуирането му там.
При тези факти, действително
не се открива виновно поведение от страна на друго лице, което да се причинило
/допринесло за/ фаталния за К.К. инцидент. Не могат да бъдат попълнени
съставите на нито едно от двете коментирани от прокурора престъпления – по
чл.123 и по чл.343 от НК, в съответните им квалификации, нито състава на което
и да е друго престъпление по наказателния закон. Отговора на поставените от
защитата въпроси е изяснен по делото – разстоянието между двата пътя е описано
в скицата, и именно предвид параметрите му, всеки един служител, решавайки да
застане между двата пътя е следвало да бъде изключително внимателен и
предпазлив; спиране следва да се предприеме при възприета действителна опасност
от произшествие, а в случая пострадалия не е бил на път № 2, макар и много
близо до него, поради което и първо е предприета сигнализация; спирането е
предприето при усещане на удара, а преди това е било налице намаляване на
скоростта с оглед безпрепятствено разминаване, което обаче е осуетено от
преместването на пострадалия към път № 2 – последното е безспорно, като се има
предвид, че е ударен с конструктивно закрепената на машината стълба; колко
метра е спирачния път и достатъчно ли е било разстоянието от първото
забелязване на пострадалия от свид.П. за да спре, управляваната от него машина
е ирелевантно, защото липсва съответно задължение за предприемане на екстрено
спиране при възприемане на човек в района на железния път. Напротив, дори и на
самия път да бъде възприет човек, то първото задължение е да се подаде звуков
сигнал. Не може да се вменява на свид.П. вина за това, че не е предвидил, че К.К.
не го чува, тъй като по правило подаването на звуков сигнал от такъв тип машина
се чува в огромен периметър, както и от това че не го чува да се извлича
незабавно задължение и за вземане на решение за спиране на композицията. Да,
такова развитие на обстоятелствата вероятно би било най-ефикасно в случая, но
следването на протокола за реакция при подобни ситуации от страна на свид.П., е
довело първо до подаване на звуков сигнал, като се има предвид и това, че
пострадалия всъщност не е бил на пътя, заеман от свидетеля, а между двата
съседни пътя, последвано от намаляне на скоростта и едва след неочаквания от
свидетеля контакт - спиране. В заключение, може да се обобщи, че причините
довели до смъртта на К.К. не са породени от други лица, в аспект, позволяващ
ангажиране на наказателната им отговорност.
Тъй като деянието
действително не съставлява престъпление, атакуваният прокурорски акт, като
правилен и законосъобразен, следва да се потвърди.
Предвид
изложеното и на основание чл.243, ал.6, т.1 от НПК, Съдът:
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Постановление от 15.01.2021г.,
на Окръжна прокуратура – гр.Пловдив, с което е прекратено наказателното
производство по ДП № 80/2018г. по описа на ОСО при Окръжна прокуратура Пловдив,
водено за престъпление по чл.123, ал.1 от НК.
Определението не е окончателно и подлежи на
обжалване и протест пред Апелативен съд – гр.Пловдив, в 7-дневен срок от
съобщаването му.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: