Р Е Ш Е Н И Е
гр.София,
04.06.2020 г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., IІІ-В
състав, в закрито съдебно заседание на четвърти юни през две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
Мл.с-я: МАРИЯ ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от съдия ДИМОВ ч.гр.дело № 606 по описа за 2020
год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.435 и сл. от ГПК.
Образувано
е по частна жалба на „Т.С.“-ЕАД,
гр.София - длъжник по изпълнително дело № 20198510402149 по описа на ЧСИ М.П., подадена чрез юрк.М.К.срещу разпореждане от
23.10.2019 г., обективирано в съобщение с изх.№ 55157/23.10.2019 г., с което във
връзка с възражение на длъжника вх.№ 70389/02.10.2019 г. е намален размера на
приетото за събиране адвокатско възнаграждение
от 350 лв. на 300 лв. В частната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност и неправилност
на обжалваното разпореждане. Твърди се, че претендираното от взискателя
адвокатско възнаграждение е прекомерно, с оглед фактическата и правна сложност по
изпълнителното дело. Жалбоподателят, чрез своя процесуален представител претендира
присъждане на направени разноски по делото.
Ответникът по жалбата и взискател по изпълнението- „Б.С.М.“
ЕООД, чрез пълномощника си адв.Н.И.в писмено възражение, оспорва частната жалба и моли съда да я остави без уважение, като неоснователна.
ЧСИ М.П. е изложил мотиви по чл.436,
ал.3 от ГПК,
в които поддържа становище за неоснователност на частната жалба.
Софийски градски съд,
след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
В срока за доброволно изпълнение, длъжникът
„Т.С.“-ЕАД, гр.София, чрез юрк.Б.Ш.е
депозирал на 02.10.2019 год. възражение, с което е направено възражение за
прекомерност на посочените в поканата за доброволно изпълнение, адвокатски хонорар
и разноски/ такса по т.26 от ТТР към ЗЧСИ/, като е поискано размера на
определените разноски да бъде намален, като претендираното адвокатско
възнаграждение да бъде намалено съобразно предвидените в Наредба № 1/
09.07.2004 год., минимални размери.
С разпореждане от 23.10.2019 г.,
обективирано в съобщение с изх.№ 55157/23.10.2019 г., ЧСИ М.П., във връзка с
възражение на длъжника вх.№ 70389/02.10.2019 г. е намалил размера на приетото
за събиране адвокатско възнаграждение от
350 лв. на 300 лв.
При така установената фактическа обстановка съдът
приема от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.435, ал.2 от ГПК, длъжникът може да обжалва постановлението за глоба и насочването на
изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо, отнемането на
движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен
надлежно за изпълнението, постановлението за разноски, както и постановлението
за възлагане. В случая отказът на ЧСИ да намали разноските за адвокатско
възнаграждение, поради прекомерност, както и размера на пропорционалната такса
по т.26 от ТТР към ЗЧСИ, обективиран в разпореждане от 23.10.2019 год. има
характер на постановление за разноски и подлежи на обжалване по реда на чл.435,
ал.2 от ГПК в какъвто смисъл е и определение № 170 от 25.03.2011 год. по
ч.гр.дело № 297/ 2010 год. на ВКС. Частната жалбата е подадена в
законоустановения едноседмичен срок, от активно легитимирана страна, поради
което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество относно
нейната основателност.
Разгледана по същество частната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.
По отношение на размера на таксите по
изпълнението:
Съгласно разпоредбата на чл. 79, ал.
1 ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в хипотезите
по т. 1 и т. 2, каквито не са налице в процесния случай. Такси по изпълнението
се събират за извършването на изпълнителни и други действия, като техният
размер и вид са определени в ТТРЗЧСИ – чл. 78 ЗЧСИ. За събирането на таксите по
изпълнението частният съдебен изпълнител следва да изготви сметка, която се
връчва на задълженото лице и в която се посочват разпоредбите, въз основа на
които се дължат таксите, материалният интерес при пропорционалната такса,
сумите на дължимите такси и допълнителни разноски, размерът на получената
предплата и последиците при неплащане – чл. 79 ЗЧСИ. Обикновените такси по
изпълнението се събират само за действия, изрично посочени в тарифата /чл. 82 ЗЧСИ/, а пропорционалните такси се събират в процент според материалния интерес
/чл. 83 ЗЧСИ/.
В настоящия случай, съдът приема,
че пропорционалната такса по т.26 от ТТР към ЗЧСИ е неправилно определена от
ЧСИ М.П.. Съгласно т. 26, б. "б" от Тарифата за таксите и разноските
към ЗЧСИ за изпълнение на парично задължение се събира пропорционална такса
върху събраната сума, както следва: от 100 до 1000 лв.-10 лв. плюс 10 на сто за
горницата над 100 лв. Според забележка 4 към т. 26 от тарифата в размера на
паричното вземане не се включват авансовите такси. В същия не следва да се
включват никакви такси и разноски/вкл. и за адв.възнаграждение/ по самото
изпълнително дело, а само вземането, което е предмет на изпълнителния лист,
т.е. в настоящия случай - сумата от 316,82 лв. Ето защо дължимата такса по т.26
от ТТРЗЧСИ, при така определената сума е в размер на сумата от 38,01 лева с
вкл. ДДС и същата следва да се намали до посочения размер.
По отношение на размера на адвокатското
възнаграждение:
Въпросът за съдебните разноски в
изпълнителното производство не е свързан със защита срещу незаконосъобразни
изпълнителни действия, а с общия принцип за отговорността за разноски.
Отговорността за разноски е уредена в общата част на ГПК, като в чл.79 от ГПК е
посочено от кого се понася тази отговорност в изпълнителното производство.
Оттук следва изводът, че правната възможност за намаляване на адвокатското
възнаграждение е приложима не само в исковото, но и в изпълнителното
производство./ в този смисъл определение № 403 от 01.12.2008 год. по гр.дело №
1762/ 2008 год. на ВКС, V Г.О./ Съдът намира, че искането на длъжника е
допустимо, а с оглед данните по делото, същото се явява и основателно.
В настоящия случай изпълнителното дело
не се отличава нито с фактическа, нито с правна сложност, напротив освен
единствено да подаде молба за образуване на процесното изпълнително дело на
25.09.2019 год., пълномощника на взискателя- адв.Н.И.не е извършил други
процесуални действия по делото с цел удовлетворяване на паричните вземания.
Съгласно разпоредбата на чл.10, т.1 и т.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 год.,
минималният размер на адвокатското възнаграждение за образуване на изпълнително
дело е 200 лв., а за водене на изпълнително дело и извършване на действия, с
цел удовлетворяване на парични вземания- 1/2
от съответните възнаграждения, посочени
в чл.7, ал.2 от Наредбата. В настоящия случай упълномощеният от
взискателя адвокат, чието възнаграждение е уговорено и заплатено в размер на
сумата от 350 лв. за оказване на процесуално представителство във връзка с
образуване на изпълнително дело, въз основа на
издаден изпълнителен лист по гр.дело № 62882/2018 г. на СРС, ГО, 118
състав, е извършил по процесното изпълнително дело, единствено подаване на
молба на 25.09.2019 год. за образуването му въз основа на издадения от Софийски
районен съд изпълнителен лист. В тази
връзка съдът приема, че дължимите от длъжника разноски за адвокатско
възнаграждение, възлизат на 200 лв.- за образуване на изпълнително дело,
съгласно чл.10, т.1 от Наредба № 1/ 2004 год. От друга страна предвид
обстоятелството, че упълномощеният от взискателя адвокат не е извършил други
действия по водене на изпълнителното дело/ освен подаване на молба за
образуването му/, то не се дължат разноски на длъжника по чл.10, т.2 от
Наредбата. В тази връзка възражението на
длъжника по чл.78, ал.5 от ГПК се явява основателно и присъденото адвокатско
възнаграждение от ЧСИ в размер на сумата от 350 лв., следва да бъде намалено до
размер на сумата от 200 лв.
С оглед на изложеното, съдът приема, че
обжалваното разпореждане на ЧСИ М.П. от 23.10.2019 год., с което е отказано да
се намали адвокатското възнаграждение по изпълнителното дело, следва да бъде
отменено, като незаконосъобразно, като дължимото на взискателя адвокатско
възнаграждение в размер на сумата от 350 лв., следва да бъде намалено до размер
на сумата от 200 лв.
По отношение на разноските:
Искането за присъждане на сторените от
жалбоподателя съдебно-деловодни разноски в настоящото производство е
неоснователно, независимо, че жалбата е уважена. Отговорността за разноски се
понася от страната, срещу която е постановено решението, спрямо която тя е
санкция за неоснователно предизвикан спор. В случая производството е по повод
жалба срещу действия на частен съдебен изпълнител, като взискателят /ответник
по жалбата/ не е дал повод за съдебното производство със свое поведение или
действие. В този случай взискателят не може да носи отговорност за разноските
по обжалване на незаконосъобразното действие на съдебния изпълнител.
Отговорността на съдебния изпълнител за вреди се реализира по друг ред,
регламентиран в нормата на чл. 441 от ГПК.
Така мотивиран Софийски градски
съд, Г.О., ІІІ-В състав,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ, като незаконосъобразно разпореждане от 23.10.2019
г., обективирано в съобщение с изх.№ 55157/23.10.2019 г., по изпълнително
дело № 20198510402149 по описа на ЧСИ М.П., с което във връзка с възражение на длъжника вх.№
70389/02.10.2019 г. е намален размера на приетото за събиране адвокатско
възнаграждение от 350 лв. на 300 лв., и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА
на основание чл.78, ал.5 от ГПК,
заплатеното от взискателя „Б.С.М.“ ЕООД,
ЕИК ******, по изпълнително дело № 20198510402149 по описа на ЧСИ М.П., с рег.№ 851, с район на действие СГС, адвокатско
възнаграждение от 350 лв / триста и петдесет лева/ до размер на сумата от 200
лв./ двеста лева/.
НАМАЛЯВА дължимата от жалбоподателя „Т.С.“-ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес
на управление:***, такса по т.26 от
ТТРЗЧСИ по изпълнително дело № 20198510402149 по описа на ЧСИ М.П., с рег.№ 851, с район на действие СГС до размер
на сумата от 38,01 лв./ тридесет и осем лева, и 01 стотинки/.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.