РЕШЕНИЕ
№ 262
гр. Пловдив, 10.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Симеон Г. Захариев
при участието на секретаря Ваня Б. Казакова
като разгледа докладваното от Симеон Г. Захариев Търговско дело №
20245300900420 по описа за 2024 година
Предявени са субективно съединени искове с правно основание чл.432,
ал.1 и чл. 493 от КЗ.
Г. П. З. от **********, представляван от адвокат Т. В. Т. от ****, с адрес
**********, твърди че на 07.10.2020 г., в качеството си на водач на МПС-
мотоциклет “Хонда” с рег.№ *****, в гр. Пловдив по ул."П.’’, с посока изток-
запад и срещу № 76. пострадалия Г. З., е бил ударен от лек автомобил
"Фолксваген”, модел “Тигуан” с рег.№ ****** с водач П.П.Л.. Пострадалия
водач З. бил отведен за преглед в УМБАЛ “Св. Г.” в гр. Пловдив, където
лекарите установяват фрактура на десен глезен -“Фрактура на медиалния
малеол на дясната тибия”. Била извършена оперативна интервенция -
„открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация, тибия и фибула“ с
поставена „метална остеосинтеза“.
Посетил отново болничното заведение на 16.11.20 и 27.11.2020 г. с
оплаквания за оток и болка. На 19.12.2020 г. ищецът твърди, че постъпил в
УМБАЛ „Еврохоспитал“ гр. Пловдив, където му е извършена втора
оперативна интервенция. Впоследствие твърди, че отново посещавал, както
болничното заведение, така и личния си лекар с оплаквания за болки и оток на
пострадалия крак.
Твърди също, че за случая било образувано досъдебно производство ДП
№ 115/20201., за престъпление по чл.343, ал.З. б. А, вр. ал.1. б. Б вр. чл.342,
ал.1 от НК по описа на РТП при ОДМВР Пловдив, а вината на водача на лекия
автомобил била установена с влязло в сила съдебно решение № 103 от
07.03.2024г. на Окръжен съд Пловдив.
1
Виновният водач имал сключена застраховка „Гражданска отговорност“
с ответното дружество ЗАД „Армеец“ АД, поради което пред него ищецът
отправил претенция за изплащане на обезщетение за претърпените от него
неимуществени вреди - болки и страдания вследствие на получените
физически травми, както и за претърпените имуществени вреди - заплатени
разходи по лечение, по която не било налице признасяне.
Във връзка с претърпяната средна телесна повреда, претърпените
множество операции и настъпилите вредни последици за дълъг период от
време, изразяващи се в продължителна болка и страдание, променена походка
с невъзможност нормално да използва и натоварва глезената си
става, както и предвид множество хематоми и ожулвания по бедрата,
продължителния болничен, невъзможност да изпълнява личните си и
служебни задължения, както и невъзможността свободно да се придвижва и
продължителния рехабилитационен период, ищецът претендира да му бъде
присъдено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50 000 лв.
Претендира и заплащане на обезщетение за претърпените имуществени вреди
в размер на 663,04 лв. - разходи за лекарства и прегледи. Претендира и
дължима лихва от датата на уведомяването на ЗАД „Армеец“ - 27.10.2020 г.,
до окончателното изплащане на дължимото обезщетение.
Ответното дружество ЗАД Армеец, съдебен адрес: ******* не
оспорва, че е било поканено от ищеца, във връзка с претърпяното ПТП, да му
изплати обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, но счита, че
умишлено е било препятствано за това от ищеца. При условията на
евентуалност, оспорва механизма на настъпване на ПТП като твърди, че вина
за настъпването му имат и двамата водачи като пострадалият мотоциклетист
бил допуснал нарушения на Закона за движение по пътищата - движил се с
несъобразена скорост, без да се убеди, че изпреварваният автомобил е подал
сигнал за изпреварване, не е направил опит да спре или намали скоростта при
възникналата опасност. Оспорва иска за неимуществени вреди и по размер
като счита същия за силно и неоснователно завишен, предвид естеството на
травмата, възрастта на пострадалия, както и възстановителния период.
Оспорва претендираните от ищеца имуществени вреди, както и причинно-
следствената им връзка с процесното ПТП. Оспорва претенцията на
присъждане на лихви, както и началния й период. Претендира присъждане на
разноски.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, намира
за установено следното:
Не се спори между страните, че с влязло в сила съдебно решение №
711/26.04.2023 г., постановено по а.н.д. № 20235330201052 на РС – Пловдив,
XIV-ти н.с-в, е признал обвиняемият П.П.Л. ЕГН ********** за виновен в
това, че на 07.10.2020 г. в град Пловдив, при управление на МПС – товарен
автомобил марка „Фолксваген“, модел „Тигуан“, с рег. № ******, е нарушил
правилата за движение по пътищата и по непредпазливост е причинил средна
телесна повреда на Г. П. З. ЕГН **********, изразяваща се в счупване на
голямопищялната кост на десния крак в долната част – в областта на
2
глезенната става, довело до трайно затрудняване на движенията на долен
десен крайник.
Последно констатираното, съпоставено с разпоредбата на чл.300 от
ГПК, налага съдът да приеме за установени факта на настъпване на ПТП,
противоправността на деянието, извършено от П.П.Л. и неговата вина.
Цитираното НОХД е приложено по настоящото дело.
Въз основа на данните от констативния протокол, протокол за оглед на
местопроизшествието, скица, фотоалбум, съставени във връзка с приложеното
досъдебно производство, както и от заключението на изслушаната в
настоящето производство, неоспорена от страните комплексна
съдебномедицинска и автотехническа експертиза, и показанията на водача на
автомобила, събрани в настоящето производство, се установява следния
механизъм на пътнотранспортното произшествие:
На 07.10.2020 г. около 08.15 часа в гр. Пловдив, на ул. „П.“, П.П.Л.,
водач на л.а. „Фолксваген Тигуан" с рег. № ******, пътуващ в посока от изток
на запад, е предприел маневра „завой наляво". В същият момент автомобилът
е бил изпреварван отляво от м-т „Хонда ЖФ 9" с рег. № *****, управляван от
водача Г. П. З.. Настъпва ПТП между лекият автомобил и мотоциклета.
Произшествието е настъпило на хоризонтален и равен участък от пътя при
движение през светлата част на денонощието, в зона на ляв завой, при добра
видимост на дневна светлина. Платното за движение в мястото на
произшествието е с настилка от асфалт, която по време на произшествието е
била суха. Върху платното за движение в мястото на произшествието има
оставени следи. В зоната на ПТП е нямало напречна и надлъжна маркировка,
включително и пътни знаци.
Скоростта на движение на м-т „Хонда ЖФ 9“ непосредствено преди и в
момента на удара е била около 41,94 km/h. Скоростта на движение на л.а.
„Фолксваген Тигуан“ в момента на удара е била около 15,55km/h, а преди
отклоняването наляво - около 28,66 km/h.
Причините за настъпилото произшествие от техническа гледна точка са, че
водачът на л.а. „Фолксваген Тигуан" - П.П.Л., е предприел маневра „завой
наляво" без да пропусне м-т „Хонда ЖФ 9“, който преди това е предприел
маневра „изпреварване". Анализът на материалите по делото показва, че
водачът на м-т „Хонда ЖФ 9“ е нямал техническа възможност да установи
мотоциклета преди мястото на удара и да избегне произшествието чрез
безопасно екстрено спиране.
По делото липсват обективни данни за това дали и кога двамата водачи
са подали ляв пътепоказател (ляв мигач).
Според експерта, ако се приеме, че водачът на л.а. „Фолксваген Тигуан“
е подал сигнал - ляв пътепоказател (ляв мигач), преди да се отклони наляво, то
причината за произшествието е и това, че водачът на мотоциклет „Хонда ЖФ
9" - Г. П. З., е предприел маневра „изпреварване“, въпреки че превозно
средство, което ще изпреварва, е подало сигнал за изменение на посоката си на
движение наляво. Предвид липсата на каквито и да е обективни данни и
3
доказателства за това обстоятелство, съдът намира, че не би могъл да приеме
този вариант за достатъчно достоверен и доказан, поради което не го споделя.
В резултат на произшествието на Г. П. З. му е било причинено: счупване
на дясна голямопищялна кост /тибия/ в областта на глезенната става,
охлузвания по дясното коляно и дясната подбедрица, охлузване на 5-ти пръст
на лявата ръка. Непосредствено след произшествието пострадалият е
изпитвал от леки на моменти до умерени по сила и интензитет болки и
страдания, които в хода на оздравителния процес постепенно са затихвали до
пълното им изчезване след неговото приключване.
Счупването на дясната голямопшцялна кост /тибия/ в областта на
глезенната става е довело до трайно затрудняване на движенията на десният
долен крайник. Охлузванията по дясното коляно и дясната подбедрица,
охлузването на 5-ти пръст на лявата ръка по отделно и по съвкупност са му
причинили болка и страдание, без разстройство на здравето.
Обичайният възстановителен период при такъв вид травматични
увреждания с оглед възрастта на пострадалият е 2-3 месеца. По отношение на
пострадалия не е налице негативна прогноза, има неправилно зарастване и
това довежда до появата на болки при продължително физическо натоварване
на десния крак. Според експерта, след провеждането на ЛФК и физиотерапия,
постепенно болките ще изчезнат и кракът ще заякне.
Налице е пряка причинно-следствена връзка между процесното ПТП и
причинените при него телесни увреждания на пострадалия З.
По делото е изслушан свидетел на ищеца – Т. Н.Б., без родство с ищеца,
негов колега. Той заявява, че след обаждане от пострадалия, е бил един от
първите на мястото на произшествието. Ищецът видимо имал наранявания по
единия крайник, казал, че много силно го боли крака. Пострадалият бил
откаран с линейка в УМБАЛ „Св. Г.“ ЕАД – Пловдив, където била установена
необходимост от извършване на операция и поставяне на „фиксатори“, за
които били нужни финансови средства. С линейка пострадалият бил
транспортиран до друга болница „Еврохоспитал“ АД по предложение на
свидетеля. Болният бил допълнително притеснен от необходимостта от
поставяне под анестезия, защото заявил, че е алергичен към нея. След
извършената операция пострадалият споделил със свидетеля, че е „страшно
много притеснен“ и за работата си, защото „нашата работа ежедневно е
свързана с ****, с ****** и му трябваше пълноценен крак, пълноценно да си
възстанови здравето.“
Според свидетеля, травмата на крака много трудно позволявала на
ищеца да се обслужва сам, да извършва нормални движения, поради което му
помагал. Болките и оттокът не намалявали. Неколкократно го водил на
допълнителни изследвания, за медицински грижи допълнителни, като малко
след това той трябвало да претърпи втора медицинска интервенция, при
която да му бъдат премахнати фиксаторите, които били използвани за
операцията. Според свидетеля, пострадалият дълго време бил в болничен
отпуск, не можел да идва на работа, кракът му все още доста го болял,
оттекъл, дори не зарастнал правилно, имал изкривявания, за които
4
претърпялдопълнителни лечения. Впоследствие пострадалият изпитвал болка
при изкачване по стълби и промяна в климатичните условия. Имал променена
походка.
По делото са приети като писмени доказателства: Фактура №
**********/08.10.2020г., ведно с касов бон за сумата от 30.00 лв.; Фактура №
**********/13.10.2020г., ведно с касов бон за сумата от 34.80 лв.; Фактура №
**********/12.10.2020г., ведно с касов бон за сумата от 200.00 лв., ведно с
опис на мед. Изделия; Фактура № ********** от 13.10.2020г., за сумата от
63.54 лв.; Фактура № **********/14.10.2020г., ведно с касов бон за сумата от
50.00 лв.; Фактура № **********/13.11.2020г., ведно с касов бон сумата от
30.00 лв.; Фактура № **********/12.01.2021г., ведно с касов бон сумата от
30.00 лв.; Фактура № **********/21.07.2022г., ведно с касов бон за сумата от
186.00 лв.; касов бон 3 бр. за обща сума в размер на 8, 70 лв., ведно с такса -
престой от 6 дни в УМБАЛ „Еврохоспитал" ООД с ИЗ № 18090, за общо 34.80
лв. от 13.10.2020 г. Или за медицински разходи в общ размер от 663,04 лв.
Всички тези негативни последици и вреди, съдът приема, че са пряко и
непосредствено вследствие от настъпилото ПТП.
При това положение е налице фактическия състав на разпоредбата на
чл.45 от ЗЗД за ангажиране отговорността на причинителя им.
Не се спори по делото, че гражданската отговорност на водача на
автомобила, е била застрахована при ответното застрахователно дружество.
Предвид изложеното, следва да се приеме, че същото е материалноправно
легитимирано да отговаря по предявените искове с правно основание чл. 432
от КЗ.
Съдът намира за недоказано възражението за съпричиняване на
настъпилия вредоносен резултат от поведението на ищеца, направено от
ответното застрахователно дружество в отговора на исковата молба.
Намаляването на обезщетението за вреди от деликт на основание чл. 51,
ал. 2 ЗЗД е обусловено от наличие на причинна връзка между поведението на
пострадалия и произлезлите вреди. За да е налице съпричиняване по смисъла
на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, пострадалият трябва обективно да е допринесъл за
вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с поведението си
неговото настъпване, независимо дали е действал или бездействал виновно.
Релевантен за съпричиняването и за прилагането на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е само
онзи конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало
/наред с неправомерното поведение на деликвента/ до увреждането като
неблагоприятен резултат. Правните последици от съпричиняването и
значението му за размера на обезщетението, което увреденият има право да
получи като паричен еквивалент на произлезлите от деликта вреди, изключват
допустимостта съдът да обосновава изводите си за съпричиняване с
вероятности или с предположения.
Ответното дружество твърди, че пострадалият сам е допринесъл за
настъпване на произшествието, тъй като не се е съобразил с включен
светлинен сигнал от автомобила за маневра „ляв завой“. Това твърдение
остана, според съда, напълно недоказано като по делото няма обективни
5
данни нито за наличието на такъв сигнал, нито за такова поведение от страна
на пострадалия, който да е предприел маневра без да се съобрази с автомобила
пред него. Съдът не би могъл да прави извод на база предположения и
недоказани обстоятелства, поради което посоченото възражение е изцяло
недоказано.
Установява се от изложените по-горе писмени и гласни доказателства, че
в резултат на произшествието на ищеца са причинени неимуществени вреди –
болки и страдания от счупването на десен крак в областта на глезена.
Посоченото е в пряка причинно-следствена връзка с произшествието. Довело
е и до необходимостта от извършване на две оперативни намеси – за поставяне
на метални фиксатори, както и впоследствие за тяхното премахване. Това, без
всякакво съмнение, е довело до негативни изживявания за ищеца.
Изслушаният свидетел излага данни за силни болки непосредствено след
произшествието, както и за притеснения относно наложителното домашно
лечение, което препятства работата на ищеца. За ищеца е настъпила внезапно
негативна промяна в начина му на живот. Следва да се отчете същевременно,
че са налице обективни данни, че зарастването на костта при пострадалия е
неправилно като последиците могат да се отстранят след допълнителна
лечебна физкултура и терапия.
По делото не се събраха достатъчно доказателства за по-високи от
нормалните като интензитет при такъв род травми физически болки и
страдания. Макар и при констатираното му непълно възстановяване,
прогнозите, според експерта, са то да настъпи напълно при полагане на
необходимите грижи.
Относно размера на обезщетението за неимуществени вреди:
Съгласно чл. 52 от ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. Това понятие не е абстрактно, а е
свързано всякога с преценка на обективно съществуващите конкретни
обстоятелства, както и на общественото разбиране за справедливост на даден
етап от развитието на самото общество. Следователно, справедливо
обезщетение за неимуществени вреди, означава да бъде определен от съда
онзи точен паричен еквивалент на всички понесени от конкретното увредено
лице емоционални, физически и *** сътресения, които съпътстват живота му
за определен по-кратък или по-продължителен период от време.
Като взе предвид естеството и степента на настъпилата физическа
травма и съобрази същата с други аналогични случаи в съдебната практика за
този период, конкретно претърпените болки и страдания, нормално свързани с
така травма, възрастта на пострадалия, който се е върнал към нормалния
начин на живот, съдът намира, че справедливо парично обезщетение за
претърпените от него неимуществени вреди, е сумата 30000 лв. За нейното
определяне, съдът отчита най-вече утежняващия факт на неправилно
зарастване на счупената кост на пострадалия и свързания с това по-
продължителен от нормалното период на възстановяване. В останалата част,
до пълния предявен размер от 50 000 лв., искът за неимуществени вреди
следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
6
Съдът намира, че представените писмени доказателства за извършени от
ищеца разходи са в пряка връзка с неговото медицинско лечение и в
причинно-следствена връзка с настъпилата травма, поради което този иск
следва да се уважи изцяло за сумата 663,04 лв.
Посочените обезщетения следва да се присъдят ведно с лихвата върху
тях, считано от датата на уведомяване на ответното дружество 27.10.2020 г.,
до окончателното им изплащане.
Относно разноските:
Ищецът претендира заплащане на направените по делото разноски,
съгласно списък по чл.80 от ГПК. На основание чл. 78 от ГПК, както и
предвид уважената част от исковете, съдът намира искането за основателно за
сумата 3479.90 лв.
Ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати по сметка на
ОС – Пловдив, държавна такса съобразно уважения размер на исковете –
1226.52 лв., както и направените разноски за сметка на съда, съобразно
отхвърлената част от исковете в размер на 443.36 лв.
Ответното дружество претендира присъждане на направените от него
разноски, което съобразно отхвърлената част от исковете и представения
списък на разноски по чл. 80 от ГПК, съдът намира за основателно за сумата
521.93 лв., която сума ищеца следва да заплати на ответника.
Предвид изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД АРМЕЕЦ АД – град София, ул. Ст. Караджа 2, да
заплати на Г. П. З. от **********, представляван от адвокат Т. В. Т. от ****, с
адрес **********, обезщетение за неимуществени вреди, причинени болки и
страдания от счупване на дясна голямопищялна кост /тибия/ в областта на
глезенната става, охлузвания по дясното коляно и дясната подбедрица,
охлузване на 5-ти пръст на лявата ръка, настъпили в резултат на ПТП, от
07.10.2020 г., по вина на П.П.Л. при управление на лек автомобил
"Фолксваген”, модел “Тигуан” с рег.№ ****** с водач П.П.Л., за което е
постановено влязло в сила съдебно решение № 103 от 07.03.2024г. на Окръжен
съд Пловдив, както и обезщетение за имуществени вреди в размер на 663,04
лв., заплатени разходи за медицински консумативи, ведно със законната лихва
върху посочените суми, считано от 27.10.2020 г., до окончателното им
изплащане, както и съдебни разноски съобразно уважената част от исковете в
размер на 3479.90 лв., като ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан иска
за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в останалата му част
до пълния предявен размер от 50 000 лв.
ОСЪЖДА ЗАД АРМЕЕЦ АД – град София, ул. Ст. Караджа 2, да
заплати по сметка на Окръжен съд Пловдив държавна такса съобразно
уважения размер на исковете – 1226.52 лв., както и направените разноски за
сметка на съда, съобразно отхвърлената част от исковете в размер на 443.36
7
лв. или общо 1669.88 лв.
ОСЪЖДА Г. П. З. от **********, представляван от адвокат Т. В. Т. от
****, с адрес **********, да заплати на ЗАД АРМЕЕЦ АД – град София, ул.
Ст. Караджа 2, деловодни разноски, съобразно отхвърлената част от исковете в
размер на 521.93 лв.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
8