№ 3992
гр. София, 23.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Албена Александрова
Членове:Нели С. Маринова
Гюлсевер Сали
при участието на секретаря Виктория Ив. Тодорова
като разгледа докладваното от Албена Александрова Въззивно гражданско
дело № 20221100503302 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.
С решение № 20006561 от 24.01.2022 г. СРС, 75 с-в, по гр.д.№
25457/2018 г. е отхвърлил предявените от С. Б. Х. срещу „С.Т.П.“ АД искове с
правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 КТ, както и иска по чл.344, ал.1, т.3
КТ вр. чл.225, ал.1 КТ за сумата 19 296 лв. за периода 24.03.2018 г.-24.09.2018
г., като неоснователни.
Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от
ищеца С. Б. Х. с оплаквания, че същото е неправилно поради допуснати
нарушения на материалния закон, съществени нарушения на
съдопроизводствените правила и е необосновано.Въззивникът излага
твърдения, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че е налице
съкращаване на щата само защото са налице промени в щатното
разписание.Поддържа становище, че няма разлика между щатното разписание
от 13.02.2018 г. и предходното такова от 31.01.2018 г.Излага доводи, че не е
налице реално съкращаване на щата, защото трудовата функция продължава
да се осъществява, тъй като два месеца след прекратяване на трудовото му
1
правоотношение работодателят му е предложил да бъде назначен на
длъжност „главен експерт инвестиции“ в Дирекция „Инвестиции и
управление на собствеността“, която по същество отговаря на предходно
заеманата от него длъжност, което представлява признание, че длъжността от
новото щатно разписание отговаря на длъжността по старото щатно
такова.Твърди, че този извод следва и от показанията на свидетеля Владимир
Ганев.Въззивникът твърди, че първоинстанционният съд е обърнал
доказателствената тежест, като му е възложил да доказва, че посочената
длъжност е същата като заеманата от него преди уволнението.Излага
оплаквания, че районният съд не се е произнесъл по възражението му, че
решенията на Съвета на директорите /СД/ са нищожни и е приел, че
решенията за съкращаване на щата са взети от компетентен орган.Не е
спазена и разпоредбата на чл.329 КТ, тъй като бройките за длъжност
„експерт“ са три, а ответникът не е извършил подбор.Оспорва и становището
на съда относно наведеното основание за злоупотреба с право.Моли съда да
отмени обжалваното решение и да уважи исковете.Претендира разноски.
Ответникът по въззивната жалба- „С.Т.П.“ АД оспорва същата.Твърди,
че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно.Поддържа
становище, че е налице реално съкращаване на щата , както и че решението за
това е взето от компетентен орган.Поддържа, че първоинстанционният съд
основателно е приел, че СД е бил компетентен да вземе решение за
съкращаване на щата, както и че определянето на общия брой работници и
служители и разпределението на работата между тях по трудови функции не е
от компетентността на Общото събрание на акционерите /ОСА/, тъй като
такива компетенции не са му предоставени от устава на дружеството.Излага
доводи, че разпоредбата на чл.16 от Устава на дружеството е неприложима
към разглеждания казус, тъй като касае дейността и правомощията на ОСА на
дружеството, и че с решението за промяна на щатното разписание СД е
упражнил правото си в съответствие с чл.18, ал.1, чл.21 и чл.22, ал.3 и ал.4 от
Устава.Твърди, че разпоредбата на чл.12, ал.1, т.13 от ПРУПДТДДУК е
неотносима към настоящия случай, тъй като касае правомощията на
собственик на капитала в ЕАД с държавно участие.Твърди, че изпълнението
на приетата бизнес програма няма отношение към въпроса кой орган на
дружеството е компетентен да вземе решение за съкращаването на
щата.Оспорва твърдението на въззивника, че предложената му след
2
извършеното съкращение работа при същите изисквания и възнаграждение
обуславя извод, че трудовата му функция е продължила да се осъществява от
друг служител.Твърди, че подборът не е задължителен при премахване на
единствената щатна бройка за съответната длъжност.В случая е налице
съкращаване на цяла дирекция „Техническа“, която е обособено структурно
звено, а ищецът е заемал единствената щатна бройка на длъжност „експерт“ в
дирекцията, не е имало други служители, които да са изпълнявали сходни
трудови функции и работодателят не е бил длъжен да извършва
подбор.Поддържа становище, че ищецът не е оборил презумпцията на чл.8,
ал.2 КТ за добросъвестност на работодателя.Моли съда да потвърди
обжалваното решение.Претендира разноски.Прави възражение по чл.78, ал.5
ГПК.
Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди представените
по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна
следното:
Районният съд е бил сезиран с искове с правно основание чл.344, ал.1,
т.1 и т.2 КТ и чл.344, ал.1, т.3 КТ вр. чл.225, ал.1 КТ.Ищецът-С. Б. Х. твърди,
че с ответника е бил в безсрочно трудово правоотношение за длъжността
„главен експерт-инженер ОВиК“ в Дирекция „Техническа“ с брутно трудово
възнаграждение в размер на 3 216,92 лв.Със заповед № Р-01-58/18.07.2013 г.
трудовият му договор е прекратен на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ-
съкращаване на щата.Твърди, че заповедта е незаконосъобразна, както и че не
е налице реално съкращаване на щата, защото трудовата функция не е
престанала да съществува.Излага твърдения, че съкращаването на щата не е
извършено от съответния компетентен орган и взетото за това решение от СД
е нищожно поради липса на компетентност и противоречие с Устава на
дружеството, който препраща към Правилника за реда за упражняване
правата на държавата в търговските дружества с държавно участие в
капитала.В чл.12, ал.1, т.13 от цитирания правилник е посочено, че
едноличният собственик на капитала в ЕАД с държавно участие дава
разрешение за съществени организационни промени в капитала в случай, че
друго не предвидено в устава.Съгласно чл.28, ал.1 от Правилника членовете
на СД са длъжни да изготвят бизнес програма на дружеството.Твърди, че в
бизнес програмата е посочено, че списъчният брой на персонала на
дружеството е 30 души, а организационната структура включва ОСА, СД,
3
изпълнителен директор, четири дирекции-„Научно-изследователска и
развойна дейност“; „Финанси и администрация“; „Иновации и проекти“ и
„Технически“, т.е. организационната структура на ответното дружество е
приета на ОСА, проведено на 23.01.2017 г. и СД не разполага с правомощие
да променя структурата, като закрива всички дирекции, посочени в бизнес
програмата и общия брой на персонала.Нарушена е и разпоредбата на чл.329
КТ, тъй като при наличието на длъжности с несъществени различия на
трудовите функции за работодателя е съществувало задължение преди
уволнението на ищеца да извърши подбор.Нарушена е и разпоредбата на чл.8
КТ, тъй като съкращаването на щата е направено единствено с цел уволнение
на служителите, които са отказали да бъдат понижени в длъжност и
съответно да им бъде намалено трудовото възнаграждение или да напуснат
доброволно.Моли съда да отмени заповедта за уволнение, да го възстанови на
заеманата до уволнението длъжност и да осъди ответника да му заплати
обезщетение в размер на 19 296 лв. за периода 24.03.2018 г.-24.09.2018 г. със
законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното
изплащане.
Видно от допълнително споразумение № Р 01-214/08.04.2016 г. към
трудов договор № Р-01-155/17.12.2013 г. страните по делото са били в
безсрочно трудово правоотношение за длъжността „главен експерт-инженер
ОВиК в дирекция „Техническа“.
Видно от представения фиш за м.02.2018 г. ищецът е получил брутно
трудово възнаграждение в размер на 2 725 лв. /2 500,00 лв.-основна заплата и
225,00 лв.-клас за прослужено време/.
Със заповед № Р 07-477/23.03.2018 г. трудовото правоотношение с
ищеца е прекратено, считано от 24.03.2018 г. на основание чл.328, ал.1, т.2
КТ-съкращаване в щата във вр. с решение по т.2.1 на т.2 от Протокол № 184
от заседание на Съвета на директорите /СД/ за заличаване на единствената
щатна бройка на длъжността „главен експерт ОВиК“ в Дирекция
„Техническа“ с код по НКПД 2144 6030 и решение по т.2.2 на т.2 от протокол
№ 184 от същото заседание на СД за приемане на ново щатно разписание,
както и решение по т.1.1 от Протокол № 185 от заседание на СД на 13.02.2018
г.Заповедта е връчена на 23.03.2018 г.
Видно от представения протокол № 184 на присъствено заседание на
Съвета на директорите /СД/ на „С.Т.П.“ АД, проведено на 31.01.2018 г. е
4
взето решение, считано от 01.02.2019 г. да се заличат от щатното разписание
дирекция „Финанси и администрация“ заедно с обособените в нея 8
длъжности; дирекция „Правна“ заедно с обособените в нея 2 длъжности;
дирекция „Научно-изследователска и развойна дейност“ с обособените в нея 3
длъжности; дирекция „Иновации и проекти“ заедно с обособените в нея 5
длъжности и дирекция „Техническа“ заедно с обособените в нея 6 длъжности,
сред които и „главен експерт-инженер ОВиК“ и е прието ново щатно
разписание на длъжностите.
От представения протокол № 185 от присъствено заседание на СД,
състояло се на 13.02.2018 г. е видно, че СД е взел решение извършени
промени в щатното разписание на длъжностите на „С.Т.П.“ АД, прието с
решение по т.2 от Протокол № 184 от заседание на СД, проведено на
31.01.2018 г., считано от 13.02.2018 г.
Видно от съпоставката на представените щатни разписания длъжността
„главен експерт-инженер ОВиК“ по щатното разписание от 13.04.2017 г., не
съществува в щатните разписания от 01.02.2018 г. и от 13.02.2018 г.
По делото е представено допълнително споразумение № Р 01-
454/15.02.2018 г., подписано едностранно от работодателя с предложение за
изменение на основание чл.119 КТ на длъжността на ищеца в „специалист
техническа поддръжка“ в направление „Финанси и стопанско обслужване“ с
код по НКПД 3119 3069.
Видно от уведомително писмо вх.№ 223/16.02.2018 г. ищецът е отказал
да подпише предложеното му допълнително споразумение № Р 01-
454/15.02.2018 г. към трудов договор № Р 01-58/18.07.2013 г. и длъжностна
характеристика.
Съгласно представения Правилник за работата на СД в ответното
дружество посоченият орган управлява и представлява дружеството въз
основа и в съответствие с действащото в Република България
законодателство, Устава на дружеството и решенията на ОСА, като приема
организационно-управленската структура /чл.4, т.3, пр. първо/.
Видно от представения Устав на „С.Т.П.“ АД органи на дружеството са
Общо събрание на акционерите /ОСА/ и Съвет на директорите /СД/.В чл.18,
ал.1 от Устава е предвидено, че дружеството се управлява и представлява от
СД.
В съдебно заседание на 29.09.2020 г. първоинстанционният съд е
5
констатирал от оригинала на трудовата книжка на ищеца, че в периода
24.04.2018 г.-24.02.2019 г. същият не е полагал труд при друг работодател.
С писмо изх.№ 3, изпратено чрез телепоща, което ищецът признава да е
получил на 06.06.2018 г., ответното дружество му е предложило
извънсъдебно уреждане на спора във връзка с прекратяване на трудовото му
правоотношение и подадената от него искова молба, по която е образувано
гр.д.№ 25457/2018 г. на СРС, като му е била предложена длъжност „главен
експерт инвестиции“ в Дирекция „Инвестиции и управление на
собствеността“, код по НКПД 24226041, която по същината си отговаря на
предходно заеманата от него позиция като изисквания за длъжността и
финансови параметри.
Разпитаният по делото свидетел Л.Л. твърди, че е работил в ответното
дружество от 2013 г. и че има висящо дело с ответника.Твърди, че дирекция
„Техническа“ се занимава с подготовка, проектиране, изграждане, разглеждат
се офертите и свидетелят, който е бил директор на дирекцията, излиза с
предложение и докладна до изпълнителния директор.Твърди, че
изпълнителният директор Т.А. е започнал работа в дружеството през
м.08.2017 г. и е бил директор до м.04.2018 г.Твърди, че във връзка с
предстоящи СМР са били отправени покани и са постъпили оферти за
изпълнители.От дирекция „Техническа“ са разгледали офертите и са излезли
с предложение, което е било съобразено с цена и най-кратки
срокове.Ръководството не е одобрило предложението и е избрало фирма с по-
висока цена и по-дълъг срок за изпълнение.Оттогава е настъпила промяна в
отношението на изпълнителния директор към дирекцията.Твърди, че колегите
му от дирекцията са осъществявали контрол по изпълнението и не са били
съгласни с приемането на дейности, за които са констатирали несъответствия,
което също е породило напрежение.
Съдът не кредитира показанията на свидетеля в останалата част, тъй
като те касаят обстоятелства във връзка с неговите отношения с
изпълнителния директор Т.А., които са неотносими към предмета на спора.
По делото е разпитан и свидетеля В.Г., който твърди, че е работил с
ищеца в ответното дружество в дирекция „Техническа“.Заявява, че във връзка
с поръчка за извършване на ремонтни дейности дирекцията е трябвало да
избере изпълнител, но предложението им не е било прието от ръководството,
което е избрало фирма, която не отговаря на две основни условия-цена и
6
срок.Дирекцията е констатирала дефекти на свършената работа и не е приела
свършената работа и е станал конфликт с изпълнителния директор, на който
свидетелят не е присъствал.Впоследствие докладните им записки не са
вземани предвид и е издадена заповед до дирекцията, че те не могат да
представляват дружеството и да подписват протоколи и дейността им е
прекратена.Имало е и други случаи, при които препоръките им не са взети
предвид.Твърди, че им е било предложено да се грижат за
видеонаблюдението и да се занимават с техническа поддръжка при по-ниско
възнаграждение, която дейност е свързана с различни функции по техническа
поддръжка на сградата.На друга среща им е било предложено да заемат
длъжности на по-ниски позиции, на която Т.А. не е присъствал, като им е
казано, че ако не се съгласят, ще бъдат уволнени.
Останалите представени доказателства не установяват релевантни за
предмета на спора факти.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна
страна следното:
От събраните доказателства се установи, че страните по делото са били
в безсрочно трудовото правоотношение за длъжността „главен експерт-
инженер ОВиК в дирекция „Техническа“, прекратено със заповед № Р 07-
477/23.03.2018 г. на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ-съкращаване в щата.
Първоинстанционният съд е приел, че е налице съкращаване на щата,
което засяга заеманата от ищеца длъжност, както и че решението е взето от
компетентен орган.Съдът е приел, че доколкото са съкратени всички щатни
бройки на процесната длъжнонст, за ответника не е възникнало задължение
да извърши подбор.Изложил е мотиви, че не е доказана злоупотреба с правото
на уволнение.
Настоящият съдебен състав споделя мотивите на първоинстанционния
съд и на основание чл.272 ГПК препраща към тях.Не се установи при
постановяване на решението да са допуснати нарушения на императивни
материалноправни разпоредби.
Съдът намира за неоснователни оплакванията на въззивника, че
неправилно първоинстанционният съд е приел, че е налице съкращаване на
щата, без да обсъди наличието на три щатни разписания, като твърди, че
между щатното разписание от 31.01.2018 г. и това от 13.02.2018 г. няма
разлика.Съкращаването на щата означава фактическо премахване на
7
съответната трудова функция като съществено съдържание на отделна
длъжност или щатна бройка, като преценката на работодателя дали е налице
обективна необходимост за това не подлежи на съдебен контрол.Няма
значение дали изпълнението на тази функция е разпределено между други
служители или е отпаднала изцяло.
От събраните по делото доказателства се установи, че от щатното
разписание от 2017 г. е премахната цялата дирекция, в която е работил ищеца
заедно с всички 6 длъжности в нея, като в следващите щатни разписания тези
щатни бройки не съществуват.Ирелевантно е обстоятелството дали
съкращаването е извършено с едно щатно разписание /от 31.01.2018 г./ или и
със следващото такова /от 13.02.2018 г./, тъй като заеманата от ищеца
длъжност преди уволнението е премахната и към момента на влизане в сила
на заповедта за уволнение такава не съществува в действащото към този
момент щатно разписание.Не се установи да е запазена дейността на
процесната длъжност.Обстоятелството, че след предявяване на иска на ищеца
е предложена друга длъжност в Дирекция „Инвестиции и управление на
собствеността“, за заемането на която са налице същите изисквания и
финансови параметри, не обуславя извод, че посочената длъжност касае
дейността на закритата такава, тъй като не е установено какви са нейните
трудови функции.Следва да се добави, че това предложение е настъпило в
хода на процеса, като работодателят е посочил, че предложението е направено
с цел доброволно уреждане на отношенията между страните и не може да се
приеме като признание за наличието на длъжност със същата трудова
функция.Налице е и различие в кодовете по НКПД, като процесната длъжност
е с код 2144 6030-инженер, отоплителни, вентилационни и охладителни
системи, а предложената длъжност е с код по НКПД 2422 6041-главен
експерт.
Решението за съкращаване на щата е взето от компетентен орган-
Съвета на директорите.Неоснователни са доводите на въззивника, че
компетентността за това решение принадлежи на ОСА.Такова правомощие не
е предвидено нито в разпоредбата на чл.221 ТЗ, която определя
компетентността на ОСА, нито в устава на дружеството.Съгласно устава на
дружеството управителният орган на същото е СД.Това е органът, който
приема организационно-управленската структура на дружеството /чл.4, т.3 от
Правилника за работа на СД/ и не губи това си правомощие дори и в
8
случаите, когато оперативното управление е възложено на изпълнителния
директор по силата на чл.244, ал.4 ТЗ /в този смисъл-определение № 1098 от
07.10.2015 г. по гр. д. № 3235/2015 г., ІV ГО на ВКС/.Несъстоятелно е
позоваването на чл.12, ал.1, т.13 от ПРУПДТДДУК /отм. ДВ бр.40/2020 г./,
тъй като цитираната разпоредба касае правомощията на едноличния
собственик на капитала в еднолични акционерни дружества с държавно
участие, каквото не е ответното.
Поради изложените съображения за наличието на компетентност на СД
да извършва промяна на щатните разписания ирелевантно е обстоятелството,
че в бизнес програмата, приета от ОСА, е посочен списъчния брой на
персонала на дружеството.
Неоснователно е и оплакването на въззивника, че е нарушена
разпоредбата на чл.329 КТ.При съкращаване на единствена щатна длъжност,
прекратяването но трудовия договор с работника и служителя, който я заема,
се предхожда от подбор, но по преценка на работодателя /в този смисъл са
разясненията по ТР № 3/16.01.2012 г. по т.д.№ 3/2011 г., ОСГК на ВКС/.При
таза хипотеза на прекратяване на трудовото правоотношение ако
работодателят реши да не прави подбор, уволненият служител не може да
оспорва уволнението като незаконно на това основание /решение №
625/01.10.2010 г. по гр.д.№ 1773/2009 г. на ВКС, IV ГО/.Работодателят може
да упражни правото на подбор, когато в оставащите организационно
обособени звена на предприятието в същото населено място има работници
или служители на длъжности с еднакви или с несъществено отличаващи се
трудови функции /ТР № 5/26.10.2021 г. по т.д.№ 5/2019 г., ОСГК на
ВКС/.Следва да се добави, че работодателят е длъжен да извърши подбор
само между работниците и служителите, осъществяващи еднородни или
сходни функции само в рамките на обособената структура, а ако последната
се закрива изцяло или се съкращават всички еднородни длъжности в това
обособено звено, както е в случая, подборът не е задължителен /решение №
187/28.07.2015 г. по гр.д.№ 4168/2014 г., ВКС, IV ГО/.
Не е установена и твърдяната от ищеца злоупотреба с права от
работодателя.От събраните по делото доказателства се установи, че е имало
спорове между служителите от закритата дирекция „Техническа“ и
ръководството.Не се установи обаче, че съкращаването на щата е направено
единствено с цел да бъдат уволнени служителите от обособената структура,
9
които не са се съгласили да подпишат допълнителни споразумения, с които се
намалява възнаграждението им или да напуснат доброволно.Решението за
съкращаване на щата е взето от СД и касае всички служители от дирекция
„Техническа“, както и още четири дирекции.Поради изложеното съдът счита,
че ищецът, чиято е била доказателствената тежест, не е оборил презумпцията
на чл.8, ал.2 КТ.
Поради съвпадане на крайните изводи на двете инстанции съдът
обжалваното решение следва да се потвърди.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 и ал.8 ГПК вр. чл.26
НЗПП въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия сумата
от 50 лв.-разноски за юрисконсултско възнаграждение за настоящата
инстанция.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20006561 от 24.01.2022 г. на СРС, 75 с-в,
по гр.д.№ 25457/2018 г.
ОСЪЖДА С. Б. Х. с ЕГН ********** и с адрес: гр.София, жк „*******
*******, ап.111 да заплати на „С.Т.П.“ АД с ЕИК ******* сумата 50 лв. на
основание чл.78, ал.3 и 8 ГПК вр. чл.26 НЗПП.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в 1-месечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10