Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. София, 20.12.2018 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Софийският окръжен съд, гражданско отделение, ІІ-ри въззивен състав в открито съдебно заседание на 28.11.2018 г. в състав:

 

                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА СЛАВЧЕВА

                                               ЧЛЕНОВЕ: ИВАЙЛО ГЕОРГИЕВ

                                                                                                 ДИМИТЪР ЦОНЧЕВ

 

при секретаря Теодора Вутева, разгледа докладваното от младши съдия Цончев в.г.д. № 572 по описа на съда за 2018 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от „А.з.к.н.п.з.“ ООД срещу Решение № 63/23.05.2018 г, постановено по гр.д. № 579/2017 г. по описа на РС – Своге. С него е отхвърлен предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск на „А.з.к.н.п.з.“ ООД, ЕИК *********, против Б.В.Н., ЕГН ********** за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца на сумата от:

1. 157.47 лв., съставляваща главница – отпусната  сума по Договор за паричен заем № 2360082 от 03.08.2015г. сключен между „И.А.М.”АД и Б.Н., ведно със законната лихва, считано от момента на подаване на заявлението по заповедното производство до окончателното заплащане;

2. 5,23 лева – договорна  лихва за периода 03.09.2015г. – 02.12.2015г.

Със същото решение са оставени без разглеждане исковите претенции в частта, с която се иска признаване за дължимо от ответника Б.В.Н. заплащане на: неустойка за неизпълнение на задължение от 25,86 лева и законна лихва за забава върху непогасената главница – от 23,62 лева за периода 24.10.2016г.-27.06.2017 г. и производството е прекратено в тази част.

            В жалбата решението се обжалва в частта, с която са отхвърлени предявените искове. Прави се оплакване, че актът е постановен при неправилно приложение на материалния закон. Твърди се, че не е съобразена задължителна съдебна практика на Върховния касационен съд, съгласно която ответникът следва да се счита уведомен за цесията с връчването на уведомление като приложение към исковата молба. Не е налице пречка цедентът да упълномощи цесионера, който да уведоми длъжника за прехвърляне на вземането.  От съда се иска да бъде отменено като Решение № 63/23.05.2018 г, постановено по гр.д. № 579/2017 г. по описа на РС – Своге в обжалваната част и вместо това да се постанови ново, с което да се уважат предявените искове. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор от ответника.

            В открито съдебно заседание страните не се явяват и не се представляват.

Пред въззивната инстанция не са събирани доказателства.

Софийският окръжен съд намира, че жалбата е допустима, като подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

Възникването на спорното право се обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки, които следва да бъдат доказани от ищеца: 1. Съгласие на страните за предаване от заемодателя в собственост на заемателя на парична сума със задължение на заемателя да я върне при настъпване на падежа; 2) реално предаване на тази сума от заемодателя на заемателя; 3) Настъпване изискуемостта на задължението за връщане; 4) Уговаряне на лихва; 5) възникналото парично вземане, представляващо сумата по договора за заем и договорената лихва, да е било прехвърлено от кредитора - „И.А.М.“ АД, на ищеца чрез действителен договор за цесия и 6) „И.А.М.” АД надлежно да е съобщило на длъжника прехвърлянето на вземането на новия кредитор. В тежест на ответника по иска е да докаже връщане на заетата сума.

Изброените материалноправни предпоставки са доказани от ищеца.

Между И.А.М.“ АД и ответника Б. В.Н. на 03.08.2015 г. е сключен Договор за паричен заем № 2360082, съгласно който заемателят Н. е получил в собственост сума в размер на 650.80 лв., която се задължил да върне, ведно с договорения годишен лихвен процент в размер на 40%, при годишен процент на разходите 48.21%, на четири вноски в размер на 162.70 лв. с падеж 03.09.02015 г., 03.10.2015 г. и 02.11.2015 г.  Заемодателят е предал на заемателя сумата от 650.80 лв. Това се установява от заверения препис от Договор за паричен заем № 2360082 и заключението на съдебно-икономическата експертиза, което съдът кредитира като правилно и обосновано.

От заключението на посочената експертиза, извършена чрез проверка на приложените към гр.д. № 413/2017 г. и гр.д. № 579/2017 г. по описа на РС-Своге документи и насрещна проверка в „А.з.к.н.п.з.“ ООД и „И.А.М.“ АД, се установява, че в периода от 16.09.2015 г. до 24.10.2016 г., ответникът Б.Н. е платил на заемателя „И.А.М.“ АД сумата от 810 лв., включващи 45 лв. за събиране на вземането, 302.76 лв. неустойка, 45.57 лв. договрна лихва и 442.53 лв. главница. Непогасено е задължение на ответника Н. в размер на 157.47 лв. главница и 5.23 лв. договорна лихва.

С рамков договор за прехвърляне на вземания от 30.01.2017 г. „И.А.М.“ АД прехвърлило на ищеца „А.з.к.н.п.з.“ ООД вземания, индивидуализирани в Приложение № 1 към договора, сред които това по Договор за паричен заем № 2360082 с ответника Н..

С пълномощно с нотариална заверка на подписа от 14.02.2017 г. на нотариус Мила Енева, рег. № 140, с район на действие РС-София, изпълнителният директор на „И.А.М.“ АД упълномощил „А.з.к.н.п.з.“ ООД от името на дружеството да уведоми всички длъжници по вземания,  прехвърлени с рамковия договор за прехвърляне на парични задължения, сключен на 30.01.2017 г.

В срока по чл. 415, ал. 4 ГПК по пощата на 25.08.2017 г. е депозирана искова молба от „А.з.к.н.п.з.“ ООД против Б.В.Н., към която е приложено уведомление от дружеството ищец до ответника, с което последният се уведомява за гореописаното прехвърляне на вземане, както и че от получаването на уведомлението Н. следва да счита „А.з.к.н.п.з.“ ООД за кредитор по Договор за паричен заем № 2360082.

Препис от исковата молба заедно с приложенията към нея е връчен на ответника на 26.09.2017 г.

 При тази фактическа обстановка, съдът намира, че жалбата е основателна поради следните съображения:

Всички изброени в точки от 1 до 6 материални предпоставки са доказани от ищеца. Неправилно и при невярна интерпретация на трайната съдебна практика (Решение № 123 от 24.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 12/2009 г., II т. о., ТК, Решение № 3 от 16.04.2014 г. на ВКС по т. д. 1711/2013 г., I т.о., ТК), първоинстанционният съд е приел, че цесията не е произвела действие спрямо длъжника, тъй като по делото не се съдържа изявление, изходящо от цедента. Безспорно по силата на чл. 99, ал. 4 ЗЗД уведомяването за цесията трябва да бъде извършено от стария, а не от новия кредитор. Целта на закона е длъжникът да бъде защитен срещу ненадлежно изпълнение на лице, което не е носител на вземането. Затова съобщението от новия кредитор няма предвиденото в чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД действие. Това обаче не отрича правото на стария кредитор да упълномощи новия кредитор да извърши съобщението до длъжника като изготви уведомлението за цесията. В този смисъл е и съдебната практика (вж. Решение № 137 от 2.06.2015 г. на ВКС по гр. д. 5759/2014 г., III г. о., ГК, Определение № 597 от 20.07.2015 г. на ВКС по т. д. 2406/2014 г., I т. о., ТК, Решение № 3792 от 12.06.2018 г. на СГС по в. гр. д. № 15826/2017 г.). В случая уведомлението, приложено към исковата молба, изхожда от цесионера „А.з.к.н.п.з.“ ООД без изрично указание, че дружеството действа в качеството на пълномощник на цедента „И.А.М.“. Въпреки това, доколкото към исковата молба е приложено редовно пълномощно за горното действие, с нотариална заверка на подписите, което е също е връчено на ответника Н., по мнение на настоящия състав е проява на прекомерен формализъм да не бъде зачетено действието на цесията спрямо длъжника. 

Необоснован е изводът на първата инстанция, че представеният препис от пълномощно има копие на печат „вярно с оригинала“ само от едната страна и поради това не може да се приеме като заверен препис. От документа е видно, че и върху двете страници има поставен печат „вярно с оригинала“ и поставен върху него подпис със синя химикална паста. Процесуалният закон не поставя формални критерии как следва да бъде поставен надписът „вярно с оригинала“ върху документите. В случая, макар той да е копие, върху него има подпис със синя химикална паста, освен това доказателствената стойност на документа не оспорена от ответна страна, следователно удовлетворява формалните изисквания на процесуалния стандарт. На следващо място, ако съдът е считал, представеният документ не съставлява заверен препис, е следвало да даде указание на ищеца в тази насока с доклада или в съдебно заседание, а не да го поставя в положение на процесуална изненада с решението по същество на делото като го изключи от доказателствената съвкупност.  

  Други основания за неправилност на обжалваното решение не са изтъкнати в жалбата, поради което и на основание чл. 269 от ГПК съдът не следва да обсъжда такива.

При така изложените съображения съдът намира, че жалбата е основателна и спрямо въззиваемия Б.В.Н. следва да бъде прието за установено, че дължи на въззивното дружество „А.з.к.н.п.з.“ ООД сумата от 157.47 лв., представляваща главница и сумата от 5.23 лв., представляваща договорна лихва за периода 03.09.2015 г. до 02.12.2015 г., по Договор за паричен заем № 2360082 от 03.08.2015г. сключен между „И.А.М.”АД и Б.В.Н., ведно със законната лихва върху двете суми от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 05.07.2017 г. до окончателното ѝ изплащане.

С оглед изхода на делото и отправено искане, въззивникът има право на направените от него разноски в заповедното производство, първата и въззивна инстанция. Те са в общ размер 1137,5 лв. и се разпределят както следва: 1. 125 лв. в заповедното производство, от които 25 лв. държавна такса и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение. 2. 625 лв. в първоинстанционното производство, от които 75 лв. държавна такса, 200 лв. депозит за вещо лице и 350 лв. юрисконсултско възнаграждение. 3. 387.50 лв. във въззивното производство, от които 37.50 лв. държавна такса и 350 лв. юрисконсултско възнаграждение.

            Поради гореизложеното и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Решение № 63/23.05.2018 г., постановено по гр.д. № 579/2017 г. по описа на РС – Своге, в частта, с която е отхвърлен предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск на „А.з.к.н.п.з.“ ООД, ЕИК ********* против Б.В.Н., ЕГН ********** за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца на сумата от:

1. 157.47 лв., съставляваща главница – отпусната  сума по Договор за паричен заем № 2360082 от 03.08.2015г. сключен между „И.А.М.”АД и Б.Н., ведно със законната лихва, считано от момента на подаване на заявлението по заповедното производство до окончателното заплащане;

2. 5,23 лева – договорна  лихва за периода 03.09.2015г. – 02.12.2015г.

като вместо това:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Б.В.Н.,  ЕГН **********, с адрес ***, че дължи на „А.з.к.н.п.з.“ ООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление ***, сумата от 157.47 лв., представляваща главница и сумата от 5.23 лв., представляваща договорна лихва за периода 03.09.2015 г. до 02.12.2015 г., по Договор за паричен заем № 2360082 от 03.08.2015г. сключен между „И.А.М.”АД и Б.В.Н., ведно със законната лихва върху всяка от двете суми от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 05.07.2017 г. до окончателното ѝ изплащане.

ОСЪЖДА Б.В.Н.,  ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на „А.з.к.н.п.з.“ ООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление ***, сумата от 1137,5 лв., представляваща сторените от жалбоподателя разноски в заповедното, първоинстанционното и въззивното производство.

Потвърждава решението в останалата част.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.. 

 

       ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

                                                                                                          2.