Решение по дело №6871/2020 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 260901
Дата: 23 юни 2021 г. (в сила от 16 юли 2021 г.)
Съдия: Моника Гарабед Яханаджиян
Дело: 20202120106871
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 2 ноември 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 260901                    23.06.2021 г.                                     гр.Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаският районен съд,                                XXIви граждански състав

На двадесет и осми май                 две хиляди двадесет и първа година

В открито съдебно заседание, в състав:

 

                                                      Районен съдия: Моника Яханаджиян

 

Секретар: Жасмина Славова

Като разгледа докладваното от съдия М.Яханаджиян

гражданско дело №6871 по описа за 2020 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

                              Производството е образувано по повод исковата молба, предявена от Гаранционен фонд, ………………, представляван от Б.М. и С.Г.С., съдебен адрес:***, чрез адв.П.Ч., против Х.Ж.Г., ЕГН **********, с адрес ***, с искане съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 1502,50 лева, представляваща изплатени от ищеца обезщетения, както следва: по щета №110026/06.01.2016 г. в размер на 502,50 лева за причинени имуществени вреди на лек автомобил, марка „……………“ с рег.№…………., собственост на Д.Я.Р., настъпили в резултат на ПТП от ……………. г. на третокласен път …………. посока с.Б. към с.И. и по щета №210098/23.03.2016 г. в размер на 1000 лева за причинени неимуществени вреди на Д.Я.Р., изразяващи се в болки и страдания от контузия на главата и шията, настъпили в резултат на същото ПТП, ведно със законната лихва върху главниците, считано от предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата, както и направените разноски по делото.

                              Ищецът твърди, че на ………….. г., на третокласен път ………….. посока с.Б. към с.И., настъпило ПТП между л.а., марка „…………..“ с рег.№……….., управлявано от Х.Ж.Г. и л.а., марка „………………“ с рег.№…………., собственост на Д.Я.Р., вина за кето има ответникът Г.. Твърди се още, че в резултат на ПТП настъпили имуществени вреди по собствения на Д.Р. лек автомобил, както и неимуществени такива, резултат от причинените на Д.Р. контузии по главата и шията.  Ищецът твърди, че е изплатил на пострадалото лице сума в общ размер на 1502,50 лева, от която 502,50 лева като обезщетение за имуществени вреди по лекия автомобил на Д.Р. и в размер на 1000 лева като обезщетение за неимуществени вреди, причинени на Д.Р., във връзка с които при ищеца има образувани преписки по щети с №№110026/06.01.2016 г. и №210098/23.03.2016 г., тъй като ответникът е управлявал собствения си автомобил без действаща към часа на ПТП задължителна застраховка ГО. Според обстоятелствената част на исковата молба, въпреки отправените му покани, ответникът не е възстановил на ГФ изплатените от последния обезщетения, поради което и същите се претендират ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска.

                              В подкрепа на исковете са ангажирани доказателства, претендират се разноски.

                              Така предявените искове са с правно основание чл.288а, ал.1, т.2, б.“а“ от КЗ (отм.).

                              В съдебно заседание ищецът се представлява от пълномощник, който поддържа исковете и моли за уважаването им.

                              Ответникът, чрез назначения му от съда особен представител – адв.Т., депозира писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК, в който изразява становище за неоснователност на исковете поради липса на доказателства за пострадало лице, поради което и претенцията, касаеща неимуществените вреди счита за неоснователна и като такава, подлежаща на отхвърляне.

                              В съдебно заседание отговорът се поддържа от назначения от съда особен представител на ответника.

                              Бургаският районен съд, като взе предвид събраните по делото писмени доказателства и като съобрази закона, намира за установено от фактическа страна следното:

                              Приет като доказателство по делото е Протокол за ПТП №1538986/11.08.2015 г., съставен от младши автоконтрольор при Сектор ПП при ОД МВР Бургас, от съдържанието на който става ясно, че е съставен за допуснато на ………………. г., на път ……………… в посока с.Б. – с.И., ПТП между лек автомобил, марка „……..“ с рег.№…………….., собственост на Х.Ж.Г., управляван от последния и лек автомобил, марка „…………..“ с рег.№………….., собственост на Д.Я.Р., управляван от Р.Г.Р.. Като причини и условия за настъпване на ПТП е посочено, че ответникът, като водач на лекия автомобил, марка ……….., при разминаване не е спазил странично разстояние с водача на лек автомобил, марка …………, вследствие на което му е нанесъл материални щети по преден ляв фар, мигач, броня, калник, врата, гума, джанта, окачване. От съдържанието на съставения протокол става ясно и това, че ответникът Г. е управлявал собствения си автомобил неправоспособен и без да има за него сключена задължителна застраховка „ГО”, който факт се потвърждава и от приложената справка от база данни на ИЦ към ГФ, приета като доказателство по делото, л.9.

                              Приети като доказателства по делото са писмо, рег.№769000-15077/02.03.2016 г. на ОД МВР Бургас, Сектор ПП, според което срещу виновния водач Х.Ж.Г. има съставен АУАН №160336, въз основа на който са издадени НП №15-0769-004821/21.01.2016 г. за нарушение на чл.179, ал.2, вр.чл.175, ал.1, т.5 и чл.181, т.1 от ЗДвП и НП №15-0769-003028/21.10.2015 г. за нарушение на чл.315, ал.1, т.1 от КЗ, и двете влезли в сила на 25.02.2016 г.

                              Прието като доказателство е и Удостоверение, изх.№769000-13162/18.08.2015 г. на ОД МВР Бургас, сектор ПП, според което в лекия автомобил, марка „…………..“ с рег.№…………, е пътувала Д.Я.Р. и същата е била отведена с автомобил на СМП в МБАЛ Бургас.

                              По делото е изготвена от вещото лице д-р П. съдебно-медицинска експертиза, от заключението на която става ясно, че при ПТП Д.Р. е получила контузия на главата и шията, които отговарят и могат да се получат при ТПТ. Според вещото лице, травмите отзвучават в рамките на 20-25 дни и са свързани са с болки и страдания.

                              По делото е изготвена от в.л.инж.Т. съдебно-техническа експертиза, от заключението на която се установяват механизма на ПТП – при разминаване с л.а., марка „…………“ с рег.№…………, ответникът като неправоспособен водач на л.а., марка „…………“ с рег.№………….., отклонил автомобила от праволинейното му направление, навлязъл в насрещната лента за движение и не осигурил достатъчно странично разстояние, вследствие на което ударил предната лява странична част на л.а., марка „…………“, уврежданията на л.а., марка „…………“ - от удара настъпили увреждания по преден ляв калник, счупен преден ляв носач и амортисьор, предна броня, преден капак, лява врата, чието обезщетяване възлиза на сумата от 1206,94 лева, действителната стойност на автомобила – 1072,00 лева и дължимото съгласно тази стойност обезщетение за причинените увреждания. В тази връзка, според експерта е налице тотална щета, тъй като размерът на обезщетението за обезвреда надвишава 80 % от действителната стойност на автомобила, но тъй като са били налице запазени части по двигателя, трансмисията, ходовата част, спирачната система и системата за управление, части от купето на автомобила и вътрешното му оборудване, вещото лице заключава, че застрахователното обезщетение може да се определи под 75 % от размера на действителната стойност и го определя на сумата от 1005 лева. В този смисъл е и заключителната техническа експертиза по образуваната при ищеца щета №110026/06.01.2016 г.

                              По делото са приети като доказателства преводни нареждания от 11.04.2016 г. за сума в размер на 502,50 лева, представляваща изплатено от ищеца обезщетение по щета №110026/2016 г. и в размер на 1000,00 лева, представляваща изплатено от ищеца обезщетение по щета №210098/2016 г.

                              Предвид гореописаните констатации на органите на КАТ в протокола за ПТП и НП №15-0769-004821/21.01.2016 г., издадено за нарушение на чл.179, ал.2, вр.чл.175, ал.1, т.5 и чл.181, т.1 от ЗДвП, съдът намира за безспорно установено, че в резултат на противоправното деяние на ответника Х.Г. от ……………. г., са били увредени както Д.Я.Р., така и собственият й лек автомобил, марка „……………“, т.е. с неправомерното си виновно поведение, изразяващо се в неспазване на дистанция при разминаване и управление на МПС без сключена застраховка „Гражданска отговорност”, ответникът Г. като неправоспособен водач на МПС е причинил имуществени вреди на лек автомобил, марка „…………..“ и неимуществени такива на Д.Я.Р., като същите са били обезщетени от ищеца. Налице са следователно основанията на чл.45 от ЗЗД за ангажиране на деликтната отговорност на ответника по отношение на увреденото лице, тъй като ПТП от 08.08.2015 г. е причинено от виновното поведение на Г., който е управлявал автомобила без да е правоспособен водач на МПС, без сключена застраховка „ГО“ и в нарушение на задължението си като водач на МПС да спазва достатъчно странично разстояние при разминаване с несрещно движещ се автомобил.

                              По делото е представена и покана за плащане, адресирана до ответника и получена от него на 13.12.2016 г. за изплащане на сумата от 2185,00 лева, представляваща левовата равностойност на изплатеното обезщетение, ведно с ликвидационни разходи и съпътстващи разноски.

                              По делото няма данни ответникът да е изплатил изцяло претендираните суми.

                              При така установеното от фактическа страна се налагат следните изводи от правна страна:

                              Съгласно разпоредбата на чл.288, ал.1, т.2, б.„а” от КЗ /отм./, Фондът изплаща обезщетения по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите за имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни увреждания и за вреди на чуждо имущество, ако пътнотранспортното произшествие е настъпило на територията на Република България, на територията на друга държава членка или на територията на трета държава, чието национално бюро на застрахователите е страна по Многостранното споразумение, и е причинено от моторно превозно средство, което обичайно се намира на територията на Република България, и виновният водач няма сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. Текстът на ал.12 от същия член допълва, че след изплащане на обезщетението фондът встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното и разходите за определяне и изплащане на обезщетението.

                              Анализът на цитираните разпоредби сочи, че ГФ изплаща обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, причинени от водач, който няма застраховка „ГО” и като лице, което изпълнява чужд дълг, разполага с регресен иск против прекия причинител на вредата-ответника и може да се суброгира в правата на увредения субект, доколкото се касае за виновно увреждащо поведение-действие или бездействие на ответника и до размера на изплатеното обезщетение.

                              В съответствие с разпределената от съда доказателствена тежест, ищцовото дружество проведе успешно доказване на правото си да встъпи в правата на увреденото лице, както и възникването на деликтната отговорност на ответника по отношение на увреденото лице, а именно: липса на застрахователен договор по риска „ГО“, възникване на застрахователно събитие – покрит риск по застрахователния договор, изплащане на застрахователното обезщетение.

                              Основателността на регресната претенция на ищеца в случая предполага съществуването на деликтно правоотношение-чл.45 от ЗЗД, за да възникне валидно задължение на длъжника да възстанови на ищеца стойността на причинените от виновното му противоправно поведение имуществени и неимуществени вреди. Вследствие противоправното деяние на ответника са нанесени имуществени и неимуществени вреди, които са в пряка причинно-следствена връзка с това деяние. Ищецът безспорно е изплатил обезщетение, представляващо стойността на причинените имуществени и неимуществени вреди. С факта на плащането ищецът се е суброгирал по силата на закона в правата на увреденото лице. Налице е пълнота и фактическия състав на непозволеното увреждане по смисъла на чл.45 от ЗЗД по отношение поведението на ответната страна, поради което е налице основание за търсене от ответника на регресна отговорност и осъждането му да възстанови на ищеца претендираната сума.

                              Предвид основателността на главните искове, основателна е и претенцията на ищеца за заплащане на законната лихва върху главниците, считано от завеждане на иска.

                              С оглед изхода на спора, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, в тежест на ответника следва да се възложат и направените от ищеца разноски, които са в общ размер на 960,10 лева, съгласно списъка по чл.80 от ГПК, л.99.

                              Воден от горното и на основание чл.235 от ГПК, Бургаският районен съд

Р Е Ш И

 

                              ОСЪЖДА Х.Ж.Г., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на Гаранционен фонд, ………………, представляван от Б.М. и С.Г.С., съдебен адрес:***, чрез адв.П.Ч., сумата от 1502,50 лева (хиляда петстотин и два лева и петдесет стотинки), представляваща изплатени от ищеца обезщетения, както следва: по щета №110026/06.01.2016 г. в размер на 502,50 лева за причинени имуществени вреди на лек автомобил, марка „………..“ с рег.№……….., собственост на Д.Я.Р., настъпили в резултат на ПТП от ………….. г. на третокласен път ………… посока с.Б. към с.И. и по щета №210098/23.03.2016 г. в размер на 1000 лева за причинени неимуществени вреди на Д.Я.Р., изразяващи се в болки и страдания от контузия на главата и шията, настъпили в резултат на същото ПТП, ведно със законната лихва върху главниците, считано от предявяване на иска на 02.11.2020 г. до окончателното им изплащане.

                              ОСЪЖДА Х.Ж.Г., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на Гаранционен фонд, …………., представляван от Б. М. и С.Г. С., съдебен адрес:***, чрез адв.П.Ч., сумата от 960,10 лева (деветстотин и шестдесет лева и десет стотинки), представляваща направени по делото съдебно-деловодни разноски.

                              Решението подлежи на обжалване пред БОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: / п /

Вярно с оригинала: Ж. С.