№ 8368
гр. С., 22.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:СИМОНА В. НАВУЩАНОВА
при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА В. НАВУЩАНОВА Гражданско
дело № 20221110149739 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124 ГПК.
Предявени са от ищеца „Топлофикация С.” ЕАД осъдителни искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане
на ответника Л. А. П. да заплати сумата от 3148,89 лв., от които 2759,45 лв. главница
за топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30. 04.2021 г., ведно със законна
лихва от датата на подаване на исковата молба – 13.09.2022 г., до окончателното
изплащане на вземането, и сумата от 369,93 лв. – мораторна лихва за забава от
15.08.2019 г. до 01.02.2022 г., сумата от 17,69 лв. главница за дялово разпределение от
01.06.2020 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на
исковата молба - 13.09.2022 г., до окончателното изплащане на вземането, и сумата от
1,82 лв. – мораторна лихва за забава за периода от 31.07.2020 г. до 01.02.2022 г.
Ищецът твърди, че между него и ответника като собственик на процесния имот
било налице облигационно отношение, възникнало въз основа чл. 153, ал. 1 ЗЕ.
Твърди, че е доставял топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. С., р-н
М., ж.к. „М. I“, бл, вх, ет. 2, ап. 131, чиято цена не била заплатена в предвидения в
общите условия срок. Поради което моли ответникът да бъде осъден да заплати на
ищеца процесните суми, като претендира и разноски по производството.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът оспорва допустимостта на претенцията на
ищеца за сумите от 17,69 лв. и 1,82 лв., по отношение на която твърди, че принадлежи
на трето лице. В останалата част оспорва основателността на ищцовата претенция.
Сочи, че от представените писмени доказателства не се установява да е единствен
собственик на процесния имот и че отговаря само до размера на дела си от
съсобствения имот. Прави възражение за изтекла погасителна давност на част от
сумите за топлинна енергия. Оспорва ответникът да е поставен в забава по отношение
на главницата. Моли съдът да постанови решение, с което да се съобразят направените
възражения. Претендира разноски.
С молба с вх. номер 30561/03.02.2023 г. ответникът представя доказателства за
плащане на част от процесното вземане, а именно за сумата от 942,05 лева.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
1
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна
страна следното:
Предявени са обективно и субективно кумулативно съединени осъдителни искове
с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ, вр. чл. 5 ЗН и чл. 86 ЗЗД. В
тежест на всяка от страните е да докаже верността на наведените от нея твърдения, на
които основава своите искания или възражения.
По иска за главница – в тежест на ищеца е да докаже наличието на
облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия между
ищеца и наследодателя на ответниците, количеството на реално доставената от него по
договора топлинна енергия за процесния период и размера на нейната цена, както и че
е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер.
По иска за лихви за забава – в тежест на ищеца е да докаже съществуването и
размера на главния дълг, изпадането на ответната страна в забава, както и размера на
обезщетението за забава.
В тежест на ответника при доказване на горните обстоятелства е да докаже
правопогасяващите си възражения, респективно погасяване на дължимите суми.
По възражението за изтекла погасителна давност ищецът следва да докаже
наличието на обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давностния срок.
Според нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно регулиране, като в ал. 2,
изр. 2 е предвидено, че общите условия влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от страна на клиентите.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. С оглед на тези
норми следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна енергия, с които
възниква облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия
по силата на закона, са собствениците или вещните ползватели на топлоснабдените
имоти. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение
с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно
право върху имота – собственост или вещно право на ползване. Съгласно
разрешенията дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 2017 г. на ОСГК на ВКС,
клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти,
различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със
съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за
собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи
условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо
лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди (“битов
клиент“ по смисъла на т. 2а пар. 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на
топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между
това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по
общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя
при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на
ползване на топлоснабдения имот.
В случая с доклада по делото, неоспорен от страните е обявено за безспорно и
ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че че 1) между страните е налично
облигационно правоотношение, по силата на което ответникът е потребител на
топлинна енергия, предоставяна от ищеца; 2) са издадени фактури за процесната
стойност, които са били осчетоводени и 3) до процесния имот е доставяно твърдяното
количество топлинна енергия. За безспорен е приет и факът, че ответницата извършила
плащане на сумата от 942,05 лева в полза на ответното дружество на 01.02.2023 г., след
датата на депозиране на исковaта молба, въз основа на която е образувано настоящото
2
производство. Това обстоятелство се установява и от приложеното по делото платежно
нареждане (л. 53), от което е видно заплащане на сума в размер на 942,05 лева с
посочено основание за извършения превод - „галвница ТЕ фактура 10097102 гр.дело
49739/2022 г. Спорни обстоятелства са дали ответницата е изключителен собственик
на процесния имот и дали са налице погасени по давност вземания.
С нотариален акт за собственост на апартамент (жилище) по чл. 55 ЗПИНМ от
06.08.1974 г. А. Челеби П. придобива собствеността върху процесния апартамент №
131, находящ се в гр. С., жилищен комплекс „М.“, бл.
От нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 05.12.2007 г. (л. 8)
се установява, че Т.Н. П. продава на съсобственика си Л. А. П. притежаваните от нея
2/3 идеални части от следния техен съсобствен имот, находящ се в гр. С., р-н М., ж.к.
„М. I“, бл, вх, ет. 2, ап. 131 като продавачката си запазва правото на ползване върху
продавания имот до края на своя живот безвъзмезно.
От представения по делото препис – извлечение от акт за смърт ( л.77) се
установява, че Т.Н. П. е починала на 21.12.2015 г. като видно от приложенто
удостоверение за наследници (л. 78) е оставила за единствен законен наследник своята
дъщеря Л. А. П..
Въз основа на приетите по делото доказателства, съдът приема, че ответникът Л.
А. П. е изключителен собственик на процесния имот и следователно има качеството
потребител на топлинна енергия и между страните съществува договорно
правоотношение със съдържание задължение на „Топлофикация С..“ ЕАД да доставя в
топлоснабден имот топлинна енергия, срещу задължение на ответниците да заплащат
нейната цена, в качеството на потребители на топлинна енергия за битови нужди по
смисъла на пар.1, т.42ДР на ЗЕ. Съдържанието на това правоотношение е уредено от
Общите условия /ОУ/ на топлопреносното предприятие, одобрени от Комисията за
енергийно и водно регулиране и действащи през процесния период. На съда му е
служебно известно, че Общите условия на ищцовото дружество са публикувани и са
влезли в сила, а и към исковата молба са представени доказателства в тази насока.
Общите условия обвързват ответника дори и без да ги е приел изрично съгласно
разпоредбата на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ, доколкото не се твърди и не се установява
изключението по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ - няма твърдения да е упражнил правото си на
възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ. Следователно се налага
извод, че между страните съществува облигационно правоотношение по договор за
доставка на топлинна енергия, по силата на което за ищеца „Топлофикация С.” ЕАД е
налице задължение да доставя в топлоснабден обект топлинна енергия, а за ответника е
налице задължение да заплаща нейната цена, в качеството му на потребител на
топлинна енергия за битови нужди по смисъла на параграф 1, т.42 от ДР на Закона за
енергетиката. Отношенията, възникващи при доставяне на топлинна енергия за битови
нужди в сграда – етажна собственост, се прилагат разпоредбите на Закона за
енергетиката, които не противоречат на разпоредбата на чл. 62 във връзка с пар. 1 от
Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите.
От приетото по делото писмено доказателство – констативен протокол №
1248/03.10.2008 г. се установява, че за сградата на адрес: жк. М. 1, бл, вх не съществува
техническа възможност за прилагане на дялово разпределение на топлинна енергия
поради изградна еднотръбна вътрешно отоплителна инсталация.
Не е спорно по делото, че имотът ползван от ответника се намира в сграда етажна
собственост, а съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в
сгради етажна собственост, се извършва от топлопреносното предприятие или от
доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в
публичния регистър по чл. 139а.
Следва да се посочи, че според чл. 142, ал. 2 ЗЕ топлинната енергия за отопление
на сграда етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за
3
отопление на имотите. Разпоредбата на чл. 145 ЗЕ посочва, че топлинната енергия за
отопление на имотите в сграда етажна собственост, при прилагане на дялово
разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на
топломерите в отделните имоти. Топлинната енергия, отдадена от сградната
инсталация, и топлинната енергия за отопление на общите части при прилагане на
дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя като разлика между
топлинната енергия за отопление на сградата и топлинната енергия за отопление на
имотите, след което се разпределя между всички клиенти пропорционално на
отопляемия обем на отделните имоти.
На основание чл. 153, ал. 6 ЗЕ потребителят дължи във всички случаи цена за
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация. Решение № 5 от 22.04.2010 г.
по конст.д. № 15/2009 г. на Конституционния съд определя сградната инсталация за
отопление и горещо водоснабдяване за обща етажна собственост (чл. 140, ал. 3 ЗЕ).
Сградната инсталация за отопление и горещо водоснабдяване са обща етажна
собственост и по смисъла на Закона за енергетиката, Закона за собствеността и Закона
за управление на етажната собственост. Съгласно тълкуването на Конституционния
съд при съсобствените вещи в сгради етажна собственост, след като всички обитатели
участват в ползите им, изразяващи се в отопляване на цялата сграда, те трябва да
участват и в тежестите, изразяващи се в заплащане на стойността на полученото
количество топлинна енергия за общите части и сградната инсталация. Ето защо
всички собственици и носители на вещни права следва да се считат за потребители и да
поемат ползите и тежестите, свързани с употребата на общата вещ, включително и
сградната инсталация.
В този ред на мисли, съдебният състав приема, че по делото е проведено пълно и
главно доказване от страна на ищеца на наличието на валидно облигационно
правоотношение между страните по доставяне на топлинна енергия, така и по
отношение на размера на претендираната реално потребена топлинна енергия, ведно
със законна лихва от датата на депозиране на исковата молба до изплащане на
вземането. Доказано е наличието на договор между ищеца и потребителите в сградата
и начисляването на сума за дялово разпределение.
По възражението за погасяване по давност на част от вземането съдът намира
следното:
По силата на чл. 33, ал. 1 от приложимите Общи условия клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят, от което следва извод, че се касае за срочно
задължение. Според чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от момента на
изискуемостта на вземането, като при срочните задължения давността тече от деня на
падежа. Следователно за всяко едно от претендираните от ищцовото дружество
месечни задължения, включени в процесния период, давностният срок тече от
момента, в който изтече срокът за тяхното заплащане.
С ТР № 3/18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г. на ОСГК на ВКС е прието, че
вземанията за доставена топлинна енергия се погасяват с изтичане на тригодишна
давност, тъй като се касае за „периодични плащания“ по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД.
От друга страна обаче, съгласно чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по
време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от
13.03.2020 г., и за преодоляване на последиците, за срока от 13.03.2020 г. до отмяната
на извънредното положение спират да текат давностните срокове, с изтичането на
които се погасяват или придобиват права от частноправните субекти. Съгласно § 13 от
Преходните и заключителните разпоредби към Закона за изменение и допълнение на
Закона за здравето /ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г./ сроковете, спрели да
текат по време на извънредното положение по Закона за мерките и действията по
време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от
13.03.2020 г., и за преодоляване на последиците, продължават да текат след изтичането
на 7 дни от обнародването на този закон в „Държавен вестник“, като обнародването му
е извършено на 13.05.2020 г. Следователно за времето от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г.
4
включително погасителната давност е била спряна по силата на закона и този факт
трябва да се отчете от съда при изчисляване на крайния момент, когато давността
изтича. По тази причина към 3-годишния давностен срок следва да се прибави и
периодът на спиране на давностния срок, чиято продължителност в случая е 69 дни /от
13.03.2020 г. до 20.05.2020 г./.
В конкретния случай с оглед датата на подаване на исковата молба – 13.09.2022 г.,
погасени по давност са вземанията за стойността на доставената топлинна енергия,
чиято изискуемост е настъпила преди 07.07.2019 г., а това са вземанията за периода от
м. 05.2018 г. до м. 06.2019 г. включително, тъй като срокът за заплащане на месечното
задължение за м. 07.2019 г. е бил до 14.09.2019 г. и то е станало изискуемо на
15.09.2019 г., поради което давността за него е прекъсната с подаването на исковата
молба.
Размера на вземането на ищеца за цената на топлинната енергия за периода, за
който не е изтекла погасителната давност /от м. 07.2019 г. до м. 04.2021 г./, съдът
определи по реда на чл. 162 ГПК /съобразявайки изравнителния резултат за целия
отоплителен сезон, в който е включен периодът, обхванат от давността, респ. броя
месеци, за които не е изтекла погасителната давност/ и приема, че възлиза на сумата от
942,05 лв.
Основателността на иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за мораторна лихва
върху цената на топлинната енергия предпоставя наличие на главен дълг и забава в
плащането му.
В случая е установено наличието на главен дълг за стойността на доставената в
имота на ответниците топлинна енергия.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от приложимите Общи условия клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. В чл. 33, ал. 2 е предвидено, че клиентите са
длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. Чл. 32, ал. 3 гласи, че след отчитане на средствата за
дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца продавачът
издава за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1 и
фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено
на база изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал. 4 продавачът начислява
обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал.
2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. Следователно обезщетение за забава се
дължи само за изравнителните сметки, ако не бъдат заплатени в 45-дневен срок, като за
изпадането на длъжниците в забава не е необходимо нито изпращането на покана, нито
публикуването на фактурите/изравнителните сметки на сайта на ищеца, защото при
наличие на уговорен срок за плащане е приложима разпоредбата на чл. 84, ал. 1, изр. 1
ЗЗД. В случая ответника е изпаднал в забава в плащането на главното задължение
предвид липсата на твърдения и доказателства за извършени плащания в уговорения
срок. Началото на забавата е 15.09.2019 г. Размера на дължимата мораторна лихва за
периода от 15.09.2019 г. до 01.02.2022 г. върху непогасената по давност главница в
размер на 942,05 лв. съдът определи по реда на чл. 162 ГПК с помощта на интернет
калкулатор на законната лихва и приема, че възлиза на сумата от 184,96 лв. Следва да
бъде присъдена и сумата от 17,69 лв. главница за дялово разпределение от 01.06.2020 г.
до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба -
13.09.2022 г., до окончателното изплащане на вземането. Разпределението на
топлинната енергия между клиентите в сграда - етажна собственост, се извършва само
от топлопреносното предприятие или от доставчика, когато: не съществува техническа
възможност за прилагане на системата за дялово разпределение, сградната инсталация
за отопление е еднотръбна, проточна, лъчиста, конвекторна, смесена и др., какъвото е
именно и настоящия случай поради което възраженията на ответника относно
допустимостта на претенцията на ищеца за сумите от 17,69 лв. и 1,82 лв., по отношение
на която твърди, че принадлежи на трето лице съдът намира за неоснователни, тъй
като сумите се претендират за извършена услуга от самото топлопреносно дружество –
5
ищец.
Що се отнася до иска за мораторната лихва върху горепосочената главница,
следва да се посочи, че не са представени доказателства по делото нито за уговорен
срок за заплащане на задължението за услугата дялово разпределение, нито за
изпратена до ответниците покана за заплащането му. Следователно те не са изпаднали
в забава по отношение на тази главница, респ. исковете срещу тях за мораторна лихва
върху нея са неоснователни.
По възражението на ответницата за плащане съдът намира следното:
По делото е предствено платежно нареждане (л. 53), от което е видно заплащане
на 01.02.2023 г. на сума в размер на 942,05 лева с посочено основание за извършения
превод - „галвница ТЕ фактура 10097102 гр.дело 49739/2022 г., извършено от
ответницаа в полза на „Топлофикация С.“ ЕАД.
С молба с вх. № 114575/26.04.2022 г. ищецът заявява, че е получил плащане на
сума в общ размер на 942,05 лв., с която са погасени част от задълженията на
ответницата като твърди да е останала непогасена главница в размер на 2672,36 лева.
За да извърши преценка за поредността на погасяване на установените по делото
задължения с извършеното плащане на сума в общ размер на 942,05 лв., съдът
съобрази мотивите по т. 1 от ТР № 3/27.03.2019 г. по тълк. д. № 3/2017 г. на ОСГТК на
ВКС, в които е прието следното: „Условията и поредността за погасяване на
задълженията по чл. 76, ал. 1 и по чл. 76, ал. 2 ЗЗД се прилагат, ако липсва уговорка
между страните, която да определя други условия и ред за прихващане на
изпълнението. При предложено от длъжника и прието от кредитора изпълнение по
условия и ред, различни от определените в договора или от закона, нормите на чл. 76
ЗЗД не се прилагат. При липса на уговорка между страните за реда на погасяване на
задълженията и ако са налице условията по чл. 76, ал. 1 ЗЗД, изборът на длъжника кое
от няколкото еднородни задължения погасява обвързва кредитора. В случай че
длъжникът не е направил избор, погасяването задължително се извършва по реда на
чл. 76, ал. 1, изр. 2 или изр. 3 ЗЗД. Правилото на чл. 76, ал. 1 ЗЗД е установено в
интерес на длъжника. По този ред се погасяват еднородните задължения, включително
паричните. Условието е да съществуват няколко задължения, всяко от които е главно и
самостоятелно и е определено по основание и размер. За погасяването на паричните
задължения приложение намира специалното правило на чл. 76, ал. 2 ЗЗД, според
което при недостатъчно изпълнение се погасяват най-напред разноските, след това
лихвите и най-после главницата. Условие за прихващане по реда на чл. 76, ал. 2 ЗЗД е
съществуването на едно задължение, което се формира от поне два от посочените
елемента, или според поставения за тълкуване въпрос – от главница и лихви. По
отношение на изпълнението на паричните задължения законът не прави разграничение
между различните видове лихви – възнаградителна или обезщетителна, договорна или
законна… Всички видове лихви са акцесорни вземания спрямо вземането за главницата
и точното изпълнение на задължението включва погасяване на главницата и на
определените по договора или начислените до деня на плащането законни лихви.
Интересът на кредитора от изпълнението и принципът на неделимост на плащането в
съчетание с коректива на чл. 66 ЗЗД налагат тълкуването, че разпоредбата на чл. 76, ал.
2 ЗЗД предвижда еднаква поредност за плащане на всички видове лихви. Правилото на
чл. 76, ал. 2 ЗЗД отчита интереса на кредитора – първо да се погасят лихвите, а
непогасената главница да продължи да се олихвява, както и предвид уредената по-
кратка погасителна давност за вземанията за лихви по чл. 111, б. „в” ЗЗД в сравнение с
общата погасителна давност за главницата. При предложено от длъжника изпълнение
със забава на лихвоносно парично задължение, което не е достатъчно да покрие
лихвите и главницата, длъжникът може да посочи кой елемент на дълга погасява, но
този избор не е обвързващ за кредитора. Кредиторът може да приеме така
предложеното изпълнение; да откаже да приеме изпълнението, ако няма интерес от
частичното плащане, или да извърши погасяването по реда на чл. 76, ал. 2 ЗЗД.
Кредиторът не може да откаже да приеме изпълнението, ако неизпълнената част е
незначителна с оглед размера на задължението. Когато длъжникът има няколко главни
задължения, всяко от които или някое от тях са лихвоносни, и изпълнението не е
6
достатъчно да погаси всичките, длъжникът може да заяви кое задължение погасява по
реда на чл. 76, ал. 1, изр. 1 ЗЗД. Ако предложеното изпълнение погасява изцяло
посоченото от длъжника задължение, включително с дължимите лихви към този дълг,
изборът обвързва кредитора. В този случай кредиторът не може едностранно да се
позове на чл. 76, ал. 2 ЗЗД и да прихване изпълнението с лихви, акцесорни към друг
дълг, различен от този, по който длъжникът е направил плащането. При плащане,
достатъчно да погаси изцяло някое или някои от задълженията и ако длъжникът не е
заявил кое задължение погасява, правилата на чл. 76, ал. 1, изр. 2 и изр. 3 ЗЗД и на чл.
76, ал. 2 ЗЗД се прилагат в следния ред: погасява се изцяло най-обременителното
задължение, а след него следващото по обременителност задължение в реда по чл. 76,
ал. 2 ЗЗД; ако задълженията са еднакво обременителни, погасява се изцяло най-
старото, а след него следващото по възникване задължение в реда по чл. 76, ал. 2 ЗЗД;
ако задълженията са еднакво обременителни и са възникнали едновременно, те се
погасяват съразмерно – всяко от тях в реда по чл. 76, ал. 2 ЗЗД.“.
В случая е установено по делото наличието на две главни еднородни задължения
на ответниците към ищеца – за цената на доставената топлинна енергия и за стойността
на извършената услуга дялово разпределение на топлинна енергия, а извършеното
плащане е недостатъчно за погасяване на всички задължения. Същевременно липсва
уговорка между страните, която да установява ред за погасяване на задълженията,
различен от установения в чл. 76, ал. 1 ЗЗД, доколкото клаузата на чл. 33, ал. 6 от
приложимите Общи условия не предвижда нещо различно. Ето защо съдът приема, че
приложими са правилата на чл. 76, ал. 1 ЗЗД.
Спорен е между страните въпросът дали длъжника е упражнил правото на избор
по чл. 76, ал. 1, изр. 1 ЗЗД. В платежното нареждане от 01.02.2023 г. е посочено
основание за извършения превод - „главница ТЕ фактура гр.дело 49739/2022
г.“Предвид това съдът намира, че в платежния документ е направен от длъжника избор
кое от главните задължения да погасява, а именно главница за топлинна енергия. Ето
защо съдът приема, че в случая той е упражнил правото си на избор по чл. 76, ал. 1,
изр. 1 ЗЗД между двете главни задължения, които имат към ищеца. Доколкото това
задължение е лихвоносно, а изпълнението не е достатъчно да го погаси изцяло като
съвкупност от главница и лихви, за ищеца е възникнало правото да приложи чл. 76, ал.
2 ЗЗД. В случая обаче той го е приложил неправилно, като е прихванал от частичното
изпълнение мораторна лихва в по-голям размер от действително дължимия /към
момента на плащанията длъжниците вече са се позовали на изтекла погасителна
давност, поради което плащанията са неотносими към задълженията за периода,
обхванат от давността/ и съдебни разноски, за които обаче не се прилагат правилата за
поредност на погасяване на задълженията, уредени в чл. 76, ал. 2 ЗЗД, защото не са
ликвидни и не подлежат на погасяване до влизане в сила на решението по делото.
Съдът намира, че погасяването на задълженията за цената на доставената
топлинна енергия и лихви върху нея следва да бъде извършено по реда на чл. 76, ал. 2
ЗЗД, но при съобразяване на действителния размер на мораторната лихва за периода
преди подаване на исковата молба и на размера на законната лихва от датата на
исковата молба до датите на плащанията, който следва да бъде определен по реда на
чл. 162 ГПК с помощта на интернет калкулатор на законната лихва. Законната лихва за
периода от 13.09.2022 г. до датата на на частичното плащане – 01.02.2023 г., върху
главницата в размер на 942,05 лв. възлиза на сумата от 37,16 лв. Следователно с
плащането на сумата от 942,05 лв. на 01.02.2023 г. са погасени следните вземания на
ищеца: 184,96 лв. – мораторна лихва за периода от 15.08.2019 г. до 01.02.2022 г. върху
стойността на топлинната енергия; 37,16 лв. – законна лихва върху същата главница за
периода от 13.09.2022 г. до 01.02.2023 г.; 719,93 лв. – главница за ТЕ.
Доколкото ответницата е извършила плащането, след като са се позовала на
изтекла в нейна полза погасителна давност за част от цената на топлинната енергия, и
предвид изричното посочване, че плащат за период, за който давността не е изтекла,
съдът приема, че с извършеното плащане те са погасили част от главното си
задължение – в размер на 719,93 лв., за необхванатата от давността част от исковия
период. Следователно останала е неплатена главница за стойността на доставената
7
топлинна енергия в размер на 222,12 лв., дължима за периода от 01.07.2019 г. –
30.04.2021 г. За разликата над 222,12 лв. до пълния предявен размер от 528.222759,45
лв. искът за главница за топлинна енергия следва да бъде отхвърлен поради
недоказаност и поради погасяване по давност и чрез плащане.
Вземанията на ищеца срещу ответника за мораторна лихва върху главницата за
топлинна енергия, както беше посочено, са погасени чрез плащане в хода на процеса,
поради което исковете за тях следва да бъдат отхвърлени.
Вземанията срещу ответника за цената на услугата дялово разпределение следва
да бъдат уважени в установените размери, защото извършеното частично плащане
поради неговата недостатъчност няма погасителен ефект по отношение на тях.
По разноските:
При този изход на делото право на разноски имат и двете страни.
На ищеца се дължат на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК разноски съразмерно
на уважената част от исковете му, но при отчитане, че исковете за част от вземанията
са отхвърлени поради извършено в хода на процеса плащане, т.е. за платените в хода
на процеса суми ответниците са станали причина за завеждане на делото. При тези
уточнения съдът намира, че общият размер на дължимите на ищеца разноски е 82,13
лв., от които: 45,78 лв. – държавна такса, и 36,35 лв. – юрисконсултско
възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответницата се дължат разноски съразмерно на
отхвърлената част от исковете, за които тя не е станала причина за завеждане на
делото. В рамките на настоящото производство на ответницата е предоставена
безплатна правна помощ от адв. В. В. Т., поради което в полза на адвокат Т. следва да
бъде присъдено адвокатско възнаграждение. Изчислен на основание по чл.3 8, ал. 2
ЗАдв., вр. чл.36, вр. чл.7, ал. 7, вр. ал. 2, т. 2 от Наредба 1/2004 г., общият размер на
адвокатското възнаграждение в заповедното производство възлиза на 614,88 лева, като
съобразно уважената част от исковете следва да бъде присъдена сумата от 391,36 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Л. А. П., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. С., жк. Л.“, бл вх. Б,
офия - партер, да заплати на „Топлофикация С.“ ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес
на управление: гр. С., ул. „Я.“ № 23Б, следните суми, представляващи задълженията за
топлоснабден имот, находящ се в гр. С., р-н М., ж.к. „М. I“, бл, вх, ет. 2, ап. 131, а
именно: на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ сумата от 222,12 –
стойност на доставена топлинна енергия през периода 01.07.2019 г. – 30.04.2021 г.,
ведно със законната лихва от 13.09.2022 г. до окончателното плащане; на основание чл.
79, ал. 1 ЗЗД сумата от 17,69 лв. главница за дялово разпределение от 01.06.2020 г. до
30.04.2021 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба -
13.09.2022 г., до окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ, както
следва: частично иска с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ за
стойността на доставената топлинна енергия – за разликата над 222,12 лв. до пълния
предявен размер от 2759,45 лв. и за периода от м. 05.2018 г. до м. 06.2019 г.; изцяло
иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от сумата от 369,93 лв. – мораторна
лихва за забава от 15.08.2019 г. до 01.02.2022 г. и изцяло иска с правно основание чл.
86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 1,82 лв. – мораторна лихва за забава за периода от 31.07.2020
г. до 01.02.2022 г. върху главницата за стойността на услугата дялово разпределение.
ОСЪЖДА Л. А. П., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. С., жк. Л.“, бл вх. Б,
офия - партер, да заплати на „Топлофикация С.“ ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес
на управление: гр. С., ул. „Я.“ № 23Б на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 82,13
8
лева – разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА „Топлофикация С.“ ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. „Я.“ № 23Б на основание чл.78, ал.3 вр. чл.38, ал.2 ЗАдв. ДА
ЗАПЛАТИ НА на адв. В. В. Т. , САК, сумата в размер на 391,36 лв. за адвокатско
възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ на ответницата Л. П..
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок
от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9