Решение по дело №471/2017 на Районен съд - Асеновград

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е 

 

№                                    07.03.2018г.                           гр. Асеновград

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

АСЕНОВГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, първи граждански състав на двадесет и девети януари две хиляди и осемнадесета година в публичното заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. КАРАДЖОВА

 

секретар Йорданка Алексиева

като разгледа докладваното от съдия М. КАРАДЖОВА гражданско дело № 471 по описа за 2017г. и като обсъди:

           

Иск с правно основание чл. 439 от ГПК.

            Ищецът твърди, че със съдебно решение по гр.д.№ 49/2009г. на АРС е осъден да заплаща издръжка на дъщеря си М.В. чрез нейната майка и законен представител Н.Й. в размер на 80 лева месечно, считано от 10,07,2009г. Същият е изпълнил това задължение като е извършил парични преводи в размер на 2400 евро или 4693,99 лева, получени от законния представител на М.В., а именно Н.Г.. Въпреки това ответниците са образували изпълнително дело № 264/2016г. по описа на ЧСИ Зорница Добринова за събиране на същото задължение, която е приела, че дължимата сума е 7040 лева главница, ведно със законната лихва, която към 20.10.2016г. е 2624,75 лева, освен това и такси и неолихвяеми вземания в размер на 1546,99 лева. Ищецът представил на съдебния изпълнител доказателства за платените суми, но същата отказала да приеме, че с тези пари са погасени задълженията за издръжка. С оглед на горното моли да бъде постановено решение, с което бъде признато за установено по отношение на ответниците, че ищецът И.В.В. не дължи сумата в размер на 4693,99 лева представляваща издръжка, дължима за периода от 10.07.2009г. до 10.05.2014г., за принудителното събиране на която е образувано ИД 20168290400264, пред ЧСИ Добринова, рег.№ 829, район на действие Окръжен съд – Пловдив.

Ответникът М.В. оспорва предявения иск,  като признава, че сумите са получени от Н.Г., но основанието, на което същите са били заплатени не е погасяване на задължението за издръжка, а за погасяване на други лични задължения на ищеца към трети лица.

След като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено следното:

Не е спорно между страните, а и от приетите писмени доказателства – решение №274 от 10,07,2009г. по гр.д.№49/2009г. и изпълнителен лист от 17,05,2011г., както и от приложеното изпълнително дело, се установява, че с цитираното съдебно решение И.В.В. е осъден да заплаща издръжка на Н.Й.В. като майка и законен представител на детето М.И.В. в размер на 80 лева месечно, начиная от влизане в сила на решението, както и че въз основа на него е издаден изпълнителен лист от 17,05,2011г., послужил като изпълнително основание за образуване на изпълнително дело №264/2016г. по описа на ЧСИ Зорница Добринова. Не се спори също така, че в периода от 01,06,2010г. до 06,08,2014г. Иван В. чрез 10 парични превода е платил на Н.В. сумата от общо 2400 евро, както и че парите са получени от нея.

Спорно е дали с получените пари е погасено задължението му издръжка или задължението му към Магдалена Петрова Г., възникнало от това, че последната е платила като поръчител задължение по договор за заем с кредитополучател - ищеца.

В тежест на ищеца е да установи чрез пълно и пряко доказване, че е погасил задължението си за заплащане на издръжка, установено с писмен акт -  съдебно решение. Поради забраната на чл. 164, ал. 1, т. 4 от ГПК това не може да стане със свидетелски показания, поради което депозираните от такива от Надежда Господинова не следва да се обсъждат. За да се освободи от едно задължение длъжникът следва да го изпълни точно, а съгласно чл. 75 от ЗЗД това означава, че изпълнението на задължението трябва да бъде направено на кредитора или на овластено от него, от съда или от закона лице. Безспорно е, че в периода, в който са извършени плащанията, кредиторът – М.В. е била малолетна, поради което нейната майка и законен представител Н.Г. е била именно такова лице по смисъла на цитираната разпоредба. Поради това и поради липсата на друго задължение, което ищецът има към Н.Г. (не се твърди и не се доказа такова), съдът намира, че с плащане на горните суми е погасено именно задължението за издръжка. Ето защо липсата на изрично посочване на основанието за плащане в платежните документи не би могло да се приеме като липса на изпълнение на горното задължение.

С оглед на представения изпълнителен лист, макар и не в цялост, съдът приема, че ищецът солидарно с Магдалена Г. и Димитър Иванов са осъдени да заплатят на „Обединена Българска банка“ сумата от 5324 лева главница, ведно с 366,37 лева договорна лихва и 11,42 лева наказателна лихва, дължими по договор за кредит сключен с И.В., поръчители по който са Магдалена Г. и Димитър Иванов. Освен това от останалите писмени доказателства е видно, че Магдалена Г. е заплатила сумите от 750 лева, 2500 лева, 750 лева и 1452,30 лева по образуваното изпълнително дело №223/2008г. по описа на ЧСИ Петко Илиев, както и че производството спрямо нея е прекратено, тъй като задължението е изплатено. Поради това за нея е възникнало правото по чл. 143 от ЗЗД да иска от длъжника заплатеното от нея или установено е съществуването на посоченото в отговора вземане на Магдалена Г. към ищеца. От разпита на същата се установява, че е майка на Н.Г., която й е предавала пари, получени от И.В.. Свидетелката обаче не може да посочи нито точни суми и дати, нито общ размер, поради което не може да се определи, дали се касае за процесните плащания. Освен това според свидетелката с получените чрез „Уестърн юниън“ суми Н.Г. е погасявала и други задължения на И.В. към трети лица. Всичко това, обаче, не променя изводът, направен по изложените по-горе съображения, че Н.Г. в качеството си на законен представител на ответницата М.В., е получила дължимите суми за издръжка. Обстоятелството, дали те са използвани за погасяване на други задължения на И.В., а не за нуждите на детето, е ирелевантно. Ето защо предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен, като бъде признато за установено по отношение на М.В., че И.В. не дължи сумата от 4693,99 лева, представляваща издръжка за периода от 10,07,2009г. до 10,05,2014г., за принудителното събиране на която е образувано изпълнително дело №20168290400264 по описа на ЧСИ Зорница Добринова, рег.№829, район на действие Окръжен съд Пловдив.

Показанията на свидетелката Любка Г. не са основани на непосредствени впечатления, поради което съдът не кредитира същите.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответницата дължи направените по делото разноски в размер на 188 лева, внесена държавна такса, 200 лева, заплатен депозит за съдебни експертизи. Съдът не присъжда разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 750 лева, тъй като по делото не са представени доказателства за действително заплащане на същото (в представения договор за правна защита и съдействие е уговорен размера и начина на плащане, но не се съдържа изявление, че това е направено).

Мотивиран от гореизложеното съдът

 

Р  Е  Ш  И:

                                  

ПРИЗНАВА за установено, че И.В.В., ЕГН ********** ***, не дължи на М.И.В., ЕГН **********, действаща със съгласието на нейната майка Н.Й.Г., ЕГН ********** ***, сумата от 4693,99 лева (четири хиляди шестстотин деветдесет и три лева и деветдесет и девет стотинки), представляваща издръжка за периода от 10,07,2009г. до 10,05,2014г., за събирането на която е образувано изпълнително дело №20168290400264 по описа на ЧСИ Зорница Добринова, рег. №829 с район на действие Окръжен съд – Пловдив.

ОСЪЖДА М.И.В., ЕГН **********, действаща със съгласието на нейната майка Н.Й.Г., ЕГН ********** *** да заплатят на И.В.В., ЕГН ********** ***, сумата от 388 лева (триста осемдесет и осем лева), направени по производството разноски.

 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

    

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: