Р Е Ш Е Н И Е
260223/13.5.2021г.
13.05.2021г.,
гр.Шумен
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Районен съд – Шумен, XVI-ти състав, в публично съдебно заседание, на
тринадесети април през две хиляди и двадесет и първа година, в следния
състав:
Районен съдия: М.
Марков
при секретаря
М.Ахмедова, като разгледа докладваното от съдията,
гражданско дело №
1596 по описа за 2019 год.,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е образувано по повод предявена
искова молба от Е.Ш.Х.,
с ЕГН ********** и Н.Б.Х., с ЕГН **********, с адрес ***, двамата чрез
пълномощник - адв. Г.Г.Г. от ШAK против И.А.Н., с ЕГН **********,
с адрес: *** с посочено
правно основание чл.
108 от ЗС.
В
исковата си молба до съда ищците сочат, че са съсобственици, в качеството им на законни наследници на обшия им
наследодател А.Х.М., починал на 19.11.1985г. на следните
поземлени имот, намиращи се в землището на с. Тимарево. ЕКАТТЕ 72401, община Хитрино: 1/поземлен имот, с номер 027006. по плана на с.
Тимарево, намираш се в местността ***площ 17.139 дка, начин на трайно ползване: полска култура, категория на
земята при неполивни условия: четвърта, мри граници и съседи: имоти с 027007,
027018, 027019, 027005 и 000106 и 2/ поземлен имот, с номер 014026, по плана на с. Тимарево,
намираш се в местността ***“, площ 25.715 дка. начин на трайно ползване: полска
култура, категория на земята при неполивни условия: трета, при граници и съседи- имоти с №№ 014028, 014027.
014006. 014025 и 000915. Собствеността
върху имотите била възстановена с Решение № 10/13.11.1992г. на ПК Хитрино, което било видно от Нотариален акт за собственост па недвижими имоти по
решение па общинска поземлена комисия Хитрино и по ЗСПЗЗ № 52, том V, дело № 3349/94г. на ШРС.
От удостоверение за наследници изх. № 124/21.06.2017г. на
община Хитрино било
видно, че А.Х.М. е оставил за свои законни
наследници:
внуците си Р. Н.Х., ЕГН **********, Н. Н.А., ЕГН **********
и А.Н.А., КП1 ********** по заместване па починалата преди наследодателя тяхна
майка Б.Х.Х. - дъщеря на наследодателя, всеки от които е наследил по 1/6 ид. част от процесните имоти - по равно от полагащата се на майка им 1/2 идеална част от наследствените имоти. В констативният нотариален акт като собственик погрешно бил отразен Н.А. Е., съпруг на Б.Х.Х.. тъй като в
заместването съгласно чл.10, ал.1 от 3Н участват само низходящите, но това не
измуняло разпроделението на ид. части от
собствеността върху процесните имоти. А.Х.М. оставил за свой законен наследник и синът си Б.Х.Х., които наследил 1/2 ид. част от процесните имоти. Б.Х.Х. починал на 30.08.2012г. и оставил законни
наследници ищците - съпругата си Е.Ш.Х. и Н.Б.Х., които притежавали по наследство 1/2 ид. част от
наследствените два имота - всеки един по 1/4 ид. част.
Ищците
твърдят, че без тяхно знание и съгласие,
сънаследникът А. Н. А., притежаващ 1/6 ид. част от процесиите имоти предоставил целите имоти за временно ползване на ответника и негов син И.А.Н. за срок от 32 години с
годишна арендна цена в размер на 7 лв. на декар по силата на Договор за отдаване на земеделска земя под аренда, вписан акт № 136, том 4, вх. per.
№ 3188/16.05.2019г. Според ищците, ответникът държи притежаваната от тях ½
идеална част от процесиите имоти, без правно основание. Същите не са приемали сключения договор за аренда и не са
получавали арендни плащания по него. Твърдят, че към настоящият момент, ищците са
лишени от владението върху притежаваните от тях ид. части от процесиите имоти,
тъй като ответникът ги държи по силата на сключения договор за аренда, поради
което са налице предпоставките на чл. 108 от ЗС.
Иска се от съда да се постанови решение,
с което, след като се
установи спрямо ответника, че ищците са собственици на
по 1/4 ид. част всеки един или общо 1/2 ид. част от
процесиите имоти, намиращи се землището на с. Тимарево: поземлен имот, с номер 027006, по плана на с. Тимарево, намиращ се в местността ***площ 17.139 дка., начин на трайно
ползване: полска култура, категория на земята при неполивни условия: четвърта,
при граници и съседи: имоти с №№ 027007, 027018, 027019, 027005 и 000106 и поземлен имот, с номер 014026, по плана на с. Тимарево, намиращ се в местността ***",
площ 25.715 дка. начин на трайно ползване: полска култура, категория на земята
при неполивни условия: трета, при граници и съседи: имоти с №№ 014028, 014027, 014006, 014025 и 000915, да бъде осъден ответника И.А.Н. да предаде
на ищците посочените ид. части от процесиите имоти, които държи без основание.
В съдебно заседание и в писмено становище по делото, иска съдът да постанови решение, с което да уважи
предявените искове, като основателни и доказани. Претендира разноски.
В
срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, ответната страна подава отговор на исковата
молба. Изразява становище по обстоятелствата, на които се основава исковата
молба, възраженията си и мнение, че предявеният иск е недопустим, а по същество
неоснователен. Посочва, че не е дал повод за завеждане на настоящото съдебно производство, като е налице един валидно сключен
договор за отдаване на земеделска земя под аренда, който е действащ. Твърди, че ищците не
са го оповестявали, че имат
искания свързани с описаните недвижими имоти - претенции да обработват земите,
да стопанисват съвместно и други. Посочва, че същите са били уведомени за сключения договор, получавали са дял от
арендата, както и че договорът е регистриран в съответната Общинска служба по
земеделие.
През 2018 година са отказали получаване следващата им
се сума,
което е довело на превод на сумата по
банков път.
На основание чл.219,
ал. 1 от ГПК е привлечено и конституиран А.Н.А., като трето лице - помагач на
ответника И.А.Н..
В
съдебно заседание и в писмено становище по делото, се иска съдът да постанови
решение, с което да отхвърли предявените искове, като неоснователни и
недоказани.
При преценката на
доказателствата, съдът е взел предвид и събрал като относими по делото представените
писмени доказателства: представените с
исковата молба документи, както следва: нот. акт за собственост на недв. имоти
по решение на общинска поземлена комисия Хитрино №52, т. V, дело
№3349/1994 г. на Нотариус Св. С. при ШРС, удостоверение за наследници с изх.
№124 от 21.06.2017 г. изд. от обл. Шумен, удостоверение за наследници с изх.№59
от 16.05.2019 г. изд. от обл. Шумен, удостоверение за идентичност на лице с
различни имена с изх. №128 от 22.06.2017 г. изд. от обл. Шумен, договор за
отдаване на земеделска земя под аренда с вх. №3181 от 16.05.2016 г. нот.
заверен от А.А.Нотариус с рег. №019 на Нот. камара при ШРС, скица №К04666 от
16.05.2019 г., скица №К04667 от 16.05.2019 г., удостоверение за данъчна оценка
с изх. №********** от 17.05.2019 г. изд. от обл. Шумен; представените с молба
от 09.08.2019 г. от трето лице – помагач документи,: Договор за отдаване на
земеделска земя под аренда с вх. рег. №72401880 от 16.05.2016 г., талон за
регистрация на договор за аренда, нот. покана от 07.12.2018 г. изд. от М.А.Нотариус
с рег. №709 с район на действие ШРС, уведомление от 19.01.2019 г., разписка; представената от
ответника вносна бележка за арендно плащане за 2020 год., както и
представените от ищеца извлечения от банковата сметка на Е.Х.; представените в съдебно заседание
покана за паричен превод с ИД PS 97850003М7 6 и известие от
„Български пощи“ ЕАД с дата 08.04.2021г.
По
делото са събрани гласни доказателства, чрез разпита на свидетелите, от страна
на ответника: Х.Е.М.и
Х.И.Р.Св. Х.Е.М.сочи че познава страните и знае за трите наследствени имота. Посочва, че И. и А. обработват
процесните земи. Не знае за спорове за
нивите. Посочва, че рентата в района е в
рамките на 50-60 лева.
Св. Г.
И. Р., която е майка на И.А.Н. и живее на семейни начала с А.Н.А. посочва, че знае
за нивите, които са наследствени. В момента нивите са две и се обработват от
ответника. Знае за записана рента и тя се плаща по банков път на Е..
Настоящият съдебен състав, след като взе
предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установени следните фактически
констатации:
Между страните не се спори, че са съсобственици на недвижимите
имоти, намиращи се землището на с. Тимарево: поземлен имот, с номер 027006, по
плана на с. Тимарево, намиращ се н местността ***площ 17.139 дка., и поземлен
имот, с номер 014026, по плана на с. Тимарево, намиращ се в местността ***",
площ 25.715 дка.
Не се спори също между страните, че двете ниви са предмет на
договор за аренда за срок от 32 г. при годишна рента от 7 лв. на декар, а също
така, че нивите се обработват и държат от И.А.Н.. Спори се за това, дали нивите
се държат на валидно договорно задължение.
Ответникът твърди, че владее и обработва горепосочените части от
поземлените имоти на законно правно основание - Договор за отдаване на
земеделска земя под аренда, вписан акт №
136, том 4, вх. peг. № 3188/16.05.2016г.
Ищецът твърди, че няма съгласие на съсобствениците със сключения
договор, тъй като трябва да има изрично категорично правно поведение. Това
поведение, трябва да се изрази, чрез съгласие или пък с конклудентни действия
от където да се вижда, че наистина са съгласни с този договор.
След съвкупна
преценка на събраните по делото доказателства и на разпоредбите на закона, съдът
намира за установени следните правни изводи:
Предявеният
иск е по чл.108 от ЗС. За
основателността и допустимостта на иска е от значение, собствеността на процесните
земеделски земи, или на част от тях и съответно владението или държането им от
друго лице без правно основание.
Относно,
собствеността, владеенето и държането на описаните части от имотите от страна
ищеца и ответника, не се спори между страните. Относно допустимостта на иска по
чл.108 от ЗС, по същество на делото също не се спори между страните, с оглед
възможността такъв иск да бъде предявен от един или няколко съсобственици на
даден имот, за което няма спор и в съдебна практика. Спорният момент, както
беше посочено по-горе, е в правното основание на владението или държането,
което се осъществява от ответника.
Съдът
приема исковата претенция за основателна по следните съображения:
По
делото е представен и приет като доказателство Договор за отдаване на
земеделска земя под аренда, вписан акт №
136, том 4, вх. peг. № 3188/16.05.2016г. Видно от договора поземлените имоти са
отдадени под аренда за срок от 32 години с годишна арендна цена в размер на 7
лв. на декар. Ответникът се позовава на този договор и твърди, че владее и
обработва горепосочените части от поземлените имоти на това правно основание.
Настоящият
съдебен състав е на мнение, че съдът е длъжен служебно да следи за нищожността
на правни сделки, които са от значение за решаване на правния спор. В този
смисъл споделя практиката на ВКС, изразена в Решение № 384/02.11.2011 г. по гр.
д. № 1450/2010 г. по описа на ВКС, Първо ГО, че „нормите, уреждащи нищожността на сделките, са
от императивен характер и за приложението им съдът следи служебно. Когато
страна се позовава на договор, съдът е длъжен да провери неговата
действителност от гледна точка на формалните основания за нищожност – форма,
предмет, и без да има позоваване на нищожност“.
Във
връзка с гореизложеното, съдът намира, че Договор за отдаване на земеделска
земя под аренда, вписан акт № 136, том
4, вх. peг. № 3188/16.05.2016г., следва да бъде признат за нищожен, поради
накърняване на добрите нрави, във връзка и по смисъла на чл.26, ал.1,
предл.3-то от ЗЗД.
Практиката
и доктрината безалтернативно приемат, че добрите нрави са неписани
общовалидни морални норми, които съществуват като общи принципи или
произтичат от тях и са критерии за оценка на сделките.
Настоящият
съдебен състав, споделя мнението изразено в Решение №24/09.02.2016 по дело
№2419/2015 на ВКС, ГК, III г.о., по реда на чл.290 и сл. от ГПК. „В решение №
1444 от 4.11.1999 г. по гр.д. № 753/1999 г. на Пето Г.О. на ВКС е посочена
нееквивалентността на престациите като конкретен пример за нарушение на добрите
нрави, водещо до нищожност на сделката по смисъла на чл.26, ал.1 от ЗЗД. В това
решение липсват критериите, по които съдът преценява кога престациите са
нееквивалентни до степен, предизвикваща нищожност на сделката. Такива критерии
са необходими, тъй като в противен случай преценката на съда би заменила волята
на страните. По този начин би се накърнил принципът на свободата на
договарянето/чл.9 от ЗЗД/, защото еквивалентността на престациите поначало се
преценява от страните и се съобразява с техния правен интерес. Затова като
критерий в съдебната практика е възприета изключително голямата разлика в
престациите - решение № 615 от 15.10.2010 г. на ВКС по гр.д. №1208/2009 г. на
ІІІ Г.О. на ВКС например е прието, че нищожност има поради дванадесет пъти
по-ниската цена от пазарната, а в решение 119 от 22.03.2011 г. по гр.д. № 485
по описа за 2010 г. на І Г.О. на ВКС-при двадесет и осем пъти по-ниска цена.
Във второто решение е подчертана
необходимостта от значителна липса на еквивалентност в насрещните престации. По
абстрактен и принципен начин е формулиран критерият за преценка на значителната
нееквивалентност в постановеното по реда на чл.290 от ГПК решение № 452 от
25.06.2010 г. по гр.д. № 4277 по описа за 2008 г. на І Г.О. на ВКС. Според това
решение съгласно чл.9 от ЗЗД страните имат свобода на договарянето, която се
рамкира от приложимите към правоотношението законови разпоредби и от добрите
нрави. В същото време понятието добри нрави предполага известна еквивалентност
на насрещните престации и при тяхното явно несъответствие се прави извод за
нарушение, водещо до нищожност на сделката. ВКС счита, че тази неравностойност
би следвало да е такава, че практически да е сведена до липса на престация.
Следователно значителна и явна нееквивалентност на насрещните престации, която
води до нищожност поради противоречие с добрите нрави, е налице, когато
насрещната престация е практически нулева. Когато престацията не е толкова
незначителна, съдът може само да извършва преценка дали не е налице сделка при
явно неизгодни условия, сключена поради крайна нужда /унищожаемост по чл.33 от ЗЗД/, ако такъв иск е предявен.
В
обобщение, само наличието на нееквивалентност на насрещните престации според
представата на съда не е достатъчно, за да се стигне до извода, че сделката е
нищожна поради противоречие с добрите нрави. Известна обективна
нееквивалентност е допустима, тъй като свободата на договаряне предполага
преценката за равностойността на престациите да се извършва от страните с оглед
техния интерес. Следващата степен на нееквивалентност на престациите може да
представлява сделка, сключена при явно неизгодни условия и ако страната е в
състояние на крайна нужда, порокът би бил унищожаемост по чл.33 от ЗЗД. При
най-високата степен на нееквивалентност на престациите съществува такова съотношение,
че едната от тях е незначителна и практически нулева.“
От
посоченото следва, че в настоящия случай договореният наем на цена от 7,00
лева, при евентуална цена за 1 декар, за календарна година, която е
общоизвестна и е не по-малко от 50,00 лева, или около 50,00-60,00 лева /според
разпитания по делото свидетел/, която е в 7-9 пъти под тази стойност на наема
води до нищожност на сделката поради накърняване на добрите нрави. Всички
останали съображения и доказателства на страните, съдът намира за неотносими
към спора по същество.
След
като Договор за отдаване на земеделска земя под аренда, вписан акт № 136, том 4, вх. peг. № 3188/16.05.2016г., е
нищожен, поради накърняване на добрите нрави, той не може да бъде валидно
основание за държане от страна на ищеца.
Предвид изложеното, предявеният
ревандикационен иск по смисъла на чл.108 от ЗС, следва да бъде уважен изцяло.
По изложените съображения,
съдът
Р Е Ш И :
ОБЯВЯВА за нищожен сключения между А.Н.А. с ЕГН **********
и И.А.Н., с ЕГН ********** на 16.05.2016г. Договор за отдаване на
земеделска земя под аренда, вписан акт №
136, том 4, вх. peг. № 3188/16.05.2016г., като сключен
при условията на чл.26, ал.1, предл.3-ро от ЗЗД поради накърняване на добрите
нрави.
ОСЪЖДА И.А.Н., с ЕГН **********, с адрес: *** , да предаде, на основание чл. 108 от ЗС на Е.Ш.Х., с ЕГН ********** и Н.Б.Х., с ЕГН **********, с адрес *** владението върху следните недвижими имоти:
1/2 ид. част, намиращи се
землището на с. Тимарево: 1/. Поземлен имот, с номер 027006, по плана на с.
Тимарево, намиращ се н местността ***площ 17.139 дка., начин на трайно
ползване: полска култура, категория на земята при неполивни условия: четвърта,
при граници и съседи: имоти с №№ 027007, 027018, 027019, 027005 и 000106 и 2./
Поземлен имот, с номер 014026, по плана на с. Тимарево, намиращ се в местността
***", площ 25.715 дка. начин на трайно ползване: полска култура, категория
на земята при неполивни условия: трета, при граници и съседи: имоти с №№
014028, 014027, 014006, 014025 и 000915.
Настоящото решение е взето при
участието на трето лице-помагач: „ А.Н.А. с ЕГН **********, с адрес: ***.
Решението може да
бъде обжалвано пред ОС - Шумен в двуседмичен срок от получаването му от
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: