№ 261
гр. Б. , 28.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Б., ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
в публично заседание на единадесети март, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир К.
Атанас Иванов
като разгледа докладваното от Николай Грънчаров Въззивно гражданско
дело № 20201200501429 по описа за 2020 година
и за да се произнесе взе в предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Производството по делото е образувано по депозирана въззивна жалба от „Ч...“, с ЕИК *, със
седалище и адрес на управление гр. С., С..., район М., бул. “Ц...“ № *, представлявано от Т.
П. и П. Х. - членове на Управителния съвет, чрез юрисконсулт А. З., със съдебен адрес *,
гр.С.я, бул.“Ц...“ № *, Б. Б.М. срещу Решение № 503488/27.08.2020г., постановено по гр.д.
№ 904/2019г., по описа на Районен съд - Разлог.
С въззивната жалба са наведени оплаквания за неправилност и необоснованост на
обжалваното решение на РС Разлог, като постановено в нарушение на материалния и
процесуален закон. Оспорват се изводите на първоинстанционния съд на които същият се е
позовал за да уважи предявения иск с правно основание чл. 59 ал.1 от ЗЗД като
неосноватлен.
Така поддържа се с въззивната жалба, че съставът на РС Разлог в нарушение на матералния
закон е приел за неоснователно възражението на ответника, че енергийните съоръжения са
вещи извадени от свободния граждански оборот, при съображения че това се отнася само за
лицата, които следва да притежават лицензия за да извършват дейности по ЗЕ, а не се отнася
за кръгът от лицата, които могат да бъдат собственици на енергийни обекти. Излагат се
доводи с въззивната жалба, че процесния трафопост, кабели ниско напрежение и кабели
1
средно напрежение, представляват специфичен обект на правото на собственост със
специално предназначение, и са енергийни обекти по смисъла на § 1 т. 23 от ДР на ЗЕ.
Твърди се, че същите са част от електроразпределителната мрежа на територията на гр. Б.,
като съвкупност от електропроводни линии и електрически уредби и служат за снабдяване с
ел. енергия. С оглед на това процесните съоръжения могат да бъдат използвани единствено
за целите на разпределението на електрическа енергия и преобразуването й в напрежение,
подходящо за потребление и освен това единствено от съответното електроразпределително
дружество - лицензиант, каквото за територията на Югозападна България е въззивника.
Поддържа се от жалбоподателя чрез неговия пълномощник по делото, че предвид
нестопанския характер на присъединявания обект и особеното функционално
предназначение на енергийните обекти, законодателството въвежда недопустимост субект
различен от дружеството притежаващо лицензия за разпределение на ел. енергия да
придобие енергиен обект, поради което същите не е могло да бъдат придобити от ищеца
дори и на първично придобивно основание. Навежда се, че сделка за продажба на енергиен
обект, включително извършване на публична продан на същия, по която купувач е лице,
което не притежава лицензия за разпределение на ел. енергия, е нищожна поради
противоречие със закона или неговото заобикаляне, както и поради невъзможен /липсващ
предмет- чл. 26 ал. 1 и 2 от ЗЗД. В този смисъл поддържа се с въззивната жалба, че
въззиваемия З.И.- ищец пред първоинстанционния съд, не би могъл да придобие правото на
собственост върху процесните- трафопост, оборудване, кабели СрН, кабели НН и ел. табла,
тъй като нито е присъединено лице по реда на чл. 20 ал.5 т. 2 от НПППЕЕПРЕМ, нито е
производител на ел. енергия, нито оператор на преносна или разпределителна мрежа, нито е
налице в конкретния казус хипотезата на собственик на енергиен обект по § 4 от ПЗР на ЗЕ,
тъй като процесните съоражения безспорно са изграждани след 2003г.
Поддържа се с въззивната жалба, въз основа на която е образувано настоящото дело, че
първоинстанционния съд в нарушение на процесуалните правила, не е обсъдил направените
възражения от ответника относно липсата на възможност ищеца да обеднее, респективно
недоказването на размера на обедняването на ищеца. Заявено е, за наличие на обедняване не
се споменава в исковата молба и такова не е доказано. Според пълномощника на въззивника
за да бъде уважен предявения иск по чл. 59 от ЗЗД като основателен, необходимо е ищецът
претендиращ плащане основано на неоснователното обогатяване да докаже, че е пропуснал
придобиването на ползата от обекта, който твърди че се ползва от дружеството въззивник,
но такова доказване по делото не е проведено./Решение № 190/12.12.2017г. на ВКС по дело
№ 512/2017г. на I- во т.о. на ТК/.
На следващо поддържа се с въззивната жалба, че е налице договорно основание Ч... А. да
ползва безвъзмездно процесните съоръжения. Твърди се, че между „Б...“ О. /...../ и Ч... А., е
сключен договор за присъединяване на обекти на потребители към разпределителната
мрежа по реда на чл. 2, ал. 5, т. 2 от НПППЕЕПРЕМ, чл. 13 ал. 1 т. 1, във връзка с чл.16 от
Наредба № 6 от 09.06.2004г. за присъединяване на потребители на ел. енергия към ел. мрежи
2
с № ДПЕРМ №35082-63/11.10.2007г.,с който са определени условията за присъединяване
към електроразпределителната мрежа на обект „Жилищна сграда“, находяща се в имот *,
местността „Г.“ в землището на гр.Б.. Излагат се съображения, че в договора е уговорено, че
след изграждането от ***** на съоръженията за присъединяване, ответното дружество ще ги
изкупи след представяне на документите- чл. 11, чл. 16, а в чл. 12 от същия изрично е
уговорено правото на ответното дружество да използва безвъзмездно изградените от
клиента съоръжения за присъединяване на обекти на други потребители, без да нарушава
договорената мощност.
Излагат се доводи във въззивната жалба, че нормата на чл. 117 ал. 8 изр. второ от ЗЕ не е
императивна, а диспозитивна в частта си, с която се урежда че за достъпа, който
собствениците на ел. уредби и съоражения нормативно са задължени да представят на
преносното или разпределителното дружество, през собствените си ел. уредби или ел.
съоражения, за целите на преобразуването или преноса на ел. енергия до други потребители,
задължително се заплаща цена, поради което страните по договора между „Б...“ О. /...../ и
„Ч...“, не са уговорили такава.
В жалбата се сочи, че въпреки поетото задължение от страна на „Б...“ О. /...../ да прехвърли
възмездно изградените съоръжения/ТП, кабели НН, кабели СрН и ГЕТ/ на „Ч...“,
собствеността върху ТП в нарушение на поетото задължение е прехвърлена на трето ЮЛ-
„М...“ О., като в нотариалния акт подробно е описан имота в който е изграден ТП, но не е
посочено, че прилежащите кабели също са предмет на извършената продажба. В този
смисъл поддържа се от жалбоподателя „Ч...“, чрез пълномощнита му по делото- че
изградените от ***** О.- кабели НН, кабели СрН и ГЕТ, изобщо не са били предмет на тази
прехвърлителна сделка.
На същото основание поддържа се с въззивната жалба от жалбоподателя, че част от
процесните енергийни съоръжения, а именно ГЕТ /главните електромерни табла/, въобще не
са споменати в постановлението за възлагане, от което З.И. черпи права, за да се приеме, че
ищецът е придобил правото на собственост и върху тях.
Поддържа се с жалбата по делото, че искът за обезщетение за ползване е недоказан по
размер, поради неприлагането на приетата от ДКЕВР, с решение по протокол №
49/15.07.2004г.- Методика за определяне на цените за предоставен достъп на преносно или
разпределително предприятие от потребители през собствените им уредби и /или
съоръжения до други потребители за целите на преобразуването и преноса на електрическа
енергия, и др., поради което съдът е постановил съдебно решение при неизяснена
фактическа обстановка. Излагат се съображения, че по делото не е определена цената за
достъп съгласно методиката, която е неприложима към определяне размера на
претендираното обезщетение, като въобще не е поискано от съда допускането на експертиза
за нейното определяне.
С въззивната жалба е направено оплакване и за допуснато от първоинстационния съд
3
процесуално нарушение, като се твърди че първоинстанционния съд е приел доказателства
след настъпване на преклузивния срок, въпреки изричното противопоставяне за това от
страна на ответника по делото. Отделно от възражението за преклузия, наведени са доводи
че част от приетите в нарушение на процесуалния закон писмени доказателства- не следва
да се вземат предвид, тъй като не съдържат дата и подписи, поради което не съставляват
документи по смисъла на закона. Във връзка с оплакването за допуснати процесуални
нарушения, поддържа се от жалбоподателят чрез неговия пълномощник, че съдът се е
позовал на необосновано заключение на вещо лице, по изготвената съдебно -оценителна
експертиза, която не е била изготвена от специалист, притежаващ необходимите знания и
лицензия за оценка на машини и съоръжения, поради което обжалваното решение е
необосновано.
Поддържа се с въззивната жалба, че решението в частта за разноските също е неправилно,
като са изложени конкретни съображения.
По подробно изложени в жалбата съображения се иска от въззивния съд като правен
резултат- отмяната на атакувания съдебен акт и отхвърляне в цялост на предявените искови
претенции, като се претендира заплащане на разноски за двете съдебни инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор от страна на въззиваемия З. И. И.,
чрез пълномощниците му, с който се оспорва изцяло въззивната жалба. Наведени са
възражения, че жалбата е недопустима поради просрочие и като подадена от лице без
представителна власт. При условията на евентуалност същата са оспорва като
неоснователна. Поддържа са становище, че аргументът изложен в жалбата за ненарушаване
на договорните условия за ползване на изградените от присъединяваното лице съоръжения
въз основа на сключен от въззивника с трето лице договор за присъединяване е
неоснователен, тъй като същия е създал облигационна връзка единствено между
подписалите го страни и не обвързва въззиваемия.
С писмения отговор се възразява че аргументът, че в постановлението за възлагане ГЕТ
въобще не се споменават е ново твърдение, непосочено в отговора на исковата молба. В този
смисъл поддържа се от въззиваемия, чрез неговите пълномощници по делото, че
възможността да се твърдят нови факти и обстоятелства, за пръв път пред въззивната
съдебна инстанция, е преклудирана от разпоредбата на чл. 266 ал.1 от ГПК, като не се
твърди от жалбоподателя да са налице изключенията, предвидени в ал. 2 и ал. 3 на
цитирания законов текст.
Поддържа се с отговора на въззивната жалба, че договор за достъп по смисъла на чл. 117 ал.
8 от ЗЕ между страните по настоящото дело не е сключван, за да се поддържат доводи че е
нарушена процедурата за сключването му, като съдът правилно е основал решаващите си
изводи за извъндоговорна отговорност точно върху факта, че такъв договор не е сключен.
На следващо място в отговора се излагат доводи, че оспорването на правото на собственост
4
на ищеца върху процесните съоръжения, както и че същите са вещи извадени от
гражданския оборот е неоснователно, тъй като няма ограничение в кръга на лицата, които
могат да бъдат собственици на съоръжения от вида на процесните. Акцентира се, че ищецът
основава правото си на собственост върху ел. съоражения въз основа на Постановление за
възлагане на недвижим имот с изх. № ***/29.09.2016г. на НАП, което съставлява
оригинерен способ за придобиване на собствеността. Сочи се в писмения отговор на
жалбата, че първоинстанционният съд правилно е съобразил разпоредбата на чл. 239 ал.1 от
ДОПК, която предвижда, че продадените чрез публична продан движими вещи и оценими в
пари права от публичният изпълнител, стават собственост на купувача, дори да не са били
собственост на длъжника.
Оспорват се с писмения отговор на въззивната жалба, доводите на дружеството въззивник,
чрез неговия пълномощник по делото, че енергийните съоражения са вещи, извадени от
свободния граждански оборот, като неоснователни и се излагат съображения, че
първоинстанционният съд правилно е приел че няма законово ограничение по отношение на
лицата, които могат да придобиват правото на собственост върху ел. съоражение от вида на
процесните по настоящото дело. Акцентира се, че в този смисъл е налице разминаване в
становището на „Ч...“, тъй като от една страна се отрича възможността ищеца да е придобил
правото на собственост върху процесните ел. съоражения, а от друга страна твърди, че всяка
сделка с тях би била нищожна.
На самостоятелно правно основание, възразява се с писмения отговор на въззивната жалба,
че недопустимо е оспорването на постановлението на възлагане от което З. И. И. черпи
правата си, в рамките на настоящото производство. Такова оспорване е допустимо само в
отделно исково производство, при това на изрично предвидените в закона основания за
това.
Като неоснователно се определя с отговора на въззивната жалба от въззиваемия, чрез
неговите пълномощници, възражението наведено с въззивната жалба- че съдът не е обсъдил
в мотивите към обжалваното решение, направените от ответника пред РС Разлог
възражения с отговора на исковата молба и в хода на процеса. Така поначало от ответната
страна не се оспорва че „Ч...“ ползва процесните ел. съоражения, а от заключението на
експерта се установява че и към момента на производството по делото, същите са под
напрежение, като част от разпределителната мрежа на дружеството въззивник. Оспорват се
доводите наведени с въззивната жалба, че въззиваемия не може да обеднее, тъй като не е
собственик на процесните съоражения, както и че поради това че З. И. И. не притежава
лицензия за разпределение на ел. енергия, той не би могъл да получава плодовете от
ползването на процесните ел. съоражения. С писмения отговор се застъпва становище, че
дейността по пренос и разпределение на ел. енергия не е единствената възможност за
въззиваемия за получаване на плодове от процесните съоражения, тъй като той би могъл да
ги отдава под наем на друго лице с лицензия, каквото е въззивното дружество, както и да
сключи договор с „Ч...“ по реда на чл. 117 ал. 8 от ЗЕ, при което би получавал за ползването
5
на ел. съораженията, цена определена с Методиката на КЕВР.
Оспорва се с отговора на въззивната жалба и твърдението за допуснато съществено
процесуално нарушение от първоинстанционния съд, поради допускане и приемане на
писмени доказателства, след изтичането на преклузивния срок за това. Възразява се че не е
налице преклузия, тъй като писмените доказателства са представени, след като съдът е дал
такава възможност на страната в предходното съдебно заседание. Наведени са доводи, че
неподписания документ, също е документ и съставлява годно доказателство съобразно
разпоредбите на ГПК. Акцентира се, че ответникът не е оспорил доказателствената сила на
приетите доказателства пред първоинстационния съд, към момента на тяхното приемане.
С писмения отговор се оспорва оплакването за неправилност на първоинстационното
решение в частта му за разноските като процесуално недопустимо, тъй като от страна на
ответника не е депозирана молба по реда на чл. 248 от ГПК пред РС Разлог при
разглеждането на делото от първата съдебна инстанция. Изложени са съображения и срещу
основателността на това възражение, като са развити съображения, че следва да се отчете от
съда, че минималния размер на адвокатското възнаграждение се увеличава със 100лв. при
всяко проведено следващо съдебно заседание за съответната инстанция, а пред РС Разлог са
проведени шест съдебни заседания, педи постановяването на решението. В този смисъл
поддържа се, че направените разноски пред първата съдебна инстанция е в по- голям размер,
от присъдените от съда с обжалваното решение.
При изложените съображения с отговора на въззивната жалба, поддържа се от въззиваемия
чрез неговите пълномощници че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, като
при постановяването му са взети предвид всички фактически обстоятелства, твърдения на
ищеца и възражения на ответника, поради което следва да бъде потвърдено от въззивния
съд. Претендират се и направените пред настоящата съдебна инстанция разноски.
При извършената проверка по реда на чл. 267 ал. 1 ГПК, съдът установи, че жалбата е
редовна и допустима, тъй като е подадена в срока за обжалване, от надлежна страна в
производството, при наличие на правен интерес от обжалването на решението на
първоинстанционния съд и при изрично предвидена законова възможност за въззивно
обжалване на същото.
Отговора на въззивната жалба е депозиран своевременно пред първоинстанционния съд,
като изхожда от страна с процесуална правоспособност и право на отговор на въззивната
жалба в срока и по реда на чл. 263 от ГПК.
Страните не са направили доказателствени искания за събиране на доказателства с
въззивната жалба и отговора към нея.
В изпълнение на служебното си задължение и на осн. чл. 201 от ГПК, въззивният съд е
допуснал и назначил съдебно техническа и оценителна експертиза, която е възложил на
6
вещото лице С. Г. М. от гр. С., със специалност ел. инженер и оценител на машини и
съоражения, след като с оглед на направените с въззивната жалба оплаквания, е поставена
под съмнение компетентността на експерта, изготвил съдебно оценителната експертиза пред
първоинстанционния съд, като е допусната повторна съдебна експертиза, при която вещото
лице да отговори на същите въпроси, които са били поставени и към експерта изготвил
съдебната експертиза пред РС Разлог.
При устните състезания по делото пред настоящото съдебна инстанция, пълномощниците на
страните поддържат доводите си наведени с въззивната жалба и отговора към нея.
Направено е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
пълномощника на въззиваемия по делото.
Въз основа на събраните по делото доказателства, въззивният съд за да се произнесе по
оплакванията във въззивната жалба, в рамките на правораздавателната си компетентност,
съобрази от фактическа страна следното:
Производството по делото е образувано въз основа на депозирана пред
първоинстанционния съд искова молба от З. И. И., ЕГН **********, от гр. В., ул. „С. Р.“ №
*, ап. *, чрез пълномощника адв. П.П., срещу „Ч..." А., ЕИК *, със седалище и адрес на
управление: гр. С. *, р-н М., бул.„Ц..." № *, Б. Б.Ц., представлявано от П. Х., гражданин на
Ч. Р. и Т. П., гражданин на Ч. Р., в качеството им на членове на УС.
Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно основание чл. 59 ал.1 от ЗЗД.
Иска се от съда да осъди ответното дружество- „Ч...“, да заплати на ищеца З. И. И., ЕГН
**********, сума в размер на 5 100лв., представляваща обезщетение за неоснователно
ползване на собствени на ищеца енергийни съоражения за присъединяване към
електрическата мрежа, за периода от 29.09.2016г. до 29.11.2016г., ведно със законната лихва
върху горепосочената сума, считано от датата на подаване на исковата молба пред съда, до
окончателното изплащане на сумата. Претендират се и сторените по делото разноски.
Исковата си претенция ищецът З. И. И., ЕГН **********, основана на твърдение, че е
собственик въз основа на Постановление за възлагане на недвижим имот с изх. №
***/29.09.2016г. на НАП- териториална дирекция гр. В., вписан в СВ- гр. Разлог, с акт № *,
том *, дело № */2016г., с вх. рег. № *от 06.10.2016г., на следните недвижими имоти и
движими вещи:
-62 кв.м. идеални части от ПИ с идентификатор *, целият с площ от 3786 кв.м. с адрес
гр.Б., местност Г., общ. Б., обл. Б., ведно с посгроенине в него:
-Сграда за енергопроизводство, по скица на сграда № *- 11.09.2015г. с идентификатор *.2,
по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-
81/10.12.2009г. на изпълнителния директор на АГКК, застроена площ по скица: 5 /пет/ кв.м.,
7
представляващ Трансформатор *** 20/0,4 2x630, включващ Уредби Ср.Н, Уредби НН и
трансформатори;
-Външно ел. захранване от Трафопост на електроразпределителното дружество до ***,
състоящо се от кабели Ср.Н 20 kV, кабели НН 0,4 kV, съгласно разрешение за въвеждане в
експлоатация.
В исковата молба се твърди, че външното ел. захранване се състои от следните проводи:
-кабелни линии СрН 29 kV от муфа към ТП „К." BL 2227 до МКТП „ББЦ 1" В L_2259 с
дължина 93 метра и от муфа към ТП „МЕМ" В L_2304 до МКТП „ББЦ 1" В L_2259 с
дължина 93 метра;
-кабелни линии НН 0.4 kV от МКТП „ББЦ 1" до ГЕТ1 с дължина 104 метра, от МКТП
„ББЦ Г д о ГЕТ 2 с дължина 104 метра, от МКТП „ББЦ 1* до ГЕТ 3 с дължина 104 метра и
от МКТП „ББЦ Г до ГЕТ 4 с дължина 104 метра и 4 /четири/ броя главни електромерни
табла за външно електрозахранване на '’Многофамилна жилищна сграда „Планински изглед"
за сезонно обитаване с магазини"' в поземлен имот с идентификатор * и номер по предходен
план ПИ №* (а съгласно ДПЕРМ ПИ *), м.Г.", гр. Б., община Б., област Б..
Твърди се с исковата молба пред първоинстанционния съд, че ел. съоражение е въведено в
експлоатация за което е издадено представеното с исковата молба Разрешение за ползване №
СТ-05-290/25.03.2009г., издадено от ДНСК.
С исковата молба се сочи още че ищецът З. И. И. не е в договорни отношения с „Ч...“, а в
конкретния случай трети лица са захранвани с ел. енергия чрез описания в исковата молба
енергиен обект, като потребителите захранвани от процесния трафопст заплащат на „Ч...“,
цената за използване и пренасяне на ел. енергия съобразно одобрените от КЕВР цени.
С исковата молба се твърди от ищеца З. И. И., чрез пълномощника му по делото, че между
страните по настоящото дело има стартирана процедура по изкупуване на съоръжението от
ответника със заявление с вх. № **********/09.08.2017г., която до момента не е
финализирана. Осъществено е единствено прехвърляне на вещни права, обекгивирани в НА
№ *, т.*, рег. № *, дело № */03.11.2017г., на нотариус Мила Коновоска, рег.№ 553 на НК,
вписан в Агенцията Вписвания гр.Разлог с вх.рег.№ 4593/03.11.2017г., Акт № *, t.*,
д.*/2017г., по силата на който чрез възмездна сделка Ч... А. е придобило Архитектурно
строителна част /Фундамент/ на МКТП /метален комплектен трансформаторен пост/,
представляващ Сграда с идентификатор *.2 , по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед РД-18-81/10.12.2009г. на изпълнителния директор на АГКК,
с адрес гр.Б., местност- Г., общ. Б., обл. Б., със застроена площ от 5 кв.м., брой етажи един,
предназначение: Сграда за електропроизводство, ведно със сервитутните права по чл. 64 от
Закона за енергетиката за сервитутни ивици, разположени около трафопоста и прилежащите
му кабелни линии.
8
Поддържа се от ищеца с ИМ пред РС Разлог, че самият трафопост и прилежащите му
кабелни линии не са предмет на прехвърлянето, а са останали в собственост на З. И. И. и
предмет на последващо договаряне за наемане или прехвърляне на правото на собственост.
Исковата претенция на ищеца З. И. И., ча макар той да е собственик на посочените в ИМ ел.
съоражения, за периода от въвеждането на съоражението в експлоатация с Разрешение за
ползване № СТ-05-290/25.03.2009г., издадено от ДНСК и до момента на сезирането на съда
с настящата ИМ, процесното ел. съоражение се ползва от ответника Ч... А., като за периода
от придобиването на правото на собственост на З.И. въз основа на влязло в законна сила
постановление за възлагане/29.09.2016г./, до завеждането на исковата молба пред РС Разлог,
ответникът „Ч...“ е ползвал без договор и без основание собствената на З. И. И. сграда и
съоражения, съответно трансформатор, оборудване, кабели НН, кабели СрН и ГЕТ, като по
този начин ищецът не е могъл пред посочения период да се ползва от облагите на сградата,
трафопоста и ел. съораженията към него, които са в размер на евентулната цена, който
ищецът би получил при отдаване им по предназначение. Поддържа се, че това е цената
която З. И. И. би получил, ако между страните е имало сключен договор за предоставяне на
ползването, съгл. Чл. 117 ал. 8 от ЗЕ, следваща се съгласно Методика за определяне на
цените за предоставен достъп на преносно или разпределително предприятие от
потребители през собствените им уредби и /или съоръжения до други потребители за целите
на преобразуването и преноса на електрическа енергия, и др., цена на предоставения достъп,
която в този случай съобразно с установената съдебна практика съставлява обогатяването на
ответника „Ч...“ под формата на спестени от него разходи и стойността на обедняването на
ищеца З. И. И., под формата на неполучени от него приходи.
Поддържа се с ИМ че на основание чл. 21 т. 9 от Закона за енергетиката и т. 9.4. от
Методиката за определяне на цените за предоставен достъп от преносно или
разпределително предприятие, от потребители през собствените им уредби и/или
съоръжения до други потребители за целите на преобразуването и преноса на електрическа
енергия, на преноса на топлинна енергия и на преноса на природен газ, одобрена от
Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, с решение по т. 12 от Протокол №
185/19.12.2005г., са утвърди изчислени коефициенти на обслужване, които да се прилагат
при изчисляване на цената за достъп от 01.01.2006г., като съобрано б. а) за пренос и
разпределение на електрическа енергия – определения коефициент е 0,29. Поддържа се с
исковата молба, че във връзка с изискването на нормата на чл.3.3.1 от Методиката следва да
се изготви експертна оценка за определяне на пазарната стойност на вещното право на
собственост на имота /активите/, който е собственост на ищеца, но се ползва от ответника.
Според ищеца месечната цена за ползване възлиза на 2 550лева месечно, или за периода от
29.09.2016 г. до 29.11.2016г., която "Ч..." А.Д би следвало да заплаща, възлиза общо на 5 100
лева, за която сума е исковата претенция по делото.
С писмен отговор по реда на чл. 131 от ГПК на исковата молба, дружеството ответник „Ч...”
А., чрез своя представител възразява срещу основателността на предявения иск, като моли
9
съда да го отхвърли като недоказан и неоснователен.
Оспорват се с отговора на ИМ и наведените от ищеца фактически твърдения. Сочи се от
ответника че Трафопост с идентификатор *.2 по КККР на гр. Б. е изграден въз основа на
сключен между „Б....“ О./*****/ и „Ч...“ АД, Договор за присъединяване на обекти на
потребители към разпределителната мрежа по реда на чл. 20, ал. 5, т. 2 от НПППЕЕПРЕМ, с
№ ДПЕРМ № 35082-63/11.10.2007г., в който са определени условията за присъединяване
към електроразпределителната мрежа на обект „Жилищна сграда“, находяща се в имот *,
местността „Г.“ в землището на гр. Б.. В чл. 2 от посочения договор е било уговорено, че за
присъединяването на обекта е необходимо да се изгради: нов трансформаторен пост и
електропроводни линии средно и ниско напрежение, съгласно Становище №
8734/27.12.2006г./Приложение № V.1.2/. Конкретно е посочено, че за присъединяването на
обекта е необходимо на имотната граница в имота на ***** О. да се изгради трафопост,
както и външно ел. захранване с кабелно захранване на средно напрежение, нов кабел СрН
до проектен ТП, както и кабели НН от проектен ТП до ГЕТ на имотна граница, както и
монтиране на ГЕТ/главни електромерни табла/. Съоръженията за присъединяване, съгласно
чл. 6 ал.1 от цитирания ДПЕРМ, е уговорено да се изграждат от присъединяваното лице, в
случая от ***** О.. В чл. 12 на сключения договор е уговорено, че разпределителното
дружеството има право да използва безвъзмедно изградените от ***** О. съоръжения за
присъединяване на обекти на други потребители без да нарушава договорената мощност. С
писмения отговор се твърди от ответната стрнаа, че от страна на „Ч...“ не са нарушавани
така договорените условия за ползването на изградените от присъединяваното лице
съоръжения.
Сочи се в писмения отговор на ИМ пред първоинстационния съд, че в изпълнение на
сключения договор, ***** О. е изградил предвидените съоръжения за присъединяване,
които са приети от ДИСК и е издадено Разрешение за ползване № СТ-05-290/25.03.2009г. на
Началника на ДНСК/Приложение V.1.3. / с възложител „Б....“О. за трансформаторния пост и
с възложител „Ч...“АД за кабелните линии СрН.
Сочи се с отговар на ИМ от ответника че с Нотариален акт № *, том *, рег.№ *, дело
*/2009г., на Нотариус С. В., per. № 489 на НК, вписан в СВ- Разлог с вх. per. №
4759/14.08.2009г., Акт № *, том *, дело № */2009г. /Приложение V.1.4./. „Б....“О. е
прехвърлило в полза на „М...“О., правото на собственост върху изграденият ТП в
недвижимият имот с № *, местността „Г.“, гр. Б.. С писмения отговор на ИМ е изразено
становище от ответната страна, че съоръженията за присъединяване, които са изградени от
***** О.- кабели НН, кабели СрН и ГЕТ въобще не са били предмет на тази сделка.
Не се оспорва от „Ч...“, чрез пълномощника му по делото, че Б. Т.- главен публичен
изпълнител при ТД на НАП гр. В., по образувано изпълнително дело № **********/2015г. с
длъжник „М...“О., с Постановление за възлагане на недвижим имот от 29.09.2016г., вписано
в СВ Разлог, с вх. per. № 4006/06.10.2016г., Акт № *, том *, дело */2016г., е възложил на З.
10
И. И., собствеността върху: 62 кв.м. идеални части от ПИ с идентификатор * по КК на гр. Б.,
ведно с построените в него Сграда за енергопроизводство с идентификатор *.2 по КК на гр.
Б., включително уредби СрН, Уредби НН и Трансформатори, както и външно ел. захранване
до *** състоящо се от кабели СрН 20 kV, кабели НН 0,4 kV съгласно разрешение за
въвеждане в експлоатация.
Въз основа на подадено заявление от З. И. И., с вх. № **********/09.08.2017г. до „Ч...“
АД,/Приложение V.1.6./ е сключен с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот и учредяване на сервитути по чл. 64 от ЗЕ с № *, том *, рег.№ *, дело */2017г. на
нотариус М. К., рег.№ 553 на Нотариалната камара, вписан в CB-Разлог с вх.рег.№
4593/03.11.2017г., Акт № *, том *, дело */2017г.,/Приложение V.1.5./, договор за продажба с
който Трафопост с идентификатор *.2 по КК на гр. Б., в частта представляваща
недвижимост е станал собственост на „Ч...“АД. По силата на този договор в полза на
„Ч...“АД са учредени и сервитутни права по чл. 64 от Закон за енергетиката за ТП и частта
от кабелното трасе, попадащо в имот с идентификатор *.
С писмения отговор не се възразява, че договор по чл. 117 ал. 8 от ЗЕ между З. И. И. и Ч...
А. не е бил сключван, като пред дружеството ответник не е постъпвало искане, покана или
заявление за сключване на такъв от въззиваемия ищец по делото, но дори и такова искане да
е било направено, то от Ч... А. биха възразили, тъй като оспорват правото на собственост на
З. И. И. върху оборудването на ТП, кабели НН, кабели СрН и ГЕТ. Изложени са с писмения
отговор на ИМ правни съображения, че ищецът не би могъл да придобие правото на
собственост върху тези вещи, тъй като съгласно чл. 40 ал. 1 т. 2, чл. 88 ал.1 от ЗЕ, във връзка
с Глава V от същия закон, същите не могат да бъдат придобивани от лице без лицензия
издадена от ДКЕВР, а освен това тези вещи са извън свободния граждански оборот, като
дори лицензираните лица могат да извършват сделки с тези тези ел. съоражения, само с
разрешение на КЕВР/чл. 53 ал.1 от ЗЕ/. Оспорва се качеството на З. И. на лице, което би
могло да придобие правото на собственост върху ТП, кабели НН, кабели СрН и ГЕТ,
доколкото същият не е нито производител на ел. енергия, нито оператор на преносна или
разпределителна мрежа, нито по казуса е налице хипотезата на § 4 от ПЗР на ЗЕ, тъй като
процесните съоражения безспорно са изградени след 2003г.
Развити са от ответника по делото с отговора на ИМ правни съображения, че съгласно
легалната дефиниция дадена за понятието трафопост в § 1, т. 41 от ДР на Закона за
енергетиката, процесният трафопост представлява площадков енергиен обект -
„Площадкови енергийни обекти“ са сгради и трайно прикрепените към тях или към
поземления имот енергийни съоръжения, без линейните им части, предназначени за
осъществяване на дейностите по производство, пренос и разпределение на електрическа и
топлинна енергия и природен газ, както и по добив на енергийни ресурси“. Т.е. трафопостът
като вещ представлява съвкупност от сграда и оборудване, представляващи по своята
същност недвижими и съответно движими вещи и като такива имат различен вещно-правен
режим. Поддържа се още с писмения отгвоор пред първоинстанционния съд, че законовата
11
дефиниция изрично изключва линейните части, които са дефинирани в § 1 т. 21 от ДР на
Закона за енергетиката- „електропроводи", които са въздушни или кабелни съоръжения за
свързване на електрически уредби, предназначени за пренос, транзитиране или
разпределение на електрическа енергия, които съответстват на "линейни инженерни мрежи
на електроснабдяването" по смисъла на ЗУТ.“. Процесиите кабелни линии НН и СрН, в т.ч. и
ГЕТ представляват отделни обекти по смисъла на Закона за енергетиката и като такива
представляват отделни енергийни съоръжения.
Поради изложеното поддържа се от ответната страна по делото, чрез нейния пълномощник,
с отговора на ИМ, че сделката сключена между „Б....“ О. и „М...“О. за покупко-продажбата
на трафопоста, обективира единствено и само собствеността върху ТП в частта му,
представляваща архитектурно- строителна част/фундамент/ т.е. недвижимостта му.
Поради което и З.И. е могъл да стане собственик само върху имоществото което е било
собственост на длъжника „М...“ О., т.е. само на сградата на ТП.
Поддържа се от пълномощникът на „Ч...“ с отговора на ИМ пред първоинстанционния съд,
че постановлението за възлагане е деривативно основание за придобиване на право на
собственост, като приложимо е общото правило, че никой не може да прехвърли повече
права от тези които притежава. Външното ел. захраване, състоящо се от кабели СрН 20 kV,
кабели НН 0,4 kV, както и оборудването на ТП, не е било част от патримониума на
длъжника/ „М...“ О./, поради което постановлението за възлагане не е могло да произведе
вещнопрехвърлително действие относно тези съоръжения.
Поради изложеното оспорва се законосъобразността на Постановление за възлагане на
недвижим имот от 29.09.2016г., вписано в СВ- Разлог с вх. per. № 4006/06.10.2016г., Акт
№1, том 12, дело 2497/2016г., в частта му на възлагане на оборудването на трафопоста,
както и за външно ел. захранване от Трафопост на електроразпределителното дружество до
*** състоящи се от кабели СрН 20 kV, кабели НН 0,4 kV., като противоречащо на чл. 496
ал.2 ГПК. Оспорва се от дружеството ответник, чрез неговия пълномощник, че същото е
постановено при наличие на право на собственост върху процесиите съоръжения за
присъединяване - кабели СрН, кабели НН в полза на длъжникът по изпълнителното
производство, поради това тези вещни права не са придобити и от определения купувач с
постановлението за възлагане- ищецът З. И. И..
В този смисъл акцентира се с отговора на ИМ пред РС Разлог, че процесния ТП, кабели НН,
кабели СрН и ГЕТ, не са били предмет на извършената от Главният публичен изпълнител
продан по ИД № 169/2015г.
Оспорва се основателността на предявения иск по чл. 59 ал. 1 от ЗЗД, като се възразява с
писмения отговор на ИМ от ответника Ч... А., че не е налице обогатяване на ответника,
респ. обедняване на ищеца, тъй като от Ч... А. не е получавана или спестена претендирата с
исковата молба сума. Така поддържа се че З. И. И. не би могъл да обеднее от твърдяното от
него неползване на процесните ел. съоражения, тъй като не се доказва по делото същият да е
12
собственик на същите. Отделно са развити съображения, че ищецът не е лицензиран за
осъществяване на дейност по пренос и разпределение на ел. енергия, поради което не би
могъл да ползва процесните ел. съоражения и да извлича плодове от тяхното
ползване.Оспорва се исковата претенция и по размер, като се възразява че същата не следва
да бъде определяна по Методика за определяне на цените за предоставен достъп на
преносно или разпределително предприятие от потребители през собствените им уредби и
/или съоръжения до други потребители за целите на преобразуването и преноса на
електрическа енергия, и др., тъй като исковата претенция е за минал период от време, за
който направените разходи по обслужване, както и преминалото количество ел. енергия
през съораженията е известно и стойността на същите могат да бъдат представени от
ответната страна. Поради изложеното предявения иск с правно основание чл. 59 ал.1 от ЗЗД
се оспорва от ответната страна и по размер.
С писмения отговор на исковата молба, оспорва се от ответната страна относимостта на
Методика за определяне на цените за предоставен достъп на преносно или разпределително
предприятие от потребители през собствените им уредби и /или съоръжения до други
потребители за целите на преобразуването и преноса на електрическа енергия, и др. към
определяне на обезщетението за неползване на процесните ел. съоражения, претендирано от
ищеца З. И. И.. Ищецът не се легитимира и не доказва по делото да е собственик на
процесните ТП, кабели НН, кабели СрН и ГЕТ, а цитираната методика е предназначена с
оглед изискването на чл. 117 ал. 7 от ЗЕ за сключване на договор за достъп. При нормално
развитие на отношението между Ч... А. и собственика, който е лишен от ползването на ел.
съоражения, плащането на обезщетение винаги е за бъдеще време. Изложени са с писмения
отговор на ответника пред първоинстанционния съд съображения, че с определяната по
Методиката цена за достъпа, който едно лице- собственик на енергийно съоръжение ще
предостави на друго-несобственик, се цели овъзмездяване на първото за разходите, които то
ще вложи в поддръжката на това съоръжение и за амортизацията му с оглед преминалата
енергия, като за следващ период се отчитат надвзети или недовзети суми от предоставящото
лице /в този смисъл т. 3 и т. 12 от Методиката/. В конкретния случай се цели определяне на
обезщетение за ползване на съоръжения за изминал период от време и следователно всички
величини са ясни - и каква електроенергия е потребена за други потребители и какви
разходи е направил собственика за поддръжката им. Поради изложеното изказва се
становище от ответната страна по делото, че в конкретния случай изобщо не е налице
хипотеза за предоставяне на достъп до енергийни съоръжения, не е налице ползване на
собствените уредби и съоръжения на ищеца, поради което не е налице ползването им за
преобразуване и пренос на електрическа енергия. Във връзка с това Методиката на ДКЕВР
за определяне на цена достъп се явява неотносима към настоящия казус.
След като се оспорва основатлеността на главния иск по чл. 59 ал.1 от ЗЗД, оспорва се с
писмения отговор на ИМ като неоснователен и акцесорния иск за лихви с правно основание
чл. 86 от ЗЗД.
13
Пред първоинстанционния съд са били събрани писмени доказателства, допуснати са
първоначална и допълнителна съдебно технически и оценителни експертизи.
С обжалваното Решение № 503488/27.08.2020г., постановено по гр.д. № 904/2019г., по описа
на Районен съд Разлог, съдът е уважил предявения иск, като е осъдил Ч... А. да заплати на З.
И. И., ЕГН **********, от гр. В., сумата 4 193.76лв., съставляваща обезщетение за
неоснователно ползване на собствени на ищеца енергийни съоражения за присъединяване
към електроразпределителната мрежа, за периода от 29.09.2016г. до 29.11.2016г., ведно със
законната лихва върху присъдената главница за периода от подаване на исковата молба пред
съда/27.12.2018г./ до пълното и изплащане. Присъдени са в полза на ищеца и направените
пред първата съдебна инстанция разноски по делото.
Видно е от мотивите на първоинстационния съд че въз основа на събраните доказателства
по делото, решаващият състав на РС Разлог е приел че ищеца З. И. И. е собственик на
процесните ел. съоражения, на оригинерно правно основание- чрез възлагане от публичния
изпълнител с Постановление за възлагане на недвижим имот от 29.09.2016г. на ТД на НАП.
Прието е че между страните няма сключен договор по реда на чл. 117 ал. 8 от ЗЕ, като на
собственика на ел. съораженията, които се ползват от ответника „Ч...“, се следва заплащане
на обезщетение за предоставения от ищеца на ответника достъп до ползването на същите,
при заплащена на цена определена по одобрената от КЕВР методика ,като съдът е приел че
отношенията между страните в този случай следва да уредят на плоскостта на
неоснователното обогатяване. Първоинстанционният съд е намерил за неоснователни
всички възражения, наведени от ответника с отговора на ИМ, за което е изложил
съображения в мотивите си към обжалвания съдебен акт, като е приел че Методика за
определяне на цените за предоставен достъп на преносно или разпределително предприятие
от потребители през собствените им уредби и /или съоръжения до други потребители за
целите на преобразуването и преноса на електрическа енергия, и др. е изцяло относима към
метода на определяне на дължимото обезщетение и е уважил предявения иск по чл. 59 ал.1
от ЗЗД, до размера за който същият е доказат съгласно заключението на вещото лице по
делото- за сумата 4 193.76лв., като е уважил и акцесорния иск по чл. 86 от ЗЗД, като е
присъдил законната лихва върху тази сума, считано от подаването на исковата молба пред
съда, до окончателното заплащане на дължимото.
Срещу първоинстанционното решение е депозирана въззивна жалба от Ч... А., като същото
се обжалва изцяло и като правен резултат се иска неговота отмяна от въззивния съд като
неправилно и необосновано.
Въззивният съд, въз основа на събраните пред първоинстанционния съд доказателства,
както и въз основа на приетата от настоящата съдебна инстанция съдебно- техническа и
оценителна експертиза, счита за установено от фактическа страна следното:
От представените справки от ТР за актуалното състояние на страните по делото, при
14
разглеждането на делото от първоинстанционния съд се установява, че „Ч...“, с ЕИК *, със
седалище и адрес на управление гр. С., С..., район М., бул. “Ц...“ № *, представлявано от Т.
П. и П. Х. - членове на Управителния съвет, е лицензирано за дейността „разпределение на
ел. енергия“ за обособена територия от РБ, определена в Приложение № 1 към Лицензия за
разпределение на ел. енергия № Л-135-07/13.08.2004г., в която безспорно попада и гр. Б..
Установява се от приетите писмени доказателсва при разглеждането на делото пред РС
Разлог, че между „Е...- С. О.“ А./на което „Ч...“ е превоприемник/ и „Б...“ О. /...../ е сключен
Договор за присъединяване на обекти на потребители към разпределителната мрежа по реда
на чл. 20, ал. 5, т. 2 от НПППЕЕПРЕМ, с № ДПЕРМ № 35082-63/11.10.2007г., на осн. чл. 13
ал.1 т. 1, във вр. с чл. 16 от Наредба № 6 от 09.06.2004г. за присъединяване на
производители и потребители на ел. енергия към преносните и разпределителните ел.
мрежи/НПППЕЕПРЕМ/, с предмет на договора- права и задължения във връзка с
присъединяването към разпределителната ел. мрежа на „Ч...“на обект „Жилищна сграда“,
находяща се в имот *, местността „Г.“ в землището на гр. Б.. В чл. 2 от посочения договор е
било уговорено, че за присъединяването на обекта е необходимо да се изгради: нов
трансформаторен пост и електропроводни линии средно и ниско напрежение, съгласно
Становище № 8734/27.12.2006г. за условията на присъединяване, които са неразделна част
от договора./Приложение № V.1.2/. В чл. 3 от сключения договор, страните изрично са се
споразумели за техническите параметри във връзка с бъдещото присъединяване. Конкретно
е посочено, че за присъединяването на обекта е необходимо на имотната граница в имота на
***** О. да се изгради трафопост, както и външно ел. захранване с кабелно захранване на
средно напрежение, нов кабел СрН до проектен ТП, както и кабели НН от проектен ТП до
ГЕТ на имотна граница, както и монтиране на ГЕТ/главни електромерни табла/.
Съоръженията за присъединяване, съгласно чл. 6 ал.1 от цитирания ДПЕРМ, е уговорено да
се изграждат от присъединяваното лице, в случая от ***** О.. Уговорен е бил 18 месечен
срок за присъединяване, считано от датата на подписването на договора./чл. 6 ал.2/.
Съгласно чл. 11 от Договор за присъединяване на обекти на потребители към
разпределителната мрежа по реда на чл. 20, ал. 5, т. 2 от НПППЕЕПРЕМ, с № ДПЕРМ №
35082-63/11.10.2007г., дружеството „Ч...“, се е задължило да изплати на разсрочено плащане
изградените от присъединеното лице съоражения за присъединяване на обекта към
електроразпределителната мрежа, след представяне от ПРИСЪЕДИНЕНОТО ЛИЦЕ на
изискуемите от ДРУЖЕСТВОТО документи. В чл. 12 на сключения договор е уговорено, че
разпределителното дружеството има право да използва безвъзмедно изградените от ***** О.
съоръжения за присъединяване на обекти на други потребители без да нарушава
договорената мощност.
Видно е от така сключения договор, че съгласно чл. 15 страните са се договорили, ел.
съоражения НН, след границите на собствеността на имота, да се изграждат за сметка на
присъединеното лице и да станат негова собственост. Съответно в чл. 16 от договора е
поето задължение от страна на присъединеното лице- „Б...“ О. /...../, да прехвърли възмездно
на Ч... А., собствеността върху съораженията за присъединяване на обекта. Присъединеното
15
лице е поело задължения съгласно чл. 18 от сключения договор, да въведе в експлоатация
съораженията за присъединвяане по реда на ЗУТ, както и да пази съораженията на
дружеството, в границите на имота по чл. 1 от сключения договор/на които е станало
собственик след тяхното изграждане/, до прехвърлянето им чрез възмездна сделка на „Ч...“.
Уговорена е със сключения договор и цената на присъединяване/19 200лв./, както и
начините на нейното плащане/чл. 19 от договора/.
Със сключения договор страните са договорили отговорност и заплащането на санкции в
случай на неизпълнение на задълженията, поети от стръните, както и условията за
изменение и прекратяване на договора.
Не е спорно по делото, че „Б...“ О. /...../ е изпълнило задълженията си по чл. 1 от сключения
Договор за присъединяване на обекти на потребители към разпределителната мрежа по реда
на чл. 20, ал. 5, т. 2 от НПППЕЕПРЕМ, с № ДПЕРМ № 35082-63/11.10.2007г., като е
изградил предвидените съоръжения за присъединяване, които са приети от ДИСК и е
издадено Разрешение за ползване № СТ-05-290/25.03.2009г. на Началника на ДНСК, с
възложител „Б....“О. за трансформаторния пост и с възложител „Ч...“АД за кабелните линии
СрН. Видно е от приетото като писмено доказателство разрешение за ползване, че е
разрешено ползването на ел. съораженията, които са в границите на ПИ № *, в м. „Г.“,
землището на гр. Б., като същите са изрично посочени- външно ел. захранване кабели СрН
20 Kv, нов трафопост тип МКТП 1х 400kVa/20/0, 4 Kv, кабели НН, които се намират в
поземления имот.
Установява се от събраните по делото писмени доказателства, че присъединеното лице-
„Б...“ О. /...../, не е изпълнило задължението си поето с чл. 16 от Договор за присъединяване
на обекти на потребители към разпределителната мрежа по реда на чл. 20, ал. 5, т. 2 от
НПППЕЕПРЕМ, с № ДПЕРМ № 35082-63/11.10.2007г.- да прехвърли възмездно на Ч... А.,
собствеността върху съораженията за присъединяване на обекта, на които е станало
собственик, съобразно разпоредбата на чл. 15 от договора. С договор за продажба,
материализиран в Нотариален акт № *, том *, рег.№ *, дело */2009г., на Нотариус С. В., per.
№ 489 на НК, вписан в СВ- Разлог с вх. per. № 4759/14.08.2009г., Акт № *, том *, дело №
*/2009г., „Б...“ О. /...../ е продало на „М...“ О.- трафопост с разгърната застороена площ от
5.17кв.м., изграден в ПИ № *, целият с площ от 3 786.00кв.м., срещу заплащане на продажна
цена от 41 666.67лв., без начислен ДДС.
Срещу имуществото на „М...“ О. е насочено принудително изпълнение, като след изнасяне
на търг на недвижими имоти, собственост на дружеството длъжник по образуваното
изпълнително дело № **********/2015г. по описа на Главния публичен изпълнител Б. Т., от
ТД на НАП гр. В., с приетото като писмено доказателсто по делото Постановление за
възлагане на недвижим имот от 29.09.2016г. по същото изпълнително дело, на въззиваемия
З. И. И., ЕГН **********, е било възложено от Главният публичен изпълнител на ТД на
НАП, вещното право на собственост върху:
16
-62 кв.м. идеални части от ПИ с идентификатор *, целият с площ от 3786 кв.м. с адрес
гр.Б., местност Г., общ. Б., обл. Б., ведно с посгроенине в него:
-Сграда за енергопроизводство, по скица на сграда № *- 11.09.2015г. с идентификатор *.2,
по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-
81/10.12.2009г. на изпълнителния директор на АГКК, застроена площ по скица: 5 /пет/ кв.м.,
представляващ Трафопост *** 20/0,4 2x630, включващ Уредби Ср.Н, Уредби НН и
трансформатори;
-Външно ел. захранване от Трафопост на електроразпределителното дружество до ***,
състоящо се от кабели Ср.Н 20 kV, кабели НН 0,4 kV, съгласно разрешение за въвеждане в
експлоатация.
Постановление за възлагане на недвижим имот от 29.09.2016г. няма данни да е било
обжалвано, като същото е влязло в законна сила на 02.12.2019г.
Не е спорно между страните по делото, а установява се и от събраните писмени
доказателства, че с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот и учредяване на
сервитути по чл. 64 от ЗЕ № *, том *, рег. № *, дело № */2017г., по силата на сключен
договор за продажба от 03.11.2017г., въззиваемият З. И. И., ЕГН **********, чрез
пълномощника си П.Х. П., е продал на Ч... А., свой собствен недвижим имот: площадков
енергиен обект по смисъла на § 1 т. 41 от ДР на ЗЕ, а именно: АРХИТЕКТУРНО
СТРОИТЕЛНА ЧАСТ/ФУНДАМЕНТ/ на МКТП, представляващ СГРАДА с идентификатор
*.2, по КК и КР на гр. Б., одобрена със Заповед № РД-18-81 от 10.12.2009г. на
Изпълнителният директор на АГКК, с адрес на сградата: гр. Б., м. „Г.“, със застроена площ
от 5.00кв.м., брой етажи 1 /един/, с предназначение: сграда за енергопроизводство,
представляваща енергиен обект по смисъла на § 1 т. 23 от ПЗР на ЗЕ, въведен с
експлоатация с Разрешение за ползване № СТ-05-290/25.03.2009г. на Началника на ДНСК,
който трафопост е изграден в ПИ с идентификатор *, по КК и КР на гр. Б., срещу заплащане
на сумата от 4 366лв.
Пред първоинстанционния съд по искане на ищцовата страна е била допусната и назначена
съдебно техническа и оценителна експертиза, която е извършена от експерта инж. А. К.. В
писменото си заключение експерта сочи, че при огледа на ТП ББЦ е установил, че
трансформаторът, монтиран в него е под напрежение, работи и захранва свързани с него
потребители. При огледа на едно от електромерните табла/които са 4 бр./ експерта е
установил, че в него са монтирани работещи електромери, отчитащи консумация на ел.
енергия. Всички електромери в отвореното ел. табло сас със стикери, на които е посочено че
същите са монтирани през 2016г. Това дава основание на експерта да даде заключение, че
през процесния по делото период/29.09.2016г. до 29.11.2016г./, потребители на ел. енергия
са били присъединени към процесния трафопост.
В писменото си заключение експерта инж. Коваче сочи също така, че преместването на
17
процесният трафопост, оборудването му, кабелни лини СрН, кабелни линии НН и ГЕТ, би
било свързано със значителни затруднения, както технически, така и финансови, като
всички операции на демонтаж, преместване и монтаж на ел. съоражения, съществува риск от
тяхното увреждане.
В писменото заключение експерта инж. К. сочи че процесният трафопост, оборудването му,
кабелни лини СрН, кабелни линии НН и ГЕТ, представляват отделни енергийни обекти, по
смисъла на § 1 т. 23 от ДР на ЗЕ. В съдебно заседание експерта пояснява, че процесния
трафопост е от т.нар. бетонен комплектен трансформаторен пост, в който основното ел.
съоражение е трансформатора, като освен него вътре има монтирано и устройство „КРУ“-
комплектно разпределително устройство, чрез което трасформатора се присъединява към
външната линия.
Вещото лице по приетата от първоинстанционния съд първоначална съдебно техническа
експертиза не е отговорило на въпроса за размера на претендираното обезщетение от ищеца
по делото, тъй като въпроса е с икономическа насоченост и изисква специфичните знания на
вещо лице икономист. Това е наложило назначаването на допълнитлена съдебно-
икономическа и оценителна експертиза.
В писменото заключение към изготвеното допълнително експертно заключение, вещото
лице А. Ч., е изготвил Количествено стойностна сметка на изграденото съоражения
БМКТП/Базов метален комплектен трасформаторен пост/, с диспечерско направление „ББЦ
1“, с монтиран трансформатор 400 kVa, заедно с кабелни лини СрН 20 kV, кабелни линии
НН- 0.4 kV, намиращи се в ПИ с идентификатор *, в м. „Г.“, в землището на гр. Б., като е
посочил че общата стойност на ел. съораженията съобразно изготвената КСС е 119 821.88лв.
В писменото си заключение експерта сочи, че стойност на коефициента по Методика за
определяне на цените за предоставен достъп на преносно или разпределително предприятие
от потребители през собствените им уредби и /или съоръжения до други потребители за
целите на преобразуването и преноса на електрическа енергия, и др., за 2016г. е – 0.21, като
в експертното си заключение е посочил, че дължимото обезщетение за 12м. е в размер на
2 096.88лв.
При разпита му в съдебно заседание експерта Ч. пояснява, че е изготвил КСС към периода
претендиран в исковата молба, като по същество е дал заключение за пазарната стойност на
ел. съораженията към 2016г. сочи че е отчел инфлационните процеси, но не и амортазацята
на оценяваните ел. съоражения.
Въззивният състав на ОС Б., служебно е назначил и допуснал повторна съдебно техническа
и оценителна експертиза. Експерта инж. С.М., в писменото си заключение е определил
цената на достъп по Методика за определяне на цените за предоставен достъп на преносно
или разпределително предприятие от потребители през собствените им уредби и /или
съоръжения до други потребители за целите на преобразуването и преноса на електрическа
18
енергия, и др., съобразно формулата по т. 10 във връзка с т. 3.1 от същата. Експерта е
извършил изчисленията си при същия коефициент, използван и от вещото лице в приетото
експертно заключение от първоинстанционния съд- 0.21, който е определен от ДКЕВР.
Приложена е и т. 3.3 от Методиката, одобрена от ДКЕВР, в която е прието че пазарната
стойност на уредбите и/или съораженията се прилага и в случаите, когато техния собственик
е ФЛ. Така в писменото си заключение експерта инж. С.М. е определил размера на
дължимото обезщетение на процесните съоражения, за периода от 29.09.2016г. до
29.11.2016г. на 4 166лв.
В съдебно заседание експерта пояснява пред съда, че е използвал методиката използвана от
вещото лице Ч., но освен метова на пазарната стойност, е използвал и сравнителния метод,
като е намерил аналог на съпоставими съоражения, при определяне на друго такова
обезщетение, на търг проведен от синдик през 2017г. в гр. С.. Експерта пояснява че както
предходната експертиза, така и изготвеното от него заключение, са съобразени и вложените
труд и материали при изграждането на процесните ел. съоражния. В крайна сметка експерта
пояснвява, че незначителната разлика между стойността на обезщетението определено от
експерта по приетата експертиза от РС Разлог и тази дадена от експерта пред въззивния съд,
се дължи на това че инж. С. М. е използвал освен метода на пазарната стойност, но и
сравнителния метод.
Въз основа на фактическите си изводи, които съвпадат с тези направени от
първоинстанционния съд, въззивната инстанция излага следните правни съображения:
Първоинстанционният съд въз основа на фактическите доводи и правни съображения,
изведени от ищеца в обстоятелствената част на искова молба и заявения петитум, правилно
е определил заявеното за защита материално право, като е приел за разглеждане осъдителен
иск за неоснователно обогатяване с правно основание чл. 59 ал.1 от ЗЗД, въз основа на
искане за заплащане на обезщетение за ползване на енергийни уредби и съоражения от
техния собственик, въз основа на предоставен достъп на Ч... А. за ползване на тези ел.
съоражения за целите на преноса на ел. енергия до други присъединени потребители.
По отношение на предявения пред съда иск, първоинстанционният съд е постановил едно
допустимо и валидно съдебно решение. Обжалваното Решение № 503488/27.08.2020г.,
постановено по гр.д. № 904/2019г., по описа на Районен съд – Разлог, е изготвено в
изискуемата от закона писмена форма, при спазване на всички реквизити, предвидени в
разпоредбата на чл. 236 от ГПК, като е обявено и подписано от съдията дал ход на устните
състезания, като съдебният акт е постановен по допустим иск и в рамките на
правораздавателната компететност на съда, разглеждал делото като първа инстанция.
Обвързан от оплакването във въззивната жалба и в изпълнение на задължението си по чл.
269 от ГПК за проверка на допустимостта на обжалваното решение по чл. 269 от ГПК,
въззивният съд в настоящия си състав счита, че предявеният иск с правно основание чл. 59
ал.1 от ЗЗД е процесуално допустим. Не са налице нередовности свързани с активната и
19
пасивната легитимация по предявения иск, която да препятстват развитието на настоящото
производство. Не се оспорва по делото че „Ч...” А. е правоприемник на правата и
задълженията на „Е...” Е., като безспорно е с оглед на материалноправната легитимация,
дружеството ответник е процесуално легитимирано да отговаря по така предявения иск.
С Решение № 179 от 18.05.2011г. на ВКС по т. д. № 13/2010г., II т. о., ТК, докладчик съдията
Емилия Василева, постановено по реда на чл. 290 от ГПК е прието, че при ползуване на
енергийни обекти и съоръжения в тях, собственост на друго лице, за целите на
преобразуването и преноса на електрическа енергия до други потребители, различни от
собственика, когато не е сключен договор за предоставяне на достъп по чл. 117 ал. 8 ЗЕ и
без наличието на друго основание, енергийното дружество следва да заплати обезщетение за
ползването на енергийните уредби и съоръжения на техния собственик на основание чл. 59,
ал. 1 ЗЗД, което обезщетение следва да се определи на база приетата от ДКЕР Методиката за
определяне на цените за предоставен достъп на преносно или разпределително предприятие
от потребители през собствените им уредби и/или съоръжения до други потребители за
целите на преобразуването и преноса на електрическа енергия, на преноса на топлинна
енергия и на преноса на природен газ.
Следователно уважаването на предявения по настоящото дело иск по чл. 59 ал.1 от ЗЗД,
предпоставя извършване от страна на ищеца на главно и пълно доказване на следните
кумулативно предвидени от закона и от съдебната практика предпоставки от обективна
страна: ищецът да докаже че е собственик на вещите, съставляващи енергийни обекти или
съоражения; вещите да се ползват от ответника- Ч... А. за целите на преноса на ел. енергия
до други потребители; липса на правно основание за ползването на вещите- да няма сключен
между собственика и Ч... А. договор за предоставяне на достъп по чл. 117 ал. 8 от ЗЕ;
процесните вещи да са присъединени към електроразпределителната мрежа на страната и да
се ползват за доставяне на ел. енергия на други присъединени лица; настъпило в резултат от
ползването обедняване на ищеца и обогатяване на ответника. При преценката на тези
предпоставки следва да бъдат съобразени от съда всички специални нормативни изисквания
или ограничения, когато обектът на ползването е вещ, по отношение собствеността и/или
ползването, на която такива съществуват.
Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд следи служебно за валидността на обжалваното
решение, а за допустимостта на предявения иск в обжалваната му част. По останалите
въпроси съдът е ограничен от оплакванията наведени с въззивната жалба.
Обвързан от оплакванията наведени с въззивната жалба от Ч... А., въззивният съд в
настоящия си състав намира, че преди всичко следва да бъде разрешен въпроса за същността
и правната природа на вещите предмет на исковата претенция по настоящото дело,
доколкото наведени са доводи с жалбата, че същите са специални ел. съоражения, извадени
от гражданския оборот които не могат да бъдат предмет на граждански сделки, като срещу
тях не може да бъде насочвано принудително изпълнение, поради което се оспорва че
20
ищецът по делото З. И. И., който не е лицензиран за осъществяване на дейност зя
производство и пренос и доставка не ел. енергия, не е придобил правото на собственост
върху процесните- ТП, кабели НН, кабели СрН и ГЕТ.
Безспорно процесният трафопост, кабели ниско напрежение и кабели средно напрежение,
съставляват движими вещи със специално предназначение. Същите са компоненти на
„енергиен обект“ по смисъла на т. 23 от ДР на ЗЕ, като с оглед на функционалното си
предназначение могат да бъдат използвани единствено за целите за пренос и разпределение
на ел. енергия и доставката до потребителите на същата. Съгласно чл. 40 ал.1 т. 2 и чл. 88
ал.1 от ЗЕ, във вр. с Глава пета от ЗЕ, такива вещи са извън търговския оборот, като могат да
бъдат ползвани по предназначение само от лице енергийно предприятие, което притежава
издадена от КЕВР лицензия за доставка и разпределение на ел. енергия. За сделки със
същите се изисква разрешение на КЕВР, дадено по реда на чл. 53 ал.1 от ЗЕ.
По отношение на придобиването на правото на собственост върху енергийните обекти и
съоражения, представляващи елементи от преносната и разпределителна мрежа,
съществуват изрично предвидени от закона изключения. Така в § 4 от ДР на ЗЕ е
предвидено, че енергийните обекти и съоражения, съставляващи части от национланата
електроразпределителна мрежа, които към момента на влизането в сила на ЗЕ, обн. в ДВ бр.
107 от 09.12.2003г., които не са собственост на лицензираните енергийни
предприятия/каквото безспорно е Ч... А. заюгозападна България/, а са собственост на трети
лица, се изкупуват от преносното или от съответното разпределително предприятие в
зависимост от принадлежността на обекта към мрежите в 8 годишен срок от влизането в
сила на ЗЕ, който с изм. на ЗЕ с ДВ бр. 54 от 2012г., в сила от 17.07.2012г. е увеличен на 12
години, считано от влизането на ЗЕ в сила.
Принципа е въведен от Закона за енергетиката с Наредба № 6/2004г.(отм.); за
присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и
разпределителните електрически мрежи, с която е предвидено разпределителното
предприятие да изгражда съоръженията за присъединяване за своя сметка и да осигурява
тяхното въвеждане в експлоатация по реда на Закона за устройство на територията. Като
изключение от горепосочения принцип, в Наредба № 6/2004г.(отм.), е предвидена
възможност изграждането да се осъществи и от трето лице, с което е сключен договор за
присъединяване, със съгласието на разпределителното предприятие и за негова сметка.
Наредба № 6/2004г. е отменена и приета нова наредба- Наредба № 6/24.02.2014г., която не
поставяла отношенията на различна основа, в частта на процедурата на присъединяване и
на изкупуване на съоръженията, изградени по изрично желание на клиента от него и за
негова сметка. Чл. 21 от новата наредба е аналогичен с чл. 20 от Наредба № 6/2004г.(отм.),
като по същия аналогичен начин предвижда като общо правило (ал. 4) изграждането на
съоръженията от енергийното предприятие. В чл. 21 ал. 5 от Наредба № 6/2014г., аналогична
на чл. 20 ал. 5 от отменената Наредба № 6/2004г. е предвидено възможност изграждането да
се осъществи и от трето лице, с което е сключен договорът за присъединяване, със
21
съгласието на разпределителното предприятие, като изграждането е за сметка на третото
лице, а с договора се предвижа възможността за обратно изкупуване на собствеността върху
изграденото от разпределителното предприятие. Съответно и разпоредбата на чл. 21 ал. 7 на
Наредба № 6/24.02.2014 г., предвиждаща общо правило за възстановяване на стойността на
собствените на присъединяваното лице съоръжения, която е аналогична на тази на чл. 20 ал.
7 от отменената Наредба № 6/2004г.
По настоящото дело се съдържат убедителни доказателства, че именно на основанията
предвидени в Наредба № 6/2004г.(отм.) и въз основа на Договор за присъединяване на
обекти на потребители към разпределителната мрежа, сключен по реда на чл. 20 ал. 5, т. 2 от
НПППЕЕПРЕМ, с № ДПЕРМ № 35082-63/11.10.2007г., „Б...“ О. /...../ съгласно чл. 15 от
цитирания договор е придобил собствеността върху изградените от него ел. съоражения,
сред които и процесните трафопост, оборудване, кабели СрН, кабели НН и ел. табла. След
като „Б...“ О. /...../ е придобило правото на собствененост върху процесните вещи, то
дружеството е могло да се разпореди с тях възмездно в полза на трето лице, което в
настоящия казус е „М...“ О., като сделката е била изповядана с приетия като писмено
доказателство Нотариален акт № *, том *, рег.№ *, дело */2009г., на Нотариус С. В., per. №
489 на НК, вписан в СВ- Разлог с вх. per. № 4759/14.08.2009г., Акт № *, том *, дело №
*/2009г. Навадените доводи с въззивната жалба за това, че трето лице, различно от Ч... А., не
е могло да придобие правото на собственост върху процесните трафопост, оборудване,
кабели СрН, кабели НН и ел. табла, настоящият състав на ОС Б. намира за неоснователно,
като същото се опровергава изцяло и по аргумент на изрично предвиденото с § 4 от ДР към
ЗЕ.
Неоснователно според въззивния състав на ОС Б. е и възражението, че процесните по
настоящото дело ел. съоражения- трафопост, оборудване, кабели СрН, кабели НН и ел.
табла, не са били предмет на извършените разпоредителни сделки, за които са представени
нотариални актове по делото, тъй като според въззивника Ч... А., същите не са изрично
описани при сключването на договорите за продажба и следователно не са били предмет на
извършените сделки.
Съгласно § 1 т. 23 от ДР на ЗЕ "енергиен обект" е обект или съвкупност от обекти, с
предназначение в него или посредством него да се извършва производство на електрическа
и/или топлинна енергия с определена мощност, добив или съхранение на нефт или природен
газ, пренос, както и преобразуване на параметрите или вида на електрическа и топлинна
енергия и природен газ, нефт или нефтопродукти през мрежи, както и техните спомагателни
мрежи и съоръжения, разпределение на електрическа, топлинна енергия или природен газ
през мрежи, както и техните спомагателни мрежи и съоръжения, без инсталациите на
клиентите, а съгласно § 1 т. 32 от ДР на ЗЕ "материални ресурси" е наличието на основни и
спомагателни съоръжения, които да осигурят нормалното функциониране на енергийния
обект. В § 1, т. 41 от ДР на ЗЕ е дадена и дефиниция на "площадкови енергийни обекти",
които са сгради и трайно прикрепените към тях или към поземлен имот енергийни
22
съоръжения, без линейните им части, предназначени за осъществяване на дейностите по
производство, пренос и разпределение на електрическа и топлинна енергия и природен газ,
както и по добив на енергийни ресурси. Разпоредбата на чл. 117, ал. 8 ЗЕ визира ползването
на електрически уредби, които съгласно § 1, т. 19 от ДР на ЗЕ са съвкупност от машини,
съоръжения и апарати, предназначени за пренасяне, преобразуване и разпределение не
електрическа енергия.
В случая процесния трафопост е сграда с монтиран в нея трансформатор за преобразуване
на напрежението и оборудване за външно електрическо захранване- кабели НН, кабели СрН
и ГЕТ, които представляват енергиен обект от категорията на площадковите по § 1 т. 41 ДР
на ЗЕ. Предназначението е за енергопроизводство, като пряко дейностите по пренос,
преобразуване и разпределение на ел. енергия се осъществяват от електрическите
съоръжения и оборудването /електрически уредби/, а сградата има обслужващ характер
/материален ресурс/. В този смисъл процесният трафопост като вещ е съвкупност от
сградата и трайно монтираните в нея съоръжения, които не могат да функционират
самостоятелно и когато са собственост на едно лице могат да бъдат обект на
прехвърлителни сделки само заедно, но не и поотделно-само сградата или само
електрическите съоръжения. Останалите процесни съоражения- кабели НН, кабели СрН и
ГЕТ, също са трайно прикрепени към изградения ТП, като същите са разположени в
границите на недвижимия имот- ПИ с идентификатор *, в кв. „Г.“, в землището на гр. Б.,
които също са свързани с дейността за която е предназначен и самия трафопост- за дейност
по пренос, преобразуване и разпределение на ел. енергия, т.е. същите са част от
„електрическата уредба“, по смисъла на § 1, т. 19 от ДР към ЗЕ и не могат да съществуват
самостоятелно. След като са в границите на поземления имот, тези ел. съоражения се
поддържат от собственика на имота, макар да се използват от дружеството ответник.
С Решение № 291 от 27.02.2015г. на ВКС по гр. д. № 4016/2014г., I г. о., ГК, докладчик
съдията Добрила Василева, постановено по реда на чл. 290 от ГПК, е даден отговор на
поставения правен въпрос, по който е допуснато касационното обжалване, като е прието- че
когато едно лице предоставя собственото си помещение или сграда на енергийното
предприятие за монтиране в него на съоръжения за пренос или разпределение на
електрическа енергия, помещението има характер на материален ресурс по смисъла на §
1, т. 32 от ДР на ЗЕ, а като цяло обектът функционира като трафопост /съвкупност от
сграда и съоръжения/, при което за предоставения му достъп енергийното предприятие
дължи обезщетение съгласно чл. 117, ал. 7 ЗЕ, определено по специална методика, приета
от ДКЕВР. При предявен ревандикационен иск от третото лице не му се дължи предаване
на владението на имота, тъй като енергийното предприятие го държи на правно
основание- предоставения му достъп и монтираните съоръжения на трафопоста в
изпълнение на правомощието по чл. 117, ал. 8 ЗЕ. Въз основа на така цитираното решение на
ВКС на РБ, настящият състав на ОС Б. намира, че процесните трафопост, кабелни лини СрН,
кабелни линии НН и ГЕТ, следва да се разглеждат като неделима съвкупна част от един
„енергиен обект“, по смисъла на § 1 т. 23 от ДР на ЗЕ, поради което е недопустимо тяхното
23
разглеждане като отделни ел. съоражения и при извършени разпоредителни сделки с
трафопоста, безспорно сделките следва да се считат за извършени и по отношение на трайно
прикрепените към него с оглед на предназначението на вещта- кабелни лини СрН, кабелни
линии НН и ГЕТ.
В законодателството е залегнал принципът, че енергийните обекти трябва да принадлежат
на лицата, които са получили лиценз за осъществяване на дейности в областта на
енергетиката /Решение № 300/2010г. по гр. д. № 169/2009г. на ВКС, І г. о. и др./. За
изградените преди влизане на сила на Закона за енергетиката /2003г./, които са собственост
на трети лица, е предвиден специален ред и срок за тяхното изкупуване от енергийните
дружества /§ 4 от ПЗР на ЗЕ/, а за тези изградени след това- ред за възмездното им
прехвърляне по чл. 20 ал. 7 НПППЕЕПРЕМ (отм.); като последица от изпълнение на
сключен договор за присъединяване по чл. 20 ал. 5 от същата наредба в хипотезата на
възлагане и изпълнение на енергиен обект от лице, различно от енергийното дружество.
Режимът по § 4 от ПЗР на ЗЕ е неприложим към настоящия казус поради това, че
построяването и оборудването на трафопоста е осъществено след 2003г. Това е станало по
силата на Договор за присъединяване на обекти на потребители към разпределителната
мрежа по реда на чл. 20, ал. 5, т. 2 от НПППЕЕПРЕМ, с № ДПЕРМ № 35082-63/11.10.2007г.,
с който присъединяваното лице „Б...“ О. /...../ се задължило да изгради трафопоста за своя
сметка и след това да прехвърли собствеността на енергийното дружество. Не е спорно
договорът да е изпълнен в първата му част, но не и във втората, т. е. последващо
прехвърляне на собствеността спрямо ответника не е било извършено въпреки въвеждането
му в експлоатация. Това означава, че трафопостът е станал собственост на „Б...“ О. /...../,
след което правото на собственост върху същия е прехвърлена на „М...“ О., срещу
имуществото на което дружество е насочено принудително изпълнение от Главния
публичен изпълнител към ТД на НАП гр. В..
Настоящият въззивен състав на ОС Б. приема, че ищецът З. И. И., ЕГН **********, е
придобил правото на собственост върху процесните по настящото дело ТП, кабели НН,
кабели СрН и ГЕТ и на самостоятлено оригинерно основание- чрез възлагането на
процесните ел. съоражения с Постановление за възлагане на недвижим имот с изх. №
***/29.09.2016г., издадено от Главния публичен изпълнител към ТД на НАП гр. В., като
неоснователно е възражението, че процесните ТП, кабели НН, кабели СрН и ГЕТ, не са
посочени в самото постановление. Становището на въззивният съд е че първоинстационният
съд правилно е съобразил и разпоредбата на чл. 239 ал.1 от ДОПК, която предвижда, че
продадените чрез публична продан от Главният публичен изпълнител- движими вещи и
оценими в пари права, стават собственост на купувача след влизането в законна сила на
постановлението за възлагане, дори да не са били собственост на длъжника по
изпълнителното дело.
Установява се от събраните пред първоинстационния съд писмени доказатлества и приетите
24
експертизи от РС Разлог и от настоящата съдебна инстанция по безспорен и несъмнен
начин, че са налице и останалите кумулативно предвидени в закона предпоставки за
присъждането в полза на ищеца на претендираното обезщетение по реда на чл. 59 ал.1 от
ЗЗД.
Приема се в съдебната практика - Решение № 179/18.05.2011г. по т.д. № 13/2010г., на ВКС,
ІІ т.о. на ТК; Решение № 6/02.02.2015г. по т.д. № 184/2014г., на ВКС, ІІ т.о. на ТК; Решение
№ 291/27.02.2015г. по гр.д. № 4016/2014г., на ВКС, І гр.о. на ГК и др., че при ползване на
енергийни обекти и съоръжения в тях, собственост на друго лице, за целите на
преобразуването и преноса на електрическа енергия до други потребители, различни от
собственика, когато не е сключен договор за предоставяне на достъп по чл. 117 ал. 8 от
ЗЕ/предишна ал. 7/ и без наличието на друго основание, енергийното дружество следва да
заплати обезщетение за ползването на енергийните уредби и съоръжения на техния
собственик на основание чл. 59 ал. 1 от ЗЗД, което обезщетение следва да се определи на
база приетата от КЕВР Методиката за определяне на цените за предоставен достъп на
преносно или разпределително предприятие от потребители през собствените им уредби
и/или съоръжения до други потребители за целите на преобразуването и преноса на
електрическа енергия, на преноса на топлинна енергия и на преноса на природен газ. Така че
когато едно лице предоставя собственото си помещение или сграда на енергийното
предприятие за монтиране в него на съоръжения за пренос или разпределение на ел. енергия,
помещението има характер на материален ресурс по см. на § 1, т. 32 от ДР на ЗЕ, а като
цяло обектът функционира като трафопост, то за предоставения достъп енергийното
предприятие дължи обезщетение съгласно чл. 117 ал. 8 от ЗЕ, определено по цитираната
методика на КЕВР.
Установява се по безспорен и несъмнен начин от събраните по делото доказателства, че към
процесния период- от 29.09.2016г. до 29.11.2016г., процесните трафопост, оборудване,
кабели СрН, кабели НН и ел. табла, са ползвани от ответника „Ч...“, като това ползване е
започнало още от въвеждането в експлоатация на съоръженията за присъединяване, когато
са били поставени под напрежение. Установи се от заключенията на експертите по приетите
по делото съдебно технически експертизи, че съораженията в процесния трафопост са под
напрежения и същите се използват от Ч... А. за целите на преноса на ел. енергия до други
потребители. Установи се от заключенията на експертите по изготвените експертизи, че към
процесния трафопост има присъединени абонати и ползуватели на ел. енергия, чиито
средства за техническо измерване/електромери/, са монтирани в процесните ел. табла и
същите и към момента на огледа на вещите лица отчитат ползвана ел. енергия.
Същевременно видно е поставените върху СТИ стикери, същите са монтирани и
функционират по предназчение още от 2016г., поради което въззивният съд намира за
доказано и установено по настоящото дело, че през процесния период за който се
претендира заплащането на обезщетение от ищеца З. И. И., процесните трафопост,
оборудване, кабели СрН, кабели НН и ел. табла, се ползват от ответника „Ч...“ именно за
пренос и разпределение на ел. енергия, като същите са част от електроразпределителната
25
мрежа на гр. Б., като към трафопоста има присъединени лица, ползуватели на ел. енергия и
клиенти на „Ч...“.
По правило, съгласно разпоредбата на чл. 117 ал. 7 от ЗЕ, в редакцията на цитирания текст
действаща към процесния период, собствениците на електрически уредби и съоръжения са
длъжни да предоставят достъп на разпределителното предприятие през собствените си
уредби и съоръжения за целите на преобразуването и преноса на електрическа енергия до
други потребители, но възмездно, като цената се определя по методика на КЕВР (Методика
за определяне на цените за предоставен достъп на преносно или разпределително
предприятие от потребители през собствените им уредби и/или съоръжения до други
потребители за целите на преноса на електрическа енергия, на преноса на топлинна енергия
и на преноса на природен газ). От събраните доказателства по настоящото дело, според
състава на въззивния съд установява се, че ползването на процесните трафопост,
оборудване, кабели СрН, кабели НН и ел. табла, за периода от 29.09.2016г. до 29.11.2016г.,
от дружеството въззивник „Ч...“, е без правно основание. Установено е по делото при
условията на пълно и главно доказване, че към процесния период липсва сключен договор
по чл. 117 ал. 7 от ЗЕ, както с ищеца по делото, така и с „М...“ О., на който първоначално
правото на собственост е било прехвърлено от страна на „Б...“ О. /...../.
Сключеният с Нотариален акт за продажба на недвижим имот и учредяване на сервитут по
чл. 64 от ЗЕ № *, том *, рег. № *, дело № */2017г. по описа на Нотариус М. К., от една
страна касае договор сключен след процесния период/сделката е от 03.11.2017г./, а от друга
страна не се установи и доказа по делото, че продадената архитектурно строителен
фундамент на МКТП, съставляващ площадков енергиен обект по смисъла на § 1 т. 41 от ДР
на ЗЕ, е идентичен с процесните по настоящото дело трафопост, оборудване, кабели СрН,
кабели НН и ел. табла.
Неоснователни са според съда и наведените доводи с въззивната жалба, че „Ч...“ не дължи
обезщетение за ползването на ел. съоражения- трафопост, оборудване, кабели СрН, кабели
НН и ел. табла, тъй като съгласно клаузата на чл. 12 от Договор за присъединяване на
обекти на потребители към разпределителната мрежа по реда на чл. 20, ал. 5, т. 2 от
НПППЕЕПРЕМ, с № ДПЕРМ № 35082-63/11.10.2007г., „Ч...“ е имал правото да използва
безвъзмездно изградените от присъединяваното лице съоръжения за присъединяване, за
присъединяване на обекти на други потребители. Цитираната клауза на договора е
задължителна за страните подписали договора, но не и трети страни, какъвто е ищецът З. И.
И., който не може да бъде обвързан от клаузата на чл. 12 на цитирания по- горе договор. От
друга страна в Решение № 179 от 18.05.2011г. на ВКС, по т.д. № 13/2010г. на II т.о. на ТК, са
развити съображения от състава на върховния съд, че приципа на безвъзмездно ползване от
енергийните предприяти на сграда, части от сгради, собственост на трети лица, за
монтиране на средства за измерване и други съоражения, свързани с доставката и
разпределението на ел. енергия, който е възпроизведен в текста на чл. 67 ал. 3 от ЗЕ, касае
безвъзмедното ползване на сградите или части от сгради от енергийните предприятия и
26
лицензираните електроразпределителни дружества, за монтиране на средства за измерване
и други техничцески ел. съоражения, свързани с доставката и разпределението, но
предоставянето на безвъзмездно ползване не касае предоставянето на достъп през собствени
уредби и съоражения за преобразуване и пренос на ел. енергия до други потребители, по
смисъла на § 1 т. 15 от ДР към ЗЕ, където изрично е предвидено че предоставянето на такъв
достъп е възмездно и срещу заплащане на цена при условия, оперделени със специална
наредба. Ето защо константна е съдебната практика, че при отсъствието на сключен договор
по чл. 117 ал. 7/сега ал. 8/ от ЗЕ, между енергийното дружество и собствениците за достъп
до притежаваните от тях ел. уредби и съоражения, спорът за заплащането на обезщетение се
разрешава по правилата на неоснователното обогатяване.
Ползването на достъп през собствени уредби и съоражения за преобразуване и пренос на ел.
енергия до други потребители, по смисъла на § 1 т. 15 от ДР към ЗЕ, без наличието на
сключен между собственика и „Ч...“ договор или наличие на постигнато между страните
взаимно съгласие, се явява без правно основание, поради което се дължи съответното
обезщетение от страна на ползувателя. Недопустимостта на неоснователното обогатяване е
не само източник на облигационни задължения, но и принцип на гражданското право.
Обезщетение се дължи за времето, през което ищецът е собственик на трафопоста, а
ответникът го е ползвал за целите на преобразуването и преноса на електрическа енергия до
други потребители, различни от ищеца. Обезщетението представлява сумата, с която
енергийното предприятие се е обогатило в резултат на неплащане на цената за достъп, ако
беше сключен договор по чл. 117 ал. 8 от ЗЕ и с която собственикът на ерергийните уредби
и съоражения е обеднял поради неполучаване на цената за достъп, ако страните бяха
сключили договор въз основа на посочения законов текст, каквото задължение е наложено
от законодателят с § 4 ал.1 от ДР към ЗЕ. Следва да се съобрази, че имуществените облаги
имат материално естество и те са оценими в пари. Изразяват се в увеличаване на акктива на
имуществото на обогатения, в намаляване не неговите пасиви или спестяване от обогатения
на някои разходи, които той иначе е трябвало да понесе. В последната хипотеза
спестяването на разходи води до обогатяване в случай, че разходите са били необходими и
ответникът по иска с правно основание чл. 59 от ЗЗД е трябвало да ги понесе от собственото
имущество, без да съществуват изгледи за тяхното връщане. В този смисъл са разясненията,
дадени с решение № 587/01.11.2010г. по гр.д. № 941/2009г. на ВКС, IV г.о. на ГК,
постановено по реда на чл. 290 от ГПК. При изложените съображения предявения иск с
правно основание чл. 59 ал.1 от ЗЗД е основателен и следва да бъде уважен.
Безспорно е прието от съдебната практика че като база за определяне на конкретния размер
на дължимото обезщетение по чл. 59 ал.1 от ЗЗД, следва да се използва приетата от ДКЕВР с
решение по протокол № 49/15.07.2004г. Методика за определяне на цените за предоставен
достъп на преносно или разпределително предприятие от потребители през собствените им
уредби и /или съоръжения до други потребители за целите на преобразуването и преноса на
електрическа енергия, и др., която методика съгласно т. 3 се прилага до уреждане на
27
взаимоотношенията относно собствеността мъжду лицензираните енергийни предприятия и
потребителите/собствениците, които предоставят достъп до собствените съоражения
съгласно § 4 ал.1 ПЗР на ЗЕ/отм./От заключението на експерта А. Ч., прието от
първоинстационния съд, е определен размера на дължимото обезщетение, което за периода
29.09.2016г. до 29.11.2016г., е в размер на 4 193.76лв.
С допуснатата и назначена от настоящия въззивенн състав съдебно техническа и оценителна
експертиза, в.л. инж. С.М., в писменото си заключение е определил цената на достъп по
Методика за определяне на цените за предоставен достъп на преносно или разпределително
предприятие от потребители през собствените им уредби и /или съоръжения до други
потребители за целите на преобразуването и преноса на електрическа енергия, и др.,
съобразно формулата по т. 10 във връзка с т. 3.1 от същата. Експерта е извършил
изчисленията си при същия коефициент, използван и от вещото лице в приетото експертно
заключение от първоинстанционния съд- 0.21, който е определен от ДКЕВР. Приложена е и
т. 3.3 от Методиката, одобрена от ДКЕВР, в която е прието че пазарната стойност на
уредбите и/или съораженията се прилага и в случаите, когато техния собственик е ФЛ. Така
в писменото си заключение експерта инж. С.М. е определил размера на дължимото
обезщетение на процесните съоражения, за периода от 29.09.2016г. до 29.11.2016г. на
4 166лв. Експерта изготвил приетата от въззивния съд съдебно техническа и оценителна
експертиза, напълно подкрепя използваната методика и начина на изчисляване на
обезщетението на вещото лице А. Ч., като в съдебно заседание при разпита му пред съда
сочи, че е проверил резултата от неговите изчисления чрез използването на допълнителен
метод- сравнителния метод като е получил резултат, койно незначително се различава от
сумата определена от експерта в заключението си пред първоинстанционния съд.
Въззивният съд след като съобрази, че стойностите на дължимото обезщетение определени
със съдебната експертиза приета от първоинстанционния съд и тази приета пред въззивния
съд се различават незначително по своя размер, приема на осн. чл. 162 от ГПК за дължим
размер, този определен с експертното заключение на експерта А. Ч., даден пред
първоинстационния съд, поради което не се налаг частичната отмяна на
първоинстанционното решение, само досежно размера на исковата претенция.
Въззивният съд в рамките на правомощията си съобразно разпоредбата на чл. 271 от ГПК и
въз основа на доказателствата по делото в тяхната съвкупност, изложи правните си доводи и
доколкото същите съответстват на тези изложени от първоинстанционния съд, счита че
обжалваното първоинстанционно решение на РС Разлог, следва да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно.
С оглед на изхода по делото и поради това че въззивната жалба е оставена без уважение,
настоящият състав на ОС Б. счита, че следва да бъде осъдено „Ч...” А., да заплати на З. И.
И., ЕГН **********, сумата 580.00лв. за адвокатски хонорар, съставляващи разноски пред
въззивната инстанция.
28
Възражението за прекомерност на определеното адвокатско възнаграждение за
пълномощниците на въззиваемия З. И. И., следва да бъде оставено без уважение, тъй като
същото е определено към минимума предвиден в чл. 7 ал. 2 т. 3 от Наредбата за
минималните адвокатски възнаграждения, за процесуално представителство пред въззивната
инстанция, с оглед на материалния интерес по предявения иск.
Внесената сума от 200лв. като предварителен депозит за изготвяне на експертното
заключение, към настоящия момент не следва да бъде присъждана на въззиваемия, тъй като
не съставлява действително направен от страната разход. Същата е внесена като
предварителен депозит от З. И. И. по набирателната сметка на ОС Б., но и към момента на
постановяване на настоящото решение, експерта инж. С.М. не е представил пред съда
спрвка декларация за направените от него разходи за изготвянето на съдебната експертиза,
поради което възнаграждение от съда не му е определяно и присъждано. Ето защо внесения
предварителен депозит от страната в размер на 200лв., не може да се приеме за
действително направен разход, доколкото в случай на непредставяне на справка декларация
от вещото лице, същият ще бъде върнат на страната която го е внесла по сметката на ОС Б..
В случай на присъждане на възнаграждение на вещото лице с отделно определение,
предварителния депозит може да бъде признат за действително направен разход от страната
по делото и в този случай съдът може да присъди неговото заплащане според изхода на
делото пред настоящата съдебна инстанция.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 503488/27.08.2020г., постановено по гр.д. № 904/2019г., по
описа на Районен съд – Разлог, като ПРАВИЛНО И ОБОСНОВАНО.
ОЪЖДА „Ч...“, с ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр. С., С..., район М., бул.
“Ц...“ № *, представлявано от Т. П. и П. Х. - членове на Управителния съвет, да заплати на
З. И. И., ЕГН **********, от гр. В., ул. „С. Р.“ № *, ап. *, сумата 580.00/петстотин и
осемдесет/лв. за адвокатски хонорар, съставляващи разноски пред въззивната инстанция.
Решението на съда не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
29
2._______________________
30