Р Е
Ш Е Н
И Е-7
Гр.
Трън, 09.03.2020
година
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ТРЪНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, наказателен състав в публично съдебно заседание на осемнадесети
февруари две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ПЕТЪР СИМЕОНОВ
При секретаря Г.А. като разгледа
НАХД № 2 по описа на ТРС за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН, образувано въз основа на жалба, подадена от С.М.Т. с ЕГН **********,
с адрес *** и съдебен адрес:*** срещу
Наказателно постановление № 313 р-14110/15.11.2019г. , издадено от Началника
отдел Охранителна полиция при ОДМВР-гр.Перник.
В жалбата се съдържат доводи за
незаконосъобразност и неправилност на наказателното постановление като издадено
при съществени процесуални нарушения и при неправилно и необосновано прилагане
на материалния закон. Твърди се, и че нарушението е маловажен случай.
Предвид изложеното се иска от съда
наказателното постановление да бъде отменено изцяло като неправилно,
необосновано и незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателят не се
явява, вместо него- адв.В.С.М.. Поддържа жалбата, прави искане при отменително
решение съда да му присъди и направените разноски по делото.
Въззиваемата страна не изпраща представител и
не развива становище по жалбата. В съпроводителното писмо по чл. 60, ал. 2 от ЗАНН моли наказателното постановление да бъде потвърдено.
Съдът, като обсъди материалите по приложената
административно-наказателна преписка и събраните по нея, и в хода на съдебното
производство гласни и писмени доказателства, прецени ги поотделно и в тяхната
съвкупност, установи от фактическа страна следното: По повод разпоредена
проверка по постъпил сигнал св.К.Д.П. в качеството си на полицейски инспектор
по контрол на общоопасните средства / КОС/ при ОДМВР-Перник, заедно с Л.К.В. и Г.З.Б.
на 20.09.2019г. отишли в с.Б., общ.Трън, обл.Перник и посетили жилището на въззивника
С.Т.. При идването си св.П. поканил жалбоподателя да представи каквито оръжия
притежава и съхранява. В резултат на това въззивника предал два броя газ
сигнални пистолета. Единия от тях бил видимо негоден за употреба, тъй като
липсвал затворният му блок, а другия пистолет бил марка ***, ***. За втория въззивника обяснил, че го е закупил през
1992г. и по това време не е било необходимо същия да бъде регистриран в
МВР-КОС. От извършено експертно проучване документирано в експертна справка е
видно, че този пистолет е годен за употреба и функционира. От справка изготвена
от служители на 03 РПУ в столицата / по местоживеене на въззивника/ е видно, че
същия не е регистрирал въпросния газов пистолет. При извършената проверка на
20.09.2019г. в къщата на въззивника в с.Б. на проверяващите бил предоставен и
трети пистолет, който е регистриран по съответния ред, както и друго законно
притежавано огнестрелно оръжие. За всичките констатирани оръжия били съставени
протоколи, намиращи като доказателства по АНП и приобщени към настоящото дело. След
извършената проверка и съобразявайки събраните доказателства по преписката св.К.П.
на 29.10.2019г. в присъствието на свидетелите Л.В. и Г.Б. и на въззивника му
съставил и предявил АУАН № 313р-13134/29.10.2019г. В него описал, че го съставя
срещу С.М.Т., с ЕГН: **********, на ***, с постоянен адрес:***, ***, за това,
че на 20.09.2019г. при извършена проверка в с.Б., общ.Трън, обл.Перник, е
установено, че Т. е придобил преди години газ-сигнален пистолет ***, ***, за който не предоставя никакви документи и не е уведомил
писмено за това обстоятелство началника на трето РУ- СДВР в 14 дневен срок от
датата на придобиването му, с което е нарушил чл.54 ал.1 от ЗОБВВПИ. При
предявяването на процесния АУАН въззивника в графата за възражения написал, че
когато през 1992г. закупил оръжието не се е изисквало то да се регистрира.
На 19.11.2019г. началник отдел Охранителна
полиция при ОДМВР-Перник / упълномощен с МЗ 8121з-595/26.05.2015г. издал НП №
313р-14110, в което като взел предвид установеното в горецитирания АУАН от 29.10.2019г.,
установил същата фактическа обстановка / че на 20.09.2019г. при извършена
проверка С.Т. придобил през 1992г. газ-сигнален пистолет ***, *** и не е уведомил началника на трето РУ- СДВР в 14 дневен
срок от датата на придобиването му. Отново се цитира, че с тези си действия
въззивника е нарушил разпоредбата на чл.54 ал.1 от ЗОБВВПИ.
При така установената фактическа обстановка,
от правна страна съдът прие:
Жалбата е процесуално допустима, а разгледана
по същество е основателна.
При съставянето на АУАН и издаването на НП са
допуснати съществени нарушения на ЗАНН и ЗОБВВПИ, които налагат отмяна на
атакуваното наказателно постановление.
От събраните по делото гласни и писмени
доказателства, според настоящият съдебен състав, се установява, че въззивника С.Т.
е притежавал оръжие, подробно сочено в АУАН и НП – газ-сигнален пистолет, на
законово основание. Това не се и отрича, както от Т., така и от актосъставителя
и АНО, въпреки непредставяне писмени доказателства в тази насока. Съдът като
цяло няма причина да не възприема за достоверни и да не кредитира показанията
на разпитания по делото свидетел. Те установиха още, че при проверка в дома на С.Т.
***, на 20.09.2019 г., той не е предоставил надлежен документ – удостоверение
или друг подобен, от който да е видно, дали е уведомил надлежно полицейското
управление по своя постоянен адрес за закупуването на оръжието, а именно 03
РУ-София. Но е посочил годината на придобиване на оръжието- 1992г., което с
известна разлика е било възприето и от АНО и описано в обжалваното НП.
Настоящия съдебен състав при извършената служебна проверка законосъобразността
на АУАН и атакуваното НП, констатира едно нарушение на процедурата по санкциониране
на административните нарушения, регламентирана в ЗАНН и специалните в случая
нормативни актове – ЗОБВВПИ. Нарушението е допуснато още при съставяне на АУАН,
а в последствие е преповторено при издаване на НП, и се изразява в местна
некомпетентност на актосъставителя и АНО.
Съгласно чл. 54, ал. 1 от ЗОБВВПИ, всяко физическо лице, което е придобило
предупредително и сигнално оръжие, пневматично също в определени случаи, следва
в срок от 14 дни от придобиването на уведоми писмено началника на РУ на МВР по
постоянния си адрес. Законът изисква тези физически лица да предприемат
определено действие, респ. не извършването му в срок – води до осъществяване на
админ. нарушение по чл. 178, ал. 1 от ЗОБВВПИ/ - чрез бездействие. / Впрочем именно изтичането на
определения в закона срок следва да се посочи като дата на извършване на
нарушението по този текст/. Съгласно константната съдебна практика, нарушенията
извършени чрез бездействие, се смятат за осъществени там, където е следвало да
бъде извършено действието. Съобразно и възраженията на жалбоподателя, и с оглед
изясняване на правилната фактическа обстановка, респ. преценяване безспорното
доказване на вмененото нарушение, съдът се сдоби с официални данни за адресните
регистрации на С.М.Т.. При това, от справката по НБД "Население" на
ЕСГРАОН, се установява, че Т. има постоянен и настоящ адреси***. Ето защо, ако
той като притежател на неогнестрелно оръжие, подлежащо не на разрешителен, а на
само регистрационен режим, е следвало да извърши такава регистрация, то
безспорно това е следвало да стане пред съответното РУ на СДВР. Или при не
уведомяването в срок на Началника на РУ при СДВР, на чиято територия е
административен район ***, то именно там Т. извършва нарушение на чл. 54, ал. 1 от ЗОБВВПИ, съответно именно органите на МВР на това РУ при СДВР
биха могли да му търсят отговорност по чл. 178, ал. 1 от ЗОБВВПИ. Самите актосъставител и АНО в случая са отразили
изрично в акта и НП, че уведомяването за покупката на оръжието е следвало да
стане пред началника на О3 РУ-СДВР т.е по постоянен адрес на собственика на
оръжието.
Този факт, ако бе изяснен в хода на административната
преписка би могъл да обуслови препращане
на материалите по случая на компетентния орган съгл. чл. 49 от ЗАНН.
Недоумение буди факта, че самият
актосъставител показа в о.с.з., че не е установил въобще кога е закупено
оръжието, с оглед преценката за спазване или не на срок за уведомяване за това
обстоятелство на полицията. В показанията си актосъставителят се позовава на
извършена експертна справка на НТЛ при ОДМВР-Перник, дали се касае за годно
огнестрелно оръжие, не и дали е изследван въпроса относно кога е произведено
оръжието, което би била евентуална индиция относно и датата на придобиването
му. А също и дали въпросното оръжие отговаря на описаното в чл.54 ал.1: „предупредително
и сигнално оръжие и/или пневматично оръжие с кинетична енергия над 24 джаула“. Ако
от описаното в АУАН и НП се приеме, че оръжието е било придобито през 1992г. то
очевидно са изтекли всички срокове предвидени в
ЗАНН за ангажиране на административно наказателна отговорност. Това при
съобразяване с правилната правна
квалификация на нарушението- § 11 от
ЗОБВВПИ: „Лицата, придобили неогнестрелни оръжия (предупредително и
сигнално оръжие или пневматично оръжие с кинетична енергия над 24 джаула) до
влизането в сила на закона, ги декларират пред началника на РУ на МВР по
местонахождението на обекта за съхранение или по постоянния адрес на
физическото лице в срок до една година от влизането му в сила.“ Като санцията
за това недеклариране е предвидена в чл.212 от ЗОБВВПИ, а не по чл.178 ал.1 от ЗОБВВПИ.
Т.е след като не се знае кога е придобито
оръжието, а и писмени доказателства не се представиха от въззиваемата страна /
в чиято тежест е доказване на нарушението/, то няма как да се обуслови
безспорно отговорност на собственика за неспазен срок – няма как да се прецени
изтекъл ли е той към момента на проверката – 14 дневен от покупката!
На второ място, съдът отбелязва, че в с. з.
актосъставителят последно заяви, да е съставил акта си и заради "не
представяне" от страна на Т. на търсен документ - на проверяващия. Т. е.
не заради самото не съществуване на този документ, а поради "не
показването" му при проверката. От една страна съдът констатира, че
подобно поведение - не представянето при проверка на удостоверение или какъвто
и да е друг документ - е несъставомерно. Никъде в закона няма противоправно
поведение – не представяне на издаден документ. Иначе, видно е, че чл. 54, ал.
1 от ЗБОВВПИ изисква "уведомяване" в определен срок, а санкционната
норма – предвижда наказание за неспазване на този срок, а не за не носене или
не представяне на съответен документ.
По делото не бе доказано въобще нито кога,
нито от къде, респ. от РБългария или не, е било закупено оръжието на С.Т. за да
се преценява в какъв срок той е следвало да го "обяви", за да е
длъжен пък след това, на осн. чл. 54, ал. 4 от ЗОБВВПИ, Началникът на съответното РУ на МВР да му издаде
удостоверителен документ.
Жалбоподателят е претендирал да му бъдат
присъдени разноски по делото. Същият е заплатил адвокатски хонорар в размер на
300 лева. Адв.В.С.М. от САК е извършил процесуално представителство на
жалбоподателя по делото. Ответникът не е направил възражение за прекомерност на
платеното възнаграждение в размер на 300 лева, предвидено като възможност в
разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК, вр. чл. 144 АПК.
С оглед изхода на спора, на основание чл. 143, ал. 1 АПК, искането е основателно и на жалбоподателя следва да
се присъдят сторените от него разноски за адвокатско възнаграждение в общ
размер на 300 лв.
При така установените нарушения - съществени
според съда - на материалния и процесуалния закон при съставяне на акта и
издаване на наказателното постановление, съдът приема, че последното е
незаконосъобразно и необосновано и като такова следва да бъде отменено.
Водим от горното и на осн. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №
313р-14110/ 15.11.2019г. на Началника на
отдел „Охранителна полиция“ при ОДМВР-Перник, с което на С.М.Т. с адрес: ***, е
наказан на основание чл.53 от ЗАННи чл.178 ал.1 от ЗОБВВПИ с глоба в размер на
500 лв., като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА ОДМВР-Перник да заплати на С.М.Т., с
ЕГН: **********, с адрес: *** направените по делото разноски в размер на 300
лева / триста лева /.
Решението може да се обжалва пред
Административен съд Перник в 14 дневен срок от съобщението на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: