Р
Е Ш Е
Н И Е
Номер ІІ-2 Година 2014, 13 февруари гр.Бургас
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Бургаският
окръжен съд, втори
въззивен граждански състав
на
четиринадесети януари година две хиляди и четиринадесета,
в откритото
заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА МИХОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ТАНЯ РУСЕВА-МАРКОВА
2.мл.с.ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ
секретар С.В.
като разгледа докладваното от съдия Даниела Михова
въззивно гражданско дело № 826 по описа за 2011
година
Производството е по
чл.258 и сл.от ГПК и е образувано по въззивната жалба на "Водоснабдяване и
канализация" ЕАД гр.Бургас, ЕИК ***, против решение № 168 от 28.02.2011 г.
по гр.д.5624/2010 г. по описа на Бургаски районен съд, с което е отхвърлен
искът на въззивника против М.К.С.
***, за установяването съществуването
на задължение на ответницата към ищеца в размер на 873,25 лв за
неизплатени суми за ползвани ВиК услуги за доставена, отведена и причестена
вода в периода от 21.03.2006 г. до 19.03.2010 г., ведно със законната лихва за
забава, считано от датата на подаването на заявлението - 05.05.2010 г. до
окончателното й изплащане, за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 1837/05.05.2010 г. по
ч.гр.д.3264/2010 г. по описа на Бургаски районен съд. Твърди се, че обжалваното
решение е неправилно поради противоречие с материалния закон, постановено е при
допуснати процесуални нарушения, и е необосновано. По-конкретно се твърди, че
от събраните по делото доказателства се установява наличието на трайни
търговски отношения между въззивника и въззиваемата по повод предоставянето на
ВиК услуги от въззивното дружество за имота, обитаван от въззиваемата –
общинско жилище, отдадено под наем на ответницата. В тази връзка се твърди, че
ответницата-въззиваем има качеството абонат на ищцовото дружество. Твърди се
още, че в нарушение на Наредба № 4/2004 г., ответницата не е монтирала водомер
в обитаваното от нея жилище, и въпреки многобройните покани, не е заплатила на
ищеца начислените й суми за доставени за процесния период ВиК услуги на
стойност исковата сума. Претендира се отмяна на обжалваното решение и
постановяване вместо това на решение, с което искът се уважава изцяло и на
ищеца се присъждат разноските по делото. Не се ангажират нови доказателства.
Въззивната жалба е
подадена от легитимирано лице, против акт на съда, подлежащ на обжалване, в
законовия срок, поради което е допустима.
Въззиваемата М.С.
оспорва въззивната жалба с писмен отговор в срока по чл.263 от ГПК, както и
чрез процесуалните си представители в съдебно заседание. Твърди се, че
обжалваното решение е правилно и обосновано, и не са налице посочените във
въззивната жалба нарушения на материалния закон и на процесуалните правила.
Твърди, че по делото не е доказано наличието на облигационно правоотношение
между нея и ищцовото дружество, нито на трайни търговски отношения между
страните. По-конкретно в отговора на въззивната жалба се твърди, че ответницата
няма качеството на абонат на ищцовото дружество за предоставяните от последното
ВиК услуги, тъй като: самата тя не е изразявала желание в никакъв документ да е
абонат на ищеца, нито да й бъдат предоставяни ВиК услуги. Позовава се на
разпоредбите на чл.12, ал.2 и на чл.14, ал.1 от
Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията
и реда за присъединяване
на потребителите и за ползване на водоснабдителните
и канализационните системи, съгласно които правоотношението между
потребител и експлоатационно дружество, съотв. присъединяването на потребител и
ползването на водоснабдителните и канализационните системи се извършва само
посредством писмен договор, какъвто въззиваемата твърди, че не е подписвала с
въззивното дружество. Отделно от това се твърди, че обявените от ищеца
Общи условия нямат сила спрямо ответницата, тъй като тя никога не ги е приемала
и потвърждавала по предвидения за това ред, нито е страна по заварен договор.
Позовава се също на разпоредбата на чл.62, ал.2 от Закона за защита на
потребителите, съгласно който, когато потребителят получи стока или услуга, за
които не е отправил изрично предварително искане, той не е длъжен да възстанови
стоката, нито дължи заплащане на стоката или услугата на този, който я е
изпратил или предоставил.
Допълнително, в хода
на въззивното производство се навеждат и други възражения и твърдения: Фактурите
(75 бр.), на които ищецът основава исковата си претенция против ответницата, са
оспорени от нея като неистински още с отговора на исковата молба, като във
въззивното производство се конкретизира, че се касае за оспорване на
автентичността на положения подпис в графа „издател”, който по твърдение на
въззиваемата, не е на изп.директор на въззивното дружество. Също в последното
съдебно заседание пред въззивната инстанция се заявява, че Общите условия на
въззивното дружество са публикувани след изтичането на преклузивния 6-месечен
срок по §4 от Наредба № 4 от 14.09.2004
г. С писмените бележки по съществото на спора, защитната теза се конкретизира,
в смисъл, че въззиваемата, като наемател на имота – общинска собственост, няма
качеството на потребител на ВиК услуги по смисъла на §1, ал.1, т.2 от ДР на
ЗРВКУ, тъй като дефиницията на термина „потребител” е изчерпателна и
въззиваемата не попада в нито една от предвидените в закона хипотези. Излагат
се твърдения, че поради противоречие с §1, ал.1, т.2 от ДР на ЗРВКУ и с чл.3,
ал.1, т.2 от Наредба № 4 от 14.09.2004
г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните
и канализационните системи, клаузата на чл.2, ал.3 от Общите условия за
предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор гр.Бургас, одобрени
с Решение № ОУ-057 от 03.07.2006 г. на ДКЕВР, е нищожна поради противоречие със
закона. Твърди се, че посочените общи условия са нищожни, освен на основание
чл.26, ал.1 от ЗЗД – поради посоченото по-горе противоречие със закона, и
поради противоречието им с §4 от ПЗР на Наредбата, тъй като са внесени за
одобрение едва след изтичане на предвидения за това срок. Твърди се още, че
между страните по делото не може да съществуват твърдяните от въззивника
„трайни търговски отношения”, тъй като въззиваемата няма качеството на
потребител на услугата, а и позоваването на трайни търговски отношения може да
се извърши само между търговци, каквато въззиваемата не е. Сочи се, че
приложените към исковата молба 75 бр.фактури не могат да послужат като годно
доказателство за наличието на валидна облигационна връзка с въззиваемата, тъй
като са едностранно подписани от издалото ги лице, не носят подпис на получател
на услугата, поради което не удостоверяват нито получаването на услугата от
въззиваемата, нито съгласието й да бъде получена тази услуга, което води до
извода за прилагане на разпоредбата на чл.62 от ЗЗП. Освен това се твърди, че
тези фактури са били оспорени като неистински, и ищецът не е провел пълно
главно доказване на истинността им.
Освен
изложените от въззиваемата твърдения, сочещи на извод за недоказаност на
исковата претенция към нея, се поддържа и направеното с отговора на исковата
молба възражение за погасяване на част от претендираните вземания по давност,
на основание чл.111, б.”в” от ЗЗД.
Претендират
се разноски за въззивното производство.
С оглед твърденията на страните и
представените по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и
правна страна следното:
Производството пред
БРС е образувано по исковата молба на въззивника "Водоснабдяване и
канализация" ЕАД гр.Бургас, срещу М.К.С. ***, за установяване съществуване
на задължение на ответницата към ищеца в размер на 873,25 лв за неизплатени
суми за ползвани ВиК услуги за доставена, отведена и причестена вода в периода
от 21.03.2006 г. до 19.03.2010 г., ведно със законната лихва за забава, считано
от датата на подаването на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното й
изплащане. Твърди се, че ответницата е потребител на ВиК услуги, титуляр на
партида с абонатен номер *** за обект: гр.Бургас, ж.к. М. р., бл.*, вх.*, ет.
*, ап. *, но не заплащала на задълженията си в 30-дневен срок от датата на
фактурирането им за всеки от месеците, предвиден в Общите условия на
дружеството, поради което дължи на ищцовото дружество сумата от 873,25 лв за
посочения период, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.3264/2010 г. по описа на БРС.
Предявеният иск е с правно
основание чл.422 от ГПК, във вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД.
Ответницата е оспорила
иска. В представения в срока по чл.131 от ГПК отговор на исковата молба се
твърди, че търсените суми не се дължат, тъй като: представените с исковата
молба фактури са неистински документи, защото сумите не са начислявани въз
основа на личен водомер на ответницата; част от претендираните суми – за
периода от 21.03.2006 г. – 27.04.2007 г. (общо 193,69 лв) са погасени по
давност; за 2006 г. ответницата е изплащала дължимите суми по изп.д.№
20077060400559 на ЧСИ Р.Стоянова. Сочи се, че откакто е настанена в жилището на
посочения в исковата молба адрес, индивидуален водомер не е монтиран, а данните
в представения по делото карнет са служебно начислявани от ищеца. Оспорва да
има качеството на абонат на ищцовото дружество. Оспорва истинността на
представените по делото фактури и карнети, все с твърдението, че не са
съставени по данни от индивидуален водомер, поради което сумите, отразени в тях
са неистински.
С обжалваното решение
БРС е отхвърлил иска на въззивника по съображения, че от представените
доказателства не се установява ответницата да има качеството потребител на ВиК
услуги, за да отговаря за доставените от ищеца такива услуги за обитавания от
нея имот (общинска собственост).
При извършената
проверка по реда на чл.269 от ГПК съдът констатира, че обжалваното решение е
валидно и допустимо.
По наведените
оплаквания за неправилност на решението, съдът намира следното:
Оплакванията във
въззивната жалба се свеждат до това, че съдът не е съобразил обстоятелството,
че ответницата е абонат на дружеството отпреди 2004 г. (преди приемането на Наредба №
4 от
14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите
и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи), поради което съдът не е отчел
наличието на трайни търговски отношения между въззивника и въззиваемата по
повод предоставянето на ВиК услуги от въззивното дружество за имота, обитаван
от въззиваемата. Второто оплакване за неправилност на решението се изразява в
това, че съдът не е коментирал приетите заключения по съдебно-икономическата и
съдебно-техническата експертизи. Изразено е оплакване и за това, че от
решението не е ясно кой следва да заплати на ищеца стойността на доставените от
него за процесния имот услуги, като на ищеца е отказана и възможността на
привлече трето лице-помагач, което по твърдение на ищеца представлява
процесуално нарушение. Посочено е и, че решението е неправилно поради
неправилно тълкуване на разпоредбите на Наредба №
4 от
14.09.2004 г. и на Общите условия на
въззивното дружество.
На първо място, с
оглед представените по делото доказателства следва да се посочи, че настоящият
състав приема за доказано по делото, че ответницата е наемател на общински имот
– апартамент, находящ се на адрес гр.Бургас, ж.к.М. р., бл*, вх.*, ет.*, ап.*,
по силата на сключен между нея и Община Бургас договор за наем от 16.12.1995 г.
и последващите го договор от 11.09.1997 г. и анекси към него (л.231-237 от
гр.д.5624/2010 г. на БРС). Установява се по делото от приетите експертизи, че в
процесния период за имота, обитаван от ответницата, са доставяни ВиК услуги –
доставяна е питейна вода и имотът е свързан с изградената канализационна мрежа.
Установява се от представените по делото фактури и от заключението по приетата
съдебно-техническа експертиза, че в процесния период начислените и фактурирани
на ответницата количества потребена питейна вода, са начислени по реда на чл.30,
чл.32, ал.2 и чл.39, ал.5 от Наредба № 4 от 14.09.2004
г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните
и канализационните системи, т.е. месечното количество
изразходвана, отведена и пречистена вода е начислено
служебно, поради липсата на монтиран в имота индивидуален водомер.
При така установената фактическа
обстановка съдът намира на първо място, че ответницата няма качеството
потребител на ВиК услуги в процесния период.
Съгласно чл. 3,
ал.1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г.,
потребители на услугите В и К са собствениците и лицата, на които е учредено
вещно право на строеж или право на ползване, включително чрез концесия, на
водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни
води (т.1); собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж
или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост
(т.2); и собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или
право на ползване на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на
един поземлен имот и присъединени към едно водопроводно отклонение (т.3). В
същия смисъл е дефинирано понятието потребител, в §1, ал.1, т.2, б.”б” от ДР на
Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги - "Потребители са
юридически или физически лица - собственици или ползватели на имоти в етажната
собственост”. Ответницата, в качеството й на наемател на общинско жилище, не
попада в нито една от изброените по-горе хипотези, като – доколкото по делото
не е спорно, че обитаваният от ответницата недвижим имот е общинска
собственост, потребител на услугата, по смисъла на ЗРВКУ и Наредба №
4 от
14.09.2004 г., в процесния период, е собственикът
на имота - Община Бургас.
Законодателят изрично е посочил, че наемателят не
представлява „потребител” на ВиК услуга по смисъла на закона и на наредбата,
като в чл.8, ал.7 от Наредба № 4 от 14.09.2004
г. е приел, че потребителите на услугите В и К могат да упълномощят свой
представител или представител на етажната собственост, включително наемател, да ги представлява пред оператора,
ал. чл.8, ал.9 от същата наредба е предвидил, че наемателят на водоснабдяван
имот може да заплаща услугите В и К от
името на наемодателя, като е длъжен да спазва изискванията на тази наредба и на договора, а когато наемателят не
спазва задълженията съгласно общите условия и договора, отговорен за тях е
наемодателят.
Във връзка с въведеното с въззивната жалба оплакване за
„наличие на трайни търговски отношения” между ответницата и ищеца, поради това,
че ответницата „е абонат на въззивното дружество от преди 2004 г.”, следва да
се отбележи на първо място, че ЗРВКУ и Наредба
№ 4
от 14.09.2004
г., уреждащи отношенията по повод присъединяването на потребителите и
ползването на водоснабдителните и канализационните системи в процесния период,
изрично и изчерпателно посочват лицата, които имат качеството „потребител” на
услугите и не предвиждат възможност към тези лица да се прибавят „заварени”
абонати, т.е. лица, които до момента са имали качеството абонат на услугата
автоматично да придобиват качеството „потребител” при новата (след 2004 г.)
нормативна уредба. Независимо от това, следва да се посочи, че и при
действащата до 2004 г. нормативна уредба, наемателят не е имал качеството „абонат”
на услугата. Съгласно чл.1, ал.2, т.2 от Наредба № 9 от 14.09.1994 г. за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи (отм.12.10.2004 г.),
абонати по смисъла на тази наредба са отделните собственици на имоти в етажната
собственост. Положението на наемателя по действащата до 2004 г. нормативна
уредба, е аналогично на това по сега действащите нормативни актове – наемателят
може да е пълномощник на собственика на водоснабдявания имот (чл.3, ал.1, т.3
от Наредба № 9 от 14.09.1994 г. отм.); наемателят на водоснабдяван имот може да
заплаща изразходваното количество вода от името на абоната, като е длъжен да
спазва изискванията на тази наредба и договора за водоснабдяване (чл.3, ал.5 от
Наредба № 9 от 14.09.1994 г. отм.).
С така изложените съображения съдът намира, че ответницата,
която в процесния период е наемател на водоснабдяван имот, не е пасивно
легитимирана да отговаря по иска на въззивника, в качеството му на ВиК оператор
по смисъла на ЗРВКУ и Наредба № 4 от 14.09.2004
г.
Доколкото във въззивната жалба са
изложени оплаквания за неправилно тълкуване на разпоредбите на Общите условия
на въззивното дружество, необходимо е да се посочи следното: Действително
съгласно чл.2, ал.3 от Общите условия за
предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор гр.Бургас, одобрени
с Решение № ОУ-057 от 03.07.2006 г. на ДКЕВР, потребител по смисъла на
Общите условия може да бъде и наемател на имот, за който се предоставят ВиК
услуги. В този случай е посочено, че лицето по ал.1, т.1 или 2 (собственикът
или ползвателят на имота, за който се предоставя услугата), се задължава
солидарно с наемателя за дължимите суми … с писмена декларация-съгласие. В
чл.60, ал.1 от същите ОУ, изрично е посочено, в какви случаи наемателят може да
придобие качеството „потребител” – „ако собственикът на имота е подал
декларация пред ВиК оператора, че ВиК услугите ще се ползват за битови нужди, с
изразено съгласие да носи солидарна отговорност с наемателя за заплащане на
дължимите суми. В тези случаи ВиК операторът води партидата на името на
собственика на имота и на наемателя…”. Видно от представените пред настоящата
инстанция (при условията на чл.266, ал.2, т.2 от ГПК) доказателства –
удостоверение № 94-01-20583/2/02.07.2013 г., издадено от Община Бургас, Община
Бургас, като собственик на процесния недвижим имот не е подписвала декларация
за солидарна отговорност или каквато и да е друга декларация (за ползването на
доставените ВиК услуги в имота за битови нужди), т.е.не е налице изпълнена
процедура по чл.60, ал.1 от ОУ, за да се коментира дали ответницата е придобила
качеството „потребител” по чл. 2, ал.3 от Общите
условия.
С така изложените
съображения съдът намира предявения иск против въззиваемата С. за неоснователен
и недоказан.
С оглед разпоредбата
на чл.269, изр.2 от ГПК,
съгласно която по въпросите, свързани с правилността на обжалваното решение,
въззивният съд е обвързан от посоченото в жалбата, след изчерпване на
наведените във въззивната жалба оплаквания за неправилност на решението, съдът
няма да обсъжда въведените във въззивното производство от въззиваемата
възражения.
Поради съвпадането на
изводите на двете инстанции, решението на БРС следва да бъде потвърдено.
На основание чл.78,
ал.3 от ГПК, на въззиваемата следва да се присъдят направените във въззивното
производство разноски в размер на общо 256 лв съгласно представения списък на
разноските по чл.80 от ГПК.
Мотивиран от
изложеното, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №
168 от 28.02.2011 г. по гр.д.5624/2010 г. по описа на Бургаски районен съд.
ОСЪЖДА
"Водоснабдяване и канализация" ЕАД гр.Бургас, ЕИК ***, да заплати на М.К.С.
***, ЕГН **********, сумата от 256 лв (двеста петдесет и шест лева),
представляваща направени във въззивното производство разноски.
Решението е
окончателно и не подлежи на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.