№ 26
гр. Плевен , 22.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито
заседание на двадесет и втори март, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Весела Л. Сахатчиева
Членове:Рени М. Спартанска
Красимир И. Петракиев
като разгледа докладваното от Рени М. Спартанска Въззивно гражданско
дело № 20214400500191 по описа за 2021 година
Производство по чл.435 ал.2 т.6 ГПК .
Делото е образувано по жалба на М. П. И. от с.* **,Община
Левски,длъжник по изп.дело №20178150401651 по описа на ЧСИ ** чрез
пълномощника й адвокат Р. К. от СлАК срещу действията на съдия-
изпълнителя по цитираното изп.д., изразяващи се в отказ за прекратяване на
изп.производство на основание чл.433 ал.1т.8 ГПК,обективиран в писмо изх.
№4054/01.02.2021г.на ЧСИ ****В жалбата се навеждат доводи,че
постановения отказ е неправилен, незаконосъобразен и необоснован.Твърди
се,че по изп.д.е изминал период по-дълъг от две години,през който
взискателят не е искал извършването на изпълнителни действия.Посочено
е,че при постановяване на обжалвания отказ ЧСИ не е изложил никакви
мотиви по същество,пропуснал е да съобрази,че не всички процесуални
действия по изп.дело се считат за изпълнителни действия по смисъла на
закона.Позовава се на дадените разяснения в ТР№2 от 26.06. 2015г.на ОСГТК
на ВКС по тълк.д.№2/2013г.,съгласно което не са изпълнителни действия и не
прекъсват давността образуването на изп.дело, изпращането и връчването на
покана за доброволно изпълнение,проучването и връчването на покана за
1
доброволно изпълнение,проучването на имущественото състояние на
длъжника,извършването на справки,набавянето на документи,книжа и др. В
заключение жалбоподателката моли съда да отмени отказа на ЧСИ за
прекратяване на изп.производство на основание чл.433 ал.1т.8 ГПК,
обективиран в писмо изх.№4054/01.02.2021г. на ЧСИ Т.К..
Ответникът по жалбата“Агенция за събиране на вземания“ЕАД
гр.София, взискател по изп.д.не е депозирал писмено възражение в срока по
чл.436 ал.3 ГПК.
Съгласно чл.436 ал.3 ГПК са депозирани писмени мотиви по
обжалваните действия от ЧСИ Т.К. по изп.д.№ 20178150401651,с кратък
номер 1651/2017г.,в които са описани извършените изпълнителни действия и
е изразено становище,че няма основание за прекратяване на изп.дело на
осн.чл.433 ал.1,т.8 ГПК.Приложено е и копие от изп.дело.
Окръжният съд като прецени изложените в жалбата оплаквания и
приложените към изпълнителното дело доказателства, приема за установено
следното:
Жалбата срещу действията на ЧСИ е подадена в двуседмичния срок по
чл.436 ал.1 ГПК от съобщението до длъжника,срещу действие подлежащо на
обжалване,съгласно чл.435 ал.2,т.6 ГПК,поради което e
допустима.Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Предмет на обжалване в настоящото производство е постановен от ЧСИ
Т.К. отказ да бъде прекратено производството по изп.дело на основание
чл.433 ал.1т.8 ГПК,обективиран в писмо изх.№4054/01.02.2020г.
От приложеното копие на изп.д.№1651/2017г.по описа на ЧСИ Т.К. е
видно,че същото е образувано на 28.11.2017г.,на основание подадена молба
от „Агенция за събиране на вземания“ЕАД гр.София срещу М. П. И. от с.*
**,Община Левски и изпълнителен лист,издаден от РС Левски по ч.гр.д.
№609/2017г.въз основа на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.Съгласно
изп.лист общото задължение на М.И. е в размер на 799,98лв.включващо
главница,договорна лихва неустойка,такса разходи,обезщетение за забава и
разноски.На 13.12.2017г.до длъжника М.И. е изпратено съобщение за
2
образуваното изп.д.чрез Кметство * **,което е върнато в цялост с отбелязване
на връчителя Донка Петрова,че адресатът не е намерен. На 13.12.2017г.ЧСИ е
наложил запор върху трудовото възнаграждение на М.И. при работодател
„*****“ ООД,ЕИК ***** и на същата дата 13.12.2017г.ЧСИ е наложил запор
върху банкова сметка на длъжника в „***“АД .На 04.01.2018г. от „***“АД до
ЧСИ е постъпило уведомление,че по банковата сметка на М. П. И. вече има
наложен запор от 05.12.2017г.от ЧСИ Ц.Н. по изп. д. №969/2014г.Писмо с
идентично съдържание е постъпило на 23.02.2018г.до ЧСИ К. и от
управителя на дружеството работодател “*****“ООД,с което ЧСИ е уведомен
,че върху трудовото възнаграждение на М.И.,служител във фирмата вече има
наложен друг запор от ЧСИ Ц.Н. по изп.д.№969/2014г.
На 13.11.2018г.от взискателя „Агенция за събиране на вземания“ЕАД е
постъпила молба до ЧСИ с искане да бъде извършена справка в БНБ за
притежаваните от длъжника банкови сметки и при откриване на активни
такива,да бъде наложен запор.
На 14.11.2018г. ЧСИ е наложил запор върху банковата сметка на
длъжника М. П. И. в „***ЕАД гр.София.
На 19.07.2019г.е депозирана нова молба от взискателя„Агенция за
събиране на вземания“ЕАД с искане до ЧСИ да направи справка от НАП и в
БНБ за притежаваните от длъжника банкови сметки, за регистрирани трудови
договори,пенсии,наличие на МПС,декларирано недвижимо имущество и в
случай,че такива бъдат открити да бъде наложен запор/възбрана.
На 28.02.2020г.е депозирана последваща молба от взискателя с
идентично искане ЧСИ да извърши справка в НАП и в БНБ за притежаваните
от длъжника банкови сметки, за регистрирани трудови
договори,пенсии,наличие на МПС, декларирано недвижимо имущество и в
случай,че такива бъдат открити да бъде наложен запор/възбрана.
На 07.04.2020г.в кантората на ЧСИ е постъпила молба от адвокат Дарина
Данчова от АК Перник , като пълномощник на длъжника с искане да й бъдат
предоставени изп.лист и всички молби на взискателя,както и наложените на
длъжника обезпечителни мерки.Адвокат Данчова е получила покана за
доброволно изпълнение,изп.лист и информация за изп.дело,като документите
3
са й изпратени по ел.поща,а последната на 08.04.2020г.е потвърдила
получаването им
На 11.08.2020г.от взискателя е депозирана молба до ЧСИ с искане да бъде
наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника в „***“ЕООД
гр.София,ЕИК *****
На 14.08.2020г.ЧСИ е наложил запор върху трудовото възнаграждение на
М.И.,получавано от „***“ЕООД гр.София.Въз основа на така наложения
запор от работодателя са постъпили плащания на парични суми, както
следва:на 01.10.2020г.-сумата 277,20лв.;на 27.10.2020г.-сумата 302,40лв.; на
25.11.2020г.-сумата 302,40лв.;на 23.12.2020г.сумата 302,40лв.;на 26.01.
2021г.сумата 303лв.
На 28.01.2021г.от длъжника М.И. чрез пълномощника й адвокат Р. К. от
СлАК е депозирана молба до ЧСИ с искане да бъде прекратено изп.дело на
основание чл.433 ал.1т.8 ГПК.По тази молба ЧСИ е постановил отказ,предмет
на обжалване в настоящото производство.
При така изяснената фактическа обстановка ,съдът приема,че не е налице
двегодишен период ,съгласно чл.433 ал.1,т.8 ГПК от образуване на изп.дело
на 28.11.2017г.до депозиране молбата на длъжника на 28.01.2021г.,в който да
е налице бездействие от страна на взискателя по изп.д.№1651/2017г.Напротив
от описаните по-горе молби се установява,че взискателят периодично е
депозирал молби до ЧСИ Т.К. с искания за проверка имущественото
състояние на длъжника.По всяка от горепосочените молби до ЧСИ
взискателят е правил искане за прилагане на определен изпълнителен способ-
запор върху банкови смети или върху трудово възнаграждение или възбрана
върху недвижим имот,в случай,че такъв е притежаван от длъжника.В
конкретната хипотеза са осъществени и същински изпълнителни действия от
ЧСИ-наложени на 13.12.2017г.запори върху трудовото възнаграждение на
длъжника в „*****“ООД и върху банкови сметки в „***“,наложен запор
върху банкови сметки в „***АД на 14.11.2018г., а впоследствие на
14.08.2020г.е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника в
„***“ЕООД гр.София,въз основа на който са постъпили суми и от ЧСИ в
полза на взискателя са извършени плащания.
4
Преценката за осъществяване на предвидените в закона предпоставки по
чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК предполага установяване бездействие на взискателя да
поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две
години, а не извършването на такива.Процесното изпълнително дело е
образувано на 28.11.2017 г., като срокът по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК е бил
прекъснат с депозиране на всяка от гореописаните молби на
взискателя,съответно на датите 13.11.2018г.,19.07.2019г., 28.02.2020г. и на
11.08.2020г ,които съдържат искания за проучаване имущественото
състояние на длъжника,но и за налагане на запор и/или възбрана върху
имущество на длъжника.В тези молби е обективирано желанието на
кредитора да поддържа висящността на изпълнителното производство, тъй
като в същите са направени искания за налагане на запор върху банкови
сметки,т. е. искания за предприемане на изпълнителни действия, а това води
до липса на бездействие от страна на взискателя. От всяка от горепосочените
дати е започнал да тече нов двугодишен срок, който е бил прекъснат с
депозирането на следващата молба от взискателя.Ирелевантно за наличието
на перемция по чл.433 ал.1т.8 ГПК е дали така поисканите от взискателя
изпълнителни действия са реално извършени и дали са довели до ефективно
изпълнение .Сроковете са прекъснати и с наложените от ЧСИ запори
представляващи същински изпълнителни действия, съгласно дадените
разяснения в т.10 от ТР№2/26.06.2015г.на ОСГТК на ВКС по тълк.д.
№2/2013г., съответно наложени на датите 13.12.2017г.;14.11.2018 и на
14.08.2020г.
Следва да се прави разграничение между предпоставките за прекратяване
на изп.дело,поради перемция по чл.433 ал.1,т.8 ГПК и предпоставките за
настъпване на погасителната давност. Прекъсването на срока с депозираните
от взискателя молби касае перемцията по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, но няма
отношение към погасителната давност ,за прекъсването на която е от
значение извършването на същински изпълнителни действия .В т.10 от от ТР
№2/26.06.2015г.на ОСГТК на ВКС по тълк.д. №2/2013г. е прието,че при
изпълнителния процес давността по чл.116,б.“в ЗЗД се прекъсва многократно
с предприемане на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на
всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ.Не е предмет на
спора в настоящото производство въпросът за погасяване по давност на
5
вземането на кредитора,съответно с кои изпълнителни действия по
процесното изп.д.е прекъсната давността ,съгласно чл.116 ,б.“в ЗЗД ,поради
коеот тези обстоятелства не следва да се обсъждат.
По изложените съображения,Окръжният съд приема,че не са налице
предпоставките на чл.433 ал.1т.8 ГПК за прекратяване производството по изп.
дело по право и твърдяната перемция не е настъпила,тъй като няма
двугодишен период ,в който взискателят да е бездействал и да не е поискал
извършване на изпълнителни действия.Отказът на ЧСИ Т.К., обективиран в
съобщение изх.№4054 от 01.02.2021г.е правилен,а подадената от длъжника
М. П. И. жалба срещу това действие се явява неоснователна и следва да бъде
оставена без уважение.
Ответникът по жалбата „Агенция за събиране на вземания“ЕАД
гр.София не е направил разноски за настоящата инстанция и такива не следва
да се присъждат.
Водим от горното ,Окръжният съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата по реда на чл.435 ал.2 т.6 ГПК
на М. П. И.,ЕГН **********,длъжник по изп.дело № 20178150401651 по
описа на ЧСИ Т.К.,рег.№815 и район на действие ОС Плевен ,подадена чрез
пълномощника й адвокат Р. К. от СлАК срещу действията на ЧСИ Т.К. по
изп.д.№1651/2017г., изразяващи се в отказ на ЧСИ да прекрати
производството по изп.дело на основание чл.433 ал.1т.8 ГПК,обективиран в
съобщение изх.№4054 от 01.02.2021г.КАТО НЕОСНОВАТЕЛНА.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване./чл.437 ал.4
ГПК/.
Заверен препис от решението с отбелязване кога същото е влязло в сила
ДА СЕ ИЗПРАТИ на ЧСИ Т.К..
Председател: _______________________
6
Членове:
1._______________________
2._______________________
7