№ 143
гр. Пловдив, 13.04.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
закрито заседание на тринадесети април през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Васил Ст. Гатов
Членове:Милена Б. Рангелова
Деница Ц. Стойнова
като разгледа докладваното от Деница Ц. Стойнова Въззивно частно
наказателно дело № 20225000600143 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 243, ал.7 от НПК.
Образувано е по протест на прокурор от ОП – Хасково срещу определение №
92/01.03.2022г., постановено по ЧНД №63/2022г. по описа на Окръжен съд – Хасково,
с което е отменено постановление от 29.11.2021г. на Окръжна Прокуратура - Хасково
за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство - сл.д. №
105/2019г. по описа на ОСлО при ОП – *, водено срещу неизвестен извършител за
престъпление по чл.220, ал.1 от НК, и делото е върнато за изпълнение на дадените
указания.
В протеста са релевирани доводи за незаконосъобразност, неправилност и
необоснованост на атакуваното определение, като с петитума се предлага
определението да се отмени и да се постанови ново, с което постановлението за
прекратяване да бъде потвърдено.
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД намира, че протестът като подаден в
срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт е
ДОПУСТИМ, но по същество е НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Безспорно, разполагащ с компетентността и правомощията да прецени дали и за
какво престъпление да привлече към наказателна отговорност определено лице,
прокурорът не е освободен от задължението да изложи в постановлението за
прекратяване на наказателното производство всички установени факти и то така,
както се установяват от доказателствения материал, без да ги представя избирателно и
откъслечно, игнорирайки по този начин и част от доказателствата. Длъжен е също да
1
извърши правен анализ на установените в хода на разследването факти като изрази
становището си имат ли те отношение към съставомерноста на разследваното, или на
друго престъпление, преди да прекрати наказателното производство и то на
реабилитиращо основание – чл.24, ал.1, т.1 от НПК – че деянието не съставлява
престъпление. Само, когато посочените законови изисквания са спазени, може да се
твърди, че постановлението за прекратяване е обосновано и при изготвянето му не са
допуснати съществени процесуални пороци .
Постановление за прекратяване на наказателното производство, предмет на
настоящето дело, не отговоря на визираните стандарти. По неясни съображения
прокурорът е „спестил“ една част от фактите и в обстоятелствената част на
постановлението дори не е отбелязано, че парите от продажбата на недвижимите имоти
/за установяване неизгодността на която сделка е образувано наказателното
производство/, са постъпили по сметка на дружеството „*“ ООД и че по същата
сметка са постъпвали и получаваните през годините субсидии от фонд *. Не е
отразено и установеното, че тези парични средства, собственост на дружеството, са
изтеглени еднолично от св. Т., без да е налице решение на общото събрание на
съдружниците за начина на тяхното разходване. Тоест, релевантната фактология е
представена избирателно и непълно, което до необоснованост на постановлението
води. „Забравяйки“ посочените по-горе факти държавното обвинение на практика и е
игнорирало част от доказателствата – експертизите и показанията на сезиралите
прокуратурата свидетели О.и А., въпреки, че тези доказателства по негова инициатива
са ангажирани, тоест, счетено е, че отношение към разследването имат. Този подход е
неприемлив и съставлява съществено процесуално нарушение при оценката на
доказателствата, изразяващо се в игнориране, необсъждане на доказателствения
материал в неговата цялост. Самата прокуратура признава в протеста, че и
противоречие в доказателствата има – в показанията на О. и А. – от една страна, и
показанията на св. Т. – от друга, които противоречия също не са подложени на анализ
и правен коментар и това е съществено нарушение на процесуалните правила.
Друго изискване на закона е разследването да е обективно, пълно и всестранно и
само след проведено такова може да се достигне до законосъобразно становище за
прекратяване на образуваното наказателно производство. С доводите, изложени в
протеста, всъщност се признава, че дължимото се пълно и всестранно разследване
прокуратурата не е извършила. Както се сочи и в протеста, не е установено как са
разходвани постъпилите по сметката на „*“ ООД парични средства, в която насока са
налице само непроверените по реда и начина, предвиден в НПК и безспорно
заинтересованите показания на св. Т., който претендира, че ги е разходвал за нуждите
на дружеството, без обаче доказателства за това да са ангажирани. Прокурорът
признава и че в НПК са предвидени механизми в случай, че в хода на разследването се
установи извършване на престъпление от местна и функционална компетентност на
2
друга прокуратура, материалите по досъдебното производство да се изпратят по
компетентност на тази прокуратура. Тази дейност обаче обвързва със събиране на
доказателства за извършено друго деяние, каквито на този етап няма събрани, с което
отново признава, че разследване в тази насока не е било извършено.
Принципно е вярно казаното в протеста, че не се изисква преди да се прекрати
наказателното производство да се извърши разследване на „цялата палитра от
престъпления по НК“. Окръжният съд не е дал подобно указания с атакуваният
съдебен акт, а в конкретният казус, в резултат на проведеното разследване, са
установени факти, сочещи на извършено престъпление от визираните в НК и
безмотивното игнориране на тези факти е незаконосъобразно. Впрочем, оплакването
на прокурора в посоченият аспект влиза в противоречие с възприетият от самия него
подход. Видно е, че независимо, че наказателното производство не е образувано за
извършено документно престъпление прокурорът е изразил становище, че
наказателното преследване за такова е невъзможно, поради изтекла давност. Тоест,
очевидно не се отрича, че за наличие на данни за извършено друго престъпление извън
това, за което е образувано досъдебното производство, държавното обвинение следи и
дължи произнасяне.
Обобщено, съблюдавайки правомощията си в настоящето производство,
осъществявани в допустимите законови граници, без да се навлиза в конституционно
установените в чл.127 от Конституцията на РБългария правомощия на прокуратурата,
въззивният състав намери за правилно виждането на окръжния съд, че прокурорът не е
изпълнил в пълнота задълженията си по глава седемнадесета от НПК - да проведе
задълбочено и съобразено с процесуалните изисквания разследване и да постанови
обоснован акт, което налага постановлението за прекратяване на наказателното
производство да се отмени и делото да се върне на ОП – Хасково. След връщане на
делото е необходимо да се установят всички относими към казуса фактически
положения, да се анализират всички доказателствени източници, а не само част от тях,
субективно, избирателно и при неясни критерии подбрани, и едва след това да се
направи извод за налачие/липса на извършено престъпление.
С оглед гореизложеното и на основание чл. 243 ал.7 от НПК, ПЛОВДИВСКИЯТ
АПЕЛАТИВЕН СЪД:
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 92/01.03.2022г., постановено по ЧНД
№63/2022г. по описа на Окръжен съд – Хасково
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
3
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4