№ 10763
гр. София, 22.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА ВЛ. МИЛОВАНОВА
като разгледа докладваното от КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА Гражданско дело
№ 20221110134483 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Производството по настоящето гр.д.№ 34483/2022 г. по описа на СРС, 29 състав е
образувано по искова молба Б. С. А. EГН ********** с предявен срещу “.......... ЕАД,
ЕИК ......... отрицателен установителен иск с правно основание чл.124 ГПК да се
признае за установено, че ищецът не дължи на ответното дружество съобразно
притежаваната ½ ид.ч. от собствеността върху топлоснабден имот с адрес град
............... сумата в размер на общо 64,18 лв. главница за периода от м.06.2010 г. до
м.10.2010 г., от които 27,82 лв. цена на топлинна енергия и 5,10 лв. цена на услуга за
дялово разпределение и сумата в размер на 31,26 лв. начислена лихва за забава за
периода 01.06.2010 г. до 31.10.2010 г., като погасени по давност. Образувано е и гр.д.
№ 38013/2022 г. по описа на СРС, 29 състав, въз основа на искова молба на Б. С. А.
EГН ********** с предявен срещу “.......... ЕАД, ЕИК ......... отрицателен установителен
иск с правно основание чл.124 ГПК да се признае за установено, че ищецът не дължи
на ответното дружество съобразно притежаваната ½ ид.ч. от собствеността върху
топлоснабден имот с адрес град ............... сумата в размер на 158,24 лв. главница за
периода от м.01.2013 г. до м.03.2013 г., цена на топлинна енергия и 110,89 лв.,
представляваща начислена мораторна лихва за забава за период от 01.01.2013 г. до
31.03.2013 г. включително, като погасени по давност.
С определение №8229/01.03.2023 г. производството по гр.д.№ 38013/2022 г. по
описа на СРС, 29 състав е присъединено към гр.д.№34483/2022 г. на 29 състав на СРС
по реда на чл.213 ГПК.
1
Ищецът твърди, че заедно с третото неучастващо по делото лице -.........., е
съсобственик на топлоснабден имот, находящ се в гр. ......... е абонат на „......... ЕАД,
като припадащите се на всеки от съсобствениците части в общите задължения е по 1/2.
Ответникът бил изпращал многобройни писма и фактури, в които исковите суми били
посочени като стари задължения, което представлявало покана за плащане.
Задълженията фигурирали и на уебсайта на ответника. Сочи, че процесните вземания
са погасени с изтичане на тригодишна погасителна давност. Моли съдът да уважи
предявения иск. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с
който оспорва исковата претенция като недопустима, алтернативно- неоснователна. Не
оспорва, че давността за процесните вземания е изтекла. Сочи, че дружеството не било
претендирало заплащане на процесните суми, както и че прилагал извънсъдебно
института на погасителната давност. Ищецът не бил поискал от ответника сумите да
бъдат погасени по давност по посочения способ. Счита, че не е дал повод за завеждане
на делото, поради претендира присъждане на разноските в тежест на ищеца на
основание чл. 78, ал. 2 ГПК. Аргументира доводи за злоупотреба с право. Моли съдът
да уважи предявения иск. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
По така предявените искове в доказателствена тежест на ищеца е да докаже
правния си интерес от предявяването им. В доказателствена тежест на ответника е да
докаже настъпването на обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на
погасителната давност по отношение на процесните вземания.
Страните не спорят и от представените по делото доказателства – заявление от Б.
С. А. вх.№13508/20.06.2017 г. до ответното дружество и отговор изх.№Г-
27360/08.11.2019 г., се установява, че ищецът е съсобственик с третото неучастващо по
делото лице .......... на топлоснабден имот, находящ се в гр. ........, при квоти от по ½
ид.ч., както и че за периода м.11.2006 г. до м.09.2019 г. дружеството е начислило суми
за топлинна енергия и такса за дялово разпределение в размер на общо 9681,53 лв.,
които многократно надхвърлят исковата претенция. От представените с молбата от
21.03.2023 г. от ищеца писмени доказателства се установява, че със заявление,
получено от „.........ЕАД на 20.06.2017г., ищецът е поискал от дружеството да бъдат
заличени като погасени по давност задълженията му за периодите преди месец май
2014г. От писмо от 08.11.2019 г. се установява, че ищцовото дружество не е уважило
искането на ищеца за отписване на погасените по давност вземания, като вместо това е
претендирало плащане на всички суми за периода от м.11.2006г. до м.01.2014г., в това
число и процесните по настоящото дело вземания.
2
Предвид съществуването и изискуемостта на процесните вземания, за ищеца е
налице правен интерес от предявения отрицателен установителен иск за установяване
на тяхната недължимост поради изтекла погасителна давност.
Указано е на ответника, че негова е доказателствената тежест да установи пълно и
главно, че са налице обстоятелства, водещи до прекъсване или спиране на давността на
вземанията. Тригодишният погасителен давностен срок за процесните вземания е
изтекъл. Въпреки така разпределената доказателствена тежест ответникът не е
ангажирал никакви доказателства, водещи до прекъсване или спиране на давността на
вземанията. С погасяването на главните вземания се погасяват и вземанията за
обезщетение за забава – по арг. от чл. 119 ЗЗД. С оглед гореизложеното, предявените
искове се явяват основателни и следва да бъдат уважени изцяло.
По разноските:
При този изход на спора, право на разноски възниква за ищеца.
Ответникът не е признал иска, а изрично е оспорил същия с отговора на исковата
молба. При това положение ответникът е станал повод за завеждане на настоящото
дело и не са налице предпоставките по чл. 78, ал. 2 ГПК за присъждане на разноските в
тежест на ищеца.
Съдът намира за основателно възражението на ответника за злоупотреба с право
от страна на ищеца. От представените от ответника в проведеното открито съдебно
заседание данни и при служебна справка на съда в единната информационна система
на съдилищата се установява, че освен производството по настоящото дело, ищецът Б.
С. А. е завел срещу ответника „......... ЕАД множество отделни искови молби с предмет
отрицателни установителни искове за недължимост на погасени по давност вземания
за топлинна енергия и лихви за имота в .............. по които са образувани производства
по гр.д. 47749/2021 г. на 39 състав за недължимост на суми по фактури за периода от
01.11.2006 г. до 31.12.2006 г., гр.д. №47751/2021 на 142 състав за недължимост на суми
по фактури за периода м. 01.2008 г. до м.12.2008 г., гр.д. № 67638/2022 на СРС, 32
състав, за недължимост на суми по фактури за периода м.01.2010г. – м. 07.2010г.,
периода м. 07.2013г. – м.01.2014г. и периода м. 07.2016г. – м. 01.2017г.; гр.д.№
34479/2022 г. на 175 състав за недължимост на суми по фактури за периода м.11.2010 г.
до м.12.2010 г., гр.д. № 38012/2022 на СРС, 48 състав, за недължимост на суми по
фактури за периода от м. 01.2011г. до м. 04.2011г.; гр.д. № 34489/2022 на СРС, 32
състав, за недължимост на суми по фактури за периода от м.04.2012г. до м. 06.2012г.;
гр.д. № 34487/2022 на СРС, 161 състав, за недължимост на суми по фактури за периода
от м.04.2013г. до м. 06.2013г.; гр.д. № 34485/2022 на СРС, 26 състав, за недължимост на
суми по фактури за периода м. 06, м. 08 и м. 09.2011г.; гр.д. № 34482/2022 на СРС, 40
състав, за недължимост на суми по фактури за периода от м.07.2012г. до м. 09.2012г.;
гр.д. № 34481/2022 на СРС, 143 състав, за недължимост на суми по фактури за периода
3
от м.10.2011г. до м. 12.2011г.; гр.д. № 34480/2022 на СРС, 140 състав, за недължимост
на суми по фактури за периода от м.10.2012г. до м. 12.2012г; гр.д. № 47751/2021 на
СРС, 142 състав, за недължимост на суми по фактури за периода от м.01.2008г. до м.
05.2008г. и от м. 11.2008г. до м.12.2008г.; гр.д. № 47750/2021 на СРС, 32 състав, за
недължимост на суми по фактури за периода от м.01.2007г. до м. 04.2007г. и от
м.09.2007г. до м. 12.2007г.; гр.д. № 47749/2021 на СРС, 39 състав, за недължимост на
суми по фактури за периода от м.11.2006г. до м. 12.2006г.; гр.д. № 47748/2021 на СРС,
174 състав, за недължимост на суми по фактури за периода от м.01.2009г. до м.
04.2009г., м. 06.2009г. и от м.10.2009г. до м. 12.2009г.
Разделянето на исковите претенции в самостоятелни производства не е забранено
от закона, но образуването на множество паралелни съдебни производства с един и
същи предмет за различни периоди нарушава установеното в чл. 3 ГПК изискване
страните да упражняват добросъвестно процесуалните си права. Налице е злоупотреба
с правото на иск от страна на ищеца, който, видно от броя и характера на образуваните
производства, цели да ангажира отговорността за разноски на ответното дружество по
максимален брой дела, възползвайки се от законоустановените минимални размери на
адвокатските възнаграждения при дела с нисък материален интерес. Ответникът
отговаря за разноските в производството съобразно уважената част от иска, но не носи
отговорност за преценката на ищеца да раздели претенциите си. В такъв случай
ответникът следва да понесе отговорността за разноски само за едно производство -
първото от образуваните, което не е настоящото. Ето защо искането на ищеца за
присъждане на разноски е неоснователно и не следва да бъде уважено.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от Б. С. А. EГН **********,
съдебен адрес гр....... срещу “.......... ЕАД, ЕИК ........., със седалище и адрес на
управление: гр. ..........., че Б. С. А. EГН ********** НЕ ДЪЛЖИ на ответното
дружество сумата в размер на 64,18 лева главница за периода м.06.2010 г. до м.10.2010
г., от които 27,82 лв. цена на топлинна енергия и 5,10 лв. цена на услуга за дялово
разпределение, ведно с лихва за забава за периода 01.06.2010 г. до 31.10.2010 г. в
размер на 31,26 лева за имот, находящ се в гр. ........, както и сумата в размер на
158,24 лева главница за цена на топлинна енергия за периода м.01.2013 г. – м.03.2013
г., ведно с лихва за забава за период от 01.01.2013 г. до 31.03.2013 г. в размер на 110,89
лв., начислени за имот, находящ се в гр. .........
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5