Определение по дело №1467/2013 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 1386
Дата: 13 юли 2018 г.
Съдия: Дарина Ангелова Костова
Дело: 20132100101467
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 15 юли 2013 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 1386

 

 

Бургаският окръжен съд,                              Първо гражданско отделение

в закрито заседание на тринадесети юли през две хиляди  осемнадесета година  в състав:

 

Окръжен съдия : Дарина Костова

 

Като разгледа  докладваното от съдията гр. дело № 1467 по описа за 2013 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

                        Производството е образувано по повод исковата молба на Р.Л., роден на *** г., с паспорт № *********, издаден на 15.08.2012 г. от ИПС, валиден до 15.08.2022 г., с постоянен адрес: 11 Б.П.Б., *******, гражданин на Обединено Кралство Великобритания и Северна Ирландия, представляван от адв. В.К.Д., САК, със съдебен адрес:***, пл.”Славейков” №7, вх.Б, ет.2, ап.19 против „СЪНСЕТ РИЗОРТ” АД (правоприемник на „Сънсет ризорт“ ООД), със седалище и адрес на управление : гр.Поморие, ул.”Княз Борис І” №219, ЕИК *********, и Етажната собственост на сграда С („Сигма“) в комплекс „Сънсет ризорт“, находящ се в град Поморие, на адрес : ул. „Княз Борис I” № 219, представлявана от „Сънсет ризорт къмършъл“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: обл. Бургас, общ. Поморие, гр. Поморие 8200,  ул. „Кназ Борис I” № 219, представлявано от Боян Бонев в качестовото му на управител, с която предявяват следните претенции, чиято кумулативна защита търсят:

1.    Да бъде установено, че ищецът е индивидуален собственик на преградената част от покривната тераса, прилежаща към собствения на ищеца апартамент, с площ 32,50 кв.м., върху която са разположени 12 бр. чилъри;

2.    Да се определят границите между собствения на ищеца имот и притежаваните в съседство общи части от етажната собственост;

3.    Да бъдат осъдени „СЪНСЕТ РИЗОРТ” АД и Етажната собственост на сграда С, представлявана от „Сънсет ризорт къмършъл“ АД да предадат владението върху преградената със стена част от тераса с площ от 32,50 кв.м., върху която са разположени 12 бр. чилъри;

4.     Да бъдат осъдени „СЪНСЕТ РИЗОРТ” АД и Етажната собственост на сграда С, представлявана от „Сънсет ризорт къмършъл“ АД  да отстранят за своя сметка от собствения на ищеца имот поставената без негово съгласие стена, с която е преградена част от терасата, за да бъдат използвани 32,50 кв.м. от застроената й площ, да премахнат алуминиевата врата и да възстановят целостта на стената на нейно място и да премахнат и чилърите, поставени в тази преградена част, да възстановят подовата настилка, идентична с тази на останалата част от терасата и да прекратят занапред всички неоснователни действия, с които пречат на собственика да упражнява в пълнота своите права върху имота;          

5.    Да бъде осъдено „Сънсет ризорт“ АД на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на законна мораторна лихва върху дължимите суми от предявяване на исковата молба до окончателното им изплащане.

 

При условията на евентуалност и липса на уважаване на всички или която и да е от гореспоменатите претенции ищецът предявява и други искове.

С Решение №57/01.03.2016год. , съдът се е произнесъл по всички искове , като е прекратил производството по отношение на исковете предявени против етажната собственост, поради липса на правосубектност на същата, със следния диспозитив :

„ПРЕКРАТЯВА производството по отношение на предявените от Р.Л., роден на *** г., с паспорт № *********, издаден на 15.08.2012 г. от ИПС, валиден до 15.08.2022 г., с постоянен адрес: 11 Б.П.Б., *******, гражданин на Обединено Кралство Великобритания и Северна Ирландия, представляван от адв. В.К.Д., САК, със съдебен адрес:***, пл.”Славейков” №7, вх.Б, ет.2, ап.19 против  Етажната собственост на сграда С („Сигма“) в комплекс „Сънсет ризорт“, находящ се в град Поморие, на адрес : ул. „Княз Борис I” № 219, представлявана от „Сънсет ризорт къмършъл“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: обл. Бургас, общ. Поморие, гр. Поморие 8200,  ул. „Княз Борис I” № 219, представлявано от Боян Бонев в качеството му на управител, с която са предявени следните кумулативно обективно съединени претенции : с правно основание чл.108 от ЗС – да бъде осъдена Етажната собственост на сграда С, представлявана от „Сънсет ризорт къмършъл“ АД да предаде владението върху преградената със стена част от тераса с площ от 32,50 кв.м., върху която са разположени 12 бр. чилъри и с правно основание чл.109 от ЗС – да бъде  осъдена Етажната собственост на сграда С, представлявана от „Сънсет ризорт къмършъл“ АД  да отстрани за своя сметка от собствения на ищеца имот поставената без негово съгласие стена, с която е преградена част от терасата, за да бъдат използвани 32,50 кв.м. от застроената й площ, да премахне алуминиевата врата и да възстанови целостта на стената на нейно място и да премахне и чилърите, поставени в тази преградена част, да възстанови подовата настилка, идентична с тази на останалата част от терасата и да прекрати занапред всички неоснователни действия, с които пречи на собственика да упражнява в пълнота своите права върху имота, като недопустими.“

С Определение № 414/10.08.2016година по гр.д. № 282/2016год. по описа на БАС, е отменено решението на първоинстанционния съд в частта му имаща характер на определение, като на първоинстанционния съд е дадено указание да остави без движение исковата молба за да бъдат отстранени недостатъците в същата.

С молба от 06.10.2016г. ищецът е представил списък на  етажните собственици, като съдът констатира , че с изключение на шест юридически лица – търговски дружества , едно от които ответното дружество, останалите 416 етажни собственици са физически лица , чието постоянно местопребиваване не е на територията на Република България и които не могат да бъдат валидно уведомявани на адресите на закупените от тях с ваканционна и инвестиционна цел имоти , чиито адреси са посочени от ищеца , като адреси за призоваване . Съдът намира , че същите не могат да бъдат призовани и чрез търговското дружество –управител на етажната собственост, т.к. предявеният срещу тях иск не попада сред посочените в чл.23, ал.4 от ЗЕУС , по които управителят може да осъществява процесуално представителство.

Мотивиран от горното и като съобрази , че част от етажните собственици са граждани на страни от Европейския съюз и следва да бъдат призовани чрез Регламент №1393/2007год. на ЕС, а част от тях /видно от имената им/ са граждани на страни извън ЕС , следователно следва да бъдат призовавани по реда на Хагската конвенция за връчване на съдебни документи от 1965год. , съдът е приел , че е необходимо да се посочат точни имена и адреси за призоваване на всеки от ответниците.

Първоначално с Определение № 1824/09.09.2016год. и повторно,с Определение №2209/31.10.2016год., съдът е указал на ищеца , че в седмодневен срок от връчване на   определението следва де посочи имена по документ за самоличност, адрес и представител/за юридическите лица/ на всеки от етажните собственици в сграда „С“ Сигма в к/с „Сънсет Ризорт“, като го е предупредил, че непосочването на реквизитите на ответниците по чл.127, ал.1, т.2 от ГПК  представлява  нередовност на исковата молба и в случай , че не бъде поправена в срок, производството по предявените искове, описани по –горе ще бъде прекратено като недопустимо на основание чл.129, ал.3 от ГПК.

С молби от 06.10.2016год., 26.10.2016год. ищецът е посочил имената на етажните собственици , но не е посочил пълните имена по документ за самоличност, нито е посочил адрес за уведомяването им.

С Определение№2557/21.12.2016год., съдът е прекратил производството по делото в частта на исковете по които не е постановено решение на първата инстанция. С Определение №286/14.08.2017год. , определението за прекратяване е отменено, като на съда са дадени указания за извършване на проверка за постоянен и настоящ адрес на ответниците и при нередовно връчване на исковата молба – за призоваване по реда на чл.48, ал.1 от ГПК.

След извършване на проверка за постоянен и настоящ адрес на ответниците, както и на проверка в ОД на МВР – Бургас, не са намерени данни за настоящ и постоянен адрес на ответниците на територията на страната. В бр.34/20.04.2018год. на Държавен вестник беше публикувано съобщение по чл.48 от ГПК. В четиринадесетдневният срок не се явиха ответниците или техни упълномощени представители за да получат преписи от исковата молба , поради което са налице предпоставките на чл.48, ал.2 от ГПК.

С Определение №936/17.05.2018год. , съдът е указал на ищеца, че следва да представи доказателство за внесен депозит за възнаграждение на особените представители на ответниците, общо 155 лице , в размер на по 600лв. за всеки от ответниците или общо 93000лв. В същото определение , съдът е посочил, че при назначаването на особените представители на всеки от ответниците, съдът съобразява, че като съобразява многобройността на ответниците е подходящо да определи възнаграждение на всеки от особените представители в минимален размер от 600лв. , по чл.7, ал.5, вр. с ал.2 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като определи общ процесуален представител на ответниците , за които може да се направи предположение, че се съпрузи , въз основа на еднаквите им фамилни имена и общ имот – по твърденията на ищеца. Възнаграждението следва да бъде определено по реда на НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в същия смисъл Определение № 17 от 12.01.2018 г. на ВКС по к. ч. гр. д. № 4153/2017 г., Определение № 12 от 8.01.2018 г. на ВКС по к. ч. т. д. № 2016/2017 г.

С горните мотиви , със същото определение съдът е указал на ищеца, че го задължава за внесе депозит за назначаване на 155 бр.процесуални представителя в размер на 93000лв.

Определението е връчено на 20.06.2018год. на процесуалния представител на ищеца.

С молба от 29.06.2018год. , подадена по поката в последния ден от срока – 27.06.2018год., е поискано продължаване на срока за внасяне на депозита , на основание чл.63, ал.1 от ГПК, по която молба съдът е постановил продължаване на срока с две седмици. Срокът е изтекъл на 11.07.2018год. На същия ден, чрез куриер, е подадена молба рег. инд.№ 10205/12.07.2018год., с която се иска от съда да измени определението си в частта , с която се приема , че етажните собственици не следва да бъдат представлявани и призовавани чрез управителя на етажната собственост, в частта , с която се определят отделни процесуални представители на всеки от ответниците, призовани чрез Държавен вестник и е направено искане за освобождаване на ищеца от задължението за внасяне на разноски на основание чл.83, ал.2 от ГПК.

По неоснователността на първото направено искане, съдът  е изложил мотиви в   Определение  №936/17.05.2018год., които поддържа. Цитираната и приложена към настоящата молба на ищеца съдебна практика  касае искове, които попадат в изброените в чл.23, ал.4 от ЗУЕС, каквито не са предявените в настоящото производство искове защита на правото на собственост, поради което тази практика е неотносима към спора.

По отношение на искането да се определи един процесуален представител на всички 155 ответника, с цел процесуална икономия, съдът намира , че същото е неоснователно, защото не е възможно да се направи извод, че тези ответници ще имат еднакъв интерес, те са собственици на различни апартаменти , находящи се на различни етажи,   които апартаменти са свързани с климатичната инсталация по различен начин. Минималният стандарт, който съдът следва да покрие за осигуряване  на правото им на защита в процеса, предвид факта, че са призовани чрез Държавен вестник, т.е. считат се за уведомени по силата на фикция, е да назначи на всеки от тях процесуален представител, който да се грижи само за интереса на тази страна в процеса , а не общо за 155 страни, което би затруднило значително процесуалния представител, независимо от опита и добросъвестността му. Поради горното, съдът намира, че не следва да измени   определението в тази част.

По отношение на искането за освобождаване от внасяне на разноски в размер на 93000лв. , на основание чл.83, ал.2 от ГПК , съдът намира следното :

Към молбата е представена декларация по чл.83, ал.2 от ГПК, в която ищецът посочва, че се издържа от пенсия в размер на 1500 британски паунда, безработен е, изплаща ипотечен заем , за обезпечение на който е ипотекирал трите си собствени недвижими имота във Великобритания. От доказателствата по настоящото дело е известно, че ищецът има имот и на територията на Република България , следователно не е социално слаб и има имущество, от което да получава доходи. Твърди се , че здравословното му състояние не е добро , но не са представени доказателства в подкрепа на това твърдение, а ищецът е в работоспособна възраст и би могъл да реализира доходи и от собствен труд. Следователно не са налице предпоставките по чл.83, ал.2 от ГПК, за да се приеме, че ищецът няма достатъчно средства за да заплати разноските за особен представител на ответниците, срещу които е насочил претенциите си.

На следващо място, посочените разноски в размер на 93 000лв не са такива за дължима държавна такса, а такива за възнаграждение за особени представители и в случай, че ищецът бъде освободен от внасянето им, на основание чл.83, ал. 3 от ГПК, те следва да се поемат от бюджета на съда, като по този начин индиректно ще бъдат ощетени други лица по други дело, които, за разлика от ищеца, отговарят на условията за освобождаване от внасяне на разноски по производството.

Мотивиран от горното и на основание чл.48, ал.2 и чл.83, ал.2 от ГПК,   Бургаският окръжен съд

 

                                 О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

    

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ  молбата на ищеца Р.Л. за изменение на Определение №936 от 17.05.2018година.

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ  молбата на ищеца Р.Л. за освобождаване от внасяне на разноски за особени представители на сто петдесет и петимата ответника , призовани по реда на чл.48 от ГПК.

 

Повторно ЗАДЪЛЖАВА  ищеца да внесе депозит за разноските за особен представител в размер на 93 000лв. в седмодневен срок от изтичане на срока за обжалване на определението, в частта на отказа за освобождаване от внасяне на разноски, в противен случай производството по делото ще бъде прекратено по отношение на ответниците , за които следва да бъдат назначени процесуални представители.

 

Определението е необжалваемо в частта, с която се отказва изменение на Определение №936 от 17.05.2018година.

 

Определението е обжалваемо в частта, с която се отказва на ищеца Р.Л.  освобождаване от внасяне на разноски за особени представители на сто петдесет и петимата ответника , призовани по реда на чл.48 от ГПК, с частна жалба в седмодневен срок от връчването му пред Апелативен съд – Бургас.

 

 СЪДИЯ: