№ 264
гр. С., 05.10.2021 г.
СОС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито заседание на
пети октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Дора Д. Михайлова
Членове:Росина Н. Дончева
Светослав Н. Николов
като разгледа докладваното от Светослав Н. Николов Въззивно частно
гражданско дело № 20211800500644 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 274, ал.1, т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба от „Р.б.Б./“ ЕАД, ЕИК ************,
чрез пълномощника си Е.В.Н. срещу определение №549 от 02.08.2021г. по ч.
гр.д. № 474/2021 г. по описа на РС- К., с което е прекратено производството
по делото с мотив- оттегляне на иск по реда на чл. 232, ал.1 ГПК.
В частната жалба са изложени доводи за неправилност и
незаконосъобразност на обжалваното определение като се прави искане за
неговата отмяна и връщане на делото на РС- гр. К.. Наведени са твърдения, че
първоинстанционния съд е постановил акта си при допусната грешка в
основанието за неговото прекратяване, тъй като искът не е бил оттеглен, а е
било поискано да се прекрати делото поради липсата на правен интерес от
разглеждането на такъв иск, влседствие оттеглянето на възражението на
длъжника С. Ц. М..
СОС, след като прецени доказателства по делото и изложените от
жалбоподателя доводи, намира установено следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба от „Р.б.Б./“ ЕАД,
ЕИК: ************, чрез пълномощника си юрик. Е.В.Н. със седалище и
адрес за коренспонденция гр. С., бул. „Н.В.“ №... против С. Ц. М. с адрес гр.
1
К., ул. „Г. С. Р.“ №.....
Предявени са обективно съединени искове при условията на
евентуалност:
1. главен иск с правно квалификация чл. 422, ал.1, вр. чл. 415, ал.1 ГПК, вр.
чл. 432, ал.1 ТЗ, вр.чл.79, ал.1 и вр.чл. 86 ЗЗД, с който се иска да се
признае за установено по отношение на ищеца, че ответникът дължи
сума в размер на 18 355,81 лв /осменадесет хиляди триста петдесет и пет
лева и осемдесет и една стотинки/, представляващи дължими вноски по
главница и лихва по сключен договор за банков кредит
№*****************/29.05.2019 и Анекс №1 от 27.05.2020г. сключен
между „Р.б.Б./“ ЕАД и С. Ц. М., съгласно издадена заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК по ч. гр. д. №20211850100189/2021г. по описа
на РС- гр. К..
2. евентуален иск с правна квлафикация чл. 430 ТЗ, вр. чл. 29, вр. чл. 86,
вр. чл. 92 ЗЗД, с който се иска да се осъди ответника С. Ц. М. да заплати
на „Р.б.Б./“ ЕАД сума в размер на 17 344, 92 лв/седемнадесет хиляди и
триста четиридесет и четири лева и деветдесет и две стотинки/
представляващи предсрочно изискуема главница по договор за банков
кредит №*****************/29.05.2019 и Анекс №1 от 27.05.2020г.
сключен между „Р.б.Б./“ ЕАД и С. Ц. М. в едно със законната лихва от
датата на връчване на исковата молба на ответника.
Районен съд- гр. К. е издал заповед за изпълнение, по реда на чл. 410
ГПК, срещу която в срок е било подадено възражение по реда на чл. 414 ГПК
от длъжника С. Ц. М..
На 26.07.2021г. е входирана молба в РС- гр. К. от страна на длъжника
С.Ц. М., с коята същата оттегля подаденото от нея възражение по реда на
чл.414 ГПК.
На 28.07.2021г. РС- гр. К. е бил сезиран с молба от страна на ищеца по
делото „Р.б.Б./“ ЕАД, с която е поискано да бъде прекратено производството
поради липса на правен интерес.
С определение №549 от 02.08.2021 г. постановено по ч. гр.д. № 474/2021
г. по описа на РС- К., с което е прекратено производството по делото с мотив-
2
оттегляне на иск по реда на чл. 232, ал.1 ГПК.
При така установените факти, съдът прие следното от правна страна:
Частната жалба срещу определение №549 от 02.08.2021 г. по ч. гр.д. №
474/2021 г. по описа на РС- К., с което е прекратено производството е
процесуално допустима, а по същество - неоснователна.
Настоящият състав приема, че правото на иск за установяване на
вземане, за което е издадена заповед за изпълнение, съществува при
наличието освен на общите, но и на специални процесуални предпоставки за
надлежното му упражняване. По силата на чл. 422, ал. 1 и чл. 415, ал. 1 ГПК
предявяването на установителния иск е ограничено с преклузивен
едномесечен срок, който тече от връчване на заявителя на указанията на съда
по чл. 415, ал. 1 ГПК да предяви иска с оглед на подаденото от длъжника
възражение срещу заповедта за изпълнение.
Спазването на установен от законодателя преклузивен срок е
абсолютна процесуална предпоставка за съществуване на правото на иск, като
особеността в случая произтича от обвързаността на правото на иск на
кредитора от депозирано от длъжника в заповедното производство
възражение. При обусловеността на правото на иск на ищеца от надлежно
извършено процесуално действие на ответника служебната проверка на съда,
разглеждащ установителния иск, обхваща и наличието на възражение на
длъжника по чл. 414, ал. 1 ГПК и спазването на срока по чл. 414, ал. 2 ГПК за
подаването му пред съда по заповедното производство.
Процесуалните предпоставки за съществуването и надлежното
упражняване на правото на иск са налице до момента на оттегляне на
възражението. При предявен установителен иск по реда на чл. 422, респ. чл.
415, ал. 1 ГПК оттеглянето на възражението следва да се депозира или да се
изпрати на съда, разглеждащ иска, който прилага последиците по чл. 416
ГПК.
Ефектът от оттеглянето на възражението е това, че заповедта за
изпълнение влиза в сила и въз основа на нея се издава изпълнителен лист. По
своят характер заповедта за изпълнение е съдебен акт, който макар и да няма
3
характер на решение, има изпълнителна сила. Оттеглянето на възражението
на длъжника е безсрочно, но в рамките на производството по издаване на
изпълнителна заповед.
Вземайки предвид гореизложеното, настоящият състав смята, че в
резултат на отеглянето на възражението на длъжника по реда на чл. 416, ал.1
ГПК е отпаднал правния интерес на ищеца от водене на исковото
производство. Доколкото липсата на положителна процесуална предпоставка
е основание за прекратяване на делото, то обжалваното определение е
правилно.
По отношение на подадената молба от страна на ищеца „Р.б.Б./“ ЕАД,
то следва да се отбележи, че същата няма характер на молба за оттегляне на
иск или на отказ от иск по реда на чл.232 и 233 от ГПК. Същата следва да се
определи, като молба с обективирано искане в нея за прекратяване на
гражданското производство, поради липсата на правен интерес от воденето на
исковото производство от страна на ищеца.
С оглед изложените съображения, частната жалба се явява
неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение №549 от 02.08.2021 г. по гражданско
дело № 474/2021 г. на Районен съд- гр. К., ГО, 2 състав с което е прекратено
производството по гражданско дело №474/21г. по описа на РС- гр. К..
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен
срок от съобщаването на му пред ВКС на РБ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4