№ 917
гр. с. , 15.06.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ в закрито заседание на
петнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Д.Х.
като разгледа докладваното от Д.Х. Гражданско дело № 20211110133107 по
описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.40, ал.3 от Закона за управление на етажната
собственост във връзка с чл. 389, ал. 1 ГПК.
Образувано е по искова молба на Н.С.М. - В.А с ЕГН: ********** и Г. ЕМ. В. с ЕГН:
**********, с постоянен адрес град с., ул. „Я.” № 9, чрез адвокат П.С. Б., с ЕГН
**********, от гр. с., от САК, с кантора в гр. с., ул. В. № 1 ет.2 против Е.С. бл. [адрес], гр.с.,
С.о., район Т., ул. „К.“.
С исковата молба се иска отмяна на решение по т.1.6 от дневния ред на проведено
Общо събрание на ответната ЕС, проведено на 25.5.2021 година, като се иска съдът да
постанови „спиране на изпълнението“ на решението по т.1.7 от това общо събрание.
Настоящият съдебен състав след като се запозна с молбата и извърши анализ на
твърдяното в нея приема, че искането за обезпечение на предявения иск, чрез налагане
на обезпечителна мярка „спиране на изпълнението“ на решение по т.1.7 от проведено
на 25.5.2021 година общо събрание на етажните собственици на сграда в режим на Е.С.
с адрес – бл. [адрес], гр.с., С.о., район Т., ул. „К.“, следва да се отхвърли поради
следното:
Категорично е, че по смисъла на чл.40, ал.3 от Закона за управление на етажната
собственост, че подаването на исковата молба, с която се иска отмяна на решения на общото
събрание - не спира изпълнението на решението, освен ако съдът не постанови друго.
Със задължителното за съдилищата - Тълкувателно решение № 5 от 24.06.2017 г. на
ВКС по т. д. № 5/2014 г., ОСГК, докладчик съдията Маргарита Соколова, в т.3 е прието, че
молбата за спиране изпълнението на решение на общото събрание на Е.С. /чл. 40, ал. 3
ЗУЕС/ подлежи на разглеждане по реда на обезпечителното производство, като
определението, с което съдът се произнася по такава молба, подлежи на обжалване по реда
за обжалване на обезпеченията.
При горното обсъждайки искането за постановяване на спиране на изпълнението на
решенията, съдът следва да обсъди предпоставките за допускането на такава, по своята
правна същност – обезпечителна мярка, като съобрази:
- допустимост на предявения иск;
- вероятна основателност на иска с оглед на представените писмени доказателства с
1
исковата молба.
- Налице е обезпечителна нужда, изразяваща се във възможността ищецът по
настоящото дело да не може да се удовлетвори частично или изцяло при евентуално
решение в негова полза по обсъдения иск.
- Поисканата обезпечителна мярка – „спиране на изпълнението на решение на общото
събрание“ да е адекватна.
При горното и като обсъди твърденията в исковата молба и представените с нея
писмени доказателства – съдът е мотивиран да отхвърли искането за постановяване на
„спиране на изпълнението“.
Категорично е, че по своята правна същност обезпечително производството, в частност
производството по смисъла на чл.40, ал.3 от ЗУЕС - е уредена от закона самостоятелна
форма за защита на граждански права. То от своя страна доколкото засяга съдебна намеса в
правната сфера на ответника се следва и е допустимо при кумулативното наличие на
регламентираните в ГПК предпоставки – по аргумент от разпоредбата на чл. 391 от ГПК.
При горното съдът е длъжен да следи и прецени наличието на: допустимост на
исковата защита, вероятна основателност на същата, която следва да се изведе от анализа на
представените на този етап от обезпечителното искане писмени доказателства.
Следва да се посочи, че в настоящето производство не се изисква провеждане на пълно
доказване, необходимо при провеждане на искова защита за определяне на последната като
основателна или неоснователна/, и обезпечителна нужда от постановяване на
обезпечението, както и посочване от ищеца на адекватна на вида и естеството на
охраняваното право обезпечителна мярка.
При горния анализ на характера на производството и предпоставките за допустимост и
основателност на заявеното искане за допускане на обезпечение на предявения иск,
настоящия съдебен състав приема заявения иск с правна квалификация по смисъла на чл.40,
ал.1 от ЗУЕС - за допустим и вероятно основателен.
Несъмнено е, че в разглежданата искова молба са посочени всички съществени
елементи на основанията на които ищецът основава исковата си претенция, така, както са
изискванията на чл. 127 ал.1 от ГПК. Ищецът е описал детайлно обстоятелствата, на които
основава претенцията си, посочил е и е описал от какви факти и обстоятелства произтича
спорното охранявано право – налице е правен интерес от защита на правото на ищеца, като
собственик на самостоятелен обект в сграда в режим на Е.С. да се брани по реда на чл.40,
ал.1 от ЗУЕС от всяко незаконосъобразно решение на общото събрание, в конкретика това
проведено на 25.5.2021 година.
При горното е категоричен извода на съда, че исковата претенция е допустима –
произлиза от лице, което има правен интерес, родово подсъдна е на районен съд като първа
инстанция, доколкото цената на осъдителния иск е под 25 000.00 лева, искането за
допускане на обезпечение по аргумент от чл.390 ал.1 от ГПК е заявено пред съда по адрес на
ищеца.
Относно вероятната основателност на иска, съдът следва да посочи, че на фазата на
обезпечителното производство не е необходимо провеждането на пълно главно доказване по
смисъла на чл.154 от ГПК. При това от приложените към молбата за допускане на
обезпечение писмени доказателства може да са направи извод за наличието на взети
решения от общото събрание на ЕС, чиято законосъобразност следва да се провери в хода на
2
процеса. Категорично е, че и с оглед на формулирания петитум на исковата претенция,
който съответства на сочените в молбата основания за предявяване на същия иск е налице
вероятна основателност на същия.
По аргумент от разпоредбата на чл.391 ал.1 т.1 от ГПК съдът приема, представените с
молбата писмени доказателства за убедителни такива.
Съдът обаче не може да направи извод, че в казуса, са налице в кумулативност всички
посочени по–горе условия. Допустимостта на сочения иск и правния интерес от неговата
защита е безспорна, но не е налице обезпечителна нужда като твърдяната от ищците.
Съдът не може да направи извода, че описаните в исковата молба решения на общото
събрание пряко ще засегнат правната сфера на ищците. Съдът съобразява, че по начало
обезпечителната нужда се предполага и при липсата на данни, които я опровергават, следва
да се приеме, че тя съществува, още повече, че наличието на обезпечителната нужда не
винаги следва да се доказва от търсещия обезпечителна защита. В казуса обаче такава
обезпечителна нужда не е налице, тъй като оспорените решения на общото събрание касаят
общо определяне на дължимите се такси за поддържка на ЕС – това по т.1.6, а се иска
спиране на изпълнението на решението по т.1.7 от протокола за общо събрание – поради
натрупани задължения към ЕС да бъдат предприети съдебни действия спрямо некоректните
платци в ЕС по реда на гражданското законодателство и чл.38 от ЗУЕС. При това не става
ясно и не е установено исканото спиране на изпълнението да касае ищците като адресати на
решението на общото събрание, поради и което за същите – за ищците не се възприема от
съда да е налице обезпечителна нужда от търсената защита чрез допускане на обезпечение
на предявения иск. На следващо място с подобно обезпечение би се достигнало да
предварително изпълнение на евентуално позитивно решение по предявения иск, което е
недопустимо да бъде по реда на обезпечителното производство.
Мотивиран от горното и на основание чл.40, ал.3 от Закона за управление на етажната
собственост във връзка с чл.389, ал.1 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Отхвърля искането за допускане на обезпечение на предявения от Н.С.М. - В.А с
ЕГН: ********** и Г. ЕМ. В. с ЕГН: **********, с постоянен адрес град с., ул. „Я.” № 9,
чрез адвокат П.С. Б., с ЕГН **********, от гр. с., от САК, с кантора в гр. с., ул. В. № 1 ет.2
против Е.С. бл. [адрес], гр.с., С.о., район Т., ул. „К.“ - иск с правно основание чл.40, ал.1 от
Закона за управление на етажната собственост с петитум: „Да бъде отменено решение по
т.1.6. от дневния ред на Общо събрание на ЕС проведено на 25.5.2021 година, поради
противоречие с императивни правни норми.“.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок, който за ищците тече от връчването на определението.
Препис от настоящето да се връчи само на ищците.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3