№ 250
гр. Плевен, 10.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА
Членове:РЕНИ М. СПАРТАНСКА
КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ
при участието на секретаря ЖЕНИ Н. СТОЙЧЕВА
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА Въззивно
гражданско дело № 20244400500283 по описа за 2024 година
Производство по реда на чл.258 и следващите от ГПК.
С Решение № 36/14.02.2024 г., постановено по гр. дело № 419/2022 г. по
описа на Районен съд – гр. Левски е отхвърлен предявеният от Б. Н. С. б.ж. на
гр. Левски, обл. Плевен, ул. ***, ЕГН **********, починала на *** и
заместена в настоящия процес от В. К. А. от същия град и адрес, ЕГН
********** иск с правно основание чл. 87 ал. 3 от ЗЗД против М. Н. М. от гр.
Левски, ул. ***, ЕГН ********** и Б. Я. М. от същия град и адрес за
разваляне на сключения между Н. К. А. и М. Н. М. по време на брака й с Б. Я.
М. договор за прехвърляне на недвижими имоти срещу задължение за
издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт № 40 том 1 рег. № 209
дело № 37 от 2021 г. на нотариус Д. Б. – нотариус в района на РС Левски, с
рег. № *** на Нотариалната камара, който нотариален акт е вписан в
Службата по вписванията гр. Левски с дв.вх. рег. № 3078 от 05.11.2021 г., вх.
рег. № 3077 от 05.11.2021 г., акт № 106, том VIII, дело № 1365/2021 г.,
партида 91322, 91323, като неоснователен и недоказан.
Със същото решение, ЛРС е оставил без разглеждане предявеният от М.
1
Н. М. и Б. Я. М. и двамата със сочена по-горе самоличност насрещен
алтернативен иск с правно основание чл. 55 ал.1 пр.3 от ЗЗД, поради
отхвърляне на главния иск.
Осъдил е В. К. А. да заплати на М. Н. М. и Б. Я. М. и двамата със сочена
по-горе самоличност направените от тях деловодни разноски в настоящото
производство в размер на 600 лв.
Подадена е въззивна жалба от В. К. А. чрез пълномощника й адв. М. И.
от ВТАК срещу постановеното решение от ЛРС, в която се изразява
становище, че същото е неправилно, поради нарушение на материалния закон
и процесуалните правила. Въззивницата счита, че неоснователно
първоинстанционният съд не е кредитирал показанията на свидетелите Т. Л. и
Н. Г., тъй като между тях и ищцата няма роднинска връзка, с оглед на което
същите са безпристрастни. Във въззивната жалба подробно са обсъдени
показанията на всички разпитани по делото свидетели.
В жалбата се излагат доводи относно отрицателния факт, че Б. Н. С. и
Н. К. А. не са гледани и издържани от ответниците ,поради което в тежест на
ответниците пред първоинстанционния съд е да докажат, че са полагани
грижи спрямо правоимащите, като подобно пълно доказване липсва в
настоящото дело и съдът не е взел предвид множеството противоречия и
непълноти по представените от ответниците доказателства.РС не е съобразил
обстоятелството, че процесният имот е прехвърлен на приобретателите по
договора на 05.11.2021г., т.е. два дни преди прехвърлителя Н. К. А. да
постъпи в болница, което води до извода,че роднините му са знаели, че той е
тежко болен от онкологично заболяване.
Въззивницата моли окръжния съд, да отмени първоинстанционното
решение като неправилно, незаконосъобразно и немотивирано и да уважи
предявеният иск с правно основание чл.87 ал.3 от ЗЗД против М. Н. М. и Б. Я.
М.,със законните от това последици.
Постъпил е писмен отговор от въззиваемите М. Н. М. и Б. Я. М., чрез
пълномощника им адв. Р. Р. от Пл.АК, в който се изразява становище, че
въззивната жалба е неоснователна, а първоинстанционното решение е
правилно и законосъобразно. ЛРС е обсъдил подробно показанията на
разпитаните в хода на съдебното дирене свидетели,като обосновано е
изложил съображения защо дава вяра на показанията на едни,а други
2
дискредитира.
Във връзка с твърденията в жалбата, че М. Н. М. и Б. Я. М. са знаели, че
прехвърлителят на недвижимия имот по процесната сделка Н. А. е в тежко
здравословно състояние и че няма да престират дълго време срещу
прехвърления имот, въззиваемите посочват, че Н. е ходил до последно на
работа, а и те не притежават медицински знания или умения, които да ги
наведат на извода, че смъртта на вуйчо им ще настъпи скоро след
прехвърлянето на имота. Още повече, че Н. А. лично е присъствал при
изповядване на сделката при нотариуса, което навежда на единствения извод,
че е бил в добро здравословно състояние. Същото за дни се е влошило рязко и
това е наложило постъпването му в болница.
Въззиваемите молят окръжния съд да потвърди обжалваното решение
на ЛРС, като правилно и законосъобразно. Претендират направените
разноски по делото, вкл. адвокатско възнаграждение.
В открито съдебно заседание въззивницата В. К. А. се явява лично, като
моли съда да отмени първоинстанционното решение като неправилно.Същата
е заявила,е оттегля пълномощията си от адв.М. А. И. от АК-В.Търново.
В открито съдебно заседание въззиваемите не се явяват. Процесуалният
им представител адв. Р. Р. от Пл.АК счита въззивната жалба за неоснователна
и моли съда да потвърди първоинстанционното решение. Претендират се
направените разноски за адвокатско възнаграждение за настоящата
инстанция.
Окръжният съд, като прецени доводите, изложени в жалбата и
доказателствата по делото, намира за установено следното от
фактическа страна:
Въззивната жалба е неоснователна.
Решението на РС – гр. Левски е правилно и законосъобразно.
Пред ЛРС е предявен иск от Б. Н. С., ЕГН ********** от гр. Левски
против М. Н. М. и Б. Я. М. и двамата от гр. Левски с правно основание чл.87
ал.3 от ЗЗД за разваляне изцяло, съобразно наследствените й права на
сключения между наследодателя й Н. К. А./нейн син/ и първата ответница М.
Н. М.-нейна внучка по време на брака й с втория ответник Б. М. ,Договор за
прехвърляне на недвижим имот, подробно описан в обстоятелствената част на
исковата молба срещу задължението на М. М. да поеме издръжката и
гледането на прехвърлителя Н. А. и майка му Б. Н. С.,до края на живота на
3
всеки един от тях, поради неизпълнение на същия. Направено е искане за
обезсилване на нотариален акт № 40 том1 рег. № 209 дело № 37 от 05.11.2021
г. на Нотариус Д. Б. с рег. № *** на НК и район на действие – РС Левски.
Исковата молба е депозирана на 01.07.2022 г., като с молба от
22.07.2022 г. В. К. А. – дъщеря на ищцата е уведомила съда, че ищцата Б. Н.
С. е починала на ***, видно от представен с молбата акт за смърт и
удостоверение за наследници. С молбата е направено искане на основание
чл.227 от ГПК за конституиране на В. К. А. като ищец по делото, като
правоприемник на Б. Н. С. с произтичащите от това правни последици.
С Определение № 436/25.07.2022г. на ЛРС по делото е конституирана
като ищец на основание чл.227 от ГПК В. К. А., ЕГН **********–законен
наследник на Б. Н. С., б.ж. на гр. Левски, починала на ***
В срока за отговор на исковата молба ответниците М. Н. М. и Б. Я. М.,
чрез пълномощника си адв. Р. Р. от Пл.АК, са предявили насрещен иск на
основание чл.211 от ГПК против ищцата ,с правно основание чл.55,ал.1 ЗЗД
и с цена на иска 4771,81лв.,представляваща издръжка и разходи ,направени за
Б. С. и Н. А.,получена на отпаднало основание,при условията на
алтернативност в случай,че искът с пр.осн.чл.87,ал.3 от ЗЗД бъде уважен.
Не се спори по делото,че първоначалната ищца Б. Н. С. е баба на
първата ответница М. Н. М., а вторият ответник Б. Я. М. е съпруг на
ответницата М. Н. М.,както и че конституираната впоследствие като ищца В.
К. А. е дъщеря на Б. Н. С. – починала на *** и майка на първата ответница М.
Н. М..
Видно от приложения по делото нотариален акт за прехвърляне на
недвижими имоти срещу задължение за издръжка и гледане № 40, том 1 рег.
№ 209, дело № 37 / 2021 г. на нотариус Д. Б. – нотариус в района на РС
Левски, с рег. № ***, който нотариален акт е вписан в Службата по
вписванията гр. Левски с вх. рег. № 3078 от 05.11.2021 г., вх. рег. № 3077 от
05.11.2021 г., акт № 106, том VIII, дело № 1365/2021 г., партида 91322,
91323,Н. К. А. е прехвърлил на племенницата си М. Н. М. собствените си
недвижими имоти, които са негова лична собственост, а именно: сгради,
построени в държавен /към настоящия момент общински/ поземлен имот,
намиращ се в гр. Левски, общ. Левски, обл. Плевен, ул. ***, с трайно
предназначение: урбанизирана територия, с начин на трайно ползване: ниско
4
застрояване /до 10 м./, който имот съгласно Кадастралната карта и
кадастралните регистри /КККР/ на гр. Левски, одобрени със Заповед № РД-
18-2/23.01.2007 г. на Изпълнителния директор на АГКК е с идентификатор
43236.401-77, номер по предходен план – 52 – квартал 149, парцел VII, а
именно: 1. Едноетажна жилищна сграда – еднофамилна, със застроена площ
от 81 кв.м., която е с идентификатор 43236.401.77.1 и 2. Друг вид сграда за
обитаване – едноетажна, със застроена площ от 44 кв.м., която е с
идентификатор 43236.401.77.2, заедно с отстъпеното право на строеж на
сградите, срещу задължението на М. Н. М. да поеме издръжката и гледането
на прехвърлителя Н. К. А. и майка му Б. Н. С. до края на живота на всеки един
от тях. В нотариалния акт е посочено, че приобретателят М. Н. М. заявява, че
е съгласна и приема прехвърлянето на описаните имоти при условията
посочени в акта, както и че прехвърлителя и приобретателя са заявили, че са
се договорили за това, че прехвърлителя Н. К. А. си запазва правото на
безвъзмездно ползване и обитаване до края на живота си върху целия
поземлен недвижим имот и построените в него сгради, както и че двамата
знаят и се съгласяват с това, че Б. Н. С. си е запазила правото на ползване и
обитаване до края на живота си върху целия недвижим имот и построените в
него сгради, което е отразено в нотариален акт № 2, том 2, рег. № 995, дело №
130 от 17.12.2004 г. по описа на Д. Б. – нотариус с район на действие – РС
Левски, вписан в регистъра на Нотариалната камара под № ***, който акт е
вписан в Службата по вписванията с вх. рег. № 4145, акт № 30, том IХ, дело
№ 1698/17.12.2004 г.
Не е спорно по делото, че Н. К. А. е прехвърлил имота на племенницата
си М. Н. М. по време на брака й с Б. Я. М., който също участва в настоящото
производство като ответник заедно със съпругата си.
От представените по делото удостоверения за наследници се
установява, че Н. К. А. е починал на 24.12.2021 г. и е оставил за свой
единствен наследник майка си – Б. Н. С., както и че Б. Н. С. е починала след
своя син Н. К. А. - на ***, като е оставила за свой единствен наследник В. К.
А. – дъщеря.
На първо място въззивната инстанция счита,че Б. Н. С. притежава
активна процесуална легитимация от предявяване на иска с пр.основание
чл.87,ал.3 от ЗЗД,в качеството си на бенефициер по договора за прехвърляне
5
на вещни права и право на собственост срещу издръжка и гледане.Тя се явява
трето лице,в чиято полза е сключен договора,като освен задължение за
издръжка и грижи по отношение на прехвърлителя Н. А.,ответницата М. Н. М.
е поела такова задължение и към майката на прехвърлителя-Б. С.,до края на
живота на всеки един от тях.Третото ползващо се лице може да иска в
случаите на правоприемство по наследяване на уговарящия от негова страна
,разваляне на договора поради виновно неизпълнение от страна на длъжника
съобразно субективните си права, произтичащи от наследяването. Това е
така,защото задължението,поето за издръжка и грижи по отношение на две и
повече лица срещу придобиване на вещни права и право на собственост, е
неделимо./ ТР№30/17.06.1981г.ОСГК/.
Спорен по делото е въпросът налице ли е неизпълнение на поетите
задължения за издръжка и гледане от страна на приобретателката на право на
собственост М. М. по процесната сделка и налице ли са предпоставките за
разваляне на договора ,сключен на 05.11.2021г.
Настоящият въззивен състав намира, че фактическата обстановка по
делото е правилно и всестранно изяснена от първоинстанционния съд, като
същият е обсъдил и съобразил всички събрани по делото писмени и гласни
доказателства ,достигнал е до правилни изводи относно фактите,които се
установяват от тях.
За да възникне предявеното потестативно право с едностранно
волеизявление ищецът да развали договора за прехвърляне на процесния имот
срещу поетото задължение за гледане и издръжка, следва да са налице
следните материални предпоставки: 1. Наличие на валидно възникнало
облигационно правоотношение по алеаторен договор за прехвърляне на право
на собственост върху имот срещу поето задължение за гледане и издръжка; 2.
Приобретателят по договора виновно да не е изпълнил поетото договорно
задължение за гледане и издръжка, като неизпълнението не трябва да е
незначително, с оглед интереса на кредитора /арг. чл.87 ал.4 от ЗЗД/ и 3.
Кредиторът да е оказал необходимото съдействие на длъжника за изпълнение
на поетите от него правни задължения по процесния договор.
Както се посочи по-горе, а и видно от приложения НА за прехвърляне
на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане № 40 том 1 рег.
№ 209 дело № 37 от 2021 г. на нотариус Д. Б. с район на действие ЛРС, е
6
налице валидно възникнало облигационно правоотношение между Н. К. А., в
качеството му на прехвърлител и М. Н. М., в качеството й на приобретател.
Договорът за прехвърляне на процесния имот срещу поето насрещно
задължение за издръжка и гледане е действителен и е породил целените от
страните правни последици. При прехвърляне на правото на собственост, за
приобретателя възниква задължение за гледане и издръжка, като тези две
правни задължения, независимо, че произтичат от един и същ правопораждащ
факт са отделни, макар и взаимообвързани, поради което и двете следва да
бъдат изпълнявани точно в количествено и качествено отношение.
На следващо място съобразно правилото на чл.154 ал.1 от ГПК в тежест
на ответниците е да установят по категоричен и несъмнен начин
изпълнението по договора. Обемът и съдържанието на поетите задължения по
договор за прехвърляне на недвижим имот срещу гледане и издръжка следва
да се определят от постигнатото между страните съгласие, като при тълкуване
на волята на страните, съгласно изискванията на чл.20 от ЗЗД се изхожда от
правилото, че ако не са уговорени ограничения в обема на дължимата
издръжка и грижи, се дължи цялата необходима издръжка и всички
необходими грижи. В настоящия случай не е уговорен конкретен обем от
грижи и издръжка, поради което при изпълнение на непаричното задължение
се приема, че следва да се задоволят обичайните битови и социални нужди на
праводателя и третото ползващо се лице, съобразени с тяхното здравословно
състояние, респективно с тяхната възраст.
Правилни са изводите на РС досежно неоснователността на
твърдението на въззивницата, че изначално страните по договора са знаели за
предстоящата близка смърт на прехвърлителя Н. А. и че приобретателят не е
имал намерение да изпълнява поетото задължение по договора. По делото не
са събрани категорични доказателства за знание на приобретателя М. М. към
момента на сключване на сделката за скорошното настъпване смъртта на
прехвърлителя-нейн чичо. От представените по делото писмени
доказателства-Онкологично досие и Становище от д-р Г. В.-Онкологичен
център УМБАЛ „Д-р Г.СТрански“ЕАД-Плевен е видно,че Н. А. е заведен на
диспансерен учет с дата на регистрация 07.11.2021г. и на същата дата е
създадено Онкологичното досие във връзка с извършена операция,т.е. след
сключване на процесната сделка.Показанията на разпитаните свидетели –
св.К. С. ,С. Щ. В. Л.,кореспондират с приетите писмени доказателства.Дори
7
св.К. С./син на ищцата и брат на ответницата/ посочва при разпита си,че Н. А.
е криел от роднините си ,че е болен.От показанията на разпитания като
свидетел д-р Д. – личен лекар на Н. К. А. се установява, че същият е
боледувал от жлъчка и едва след приемането му в хирургично отделение в
МБАЛ „Авис Медика“ ООД–гр. Плевен по спешност на 07.11.2021 г. за
лечение с диагноза „Друга и неуточнена чревна непроходимост“, в историята
на заболяването е посочено усложнение. В този смисъл може да се направи
извод, че онкологичното заболяване на Н. К. А. е установено след
прехвърлянето на имота на 05.11.2021 г. на ответницата М. Н. М. и няма как
да се предвиди настъпване на спешен здравословен проблем при Н. А., който
до този момент е бил лекуван за жлъчка по думите на свидетеля Д., т.е. няма
данни за изключително тежко здравословно състояние на прехвърлителя Н.
А., предполагащо настъпване на смъртта скоро след сключване на договора,
както и знание на приобретателя към момента на сключване на сделката на
05.11.2021 г. за това обстоятелство. От показанията на този свидетел, а и от
представените писмени доказателства се установява, че здравословното
състояние на Н. К. А. се е влошило изключително бързо, за много кратък
период от време. Доказателство за това е обстоятелството, че същият е
починал месец и половина след установяване на карцинома.
Съгласно установената практика на ВКС допускането, че
прехвърлителят по алеаторен договор за продажба на недвижим имот срещу
задължение за издръжка и гледане може скоро ще почине не е равнозначно на
знание за близка, скорошна и неизбежна смърт и не лишава уговорените
насрещни престации от еквивалентност.
С процесния договор въззиваемата М. Н. М. е поела задължение за
издръжка и гледане ,както по отношение на прехвърлителя Н. К. А., така и по
отношение на неговата майка /и баба на ответницата и въззиваема/Б. Н. С.
като трето ползващо се лице. От представените по делото епикризи се
установява, че през последните години същата е получила исхемичен мозъчен
инсулт, което е налагало болнично лечение и след стабилизиране на
състоянието й е изписвана от съответното лечебно заведение,като очевидно
на тази възраст и при това здравословно състояние Б. С. се е нуждаела от
грижи за самата нея и това й състояние не е позволявало да се грижи сама за
себе си и за домакинството - индиция за съзнавана необходимост от
постоянни грижи занапред. Обратното би означавало по формални признаци
8
като възраст и здравословно състояние да се отрече възможността на
прехвърлителя да предложи свое имущество, за да си осигури необходимите
му лични грижи.
Следва да се отбележи,че с исковата молба не е предявен иск за
обявяване за нищожен на процесния договор поради липса на основание по
чл.26,ал.2 от ЗЗД,а иск с пр.основание чл.87,ал.3 от ЗЗД-разваляне на
договора поради неизпълнението му от страна на ответницата М. М..
На следващо място в процесния договор,обективиран в нотариален акт
№40/05.11.2021г. ,задължението на приобретателя е посочено като поемане на
издръжка и гледане, което включва предоставяне на храна, дрехи и разноски
според нуждите на прехвърлителя, полагане на грижи за здравето, хигиената
и домакинството му според неговата нужда и възможностите да се справя
сам.
От събраните по делото писмени доказателства се установява, че в
онкологичното досие на Н. К. А. в ОЦ при УМБАЛ „Д-р Георги Странски“
ЕАД – гр. Плевен, където същият се е водил на диспансерен учет, като лице
за контакт с име и телефон е записан втория ответник Б. Я. М.. Името на Б. Я.
М. е записано, също така и в рецептурна бланка за лекарствени продукти,
съдържащи наркотични вещества, предписани на Н. К. А.. При настаняването
на Н. К. А. на лечение в МБАЛ „Авис Медика“ гр. Плевен за периода от
07.11.2021 г. до 15.11.2021 г., както и за периода от 29.11.2021 г. до
01.12.2021 г. отново като лице за контакт е записан Б. Я. М. с посочени два
телефона за връзка.
От страна на ответниците М. Н. М. и Б. Я. М. пред ЛРС са представени
доказателства за заплатени ел. енергия, вода, телевизия, местни данъци и
такси за периода от месец ноември 2021 г. до месец юни 2022 г., на които
действително не е посочено лицето, извършило плащането, като следва да се
има предвид, че при нито едно от дружествата, предоставящо тези услуги не
съществува практика за отбелязване на лицето, което извършва плащането, но
е факт, че същите се намират у ответниците. Представена е и фактура с касов
бон за закупуване на гащи за възрастни, памперси, перилни препарати,
издадена на името на М. Н. М., за която въззивницата прави възражение, че е
издадена на 19.07.2022 г., т.е. след смъртта на Б. Н. С.. По отношение на тази
фактура и издадения касов бон, настоящата съдебна инстанция споделя
9
доводите на първоинстанционния съд, че с оглед посочените количества,
същите са закупени през известен период от време, след което е издадена
една обща фактура за тях. Това се потвърждава и от показанията на св. В. Л.,
работеща като продавач в „Медика 96“ – гр. Плевен с магазин в гр.Левски,
която заявява, че след като се е разболял вуйчото на М., тя е започнала да
купува памперси, като понякога се е налагало тя самата да й занесе, тъй като
са комшии. Свидетелката е посочила, че ответникът Б. Я. М. също е ходил с
колата да взима памперси и препарати. Това обстоятелство се потвърждава и
от показанията на свидетеля К. С. – син на ищцата и брат на първата
ответница М. Н. М., който заявява, че знае, че Б. е ходил да купува памперси
много пъти, защото е идвал и го е придружавал да купува неща за вуйчо му,
както и знае, че многократно е ходил до гр. Плевен да му търси лекарствата,
които са му били изписвани за болките. По делото са представени писмени
доказателства, а именно фактура от *** за извършено погребение на Б. Н. С.,
издадена на ответницата М. Н. М., както и Ценоразпис за заплатени суми за
погребение на Н. К. А., като е посочено, че сумата е платена от М. М.. От
ответниците са представени и касови бонове за закупувани хранителни
продукти и битовия химия, както и касови бонове за закупувани лекарства,
които съответстват на лекарствата на Б. Н. С., посочени в нейна епикриза.
По отношение на твърдението във въззивната жалба за това, че
медицинските документи на Б. Н. С. и платежните документи за платени
сметки са се намирали в къщата на Б., до която са имали достъп само
ответниците, а ищцата В. К. А. от смъртта на майка си до момента не е
допускана, следва да се посочи, че тези документи касаят период и са
съставени, преди смъртта на Б. Н. С., за който в исковата молба е отразено „За
него се грижеше и моята дъщеря В., която живееше в гр. Велико Търново, но
предвид обстоятелствата постоянно пътуваше и 4-5 дни в седмицата беше
при нас в гр. Левски“, „… както и пречат на дъщеря ми, която ме гледа /аз
вече съм на легло/ да върши това“. След като в исковата молба се твърди това
обстоятелство, то възможността за снабдяване с тези документи е както на
всеки един от ответниците, така и на В. К. А., т.е. ирелевантно е дали след
смъртта на Б. С., ищцата В. А. има достъп до имота, тъй като се касае за
документи, издадени преди смъртта на Б. С., за който период същата твърди в
исковата молба, че за нея грижи е полагала дъщеря й В. А..
Представените по делото писмени доказателства се подкрепят и от
10
събраните пред първоинстанционния съд гласни доказателства, а именно
показанията на свидетелите И. И., К. С., С. Щ. и В. Л., които
първоинстанционният съд е кредитирал. Освен това, същите свидетели
установяват и обстоятелства досежно полаганите грижите за Б. Н. С. и Н. К.
А. от страна на ответниците. Тук следва да се посочат показанията на
свидетелите И. И. и К. С., предвид обстоятелството, че същите са в еднакво
близка родствена връзка както с ищцата В. К. А., която е тяхна майка, така и с
първата ответница М. Н. М., която е тяхна сестра, от които се установяват
полаганите ежедневни грижи от ответниците по отношение на Н. А. и Б. С.. В
този смисъл са и показанията на свидетелката С. Щ., която е съседка на Н. А.
и Б. С. и на свидетелката В. Л., която е продавач „Медика 96“ – Плевен с
магазин в гр. Левски, които показания кореспондират с тези на И. И. и К. С..
От друга страна св.К. С. е категоричен,че ищцата В. А./негова майка/ се
е появила в къщата едва през м.декември 2021г. ,малко преди да почине Н. А.
и е стояла за „по ден-два“ и се е прибирала във В.Търново,където е
живеела,като не е полагала грижи за брат си или майка си,заявявайки ,че“не
може да издържа“.Св.С. Щ.-комшийка посочва,че В. А. въобще не е полагала
грижи за майка си –баба Б. или за Н.. М. и Б. са се грижили за Н. и баба Б.
постоянно,особено след като Н. се е разболял/закупуване на
лекарства,памперси ,водене на лекар,заплащане на консуматив,храна и др./.
Настоящата съдебна инстанция споделя становището на
първоинстанционния съд досежно показанията на свидетелката Т. Л., на
които не е дал пълна вяра, предвид обстоятелството, че същите са колебливи,
неточни относно времето, съдържат предположения и не съответстват на
представените по делото писмени доказателства, както и досежно
показанията на свидетелката Н. Г., на които първоинстанционният съд не е
дал вяра, с оглед противоречието им с останалите събрани по делото писмени
доказателства.
Предвид изложеното настоящата съдебна инстанция намира, че по
делото е установено по безспорен начин , че въззиваемите и ответници в
първоинстанционното производство М. Н. М. и Б. Я. М. са изпълнявали в
пълен обем задълженията си, съгласно сключения Договор за издръжка и
гледане на прехвърлителя Н. К. А. и неговата майка Б. Н. С., като са полагали
ежедневни грижи за тях,закупували са хранителни продукти, лекарства,
11
памперси, перилни и други препарати, заплащали са разходите за ел. енергия,
вода и телевизия за периода от месец ноември 2021 г. до месец юни 2022 г., а
след смъртта на Н. К. А. и Б. Н. С. са поели разходите за погребенията им.
При този изход на спора правилно ЛРС не се е произнесъл по
предявения насрещен иск от ответниците М. Н. М. и Б. Я. М..
Следва да бъде потвърдено обжалваното решение № 36/14.02.2024 г.,
постановено по гр. дело № 419/2022 г. по описа на РС– гр. Левски като
правилно и законосъобразано.
При този изход на делото въззивницата В. К. А., ЕГН **********
следва да заплати на въззиваемите М. Н. М. и Б. Я. М., двамата от гр.Левски,
направените деловодни разноски за настоящата инстанция в размер на 600,00
лв. адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА на основание чл.272 решение № 36/14.02.2024 г.,
постановено по гр. дело № 419/2022 г. по описа на Районен съд – гр. Левски.
ОСЪЖДА на основание чл.78 от ГПК В. К. А., ЕГН ********** ДА
ЗАПЛАТИ на М. Н. М., ЕГН ********** и Б. Я. М., ЕГН ********** ,
двамата от гр. Левски, обл. Плевен, ул. ***, направените деловодни разноски
за настоящата инстанция в размер на 600,00 лв. адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване на основание чл.280
ал.3 т.1 от ГПК пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12