РЕШЕНИЕ
№ 73
гр. Девня , 11.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на деветнадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:ДАНИЕЛА ВЪЛЕВА
при участието на секретаря И. В.
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ВЪЛЕВА Гражданско дело №
20213120100189 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по молба от Директора на
Дирекция „Социално подпомагане” – Девня с искане за настаняване на детето
Х. М. В., ЕГН: ********** в приемно семейство – домакинството на М. Г. Х.,
ЕГН: ********** и Е. С. Х., ЕГН: ********** с постоянен и настоящ адрес:
*** за срок от една година, считано от влизане в сила на решението.
В молбата се излага, че със ЗД/Д-В-ВД-ОЗО от 19.01.2021 г. на
Директора на Дирекция „Социално подпомагане” гр. Варна спрямо детето Х.
М. В. е постановена по административен ред спешна мярка за закрила
„Настаняване в приемно семейство“ на територията на гр. Девня, тъй като
майката не е в състояние да полага адекватни грижи за детето, а близки и
роднини по майчина и бащина линия нямат желание и възможност да поемат
непосредствените грижи по отглеждането, възпитанието и издръжката му.
Сочи се, че детето Х. е родено на *** г., по време на съвместното съжителство
на С. С. Л. и М. В. И., като непосредствено след раждането си е бил настанен
в ДМСГД - Варна, поради невъзможност майката да се справи и да
задоволява качествено потребностите му. Във връзка с изпълнение на
възложените дейности по проект BG05M90P001-2.012 "Продължаваща
подкрепа за деинституционализация на децата и младежите" е изготвена
индивидуална оценка на потребностите на детето Х.. След приключване на
изготвената оценка от мултидисциплинарен екип на ДМСГД е изведено
заключение, че спрямо детето може да бъде предприета по-благоприятна
мярка за закрила. Със Заповед на директора на ДСП-Варна № ЗД/Д-В-328/21
1
Л2.2020 г. Х. е настанен в ЦНСТДМУ с. Тополи, обл. Варна. Оценката на
потребностите е изпратена и на ОЕПГ за търсене на подходящо семейство,
като такова е определено семейството на Е. С. Х. и М. Г. Х., с постоянен и
настоящ адрес гр. Девня. Г-жа и г-н Х. са утвърдени и включени в Регистъра
за приемни родители със Заповед № ЗД- Д-Дн-01-0001/03.01.2010 г. Твърди
се, че настаняването на детето в приемно семейство като мярка за закрила е
по-благоприятна, с оглед възможността от полагане на индивидуална грижа
за Х. и подкрепа на физическото и психическото му развитие. В молбата се
излага, че при проведени срещи с родителите и близките му става видно, че
те не са в състояние да полагат адекватни грижи за него и поставят живота и
здравето му в риск. Извършените социални проучвания на близки и роднини
сочат, че те или не желаят или нямат възможност да предоставят качествена
грижа за момчето в семействата си. Твърди се също така, че след
настаняването на детето Х. М. В. в дома на приемното семейство то често е
посещавано, поради спешността на мярката за закрила и се е наблюдавала
адаптацията му. Установено е, че за него се полагат нужните грижи и
внимание, задоволяват се потребностите му от дом, здравни грижи,
емоционална връзка и др. според възрастта. Към момента Х. е адаптиран в
новата за него среда. Направен е избор на личен лекар и настоящ адрес на
територията на гр. Девня. Приемното семейство спазва договора за грижи и
отглеждане на детето подписан с ОЕПГ и община Девня. Счита се, че в
интерес на детето Х. М. В., е то да бъде настанено в професионалното
приемно семейство на М. Г. Х. и Е. С. Х. от гр. Девня, до промяна на мярката,
предприемане на друга по - благоприятна мярка или реинтеграция в
биологичното семейство, поради което и съдът се сезира с искане за
настаняване на детето в соченото приемно семейство за визирания в молбата
срок.
В открито съдебно заседание ДСП – Девня, чрез редовно
упълномощен представител поддържат молбата си. Същият заявява при
изслушването си, че към настоящия момент няма друго по – подходящо
приемно семейство, което би могло да полага грижи за детето с оглед
специфичните му нужди, но в тази насока се работи, вкл. и с търсене на
такова семейство извън пределите на областта.
Назначеният особен представител на детето изразява становище за
допустимост и основателност на молбата, като счита, че исканата мярка за
закрила удовлетворява в пълна степен интереса на детето.
Заинтересованите страни – приемните родители М. Г. Х., ЕГН:
********** и Е. С. Х., ЕГН: ********** изслушани в открито с.з. заявяват, че
след поемането на приемна грижа за детето те са установили, че то страда от
2
редица заболявания и има специални потребности. Твърдят, че не им е лесно
да се справят с грижит еза детето, тъй като нямат опит с такива деца, но са
съгласни и имат желание и готовност да продължат да се грижат за него до
намирането на други приемни родители с опит в отглеждането на деца с
увреждания.
Единствения родител на детето – неговата майка, редовно призована
заявява, че има желание, но няма възможност да се грижи за детето си. Моли,
докато се устрои детето й да продължи да се отглежда от тези приемни
родители, които се грижат добре за него.
Съдът, след преценка на събраните по делото писмени и гласни
доказателства, по реда на чл.235 от ГПК, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Видно от представеното удостоверение за раждане, детето Х. М. В. е
роден на *** г. от родители С. С. Л., ЕГН ********** и М. В. И., ЕГН
**********.
Със Заповед №ЗД/Д-В-102/15.05.2020 г. на Директора на Дирекция
ДСП – Вълчи дол НЕ МОЖАХ ДА Я НАМЕРЯ е постановена по
административен ред временно мярка за закрила „настаняване в
професионално приемно семейство“ на М. Г. Х., ЕГН: ********** и Е. С. Х.,
ЕГН: ********** /утвърдени за професионално приемно семейство по
предвидения в закона ред/, до произнасяне на съда с решение по чл. 28 от
ЗЗДт.
Представени по делото са копия от декларации по чл. 24 ал.3 от
ЗЗДт на близки роднини, в които същите изразяват несъгласие да се грижат
за детето Х..
В представения социален доклад за детето, изготвен от социален
работник в отдел „Закрила на детето” към ДСП – Варна е, че детето Х.
биологичните родители на детето Х. Родителите са разделени, повече от една
година и са създали други свои семейства. Към момента майката съжителства
с непълнолетен и неговите родители в *** в жилище срещу заплащане на
месечен наем по данни на Н. Л.. Бащата М.В. съжителства с партньорка на
семейни начала, която има дете на 5г. от предходно съжителство и общо дете
на една година. Нямат възможност да отглеждат Х. в тяхното семейство.
3
Същият не е посещавал сина си в ДМСГД от едногодишната му възраст.
Бащата е подписал е декларация за съгласие за пълното му осиновяване.
Бабата по майчина линия заявява желание, но няма необходимия ресурс.
Същата е с тежка травма на ходилото, която е пречка да се придвижва
самостоятелно и не разпознава неговите потребности. Заключението е, че
родителите на детето нямат възможност да полагат грижи за сина си в
семейна среда. Поради редките посещения от страна на родителите, между
тях и детето няма изградена емоционална връзка. Същото не ги разпознава
като такива. Няма изградена връзка и привързаност с близък възрастен.
Детето няма други роднини, които заявяват желание и имат необходимите
условия и капацитет да полагат грижи за него. Роднините по бащина линия са
подписали декларации чл. 24, ал. 3 от ППЗЗДт за несъгласие да бъде
настанено в тяхното семейство. От страна на майката, трайно са се
установили в чужбина. С.Л. има леля по майчина линия в гр. Белослав, която
по здравословни причини също е декларирала несъгласие да отглежда
момчето. С оглед на това е дадена препоръка за настаняването на детето в
професионално приемно семейство, като за подходящо такова е определено
семейството на М. и Е.Х. от гр. Девня.
Представено е становище от ДСП – ***, съгласно което майката на
детето С.Л. няма възможност да полага грижи за отглеждането и
възпитанието на сина си Х. поради липса на подходящи условия, финансови
средства и подкрепа от страна н аразширеното семейство.
Видно от представените писмени становища от ДСП – *** и ДСП -
***, е че при проведените проучвания за близки и роднини на детето Х.В.,
които биха могли да полагат грижи за неговото отглеждане и възпитание
такива не са били установени. Желание е изразила единствено неговата баба
по майчина линия, но мнението на социалните работници е, че същата няма
нужния капацитет и условия за това, още повече, че състоянието на детето
изисква специални грижи, лечение и рехабилитации, които семейството не би
могло да му осигури. Дядото по майчина линия е заявил категоричното си
нежелание да се грижи за своя внук, вкл. и в представена по делото писмена
декларация.
За да се произнесе по искането за настаняване на децата в
съответствие с разпоредбата на чл. 26 от ЗЗДт, съдът съобрази следното:
4
Законът за закрила на детето отдава приоритет на това едно дете да
бъде отглеждано в неговата семейна среда /чл. 25 ал.2 и чл.28 ал.4 от ЗЗДт/,
като в изключителни случаи то може да бъде настанено извън семейството,
ако важни причини налагат това и е в негов интерес.
В разпоредбата на чл. 25 от ЗЗДт като мярка за закрила е предвидено
настаняване на детето извън семейството, когато по отношение на него е
налице някое от изчерпателно изброените основания.
Анализът на събраните по делото доказателства формират извода на
съда, че по отношение на детето Х. М. В. са налице основанията, посочени в
т. 3 на чл. 25 от ЗЗДт – родителите на детето се намират в трайна
невъзможност да полагат грижи за него. Същите нямат и нужния капацитет
да отговорят адекватно на потребностите му от облекло, храна,
здравеопазване, образование, топъл и уютен дом.
Съгласно изискванията на ЗЗДт, за да бъде настанено дете при
приемен родител следва да се изчерпи реда, посочен в нормата на чл. 26 ал. 1
от ЗЗДт, а именно следва да се установи дали детето може да бъде настанено
при роднини или при близки и чак тогава да се настанява същото в приемно
семейство. В случая, видно от представените социално проучване и
декларация по чл. 27 ал. 4 от ЗЗДт /респ. чл. 24 ал. 3 от Правилника за
прилагане на ЗЗДт/ не е налице възможност за настаняване в семейство на
близки или роднини.
Доколкото възможността детето да бъде отглеждано в семейна среда
е изчерпана, в негов най-добър интерес по смисъла на ЗЗДт понастоящем е да
бъде настанено в семейството на приемен родител. Установи се от събраните
доказателства, че приемното семейство на М. Г. Х., ЕГН: ********** и Е. С.
Х., ЕГН: ********** разполага с всички необходими условия за отглеждане
на детето и по този начин ще се осигури възможност то да пребивава в среда
най - близка до семейната, в която ще бъдат адекватно задоволявани неговите
потребности, както и ще бъде съблюдавано неговото правилно физическо и
психическо развитие. Въпреки липсата на опит в отглеждането на деца с
увреждания приемните родители изявяват желание да продължат да се
грижат за детето до намирането на по – подходящо семейство за приемна
грижа. С оглед на това съдът счита, предприемането на тази мярка би била
най - благоприятна за правилното отглеждане, възпитание и развитие на
детето още – повече, предвид вече създалата се емоционална връзка между
него и приемните родители, изградените отношения на топлота, внимание и
5
непосредствени грижи.
По изложените съображения, съдът намира, че молбата е
основателна и следва да бъде уважена.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 28 ал.1 от ЗЗДт, съдът
РЕШИ:
НАСТАНЯВА детето Х. М. В., с ЕГН: ********** в приемно
семейство – домакинството на М. Г. Х., ЕГН: ********** и Е. С. Х., ЕГН:
********** с постоянен и настоящ адрес: *** за срок от една година, считано
от датата на влизане на решението в сила.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване и протестиране
пред Окръжен съд Варна в 7-дневен срок от връчването му на страните
РЕШЕНИЕТО подлежи на незабавно изпълнение, на основание чл.
28 ал.4 от ЗЗДт.
Съдия при Районен съд – Девня: _______________________
6