Решение по дело №212/2021 на Районен съд - Ихтиман

Номер на акта: 260241
Дата: 27 август 2021 г. (в сила от 8 март 2022 г.)
Съдия: Димитър Георгиев Цончев
Дело: 20211840200212
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 2 април 2021 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр. Ихтиман, 27.08.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, пети състав, в открито заседание на 06.07.2021 г., в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР ЦОНЧЕВ

при участието на секретаря Надя Борисова като разгледа докладваното от съдията НАХД № 212 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 59 и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на И.К.И. против Наказателно постановление № 20-1204-000481/12.03.2021 г. на началник група към ОДМВР – София, сектор „Пътна полиция“, с което за нарушение на:

·        чл. 74, ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 185 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено наказание глоба в размер на 20 лв.;

·        чл. 15, ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 3от ЗДвП на жалбоподателя е наложено наказание глоба в размер на 20 лв.;

В жалбата се претендира отмяна на наказателното постановление при подробно изложени съображения.

В писмено становище депозирано от АНО преди даване ход на делото в последното съдебно заседание се жалбата се оспорва като неоснователна и се претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН от процесуално легитимирана страна срещу акт, подлежащ на въззивно обжалване.

Разгледана по същество е частично основателна.

От фактическа страна:

Въззивният съд споделя частично възприетата от административнонаказващия орган фактическа обстановка.

На 02.02.2020 г. около 21.23 часа в общ. Костенец жалбоподателят И.И. управлявал л.а. „Мерцедес“, модел „МЛ 320 ЦДИ 4 Матик“ с рег. № *******, като в района на 54-ти километър с посока на движение към гр. София при нормална видимост за периода на денонощието и свободна дясна лента се движел в крайна лява лента с включени към светлините допълнителни светлини за мъгла. Това било констатирано от свид. И. А. – мл.автоконтрольор към ОДМВР – София, който заедно със свид. Я.Х. изпълнявал служебните си задължения, като осъществявал проверка на моторно превозно средство което било спряло в лентата за принудително спиране на в посока към гр. Пловдив.

За констатациите, че жалб. И.И. при нормална видимост за периода на денонощието и свободна дясна лента се движел в крайна лява лента с включени към светлините допълнителни светлини за мъгла свид. А. съставил срещу жалбоподателя Акт № 204025 за установяване на административно нарушение по чл. 74, ал. 1 ЗДвП и чл. 15, ал. 1 ЗДвП – не се движи възможно най-вдясно по пътното платно за движение.

Свид. А. съставил акта в намиращата се до мястото на осъществяване на проверка караулка, докато жалбоподателят чакал в управлявания от него автомобил. При началото на съставянето на акта присъствал свид. Х., след което, след изготвяне в цялост на акта, го прочел и подписал. Жалбоподателят отказал да подпише АУАН и да получи препис от същия, което наложило да бъде спрян водач на случаен автомобил, който да удостовери с подписа си отказа на жалбоподателя да подпише АУАН.

Въз основа на АУАН е издадено обжалваното Наказателно постановление № 20-1204-000481/12.03.2021 г. на началник група към ОДМВР – София, сектор „Пътна полиция“, с което за нарушение на:

        чл. 74, ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 185 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено наказание глоба в размер на 20 лв.;

        чл. 15, ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 3от ЗДвП на жалбоподателя е наложено наказание глоба в размер на 20 лв.;

По доказателствата:

Горната фактическа обстановка се установява от събраните гласни доказателства, обективирани в показанията на свидетелите А., Х., АУАН, който съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 ЗДвП има доказателствена стойност. Изброените доказателствени източници разкриват всички обстоятелства около процесната полицейска проверка, те са взаимно допълващи се и лишени от каквито и да е противоречия. Намират пълна подкрепа в изготвения АУАН и в заключението на видео-техническата експертиза, която съдът кредитира, като обоснована, обективна и компетентно изготвена. Чрез последната се верифицират възприятията на свидетелите, включително досежно разположението на управлявания от жалбоподателя лек автомобил на пътното платно и мястото, на което се е намирал свид. Х.. При това положение показанията на свидетелите следва да бъдат кредитирани в цялост.

От правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 вр. чл. 84 ЗАНН вр. чл. 314 НПК в това производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП/електронен фиш, т. е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.

Издадените АУАН и НП не страдат от формалните пороци по чл. 42, съотв. 57 от ЗАНН. АУАН е съставен от компетентен актосъставител, спазени са изискванията на чл. 42 ЗАНН, подписан е и е връчен надлежно на нарушителя. Описани са съставомерните признаци от обективна страна на извършеното деяние. Компетентността на актосъставителя и АНО се доказва от приложената заповед. При съставянето на АУАН са спазени изискванията на чл. 40, ал. 1 ЗАНН. АНО е изпълнил задълженията си по чл. 52, ал. 4 ЗАНН, като изводите му от фактическа страна частично напълно се потвърждават и споделят от настоящия състав. По делото не са установени изключващи отговорността и/или вината обстоятелства.

Развитите съображения за допуснати процесуални нарушения са неоснователни. Противно на твърденията в жалбата, липсва задължение за актосъставителя да състави акта на мястото на извършване на нарушението, което следва от систематичното тълкуване на разпоредбите на ЗАНН, включително и относно възможността нарушителят да бъде поканен за съставяне на АУАН. В случая съставяне на АУАН по претендирания в жалбата начин е невъзможно без да бъде създадена опасност за живота и здравето на нарушителя, свидетеля и актосъставителя, тъй като трябва да бъде осъществено на пътното платно на автомагистралата в крайна лява лента при едновременно присъствие на тримата.

Съставянето на АУАН в служебното помещение на АМ „Тракия“ (караулка) не представлява нарушение на чл. 40, ал. 1 ЗДВП. Цитираната разпоредба поставя като изискване за законосъобразно развитие на административнонаказателното производство актът за установяване на административното нарушение да се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствували при извършване или установяване на нарушението. Това изискване не следва да се разбира като абсолютна необходимост нарушителят, свидетелят и актосъставителят да са непременно в едно помещение при техническото съставяне на акта. Правилото е въведено да бъде обезпечено правото на защита на нарушителя, като същият се намира в близост до актосъставителя и свидетеля на нарушението, които да подпомогнат длъжностното лице за правилното му ориентиране и за законосъобразното развитие на ситуацията (вж. относно последното, л. 305„Административен процес на Република България“ второ преработено и допълнено издание, Д. К., Д. Х.). Казано с други думи присъствието на нарушителя при съставяне на АУАН е необходимо за обезпечаване правото му на защита чрез даване на обяснения за ситуацията и запознаване със съдържанието на акта, ако такъв бъде издаден. Той следва да има възможност да проведе разговор с актосъставителя, да обясни виждането си за конкретното деяние, а актосъставителят да прецени дали да състави АУАН. В случая всичко това е спазено. Жалбоподателят е имал възможност да обясни причината, поради която се движи в крайна лява лента при свободна дясна и с включени светлини без да е налице намалена видимост поради дъжд, снеговалеж и прочие. И същият е реализирал тази възможност като е изтъкнал, че е юрисконсулт в Министерството на финансите, запознат е добре с правата си, както и че е приятел с М.. Име, което е съответно на първото име на заемащия към момента на проверката длъжността министър на вътрешните работи. Актът е съставен и в присъствието на свидетел очевидец на нарушенията – Х..

Твърденията на жалбоподателя, че свид. Х. не е присъствал при установяване на нарушенията са голословни. Те не кореспондират с показанията на свид. Х. и изготвената по делото видео-техническа експертиза, които сочат, че последният е възприел движението на лекия автомобил, управляван от жалбоподателя.

Не представлява нарушение на правата на жалбоподателя невръчването на препис от АУАН, тъй като това е резултат от неговия отказ да получи такъв. Горното се установява от показанията на разпитаните свидетели, които са непротиворечиви.

Не се споделят доводите срещу фактическото описание на нарушенията. Действително последното е лаконично, но достатъчно, за да е съответно на процесуалния стандарт за законосъобразност.

Относно нарушението на чл. 74, ал. 1 ЗДвП:

Жалбоподателят законосъобразно е наказан на основание чл. 185 от ЗДвП за нарушение на чл. 74, ал. 1 от ЗДвП.

Доколкото се установява, че на 02.02.2020 г. около 21.23 часа в е управлявал л.а. „Мерцедес“, модел „МЛ 320 ЦДИ 4 Матик“ с рег. № ******* в района на 54-ти километър с посока на движение към гр. София при нормална видимост за периода на денонощието с включени към светлините допълнителни светлини – фарове за мъгла, то административнонаказателната му отговорност за нарушение на чл. 74, ал. 1 ЗДвП е правилно ангажирана.

Твърденията в жалбата, че не е използвал допълнителни светлини не са подкрепени с доказателства. В случая от разпитите на свидетелите се установява, че въззивникът е използвал допълнителни светлини без да е налице значително намалена видимост поради мъгла, снеговалеж, дъжд или други подобни условия. Метрологичните обстоятелства се установяват и от заключението на ВТЕ и приложените към нея снимки, които са изготвени чрез видеорегистратора в автомобила на жалбоподателя.

Твърдението, че за да е налице нарушение на чл. 74, ал. 1 ЗДвП е необходимо да е създадена непосредствена опасност за движението почива на неправилна интерпретация на материалния закон. Разпоредбата на чл. 74, ал. 1 от ЗДвП въвежда правило за поведение - допълнителни светлини за мъгла може да се използват само при значително намалена видимост поради мъгла, снеговалеж, дъжд или други подобни условия. Тези светлини не може да се използват самостоятелно. Санкционната норма за нарушаване на посочената диспозиция е установена чл. 185 от ЗДвП, както правилно е приел АНО. А в случаите, когато е създадена опасност за движението, е налице квалифицираният състав - чл. 180, ал. 1, т. 1, пр. 1 ЗДвП, който изключва приложението на общата санкционна норма и приложение намира посочената от жалбоподателя санкционна норма – чл. 180, ал. 1, т. 1, пр. 1 ЗДвП.

Твърдението, че разпоредбата на чл. 74, ал. 1 ЗДвП влиза в колизия с пар. 4 от чл. 32 на Конвенция за пътното движение, подписана във Виена на 8.11.1968 г., включително поправките към Конвенцията, влезли в сила на 3.09.1993 г., почива на свободно тълкуване на цитираната разпоредба. При внимателен прочит се установява, че чл. 32, пар. 4 от Конвенция за пътното движение установява, че предните фарове за мъгла могат да се използват вместо фаровете за къси светлини, а националното законодателство може да разреши едновременното използване на предните фарове за мъгла и за къси светлини и използването на предните фарове за мъгла на тесни пътища с много завои. В процесния случай жалбоподателят е използвал допълнителни светлини – фарове за мъгла не самостоятелно, а заедно с основните, а българското национално законодателство с оглед разпоредбата на чл. 74, ал. 1 ЗДвП не допуска едновременно използване на основни светлини и допълнителни светлини за мъгла, когато видимостта не е намалена поради дъжд, снеговалеж или други подобни условия.

При това положение правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за нарушение на чл. 74, ал. 1 ЗДвП на основание чл. 185 ЗДвП.

Относно нарушението на чл. 15, ал. 1 ЗДвП:

Принципът на разположение на едно МПС на пътното платно, установен с разпоредбите на чл. 15, ал.1 от ЗДП и чл. 67, ал.1 от ППЗДП определя на пътните превозни средства задължението да се движат възможно най-вдясно на пътното платно, а когато то е с повече от една пътна лента - да се движат в най-дясната лента. В последния случай движението е правомерно, ако МПС се движи в очертаните граници на дясната лента, без значение дали се намира в средата ѝ, по-вдясно, или по-вляво. Следователно в диспозицията на нормата са въведени две правила за поведение, като неизпълнението на всяко от тях съставлява различно нарушение.

От изложеното в обстоятелствената част на АУАН и НП е видно, че жалбоподателят е санкциониран за нарушение на чл. 15, ал. 1, пр. 1 ЗДвП - на пътя водачът на пътно превозно средство се движи възможно най-вдясно по платното за движение. От събраните доказателства обаче не се установява да е извършено това нарушение. От показанията на актосъставителя и заключението на ВТЕ следва извод, че жалбоподателят се е движил в крайна лява лента, при очертани с пътна маркировка ленти, при свободна дясна лента. Това деяние съставлява нарушение на чл. 15, ал. 1, пр. 2 от ЗДвП, но жалбоподателят не е санкциониран за него, а за нарушение на чл. 15, ал. 1, пр. 1 ЗДвП. Липсват както фактически така и правни твърдения в АУАН и НП при изписване на правната квалификация на нарушението той да е осъществил състава на чл. 15, ал. 1, пр. 2 ЗДвП. В двата процесуални акта нарушението е описано „като не се движи възможно най-вдясно по пътното платно за движение“. При това положение наказателното постановление в тази част подлежи на отмяна, като недоказано. Недопустимо е въззивният съд да извърши преквалификация на деянието за първи път с решението, тъй като ще постави жалбоподателя в състояние на процесуална изненада, при която едновременно ще бъде променена правната квалификация и изпълнителното деяние.

По вида и размера на наказанието:

Жалбоподателят законосъобразно е наказан на основание чл. 185 от ЗДвП за нарушение на чл. 74, ал. 1 от ЗДвП с наказанието, предвидено в санкционната норма – глоба съобразно абсолютно определения размер от 20 лв.

Предвид изхода на делото основателно е искането на процесуалния представител на АНО за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН вр. чл. 144 АПК вр. чл. 78, ал. 8 ГПК АНО сочи, че то се определя по преценка на съда, като е установен единствено неговият максимален размер. В случая съдът намира, че възнаграждението следва е в размер на 50 лв., тъй като делото не разкрива висока фактическа и правна сложност. Типово е за процесуалния представител на АНО, освен това юрисконсултът е представлявал органа без явяване в съдебно заседание, т.е. единствено посредством кратко писмено становище.

На основание чл. 84 ЗАНН вр. чл. 189, ал. 3 НПК в тежест на жалбоподателя следва да бъдат възложени сторените в производството разноски в размер на 229.05 лв. (174.05 лв. – за изготвяне на ВТЕ, 45 лв. – пътни и дневни разноски за явяване на вещото лице и 10 лв. – пътни разноски за явяване на свидетел).

Мотивиран от изложеното, съдът основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-1204-000481/12.03.2021 г. на началник група към ОДМВР – София, сектор „Пътна полиция“ в частта, с която за нарушение на чл. 15, ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 185 от ЗДвП на И.К.И., ЕГН **********, е наложено наказание глоба в размер на 20 лв.

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-1204-000481/12.03.2021 г. на началник група към ОДМВР – София, сектор „Пътна полиция“ в останалата част.

ОСЪЖДА И.К.И., ЕГН **********,*** сумата от 50 лв. разноски по делото.

ОСЪЖДА И.К.И., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС – Ихтиман сумата от 229.05 лв. – разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба по реда на АПК пред Административен съд–София област в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

        

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: