Решение по дело №1284/2020 на Районен съд - Казанлък

Номер на акта: 260032
Дата: 28 януари 2021 г. (в сила от 22 юни 2021 г.)
Съдия: Михаил Георгиев Михайлов
Дело: 20205510201284
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 18 ноември 2020 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  

 

Казанлък 28.01.2021г.

                  

                   Казанлъшкият районен съд,наказателно отделение,четвърти състав, в публичното заседание на тринадесети януари две хиляди  двадесет и първа година, в състав:

                                                                        председател:Михаил  Михайлов,

 

при участието на секретаря Атанаска Джагълова, като разгледа докладваното от съдия Михайлов АН дело №1284/ 2020 год. по описа на същия съд, за да се произнесе взе предвид следното: 

Производството е по реда на чл.53 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление №F571619/ 02.10.2020г. на Директор на Офис/Дирекция/ за обслужване- Стара Загора в Т.н.Н.П. с което на Р.Й.Б., ЕГН **********, на основание чл.264,ал.1 от Закона за корпоративното подоходно облагане/ЗКПО/, във връзка с чл.261,ал.1, предложение второ от ЗКПО,  е наложено административно наказание- глоба в размер на 200/двеста/ лева за нарушение по чл.92,ал.2 от ЗКПО, във връзка с §25,ал.1 от ПЗР на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020г. и за преодоляване на последиците, съгласно който през 2020г. срокът по чл.92,ал.2 от ЗКПО се удължава до 30.06.2020г.

Въззивникът Б., чрез депозираната до съда жалба, моли за отмяна на процесното наказателно постановление, като  оспорва вмененото й административно нарушение и сочи аргументи, подкрепящи молбата й. 

Въззиваемата страна- ТД на НАП-Пловдив се представлява от юрисконсулт, който пледира за потвърждаване на наказателното постановление като правилно и законосъобразно. Претендира разноски по делото.   

Настоящият съдебен състав, след като прецени материалите по делото и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед произнасяне по същество, намира и приема за установено следното:

Жалбата е с правно основание чл.59,ал.1 от ЗАНН, подадена е в преклузивния срок по ал.2 от този текст, от легитимиран субект/срещу когото е издадено атакуваното НП/, при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд/по местоизвършване на твърдяното нарушение/, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е и основателна.

На 24.09.2020г. от служители към ТД НАП-Пловдив, офис Стара Загора, сред които и свидетелката Т.А., била извършена проверка на „Р. с.“ЕООД, представлявано от   Р.Й.Б., ЕГН **********. В хода на проверката било установено, че последната, в качеството й на управител на горепосоченото дружество, не е подала в ТД на НАП-Пловдив годишна данъчна декларация по смисъла на чл.92 от ЗКПО за финансовата 2019 година, в законоустановения срок до 30.06.2020г. включително. По декларирани данни било установено, че дружеството е извършвало дейност през финансовата 2019 година и е отчело финансов резултат-счетоводна печалба в размер на 6656.00 лева.

Такава декларация била подаден.в Т.на Н.П. по електронен път на 21.08.2020г. с вх.№2400И0436196/ 21.08.2020г.

На 24.09.2020г. срещу жалбоподателката бил съставен акт за установяване на административно нарушение/АУАН/ с бл.№F571619 за нарушение на чл.92,ал.2 от ЗКПО, във вр. с §25,ал.1 от Закон за мерките  и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020г. и за преодоляване на последиците/загл. доп.- ДВ бр.44 от 2020г., в сила от 14.05.2020г./, обн. ДВ. бр.28 от 24.03.2020г., с което е осъществен съставът на чл.264,ал.1 от ЗКПО.

Въз основа на съставения АУАН било издадено и атакуваното наказателно постановление F571619/ 02.10.2020г. н.Директор на Офис /Дирекция/ за обслужване-Стара Загора в Т.на Н.П.  

Горната фактическа обстановка се потвърждава от приложените в административно-наказателната преписка писмени доказателства, както и от показанията на разпитаната в съдебно заседание актосъставителка Т.А., която потвърждава авторството на Б. и направените в АУАН констатации.

При така изложената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

По делото безспорно се доказа от обективна и субективна страна извършено от жалбоподателката нарушение по чл.92,ал.2 от ЗКПО, тъй като в качеството на представляваща „Р. с.“ЕООД не е подала годишна данъчна декларация за финансовата 2019г. в законоустановения срок до 30.06.2020г., с оглед извънредното положение в страната. Отговорността на нарушителката обаче е ангажирана, в качеството й на управител на „Р. с.“ЕООД, за нарушение по чл.264,ал.1 от ЗКПО, във вр. с чл.261,ал.1, във вр. с чл.92,ал.2 от ЗКПО, във вр. с §25,ал.1 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение.

Съгласно чл.92,ал.1 от ЗКПО данъчно задължените лица, които се облагат с корпоративен данък, подават годишна данъчна декларация по образец за данъчния финансов резултат и дължимия корпоративен данък. Според ал.2 от същата разпоредба, ГДД се подава в срок до 31.03. на следващата година в ТД на НАП по регистрация на данъчно задълженото лице. В конкретния случай срокът е удължен до 30.06. 2020г. със Закона за мерките и действията по време на извънредното положение. Неизпълнението на задължението по чл.92,ал.2 от ЗКПО може да доведе до осъществяване на състава на две различни, относно субекта на деянието, административни нарушения- по чл.261,ал.1 и по чл.264,ал.1 от ЗКПО. В първия случай субект на нарушението е данъчно задълженото лице/в конкретната хипотеза това е дружеството/, а във втория- представляващият данъчно задълженото лице. Във втория случай обаче нарушението не се изразява в неподаване на декларация, а в допускане, с действие или бездействие, на нарушение, посочено в чл.261,чл.262 и чл.263 от ЗКПО. Разпоредбата на чл.264,ал.1 от ЗКПО въвежда самостоятелен състав на административно нарушение, респективно две самостоятелни форми на изпълнително деяние. По конкретното производство/в НП/ не са посочени факти, относими към състава на чл.264,ал.1 от ЗКПО. Нарушението е описано като „не е подала в законоустановения срок- до 30 юни 2020г. годишна данъчна декларация по чл.92,ал.2 от ЗКПО“ и същото съответства на нормата на чл.261,ал.1 от ЗКПО, при което отговорността е за данъчно задълженото лице. В изготвения административно-наказателен акт отсъстват факти, които да обосноват състава на чл.264,ал.1 от ЗКПО.В конкретния случай фактите, посочени в НП, недвусмислено сочат за нарушение по чл.92, ал.2 от ЗКПО, а не по чл.264,ал.1 от същата правна норма. Налице е несъответствие между посочените в АУАН и НП съставомерни факти и приложената санкционна разпоредба, което е съществено и обосновава неправилност на издаденото НП.

Наред с изложеното дотук съдът намира, че в настоящия случай е приложима разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, според която за маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание. За смекчаващи отговорността на въззивника обстоятелства настоящата съдебната инстанция отчете: закъснението да се подаде декларацията по чл.92 от ЗКПО е по-малко от два месеца, размера на дължимия данък/за недекларирана печалба в размер на 6656.00 лева/ е 463.80 лева, т.е. под размера на минималната работна заплата за страната за периода, факта че жалбоподателката е санкционирана за пръв път за такова нарушение и няма данни и ангажирани доказателства за влезли в сила други наказателни постановления за такъв вид деяние/самия наказващ орган е отразил в обжалваното НП, че нарушението е било извършено за първи път/ и задължението е изпълнено, по инициатива на наказаното лице, повече от месец преди да започне въобще проверка и преди да се състави АУАН. Тези обстоятелства обуславят по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи на нарушенията от същия вид и дори наложената в минимален размер глоба се явява прекомерно тежка. В този смисъл е било напълно достатъчно да се предупреди нарушителя,че едва при повторно такова деяние ще бъде санкциониран. Затова настоящият съд намира, че в конкретния казус е изправен пред типичен маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. В този смисъл е и Тълкувателно решение №1/2007г. ОСНК на ВКС, съобразно което в обхвата на преценката на съда за законосъобразност на НП се включва и тази, относно това налице ли са предпоставките на чл.28 от ЗАНН и когато съдът констатира наличие на такива, но наказващия орган не ги е установил, това е самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление, поради издаването му в противоречие със закона.

                   Отделно от изложеното дотук и за пълнота на изложението съдът намира за уместно да отбележи, че за да може процесното деяние да представлява каквото и да е административно нарушение е необходимо то да бъде осъществено виновно при условията на пряк умисъл или по непредпазливост, т.е. да се установи съзнаването или допускането от дееца на неговата обществена опасност, като в случая не бе доказана каквато и да е форма на виновно поведение от страна на Р.Й.Б.. В административно-наказателната преписка се намира съобщение с изх.№2400И0436196/ 21.08.2020г., от което е видно, че кореспонденцията на жалбоподателката, във връзка с отношенията й с НАП, се провежда от нает счетоводител, който е и автор /подател/ на годишната данъчна декларация на „Р. с.“ЕООД.  Поради това Б. не е имала нито прякото желание да не подаде годишната данъчна декларация за 2019г., нито е могла да предвиди или да допусне това. Ето защо безспорен е изводът, че вмененото на Р.Й.Б. административно нарушение по чл.264,ал.1 от ЗКПО категорично е субективно несъставомерно, а това от своя страна прави атакуваното НП материално незаконосъобразно и предопределя цялостната му отмяна.

                   Поради изложените съображения настоящият съдебен състав счита наказателно постановление №F571619/02.10.2020г., издадено от                         Директор на Офис/Дирекция/ за обслужване-Стара Загора в ТД на НАП-Пловдив, за незаконосъобразно и неправилно, поради което същото следва да бъде отменено на посочените основания.     

Предвид изложеното дотук и на основание чл.63,ал.1,предл.III от ЗАНН съдът

                                               Р   Е   Ш   И :

 

                   ОТМЕНЯ наказателно постановление №F571619/02.10.2020г., издадено от Директор на Офис/Дирекция/ за обслужване-Стара Загора в ТД на НАП-Пловдив, с което на Р.Й.Б., ЕГН **********,***, е наложено административно наказание- глоба в размер на 200(двеста) лева.  

 

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението, че самото то и мотивите към него са изготвени, пред Административен съд гр.Стара Загора.

                                                                                    

Районен съдия: