Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр.
София 25.06.2018 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийският градски съд, първо
гражданско отделение, I-6 състав
в публичното заседание на двадесет
и девети май
две хиляди и осемнадесета година
в състав:
Председател : ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Антоанета
Стефанова и в присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното от
съдия Алексиева гр. дело № 14223 по описа
за 2016 г. и за
да се произнесе , взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.365 от ГПК, образувано по искова молба, подадена от М.И.Х., починала в хода
на настоящото производство и заместена на основание чл.227 от ГПК от
наследниците си по закон Д.Й.Х., Н.Д.Х. и Д.Д.Х. срещу З. „Б.И.” АД, с която са
предявени обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл.226,
ал.1 от КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г., отм., считано от 01.01.2016 г./
във връзка с §22 от ПЗР на КЗ, в сила от 01.01.2016 г., във връзка с чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищцата твърди, че на 12.09.2014
г. е претърпяла ПТП, при което е била блъсната от лек автомобил на пешеходна
пътека в гр. София. Поддържа се, че вината на водача Л.Х.С.е установена с
влязло в сила Решение от 02.06.2015 г. по н.а.х.д. № 20424/2014 г. по описа на
СРС, 20 състав. Твърди се, че на посочената дата в гр. София по ул. „Станислав
Доспевски“ с посока на движение от ул.*** към ул. „Поп Груйо“, при извършване
на маневра „завиване надясно“ на кръстовището с ул. „Л.“, на пешеходна пътека
тип „Зебра“, при управление на л.а.м. „Фолксваген Голф“ № *******водачът удря
пресичащата по пешеходната пътека от ляво на дясно спрямо посоката на движение
на автомобила, ищца.
Твърди се, че в резултат на настъпилото ПТП на
ищцата са причинени следните телесни увреждания: счупване на голямопищялната
кост на лявата подбедрица. Поддържа се, че ищцата претърпяла сложна оперативна
процедура, впоследствие инвалидизирана, като е определен й е 50% т.н.р.
Поддържа се, че уврежданията довели до сериозни неимуществени вреди за ищцата.
Нанесената й травма е тежка и не позволява възстановяване. Болките в лявото
коляно и левия крак са хронични, придвижването й е затруднено, като левият й
долен крайник е скъсен с 1,5 см. Практически ищцата не може да полага труд и
след злополуката е освободена от работа, не може да работи, и й е определена лична
пенсия за инвалидност. Поддържа се, че лечението на ищцата след оперативната
намеса и изписването й от болница, е продължило в домашни условия,
придвижването й ставало и става с помощта на патерици и бастун, както и с чужда
помощ, с леки мускулно-възстановителни процеси и рехабилитация. Твърди се, че
ищцата е претърпяла значителни по интензитет болки и страдания, свързани с
проведеното оперативно лечение и впоследствие с възстановителния процес.
Поддържа се, че много от ежедневните дейности ищцата не може да осъществява, а
други като пазаруване, чистене, готвене, поддържането на домакинството са
трайно затруднени и свързани с големи усилия и преодоляване на страдание и
неудобства.
Поддържа се, че произшествието се
отразило и на психиката на ищца. Станала неспокойна, чувства се подтисната,
нещастна, отчаяна, затворена в себе си, чувства се инвалид без възможност за
пълно възстановяване и пълноценен начин на живот. Твърди се, че след
катастрофата ищцата изпитва страх и паника, когато се вози в лек автомобил,
претърпените болки и страдания са сринали емоционално ищцата до степен, че и
днес продължава да изпитва ужаса от настъпилото на 12.09.2014 г. ПТП,
независимо че са минали две години оттогава. Поддържа се, че ищцата е лишена от
възможността да работи макар на 58 г да е в трудоспособна възраст, което са
отразява негативно върху нейната психика и имуществен състояние на ней и
семейството й.
Поддържа се, че към момента на
настъпване на произшествието, отговорността на деликвента е била застрахована
при ответното дружество със задължителна застраховка „Гражданска отговорност“
полица № 02114000434610, валидна от 23.01.2014 г. до 22.01.2015 г. Поддържа се,
че ищцата се обърнала към ответното дружество с искане за заплащане на
застрахователно обезщетение, като последното предложило обезщетение в размер на
12 000 лв., което е изключително ниско и несъизмеримо с действителните
неимуществени вреди, претърпени от ищцата.
Моли Съда да постанови решение, с
което да бъде осъден ответника да заплати сумата от 100 000 лв., представляваща
застрахователно обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди-болки
и страдания от причинените й телесни увреждания, които са причинно следствена
връзка с ПТП, осъществено на 12.09.2014 г.в гр. София, на пешеходна пътека,
виновно причинено от водача на л.а.м. „Фолксваген Голф“ № *** **, чиято
отговорност е била застрахована при ответното дружество със задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ полица № 02114000434610, валидна от
23.01.2014 г. до 22.01.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на увреждане-12.09.2014 г. до окончателното издължаване. Претендират се разноските по делото.
В срока по чл.367, ал.1 ГПК е
постъпил отговор от ответника, чрез процесуалния му представител адвокат И.,
преупълномощен от адвокат Г., и двамата надлежно упълномощени с пълномощни,
приложени към отговора на исковата молба.
Оспорва иска по основание и
размер. Заявява възражение за съпричиняване от страна на ищцата, която
предприема пресичане без да се съобрази с посоката и скоростта на
приближаващото я МПС. Счита, че стойността на претенцията е прекомерно висока и
не отговаря на критериите за справедливост.
На 14.02.2017 г. ответникът е
депозирал списък на разноските по чл.80 ГПК и договор за правна помощ и защита
от 13.02.2017 г. с оглед разноските за заплатено адвокатско възнаграждение.
В срока по чл.372, ал.1 от ГПК
новоконституираните ищци са депозирали допълнителна искова молба чрез
процесуалните си представители адвокат Г. и адвокат К.. Оспорват изцяло
твърденията на ответника в депозирания от него отговор с твърдението, че именно
вследствие на настъпилото на 12.09.2014 г. ПТП са настъпили многобройните
последици от описаното в исковата молба телесно увреждане. Заявяват
доказателствени искания.
В срока по чл.373, ал.1 от ГПК
ответникът не депозира допълнителен отговор.
В съдебно
заседание ищцата поддържа исковете чрез своите процесуални представители и по
съображения подробно изложени в представените по делото писмени бележки.
Ответникът,
редовно призован не изпраща представител, не изразява становище в хода по
същество.
Софийски градски съд, I-6
състав, след като взе предвид становището на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства, преценени поотделно в тяхната съвкупност,
намира за установено следното от фактическа
страна:
С влязлото в сила на 18.06.2015
г. Решение от 02.06.2015 г., постановено по н.а.х.д. № 20424/2014 г. по описа
на Софийски районен съд, наказателно отделение, 20 състав, Л.Х.С.е признат за
виновен в това, че на 12.09.2014 г. около 17,40 часа в гр. С.по ул. „Станислав
Доспевски“, с посока на движение от ул. „***“ към ул. „Поп Груйо“, при
извършване на маневра „завиване на дясно“ на кръстовището с ул. „Л.“, на
пешеходна пътека тип „зебра“, сигнализирана с пътен знак Д14 от ЗДвП и пътна
маркировка М8.1., при управление на л.а.м. „Фолксваген голф“ с рег. № ****,
реализира ПТП с пресичащата по пешеходната пътека от ляво на дясно спрямо
посоката на движение на автомобила пешеходка М.И.Х., като нарушил правилата за
движение по пътищата, а именно чл.119, ал.1 от ЗДвП и по непредпазливост
причинил средна телесна повреда на пешеходката М.И.Х., изразяваща се в счупване
на голямопищялна кост на лявата подбедрица, реализирала медико-биологичния
признат трайно затруднение на движенията на левия долен крайник за срок
по-дълъг от 30 дни от датата на травмата.
Между страните е прието за
безспорно, че по отношение на увреждащото МПС е била налице валидна „Гражданска
отговорност“ при ответното дружество с полица № полица № 02114000434610,
валидна от 23.01.2014 г. до 22.01.2015 г.
От приетата по делото СМЕ се
установява, че в резултат на настъпилото на 12.09.2014 г. ПТП, ищцата е
получила следните травматични увреждания: многофрагментно бикондилно счупване
на левия голям пищял на подбедрицата в проксималната си част-вътреставно.
Проведено е оперативно лечение-кръвна репозиция и метална остеосинтеза с три
броя плаки.
Това заключение е оспорено от
ищците във връзка с което е допуснато повторна СМЕ, изготвена от вещото лице
д-р Б., която съдът кредитира като обективно и компетентно изготвена. От
повторната СМЕ се установява, че в пряка причинна връзка с процесното ПТП
ищцата е получила многофрагментно счупване в горния край на лявата
голямопищялна кост. Проведено е болнично лечение в продължение на шест дни за
периода от 12.09.2014 г. до 18.09.2014 г.-6 дни, по време на което е извършена
оперативна интервенция-открито наместване и фиксация с три плаки и винтове. и
403 дни домашно-амбулаторно лечение. От 20.10.2015 г. ищцата е трайно
инвалидизирана до 01.10.2019 г.
Вещото лице сочи, че няма
основание да се приеме, че травмите и проведеното за тях лечение са
предпоставили отключването и развитието на последвалите заболявания на ищцата
довели до нейната смърт. Установява се, че металните импланти не са свалени,
предвид нестабилния костен калус, описан на рентгенова снимка от 19.01.2015 г.
Вещото лице установява, че установеното при ищцата счупване е най-тежкото
счупване по класификациите в специализираната ортопедична литература и е
придружено със снишаване и прагове в ставната повърхност. Именно на тези
особености на вътреставните счупвания на долния крайник, най-вероятно се дължи
и влошаване на състоянието на ищцата на последващите ТЕЛК решения и развитието
на посттравматично износване /вторична гонартроза/ на колянната става.
От приетите по делото основно и
допълнително заключение на САТЕ се установява, че причина за настъпване на ПТП
е професионалната оценка на пътната обстановка от водача на лекия автомобил и приетото
решение за управлението му при наличие на движеща се пешеходка по пешеходната
пътека на пътното платно на ул. „Л.“. Към момента на навлизане на пешеходката в
пътното платно на ул. „Л.“, процесният автомобил е отстоял от мястото на удара
от 8 до 11,67 м при различните скорости за движение на автомобила и изминатия
път от пешеходката. Ударът е бил предотвратим. При своевременно предприемане на
аварийно спиране, водачът е имал техническа възможност да спре управлявания от
него автомобил преди мястото на удара.
Установява се още, че при
положение, че пешеходката е възприела лекия автомобил спрял пред пътния знак
Д17 „Пешеходна пътека“ в изчакване на маневра за завоя на дясно и се е
съобразила с неговата скорост и посока на движение, същата е имала възможност
да избегне ПТП като изчака преминаването му през пешеходната пътека и след това
да възобнови пресичането.
Пред настоящата инстанция са
разпитани свидетелите Н.Р. А.и Д.Б.Д..
Разпитана свидетелката А.установява,
че познава М. от близо 40 години. За случилата се злополука с М., свидетелката
разбрала от съпруга й. Свидетелката се видяла с М. за първи път три месеца след
злополуката. М. била психически много зле, не можела да стъпва и не приемала
никой вкъщи, изглеждала в ужасно тежко състояние, напълно отслабнала, кожа и
кости. М. изглеждала съкрушена от случката. Свидетелката повече не е виждала ищцата,
само се чували.
Свидетелката Д.Б.Д. установява,
че познава М. от 2000 г. След катастрофата свидетелката видяла М. след като я
изписали от болницата, тъй като тя не искала никой да идва в болницата. Ищцата
била изключително зле след като се прибрала у дома си - емоционално, физически,
с невероятна болка. Три месеца след операцията не трябвало да става от леглото,
след това започнал да идва рехабилитатор. Подобрение почти не настъпвало. Преди
произшествието ищцата била изключително жизнен, младолик и с невероятна осанка
човек, истинска жена, а в един момент се превърнала в човек, който постоянно
лежи. Не можела да се грижи за себе си. Извикали майка й, която живеела в
Казичене, за да помага за домакинската работа, за да бъде насреща във всяко
едно отношение. Ищцата не можела да ходи сама. Придвижвала се само с патерици и
то някой, ако я придържа в близост. Ищцата очаквала внучета и след катастрофата
била сломена, тъй като се чувствала абсолютно безпомощна от една страна, от
втора страна не можела да помага, от трета страна болката, която изпитвала. От
вечно усмихнат човек се превърнала в човек постоянно изпитващ болка, и
емоционално, и физически. Ищцата не се върнала на работа след ПТП-то. Тя ходела
с голямо желание на работа, но не успяла да се върне, тъй като се задържала
прекалено много у дома, след което изгубила работата си и трябвало да се яви на
ТЕЛК. Ищцата никога не проходила без патерици.
Съдът кредитира показанията на
разпитаните свидетели. Същите са дадени добросъвестно, логични са и
последователни.
При така установената по-горе фактическа обстановка настоящият съдебен
състав приема следното от правна
страна:
От
правна страна предявеният иск за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, съдът квалифицира по чл.226, ал.1 от КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005
г., отм., считано от 01.01.2016 г./ във връзка с § 22 от ПЗР на КЗ, в сила от
01.01.2016 г., във връзка с чл.45 от ЗЗД.
Отговорността на застрахователя
е функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с отговорността на
деликвента. За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 226, ал. 1
от КЗ /отм./ е необходимо към момента на увреждането да
съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за
застраховка "Гражданска отговорност", между прекия причинител на
вредата и застрахователя. Наред с това следва да са налице и всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за
отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване
на причинените вреди.
С оглед наличието на влязло в
сила решение на наказателния съд по чл.78а НК и предвид установената по реда на
чл.290 ГПК съдебна практика, обективирана в Решение № 47 от 23.04.2012 г. на ВКС по т. д. №
340/2011 г., I т. о., ТК, съобразно което, влязлото
в сила решение по чл. 78а НК е задължително за гражданския съд, разглеждащ
гражданските последици от деянието, относно това дали то е извършено, неговата
противоправност и виновността на дееца, в този смисъл и т.15 от Тълкувателно решение № 6/2012 от 06.11. 2013 г. на Върховният
касационен съд на Република България, Общо събрание на Гражданска и Търговска
колегия, настоящият съдебен състав приема за безспорно установено по делото, че
Л.Х.С.при управление на л.а.м. „Фолксваген голф” рег. № *******на 12.09.2014 г. е причинил виновно
ПТП, в пряка причинна връзка от което ищцата е получила многофрагментно
счупване в горния край на лявата голямопищялна кост.
Между страните не е
било спорно съществуването на валидно застрахователно правоотношение към 12.09.2014
г. между прекия причинител и ответника. Това обстоятелство не е оспорено от
ответника в отговора му.
По силата на сключения договор,
застрахователят се задължава да покрие в границите на застрахователната сума
отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени
и неимуществени вреди. Фактът на тяхното настъпване, вината на причинителя,
както и обстоятелството, че те са в резултат от покрит риск по застраховката
"Гражданска отговорност", са безспорно установени.
С оглед ангажираните
доказателства по делото и заключението на приетата по делото СМЕ на вещото лице
Б., настоящият съдебен състав намира, че е налице пряка причинна връзка между
настъпилото произшествие и получената от
ищцата травма: многофрагментно счупване в горния край на лявата голямопищялна
кост.
По отношение на размера на предеявения иск за неимуществени вреди:
При определяне размера на
обезщетението за неимуществени вреди съдът се ръководи от принципите на
справедливостта и от своето вътрешно убеждение. Неимуществените вреди, макар да
имат стойностен еквивалент, са в сферата на субективните преживявания на
пострадалия, затова за тяхното определяне имат значение различни обстоятелства.
Съобразно разпоредбата на чл.
52 ЗЗД, съдът следва да отчете реално претърпените от ищцата неимуществени вреди, възрастта, здравословното им
състояние, интензитета на болките и страданията, и продължителността на
възстановителния период.
Претърпените от ищцата
неимуществени вреди Съдът определя в размер на сумата от 40 000 лв., поради
което предявеният иск ще следва да бъде отхвърлен за разликата над тази сума до
пълния претендиран размер от 100 000 лв.
Установи се, че ищцата е получила
най-тежкото счупване по класификациите в специализираната ортопедична
литература, което принципно е придружено със снишаване и прагове в ставната
повърхност. Именно на тези особености на вътреставните счупвания на долния
крайник, най-вероятно се дължи и влошаване на състоянието на ищцата на
последващите ТЕЛК решения и развитието на посттравматично износване /вторична
гонартроза/ на колянната става. Доказа се също така, че ищцата била
изключително зле след - емоционално, физически, с невероятна болка. Три месеца
след операцията не ставала от леглото. Претърпяната злополука променила ищцата
от изключително жизнен, младолик човек, в човек, който постоянно лежи. Ищцата не
можела да се грижи за себе си, не можела да ходи сама, придвижвала се само с
патерици и то само ако някой я придържа в близост, постоянно изпитвала болка, и
емоционално, и физически. Ищцата не се върнала на работа след ПТП-то.
За тези болки и страдания ищцата
следва да бъде обезщетена. С ангажираните по делото писмени и гласни
доказателства ищцата не доказа по-голям обем и интензитет на търпените
неимуществени вреди. Не са събрани доказателства, че търпимите в доказания
период на лечение и възстановяване болки и страдания, са били с характеристики
и интензитет, надхвърлящи обичайните за съответния вид увреждания, респ.
търпимите неудобства - по-големи от обичайните, предвид наличието на конкретни
съпътстващи и други фактори и обстоятелства.
Като изхожда от установените по делото
факти, относно действително претърпените болки и страдания от ищцата, вследствие търпените от нея болки и страдания, изведени както от доказателствата
по делото, така и на база съществуващите житейски морално-етични принципи,
настоящият състав намира, че определеното по-горе обезщетение не е завишено по
своя размер, спрямо действително установените по делото факти и не противоречи
на принципа на справедливостта.
Съдът намира, че ответникът не
доказа главно и пълно възражението си съпричиняване от пострадалата, която е
пресичала пътното платно без да се увери в собствената си безопасност и преди
да навлезе на пътното платно не е съобразила разстоянието до приближаващото се
МПС, както и неговата скорост на движение. Не се установи ищцата с поведението
си да е допринесла за настъпване на вредоносния резултат, поради което това
възражение на ответника не следва да бъде уважавано.
При преминаване през пешеходна пътека
водачът има задължение да намали скоростта или да спре, но това задължение
възниква при наличието на две предпоставки – пешеходците да са стъпили или да
преминават през нея. По делото безспорно се установи, че когато ищцата е стъпила на пешеходната
пътека“, процесният автомобил е отстоял от мястото на удара от 8 до 11,67 м при
различните скорости за движение на автомобила и изминатия път от пешеходката и
при своевременно предприемане на аварийно спиране, водачът е имал техническа
възможност да спре управлявания от него автомобил преди мястото на удара.
Законодателят въвежда задължение на водача
да осигури предимство едва от момента на стъпване на пешеходеца на пешеходната
пътека, дори и от предходното му поведение да е ставало напълно ясно, че той
има намерение да премине през нея. В случая нарушение е допуснал водача, а не пешеходката.
Предвид основателността и
доказаността на главната претенция, основателен и доказан е акцесорния иск с
правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на законна лихва, считано от
датата на увреждането върху главницата за неимуществени вреди.
Съгласно разпоредбата на чл. 223, ал. 2 КЗ /отм./, застрахователят изплаща и обезщетение за лихви за
забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред третото лице. На
основание чл. 45 ЗЗД виновният застрахован водач носи отговорност и за
обезщетение за забава, считано от датата на увреждането. На това основание
функционалната отговорност на застрахователя покрива и задължението за лихви
към увредения от датата на деликта. Разпоредбата на чл. 223, ал. 2, изр. второ КЗ /отм./ е неприложима, тъй като тя регламентира
отговорността за лихви за забава, присъдени в тежест на застрахования, какъвто
не е настоящият случай. Разпоредбата на чл. 271, ал. 5 КЗ /отм./ е приложима само в хипотезата на доброволно уреждане
на претенциите между застраховател и увредено лице, какъвто не е настоящият
случай - увреденият е потърсил застрахователното обезщетение по съдебен ред-
чл. 273, ал. 1, предл. второ КЗ /отм./.
С оглед на горното Съдът присъжда
лихва върху главницата от 40 000 лв., считано от датата на увреждане-12.09.2014
г. до окончателно изплащане на сумата.
По разноските в настоящия процес:
При този изход на делото разноски
се дължат на двете страни съобразно уважената и отхвърлената част от исковете.
Ищцата е освободена от държавна
такса и разноски на основание чл.83, ал.1, т.4 от ГПК, респ. такива не е
правила и не й се присъждат.
Ответникът е направил разноски в
общ размер на сумата от 8400 лв., от която 8000 лв.-адвокатско възнаграждение,
съобразно договор за правна помощ от 13.02.2017 г. и 400 лв.-депозит вещи лица.
От тази сума и на основание
чл.78, ал.3 от ГПК ищцата ще следва да бъде осъдена да заплати на ответника
сума в размер на 5040 лв., която е съответна на отхвърлената част от иска /60
000 лв./
На основание чл.78, ал.6 от ГПК
ответникът ще следва да бъде осъден да заплати по сметка на Софийски градски
съд държавна такса в размер на 1600 лв. върху уважената част от исковете, както
и сумата от 300 лв. заплатено възнаграждения вещи лица от бюджета на съда,
съобразно уважената част от исковете /40 000 лв./.
Водим от горното, Софийски градски съд, първо гражданско
отделение, I-6 състав
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА З. „Б.И.” АД, дружество
вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление *** да заплати на основание чл.226, ал.1 от КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005
г., отм., считано от 01.01.2016 г./ във връзка с § 22 от ПЗР на КЗ, в сила от
01.01.2016 г., във връзка с чл.45 от ЗЗД на М.И.Х., ЕГН **********, починала в
хода на настоящото производство и заместена на основание чл.227 от ГПК от
наследниците си по закон Д.Й.Х., ЕГН **********, Н.Д.Х., ЕГН ********** и Д.Д.Х.,
ЕГН **********, и тримата с адрес за призоваване: гр. София, ж.к. „*******, ет.*******сумата
от 40 000 лв. /четиридесет хиляди лв./ застрахователно обезщетение за
претърпените от ищцата неимуществени вреди-болки и страдания от причинените й
телесни увреждания, които са причинно следствена връзка с ПТП, осъществено на
12.09.2014 г.в гр. София, на пешеходна пътека, виновно причинено от водача на
л.а.м. „Фолксваген Голф“ № *******, чиято отговорност е била застрахована при
ответното дружество със задължителна застраховка „Гражданска отговорност“
полица № 02114000434610, валидна от 23.01.2014 г. до 22.01.2015 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждане-12.09.2014 г.
до окончателното издължаване, КАТО ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан иска
за разликата над сумата от 40 000 лв. до пълния претендиран размер от 100 000
лв.
ОСЪЖДА М.И.Х., ЕГН **********,
починала в хода на настоящото производство и заместена на основание чл.227 от ГПК от наследниците си по закон Д.Й.Х., ЕГН **********, Н.Д.Х., ЕГН **********
и Д.Д.Х., ЕГН **********, и тримата с адрес за призоваване: гр. София, ж.к. „*******,
ет.*******да заплатят на основание чл.78, ал.3 от ГПК на З. „Б.И.” АД,
дружество вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление *** сумата от 5040 лв. /пет хиляди и
четиридесет лв./ разноски направени от ответника, съобазно отхвърлената част от
исковете.
ОСЪЖДА З. „Б.И.” АД, дружество
вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление *** да заплати на основание чл.78, ал.6 от ГПК по сметка на Софийски градски съд 1600 лв. /хиляда и шестстотин лв./
държавна такса върху уважената част от иска, както и сумата от 300 лв. /триста
лв./ депозит вещи лица от бюджета на съда, съобразно уважената част от исковете.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис
от същото на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: