Присъда по дело №155/2024 на Окръжен съд - Перник

Номер на акта: 4
Дата: 8 април 2025 г.
Съдия: Калин Кирилов Баталски
Дело: 20241700200155
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 22 април 2024 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 4
гр. Перник, 08.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в публично заседание на осми април през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КАЛИН К. БАТАЛСКИ
СъдебниН. Д. Д.

заседатели:Р. Г. Д.
при участието на секретаря ТИНА Р. ТОДОРОВА
и прокурора АДЕЛИНА В. БОРИСОВА-АЛЕКСИЕВА
като разгледа докладваното от КАЛИН К. БАТАЛСКИ Наказателно дело от
общ характер № 20241700200155 по описа за 2024 година

ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия Д. С. С., ЕГН **********, роден на *** в
***, общ.***, област ***, с постоянен адрес *** за невиновен в това в периода
от *** до *** в *** и *** , област ***, в качеството си на длъжностно лице по
смисъла на чл. 93 т.1 б. „б" НК - *** на Община ***, избран на проведени на
***, местни избори, встъпил в длъжност на *** год., и на проведени на ***
местни избори, встъпил в длъжност на *** г. да не е положил достатъчно
грижи за ръководенето, управлението, стопанисването и запазването на
повереното му имущество, собственост на община ***/ вменени му от
Закона за местното самоуправление и местната администрация: чл. 14 -
Общината е юридическо лице и има право на собственост и самостоятелен
общински бюджет; чл. 38, ал.1 - Орган на изпълнителната власт в общината е
*** на общината, и чл. 44, ал.1 - *** на общината: 1. ръководи цялата
изпълнителна дейност на общината; 5. организира изпълнението на
общинския бюджет; Закона за публичните финанси: чл. 7, ал.5 - ***
организират и ръководят съставянето, внасянето в общинския съвет и
изпълнението на бюджетите на общините.; и ал.7 - Първостепенните
разпоредители с бюджет разработват и утвърждават вътрешни правила за
организация на бюджетния процес.; чл.11, ал.1 - „Разпоредител с бюджет е
1
съответният ръководител на бюджетната организация ..." и ал.3:
„Първостепенни разпоредители с бюджет са разпоредителите, които съставят,
изпълняват и отчитат бюджет и са определени като такива със закон.
Първостепенен разпоредител ... по бюджета на община -*** на общината ...",
като в качеството си на възложител - *** на Община ***, по сключен на
20.03.2013 г. договор с „Инфраконструкт" ООД за изготвяне на технически
проект с наименование: "Обособяване на туристически информационен
център и изграждане на сурвакарска работилница в *** община ***."
/заплатен от Община *** по „Програма за развитие на селските региони 2007-
2013г.", мярка 313 „Насърчаване на туристическите дейности" на Държавен
фонд „Земеделие"/ не определил техническа спецификация по
обществената поръчка, в която да са заложени ясни, точни и подробни
изисквания относно позиция 14 от КСС - рампа за инвалиди -
криволинейна и без да упражни ефективен контрол дали изпълнителят по
обществената поръчка за изготвяне на технически проект за Обособяване
на туристически информационен център и изграждане на сурвакарска
работилница в *** община ***- „Инфраконструкт" ООД е изпълнил
качествено възложената му дейност, представил техническия проект пред
МРРБ във връзка със сключване на договор за субсидия, сключен между
община ***, представлявана от Д. С. С. и „Трейс Груп Холд" АД,
представлявано от М. К. М., с предмет „Рехабилитация и реконструкция на
читалище в ***, Община *** за подобряване на условията му и превръщането
му в туристически информационен център и шоурум за традиционни „кукери"
обичаи", въпреки че процедурата за възлагане и изпълнение на договора
били опорочени поради съществени грешки и нередности
/невъзможността да се изпълни позиция №14 по договора/, не упражнил
контрол дали изпълнителят по обществената поръчка за изготвяне на
технически проект за „Обособяване на туристически информационен център
и изграждане на сурвакарска работилница в ***, Община ***“ -
„Инфраконструкт" ООД е изпълнил качествено възложената му дейност
съгласно изискванията на Наредба № 4 от 1 юли 2009 г. за проектиране,
изпълнение и поддържане на строежите в съответствие с изискванията за
достъпна среда за населението, включително за хората с увреждания: „чл. 17,
ал.1 - Подемните платформи се предвиждат на места, в които по достъпните
маршрути няма техническа възможност за изграждане на стационарна рампа.;
ал.2 - Подемни платформи с вертикално движение за преодоляване на нива с
височина до 250 см. се предвиждат в непосредствена близост до стълбища или
стъпала. Платформите се изпълняват при спазване на следните изисквания : 1.
с размери най-малко 80 на 130 cм; 2. пред всяка платформа се осигурява
свободно пространство с размери най-малко 150 на 150 см; 3. горният ръб на
таблото за управление е на височина до 120 см от нивото на платформата; и 4.
платформата се управлява с една ръка, без усилие.; Чл. 49, ал.1 - За
преодоляване на разликата в нивата в сградите може да се предвиждат
подемни платформи с вертикално и наклонено движение, както следва: 1.
подемни платформи с вертикално движение, които отговарят на изискванията
по чл. 17; 2. подемни платформи с вертикално движение за преодоляване на
нива с височина над 120 см; 3. наклонени подемни платформи със задвижваща
система (релса, електрически двигател и движеща се платформа с размери
най-малко 70 см на 120 см); в сгради за обществено обслужване с масов
2
достъп на хора такива платформи могат да се предвиждат, при условие че
стълбището е с широчина най-малко 160 см, ал.2 - Подемните платформи по
ал. 1, т. 2 се проектират като затворени структури с една или повече врати към
всяко достъпно ниво в сградата. В сгради за обществено обслужване се
предвиждат платформи с минимална С. широчина и дължина 90 на 140 см,
като пред вратите се осигурява свободно място за движение с размери не по-
малки от 150 на 150 см./, като при изпълнение на проекта вместо да се
запознае с конкретните причини за невъзможността за монтиране на рампа за
инвалиди към сградата, както и да изиска подробна спецификация на
предлаганото му за доставка съоръжение, не спрял временно изпълнението
на процедурата за възлагане на поръчката и не прекратил договора,
въпреки липса на технически параметри и технически спецификации
към същия за позиция „14" от КСС „ и не отказал да извърши
плащанията, в нарушение на Член 116 на Регламент (ЕС, ЕВРАТОМ) №
966/2012 г./ : 1. Когато се установи, че процедурата за възлагане на поръчката
е опорочена поради съществени грешки, нередности или измами,
възложителят спира временно процедурата и може да предприеме всички
необходими мерки, включително и отмяна на процедурата. Когато след
възлагането на поръчката се окаже, че процедурата за възлагане или
изпълнението на поръчката са опорочени поради съществени грешки,
нередности или измами, възложителят може, в зависимост от достигнатия
етап в процедурата, да не сключи договора, да спре временно неговото
изпълнение, поръчката или при необходимост да прекрати договора. Когато
тези грешки, нередности или измами се дължат на изпълнителя, възложителят
може също така да откаже да извърши плащанията, да събере вече
изплатените суми или да прекрати всички договори, сключени с този
изпълнител, пропорционално на сериозността на грешките, нередностите или
измамите/, като вместо това одобрил с „Писмо за одобрение до Трейс Груп
Холд АД", за позиция „стълбищна платформа за колички -
криволинейна"/ с предвидена стойност по договора 93 670,00 лв. без ДДС/
доставката на мобилно верижно устройство за транспорт на инвалидни
колички - верижен транспортьор Т 09 ROBY (AZZURRO), закупен с
фактура от 15.08.2018 г. от „БМБ" ООД за сумата от 5800,00 лв. без ДДС,
6960,00 лв. с ДДС /, което съоръжение не отговаря на изискването,
съгласно Техническата спецификация „издигане на рампи за инвалидни
колички" и на Наредба № 4 от 01 юли 2009 г., изискваща монтиране на
платформата към сградата и инвалидите да могат да оперират самостоятелно
със същата/, като с платежно нареждане/вносна бележка за плащане от/към
бюджета с №*** от *** за сумата от 129 994, 44 лв. с основание за плащане
„Второ междинно плащане по Д-РН№32/10.05.17 г. заплатил на „Трейс Груп
Холд" АД сумата от 93 670,00 лв. без ДДС или 112 404,00 лева с ДДС за
верижен транспортьор Т 09 ROBY (AZZURRO) и на 26.04.2018г., приел
работата за извършена и подлежащи на плащане извършените СМР, без да
предприеме действия за временно спиране изпълнението на договора или
при необходимост да прекрати договора и да откаже да извърши
плащанията и от това да са последвали значителни щети за стопанството-
за Община *** в размер на 87 870,00 лева без ДДС или 105 444, 00 лева с
ДДС - престъпление по чл.219, ал.1 от НК, поради което на основание
чл.304 от НПК го оправдава изцяло по повдигнатото му обвинение.
3
Постановява след влизане в сила на присъдата веществените
доказателства по делото, а именно – флаш-памет /том 23 от ДП/, СД – доклад
на АДФИ-София /том 28 и том 25 от ДП/, СД – информация от „Стройнорм“
/л.17, том 25 от ДП/, СД, изпратени от отдел 8 на ВКП/ВП/ /том 26 от ДП/, два
броя СД /лист 306, том 27 от ДП/, СД от АДФИ-София /л.141, том 27 от ДП/,
СД от АДФИ – София /л.112 , том 29 от ДП/ и СД – технически проект ***
/л.69 том 32 от ДП/ да останат по делото, като след изтичане на срока на
съхранението му да бъдат унищожени заедно с него.
На основание чл.190, ал.1 от НПК постановява направените по делото
разноски в размер на 10 325,15 лева да останат в полза на държавата.
Присъдата подлежи на обжалване и протест пред Софийския
апелативен съд в петнадесетдневен срок, считано от днес.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________

4

Съдържание на мотивите


М О Т И В И
към присъда № 4 от 08.04.2025 г. по НОХД № 155/2024 г. по описа на
Окръжен съд – Перник /изготвени на 09.06.2025 г./.
Окръжна прокуратура - Перник е внесла обвинителен акт срещу Д. С. С., с ЕГН
**********, роден на *** в ***, с постоянен адрес в ***, с който обвиняемият е предаден на
съд за престъпление по чл.219, ал.1 от НК, а именно - за това, че от 20.03.2013 г. до
26.04.2018 г. в *** и *** област ***, в качеството си на длъжностно лице по смисъла на чл.
93, т.1, б. „б“ от НК - *** , избран на проведени на ***, местни избори, встъпил в длъжност
на *** и на проведени на ***, местни избори, встъпил в длъжност на ***, не положил
достатъчно грижи за ръководенето, управлението, стопанисването и запазването на
повереното му имущество, собственост на Община *** /вменени му от Закон за местното
самоуправление и местната администрация/: чл. 14. Общината е юридическо лице и има
право на собственост и самостоятелен общински бюджет.; чл.38. (1) Орган на
изпълнителната власт в общината е кметът на общината, и чл.44. (1) ***: 1. ръководи цялата
изпълнителна дейност на общината; 5. организира изпълнението на общинския бюджет;
Закон за публичните финанси чл.7, (5) *** организират и ръководят съставянето, внасянето в
общинския съвет и изпълнението на бюджетите на общините и ал.7 - Първостепенните
разпоредители с бюджет разработват и утвърждават вътрешни правила за организация на
бюджетния процес.; чл. 11, ал. 1 „Разпоредител с бюджет е съответният ръководител на
бюджетната организация и ал. 3: „Първостепенни разпоредители с бюджет са
разпоредителите, които съставят, изпълняват и отчитат бюджет и са определени като такива
със закон. Първостепенен разпоредител ... по бюджета на община - *** ...“, като в качеството
си на възложител - *** , по сключен на 20.03.2013 г. договор с „Инфраконструкт“ ООД за
изготвяне на технически проект с наименование: „Обособяване на туристически
информационен център и изграждане на сурвакарска работилница в *** Община ***.“
/заплатен от Община *** по „Програма за развитие на селските региони 2007-2013 г.“,
мярка 313 „Насърчаване на туристическите дейности“ на Държавен фонд „Земеделие“/ не
определил техническа спецификация по обществената поръчка, в която да са заложени ясни,
точни и подробни изисквания относно позиция 14 от КСС - рампа за инвалиди —
криволинейна и без да упражни ефективен контрол дали изпълнителят по обществената
поръчка за изготвяне на технически проект за Обособяване на туристически информационен
център и изграждане на сурвакарска работилница в *** Община *** - „Инфраконструкт“
ООД е изпълнил качествено възложената му дейност представил техническия проект пред
МРРБ във връзка със сключване на договор за субсидия, сключен между Община ***,
представлявана от Д. С. С. и „Трейс Груп Холд“ АД, представлявано от М. К. М., с предмет
„Рехабилитация и реконструкция на читалище в *** Община *** за подобряване на
условията му и превръщането му в туристически информационен център и шоурум за
традиционни „кукерски обичаи“, въпреки че процедурата за възлагане и изпълнение на
Договора били опорочени поради съществени грешки и нередности /невъзможността да се
изпълни позиция №14 по договора/ не упражнил контрол дали изпълнителят по
обществената поръчка за изготвяне на технически проект за Обособяване на туристически
информационен център и изграждане на сурвакарска работилница в *** Община *** -
„Инфраконструкт“ ООД е изпълнил качествено възложената му дейност съгласно
изискванията на Наредба № 4 от 1 юли 2009 г. за проектиране, изпълнение и поддържане на
строежите в съответствие с изискванията за достъпна среда за населението, включително за
хората с увреждания: „чл. 17. (1) Подемните платформи се предвиждат на места, в които по
достъпните маршрути няма техническа възможност за изграждане на стационарна рампа.;
1
(2) Подемни платформи с вертикално движение за преодоляване на нива с височина до 250
cм. се предвиждат в непосредствена близост до стълбища или стъпала. Платформите се
изпълняват при спазване на следните изисквания: 1. с размери най-малко 80 на 130 cм.; 2.
пред всяка платформа се осигурява свободно пространство с размери най-малко 150 на 150
см; 3. горният ръб на таблото за управление е на височина до 120 cм. от нИ.то на
платформата; и 4. платформата се управлява с една ръка, без усилие.; Чл. 49. (1) За
преодоляване на разликата в нивата в сградите може да се предвиждат подемни платформи с
вертикално и наклонено движение, както следва: 1. подемни платформи с вертикално
движение, които отговарят на изискванията по чл. 17; 2. подемни платформи с вертикално
движение за преодоляване на нива с височина над 120 cм.; 3. наклонени подемни платформи
със задвижваща система /релса, електрически двигател и движеща се платформа с размери
най- малко 70 cм. на 120 cм./; в сгради за обществено обслужване с масов достъп на хора
такива платформи могат да се предвиждат, при условие че стълбището е с широчина най-
малко 160 cм. (2) Подемните платформи по ал. 1, т. 2 се проектират като затворени
структури с една или повече врати към всяко достъпно ниво в сградата. В сгради за
обществено обслужване се предвиждат платформи с минимална светла широчина и
дължина 90 на 140 cм., като пред вратите се осигурява свободно място за движение с
размери не по-малки от 150 на 150 cм./ , като при изпълнение на проекта вместо да се
запознае с конкретните причини за невъзможността за монтиране на рампа за инвалиди към
сградата, както и да изиска подробна спецификация на предлаганото му за доставка
съоръжение, не спрял временно изпълнението на процедурата за възлагане на поръчката и
не прекратил Договора, въпреки липсата на технически параметри и технически
спецификации към същия за позиция „14“ от КСС„ и не отказал да извърши плащанията в
нарушение на член 116 на Регламент (ЕС, EBP АТОМ) № 966/2012 г./: 1. Когато се установи,
че процедурата за възлагане на поръчката е опорочена поради съществени грешки,
нередности или измами, възложителят спира временно процедурата и може да предприеме
всички необходими мерки, включително и отмяна на процедурата. Когато след възлагането
на поръчката се окаже, че процедурата за възлагане или изпълнението на поръчката са
опорочени поради съществени грешки, нередности или измами, възложителят може, в
зависимост от достигнатия етап в процедурата, да не сключи договора, да спре временно
неговото изпълнение, поръчката или при необходимост да прекрати договора. Когато тези
грешки, нередности или измами се дължат на изпълнителя, възложителят може също така да
откаже да извърши плащанията, да събере вече изплатените суми или да прекрати всички
договори, сключени с този изпълнител, пропорционално на сериозността на грешките,
нередностите или измамите/, като вместо това одобрил с „Писмо за одобрение до Трейс
Груп Холд АД“, за позиция „стълбищна платформа за колички - криволинейна“ /с
предвидена стойност по договора 93 670,00 лв. без ДДС/ доставката на мобилно верижно
устройство за транспорт на инвалидни колички - верижен транспортьор Т 09 ROBY
(AZZURRO), закупен с фактура от 15.08.2018 г. от „БМБ“ ООД за сумата от 5800,00 лв. без
ДДС, 6960,00 лв. с ДДС, което съоръжение не отговаря на изискването, съгласно
техническата спецификация „издигане на рампи за инвалидни колички“ и на Наредба № 4 от
01 юли 2009 г., изискваща монтиране на платформата към сградата и инвалидите да могат да
оперират самостоятелно със същата/, като с платежно нареждане /вносна бележка за
плащане от/към бюджета с № 6033016 от 21.02.2018 г. за сумата от 129 994, 44 лв. с
основание за плащане „второ междинно плащане по Д-РН№32/10.05.17 г.” заплатил на
„Трейс Груп Холд“ АД сумата от 93 670,00 лв. без ДДС или 112.404 лв. с ДДС за верижен
транспортьор Т 09 ROBY (AZZURRO) и на 26.04.2018 г., приел работата за извършена и
подлежащи на плащане извършените СМР, без да предприеме действия за временно спиране
изпълнението на договора или при необходимост да прекрати договора и да откаже да
2
извърши плащанията и от това последвали значителни щети за стопанството - за Община
*** в размер на 87 870,00 лв. без ДДС или 105 444.00 лв. с ДДС.
В съдебно заседание прокурорът поддържа обвинението така, както е повдигнато с
обвинителния акт. Излага съображения, че от събраните в хода на производството писмени
и гласни доказателства безспорно се установява фактическата обстановка, такава каквато е
описана във внесения обвинителен акт, като излага подробни съображения в тази насока.
Намира за безспорно установено, че Община ***, представлявана от подсъдимия Д. С.,
кандидатствала по програма за трансгранично сътрудничество “Интеррег България-Сърбия
2014-2020 г.“, като С., в качеството си на *** сключил договор за изпълнение с изпълнителя
„ТрейсГруп Холд“ АД, като впоследствие изпълнението било превъзложено на други
подизпълнители. В продължение държавният обвинител излага, че в хода на самите
строително-монтажни работи било установено, че габаритните размери на стълбището, на
което трябвало да се монтира криволинейна платформа по позиция 14 били по-малки от
реално необходимите за монтирането й, което наложило изпълнителят да уведоми
подсъдимия /в качеството му на възложител по договора/ за невъзможността за монтиране и
необходимостта от замяна на предвидената в договора платформа с верижен транспортьор.
Прокурорът излага доводи, че вместо подсъдимият С. да възложи проверка на вида и
спецификацията на предложената замяна, както и причините поради които не може да бъде
монтирана предвидената в проекта и одобрена от финансиращия орган платформа, той
сключил договор с „Трейс Груп Холд” АД, чието изпълнение било възложено на други
подизпълнители, и заплатил сумите по договора, с което причинил вреда на Община *** в
размер на 87 870 лв. без ДДС. Допълва, че от свидетелските разкази на свидетеля К. се
установява, че процедурата е давала възможност при наличие на изменение на цените и
невъзможност за доставка и монтаж на оригинално предвидената криволинейна стълбищна
платформа, Община *** чрез нейния представител – подсъдимия С. да поиска мотивирано
изменение от финансиращия орган. Представителят на държавното обвинение счита, че от
наличните доказателства по делото категорично се доказва бездействие от страна на
подсъдимия при осъществяване на програмата при извършване на СМР и тяхното отчитане.
Намира за неоснователни твърденията на подсъдимия в тази насока, че е възложил функции
по управление и контрол на трети лица. Въз основа на изложените аргументи, прокурорът
счита обвинението за безспорно доказано, поради което предлага подсъдимият да бъде
признат за виновен. Намира, че при определяне на вида и размера на наказанието следва да
се вземе предвид наличието на многобройните смекчаващи вината обстоятелства, като му се
определи наказание „лишаване от свобода“ под средния размер визиран в разпоредбата на
чл. 219, ал. 1 от НК, чието изпълнение да бъде отложено за срок от 4 /четири/ години, както
и кумулативно предвиденото наказание глоба в размер под средния.
В съдебно заседание пред настоящия състав на съда защитникът на подсъдимия – адв.
Б. излага становище, че от наличните по делото доказателства не се установява каквото и да
било извършено престъпление от страна на подсъдимия Д. С.. В продължение твърди, че ако
изобщо има някакво деяние по случая, то подсъдим не трябва да бъде С., а други лица, които
са се явили по делото в качеството на свидетели. Сочи, че подсъдимият поради липса на
познания в тази област е възложил цялата задача на различни фирми, консултанти,
проектанти, изпълнители и надзори за извършване на тази дейност, назначил е за проектант
И.Г.. В продължение защитникът твърди, че в конкретния случай проектът, така както е
одобрен на първоначалния си етап, няма никакви характеристики, които да са задавали
точно какъв вид трябва да е платформата, поради което изначално не приема тезата на
прокуратурата, че се касае за замяна. Твърди, че свидетелите са категорични в показанията
си, че единственото, което може да бъде монтирано е точно такъв вид платформа. На
3
следващо място сочи, че дори при разпита на свидетеля от И. /К./ става ясно, че не е било
задължително, а пожелателно общината да ги уведоми. Сочи, че няма как подсъдимият да
знае какво се случва, когато някой не си е свършил работата да го уведоми. Твърди, че Д. С.
веднага след като разбира за ситуацията свиква срещи с всички, които са били ангажирани с
проекта. Защитникът сочи, че сумата е била възстановена, а кметът е извършил всички
необходими действия, които следва да извърши един кмет в защита на държавния интерес.
Допълва, че няма никаква вреда за министерството, общината или обществото, а проектът е
имал за цел да бъде единствено в полза на обществото. Въз основа на изложените аргументи
защитникът моли съда подсъдимият да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение.
Подсъдимият в съдебно заседание пред настоящия състав на съда заявява, че винаги в
действията си е бил воден от намерението си да работи в полза на обществото. Твърди, че
никога не е бил наказван и уволняван, както и, че никога не е имал намерение да върши
нещо в ущърб на държавата. Не може да се примири с мисълта, че някой не го е уведомил за
нещо, а в същото време се оказва, че не е трябвало да бъде уведомяван, защото нищо не е
подменено. Вярва, че изпълнителите на проекта в своята работа са действали така, че да
сложат единствената възможна платформа. Моли да бъде оправдан, като счита, че няма
никаква вина в случая с проекта, който е изпълнен.
Пернишкият окръжен съд, в настоящия си съдебен състав, след като изслуша
исканията и доводите на страните, обсъди наличните по делото фактически данни и прецени
поотделно и в тяхната съвкупност всички събрани на досъдебното производство и в хода на
съдебното следствие доказателства по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, намери за установено
от фактическа страна следното:
Подсъдимият Д. С. С., с ЕГН:**********, е роден на *** в ***, с постоянен адрес в
***.
Д. С. С. бил избран за пореден мандат за *** на проведените на *** местни избори. На
*** Д. С. встъпил в длъжност. На проведените на *** избори той отново бил избран за
Община ***, като на *** встъпил в длъжност и управлявал общината в продължение и на
следващите четири години.
Съгласно разпоредбата на чл.38 ал.1 от ЗМСМА като ***, същият е орган на
изпълнителната власт в Общината и по силата на чл. 44 от същия закон ръководи цялата
изпълнителна дейност на Общината, организира изпълнението на общинския бюджет и
изпълнението на задачите, произтичащи от законите, актовете на МС, представлява
Общината пред физическите и юридическите лица. В изпълнение на тези си правомощия по
силата на чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА издава и заповеди, а съгласно ал. 4 в случаите определени
от закона изпълнява и функции, възложени му от централни държавни органи.
На 20.03.2013 г., Д. С., в качеството си на *** сключил договор с „Инфраконструкт“
ООД за изготвяне на технически проект с наименование: „Обособяване на туристически
информационен център и изграждане на сурвакарска работилница в *** Община ***“.
/заплатен от Община *** по „Програма за развитие на селските региони 2007- 2013г.“, мярка
313 „Насърчаване на туристическите дейности“ на Държавен фонд „Земеделие“/.
Програмата „Интеррег-ИПП ТГС България-Сърбия“ финансирала проекти, свързани с
развитието на устойчив туризъм, младежи и околна среда. Програмата обхващала областите,
разположени по границата на двете партниращи страни. Министерството на регионалното
развитие и благоустройството на Република България било определено да изпълнява
функциите на Управляващ орган по Програмата, а Министерството за европейска
интеграция на Република Сърбия изпълнявало функциите на Национален партниращ орган
по Програмата.
4
На 18.09.2015 г. в *** било подписано споразумение между Община ***,
представлявано от подсъдимия Д. С. и Община Нишка Баня - Република Сърбия,
представлявана от З. В. - кмет на Община Нишка Баня, с което било заявено общото желание
на партньорите за развитие на трансграничния район.
На 14.01.2016 г. се провело редовно заседание на Общинския съвет на Община ***, на
което на основание чл. 21, ал. 1, т. 8 и т. 23 от Закона за местното самоуправление и местната
администрация /ЗМСМА/ било взето решение № 31 от 14.01.2016 г., с което Общинският
съвет - Земен дал съгласието си и упълномощил ***– Д. С. да кандидатства като партньор с
проектно предложение по Програмата за трансгранично сътрудничество между Б. С. 2014-
2020 г. „покана с референтен номер 2014 ТС1615СВ007-2015-1, приоритетна ос 1-Туризъм
съвместно с Община Нишка Баня/Република Сърбия“/, с проект за изграждане на
туристическа инфраструктура в Община *** и Община Нишка Баня, както и да изпълнява
проекта в случай на одобрението му, съгласно изискванията на програмата, както да
подпише споразумение за партньорство с Община Нишка Баня /Република Сърбия/ и да
осъществи всички необходими стъпки по кандидатстването.
Община *** кандидатствала по Програмата за трансгранично сътрудничество
„Интеррег-ИПП ТГС България - Сърбия 2014 - 2020 г.”, като бенефициент по приоритетна
ос 1: Туризъм; Специфична цел 1.1 Привличане на туристи, като Д. С. бил изрично
упълномощен да представлява О.З. по Програмата.
На 22.11.2016 г. между Министерството на регионалното развитие и благоустройство
/МРРБ/, Главна дирекция „Управление на териториалното сътрудничество“ - Управляващ
орган по програма за трансгранично сътрудничество „ИНТЕРРЕГ-ИПП ТГС България-
Сърбия 2014-2020“, с референтен номер CCI 2014ТС1615СВ007 (програмата),
представлявано от М. Д. - главен директор на Главна дирекция „Управление на
Териториалното сътрудничество“ /ГД „УТС“/ и Ръководител на Управляващия орган по
Програмата и г-н Е. С. - началник отдел „Финансово управление и контрол“ при ГД „УТС“,
съгласно заповед №РД-02-14- 531/1/11.07.2016 г. на министъра на регионалното развитие и
благоустройство, наричано Управляващ орган от една страна и О.З., представлявана от Д. С.
- Община ***, наричан Водещ партньор /ВП/, от друга, бил сключен договор за субсидия на
базата на одобрен формуляр за кандидатстване, включващ бюджет на проекта с референтен
номер СВО07.1.11.307.
Между Община ***, представлявана от кмета Д. С., и „Трейс Груп Холд“ АД бил
сключен договор за поръчка за строителни работи за външни дейности за ЕС, финансиран от
общия бюджет на ЕС. По силата на сключения договор изпълнителят се задължил да
извърши следните дейности: рехабилитация и реконструкция на читалището в *** за
подобряване на условията и превръщането му в туристически информационен център и
изложбена зала за традиционни кукерски обичаи, монтаж на подходящо осветление и
изолация, и доставка и монтаж на подходящо оборудване и е приел оферта от изпълнителя
за изпълнение и завършване на тези дейности, както и за отстраняване на всякакви
неточности по тях. Изпълнението на договора било превъзложено от страна „Трейс Груп
Холд“ АД на „Си Билд България“ ЕООД, което от своя страна превъзложило изпълнението
на „Профидел Инвестмънд“ ЕООД, което пък го превъзложило на „Виа Интелего“ ООД.
По проект било предвидено издигане на рампи за инвалидни колички за хора с
увреждания, които били подробно посочени в проектната документация. Проектирано било
да бъдат изградени три вида рампи, сред които един брой рампа за инвалидни колички -
извита /позиция 14 от техническата спецификация/. За същата, съгласно договора била
посочена сума в размер на 93 670,00 лв. без ДДС или 112 404,00 лв. с ДДС.
5
При извършването на СМР, изпълнителят „Трейс Груп Холд“ АД водил непрекъсната
кореспонденция и бил в непрекъснат контакт с представител на фирмата - “Инфраконструкт“
ООД, изготвила техническия проект и осъществяваща авторския надзор, както и с
представители на фирмата - “Стройнорм“ ЕООД, осъществяваща строителен надзор.
В процеса на извършване на СМР от фирмата изпълнител било установено, че
наличното стълбище, на което следвало да се монтира стълбищната платформа за инвалидни
колички - криволинейна било с широчина 99 см., при премахнат парапет и преди
предвидената вътрешната топлоизолация по външните стени, като след изпълнението на
топлоизолацията, светлата широчина на стълбищното рамо станала с още по - малък
габарит, което от своя страна възпрепятствало и било невъзможно да се изпълни физически
от изпълнителя поставянето на предвидената платформа на позиция 14. Въз основа на
създалата се ситуация, изпълнителят изпратил запитване до проектанта – И.Г. за уточняване
на криволинейната платформа. Той от своя страна осъществил контакт с фирми –
производители на криволинейни платформи. За пълна яснота стълбището било заснето, а
чертежите били изпратени на фирма производител в Италия, която върнала отговор, че
ширината на стълбището не позволява монтаж на релсова платформа, като предложението
било за монтаж на стълбищно столче, което да следва същата траектория, както тази
предвидена за платформата.
Съгласно ал. 4 на чл. 49 от Наредба № 4 от 1 юли 2009 г. за проектиране, изпълнение и
поддържане на строежите в съответствие с изискванията за достъпна среда за населението,
включително за хората с увреждания: Не се допуска в сгради за обществено обслужване да
се предвиждат и инсталират наклонени подемно-задвижвани седалки, монтирани по
дължината на стълбището, като средство за осигуряване на достъпна среда за хора в
инвалидни колички, поради което след направено проучване е изготвено становище от И.Г. –
в качеството му на проектант и авторски надзор на обекта, че единственото законосъобразно
решение, с цел осигуряването на достъпност е монтирането на мобилна криволинейна
стълбищна платформа за инвалидни колички видно от договор за покупко-продажба,
сключен между „БМБ“ ООД и „Виа интелего“ ООД.
Видно от договора за поръчка на строителни работи за външни дейности за ЕС,
финансиран от общия бюджет на ЕС, сключен между Община *** /възложител/ и „Трейс
Груп Холд“ АД /изпълнител/, страните са се споразумели за извършването на строителни
дейности в „Центъра“ в ***. По силата на договора възложителят се съгласява да изплати на
изпълнителя предвид изпълнението и завършването на строителните работи, и отстраняване
на дефектите в тях, сумата от 158 250.17 евро /цена по договор без ДДС/ и 31 650.03 евро
/ДДС и други такси/.
Видно от становище относно „стълбищна платформа за инвалидни колички –
криволинейна, за обект „Туристически информационен център и изложбена зала на
кукерските обичаи, *** Община *** “, изготвено от И.Г. – проектант и осъществяващ
авторски надзор на обекта е, че след извършен анализ и проучване за този обект
единственото и същевременно нормативно съобразено решение е монтирането на
криволинейна стълбищна платформа за инвалидни колички.
От писмо за одобрение от Община ***, адресирано до „Трейс Груп Холд“ АД се
установява, че Общината одобрява доставката на инвалидни колички от представените им
спецификации, включително верижен транспортьор „Т 09 AZZURRO“, производство Vimec
Италия /мобилно верижно устройство за транспорт на инвалидни колички/.
На 26.04.2018 г. е съставен и подписан констативен акт за установяване годността за
приемане на строежа, като същият е съставен между представители на Община *** –
6
представлявана от *** Д. С., проектанта – „Инфраконструкт“ ООД гр. Перник
/представлявано от инж. И.Г./, строителя – „Трейс Груп Холд“ АД /представлявано от М. М./,
консултанта - строителния надзор /представлявано от инж. С. Т./. Участниците, след преглед
на одобрения технически проект от главния архитект на Община *** и договора за
проектиране и авторски надзор между възложителя – Община *** и изпълнителя –
„Инфраконструкт“ ООД са взели решение, като са приели, че строежът е изпълнен съгласно
одобрените инвестиционни проекти, изискванията към строежите по чл. 169, ал. 1, 2 и 3 от
ЗУТ, условията на договора за строителство и, че наличната строителна документация в
достатъчна степен характеризира изпълненото строителство. С този констативен акт се
извършва предаване на строежа от строителя „Трейс Груп Холд“ АД на възложителя
Община ***.
От междинен сертификат за плащане № 2 от 16.02.2018 г. към фактура № *** се
установява, че възложителят е платил на изпълнителя сумата от 93 670 лв. без ДДС за
доставка на стълбищна платформа за инвалидни колички – криволинейна.
Постъпил е сигнал за съмнение за нередност във връзка със сключения договор между
Община *** и „Трейс Груп Холд“ АД. В уведомлението е посочено, че от снимки,
представени с доклада за напредъка по проекта за отчетния период 23.08.2018 г. – 22.08.2018
г., е установено, че рампата за инвалидни колички по позиция 14 от количествено-
стойностната сметка не е монтирана на стълбището на сградата съобразно позиция 11 от
архитектурен план 04/2013, лист 10/16. Вместо това е закупен мобилен стълбищен подемник
за инвалидни колички. В продължение е посочено, че Община *** е приела изпълнението на
строителните работи и е подписала Акт 15 въпреки, че не е доставено и монтирано
първоначално заложеното оборудване в проекта досежно рампа за инвалидни колички по
позиция 14.
Относно уведомлението за нередност по проекта е постъпило възражение от Община
***, в което се изразява становище, че по време на изпълнение на строителството,
изпълнителят „Трейс Груп Холд“ АД е направил запитване до проектанта за уточняване на
вида на криволинейната платформа. Твърди се, че проектантът от своя страна е осъществил
кореспонденция с фирми – производители на криволинейни платформи, като в отговор на
запитването е посочено, че ширината на стълбището не позволява монтажа на платформа. В
продължение се сочи, че вследствие на проучването се е достигнало до заключението, че
единственото възможно законосъобразно решение и в рамките на настоящия проект е
осигуряването на достъпност с помощта на мобилна криволинейна стълбищна платформа за
инвалидни колички. Във възражението се развиват твърдения, че след установяване на
фактите, по предложение на фирмата изпълнител проектантът, след като е съобразил
императивните нормативни правила и възможните технологични решения на пазара, е
изготвил екзекутив, с който се приема единственото възможно решение, а именно- мобилна
криволинейна стълбищна платформа за инвалидни колички, която също е вид „стълбищна
платформа за инвалидни колички – криволинейна“. Допълва, че за „криволинейната
платформа“ не е представена подробна техническа спецификация в работния проект, поради
което няма как да се установи какво конкретно техническо решение следва да бъде
изпълнено.
МРРБ в своето решение постановява, че в 30 – дневен срок от датата на получаване на
уведомлението, бенефициерът, в качеството му на водещ партньор по проекта, следва да
възстанови сумата от 113 701,71 лв. с ДДС, представляващи сумата на установената с
настоящото решение финансова корекция, както и засегнатата от нередността част от
плоската ставка по проекта.
7
На 21.06.2021 г. е сключено уточнително споразумение между Община *** и „Виа
интелего“ ООД, по силата на което „Виа интелего“ ООД, с управител И.Г., се задължава да
възстанови директно на бенефициента Община *** сумата от 29 976,50 лв. без ДДС,
получена като плащане по договор от 02.08.2017г. с възложител дружество „Профидел
инвестмънт“ ЕООД и представляваща част от наложената финансова корекция, за
изпълнението на дейността „доставка на стълбищна платформа за инвалидни колички -
криволинейна“.
Община ***, представлявана от *** – подсъдимия Д. С., изпратила покана за
доброволно изпълнение, чрез нотариус С. Т. до „Трейс Груп Холд“ АД, представлявано от Б.
Д., с която дружеството било уведомено, че след повторно извършена проверка, с оглед
изпълнението на договор № Д-32 от 10.05.2017 г. е констатирано, че на строителния обект е
изпълнен стълбищен верижен транспортьор, което не съответства на предвиденото за
изпълнение и одобрено от финансиращата програма – доставка и монтаж на криволинейна
стълбищна платформа за инвалидни колички. Сочи се, че разликата не е единствено в
техническо измерение, а има и финансово изражение, като се излага, че при извършената
проверка от страна на служители на МРРБ се е установила действителна стойност на
изпълненото оборудване в размер на около 6000 евро с ДДС, а договорната стойност за
изпълнение на този елемент съгласно офертата на „Трейс Груп Холд“ АД е 47 892,71 евро
без ДДС. В продължение в ПДИ се навеждат твърдения, че от страна на Община *** не са
подготвяни никакви отчетни документи по договора, а такива са й били предоставяни от
строителния и надзорния екип на обекта. Сочи се, че въз основа на изложените
обстоятелства е издадено решение № РД-02-14-365/12.04.2019 г. от страна на управляващия
орган по Програмата за трансгранично сътрудничество „ИНТЕРРЕГ-ИПП България-
Сърбия“, за налагане на финансова корекция в размер на 103 506,03 лв., която следва да се
възстанови от Община ***. Претендира се възстановяване на стойността на недоставената,
но отчетена от дружеството като изпълнена доставка и монтаж на криволинейна стълбищна
платформа за инвалидни колички в размер на 93 670,00 лв. с ДДС.
В отговор на поканата за доброволно изпълнение „Трейс Груп Холд“ АД е изразило
становище, че дейностите по сключения договор № Д-32 от 10.05.2017г., са извършени
качествено и в срок съгласно одобрения проект за строежа, указанията на проектанта и
строителния надзор и в съответствие с действащата нормативна уредба. На следващо място
се сочи, че Община *** е одобрила монтажа на мобилна криволинейна стълбищна
платформа за инвалидни колички, за което е уведомила изпълнителя по договора с писмо,
подписано от кмета, а на 26.04.2018 г. е съставен констативен акт, подписан от всички
участници в строителството, както и от възложителя, удостоверяващ, че строежът е
изпълнен съгласно одобрените инвестиционни проекти. В заключение в отговора се твърди,
че монтираната криволинейна стълбищна платформа е заплатена съгласно договорената
цена и същата не е в отклонение на пазарните цени и съответства на ценовото предложение
на изпълнителя.
След решението на МРРБ за налагане на финансова корекция и отказа на „Трейс Груп
Холд“ АД доброволно да върне сумата, Община ***, представлявана от *** Д. С., е
депозирала искова молба пред Софийския градски съд срещу „Трейс Груп Холд“ АД с
искане да бъде осъден ответникът да заплати на Община *** сума в размер на 76 431.28
лева, ведно със законната лихва от деня на предявяване на иска, представляващи част от
стойността на неизпълнената дейност по позиция № 14 от КСС към договор, за която е
изплатено възнаграждение по договор № Д-32 от 10.05.2017 г.
С решение № 923 от 26.07.2022 г., постановено по т.д. № 1562/2021 г., Софийският
градски съд е осъдил „Трейс Груп Холд“ АД да заплати на Община *** на основание чл. 55,
8
ал. 1, предл. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД сумата от 76 431, 28 лв. – получена без
основание по договор № Д-32 от 10.05.2017 г. за доставка на транспортна количка марка
Vimec easy moving – Tip „ROBY T 09/1“, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
02.08.2021 г. до окончателното изплащане на главницата. Решението на Софийския градски
съд е потвърдено с решение № 19 от 16.01.2023 г., постановено по в.т.д. № 888/2022 г. по
описа на Апелативен съд – София.
Както се установява от извлечение от банкова сметка с титуляр Община ***, на
17.02.2023 г. по сметка на Общината е преведена сума в размер на 94 675,83 лева от „Трейс
Груп Холд“ АД с основание „решение № 923/26.07.2022 г. на СГС“ /том 26/, а видно от
извлечение от банкова сметка с титуляр Община *** на 22.06.2021 г. „Виа интелего“ ООД е
превело на Общината сума в размер на 35 971, 80 лева.
В хода на разследването са разпитани голям брой свидетели. От техните показания се
установява следното:
От свидетелските показания, дадени пред настоящия състав на съда от С. Г. К. се
установява, че същият в процесния период е бил *** на съвместния секретарят на
програмата за трансгранично сътрудничество между България и Сърбия като функцията му е
била да наблюдава напредъка по изпълнение на проектите и дали дейностите се изпълняват
съгласно договорите за субсидия. Свидетелят споделя относно процесния обект, че при
прегледа на документите негов колега е констатирал несъответствие при заложеното в
проекта и сключено в договора и реалното изпълнение, като конкретизира, че се касае за
доставка на актив и по-точно за предвидена за доставка и недоставена криволинейна
стълбищна платформа, която предвиждала монтаж на релси върху стълбищна конструкция и
която дава възможност на инвалидите, ползващи инвалидни колички сами да ползват това
съоръжение без придружител и да се качват от входа до първия етаж. Според К. при
прегледа на документите и снимковия материал, който се изисква при представянето на
всеки доклад за напредъка на проекта е констатирано, че всъщност тази криволинейна
стълбищна платформа не е доставена, но същата е документално приета с протокол в
рамките на проекта и е издаден Акт 15, потвърждаващ нейното наличие. На следващо място
свидетелят излага, че това което е доставено може да се квалифицира като мобилен
стълбищен подемник, представляващ хидравлична количка с помощта на придружител
инвалидната количка може да се постави на подемника и той да пренесе количката до горния
етаж автоматично, но задължително с придружител. По мнение на свидетеля това
техническо решение е неудачно защото самата конструкция на стълбището е доста тясна и
не предполага човекът, който е оператор да маневрира. На следващо място се отбелязва и
разликата в цената между заложеното в проекта и действително монтираното съоръжение
като твърди, че същата е 10 пъти в полза на недоставения актив. В продължение свидетелят
твърди, че е нарушен финансовият интерес и бюджетът на ЕС, защото се твърди, че с
публични средства от ЕС е закупен актив, който струва минимум 10 пъти по-малко от
предвидения. Допълва, че програмата дава възможност при наличие на пазара на изменение
на цените или невъзможност за доставка или монтаж на оригинално предвидената
криволинейна платформа, Община *** да поиска мотивирано изменение на техническата
спецификация и ако се получи такова разрешение да се премине към изработване на
сравнителна таблица, изменение на договор за строителство и да се достави реално това,
което е необходимо, но такова искане не е направено. С. К. споделя, че при извършена
проверка на място се установява дали е налично оборудването и дали се използва по
проекта. В отговор на поставен въпрос отговаря, че няма стандартен размер на стълбище, но
по негово мнение същото е сравнително тясно. Допълва, че той самият няма правомощия да
каже дали е възможен монтажът на криволинейна стълбищна платформа, а това е в
9
компетентността на архитекти и проектанти, които са направили изчисленията и
оразмеряването. Отбелязва, че доколкото му е известно сумата вече е възстановена на
управляващия орган. Свидетелят подробно описва процедурата за кандидатстване по
проекта и това как тя се е развила по процесния случай. Излага, че единствено в тежест на
възложителя по договора е да проследи всички дейности преди подписването на Акт 15,
както и, че ако възложителят желае да направи изменение, е задължен да направи това с
писмено предложение.
Свидетелят Г. Д. С. споделя, че е бил служител в надзорната фирма, която е отговаряла
за част „Архитектура“. Спомня си за казуса, че става въпрос за една платформа, която по
проект е платформа, но в действителност е монтиран подвижен верижен повдигач за
инвалиди. Свидетелят допълва, че за надзорната фирма няма значение какво е монтирано,
тъй като изпълнява функцията, за която е предназначено. Допълва, че не помни някой да е
коментирал с фирмата промяна на проекта и отбелязва, че в самият проект няма уточнение
за вида на съоръжението, а пише само платформа за инвалиди. В отговор на поставен въпрос
от страна на прокурора, свидетелят отговаря, че е подписал акта за приключен обект, като с
подписа си е удостоверил, че има платформа, с която да се качват инвалиди. В отговор на
въпрос, поставен от защитника на подсъдимия - адв. Б., Г. С. отговаря, че по принцип
трябва да има декларации, но проблемът в случая е, че за обекта не се изисква
разрешение за строеж. В продължение свидетелят заявява, че в случая не е имало нужда
изобщо от надзорна фирма и това е желание на общината, тъй като надзор има, когато
има строеж. Не му е известно защо е била сменена платформата, но твърди, че това се
прави по решение на проектанти и инвеститори. Свидетелят заявява, че не е запознат със
становището на проектанта И.Г. и не помни той да е коментирал с него въпроса за смяната
на платформата. Допълва, че решението за смяната е взето от проектанта. Потвърждава, че
подписите поставени на акт за установяване на всички СМР, подлежащи на закриване,
удостоверяващи, че са постигнати изискванията на проекта от 25.04.2018 г. и констативен
акт за установяване годността и за приемане на строежа от 26.04.2018 г. са положени от него.
Свидетелят М. Х. Б. сочи, че е бил *** на обекта, а работата му била свързана с
проверка на доставките на документите, минаващи през „Трейс Груп Холд“ АД. Свидетелят
твърди, че за първи път вижда подсъдимия в съдебната зала. Сочи, че не е имал пряк достъп
до обекта, като е ходил на място само веднъж. Допълва, че не е чел проекта. В продължение
свидетелят сочи, че му е докладвано /по спомен от инж. С.А./, че има проблем относно
стълбищната платформа и, че стълбищната клетка не е достатъчно широка за монтирането
на платформата. Б. твърди, че инж. А. е дошъл при него с конкретно предложение за
решаване на въпроса, като е имал запис от проектанта за замяна на съоръжението. В отговор
на поставен въпрос свидетелят отговаря, че „Трейс Груп Холд“ АД е било ответник по дело
заведено за въпросната платформа. Сочи, че във връзка с постановеното решение
дружеството е възстановило сумата. Потвърждава, че подписите поставени на акт за
установяване на всички СМР, подлежащи на закриване, удостоверяващи, че са постигнати
изискванията на проекта от 25.04.2018 г. и констативен акт за установяване годността и за
приемане на строежа от 26.04.2018 г. са положени от него. Б. уточнява, че е подписал
окончателния акт в неговия офис, като този документ удостоверява предаването от
строителя на възложителя, но не е задължителен, тъй като в случая не става въпрос за
строеж. На следващо място свидетелят завявява, че е запознат със становището на
проектанта И.Г., но не са го обсъждали. Излага, че становището му за замяна на
съоръжението е положително, тъй като това е единственото решение по проекта.
От свидетелските разкази на В. А. Ч. се установява, че с него се свързал И.Г., който му
възложил част „Архитектура“, след което отишли и заснели обекта. Свидетелят отбелязва,
10
че не е имал контакт с Община ***, а всичко по проекта преминавало през И.Г., който водел
и обсъжданията по проекта с Общината. По думите на свидетеля, няколко години по –
късно, след като проектът е издаден и приключен, той попитал И.Г. дали проектът е
финализиран, като му било отговорено, че не е и до момента не му е платено. Свидетелят
потвърждава, че предявеният му проект в част „Архитектура“ е изготвен и подписан от него.
При предявяване на акт за установяване на всички СМР, подлежащи на закриване,
удостоверяващи, че са постигнати изискванията на проекта от 25.04.2018 г. и констативен
акт за установяване годността и за приемане на строежа от 26.04.2018 г. са положени от него
свидетелят заявява, че и двата подписа не са поставени от него, като отново отбелязва, че
И.Г. го уведомил, че проектът не е реализиран и няма да бъде финансиран.
Свидетелят С. Б. Т. сочи, че е хидроинженер и управител на фирма, като е ходил на
обекта един или два пъти. С. Т. разказва, че ремонтът не е по ЗУТ, няма сериозен строеж и
няма категория, само документ за строителна площадка, за да се знае от кога
строителят влиза в обекта. В продължение свидетелят споделя, че неговите задължения
като строителен надзор са да следи дали се изпълнява проектът, предвиден по договора.
Допълва, че каквото е написал проектантът трябва да се изпълни и, че щом като проектантът
е предоставил документ за промяна на габарити, за надзора няма пречка да се изпълни. С. Т.
твърди, че е видял становището на проектанта по време на изпълнението. Потвърждава, че
подписите, поставени на акт за установяване на всички СМР, подлежащи на закриване,
удостоверяващи, че са постигнати изискванията на проекта от 25.04.2018 г. и констативен
акт за установяване годността и за приемане на строежа от 26.04.2018 г. са положени от него.
В. Д. Ш. заявява, че неговата задача по проекта е била да контролира „ВиК“ частта на
обекта, като допълва, че не е запознат с останалата част на проекта. Потвърждава, че
подписите, поставени под констативен акт за установяване годността и за приемане на
строежа от 26.04.2018 г. са положени от него.
Показанията на А. С. С., обективирани в протокол за разпит на свидетел от 10.03.2020
г., са прочетени по реда на чл.281, ал.5, във вр. с ал.1, т.2 от НПК, тъй като същият е заявил,
че не си спомня нищо от случая. Свидетелят е потвърдил изцяло показанията, които са били
прочетени, като е заявил, че до януари 2020 г. е бил *** на „Профидел Инвестмънт“ ЕООД.
За процесния случай твърди, че през 2017 г. бил потърсен от управителя на „Си Билд
България“ ЕООД, като на 02.08.2017 г. бил сключен договор между „Профидел Инвестмънт“
ЕООД и „Си Билд България“ ЕООД за строително – монтажни работи на обекта в ***. В
продължение свидетелят излага, че той също сключил договор с подизпълнител – „Виа
интелего“ ООД, като превъзложил всички СМР, които преди това му били възложени от „Си
Билд България“ ЕООД. По отношение на стълбищната платформа за инвалидни колички –
криволинейна, твърди, че не е запознат с нищо, как и по какъв начин е избрана точно този
вид платформа, от къде и за каква сума е закупена. А. С. твърди, че никога не се е срещал с
представители на Община ***. Допълва, че не е запознат и с каквито й да било решения на
проектанта, възложителя или надзора, а единственият му контакт е бил със „Си Билд
България“ ЕООД и С.А..
Свидетелят Д. Г. Г. заявява, че е строителен надзор в “Ел. част”, като е посетил обекта и
е извършил проверка на завършена фаза, след което е подписал Акт 15 за изправност на
обекта /акт за установяване годността и за приемане на строежа от 26.04.2018 г./. Сочи, че
няма отношение относно платформите за инвалиди.
Е. Н. М. излага, че е работил само по неговата част – „ОВиК“ и не е имал отношение
към част „Архитектура“. Заявява, че подписът на акт за установяване годността и за
приемане на строежа от 26.04.2018 г. е положен от него.
11
В разпита си пред настоящият състав на съда свидетелката М. Я. Е. заявява, че е
координатор по безопасност и здраве на обекта и нейно задължение е било да наблюдава
обекта като изпълнение и като документи относно безопасността по време на изпълнение.
По думите на свидетелката проектът се води ремонт и няма разрешение за строеж по
смисъла на ЗУТ. Е. сочи относно промяната на вида на платформата, че било прието от
страна на проектанта. Допълва, че в проекта е било едно, но впоследствие е прието друго,
което не е отразено в документите, за които отговаря свидетелката. Свидетелката твърди, че
това решение за промяна е било с възложител проектантът. Заявява, че подписът на акт за
установяване годността и за приемане на строежа от 26.04.2018 г. е положен от нея.
К. Г. Р. сочи за процесния проект, че тогава работел в „Стройнорм“ ЕООД и бил *** в
част „Конструктивна“. Твърди, че се е занимавал само с неговата част като няма отношение с
част „Архитектура“. Заявява, че подписът на акт за установяване годността и за приемане на
строежа от 26.04.2018 г. е положен от него.
Свидетелката К. Г. Р. заявява, че е проектант по част „електро“, като сочи, че била
помолена от И.Г. да изготви проекта в тази му част. Свидетелката твърди, че е ходила на
място в *** и не е подписвала констативен акт във връзка с извършени дейности. К. Р.
заявява, че не е подписвала акт за установяване годността и за приемане на строежа от
26.04.2018 г.
Н. К. К. сочи, че е правила проекта във „ВиК“ частта, като била ангажирана от И.Г..
Потвърждава, че подписът по проекта на част „ВиК“ е положен от нея. Отрича подписът на
акт за установяване годността и за приемане на строежа от 26.04.2018 г. да е положен от нея.
В разпита си пред съда И. Т. Г. заявява, че е *** на търговско дружество
/“Инфраконструкт“ ООД/ с основен предмет на дейност – изготвяне на инвестиционни
проекти в сферата на строителството. Свидетелят разказва, че през периода 2012 г. - 2013 г.
му било възложено от Община *** да изготви проект за ремонт на стара сграда. Свидетелят
сочи, че възложил част „Архитектура“ на В. Ч., а останалата част от проекта била изготвена
от различни специалисти. И.Г. твърди, че е изготвил проекта и през 2013 г. го предал на
Община ***. По думите на свидетеля, през 2017 г. той разбрал, че Община *** е спечелила
финансиране за изпълнението на проекта, след което бил извикан в общината на среща, на
която го уведомили, че има избрани изпълнители, строители и надзорници по проекта.
Свидетелят твърди, че е упражнявал авторски надзор на проекта. В продължение И.Г.
твърди, че след срещата с него се свързал човек /С.А./, който твърдял, че бил представител
на фирмата изпълнител и му предложил да даде оферта за изпълнението. И.Г. представил
оферта, като след известно време го уведомили, че ще му възложат строително-монтажните
дейности. Свидетелят разказва, че подписал договор със строителна фирма, която му била
възложител, като всичко било извършено в срок и не е имало забавяне. По отношение на
платформите за хората с увреждания, Г. разказва, че проектът така е бил одобрен, така е
внесен за финансиране и така е трябвало да се осъществи. Тъй като тези съоръжения
попадали в договора за изпълнение на Г. той възложил това на италианска фирма, която
била вносител и производител на такива съоръжения. Свидетелят твърди, че след като
извършил проучвания и събрал няколко оферти се обърнал към фирма, която му била
препоръчана. Сключили договор и съоръженията били поръчани, като в процеса на работа
било констатирано от фирмата доставчик, че едно от съоръженията не може да се монтира.
По думи на свидетеля като разбрал за проблема, той незабавно се обърнал към фирмата
вносител и представител на фирмата- производител в Италия. Извършени били заснемания
и били изготвени чертежи, след което специалистите излезли със становище, че страничният
габарит между стените и монолитен парапет на стълбището е прекалено малък. И.Г. излага
твърдения, че след становището на специалистите възложил на фирмата, която наел чрез
12
производителя да достави съоръжение, което може да се закупи и внедри. Сочи, че
монтираното съоръжение е било единственият възможен вариант за завършване на проекта.
Допълва, че не е имало точни, ясни и конкретни критерии за тази позиция като размери.
Сочи, че си спомня за разлика в цената, но не може да каже колко точно е била тя. В отговор
на поставен въпрос, свидетелят заявява, че не помни дали по договор е имал задължение да
уведоми, че има ново съоръжение с нова цена. Допълва, че със сигурност е имал ангажимент
да уведоми ако нещо се променя и той я е уведомил, като е изложил конкретни аргументи,
факти и проучване на производството, като е посочил и с какво може да бъде заменено.
Отбелязва, че не е имал пряка комуникация с Общината. Според И.Г. проблемът бил свързан
с официалната форма на запитване за дадена промяна. Свидетелят твърди, че той е изпратил
запитване до неговия възложител, след което е следвало да се направи запитване до
Общината, но той не е знаел дали има такова официално, не е наясно дали има официална
кореспонденция. В продължение твърди, че фирмата, която го е наела му е представила в
един момент писмо от Общината и го е уведомила, че може да действа и да поръчва
съоръжението. Досежно цената, свидетелят помни, че е имало някакъв проблем, но твърди,
че сумата е възстановена отдавна на Общината. Твърди, че след свикана от кмета на Община
*** среща, фирмата на свидетеля също е възстановила сума в размер на тридесет и няколко
хиляди лева. Знае, че строителната фирма, която е негов възложител, не е възстановила
сумата доброволно, поради което са водени дела и същата е осъдена. На свидетеля са
прочетени показанията, които същият е дал и които се намират в протокол за разпит на
свидетел от 18.07.2023 г., том 31, л.15-18 /по отношение на цената на предвидената
стълбищна платформа/, като същият е заявил, че ги поддържа. Досежно предявеното на
свидетеля становище относно стълбищна платформа за инвалидни колички – криволинейна,
И. Г. потвърждава, че същото е подписано от него. Твърди, че не знае това становище дали е
изпратено на Община *** и не помни до кого точно е изпращано. Потвърждава, че е
подписал и акт за установяване годността и за приемане на строежа от 26.04.2018 г., но не
помни къде точно го е подписал.
Свидетелката Б. Д. Д. заявява, че е била *** на дружеството, в което била назначена,
като имали отношения с Община *** по линия на организиране на събития във връзка с
проекта. По спомен сочи, че дружеството „Трейс Груп Холд“ АД е изпълнител по договора
за строителство. Д. твърди, че не познава И.Г.. Не е наясно какво е изпълнено и какво не е
изпълнено по проекта.
Б. Н. Б. твърди, че не знае защо е призована по делото. Сочи, че не познава
подсъдимия. По отношение на проекта в *** излага, че в процесния период е била
собственик на дружеството „БМБ“ ООД, което се занимавало с уреди за хора с увреждания.
Дружеството монтирало и платформата на процесния обект. Свидетелката е потвърдила
прочетените й в съдебно заседание показания, които същата е дала и са отразени на л. 67 до
л. 69 включително от том 6 на досъдебното производство, следствено дело № 36/2022 г.
От свидетелските показания на свидетеля Х. Г. К. се установява, че същият е работил в
Община *** в периода от *** до ***г., като е заемал длъжността „***“. Сочи, че познава
И.Г., който бил проектант и изпълнител на проекта в ***. Х. К. твърди, че в неговите
задължения е било от страна на общината като възложител да следи за изпълнение на
проекта. По отношение на платформата на позиция 14 твърди, че същата е монтирана и
изразява неразбиране защо се твърди, че не е изпълнена. Допълва, че никъде в проекта не е
отбелязано каква точно да бъде тази платформа. Знае, че за тази платформа е текла
кореспонденция и всичко е съгласувано. Не е наясно за цената, но твърди, че най-вероятно в
това, което е предложил проектантът не е посочена цена, което не е дало възможност да се
сравни с това, което е било заложено като цена в проекта. Допълва, че ако е имало промяна в
13
цената, би трябвало да се съгласува, но това е работа на консултанта по проекта.
Потвърждава, че е подписал и акт за установяване годността и за приемане на строежа от
26.04.2018 г. Сочи, че възложител по закон се води кметът, но като човек, който е приел
актовете, всички е подписал той /свидетелят К./, както и фактурите. Отбелязва, че първо се
подписват всички и последен се подписва възложителят. Х. К. твърди, че той се е подписвал
от името на възложителя. За конкретния акт твърди, че му е донесен от човека, който
изпълнявал функциите по надзора, но не помни точно кой. В продължение свидетелят
отново изразява неразбиране защо се говори за замяна, като никъде в проекта не е
предвидено каква точно да бъде тази платформа – верижна или релсова. Намира, че трябва
да се говори за съгласуване на това, което е монтирано. Набляга на това, че проектантът не е
подал цената коректно, което е довело да заблуда и на кмета и на свидетеля Х. К.. Твърди, че
на това стълбище изобщо не е възможно да се монтира криволинейна платформа. Спомня
си, че на място с И.Г. са обсъждали, че тази платформа се отличава от останалите, но е
единственото възможно решение в конкретния случай.
Свидетелят А. Г. П. разказва, че е бил *** по проекта и е отговарял за
кореспонденцията с всички заинтересувани страни. Свидетелят споделя относно
платформата, че получили имейл от проектанта, в който бил описан видът и моделът на
конкретната платформа, при което А. П. запознал кмета със съдържанието на имейла, след
което по предложение на проектанта платформата била одобрена. В продължение
свидетелят излага, че при неизпълнение на условието за монтиране на платформа,
целият проект е щял да пропадне. На следващо място А. П. отбелязва, че по въпроса е
имало становище от проектанта И.Г., в което подробно е обяснено защо това е
единственият възможен начин за достъп на инвалидни колички до втория етаж на
сградата. Свидетелят твърди, че няма спомен да е уведомявал кмета за това становище, но е
сигурен, че същото е представено на МРРБ. Счита, че не е било необходимо да се
осъществява контакт с МРРБ, тъй като на ниво кандидатстване нито един представител
на МРРБ не бил искал да се представи подробна спецификация на техниката,
предвидена за монтиране. Допълва, че за да бъдат уведомени за нещо, което трябва да се
смени е трябвало преди това да е подадено нещо различно, а в случая не са подавани
до МРРБ технически спецификации. А. П. твърди, че цени в общината не са били
известни нито на кмета, нито на техническия секретар. Допълва, че на тях им е
представена дадената платформа като единствено възможен вариант и Общината се е
съгласила.
И. С. Б. е консултант по пожарните въпроси. Твърди, че обекта няма никакви
нарушения в противопожарно отношение, поради което е подписал акта.
М. К. М. заявява, че до 2018 г. е бил *** на „Трейс Груп Холд“ АД, но няма спомен
по отношение на процесния обект. В съдебно заседание са прочетени свидетелските
показания, които свидетелят е дал на етапа на досъдебното производство, обективирани в
протокол за разпит на свидетел от 08.04.2021 г., находящ се на л.85 /лице и гръб/ по ДП №
15/2020 г. по описа на Следствен отдел на Специализираната прокуратура, а след това
преобразувано в следствено дело № 36/2022 г. по описа на ОСлО към ОП – Перник, пр. пр.
№ 1753/2022 г. по описа на ОП-Перник, като същият заявява, че ги поддържа. При
предявяване на акт за установяване годността и за приемане на строежа от 26.04.2018 г., М.
М. е категоричен, че това не е неговият подпис.
П. И. Р. разказва, че по проекта не е имало никакви проблеми освен този свързан с
платформата, за която сумите били възстановени напълно от фирмата изпълнител след като
било установено нарушение.
14
Г. К. Б. споделя, че към настоящия момент е пенсионер. Относно *** проекти,
разказва, че е участвал в изготвянето на проект, като е бил сключен договор между
„Инфраконструкт“ ООД и И.Г.. По думи на свидетеля той е бил конструктор по проекта.
Твърди, че е имал много проекти с Г. като сочи, че същият бил много некоректен.
Свидетелят категорично заявява, че подписът на предявеният му акт за установяване
годността и за приемане на строежа от 26.04.2018 г. не е негов.
Свидетелката И. П. К. споделя, че е получила работата чрез архитект Ч.. Сочи, че е
участвала в няколко проекта за Община ***, като за този в *** разбрала, че е реализиран
едва когато била извикана в следствената служба за взимане на сравнителен материал и до
момента не й е платено за него. И. К. е категорична, че предявеният й акт за установяване
годността и за приемане на строежа от 26.04.2018 г. не е подписан от нея.
В разпита си пред настоящия състав на съда свидетелят С. В. А. разказва, че имал
фирма, която се занимавала с управление на проекти. За проекта в *** споделя, че фирмата
му участвала в изпълнението на всички дейности, като работата му била да следи дали ще се
извърши всичко. Свидетелят поддържа показанията, които са му прочетени /дадени от него и
отразени в протокол за разпит на свидетел, находящ се на л. 64-66, вкл. от том VІ от сл. д. №
36/2022 г. по описа на ОСлО към Окръжна прокуратура гр. Перник.
Свидетелят Б. С. Д. заявява, че е бил *** на „Трейс Груп Холд“ АД. Твърди, че за
проблема с проекта е разбрал в момента, в който Община *** е предявила иск. Свидетелят
излага, че е имало становище на проектант, който е авторски надзор. Възложено е на
фирмата какво да изпълни, тя го е изпълнила и договорът е завършен, обектът е приет и е
издаден Акт 15. Допълва, че най – вероятно е водена кореспонденция с възложителя –
Общината, съответно е имало становище на проектант. Б. Д. заявява, че са водили дела с
Община *** в периода 2020-2021 г., като са били осъдени и са възстановили сума от почти
80 000 лева, а именно 76 431,28 лева, които са преведени на 17.02.2023 г. на О.З.. За проекта
сочи, че е имало авторски надзор и проектант и това са били хората, с които са водили
кореспонденция, като са коментирали, че е невъзможно да се монтира някакво съоръжение,
поради което е намерено решение да се монтира друго.
Свидетелката Л. Ю. С. заявява, че е специалист строителен инженер „ВиК“. Относно
проекта в *** твърди, че няма много спомени, освен, че по нейната част е нямало
нередности. Съдът е прочел, на основание чл.281, ал.5, във вр. с ал.1, т.2 от НПК,
свидетелските показания, дадени от Л. С. и отразени протокол за разпит на свидетел от
27.05.2020 г. на л. 43 до 45, т. VІ от сл. д.№ 36/2022 г. по описа на ОСлО към Окръжна
прокуратура гр. Перник, като същата заявява, че ги поддържа.
Г. Т. Р. заявява в съдебно заседание пред настоящия състав на съда, че познава
подсъдимия Д. С., като същият е бил неин работодател в периода 2008-2023 г., когато тя е
била *** в с. ***. Свидетелката разказва, че кметските наместници участвали в работни
групи, предимно по програми за трансгранично сътрудничество и „Програма за развитие на
селските райони“. Твърди, че всички стартирани проекти са завършени. Ходила е в обекта в
*** и е запозната, че има монтирана платформа за хора в неравностойно положение, която е
виждала че работи.
Р. П. С. разказва, че познава подсъдимия Д. С., който го назначил за *** и работили
заедно 24 години. Сочи, че са работили по много проекти и всички са били завършени
изцяло. Заявява, че *** бил създал организация на работа и всеки път когато имало
строителни работи, кметският наместник трябвало да е на обекта, като всеки понеделник да
му се правят лично доклади относно свършеното. Свидетелят заявява, че като ***, Д. С.
винаги е защитавал интересите на общината и не е допускал да се подписват документи
15
докато не се установи, че фирмите са изпълнили всички свои задължения в конкретния
случай. Р. С. заявява, че подвижната лента за инвалиди в Центъра в *** работи и че той
лично е бил свидетел през месец март 2025 г. на това когато заедно със своя племенник е
посетил „Центъра“, като заявява, че работи и платформата на долния етаж, както и тази на
горния етаж на сградата.
Свидетелят Г. С. Г. заявява, че познава Д. С. от края на 1999 г., когато бил в неговия
екип като кметски наместник в ***. Разказва, че са работили по различни проекти, като
всички одобрени проекти са били завършвани. Заявява, че лично е виждал в миналото, че
съобръжението за инвалиди в „Центъра“ в *** работи, а и е чул от кметския наместник на
*** че платформата за инвалиди в „Центъра“ в селото работи и понастоящем.
Съдът намира, че свидетелските показания на разпитаните в хода на производството
свидетели са логични, последователни и не изключващи се едни други. Разпитът на всеки
един от свидетелите очертава различни аспекти и спомага за изясняването и правилното
очертаване на фактическата обстановка, което от своя страна помага на съдебния състав за
формиране на правни изводи и за постановяване на окончателния съдебен акт.
По делото е назначена и изготвена комплексна строително-техническа и
икономическа експертиза, от която се установява, че от приложената документация е
видно, че заложената цена в договора междуОбщина *** и „Трейс Груп Холд“ АД АД е 93
671,00 лева без ДДС, като тази сума реално е заплатена /по междинен сертификат № 2 към
16.02.2018 г./ от Общината на „Трейс Групм Холд“ АД АД по позиция 14. Видно от
приложение № 1 документи е, че „Трейс Груп Холд“ АД АД е заплатило на „Си Билд
България“ ЕООД към 14.02.2018 г. по междинен сертификат за плащане № 2 сумата от 86
644,76 лева без ДДС. Видно от количествено-стойностна сметка за изпълнение на СМР към
двустранна сметка № 3 за изплащане на изпълнение СМР към 16.02.2018 г., с възложител
„Си Билд България“ ЕООД и изпълнител „Профидел инвестмънт“ ЕООД, сумата е 61 100,00
лева без ДДС. Видно от количествено-стойностна сметка за изпълнение на СМР с
възложител „Профидел инвестмънт“ ЕООД и изпълнител „Виа Интелего“ ООД сумата е
40 131,50 лева без ДДС. Видно от фактура от 15.02.2018 г. “Виа Интелего“ ООД е заплатила
на „БМБ“ ООД сумата от 5 800,00 лева без ДДС или 6 960,00 с ДДС за доставка и монтаж на
верижен Трейспортьор „T09 ROBY“. По мнение на експертите, реално определената и
заплатена от О.З. за стълбищна платформа за инвалидни колички-криволинейна цена е 93
671,00 без ДДС или 103 973,70 лева с ДДС. Специалистите заключават, че в становището на
инж. И.Г. има сериозна техническа неточност, която представя верижен транспортьор „T09
ROBY“ като „мобилна криволинейна стълбищна платформа за инвалидни колички, което не
съответства на действителността и може да подведе и заблуди лица, които нямат технически
познания. В продължение вещите лица, при прегледа на предоставените материали по ДП,
считат, че Община *** е била уведомена и е одобрила закупуването на верижен
транспортьор „T09 ROBY“ като „стълбищна платформа за инвалидни колички –
криволинейна“ за 14 от КСС от дружеството. Експертите считат, че реално не е монтирана
„стълбищна платформа за инвалидни колички – криволинейна“ за 14 от КСС от
дружеството, но е отчетена като монтирана под наименованието „мобилна криволинейна
стълбищна платформа за инвалидни колички“ в чертеж „Екзекутив“ с печат важи за
екзекутив към документацията на „Стройнорм“ ЕООД окончателен констативен протокол.
Излагат, че Община *** е заплатила на „Трейс Груп Холд“ АД и подизпълнителите
първоначално заложената сума в размер на 93 670,00 лева без ДДС за „стълбищна
платформа за инвалидни колички – криволинейна“. Според специалистите за обекта
„Туристически информационен център и изложбена зала на кукерски обичай, *** Община
***“ са издадени всички необходими строителни книжа, с изключение на „Заповедна книга“
16
/образец 4 и образец 9/. В заключение вещите лица твърдят, че причинената вреда за Община
*** като възложител на проекта е в размер на 87 870,00 лева без ДДС или 105 444, 00 лева с
ДДС, представляваща сума в особено големи размери.
Назначена и изготвена е съдебно-почеркова експертиза, от заключението на която
става ясно, че подписът на мястото на „Д. С. – ***на Община *** “ в писмо за одобрение до
„Трейс Груп Холд“ АД е положен от подсъдимия Д. С. С..
От заключението на назначената и изготвена тройна съдебно-почеркова експертиза
става ясно, че:
-подписът на позиция над името арх. В. А. Ч. в „Констативен акт за установяване
годността за приемане на строежа от 26.04.2018 г., Приложение 15 към чл.7, ал.З, т.15“ не е
положен от В. А. Ч. е ЕГН: **********.
-подписите на позиция 3 над името арх. В. Ч. в 14 броя „Акт за установяване на всички
видове СМР, подлежащи на закриване, удостоверяващ, че са постигнати изискванията на
проекта“ не са положени от В. А. Ч. с ЕГН: **********.
-в 11 броя от представените документи, подписите са положени от едно и също лице.
-подписът на позиция 3 над името арх. В. Ч. в „Акт за установяване на всички видове
СМР, подлежащи на закриване, удостоверяващ, че са постигнати изискванията на проекта от
16.04.2018 г. СМР Архитектура № 5 и № 6“ е изпълнен от лицето, което е положило подписи
от името на Л. Ю. С. в инкриминираните документи.
-подписите на позиция 3 над името арх. В. Ч. в „Акт за установяване на всички
видове СМР, подлежащи на закриване, удостоверяващ, че са постигнати изискванията на
проекта от 16.04.2018 г. СМР Архитектура № 5 и № 6“ и „Акт за установяване на всички
видове СМР,подлежащи на закриване, удостоверяващ, че са постигнати изискванията на
проекта от 18.04.2018 г. СМР Архитектура № 60 и № 63“ са положени от друго лице.
-подписът на позиция 3.6 над името И. П. К. в „Констативен акт за установяване
годността за приемане на строежа от 26.04.2018 г., Приложение15 към чл.7, ал.З, т.15“ не е
положен от И. П. К. с ЕГН: **********.
-подписите на позиция 3 над името инж. И. К. в 9 броя „Акт за установяване на всички
видове СМР, подлежащи на закриване, удостоверяващ, че са постигнати изискванията на
проекта“ не са положени от И. П. К..
-в 7 броя от представените документи, подписите са положени от едно и също лице.
-подписите на позиция 3 над името инж. И. К. в „Акт за установяване на всички видове
СМР, подлежащи на закриване, удостоверяващ, че са постигнати изискванията на проекта
без дата, СМР ОВиК № 18 и „Акт за установяване на всички видове СМР, подлежащи на
закриване, удостоверяващ, че са постигнати изискванията на проекта от 08.08.2017 г. СМР
ОВиК от № 23 до № 32“ са положени от друго лице.
-подписът на позиция 3.4 над името инж. К. Г. Р. в „Констативен акт за установяване
годността за приемане на строежа от 26.04.2018 г. - Приложение 15 към чл.7, ал.З, т.15“ не е
положен от К. Г. Р. с ЕГН **********.
-подписите на позиция 3 над името инж. К. Р. в 2 броя „Акт за установяване на всички
видове СМР, подлежащи на закриване, удостоверяващ, че са постигнати изискванията на
проекта“ са положени от едно и също лице, но не са положени от К. Г. Р..
-подписът на позиция 3.5 над името инж. Л. Ю. С. в „Констативен акт за установяване
годността за приемане на строежа от 26.04.2018 г. - Приложение 15 към чл.7, ал.З, т.15“ не е
положен от Л. Ю. С. с ЕГН **********.
17
-подписите на позиция 3 над името инж. Л. Ю. С. в 14 броя „Акт за установяване на
всички видове СМР, подлежащи на закриване, удостоверяващ, че са постигнати
изискванията на проекта“ са положени от едно и също лице, но не са положени от Л. Ю.
С..
-подписът на позиция 3.3 над името инж. Н. К. П. в „Констативен акт за установяване
годността за приемане на строежа от 2018 г. - Приложение 15 към чл.7, ал.З, т.15“ не е
положен от Н. К. П. с ЕГН **********.
-подписът на позиция 3 над името инж. И. Т. Г. в „Констативен акт за установяване
годността за приемане на строежа от 2018 г. - Приложение 15 към чл.7, ал.З, т.15“ е положен
от И. Т. с ЕГН **********.
-подписът на позиция 3.2 над името инж. Г. К. Б. в „Констативен акт за установяване
годността за приемане на строежа от 26.04.2018 г. - Приложение 15 към чл.7, ал.З, т.15“ не е
положен от Г. К. Б. с ЕГН **********.
-по отношение на 12 и 13 въпрос е направено подробно описание и приложен снимков
материал в описателната част.
-в документите при които има имитация и свободно полагане на подписите не може да
се установи от кого са изпълнени, тъй като не са елементи от личния подпис на лицата,
които ги поставят.
От заключението на изготвената от експерта А. Н. съдебно-почеркова експертиза се
установява, че подписът за наредител/вносител в горния десен ъгъл на платежно нареждане
№ ***, за сумата от 129 994, 44лева, с наредител Община *** и получател – „Трейс Груп
Холд“ АД АД е положен от Д. С. С..
В хода на досъдебното производство е назначена и изготвена съдебно-медицинска
експертиза, от която се установява, че от анализа на предоставената медицинска
документация е установено, че по отношение на подсъдимия във времето са му поставяне
следните диагнози:
*****************************************************************
Специалистът заявява, че изброените заболявания са с хроничен ход през годините,
като е било налице влошаване на общия здравен статус на Д. С. след преживяна Ковид – 19
инфекция, с клинични данни за овладяване на състоянието след приложено лечение.
Експертът сочи, че към датата на изготвяне на експертизата са налице данни за оздравяване
от последната хирургично намеса ***********. Вещото лице твърди, че след това
заболяване се изисква продължаващо лечение в дома за период от около 20-25 дни, след
което подсъдимият може да участва в наказателния процес ако няма усложнения.
Назначена и изготвена по делото е и допълнителна комплексна строително –
техническа и икономическа експертиза, от която се установява, че стойността на пълно
неизпълнение на позиция 14 „стълбищна платформа за инвалидни колички – криволинейна“
е в размер на 93 670,00 без ДДС или 112 404,00 с ДДС. Експертите достигат до заключение,
че длъжностното лице, което е следвало да определи окончателната техническа
спецификация по обществената поръчка, в която да са заложени ясни, точни и подробни
изисквания относно позиция 14 от КСС – рампа за инвалиди – криволинейна, е възлагащият
орган/възложителя, представляван от *** на Община ***. По мнение на вещите лица *** е
следвало да упражни ефективен контрол дали изпълнителят по обществената поръчка за
изготвяне на техническия проект е изпълнил качествено възложената му дейност.
Отбелязват, че видно от техническата спецификация самият изпълнител „Инфраконструкт“
ООД е проявил небрежност при изпълнение на възложената му дейност, като не е описал
18
детайлно изискванията, на които следва да отговаря позиция 14 – рампа за инвалиди –
криволинейна. На следващо място експертите считат, че възлагащият орган/възложителят в
лицето на кмета на Община *** е следвало да спре изпълнението на договора с оглед
установяване на причините за невъзможността да се монтира стълбищна платформа за
инвалиди – криволинейна. В продължение вещите лица считат, че възложителят е следвало
да се запознае с конкретните причини за невъзможността за монтиране на рампа за инвалиди
към сградата, както и да изиска подробна спецификация на предлаганото му за доставка
съоръжение. Намират, че след запознаване със спецификациите не е следвало да даде
одобрение за доставката на „мобилна криволинейна стълбищна платформа за инвалидни
колички“ вместо монтиране на стълбищна платформа за инвалиди – криволинейна, тъй като
тя не отговаря на изискването съгласно техническата спецификация „издигане на рампи за
инвалидни колички“ и на Наредба № 4 от 01.07.2009 г., която изисква монтиране на
платформата към сградата и инвалидите да могат да оперират самостоятелно със същата.
В проведено заседание пред настоящия съдебен състав са изслушани и вещите лица Д.
Й. Ц., Г. Д. С., П. Н. П., В. С. Н., В. Т. Т., които след прочитане на заключенията по
изготвените от тях експертизи по следствено дело № 36/2022 г. по описа на ОСлО при ОП
гр. Перник, всички те заявяват, че поддържат заключенията. Прочетена и приложена по
делото е и изготвената от вещото лице А. Н. съдебно-почеркова експертиза.
От приложената по делото справка за съдимост на подсъдимия е видно, че същият е с
чисто съдебно минало.
В обясненията си пред настоящия състав на съда подсъдимият Д. С. С. сочи, че има
*** години държавен опит и държавен трудов стаж, като през последните *** години е ***.
Заявява, че когато в началото е станал *** на Община *** е било истинско
предизвикателство за него, тъй като Общината имала огромни задължения. По отношение на
процесния проект подсъдимият твърди, че решили да направят ремонт на сграда в *** тъй
като селото е известно със своите традиции. Д. С. разказва, че наел консултант – А. П., който
изготвил документацията и успоредно това възложили на фирма да изготви проект за
реконструкция на читалище. След изготвянето на проекта, същият е предаден в
управляващия орган, който излязъл със становище и определил шеста категория, поради
което проектът не се нуждае от разрешително за строеж. След приемането на проекта от
управляващия орган и подписване на договора, по думите на обвиняемия последвал търг за
изпълнител, търг за строител и авторски надзор, търг за консултант и финансов отговорник.
Подсъдимият сочи, че търгът бил спечелен от „Трейсгруп“, като в последствие е разбрал, че
е имало подизпълнител. В продължение подсъдимият разказва, че при първите проверки не
е имало проблеми с обекта, а на последната, след отчитане на Акт 15, подписан от 12 човека
се е проявил проблем. Твърди, че е възложил правата и задълженията на Х. К. и не е
запознат нещо да подменяно. Подсъдимият бил в отпуска, когато по телефона му съобщили,
че има финансова корекция на платформа за инвалиди, поради което прекратил отпуската си
и свикал съвещание, като повикал и хората от „Трейсгруп“, а на срещата дошъл С.А.. Д. С.
постъпил в болница от Ковид и след като се върнал свикал още съвещания. След това бил
заведен иск срещу „Трейсгруп“, след което дружеството било осъдено и върнало цялата
сума. Подизпълнителят върнал още 36 000 и цялата сума Община *** върнала на
управляващия орган и МРП е издало документ, че Общината няма задължения.
Подсъдимият заявява, че Общината е участвала по програми и са работили по различни
обекти, като е имала дребни финансови корекции, но финансова корекция в такъв размер
досега не е имало. Подсъдимият няма спомен да е виждал становището на проектанта.
Счита, че е възможно А. П. да е уведомил Управляващия орган, тъй като Общината
постоянно писала такива писма. Твърди, че е разбрал, че има промяна в монтираното
19
съоръжение след като се върнал от отпуск, когато му предали, че Х. К. казал, че нищо не е
променяно, а били предвидени няколко платформи като била монтирана най – подходящата.
Подсъдимият твърди, че консултантът подписвал всички документи, свързани с доставката
за зареждане на сградите, кметът подписвал само финансовите документи, а Х. К. отговарял
за строителството. В продължение Д. С. заявява, че А. П. е подписвал документите, след
което ги носел на подсъдимия да ги подпише. Твърди, че Акт 15 е подписан от 12 лица –
строителен надзор, авторски надзор, изпълнители, инвеститор. *** е упълномощил двама
души да подпишат акта.

Въз основа на така установеното от фактическа страна и анализа на
свидетелските показания и на останалите събрани по делото доказателства, съдът
направи правните си изводи, изразяващи се в следното:
След съвкупна проверка и анализ на събраните по делото доказателства и приети за
установени фактически обстоятелства съдът намира, че подсъдимият Д. С. С. не е
осъществил състава на престъпление по чл. 219, ал.1 от НК по повдигнатото му обвинение,
както от обективна, така и от субективна страна.
Прието е в трайната съдебна практика, че субект по ал.1 може да бъде само
длъжностно лице по смисъла на чл.93, т.1, б.“б“ от НК, т.е. което изпълнява ръководна
работа или такава, свързана с пазене или управление на чуждо имущество в държавно
предприятие, кооперация, обществена организация, друго юридическо лице или при
едноличен търговец, както и нотариус и помощник-нотариус, частен съдебен изпълнител и
помощник-частен съдебен изпълнител. Приема се, че когато на лице, което изпълнява
дейност само на материално изпълнение, му е възложена допълнителна работа, свързана с
пазене на обществено имущество, то придобива качеството на длъжностно лице по смисъла
на чл.93, т.1, б.“б“ от НК и може да бъде субект на безстопанствеността по чл.219, ал.1 от
НК. Съдебната практика е категорична, че безстопанствеността следва да се дължи на
неправомерно поведение на длъжностното лице - действие или бездействие, което е било в
кръга на неговите служебни задължения.
Безспорно от една страна е, че съгласно чл. 93, ал. 1, б. “б“ от НК *** е длъжностно
лице и като такова на него му е възложено да изпълнява със заплата или безплатно,
временно или постоянно ръководна работа или работа, свързана с пазене или управление на
чуждо имущество в държавно предприятие, кооперация, обществена организация, друго
юридическо лице.
От друга страна обаче, видно от изложеното, налице е доказателствена съвкупност,
състояща се от гласни и писмени доказателства, от която не може да се установи по
безспорен и категоричен начин подсъдимият Д. С. да е осъществил вмененото му във вина
деяние. Свидетелските показания изхождат от различни свидетели, като изложеното от тях в
голямата си част кореспондира помежду си и дава основание на съда да приеме за
недоказано, че от страна на подсъдимия е осъществен от обективна и субективна страна
състава на престъпление по чл. 219, ал. 1 от НК.
Инкриминираната форма на изпълнителното деяние на безстопанственост по чл.
219, ал. 1 от НК се състои в неполагането на достатъчно грижи при извършване на
възложената работа. Последното обобщено се свежда до ненадлежно осъществяване на
функциите на длъжностното лице при извършването на възложената работа - неизпълнение
или нарушение на възложени задължения, или превишаване на властта или на правата, които
могат да са както нормативно установени, така също и да произтичат от технологически или
общопризнати правила, невключени в нормативни актове; от безспорни положения на
20
теорията (науката); от житейската практика. Затова при изследване на въпроса относно
изпълнителното деяние следва да бъдат обсъдени обстоятелствата, свързани с правата и
задълженията на длъжностното лице "и най-вече кои от тях не е изпълнил или нарушил"
(ППВС № 7/76 г. р. I. т. 2).
Безспорно положение в правната доктрина и в съдебната практика е, че нормата на
чл. 219, ал. 1 от НК съдържа бланкетна диспозиция. Тя не визира конкретно правило за
поведение и се нуждае от конкретизация чрез посочване на точно определени по своето
естество императивни правни норми, които да очертават дължимото поведение на дееца - да
предвиждат за него задължение за конкретно действие или съответно въздържане от такова.
В обвинителния акт е направен недостатъчно успешен опит за конкретизиране на
бланкетната норма на чл. 219, ал.1 от НК, като част от съдържанието й е запълнено с общи
разпоредби от ЗМСМА и ЗПФ, каквито са текстовете на чл.14 от ЗМСМА, чл.38, ал.1 от
ЗМСМА, чл.44, ал.1, т.1 и т.7 от ЗМСМА, както и тези на чл.7, ал.5 и ал.7 от ЗПФ, чл.11, ал.1
и ал.3 от ЗПФ. Т. е., бланкетната диспозиция на чл. 219, ал. 1 от НК в тези нейни части е
запълнена с общи, не съдържащи конкретни правила за поведение норми, които не указват
кои конкретни права и задължения не е изпълнило и нарушило длъжностното лице.
Съгласно чл. 38, ал. 1 от ЗМСМА, орган на изпълнителната власт в общината е
кметът на общината. *** на общината ръководи цялата изпълнителна дейност на общината,
организира изпълнението на дългосрочните програми и бюджета на общината - чл. 44, ал, 1
от ЗМСМА. Съгласно чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА, в изпълнение на своите правомощия кметът
на общината издава заповеди.
Според нормата на чл. 44, ал. 1, т. 5 и т. 7 от Закона за местното самоуправление и
местната администрация, *** на общината организира изпълнението на общинския бюджет,
както и актовете на общинския съвет. В чл. 1, ал. 1, т. 3 от Закона за публичните финанси
/ЗПФ/ е определено, че законът урежда бюджетната рамка, общото устройство и структурата
на публичните финанси и включва фискалните правила и ограничения. Съгласно чл. 11, ал. 1
от Закона за публичните финанси /ЗПФ/, разпоредител с бюджет е съответния ръководител
на бюджетната организация. С разпоредбата на чл. 11, ал. 3 от същия закон е
регламентирано, че кметът на общината е първостепенен разпоредител с бюджет по бюджета
на общината и като такъв отговаря за съставянето, отчитането и неговото изпълнение.
Съобразно чл. 11, ал. 4 правомощията на първостепенен разпоредител с бюджет може да се
делегират, като делегирането не освобождава съответния първостепенен разпоредител с
бюджет от отговорността за изпълнението на делегираните правомощия.
На основание чл. 7, ал. 5 от ЗПФ *** на общината организира и ръководи
съставянето, внасянето в общинския съвет и изпълнението на бюджета на общината.
Изпълнението на общинския бюджет съгласно чл. 122, ал. 1 от ЗПФ се организира от кмета
на общината чрез кметовете на кметства, райони и чрез ръководителите на бюджетни звена,
финансирани от общинския бюджет. С разпоредбата на чл. 44, ал. 1, т. 5 от ЗМСМА, във вр.
с чл. 7, ал. 5 и чл. 122, ал. 1 от ЗПФ, е вменено задължение на *** на общината да
организира и ръководи съставянето, внасянето в общинския съвет и изпълнението на
бюджета на общината. В чл. 11, ал. 1 от Закона за публичните финанси е предвидено, че
разпоредител с бюджет е съответния ръководител на бюджетната организация, а съгласно чл.
11, ал. 3, изречение второ от същия закон, първостепенен ръководител е кметът на общината.
*** на общината е публичен възложител на обществени поръчки по смисъла на чл. 5,
ал. 2, т. 9 от ЗОП. Възложителите, на основание чл. 5, ал. 1 от ЗОП отговарят за правилното
прогнозиране, планиране, провеждане, приключване и отчитане за резултатите от
обществените поръчки. Съгласно чл. 7, ал. 1 от ЗОП възложителят може да определи
21
длъжностно лице, което да организира и/или да възлага обществени поръчки. С изключение
на случаите по ал. 1, в отсъствие на възложителя правомощията му, свързани с възлагане на
обществени поръчки, се изпълняват от лицето, което го замества, съгласно нормативен,
административен или друг акт, който определя представителството на възложителя - чл. 7,
ал. 2 от ЗОП.
Именно при реализация на тези свои задължения подсъдимият е организирал
изпълнението на проекта, включително и чрез функции, упражняването на които е
делегирал. Така например Х. К. е натоварен със задълженията да представлява Община ***
и да подписва всички документи от името на възложителя по договора /Община ***/.
Възложени са задачи на специалисти в конкретни области, които да упражнят контрол по
изпълнението на проекта. Очевидно е, че става въпрос за законови разпоредби,
регламентиращи съвсем общо функциите на кмета на община. Същите не съдържат
конкретни предписания, правила за поведение, вменяващи конкретни задължения на
длъжностното лице, неизпълнението на които да е в състояние директно да причини щети за
общината.
Освен това в настоящия казус, предвид естеството на инкриминираната възложена
работа на подсъдимия, за определянето и индивидуализирането на признака "не положи
достатъчно грижи" съвсем не е достатъчно посочването само на правила, указващи на общи
принципи, регламентиращи дейността на държавния служител. В тази връзка съдебната
практика е утвърдила разбирането, че източниците, от които произтичат правата и
задълженията на длъжностното лице и които запълват бланкетния състав на чл. 219, ал. 1 от
НК не трябва да бъдат общи диспозитивни, респ. декларативни и дефинитивни, а е
необходимо да създават конкретни права и задължения за субекта на безстопанственост, като
това условие в случая, по отношение на изброените разпоредби, не е изпълнено.
Съгласно разпоредбата на чл. 219, ал. 1 от НК наличието на „значителни щети" е
задължителен елемент от обективна страна, като неговата липса води до несъставомерност
на деянието. Престъплението "безстопанственост" по чл. 219, ал. 1 НК е типично резултатно
престъпление, независимо от квалифициращите го признаци, поради което и може да има
извършено престъпление, само ако в резултат от осъществяване на изпълнителното му
деяние е настъпила значителна щета. С Постановление № 7/23.12.1976 г. по н. д. № 10/1976 г.
на ППВС е прието, че при установяване на размера на вредите следва да се имат предвид
реално настъпилите вреди, защото при престъплението безстопанственост се търси
отговорност за причинените вреди от длъжностни лица. При това положение следва да се
установи за съставомерността на деянието и то по несъмнен и безспорен начин, дали в
резултат на същото, е налице причинена щета /като елемент от състава на престъплението/,
как е формирана тя и какво е нейното измерение. Тези причинени вреди е необходимо да са
имуществени и те да са настъпили към инкриминираната дата и това е така, защото
престъплението безстопанственост по чл. 219, ал. 1 от НК е резултатно престъпление - то е
довършено с причиняване на посочения в матералноправната норма резултат, изразяващ се в
значителни щети. Едва след изясняването на въпроса, свързан с реално настъпилата и
причинена щета, може да се прецени и дали нанесените щети са значителни.
В настоящия случай безспорно е установено, че съществува значителна разлика в
реално платената цена /5 800 лева без ДДС или 6 960 лева с ДДС/ за платформа с верижен
транспортьор и реално преведената сума по договор за стълбищна платформа за инвалидни
колички – криволинейна /93 670 лева без ДДС или 112 404 лева с ДДС/. Видно от
приложените по делото материали /протокол от 19.09.2019 г. /том 24//, свидетелските
показания, както и от обясненията на подсъдимия/ се установява, че след констатиране на
разминаването между заложеното в договора и реалното изпълнение и налагането на
22
финансова корекция на Община ***, веднага са предприети мерки от страна на *** Д. С. –
същият е свикал срещи между участниците по изпълнението на проекта с цел да бъде
изяснен казусът и да бъде възстановена сумата. В резултат на проведените срещи на
21.06.2021 г. е подписано уточнително споразумение от Община *** от една страна и „Виа
интелего“ ООД /том 31/, по силата на което „Виа интелего“ ООД се задължава да възстанови
на Община *** сумата от 29 976,50 лева, получена като плащане по договор от 02.08.2017 г.,
с възложител дружество „Профидел инвестмънт“ ЕООД и представляваща част от
наложената финансова корекция за изпълнението на дейността „доставка на стълбищна
платформа за инвалидни колички – криволинейна“. Видно от извлечение от банкова сметка с
титуляр Община *** на 22.06.2021 г. „Виа интелего“ ООД е превело на Общината сума в
размер на 35 971, 80 лева. Видно от извлечение от банкова сметка с титуляр Община ***, на
17.02.2023 г. по сметка на Общината е преведена сума в размер на 94 675,83 лева от „Трейс
Груп Холд“ АД с основание „решение № 923/26.07.2022 г. на СГС“ /том 26/.
Възстановяването на сумата се потвърждава и от свидетелските показания на П. И. Р., която
в процесния период е била „главен счетоводител“ на Община ***. П. Р. заявява пред
настоящия съд, че процесната сума е възстановена, а и това обстоятелство не е спорно по
делото. По делото е приложено платежно нареждане/вносна бележка, от което става ясно, че
на 23.06.2021 г. Община *** е превела по сметка на МРРБ сума в размер на 18 362,22 евро с
основание на плащането – възстановени суми по наложена финансова корекция /том 24/.
На следващо място следва съдът да отговори на въпроса налице ли е причинна връзка
между поведението на подсъдимия и приетия в обвинителния акт за настъпил съставомерен
резултат.
Видно от материалите по делото, в процесния период Х. Г. К. е заемал длъжността
„***“ в Община ***. Той е назначен от кмета на Община *** и съгласно длъжностната му
характеристика, Х. К. е следвало да осигури висококвалифицирана дейност на общинската
администрация в архитектурно- селищното устройство на Общината. В тежест на
изпълняващия длъжността „главен специалист кадастър, регулация, нивелация и вертикално
планиране“ е възложено да следи за изпълнението на проекта. Самият Х. К. в разпита си е
заявил, че възложител по закон се води кметът, но като човек, който е приел актовете, Х. К. е
подписал всички актове, както и фактурите. Свидетелят е изложил твърдения, че
некоректното подаване на цената от страна на проектанта е довело до заблуда и у него
самия, и у кмета на Общината.
На следващо място съдът дава вяра на свидетелските показания на В. Ч., в които той
заявява, че по отношение на проекта в *** с него се е свързал И.Г., който му възложил част
„Архитектура“. Свидетелят е посочил, че всичко по проекта е минавало през Г..
А. П., който е водил кореспонденцията между възложител и изпълнител, пък е
посочил, че лично той на имейла е получил предложението от фирмата изготвила
техническия проект – „Виа Интелего“ за вида на платформите за инвалиди, които следва да
бъдат монтирани. А. П. е посочил, че това предложение е съгласувано с „Трейд Груп Холд“,
след което лично той е изготвил писмото за одобрение от страна на Община *** . В
продължение е посочил, че след като кметът се е запознал със становището на проектанта, че
не може да бъде монтирана първоначално предвидената платформа и се налага алтернативен
вариант, Д. С. е подписал изготвеното от А. П. писмо.
В тази насока е и заключението на експертите по назначената и изготвена комплексна
строително-техническа и икономическа експертиза, според което, в становището на инж.
И.Г. има сериозна техническа неточност, която представя верижен транспортьор „T09
ROBY“ като „мобилна криволинейна стълбищна платформа за инвалидни колички, което не
23
съответства на действителността и може да подведе и заблуди лица, които нямат технически
познания. При прегледа на предоставените материали по досъдебното производство,
експертите са посочили, че Община *** е била уведомена и е одобрила закупуването на
верижен транспортьор „T09 ROBY“ като „стълбищна платформа за инвалидни колички –
криволинейна“ за позиция 14 от КСС от дружеството.
Тук съдът намира за необходимо да отбележи, че не може да се съгласи със
заключението по назначената и изготвена допълнително комплексна строително-техническа
и икономическа експертиза и по-конкретно, че кметът е длъжностното лице, което е
следвало да определи окончателната техническа спецификация по обществената поръчка, в
която са заложени ясно, точни и подробни изисквания относно позиция 14. Съдът не
кредитира и заключението на експертите, че кметът е следвало да упражни ефективен
контрол дали изпълнителят по обществената поръчка за изготвяне на техническия проект е
изпълнил качествено възложената му дейност. Според настоящия състав на съда, след
извършен анализ на материалите по делото се установява, че подсъдимият – *** Д. С. няма
необходимите технически знания и умения да извърши описаните дейности, поради което
именно тези задължения са възложени от него на експерти в тези области, като са им
вменени задължения да съблюдават изпълнението на проекта, така както е заложен. Видно
от доказателствения материал, кметът е подписвал предоставените му документи, след като
е имал уверението на упълномощените от него лица, че всичко по проекта е
законосъобразно.
На следващо място съдът не възприема и изводите на експертите, че възложителят е
следвало да се запознае с конкретните причини за невъзможността за монтиране на рампа за
инвалиди към сградата, като след запознаване със спецификациите не е следвало да даде
одобрение за доставката на „мобилна криволинейна стълбищна платформа за инвалидни
колички“. Това е така, защото от доказателствата по делото се установява, че в становището
на И.Г., в качеството му на проектант и авторски надзор на обекта се твърди, че
единственото законосъобразно решение в рамките на посочения проект е осигуряването на
достъп с помощта на мобилна криволинейна стълбищна платформа за инвалидни колички.
Никъде обаче в становището не е посочена цена – както първоначално заложената в проекта,
така и тази на мобилната платформа. Оттук следва изводът, че Д. С. в момента на
подписването на одобрението за поставяне на мобилна криволинейна стълбищна платформа
за инвалидни колички не е бил запознат със съществуването на драстичната разлика в
цената на двете съоръжения. Същият е подписал одобрението, тъй като е бил спокоен и
уверен, че хората които е упълномощил да упражняват функциите по надзора и
контролирането на изпълнението на обекта са изпълнили добросъвестно възложените им
задачи.
В продължение, съдът намира, че не може да се вмени във вина на подсъдимия
обстоятелството, че обектът е завършен и приет от възложителя. Видно е от приложения по
делото Акт 15, че преди да се подпише от възложителя, същият е подписан от всички лица
ангажирани с изготвянето на различните части на проекта, както и от тези, които е следвало
да упражняват надзор на извършените работи.
Следва да се отбележи, че при анализа на доказателствата по делото се установи както
от свидетелските разкази на част от свидетелите, така и от заключението по назначената
тройно съдебно-почеркова експертиза, че реално не всички лица, които фигурират са
положили наистина своите подписи. Така например от заключението на експертите става
ясно, че подписът на позиция над името арх. В. А. Ч. в „Констативен акт за установяване
годността за приемане на строежа от 26.04.2018 г., Приложение 15 към чл.7, ал.З, т.15“ не е
положен от В. А. Ч.; подписите на позиция 3 над името арх. В. Ч. в 14 броя „Акт за
24
установяване на всички видове СМР, подлежащи на закриване, удостоверяващ, че са
постигнати изискванията на проекта“ не са положени от В. А. Ч.; в 11 броя от представените
документи, подписите са положени от едно и също лице; подписът на позиция 3 над името
арх. В. Ч. в „Акт за установяване на всички видове СМР, подлежащи на закриване,
удостоверяващ, че са постигнати изискванията на проекта от 16.04.2018 г. СМР Архитектура
№ 5 и № 6“ е изпълнен от лицето, което е положило подписи от името на Л. Ю. С. в
инкриминираните документи; подписите на позиция 3 над името арх. В. Ч. в „Акт за
установяване на всички видове СМР, подлежащи на закриване, удостоверяващ, че са
постигнати изискванията на проекта от 16.04.2018 г. СМР Архитектура № 5 и № 6“ и „Акт за
установяване на всички видове СМР,подлежащи на закриване, удостоверяващ, че са
постигнати изискванията на проекта от 18.04.2018 г. СМР Архитектура № 60 и № 63“ са
положени от друго лице; подписът на позиция 3.6 над името И. П. К. в „Констативен акт за
установяване годността за приемане на строежа от 26.04.2018 г., Приложение15 към чл.7,
ал.З, т.15“ не е положен от И. П. К.; подписите на позиция 3 над името инж. И. К. в 9 броя
„Акт за установяване на всички видове СМР, подлежащи на закриване, удостоверяващ, че са
постигнати изискванията на проекта“ не са положени от И. П. К.; в 7 броя от представените
документи, подписите са положени от едно и също лице; подписите на позиция 3 над името
инж. И. К. в „Акт за установяване на всички видове СМР, подлежащи на закриване,
удостоверяващ, че са постигнати изискванията на проекта без дата, СМР ОвиК № 18 и „Акт
за установяване на всички видове СМР, подлежащи на закриване, удостоверяващ, че са
постигнати изискванията на проекта от 08.08.2017 г. СМР ОВиК от № 23 до № 32“ са
положени от друго лице; подписът на позиция 3.4 над името инж. К. Г. Р. в „Констативен акт
за установяване годността за приемане на строежа от 26.04.2018 г. - Приложение 15 към чл.7,
ал.З, т.15“ не е положен от К. Г. Р.; подписите на позиция 3 над името инж. К. Р. в 2 броя
„Акт за установяване на всички видове СМР, подлежащи на закриване, удостоверяващ, че са
постигнати изискванията на проекта“ са положени от едно и също лице, но не са положени
от К. Г. Р.; подписът на позиция 3.5 над името инж. Л. Ю. С. в „Констативен акт за
установяване годността за приемане на строежа от 26.04.2018 г. - Приложение 15 към чл.7,
ал.З, т.15“ не е положен от Л. Ю. С.; подписите на позиция 3 над името инж. Л. Ю. С. в 14
броя „Акт за установяване на всички видове СМР, подлежащи на закриване, удостоверяващ,
че са постигнати изискванията на проекта“ са положени от едно и също лице, но не са
положени от Л. Ю. С.; подписът на позиция 3.3 над името инж. Н. К. П. в „Констативен акт
за установяване годността за приемане на строежа от 2018 г. - Приложение 15 към чл.7, ал.3,
т.15“ не е положен от Н. К. П.; подписът на позиция 3 над името инж. И. Т. Г. в „Констативен
акт за установяване годността за приемане на строежа от 2018 г. - Приложение 15 към чл.7,
ал.3, т.15“ е положен от И. Т.; подписът на позиция 3.2 над името инж. Г. К. Б. в
„Констативен акт за установяване годността за приемане на строежа от 26.04.2018 г. -
Приложение 15 към чл.7, ал.3, т.15“ не е положен от Г. К. Б..
Оттук и изводът на съда, че реално подсъдимият е въведен в заблуда, че всеки един
от специалистите, ангажирани по проекта е удостоверил лично с подписа си, че неговата
част от обекта отговаря на законовите изисквания, като по този начин Д. С. е останал с
убеждението, че няма пречка същият да бъде приет от възложителя така, както е изпълнен, а
и описаният ред за подписване /след като всички подписи са положени, тогава се представя
на кмета на общината самият протокол/ води до извода, че самият подсъдим няма
отношение към ненадлежното полагане на подписи от всеки от подписалите се в
констативния акт от 26.04.2018 г. за установяване годността за приемане на строежа от
26.04.2018 г.
За прецизност следва да се отбележи, че изготвянето на такъв Акт 15 всъщност не е
25
било необходимо, но същият е издаден именно по настояване на Общината. С Наредба
№3/31.07.2003 г. са определени видовете актове и протоколи, които се съставят при
изпълнението на строежите на отделни етапи или части от тях. Констативен акт за
установяване годността за приемане на съответния строеж /обр. 15 по Наредба №
3/31.07.2003 г./ задължително се съставя при строежите от първа до пета категория
включително, а за шеста категория в определени случаи за строежите по чл. 147, ал. 1, т. 1,4,
5 и 7 от ЗУТ /чл. 2, ал. 2 от Наредба № 3/31.07.2003 г./, като с акт обр. 15 се извършва
предаването на строежа и строителната документация от строителя на възложителя и се
съставя на основание чл. 176, ал. 1 ЗУТ от възложителя, проектантите по всички части на
проекта, строителя, лицето, упражняващо строителен надзор. В случая не става дума за
строеж, а единствено за извършване на строително – монтажни работи /след изготвянето на
проекта същият е предаден в управляващия орган, който е излязъл със становище и е
определил обекта като шеста категория, поради което проектът не се нуждае от
разрешително за строеж/. По делото е приложено становище на главния архитект на Община
***, в което е изрично посочено, че съгласно ЗУТ обектът попада в хипотезата на чл. 147 от
ЗУТ, поради което „..не се изисква одобрение на инвестиционен проект“ и чл. 151 – „..не се
изисква разрешение за строеж“. Това според съда е още едно доказателство в подкрепа на
тезата, че подсъдимият Д. С. не е действал недобросъвестно при реализирането на проекта,
а е имал намерение всичко да е изрядно и законосъобразно, като е положил всички
необходими усилия в тази насока. Следователно, заключението на изслушаните по делото
основна и допълнителна експертиза и изявленията на вещите лица от 21.03.2025 г. в съдебно
заседание, че потвърждават, че по делото става въпрос за строеж пета категория е невярно и
не може да бъде кредитирано. Не може да бъде кредитирано тяхното заключение и в частта,
в която за заключили, че при съставянето на съответната строителна документация липсва
издадена заповедна книга образец 4 и образец 9, тъй като такава не е било необходимо да се
съставя.
Съдът намира, че не следва да бъде кредитирана допълнителна комплексна строително
– техническа и икономическа експертиза в по-голямата й част, доколкото при отговорите на
въпросите в съдебно заседание, двете вещи лица не успяха да се мотивират задълбочено и да
убедят съда в основателността на тезите си.
На първо място, вещите лица са дали отговори на правни въпроси, които поначало не
са в тяхната компетентост. На следващо място, не би могло да се приеме, че в случая именно
*** на Община *** не е изпълнил задълженията си да упражни ефективен контрол дали
изпълнителят на обществената поръчка е изпълнил качествено възложената работа, тъй като
подсъдимият Д. С. е изпълнил с грижата на добър стопанин всички задължения, които е
имал, като е възложил на длъжностни лица със съответната квалификация да го
представляват по проекта и да следят за качественото му и своевременно изпълнение.
Не може да бъде възприето становището на вещите лица, че *** е следвало да изиска
подробна спецификация на предлаганото му за доставка съоръжение, тъй като такава
спецификация не е била заложена, а, освен това по другите позиции на проекта
(включително и за праволинейната платформа за инвалидни колички по пункт №13 от
договора, респ. за вертикална платформа за инвалидни колички – пункт 15 от договора)
въпреки, че не е била заложена такава спецификация, проблем въобще не е възникнал.
Не може да се възприеме и заключението на вещите лица, че подсъдимият не е
следвало да даде одобрение на доставката на „мобилна криволинейна стълбищна платформа
за инвалидни колички“ вместо монтиране на стълбищна платформа за инвалиди –
криволинейна, тъй като тя не отговаряла на изискването съгласно техническата
спецификация „издигане на рампи за инвалидни колички“ и на Наредба № 4 от 01.07.2009 г.,
26
която изисква монтиране на платформата към сградата и инвалидите да могат да оперират
самостоятелно със същата. Всъщност даденото от свидетеля И.Г., в качеството му на
проектант и авторски надзор по проекта, становище, че това е единственият вариант за
действие в конкретната ситуация, отговаря на обективната действителност, тъй като в
случая не е имало друг вариант за действие, който да доведе до завършване на проекта под
формата на обществено приемлив резултат за хората от *** и за гостите на селото. Освен
това в част „Архитектурна”” на проекта не е уточнено каква точно следва да бъде тази
платформа и не е направена спецификация на платформата. Терминът “издигане” не би
могло да се тълкува в смисъла, изложен от вещите лица, а именно – че понеже е записано в
проекта „издигане”” това означавало че платформата следва да се разбира като трайно
прикрепена към стената, като такова тълкуване на отговаря на обема и съдържанието на това
понятие нито в общоупотребимия, нито в чисто техническия смисъл на понятието. Но дори
и да се приеме, че становището на И.Г. е неправилно, подсъдимият в качеството му на кмет
на Община ***, изпълнявайки задълженията си и определяйки длъжностни лица, които да
следят изпълнението на проекта, не е имал какво друго да направи в конкретната ситуация,
още повече че същият по никакъв начин не се е усъмнил в компетентността на
длъжностните лица, които са участвали и в много други проекти, по които възложител е
била Община *** и по нито един от тях не е имало проблеми при изпълнението им.
Не би могло да се приеме и нарушение по чл.116 от Регламент (ЕС Евратом)
№966/2012 г., доколкото в посочените разпоредби е посочено, че когато се установи, че
процедурата за възлагане на обществена поръчка е опорочена поради съществени грешки,
нередности или измами, възложителят спира временно процедурата, и може да не сключи
договора, да спре временно неговото изпълнение, поръчката или при необходимост да
прекрати договора. В случая възложителят не е установил наличие на нито една от
посочените хипотези за спиране на процедурата, тъй като по никакъв начин не се е усъмнил
в компетентността на длъжностните лица, натоварени със задачи да участват в проекта. На
първо място, становището на И.Г. в качеството му на авторски надзор по проекта, е било в
смисъл, че това е единствения възможен вариант за завършването на проекта, като към това
становище са се насложили и мненията на Х. К. и А. П. – и двамата в своите показания са
категорични, че нарушение при провеждането на процедурата не е имало и не е било
необходимо изпращане на искане до Управляващия орган за замяна на едно съоръжение с
друго. Подсъдимият Д. С., в качеството му на *** на Община ***, се е доверил напълно на
становищата на длъжностните лица, на които е възложил изпълнението на проекта и не е
имал никакво съмнение, че към момента на подписването на писмото до изпълнителя, това е
бил единственият възможен вариант за действие в конкретната ситуация, а и не е имал
съзнанието, че въобще съществува някакъв съществен проблем във връзка с изпълнението
на проекта.
Настоящият съдебен състав намира, че от доказателствата по делото не се установява
настъпването на изискуемите в разпоредбата на чл.219 ал.1 от НК значителни вреди. Както
вече бе посочено, престъплението по чл.219 от НК е резултатно и за да бъде осъществено от
обективна страна е необходимо при осъществяване на една или повече от формите на
изпълнителното деяние да е налице пряка причинно - следствена връзка с настъпили
значителни вреди.
При безстопанствеността от обективна страна следва да бъде отчетен престъпният
резултат, т.е. касае се за резултатно престъпление, което е довършено именно с настъпването
на престъпния резултат- значителна повреда, унищожаване или разпиляване на имуществото
или други значителни щети за предприятието или стопанството, както и причинната връзка
между деянието и последвалите общественоопасни последици - значителната повреда,
27
унищожаване или разпиляване на общественото имущество или други значителни щети на
предприятието или на стопанството, т.е. последните следва да са настъпили именно поради
неположените достатъчно грижи от страна на длъжностното лице /в този смисъл и Решение
№ 78 от 26.III.1990 г. по н. д. № 67/89 г., ОСНК - Когато щетата при безстопанственост е
резултат на приета некачествена продукция, но след това договорът за доставка се
развали по съдебен ред, постанови се връщане на насрещните престации и заплатените
суми за приетата некачествена продукция реално се възстановяват, няма щета по
смисъла на чл. 219 от НК/. Т.е. не е реализиран и третият съставомерен признак на
престъплението безстопанственост - неполагането на грижи за повереното имущество от
субекта на престъплението да е довело до настъпване на значителни щети за предприятието
или стопанството.
Абсолютно необходим обективен признак за съставомерността на престъплението по
чл. 219, ал. 1 от НК е наличието на причинна връзка между деянието и настъпилите
общественоопасни последици. Необходимо е да се установи, че последиците са настъпили
именно поради неположените достатъчни грижи от страна на дееца. В настоящият случай
съставът на съда намира, че липсва причинна връзка между описаните деяния на
подсъдимия и евентуално настъпили вреди. Д. С. не е задавал параметрите на съоръженията
за инвалиди, не е избирал фирмата, която да ги достави, както и не е бил запознат с
разликата в цената на двете съоръжения. Освен това, от решаващо значение е фактът, че към
момента на повдигане на актуалното обвинение по отношение на подсъдимия Д. С.
процесната сума е била възстановена. Т.е. в случая изобщо липсват настъпили вреди.
В настоящия случай категорично бе установено по делото, че подсъдимият Д. С. няма
техническо образование и познания, поради което е възложил тези правомощия и
задължения на специалисти с необходимото образование и познания, които да изготвят
различните части по проекта и да следят за точното изпълнение на проекта до неговото
пълно завършване.
Няма спор по делото, че след сключване на договора за изпълнение на проекта между
Община *** и „Трейс Груп Холд“ АД, Общината е превела по сметка на дружеството
средствата, посредством които следва да се извършат различни СМР с оглед изпълнението
на проекта. Не е спорно също, че дружеството, установило невъзможност да изпълни
договореностите, е сигнализирало проектанта и авторски надзор /И.Г./, който от своя страна
след изпращане на запитвания и консултации с фирми производители и доставчици на
съоръжения за инвалиди е изготвил становище, че като единствен възможен вариант за
пълното завършване на обекта е монтирането на позиция 14 на верижен транспортьор „T09
ROBY“. Установено по делото е и, а и не се спори по това, че в резултат на наложената
финансова корекция са предприети действия от страна на *** – Д. С. и разликата в цената на
първоначално заложеното в проекта съоръжение и реалното изпълнение е напълно
възстановена.
Досъдебното производство за извършено престъпление от длъжностни лица в
Община *** е образувано на 13.01.2020 г., като на Д. С. са повдигани различни работни
обвинения в течение на досъдебното производство. Първоначално на 13.01.2020 г.
досъдебното производство е образувано за извършено от Д. С. престъпление по чл. 220, ал. 1
от НК. На 10.05.20201 г. Д. С. е привлечен в качеството на обвиняем за извършено от него
престъпление по реда на чл. 219, ал. 3, във вр. с ал. 1 от НК.
Не подлежи на съмнение, че поначало подсъдимият може да бъде субект на
престъпление по чл. 219, ал. 1 от НК. От доказателствата по делото - свидетелски показания,
голям обем писмени доказателства, заключения по назначени и изготвени експертизи по
28
несъмнен начин се установява, че не са налице признаците на безстопанствеността.
Настоящият състав на съда намира, че подсъдимият Д. С., в качеството си на *** на Община
*** е положил всички необходими грижи при изпълнение на проекта. Създадена е
необходимата организация, извършени са обществени поръчки, впоследствие е сключен
договори с изпълнител, който от своя страна е сключил договори с подизпълнители. Поради
липса на технически познания, *** е назначил и упълномощил специалисти в различни
области, които да следят за точното изпълнение на проекта. Назначени са проектанти,
надзори, консултант, възложено е упражняване на контрол от името на възложителя –
упълномощено е лице, което да е координатор и да осъществява кореспонденцията между
страните по проекта. В резултат на извършените строително-монтажни работи обектът в ***
е завършен и процесното съоръжение се използва по предназначение /в този смисъл са
показанията на разпитания по делото свидетел Р. С., който е заявил, че лично е бил свидетел
на използването на съоръженията за инвалиди както от самото начало, така и на конкретната
дата – 19.03.3025 г., когато същият е посетил Центъра за кукерски обичаи в **** общ. ***
заедно със свой племенник и с очите си е видял, че и двете съоръжения работят и се ползват,
както и показанията на Г. Р., Г. Г. и Х. К./.
След решението на МРРБ и налагането на финансовата корекция, подсъдимият Д. С.
е предприел всички възможни действия, в резултат на което сумата от разликата в
първоначално заложените средства и реално използваните за позиция 14 са възстановени,
т.е. липсва вреда за Община ***, както и липсва причинно-следствена връзка между
евентуално деяние и настъпила от него вреда.
Ключовият момент по настоящото дело обаче се състои в обстоятелството, че всички
остатъчни суми, които са били дължими към Община *** от страна на „Трейс Груп Холд“
АД са били напълно изплатени към Общината към датата 17.02.2023 г., респ. преведени на
управляващия орган, а обвинението по чл. 219, ал. 1 от НК спрямо подсъдимия е било
повдигнато едва на 11.01.2024 г., т.е. десет месеца след пълното възстановяване на
сумата. По този начин в момента на повдигане на обвинението по чл. 219, ал. 1 от НК,
предмет на внесения обвинителен акт в съда, платените средства вече са били върнати,
поради което щета нито за Община ***, нито за националния бюджет, нито за бюджета на
приключилия проект няма, а това обстоятелство прави деянието на подсъдимия
несъставомерно, защото липсва обективният състав на престъплението безстопанственост /в
този смисъл е и Р 78/90 г. ОСНК/. Ето защо, твърдението на прокурора, че връщането на
паричните средства следва да се цени само като смекчаващо вината обстоятелство е
неоснователно /в този смисъл са и решение №78 от 26.03.1990 г. по н.д. №67/1989 г., ОСНК,
както и решение №98/14.09.2020 по дело №402/2020 г. по описа на Върховния касационен
съд/.
Съдът намира, че окончателният съдебен акт в наказателното производство не може
да почива на предположения и хипотези, на съмнителни и колебливи заключения досежно
осъщественото престъпление, обективните му и субективни признаци, и неговото авторство
/в този смисъл и решение № 350 от 17.06.2010 г. по н.д. № 318/2010 г. на Върховния
касационен съд, III н. о./.
Съгласно чл. 304 от НПК подсъдимият се признава за невинен когато не се установи,
че деянието е извършено. Съгласно чл.9, ал.1 от НК деянието е първият и най-съществен
белег на престъплението от обективна страна, като без деяние не може да има престъпление.
Според правната теория деянието е винаги една човешка постъпка, съзнателен волеви акт,
съчетаващ определени психични преживявания на субекта и тяхното външно изразяване.
Настоящият състав намира, че по делото са налице фактори обуславящи и явно
29
незначителната степен на обществена опасност на деянието и дееца, поради което
поведението на подсъдимия Д. С. следва да бъде разгледано и на плоскостта на чл. 9, ал. 2
от НК. Съгласно същата разпоредба не е престъпно деянието, което макар и формално да
осъществява признаците на предвидено в закона престъпление, поради своята
малозначителност не е общественоопасно или неговата обществена опасност е явно
незначителна.
В конкретния случай, на първо място личността на подсъдимия се характеризира с
липса на обществена опасност: същият е неосъждан, за него не са събрани лоши
характеристични данни и е показал добросъвестно процесуално поведение в хода на цялото
наказателно производство. На следващо място – подсъдимият е извършил всички
необходими действия, в резултат на което сумата е възстановена изцяло, което по същество и
като резултат води до извод за непрестъпност. На следващо място, следва да се прецени дали
приключването на проекта с параметрите, които са установени по делото, е довело до
общественополезен резултат или като цяло е оказало вредно въздействие. Вярно е, че
проектът в част „Архитектура“ е имал недостатък, изразяващ се в обстоятелството, че не е
предвидил, че размерите на стълбището в сградата в *** са били по-малки от нормативно
изискуемите се размери по смисъла на Наредба №4/2009 г. и че именно това обстоятелство е
довело до последващите затруднения при изпълнението на проекта. Като резултат от
изпълнението на този проект са налице изградени и действащи „Туристически
информационен център и сурвакарска работилница“ в *** общ. ***, които за едно малко
населено място представляват голямо постижение и до които е осигурен достъп на хора с
увреждания. Дори и да приемем, че достъпът на хората с увреждания се осъществява не
точно по проектирания начин /без чужда помощ/, а с помощта на оператор, то в самия
Център винаги има лице, което може да изпълнява функцията на оператор, а освен това
посещенията на хора с увреждания обикновено не са толкова чести, че това да създава
сериозен системен проблем. Ако приемем хипотетично, че проектът не е бил изпълнен
/напр. бил е прекратен от подсъдимия в качеството му на *** на Община ***/, каквото
поведение според вещите лица би било законосъобразно/, нито жителите на *** нито
туристите посещаващи района на *** община, биха могли да се ползват от услугите на
Центъра, нито биха могли да посещават и да използват сурвакарската работилница. Когато
се прецени равноценността на двата описани варианта, не би могло да има съмнение, че
приключването на проекта, макар и с известни затруднения във времето и необходимост от
водене на съдебни дела и връщане на средства, има общественополезен краен ефект, който
не би могло да бъде прието, че е донесъл вреда за някого, а точно напротив – той е напълно
приемлив от гледна точка на обществения интерес.
Същевременно, по делото е установено, че подсъдимият в качеството му на *** на
Община *** е възложил на Х. К. задълженията да представлява Община *** и да подписва
всички документи от името на възложителя по договора /Община ***/. На следващо място,
подсъдимият Д. С. в качеството му на *** е възложил на координатора на проекта А. П.
задълженията да следи за всички обстоятелства във връзка с изпълнението на проекта. И на
двамата свидетели подсъдимият е възложил задачите във връзка с изпълнението на проекта,
без да натоварва бюджета на Община *** – на първия като част от длъжностната му
характеристика, а на втория – като координатор по проекта. И именно обстоятелството, че
подсъдимият е взел всички необходими мерки относно обезпечаването на проекта с добри
специалисти, на които той е имал пълно доверие, изключва неговата вина и води до липса и
на субективния елемент от състава на престъплението по чл.219, ал.1 от НК. Следва да се
има предвид и, че становището, изготвено от проектанта и авторски надзор по проекта –
свидетеля И.Г., също е допринесло за въвеждането в заблуждение не само на подсъдимия
30
/който няма техническо образование, а е завършил музикална академия/, така и на
свидетелите Х. К. и А. П., които са били натоварени със същностните задачи по проекта. Не
на последно място видно от приложения по делото окончателен констативен протокол от
26.04.2018 г. /том 32/, същият е подписан от комисия в състав – представител на
възложителя – инж. Х. К., представител на строителния надзор – инж. С. Т. и представител
на изпълнителя – М. М.. Тримата са удостоверили с подписите си, че при посещение на
обекта са констатирали, че всички СМР по договор Д – 32 от 10.05.2015 г. са изпълнени и
сградата може да бъде ползвана по предназначението си.
От така направения правен анализ на състава на престъплението безстопанственост,
съпоставен с изложената по-горе фактическа обстановка, следва единственият несъмнен и
категоричен извод за несъставомерност на деянието на Д. С. по този текст.
Съдът признава подсъдимото лице за виновно само и единствено когато
обвинителната теза е безспорно доказана, което е гаранция за реализиране на процесуалните
му права, произтичащи от презумпцията за невиновност.
По изложените съображения съдът призна подсъдимия Д. С. С. за невиновен в това в
периода от 20.03.2013 г. до 26.04.2018 г. в *** и *** област ***, в качеството си на
длъжностно лице по смисъла на чл. 93 т.1 б. „б" НК - ***, избран на проведени на ***
местни избори, встъпил в длъжност на ***, и на проведени на *** местни избори, встъпил в
длъжност на ***, да не е положил достатъчно грижи за ръководенето, управлението,
стопанисването и запазването на повереното му имущество, собственост на Община *** /
вменени му от Закона за местното самоуправление и местната администрация: чл. 14 -
Общината е юридическо лице и има право на собственост и самостоятелен общински
бюджет; чл. 38, ал.1 - Орган на изпълнителната власт в общината е *** на общината, и чл.
44, ал.1 - *** на общината: 1. ръководи цялата изпълнителна дейност на общината; 5.
организира изпълнението на общинския бюджет; Закона за публичните финанси: чл. 7, ал.5 -
Кметовете организират и ръководят съставянето, внасянето в общинския съвет и
изпълнението на бюджетите на общините.; и ал.7 – Първостепенните разпоредители с
бюджет разработват и утвърждават вътрешни правила за организация на бюджетния процес.;
чл.11, ал.1 - „Разпоредител с бюджет е съответният ръководител на бюджетната организация
..." и ал.3: „Първостепенни разпоредители с бюджет са разпоредителите, които съставят,
изпълняват и отчитат бюджет и са определени като такива със закон. Първостепенен
разпоредител ... по бюджета на община -*** на общината ...", като в качеството си на
възложител - Община *** , по сключен на 20.03.2013 г. договор с „Инфраконструкт" ООД за
изготвяне на технически проект с наименование: "Обособяване на туристически
информационен център и изграждане на сурвакарска работилница в *** Община ***."
/заплатен от Община *** по „Програма за развитие на селските региони 2007-2013г.", мярка
313 „Насърчаване на туристическите дейности" на Държавен фонд „Земеделие"/ не
определил техническа спецификация по обществената поръчка, в която да са заложени ясни,
точни и подробни изисквания относно позиция 14 от КСС - рампа за инвалиди -
криволинейна и без да упражни ефективен контрол дали изпълнителят по обществената
поръчка за изготвяне на технически проект за Обособяване на туристически информационен
център и изграждане на сурвакарска работилница в *** Община *** - „Инфраконструкт"
ООД е изпълнил качествено възложената му дейност, представил техническия проект пред
МРРБ във връзка със сключване на договор за субсидия, сключен между Община *** ,
представлявана от Д. С. С. и „Трейс Груп Холд“ АД, представлявано от М. К. М., с предмет
„Рехабилитация и реконструкция на читалище в *** Община *** за подобряване на
условията му и превръщането му в туристически информационен център и шоурум за
традиционни „кукери" обичаи", въпреки че процедурата за възлагане и изпълнение на
31
договора били опорочени поради съществени грешки и нередности /невъзможността да се
изпълни позиция №14 по договора/, не упражнил контрол дали изпълнителят по
обществената поръчка за изготвяне на технически проект за „Обособяване на туристически
информационен център и изграждане на сурвакарска работилница в *** Община *** “ -
„Инфраконструкт" ООД е изпълнил качествено възложената му дейност съгласно
изискванията на Наредба № 4 от 1 юли 2009 г. за проектиране, изпълнение и поддържане на
строежите в съответствие с изискванията за достъпна среда за населението, включително за
хората с увреждания: „чл. 17, ал.1 - Подемните платформи се предвиждат на места, в които
по достъпните маршрути няма техническа възможност за изграждане на стационарна рампа.;
ал.2 - Подемни платформи с вертикално движение за преодоляване на нива с височина до
250 см. се предвиждат в непосредствена близост до стълбища или стъпала. Платформите се
изпълняват при спазване на следните изисквания : 1. с размери най-малко 80 на 130 cм.; 2.
пред всяка платформа се осигурява свободно пространство с размери най-малко 150 на 150
см; 3. горният ръб на таблото за управление е на височина до 120 см от ниеото на
платформата; и 4. платформата се управлява с една ръка, без усилие.; Чл. 49, ал.1 - За
преодоляване на разликата в нивата в сградите може да се предвиждат подемни платформи с
вертикално и наклонено движение, както следва: 1. подемни платформи с вертикално
движение, които отговарят на изискванията по чл. 17; 2. подемни платформи с вертикално
движение за преодоляване на нива с височина над 120 см; 3. наклонени подемни платформи
със задвижваща система (релса, електрически двигател и движеща се платформа с размери
най-малко 70 см на 120 см); в сгради за обществено обслужване с масов достъп на хора
такива платформи могат да се предвиждат, при условие че стълбището е с широчина най-
малко 160 см, ал.2 – Подемните платформи по ал. 1, т. 2 се проектират като затворени
структури с една или повече врати към всяко достъпно ниво в сградата. В сгради за
обществено обслужване се предвиждат платформи с минимална светла широчина и
дължина 90 на 140 см, като пред вратите се осигурява свободно място за движение с размери
не по-малки от 150 на 150 см./, като при изпълнение на проекта вместо да се запознае с
конкретните причини за невъзможността за монтиране на рампа за инвалиди към сградата,
както и да изиска подробна спецификация на предлаганото му за доставка съоръжение, не
спрял временно изпълнението на процедурата за възлагане на поръчката и не прекратил
договора, въпреки липса на технически параметри и технически спецификации към същия
за позиция „14" от КСС „ и не отказал да извърши плащанията, в нарушение на Член 116 на
Регламент (ЕС, ЕВРАТОМ) № 966/2012 г./ : 1. Когато се установи, че процедурата за
възлагане на поръчката е опорочена поради съществени грешки, нередности или измами,
възложителят спира временно процедурата и може да предприеме всички необходими
мерки, включително и отмяна на процедурата. Когато след възлагането на поръчката се
окаже, че процедурата за възлагане или изпълнението на поръчката са опорочени поради
съществени грешки, нередности или измами, възложителят може, в зависимост от
достигнатия етап в процедурата, да не сключи договора, да спре временно неговото
изпълнение, поръчката или при необходимост да прекрати договора. Когато тези грешки,
нередности или измами се дължат на изпълнителя, възложителят може също така да откаже
да извърши плащанията, да събере вече изплатените суми или да прекрати всички договори,
сключени с този изпълнител, пропорционално на сериозността на грешките, нередностите
или измамите/, като вместо това одобрил с „Писмо за одобрение до Трейс Груп Холд АД", за
позиция „стълбищна платформа за колички - криволинейна"/ с предвидена стойност по
договора 93 670,00 лв. без ДДС/ доставката на мобилно верижно устройство за транспорт на
инвалидни колички - верижен транспортьор Т 09 ROBY (AZZURRO), закупен с фактура от
15.08.2018 г. от „БМБ" ООД за сумата от 5800,00 лв. без ДДС, 6960,00 лв. с ДДС /, което
съоръжение не отговаря на изискването, съгласно Техническата спецификация „издигане на
32
рампи за инвалидни колички" и на Наредба № 4 от 01 юли 2009 г., изискваща монтиране на
платформата към сградата и инвалидите да могат да оперират самостоятелно със същата/,
като с платежно нареждане/вносна бележка за плащане от/към бюджета с №6033016 от
21.02.2018г. за сумата от 129 994, 44 лв. с основание за плащане „Второ междинно плащане
по Д-РН№32/10.05.17 г. заплатил на „Трейс груп Холд“ АД сумата от 93 670,00 лв. без ДДС
или 112 404,00 лева с ДДС за верижен транспортьор Т 09 ROBY (AZZURRO) и на
26.04.2018г., приел работата за извършена и подлежащи на плащане извършените СМР, без
да предприеме действия за временно спиране изпълнението на договора или при
необходимост да прекрати договора и да откаже да извърши плащанията и от това да са
последвали значителни щети за стопанството- за Община *** в размер на 87 870,00 лева без
ДДС или 105 444, 00 лева с ДДС - престъпление по чл.219, ал.1 от НК, поради което и на
основание чл.304 от НПК го оправда по обвинението за престъпление по чл.219, ал.1 от НК.
По отношение на веществените доказателства:
Съдът намери, че веществените доказателства по делото, а именно - Флаш-памет /том
23 от ДП/, СД – доклад на АДФИ-София /том 28 и том 25 от ДП/, СД – информация от
„Стройнорм“ /л.17, том 25 от ДП/, СД, изпратени от отдел 8 на ВКП/ВП/ /том 26 от ДП/, два
броя СД /лист 306, том 27 от ДП/, СД от АДФИ-София /л.141, том 27 от ДП/, СД от АДФИ –
София /л.112 , том 29 от ДП/ и СД – технически проект *** /л.69, том 32 от ДП/ следва да
останат по делото, като след изтичане на срока на съхранението му да бъдат унищожени
заедно с него.
По отношение на разноските:
В съответствие с разпоредбата на чл.190 ал.1 от НПК, съдът намери, че направените
по делото разноски в размер на 10 325,15 лева следва да останат за сметка на държавата,
предвид признаването на подсъдимия Д. С. за невиновен и оправдаването му.
По изложените съображения съда постанови диспозитива на присъдата си.


Председател:

33
Съобщи за изтекли лични данни