Р Е Ш Е Н И
Е
Номер 09.10.2020г. гр.София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV-А въззивен състав, в публично съдебно заседание
на двадесет и осми септември през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ТАШЕВА
МИРОСЛАВ
СТОЯНОВ
при участието на секретар Ирена Апостолова
като разгледа докладваното от съдия Кацарова гр.д. № 395 по описа за 2015г., взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение от 09.09.2014г., гр.д.21278/11г., СРС, 45 с-в
отхвърля предявените искови претенции от Ц.И.М., М.Г.М. и Е.И.П. против „Е.“ ЕООД
за солидарно осъждане за сумата 1 000 евро, претендирана частично от общо
30 000 евро, представляваща неустойка за неспазен срок за завършване на
сграда по предварителен договор от 21.06.2007г. през периода 12.02.2010г. – 18.05.2011г.,
ведно със законната лихва, считано от 18.05.2011г. и осъжда ищците да заплатят
на ответника сумата 2 550 лв. – разноски.
Срещу решението постъпва въззивна жалба от ищците М.Г.М.
и Е.И.П.. Постъпва и въззивна жалба от конституираната
по реда на чл.227 ГПК ищца Т.Ц.В. - едната наследница на ищеца Ц.И.М., поч. 21.07.2014г. след приключване на устните състезания в
първа инстанция. Считат, че не са надлежно представлявани от адв. М., чието
пълномощно е с неясно съдържание и не е подписано от Е.П.. Исковата молба е
нередовна, защото към нея са приложени незаверени ксерокопия от писмени
доказателства, не е вписан пълният адрес на Е.П. и последната не е подписвала молбите
за уточнение на исковата молба. В резултат, съдът се
произнася по непредявен предмет. Иска се отмяна на решението и постановяване на
друго, с което да се уважи искът.
Въззиваемата – новоконституираната ищца И.Ц.М.
- другата наследницата на ищеца Ц.М., не изразява становище
Въззиваемият
– ответникът по иска „Е.“ ЕООД оспорва жалбата.
Софийският
градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и
като обсъди по реда на чл.269 ГПК наведените в жалбата оплаквания, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивните жалби са подадени в срока по
чл.259, ал.1 ГПК от надлежни страни и са процесуално допустими, а разгледани по
същество са неоснователни.
Изцяло обжалваното решение е валидно, допустимо и
правилно.
Предявен е иск с правно основание чл.92, ал.1 ЗЗД.
Съобразно чл.272 ГПК, когато
въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, мотивира своето решение,
като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, при
обсъждане само на оплакванията по въззивните жалби с оглед чл.269, изр.2 ГПК,
настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете инстанции
съвпадат. Възприема фактическите и правни констатации в обжалваното решение,
срещу които се възразява в жалбите. В настоящото производство е прието ново
доказателство, което не променя изхода на спора. Решението следва да се
потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на
първоинстанционния съд в частта им, оспорена в жалбите.
В отговор на оплакванията
по жалбите, въззивният съд приема следното:
Неоснователни са оплакванията в жалбите,
че исковата молба е нередовна, защото към нея били приложени незаверени
ксерокопия от писмени доказателства, не бил вписан пълният адрес на ищцата Е.П.
и последната не била подписвала молбите за уточнение на исковата молба, поради
което съдът се бил произнася по непредявен предмет.
Исковата молба е подписана и подадена лично от името
на тримата първоначални ищци Ц.И.М., М.Г.М. и Е.И.П., без пълномощник. Първоинстанционния
съд с разпореждане от 07.11.2011г. им указва да уточнят петитума
относно вида на претендираното вземане – неустойка или обезщетение за вреди от
договорно неизпълнение, относно исковия период и за вида на претенцията – при
условията на солидарност или разделност. В изпълнение на указанията, отново
тримата ищци подписват и подават лично от свое име молба-уточнение от
02.12.2011г. В нея ясно завяват, че претендират солидарно заплащане на сумата
10 000 евро - неустойка за неспазен срок за завършване на сградата по чл.4
и чл.5.1, т.В по предварителния договор от 21.06.2007г., предвидена в размер на
30 000 евро. С определение от 06.12.2011г., първоинстанционният съд
допуска направеното уточнение. Същото, настоящият съдебен състав намира за
напълно достатъчно за отстраняване неяснотата в петитума
на исковата молба. В тази връзка, не е било необходимо подаването лично от
ищците Ц.М. и М.М. на последваща
молба-уточнение от 03.02.2012г., с която отново преповтарят вече заявените и
допуснати уточнения. Ненужно е било и посочването на период за дължимост на неустойката, след като твърденията на ищците
са в смисъл, че е уговорена като постоянна величина. Затова неподписването на тази
втора молба-уточнение от ищцата Е.П. не води до нередовност на предявената
искова претенция от нейно име, нито до нередовност на цялата искова молба, а
още по-малко до постановяване на решение по непредявен предмет на иска.
Пропускът да се впише в исковата молба пълният адрес
на ищцата Е.П., а е посочен само
гр.Бургас, кв. „********, бива отстранен с въззивната жалба, подписана лично от
тази ищца, където адресът е допълнен с ет.5, ап.15. Щом като началният
недостатък на исковата молба е саниран, същата се счита за редовна от момента
на депозирането й.
Противно на оплакванията в жалбите, в заверен вид за „вярно
с оригинала“ са приложените към исковата молба ксерокопия от писмени
доказателства, както и всички останали преписи по делото, в съответствие с
чл.183, изр.1 ГПК.
Необосновани са оплакванията в жалбите, че ищците не
били надлежно представлявани от адв. М., чието пълномощно било с неясно
съдържание и не било подписано от ищцата Е.П..
Според приложеното на л.68 от делото на СРС пълномощно
за адв. С.М., тримата първоначални ищци го упълномощават да ги представлява по
делото, като „защитава правата и законните интереси на представляваното от мен
дружество“, до приключване на съдебното производство, както и да преупълномощава други адвокати. Въпреки погрешно включения
текст, свързан със защита на дружествени интереси, каквито в случая очевидно не
се имат предвид, в останалата част пълномощното съдържа всички необходими
реквизити и очертава рамките на представителната власт спрямо подписалите ищци.
Процесуалното представителство касае само ищците Ц.М.
и М.М., които са положили подписи за упълномощители.
Предвид констатираната липса на подпис за упълномощител
от ищцата Е.П., с определение от 14.05.2015г., въззивният съд й указва в
1-седмичен срок от съобщението да приподпише
издаденото и от нейно име пълномощно за адвокат М. (л.68 от делото на СРС) или
представи ново пълномощно за него за първа инстанция, а по желание и за
останалите инстанции, като същевременно заяви изрично в писмен вид, че
потвърждава извършените от нейно име процесуални действия без представителна
власт; или поправи същите процесуални действия като ги повтори – лично страната
или чрез нов упълномощен представител. Предупредена е за неблагоприятните
последици при неизпълнение, когато процесуалните действия от нейно име ще се
считат за неизвършени. Съобщението с указанията е връчено на 01.06.2015г.,
лично на ищцата. Предвид процесуалното й бездействие, на основание чл.161 вр. чл.101, ал.3 ГПК, следва да се приемат за неизвършени действията,
извършени от нейно име от адв. М. без редовна представителна власт (няма аналогична разпоредба на чл.25 ГПК/отм.).
Независимо от това, не е нарушено правото за защита на
ненадлежно представляваната ищца, нито спрямо нея се променя крайния изход на
спора. Реално адв. М. не извършва действия по предявяване на искова молба,
уточнения, становища, доказателства или предявяване на доказателствени искания.
Както вече се посочи, исковата молба и уточнението към нея от 02.12.2011г. са
подадени и подписани лично от тримата ищци. С исковата молба са представени
всички техни писмени доказателства и са направени всички доказателствени
искания. На проведените три редовни открити съдебни заседания, са изслушани и
приети поисканите от страните експертизи, без поставени въпроси или искания от
адв. М..
Отделно, констатацията на въззивния съд за ненадлежно
представителство на страната пред първа инстанция, само по себе си не води до
обезсилване на обжалваното решение като недопустимо или до отмяната му като
неправилно. Правомощията на въззивният съд са да отстрани последиците от
допуснатите нарушения в първа инстанция като даде възможност на страната да
извърши пропуснатите процесуални действия. Това е така, защото действа като
втора първа инстанция, но само в рамките на наведените с жалбата оплаквания.
В случая, въпреки предоставената възможност, въззивницата и ищца в първа инстанция Е.П. не предприема
действия за преодоляване на негативите от процесуалното нарушение в първа
инстанция. Същата било лично или чрез друг процесуален представител, не релевира доказателствени искания или възражения по спора,
нито във въззивната жалба при условията на чл.266, ал.3 ГПК, нито в изпълнение
на съобщените й указания в тази насока от въззивния съд. Във въззивната жалба,
освен обсъдените вече оплаквания за нередовност на исковата молба и
представителството, не са релевирани каквито и да
било правозащитни доводи по същество, касаещи спорното материално право.
Предвид липсата на други конкретни оплаквания в
жалбата по разрешаване на съществото на спора и при съобразяване на чл.269,
изр.2 ГПК, въззивният съд не дължи служебна проверка за правилност на
решението, т.к. в произнасянето е ограничен от посоченото в жалбата. Поради
това следва да се приеме за правилно решението, с което е отхвърлен искът.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат.
Първоинстанционното решение на основание чл.271, ал.1, изр.1, пр.1 ГПК следва
да се потвърди.
Пред настоящата инстанция въззиваемият
„Е.“ ЕООД установява разноски от 1 730 лв. – платено по банков път
адвокатско възнаграждение, а въззиваемата Ивайла
Маринова не претендира и не установява реализирани разноски.
По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение от 09.09.2014г., гр.д.21278/11г., СРС, 45 с-в.
ОСЪЖДА Ц.И.М., ЕГН **********, М.Г.М., ЕГН **********, Т.Ц.В.,
ЕГН **********, тримата с адрес: *** и Е.И.П., ЕГН **********, с адрес: гр.Бургас, кв. „********, ет.***Т.Ц.В. да
заплатят на „Е.“ ЕООД, *** 730 лв. – разноски за въззивна
инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.