Решение по адм. дело №1077/2025 на Административен съд - Бургас

Производството по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 118, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по жалба на Ж. П. П., [ЕГН], подадена чрез процесуален представител, срещу Решение № 1040-02-66/20.05.2025 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) – Бургас и потвърденото с него разпореждане [номер]-00-1700-3/25.04.2025 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Бургас, с което на жалбоподателя е отпуснато парично обезщетение за безработица считано от 27.04.2024 г. до 26.04.2025 г. в размер на 32,05 лв. дневно.

В жалбата се излагат съображения, за незаконосъобразност на оспореното решение като постановено в противоречие с материалния закон, при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила и целта на закона. Жалбоподателят счита, че административния орган неправилно се е позовал на незабавното действие на новата редакция на чл. 54б, ал. 8 от КСО, тъй като нормата е материалноправна и неприложима към възникнали при действието на закона преди изменението му факти. Обратното нарушава правната сигурност и предвидимост, поставя в по-неблагоприятно положение жалбоподателя, въпреки че е полагала труд и придобила право на обезщетение при действието на закона в редакцията преди 09.08.2024 г. Излагат се доводи, че обезщетението следва да бъде определено изключително въз основа на последното получено трудово възнаграждение в държавата по последната му месторабота, съгласно член 62, параграфи 1 и 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на съвета от 29 април 2004 г. за координация на системите за социално осигуряване (Регламент (ЕО) № 883/2004), и неправилно е приложена разпоредбата на чл. 62, пар. 3 от цитирания регламент. Счита, че са нарушени административнопроизводствените правила, тъй като административният орган необосновано е забавил производството пред себе си, като го е спрял за дълъг период за проверка на осигурителния стаж и доход на жалбоподателя – проверката на представените от жалбоподателя документи за осигурителен стаж в друга държава членка противоречи на член 5, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 987/2009. Поради това неправомерно забавяне производството е продължило до приемане на новата ал. 8 на чл. 54б КСО, която е приложена впоследствие.

Ответникът – директора на ТП на НОИ – Бургас, се представлява от юрк. В., като изразява становище за неоснователност на подадената жалба. Поддържа, че към момента на влизане в сила на разпоредбата на чл. 54б, ал. 8 КСО е налице незавършен фактически състав, заварено административно производство, при което са възникнали, но не са настъпили окончателни правни последици, при което органът се е произнесъл по заявлението за отпускане на обезщетение при действието на вече изменения закон, с оглед което новата разпоредба на чл. 54б, ал. 8 КСО относно основата за определяне на размера на обезщетението е приложима.

По делото е установено следното от фактическа страна:

С вх. № 021-00-1700 на 29.04.2024 г. чрез дирекция „Бюро по труда“ - Бургас е подадено заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица от Ж. П. П.. В подаденото заявление лицето декларира, че е упражнявал трудова дейност за периода от 28.03.2024 до 26.04.2024 г. в друга държава - Франция в периода от 24 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването.

С писмо изх. № У-021-00-1700-1/30.04.2024 г. П. е уведомен, че в 15-дневен срок от получаване на писмото, следва да представи следните липсващи документи: заявление за удостоверяване на осигурителни периоди от друга държава-членка на ЕС или Швейцария, декларация относно определяне на пребиваване във връзка с прилагане на чл. 65(2) от Регламент (ЕО) № 883/2004, други документи удостоверяващи дейност във Франция.

С вх. № 021-00-1700-2/02.05.2024 г. от Ж. П. са представени: декларация относно определяне на пребиваване във връзка с прилагане на чл. 65 (2) от Регламент (ЕО) № 883/2004; заявление за удостоверяване на осигурителните периоди от друга държава - членка на ЕС със СЕД U002, копие от документ за самоличност. С вх. № 021-00-1700-2/10.05.2024 г. от Ж. П. са представени документи от Франция.

С разпореждане [номер]-00-1700-1/09.05.2024 г., производството по отпускане на паричното обезщетение за безработица е спряно до издаване на формуляри СЕД U017 и СЕД U004 от осигурителната институция на Франция, данните от които са необходими за преценка правото на лицето на ПОБ.

След многократни напомняния до компетентната институции на Франция, със справка вх. № 021-00-1700-8 на 23.04.2025 г. са приети формуляр СЕД U004 - информация за заплата и СЕД U017- осигурително досие.

С приложения формуляр СЕД U017 е посочена причината за напускане на работа - „дата на изтичане на договора“ и са потвърдени следните периоди на заетост във Франция: от 28.03.2024 г. до 26.04.2024 г. С формуляра СЕД U004 е посочен брутният доход за потвърдения с получения СЕД U017 период.

С разпореждане [номер]-00-1700-2/24.04.2025 г. спряното производство по отпускане на паричното обезщетение за безработица е възобновено, тъй като по служебен път са получени изисканите структурирани електронни документи от компетентната институция на Франция с потвърден осигурителен период и съответния доход за него.

Извършена е преценка на правото на лицето на парично обезщетение за безработица като е установено, че същото отговаря на разпоредбата на чл. 54а от КСО и има право на парично обезщетение за безработица.

С разпореждане [номер]-00-1700-3/25.04.2025 г. на ръководителя на осигуряването за безработица на ТП на НОИ - Бургас на основание чл. 54ж, ал. 1 и във връзка с чл. 54а, ал. 1 и чл. 546, ал. 8 от КСО и чл. 54в, ал. 1 от КСО и чл. 62§3 от Регламент (ЕО) № 883/2004 е отпуснато парично обезщетение за безработица, считано от 27.04.2024 г. до 26.04.2025 г. в размер на 32,05 лв. дневно.

Така постановеното разпореждане е оспорено от Ж. П. пред директора на ТП на НОИ – Бургас, който с Решение № 1040-02-66/20.05.2025 г. го е потвърдил. Административният орган е приел, че упълномощеното лице за ръководител на осигуряването за безработица е приложило правилно относимите правни норми и е издало законосъобразен, акт при стриктно спазване на материалния закон и на база наличните писмени доказателства. Също така позовавайки се на подробно посочените в решението фактически и правни твърдения, решаващият орган е приел, че при проверка на извършените процесуални действия, довели до постановяване на обжалваното разпореждане, не са констатирани нарушения на материалното и процесуалното право. В решението си Директорът на ТП на НОИ – София област е посочил, че в конкретния случай се касае за отпускане на ПОБ при прилагане на разпоредбите на чл. 61– чл. 65 от Регламент /ЕО/ № 883/2004 г. на Европейския парламент и Съвета за координация на системите за социална сигурност и чл. 54а- 54б от КСО, като правилно при изчисление на размера на отпуснатото обезщетение за безработица е приложена разпоредбата на чл. 54б, ал. 8 от КСО. Така правилно, и в съответствие с действащите към датата на издаване на разпореждането норми, размерът на среднодневното парично обезщетение за безработица, е изчислен в размер на 60 на сто от среднодневното възнаграждение или среднодневният осигурителен доход за периода 01.04.2022 г. - 26.04.2024 г., според получените данни от СЕД. Прието е, че разпоредбата на чл. 54б, ал. 8 на КСО се прилага от датата на влизането й в сила и по отношение на заварени правоотношения, по които ПОБ не е отпуснато, независимо от датата на прекратяване на осигуряването.

При гореизложените факти, и в рамките на съдебната проверка, съгласно чл. 168, във връзка с чл. 146 и чл. 169 от АПК, съдът прави следните правни изводи:

Оспореното решение на директора на ТП на НОИ – Бургас и потвърденото с него разпореждане на упълномощеното лице за ръководител на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Бургас са издадени в рамките на установената от закона материална, степенна и териториална компетентност на тези органи – чл. 117, ал. 3, във връзка с ал. 1, т. 2, б. "б" от КСО, съответно чл. 54ж, ал. 1 от КСО. Посочените разпоредби, в приложимите им части, предвиждат, че ръководителят на съответното ТП на НОИ се произнася по жалбите срещу разпорежданията за отказ за отпускане на обезщетенията за безработица с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването им, съответно, че паричните обезщетения за безработица се отказват с разпореждане на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на осигуряването за безработица или друго длъжностно лице, определено от ръководителя на ТП на НОИ.

Спазени са изискванията за писмена форма на разглежданите административни актове. Обжалваното решение е мотивирано, в съответствие с изискването на чл. 117, ал. 3, изр. 1-во от КСО и чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, като в него са изложени фактическите основания, поради които жалбата срещу разпореждането за отпускане на обезщетение за безработица, и конкретно определения размер е отхвърлена. Посочени са обстоятелствата, които, според административния орган, обосновават този извод. В решението са посочени и правните основания, мотивирали директора на ТП на НОИ- Бургас да постанови решението си – конкретни разпоредби от Регламент /ЕО/ № 883/2004 и Регламент /ЕО/ № 987/2009.

В хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Решението е издадено и в съответствие с материалния закон.

На първо място, следва да се отбележи, че Република България е част от ЕС и като такава е длъжна да прилага европейските правила за координация на системите за социална сигурност на държавите членки на Съюза, като всяка държава членка е свободна да решава кои категории лица подлежат на осигуряване съгласно нейното законодателство; кои са осигурените социални рискове; какви обезщетения се отпускат и при какви условия; как се изчислява размерът на обезщетенията и т. н.

Разпоредбите на ЕС определят общите правила и принципи, които трябва да бъдат спазвани от всички национални органи, институции за социална сигурност и от съда при прилагането на националните закони, като към настоящият момент тези общи правила и принципи се съдържат в Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004 г. за координация на системите за социална сигурност, в сила от 01.05.2010 г., както и в Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16.09.2009 г. за установяване на процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 г.

Безспорно е по делото, че жалбоподателя е безработно осигурено лице по смисъла на чл. 54а от КСО, има последно придобит доход извън страната в държава, с която се прилагат европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност, като прекратяването на трудовото й правоотношение и подаването на заявлението са преди влизането в сила на чл. 54б, ал. 8 от КСО. А издаването на разпореждането за отпускане на ПОБ е станало при действието на новата разпоредба.

Основният спор по делото е коя е приложимата материалноправна норма за определяне на обезщетението, респективно какъв следва да бъде размера му.

Изчисляването на размера на паричните обезщетения за безработица в законодателството на ЕС е предвидено в разпоредбата на чл. 62 от Регламент (ЕО) 883/2004, изменен и допълнен с Регламент (ЕО) № 988/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 г. и Регламент (EС) № 465/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2012 г.

В нормата на чл. 62 от Регламент (ЕО) 883/2004 озаглавена "Изчисляване на обезщетения" са предвидени три модела на изчисляване на паричното обезщетение вкл. това за безработица. Съгласно чл. 62 пар. 1 компетентната институция на държава – членка, чието законодателство предвижда изчисляването на обезщетенията да се основава на размера на предишното трудово възнаграждение или професионален опит, отчита изключително трудовото възнаграждение или професионалния доход, получавани от заинтересованото лице при последната му работа по трудово правоотношение или като самостоятелно заето лице, съгласно посоченото законодателство. Вторият случай, уреден в пар. 2 на същата разпоредба предвижда подобно изчисляване на обезщетението изключително въз основа на трудовото възнаграждение или професионалния доход, получавани от заинтересованото лице при последната му работа изрично се предвижда, когато законодателството, прилагано от компетентната институция предвижда специален изискуем осигурителен период за определяне на трудовото възнаграждение, служещо за база за изчисляване на обезщетенията и когато целия или за част от този период спрямо заинтересованото лице се е прилагало законодателството на друга държава-членка.

С разпоредбата на чл. 62 пар. 3 от Регламент (ЕО) 883/2004 е предвидено чрез дерогация от предходните два параграфа, доколкото се засягат безработни лица (до 30.10.2009 г., датата на обнародване в официален вестник на ЕС Регламент (ЕО) № 988/2009, относима само за "погранични работници"), институцията по пребиваване да вземе предвид трудовото възнаграждение или професионалния доход, получавани от заинтересованато лице в държавата-членка, чието законодателство се е прилагало спрямо него на последната му работа като заето или самостоятелно заето лице, и в съответствие с регламента по прилагането.

Именно тази разпоредба е посочена в оспореното № 1040-02-66/20.05.2025 г. на директора на ТП на НОИ – Бургас като приложима.

Съгласно нормата на чл. 62 пар. 3 от Регламент (ЕО) 883/2004, за разлика от предходните два параграфа, по същество е предоставена свобода на всяка държава-членка да определи размера на обезщетението за безработица като съобрази размера на трудовото възнаграждение в определен референтен период, но не и изключително и единствено въз основа на последното такова. В този смисъл хипотезата, описана в чл. 62, пар. 3 от регламента има приложно поле, различно от приложното поле на хипотезата на чл. 62, § 1 и чл. 62 пар. 2 от същия, като представлява изключение от правилото за изчисляване на ПОБ изключително от трудовото възнаграждение или професионалния доход, получавани от заинтересованото лице при последната му работа по трудово правоотношение. Това в случая е сторено в приемането на разпоредбата на чл. 54б, ал. 8 от КСО, която се явява приложима в случая. Следва да се посочи, че Регламент № 883/2004 не създава обща схема за социална сигурност, а позволява запазването на отделните национални схеми и има единствено за цел да осигури координирането им, което поражда отделни вземания спрямо различни институции, срещу които заявителят притежава преки права или по силата само на вътрешното право, или по силата на вътрешното право, допълнено при необходимост от правото на Съюза. В този смисъл е и т. 39 от решение на СЕС по дело С -189/16 и решение от 28 юни 2018 по дело С -511/2018.

В случая с разпоредбата на чл. 54б, ал. 8 от КСО на основание чл. 62, пар. 3 от Регламент (ЕО) 883/2004 Република България е приела, че начинът на изчисляване на размера на обезщетението за безработица ще е друг, а именно ще се отчита както последното трудово възнаграждение, така и това получавано в един продължителен период от време т. нар референтен период, с оглед определяне на средната тежест на извършената трудова дейност в съответната държава-членка и определяне на среднодневен размер на обезщетението в този период.

Същевременно редът за определяне на размера на паричното обезщетение за безработица в националното законодателство е уреден в чл. 54б от КСО. Съгласно чл. 54б, ал. 1 от КСО дневното парично обезщетение за безработица е в размер 60 на сто от среднодневното възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" за последните 24 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването, и не може да бъде по-малко от минималния и по-голямо от максималния дневен размер на обезщетението за безработица. Според ал. 8 на посочената разпоредба, когато в периода по ал. 1, от който се определят среднодневното възнаграждение или среднодневният осигурителен доход, или в месеца, в който е прекратено осигуряването, се включва осигурителен стаж, придобит по законодателството на държава, с която се прилагат европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност, при определяне размера на паричното обезщетение за безработица се вземат предвид: 1. доходите, получавани от лицето по време на последната му работа; 2. всички доходи, включително съответните доходи за периодите по ал. 7, както и доходите в други държави, за които се прилагат европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност за последните 24 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването. Разпоредбата на чл. 54б, ал. 8 от КСО е приета на 09.08.2024 г. и влиза в сила от 13.08.2024 г.

В конкретния случай заявлението за отпускане на ПОБ е подадено на 29.04.2024 г. На 09.05.2024 г. производството е спряно до получаване на доказателства от компетентната институция във Франция. След получаване на доказателства за осигурителен стаж, на 24.04.2025 г. производството е възобновено. Междувременно, през м. август 2024 г. влиза в сила новата разпоредба на чл. 54б, ал. 8 от КСО. Разпореждането за отпускане на ПОБ е издадено на 25.04.2025 г. При това положение, противно на изложеното в жалбата, в производството е приложима действащата към момента на издаването на разпореждането норма на чл. 54б, ал. 8 от КСО. Нормата се прилага, след като влезе в сила и към висящи производства, образувани преди приемането й, тъй като липсва изрична законова разпоредба, която да посочва, че заварените производства се довършват по досегашния ред. В този смисъл е и практиката на ВАС - Определение № 3648 от 08.04.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3139/2025 г., Определение № 3996 от 15.04.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3284/2025 г. и др. Завареното производство, по което не е отпуснато ПОБ, се урежда занапред съгласно новата материално правна норма. В оспорвания административен акт дневният размер на паричното обезщетение за безработица на Ж. П. е изчислен на основание чл. 54б, ал. 8 от КСО вр. чл. 62, пар. 3 от Регламент (ЕО) 883/2004, която разпоредба се прилага вкл. и за заварените правоотношения, при които ПОБ не е отпуснато, независимо от датата на прекратяване на осигуряването и от датата на подаване от лицето на заявление, какъвто е и настоящия случай. В случая законът няма обратно действие, както твърди оспорващия, а са налице юридически факти, които са настъпили до влизането в сила на новата норма, но не са завършили действието си. Заварените правоотношения в този случай се преуреждат занапред с влизането в сила на новата материалноправна норма. В този смисъл са и мотивите на Решение № 5/11.05.2017 г. и Решение № 4/11.03.2014 г. на Конституционния съд съгласно което "Правната теория и практиката приемат, че в административното право при индивидуалните и общите административни актове е приложим този закон, който е в сила към момента на издаването им. Този принцип въплъщава правната сигурност и предвидимост в този клон на правото, в който отношенията държавен орган – гражданин (организация) са уредени по вертикала – на власт и подчинение. Преценката на съда при контрола за материална законосъобразност върху тези административни актове е дали фактите, предвидени в хипотезата на правната норма, са били правилно установени от издаващия акта административен орган и дали към тях е приложен правилно материалният закон, който е регулирал обществените отношения именно към този момент. Административнопроцесуалният кодекс не предоставя на съда компетентност да преценява дали нов материален закон, или изменен закон, последващи издаването на акта, са приложими при висящо съдебно производство. Не съществува възможност за преценка на съда и за приложението на по-благоприятен закон (така, както е предвидено в чл. 2, ал. 2 от Наказателния кодекс НК) по отношение на престъпленията)". Следователно при липса на преходни и заключителни разпоредби, уреждащи действието на правната норма на чл. 54б, ал. 8 от КСО, при произнасянето си по подаденото заявление, административният орган правилно се е съобразил с настъпилото законодателно изменение.

Неоснователно е и възражението за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила поради незаконосъобразно спиране на производство, в резултат на което в продължителен период не са били предприети действия от страна на адм. органи. Според чл. 8, ал. 3 от Наредбата за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица, когато се декларира стаж, придобит в държава, с която се прилага международен договор, по който България е страна, или европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност, и не се представят доказателства или е необходимо изясняване на обстоятелства, се извършва проверка и този стаж се удостоверява по установения ред. Съгласно чл. 8, ал. 4 от Наредбата за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица, в случай че по представен документ, удостоверяващ осигурителен стаж и/или доход по законодателството на държава, с която се прилагат европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност, е необходимо изясняване на осигурителния стаж и/или доход, до постъпване на отговор от компетентната институция на другата държава преценката на правото и определянето на размера на паричното обезщетение за безработица се извършва въз основа на наличните редовни документи и на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО. В случая действително, с поведението си жалбоподателят не е създал предпоставки за забавяне на произнасянето на административния орган. Вярно е обаче и това, че сравнително късното произнасяне се дължи не на поведение на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ- Бургас, а на факта, че от компетентната институция на Франция не е получена своевременно поисканата информация, което е наложило изпращането на напомняне за неполучен отговор. След получаване на исканата информация е налице своевременно произнасяне на административния орган.

Следва да се посочи още, че определянето на размера на ПОБ не възниква по силата на закона, а е необходимо да бъде издаден административен акт от компетентния административен орган, в който се преценява приложимото право не към момента на подаване на заявлението, а към момента на издаване на акта. След като изпълни задълженията си по чл. 35 и чл. 36 АПК т. е. събере необходимите доказателства, органът следва да се произнесе, както е направил и в случая. Неоснователно е твърдението в жалбата, че в случая няма заварено правоотношение, тъй като материалноправните предпоставки за правото на получаване на ПОБ са били налице към момента на подаване на заявлението. Действително, това право е съществувало към момента на подаване на заявлението, но получаването на ПОБ става въз основа на издаден административен акт, при постановяване на който органът следва да се съобрази с действащото право към момента на произнасянето.

С оглед на горното, съдът счита, че издаденото разпореждане [номер]-00-1700-3/25.04.2025 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Бургас е законосъобразно. Като го е потвърдил и е отхвърлил жалбата против него, директорът на ТП на НОИ - Бургас е постановил правилно и законосъобразно решение.

По делото не е направено искане за присъждане на деловодни разноски от ответника, поради което съдът не дължи произнасяне.

Воден от горните мотиви и и на основание чл. 172 от АПК, Административен съд- Бургас, XXV състав

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ж. П. П., [ЕГН], против Решение № 1040-02-66/20.05.2025 г. на директора на ТП на НОИ – Бургас и потвърденото с него разпореждане [номер]-00-1700-3/25.04.2025 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Бургас, с което на жалбоподателя е отпуснато парично обезщетение за безработица считано от 27.04.2024 г. до 26.04.2025 г. в размер на 32,05 лв. дневно.

На основание чл. 119 от КСО решението не подлежи на обжалване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.