№ 337
гр. Плевен, 23.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на трети юли през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА
Членове:РЕНИ М. СПАРТАНСКА
КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ
при участието на секретаря ЦВЕТОМИР ОЛ. ЦЕНКОВ
като разгледа докладваното от КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ Въззивно
гражданско дело № 20244400500426 по описа за 2024 година
Производството е по чл.258 и следващите от ГПК.
С Решение № 229/29.02.2024 г., постановено по гр. дело № 6702/2023 г.
по описа на Плевенски районен съд е признато за установено в отношенията
между страните П. С. П., ЕГН ********** и „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК
*********, че клаузата на чл.11 от Договор за потребителски кредит №
809323/06.02.2023 г., регламентираща неустойка за непредоставено
обезпечение е нищожна.
Със същото решение, Плевенски районен съд е осъдил „СИТИ КЕШ“
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н
Средец, ул. „Славянска“ №29, ет.7 да заплати на П. С. П., ЕГН **********
сумата от 172,33 лв., представляваща недължимо платена сума за неустойка
по чл.11 от Договор за потребителски кредит № 809323/06.02.2023 г., ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба
/29.11.2023 год./ до окончателното изплащане на сумата.
Осъдил е „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
1
управление: гр. София, р-н Средец, ул. „Славянска“ № 29, ет.7 да заплати на
П. С. П., ЕГН ********** сумата от 100,00 лв., представляваща направени
деловодни разноски за държавна такса.
Осъдил е „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, р-н Средец, ул. „Славянска“ № 29, ет.7 да заплати на
Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“ - гр. София, вписано в регистър
БУЛСТАТ под № *********, представлявано от Д. М. М., адвокатско
възнаграждение по чл.38 ал.2 от ЗА в размер на 480,00 лв.
С Определение № 1524/15.04.2024 г., постановено по гр. дело №
6702/2023 г. по описа на ПлРС в производство по реда на чл.248 от ГПК е
оставено без уважение искането на „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК ********* за
изменение на Решение № 229/29.02.2024 г., постановено по гр. дело №
6702/2023 г. по описа на ПлРС в частта за разноските, като неоснователно.
Срещу постановеното решение на ПлРС е постъпила въззивна жалба от
„СИТИ КЕШ“ ООД – София чрез пълномощника – адв. Х. М. от САК, в която
се изразява становище, че първоинстанционното решение е неправилно и
незаконосъобразно. Въззивникът твърди, че въззиваемият П. С. П. е сключил
със „СИТИ КЕШ" ООД – гр. София общо 13 договора за потребителски
кредит, като във всеки един от тях е уговорена неустойка и всички тези 13
договора са използвани като повод да се образуват 13 граждански дела срещу
дружеството. Въззивникът посочва, че в материалите по
първоинстанционното производство се намира Справка за движенията по
кредит № 809323/06.02.2023 г., според която исканият от кредитополучателя
кредит е усвоен на 06.02.2023 г., изчакано е да минат точно три дни /срока на
„клиента" за предоставяне на обезпечение по чл.5, след която дата се
начислява договорената неустойката за неизпълнение на това задължение/,
след което цялото задължение, включващо и неустойка в размер на 172.33 лв.
е погасено на 10.02.2023 г., т.е. четири дни по-късно. Въззивникът твърди, че
прави впечатление обстоятелството, че това предсрочно погасяване, четири
дни след сключването на договора, е налице и при останалите 12 кредита.
Според въззивника, целта на въззиваемия П. С. П., погасявайки предсрочно и
в срока за отказ по чл.29 от ЗПК вр. чл.7 от Договора е чрез сключването на
Договора за кредит да се кумулират доказателства, необходими за завеждането
на максимален брой производства срещу "СИТИ КЕШ" ООД – гр. Софиия, в
2
рамките на които същият предявява претенции за възстановяване на платените
по-рано неустойки, като във всички тях претендира разноски по договор за
безплатна правна помощ, обоснован с материална затрудненост на лицето.
Въззивникът излага съображения и досежно обстоятелството, че между
страните съществуват трайни отношения и при наличието на множество
сключени договори при идентични условия не може да се твърди липса на
индивидуално договаряне на клаузите по договорите, както и липса на
информираност с условията и последиците от процесиите клаузи, доколкото
въззиваемият се е запознавал с тях многократно и всеки път е имал
възможност да не се задължава с тях, но сам е избирал да направи обратното.
Счита, че в случая е налице индивидуално договаряне, което изключва
неравноправността на оспорените клаузи и липсата на достатъчно
информация за финансовите задължения, които се поемат с тях. Твърди, че
въззиваемият е бил отлично информиран за условията за ползване на продукта
предварително, а именно да представи обезпечение, като има право на избор
какво да бъде то, като в случай че не го направи, да плати неустойка в точен и
индивидуално определен размер. Според въззивника, това изключва
възможността П. С. П. да не е бил предварително наясно с икономическите
последици от сключваните договори за кредит.
Въззивникът моли Окръжния съд, да отмените изцяло
първоинстанционното решение и да постанови друго, с което да остави без
уважение предявените искове от П. С. П.. Претендира направените разноски
за двете съдебни инстанции.
В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от въззиваемия П.
С. П. чрез пълномощника му – адв. Д. М. от САК, в който се изразява
становище, че решението на ПлРС е валидно, правилно и законосъобразно,
постановено в съответствие с материалния закон. Въззиваемият счита за
правилно приетото от ПлРС, че процесният Договор за паричен заем не
отговаря на изискванията на чл.8, ал.1, т.10 от ЗПК, тъй като в същия липсва
ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по
кредита, а именно кои компоненти точно са включени в него и как се формира
същият от 47.52 %, както и не се съдържа информация за начина на
изчисление на фиксирания годишен лихвен процент и отношението му към
годишния процент на разходите. Въззиваемият посочва, че изискването за
3
предоставяне на обезпечение чрез поръчителство или банкова гаранция
съдържа изначално поставени ограничения и конкретно определени
параметри, които, предвид изключително краткия срок, в който следва да се
предоставят /тридневен от сключване на договора/, правят задължението
неизпълнимо. Посочва, че непредоставянето на обезпечение не води до
претърпяване на вреди за кредитора, който е бил длъжен да оцени
кредитоспособността на длъжника, съответно, риска при предоставяне на
заема към сключване на договора, като съобрази и възможностите за
предоставяне на обезпечение. Посочва, че липсата на част от задължителните
реквизити на т.10 на чл.8 от ЗПК превръща договора в недействителен.
Въззиваемият счита за основателен и предявеният иск по чл.55 ал.1 от ЗЗД, с
оглед основателността на предявения установителен иск.
Въззиваемият моли Окръжния съд, да потвърди изцяло постановеното
решение от ПлРС. Претендира направените разноски пред въззивната
инстанция.
Постъпила е частна жалба срещу Определение № 1524/15.04.2024 г.,
постановено по гр. дело № 426/2024 г. по описа на ПлРС, с което е оставено
без уважение искането на „СИТИ КЕШ“ ООД – гр. София по реда на чл.248 от
ГПК за изменение на постановеното по делото решение. Въззивното
дружество „СИТИ КЕШ“ ООД – София изразява становище, че
определението на ПлРС е неправилно. Посочва, че съдът не е съобразил
съдебната практика и представените писмени доказателства, свързани с
декларирани от въззиваемия данни за материално затруднение, с оглед
присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на адв. Д. М. по реда на
чл.38 ал.2 от ЗА за осъществена безплатна правна помощ. Счита, че
декларираните пред кредитора данни за семейно и имуществено състояние и
официалните данни от Агенцията по вписванията опровергават изцяло
декларираните от страните по договора за безплатна правна помощ
обстоятелства за материална затрудненост на П. С. П.. При условията на
евентуалност, въззивното дружество твърди, че на въззиваемата страна не се
дължат разноски за настоящото производство, тъй като е инициирано в
условията на злоупотреба с права по смисъла на чл.3 от ГПК. В тази връзка
посочва, че въззиваемият П. С. П. е подал 13 искови молби срещу въззивното
дружество с единствената цел да се възложи в тежест на „СИТИ КЕШ“ ООД -
4
София заплащането на разноски в прекомерен размер. Твърди, че на
въззиваемия и ищец в първоинстанционното производство не следва да се
присъждат разноски за повече от едно производство, като посочва съдебна
практика на СГС, обективирана в Решение от 21.01.2021 г. по в.гр.д. №
6572/2019 г., Определение № 2927/07.03.2023 г. по ч.гр.д. № 1597/2023 г. и др.,
както и Решение № 6654/28.04.2023 г. по дело № 34485/2022 г. на СРС.
Въззивникът навежда доводи и за прекомерност на определения размер на
адвокатското възнаграждение в размер на 480,00 лв., който надхвърля почти
три пъти размера на осъдителния иск, който е в размер на 172,33 лв., като
посочва, че това води до неоснователно разместване на блага /неоснователно
обогатяване/, което по същество представлява злоупотреба с процесуално
право – арг. чл.3 от ГПК.
Въззивникът „СИТИ КЕШ“ ООД – София моли съда, да измени
първоинстанционното решение, като остави без уважение искането на П. С. П.
за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение при условията на
оказана безплатна правна помощ, поради материална затрудненост.
В законоустановения срок е постъпил писмен отговор на частната жалба
на „СИТИ КЕШ“ ООД от адв. Д. М. от САК в качеството му на пълномощник
на въззиваемия П. С. П., в който се изразява становище, че частната жалба е
неоснователна. Посочва се, че представената Декларация за материално и
гражданско състояние, удостоверяваща, че П. С. П. е материално затруднено
лице е подписана лично от него под страх от наказателна отговорност.
Посочва се, че наличието на много заведени съдебни производства от страна
на П. С. П. срещу фирми за бързи кредити е индиция за неговата
свръхзадлъжнялост, а не за добро материално състояние.
Моли Окръжния съд, да потвърди първоинстанционното определение.
В съдебно заседание, въззивникът „СИТИ КЕШ“ ООД – гр. София не се
представлява. В депозирана молба процесуалният представител – адв. Х. М. от
САК поддържа въззивната жалба и моли, подадените въззивна жалба и частна
жалба да бъдат уважени. Претендира направените разноски, съгласно списък
по чл.80 от ГПК.
В съдебно заседание, въззиваемият П. С. П. не се явява и не се
представлява. В депозирана молба процесуалният му представител – адв. Д.
М. от САК моли съда, да потвърди първоинстанционното решение, както и да
5
бъде потвърдено обжалваното определение, постановено по реда на чл.248 от
ГПК. Претендира направените разноски, като прави възражение за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение на въззивника, в
случай че същото е над минималното.
Окръжният съд, като прецени доводите, изложени в жалбата и
доказателствата по делото, намира за установено следното от
фактическа страна:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от активно
легитимирана страна, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество същата е неоснователна.
Съгласно нормата на чл.269 от ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната му
част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно, тъй като не е
постановено в нарушение на правни норми, които регламентират условията за
валидност на решенията – постановено е от съд с правораздавателна власт по
спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание.
Предметът на настоящото производство обхваща решението изцяло.
Въззивната инстанция приема, че обжалваното решение е допустимо,
тъй като са били налице положителните предпоставки и са липсвали
отрицателните за предявяване на исковата молба, а съдът се е произнесъл
именно по исковата молба, с която е бил сезиран, поради което няма
произнасяне в повече от поисканото.
По отношение на възприетата от районния съд фактическа обстановка
следва да се посочи, че въззивният съд е обвързан от онези фактически
изводи, за които във въззивната жалба и отговора към нея липсват оплаквания,
т. е. настоящата инстанция не може да приеме за установена различна
фактическа обстановка без нарочни възражения в този смисъл от страна на
жалбоподателя и/или въззиваемата страна.
Пред ПлРС е предявен иск от П. С. П., ЕГН **********, от гр.
********** срещу „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, район „Средец“, ул. „Славянска“ № 29, ет.7 за
прогласяване недействителността на клаузата на чл.11 ал.2 от Договор за
6
паричен заем № 809323, сключен между П. С. П. и „СИТИ КЕШ“ ООД –
София, предвиждаща заплащането на неустойка, като нищожна на основание
чл.26 ал.1 от ЗЗД вр. чл.22 от ЗПК вр. чл.11 от ЗПК и чл.19 от ЗПК и чл.143
ал.1 от ЗЗП, както да бъде осъден на основание чл.23 вр. чл.22 от ЗПК вр.
чл.55 ал.1 от ЗЗД „СИТИ КЕШ“ ООД – София да заплати на П. С. П. сумата в
размер на 172,33 лв., представляваща изначално недължимо платена сума по
Договор за потребителски кредит, ведно със законната лихва върху нея,
считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното й
изплащане.
От представените писмени доказателства, настоящата съдебна
инстанция намира за установено следното:
На първо място, съдът счита, че е налице валидно възникнало
правоотношение между П. С. П., в качеството му на кредитополучател и
ответника „СИТИ КЕШ“ ООД – София, в качеството му на кредитодател по
силата на сключения Договор за потребителски кредит № 809323 от
06.02.2023 г. със следните параметри: размер на кредита: 600,00 лв.; брой на
погасителните вноски - 11; размер на погасителните вноски: 1 вноска – 4,67
лв. и 10 вноски – 62,60 лв.; ГПР – 49,85%; фиксиран лихвен процент – 40,05%
и приложен погасителен план, в който са посочени месечните вноски като
падеж, главница, лихва, вноска, неустойка и вноска с неустойка. В чл.9 от
сключения Договор е предвидено обезпечение – поръчител или банкова
гаранция по избор на кредитополучателя. Договор за потребителски кредит №
809323 от 06.02.2023 г., ведно с погасителния план са приложени по делото,
като писмени доказателства. Приложен е и Стандартен европейски формуляр
за предоставяне на информация за потребителските кредит, в който са
отразени посочените параметри на сключения Договор за потребителски
кредит.
От приложените приходни касови ордери се установява, че с ПКО №
*********/06.02.2023 г. П. С. П. е заплатил на „СИТИ КЕШ“ ООД сумата от
73,00 лв. по Договор за кредит № 809323 и с ПКО № *********/10.02.2023 г.
П. С. П. е заплатил на „СИТИ КЕШ“ ООД сумата от 730,00 лв. по Договор за
кредит № 809323.
Правилно ПлРС е приел, че не са налице основания за добавяне на
неустойката към общите разходи по кредита. В допълнение към изложеното
7
от първоинстанционния съд, следва да се отбележи следното:
При изчисляване на ГПР, чл.19, ал.3 от ЗПК изрично изключва
плащания, възникващи при неизпълнение на задължения по договора за
потребителски кредит. Тази разпоредба идва да покаже, че освен да защити
потребителя, законодателят има за цел добросъвестното спазване на неговите
задължения и стриктното им изпълнение. Засилената защита на потребителя
се простира дотам, докъдето от негова страна също е налице добросъвестност
и своевременно и точно изпълнение. Уговорената неустойка не влиза в
противоречие с целта на въведеното ограничение на ГПР, а дори напротив,
цели минимизирането на риска от неизпълнение и осигурява добросъвестно
поведение от страна на длъжника, като го стимулира да спазва стриктно
договора, без да поставя в риск. В настоящия случай, размерът на ГПР е
посочен в договора, като същият се формира по определения в приложение №
1 към ЗПК начин. В това приложение са посочени редът и начинът на
изчисление на ГПР, както и значимите компоненти на изчисляването му. В
този смисъл е и практиката на СЕС. Съгласно член 4, параграфи 1 и 2 от
Директива 87/102, договорът за кредит трябва да се изготви в писмена форма
и в него трябва да се посочи ГПР, както и условията, при които последният
може да бъде променян. В член 1а от тази Директива се определят условията
за изчисляване на ГПР, а в член 4, буква а от нея се уточнява, че ГПР трябва да
се изчисли „в момента, в който кредитният договор е сключен". В случая, към
момента на сключване на договора, предвидената в договора неустойка не се
дължи, доколкото нейната изискуемост настъпва при неизпълнение на
посочените задължения в тридневен срок от сключването на договора. Нещо
повече, чл.11, ал.1, т.10 предвижда, че ГПР се изчислява към момента на
сключване на договора за кредит, към която дата на кредитора няма как да е
известно дали заемателят ще изпълни всички поети с договора задължения
или не. Ето защо, неустойката няма как да бъде включена в ГПР. При
сключване на Договора, ответното дружество няма как да включи в общия
размер на плащанията едно условно задължение, което не е известно дали ще
възникне, тъй като зависи от бъдещо несигурно събитие, а именно
изпълнението на задължението за обезпечаване на кредита от ищеца.
Правилно, обаче, първоинстанционният съд е приел, че е налице
нищожност на клаузата на чл.11 от процесния Договор за потребителски
кредит, предвиждаща неустойка в размер на 172,33 лв., като противоречаща
8
на добрите нрави. Процесната неустойка от Договора за потребителски кредит
е предвидена за неизпълнение на задължение за осигуряване на обезпечение
на заема чрез поръчител или банкова гаранция, като е въведен изключително
кратък срок за представяне на тези обезпечения - 3-дневен от получаване на
заемната сума, както и са въведени редица условия, на които да отговаря
поръчителя. На въззиваемия е отпуснат заем в размер на 600,00 лв., а
уговорената и начислена неустойка за неизпълнение на задължението за
предоставяне на обезпечение е в размер на 172,33 лв., т.е. в размер на близо
една трета от главницата по заема. Процесната неустойка е предвидена за
неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение, а не за
неизпълнение на задължение за връщане на заетата сума, каквото е основното
задължение на длъжника по договора за потребителски кредит. Клаузата за
неустойка, обективирана в чл.11 от Договора за потребителски кредит е
неравноправна по смисъла на чл.143 от ЗЗП. Уговорената сума за неустойка,
която по своя размер представлява 1/3 от усвоената сума по кредита е
прекомерно висока, във вреда на потребителя, същата не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между
правата и задълженията на кредитодателя и потребителя. Тази неустойка
представлява сигурна печалба за кредитодателя, което увеличава стойността
на договора и води до неоснователно обогатяване за сметка на потребителя,
тъй като увеличава подлежащата на връщане сума.
Във връзка с горното, следва да се отбележи, че кредиторът има
задължение и разполага с източници на информация, за да оцени
предварително кредитоспособността на потребителя, съгласно чл.16 от ЗПК и
ако оценката му е лоша, вместо да сключи договор, той може да откаже да
предостави кредит, каквато възможност е дадена в чл.18 от ЗПК. В случая,
включването на клаузата за обезпечение прехвърля риска от неизпълнение на
задължението на кредитора за предварителна оценка на кредитоспособността
на длъжника върху последния и води до допълнително увеличаване на
размера на задълженията му. Непредставянето на обезпечение само по себе си
не води до някакви вреди за заемодателя. Такива биха възникнали едва при
неизпълнение на задължението на кредитополучателя за връщане на заетата
сума и невъзможност за удовлетворяване от имуществото му. Този риск,
обаче, следва да се съобрази от кредитора към момента на сключване на
Договора за потребителски кредит и да намери отражение при вземането на
9
решение за отпускането му, а не предварително да се постави условия за
предоставяне на обезпечение. В случая е налице уговорка, която води до
значително неравновесие между правата и задълженията на кредитора и
потребителя.
Претендираната неустойка противоречи и на чл.143 ал.2 т.5 от ЗЗП,
който предвижда забрана за уговаряне на клауза, задължаваща потребителя
при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо
обезщетение или неустойка. По тези съображения съдът приема, че клауза на
чл.11 от процесния Договор за потребителски кредит, регламентираща
неустойка за непредоставено обезпечение се явява нищожна и като такава не
поражда права и задължения за страните по заемното правоотношение.
По иска с правно основание чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД, правилно
първоинстанционния съд е приел, че същият е основателен и доказан до
предявения размер, с оглед представената от ответника счетоводна справка, от
която е видно, че П. С. П. е заплатил по процесния Договор за потребителски
кредит главница в размер на 600,00 лв., договорна лихва в размер на 30,67 лв.
и неустойка в размер на 172,33 лв. С оглед приетото по-горе, че клаузата за
неустойка в процесния Договор за потребителски кредит е недействителна, то
нищожното правно основание се приравнява на липса на основание, поради
което внесената от П. С. П. сума за неустойка в размер на 172,33 лв. се явява
платена без основание.
С оглед изложеното, обжалваното Решение № 229/29.02.2024 г.,
постановено по гр. дело № 6702/2023 г. по описа на Плевенски районен съд
следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.
По частната жалба срещу Определение № 1524/15.04.2024 г.,
постановено по гр. дело № 426/2024 г. по описа на ПлРС, с което е
оставено без уважение искането на „СИТИ КЕШ“ ООД – гр. София по
реда на чл.248 от ГПК за изменение на постановеното по делото
решение.
Частната жалба е подадена в законоустановения срок от активно
легитимирана страна, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество същата е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.38. ал.1 от ЗАдв. адвокатът или адвокатът
от Европейския съюз може да оказва безплатно адвокатска помощ и
10
съдействие на: 1. лица, които имат право на издръжка; 2. материално
затруднени лица; 3. роднини, близки или на друг юрист, т.е. възможността за
осъществяване на безплатна правна помощ се отнася само до конкретно
посочените хипотезите. Посочените три групи лица обхващат случаи на
предоставяне на безплатна адвокатска помощ и съдействие единствено на
физически лица.
В своята трайна практика ВКС е приел, че за присъждане на адвокатско
възнаграждение по реда на чл.38 ал.2 от ЗА е достатъчно по делото да е
представен договор за правна защита и съдействие, в който да е посочено, че
упълномощеният адвокат оказва безплатна правна помощ на някое от
основанията по т.1 - т.3 на чл.38 ал.1 от ЗА, като не е необходимо страната да
установява и да доказва съответното основание за предоставяне на безплатна
правна помощ /Определение № 47 от 8.01.2024 г. на ВКС по гр. д. № 917/2023
г., III г. о., ГК и Определение № 141 от 15.03.2021 г. на ВКС по ч.т.д. №
1005/2020 г., II т. о., ТК/. В случая, по делото е представен Договор за правна
защита и съдействие и пълномощно, с което ищецът в първоинстанционното
производство П. С. П. е упълномощил адв. Адв. Д. М. от САК да го
представлява, в който е посочено, че упълномощеният адвокат оказва
безплатна правна помощ на основание чл.38 ал.1 т.2 от ЗАдв.
Носителят на правото на иск е свободен да прецени дали и кога да го
упражни или въобще да не го упражни, поради което и предявяването на иск
поначало е правомерно. Предявяването на иск е неправомерно, само ако е
недобросъвестно и съставлява злоупотреба с право. То е недобросъвестно,
когато ищецът знае, че няма нарушено право, но предявява иск с цел да
причини вреди или други неблагоприятни последици на насрещната страна
или когато се осъществява с цел да се извлече някаква облага от това.
/Решение № 260514/21.01.2021 г., постановено по в.гр.д. № 6572/2019 г. по
описа на СГС/. В настоящия случай, предявените от П. С. П. искове за
обявяване за нищожна на клаузата на чл.11 от процесния Договор за
потребителски кредит и за осъждане на ответното дружество да заплати
сумата от 172,33 лв., представляваща недължимо платена неустойка са
уважени от съда, т.е. налице е нарушено право и в този смисъл, поведението
на ищеца не е недобросъвестно и не съставлява злоупотреба с право.
Страната, за която нищожната клауза създава задължения може да реализира
11
правата си само по съдебен ред, след като между страните не е постигнато
съгласие за нейната отмяна. Воденето на множество дела между същите
страни, търсейки реализиране на права, произтичащи от различни
правоотношения, е допустимо, макар и да е налице сходност на подлежащите
на изследване релевантни факти.
Правилно първоинстанционният съд е определил размера на
адвокатското възнаграждение, съобразявайки фактическата и правна
сложност на делото и при отчитане единствено на спецификата на конкретния
случай, като е приел, че не е обвързан от опредените с Наредба № 1 МРАВ
минимални размери на адвокатските възнаграждения, в каквато насока е
тълкуването на Съюзното право, дадено с решение от 24.01.2024 г. на Съда на
Европейския съюз по дело C-438/22 г. Съдът е съобразил, че е налице
осъществената правна помощ от адвоката на същия ищец по множество
идентични спорове, инициирани в отделни производства и макар и споровете
да произтичат от правоотношения по различни договори, те не се отличават
със специфики и професионалната работа по тях може да бъде извършвана
общо, а с оглед воденето им по различни дела е дължимо възнаграждение на
адвоката по всяко от тях.
С оглед изложеното, следва да бъде потвърдено Определение №
1524/15.04.2024 г., постановено по гр. дело № 426/2024 г. по описа на ПлРС, с
което е оставено без уважение искането на „СИТИ КЕШ“ ООД – гр. София по
реда на чл.248 от ГПК за изменение на постановеното по делото решение.
При този изход на делото, въззивникът „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК
********* следва да бъде осъден да заплати на адв. Д. М. от САК разноски за
адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА в размер на 400,00 лв. и с
оглед обстоятелството, че адвокатът е регистриран по ЗДДС,
възнаграждението следва да бъде определено в размер на 480,00 лв. Този
размер на адвокатско възнаграждение е дължим и по двата иска, доколкото
същите са основани на едни и същи обстоятелства /защита на един интерес/,
тъй като уважаването на иска по чл.55 ал.1 от ЗЗД е обусловено от
уважаването на иска за нищожност на клаузата на чл.11 от процесния Договор
за потребителски кредит.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
12
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА на основание чл.272 от ГПК Решение №
229/29.02.2024 г., постановено по гр. дело № 6702/2023 г. по описа на
Плевенски районен съд.
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 1524/15.04.2024 г., постановено по
гр. дело № 426/2024 г. по описа на Плевенски районен съд.
ОСЪЖДА „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, р-н Средец, ул. „Славянска“ №29, ет.7 да заплати на
Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“ - гр. София, вписано в регистър
БУЛСТАТ под № *********, представлявано от Д. М. М., адвокатско
възнаграждение в размер на 480,00 лв. с ДДС, съгласно чл.38 ал.2 от ЗА.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване на основание
чл.280 ал.3 т.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13