Р Е Ш Е Н И
Е № 509
гр. Видин 21.10.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Видинският
районен съд, гражданска колегия в публичното заседание на шести октомври през
две хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател: НИНА НИКОЛОВА
при секретаря М.П. като разгледа докладваното от
съдията Николова гр.
дело №425 по описа за 2021 г. и за да се произнесе взе предвид следното :
Предявените обективно съединени
искове са с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 ,т. 3, във вр. с чл.225,
ал.1 от КТ.
Подадена е искова молба
/жалба/от Г.М.Г. от гр.Видин против ОП
Регионално депо за битови отпадъци Видин, с която са предявени обективно
кумулативно съединени искове за признаване на уволнение за незаконно и отмяна
на заповедта за прекратяване на трудово правоотношение, за възстановяване на
заеманата преди уволнението длъжност, за заплащане на обезщетение за оставане
без работа поради незаконното уволнение за периода 17.02.2021г.- 17.06.2021г. в
размер 5800.00 лева, ведно със законната лихва за забава от предявяването на
иска до окончателното издължаване и 200.00 лева лихва за забава върху всяка
месечна вноска от главницата за периода 17.02.2021г. до 10.03.2021г.
/постъпване на исковата молба в съда/.
Излага се, че на 17.02.2021г е
прекратено трудовото правоотношение с ищеца, по силата на което същият е
изпълнявал длъжността „Шофьор“ в Общинско предприятие „Регионално депо за
битови отпадъци“ на основание чл. 328, ал.1 т.2 КТ. Сочи се, че заповедта е незаконосъобразна,
тъй като не се касае за реално съкращаване на длъжността. Длъжността е
трансформирана, като е запазена функцията и.Твърди се, че ищецът отговаря на
условията за заемане на длъжността , че не е спазен срока, даден на ищеца за
отговор на предложението и на следващия ден му е връчена заповедта за
уволнение. Сочи, че не е извършен подбор при извършване на съкращаването.
Исковата молба, заедно с
приложенията, на основание чл.131, ал.1 ГПК е изпратена на ответника, който в
срока по същия текст е подал отговор и е представил писмени доказателства.
Ответникът излага, че не оспорва пасивната си легитимация, оспорва исковата
претенция за признаване незаконосъобразността на уволнението и отмяна на
заповедта. Твърди, че заповедта е законосъобразна и обоснована. Сочи, че длъжността е съкратена, създадена е нова
длъжност и на ищеца е предложено да я заеме с писмо с изх.№
42/16.02.2021г., но той не отговорил в
дадения едноседмичен срок. Подбор не е извършен, тъй като длъжността, която е
съкратена –шофьор, е единствена. Прави се възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение.
В производството са събрани писмени и гласни
доказателства, назначена е и съдебно-счетоводна експертиза, по която е
изслушано заключението на вещо лице.
От
събраните по делото доказателства, с изключение на свидетелските показания на
свидетеля Евтимов, които като неотносими към спора съдът не обсъжда, Съдът
приема за установено следното:
Безспорно
е по делото, че страните са били в трудово правоотношение, съгласно трудов
договор №11/26.10.2015г.,изменяно с допълнителни споразумения от 05.01.2016г.,
от 03.01.2017г, от 01.02.2018г. и от 02.01.2019г. , по силата на което ищецът е
изпълнявал длъжността “Шофьор” при ответника.
Съгласно решение 155, взето с протокол №12/23.12.2014г. на ОбС Видин,
ответникът е с числен състав 13 бр. , от които шофьор -1 бр. С решение №2,
взето с протокол №1/29.01.2016г на ОбС Видин и издадено поименно разписание на
длъжностите на ответника, в сила от 01.01.2021г., общият брой щатове са 18, от
които шофьор -1 бр., машинист ПМС- 3 бр.
По предложение на кмет на община Видин от
18.01.2021г.,и съгласно докладна от Директор ОП РДБО -Видин от същата дата,
Общински съвет Видин е взел решение №7, взето с Протокол №1/29.01.2021г. за
утвърждаване на нова структура на ОП РДБО-Видин, с численост 18 бр., като
длъжността шофьор се съкращава, като се създава още 1 бр. машинист ПСМ. Съгласно поименно разписание на длъжностите на ОП
РДБО-Видин, 3 бр. от длъжността машинист ПСМ са заети и 1 бр. е свободна. С
писмо с изх.№ 42/16.02.2021г., връчено
на ищеца на същата дата, е предложено да заеме новата щатна бройка до конкурс,
и му е даден седемдневен срок да уведоми
ответника за решението си. На
същата дата ,с изх. № 43 на ищеца е връчено предизвестие за прекратяване на
трудовото правоотношение, и със заповед № 1/16.02.2021г. на Директор на ОП
“Регионално депо за битови отпадъци- Видин“
е прекратено същото на основание чл.328, , ал.1, т.2 КТ.
Останалите писмени доказателства са неотносими към
спора и не се обсъждат.
С оглед изложеното от фактическа
страна, Съдът намира, че искът за признаване на уволнението за незаконно и
неговата отмяна е доказан в основанието си. Уволнителното основание "съкращаване на
щата" осигурява възможност на работодателя законосъобразно да се освободи
от тези работници или служители, чиито трудови функции по една или друга
причина вече не обслужват неговата дейност. Няма значение как се именова
длъжността, заемана от тези работници или служители. Същественото е каква
дейност те са изпълнявали. Ето защо работодателят може да съкрати едни
работници и да назначи други на длъжност, която има същото наименование, но
въпреки това да е налице реално съкращаване на щата. Това ще е така, ако
новоназначените работници, макар заемащи длъжност със същото наименование,
изпълняват различни трудови функции в сравнение с тези на съкратените.
Основанието за уволнение по чл. 328, ал. 1, т.
2, предл. второ КТ -
съкращаване на щата, е налице само при реално премахване от щатното разписание
на длъжността или на част от щатните бройки за нея, когато не само е премахната
длъжността като щатна бройка, но и когато трудовата функция е престанала да
съществува като съдържание на отделна длъжност. При т.нар. фиктивно съкращаване
на щата, когато се премахва длъжността като наименование, но се запазва
трудовата й функция в съществените й права и задължения като съдържание на
новооткрита длъжност, уволнението на посоченото основание е незаконно. Когато
трудовата функция е запазена в основното си съдържание, но с променено
наименование, съкращаването на част от щатните бройки за длъжността задължава
работодателя да извърши подбор съгласно императивната разпоредба на чл. 329, ал. 1 КТ, по
критериите по-висока квалификация и по-добра работа с лицата, заемащи
новооткритата длъжност.
В настоящия случай, видно от длъжностна характеристика
на длъжността шофьор-снабдител и на машинист на ПСМ, изискванията за заемане на
длъжността машинист ПСМ се покриват с изискванията за длъжността
шофьор-снабдител. Няма допълнителни или различни изисквания за длъжността
машинист ПСМ. Изцяло се припокриват и необходимите компетентности за двете
длъжности. Същото се отнася и за преките
задължения на служителите, заемащи двете длъжности. Единственото задължение,
съществуващо за новата длъжност машинист ПСМ, което липсва за шофьор-снабдител,
е в т.4.7 от длъжностната характеристика. Видно от Карта за квалификация на
водач на МПС и Свидетелство за правоспособност №197-005/31.01.2021г., на ищеца
към датата на прекратяване на правоотношението същият притежава категории C1, C, D, D1, C1E, CE, D1E, DE, и е правоспособен машинист на
пътно строителни машини. Поради това, съдът намира, че трудовата функция е
запазена в основното си съдържание и не е налице реално съкращение на щата.
Ищецът и на длъжността шофьор-снабдител е изпълнявал същите трудови функции,
които са изпълнявали служителите машинист ПСМ. Основателен е и довода на ищеца
за липса на подбор, тъй като такъв е задължителен при наличие не само на повече
от една щатни бройки от съкращаваната длъжност, но и когато се съкращава една
от няколко сходни длъжност, съгласно чл.329, ал.1 КТ какъвто е случаят, видно
от длъжностните характеристики на шофьор-снабдител и машинист ПСМ и изложеното
по-горе за трудовите функции на двете длъжности и обстоятелството , че освен
ищеца ,сходни трудови функции са изпълнявали още трима служители на длъжност
машинист ПСМ.
Неоснователни са доводите на
ответника, че на ищеца е предоставен срок да заяви дали желае да заеме новата
щатна длъжност със срок до провеждане на конкурс. Съгласно
разпоредбата на чл. 90, ал. 1 КТ длъжностите,
които ще се заемат с конкурс, се определят в закон, в акт на Министерския
съвет, на министър или ръководител на друго ведомство или от работодателя.
Императивното правило на ал. 2 пък предвижда, че конкурс се обявява за
длъжност, която е обявена за заемане с конкурс със закон, или когато длъжността
е свободна или предстои да бъде освободена, както и при продължително отсъствие
на лицето, което я заема, за времето до завръщането му. Когато една длъжност е обявена за конкурсна с акт с
ранг на закон, то тогава заемането на същата винаги се осъществява след проведен
успешно от работодателя конкурс, независимо дали същата е заета и въз основа на
какъв договор /срочен или такъв за неопределено време/. Когато обаче длъжността
е обявена за конкурсна в някоя от посочените в ал. 1 останали хипотези /извън
обявяването със закон/ - с акт на МС, на министър /ръководител на друго
ведомство/ или с акт на работодателя, същата следва да е свободна или да
предстои да бъде освободена. Към датата на прекратяване на правоотношението
17.02.2021г. длъжността е свободна, тъй като не е съществувала преди и от тази
дата влиза в сила новото поименно разписание на длъжностите. Липсват доказателства
обаче, за същата длъжност
с акт на работодателя да е обявен конкурс, за да
бъде предлагано на ищеца да я заеме по срочно правоотношение.
Видът
на договора – срочен или за неопределено време е част от същественото
съдържание на трудовия договор по аргумент от чл. 66, т. 4 КТ. Разпоредбата
на чл. 67, ал. 3 КТ императивно
предвижда, че трудовият договор за неопределено време не може да се превръща в
договор за определен срок, освен при изричното желание на работника или
служителя, изразено писмено. С оглед
поредността на действията на работодателя, видно от поредните изходящи номера
отправеното предложение /изх.№ 42/16.02.2021г. и връчено на същата дата/, е за заемане на длъжност до конкурс, която не
съществува към тази дата /разписанието влиза в сила от 17.02.2021г./, нито е
обявен конкурс за нея, а и не би могло да бъде обявен, тъй като тя не е била
свободна, нито да бъде освободена, тъй като не е съществувала.
По
този начин при липса на действително съкращаване на трудовата функция на
съкратената длъжност, заповедта за прекратяване на правоотношението е
незаконосъобразна на посоченото основание.
Поради незаконосъобразното прекратяване, основателен е и иска за
възстановяване на ищеца на заеманата длъжност.
Искът за заплащане на обезщетение за
времето, през което ищецът е останала без работа, вследствие на незаконното
уволнение също се доказа в основанието и размера си. Ищецът не е полагал труд
по трудово правоотношение за процесния период, видно от трудова книжка.
Относно размера на обезщетението, вещото
лице е представило заключение, поддържано и в съдебно заседание, че за периода
от 17.02.2021 до 17.08.2021г брутното трудово възнаграждение на ищеца възлиза
на 6 320.90 лева, а нетното 5 688.81 лева. Обезщетение за забавено плащане на
обезщетението за времето от прекратяване на трудовото правоотношение до
предявяване на иска в размер 34.76 лева е неоснователен. Вземането за
обезщетение по чл.225, ал.1 КТ е парично и безсрочно и за изпадане на длъжника
в забава е нужна покана на кредитора на основание чл.84, ал.2 ЗЗД. Съдебната
практика приема, че за покана може да служи получената от ответника исковата
молба, с която се претендира съответното вземане, поради което следва да бъде
присъдена законната лихва , считано от 10.03.2021г. до окончателното издължаване.
На осн.
чл. 81, във вр. с чл.78, ал.6 ГПК на ответника следва да бъдат присъдени
направените от ищеца разноски в
производството в размер 700.00 лева адв.възнаграждение, съгласно ДПЗС от
10.03.21г., като ответникът следва да бъде осъден да заплати и следващата се ДТ
за съединените искове в размер на 287.56 лева и разноските за възнаграждение на
вещо лице в размер на 90.00 лева. Неоснователно е възражението за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, с оглед посочените в чл.7, ал.1,т.1 и чл.7, ал.2,т.3 от Наредба
№1/09.07.2004г за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Воден от
горните съображения, Съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА,
че уволнението на Г.М.Г. с адрес ***
и посочен съдебен адрес и ЕГН:**********, извършено със Заповед
№1//16.02.2021г. на Директор Общинско предприятие “Регионално депо за битови
отпадъци- Видин“ на основание чл.328,
ал.1, т.2 КТ е незаконно и ОТМЕНЯ същата
заповед.
ВЪЗСТАНОВЯВА Г.М.Г. с ЕГН:********** на заеманата преди уволнението длъжност
” Шофьор” .
ОСЪЖДА ОП “Регионално депо за битови отпадъци- Видин“ с ЕИК ***************** да заплати на Г.М.Г. с ЕГН:**********
обезщетение за причинени имуществени вреди за времето 17.02.2021 до
17.08.2021г, през което е останал без
работа поради незаконното уволнение в размер
5 688.81 лева,ведно със законната лихва от предявяване на иска 10.03.2021г. до окончателното издължаване,
както и разноски по делото в размер 700.00 лева. Отхвърля иска за заплащане на
обезщетение за забавено плащане на обезщетението за времето от прекратяване на
трудовото правоотношение до предявяване на иска в размер 34.76 лева.
ОСЪЖДА ОП “Регионално депо за битови
отпадъци- Видин“ с ЕИК ****************
да заплати на бюджета на съдебната власт по сметка на ВРС Д.Т. в размер на
287.56 лева и 90.00 лева разноски по делото за възнаграждение на вещо лице.
Решението
в може да бъде обжалвано по реда на въззивното обжалване пред ВОС в двуседмичен
срок от обявяването на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ : П
Вярно с оригинала
Секретар: