№ 15982
гр. София, 25.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 57 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:М. ДР. ДРАГНЕВ
при участието на секретаря ВЕСЕЛА М. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от М. ДР. ДРАГНЕВ Гражданско дело №
20231110135833 по описа за 2023 година
С исковата молба ищецът “Топлофикация София” АД е предявил кумулативно
обективно съединени установителни искове срещу Д. З. Н., както следва:
- с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 171,97 лв. – представляваща 4/6
от стойността на незаплатена доставена и използвана топлинна енергия за топлоснабден
обект, находящ се в гр. София, ул. „Марин Дринов“ № 11, магазин, за периода от 01.11.2019г.
– 30.04.2021г., ведно със законната лихва от 16.05.2022г. до окончателното изплащане;
-с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 24,97 лв. – представляваща
обезщетение за забавено изпълнение върху главницата от 171,97 лв. в размер на законната
лихва за периода 31.12.2019г. – 05.05.2022г.;
-с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД и за сумата от 13,74 лв. – представляваща
4/6 от възнаграждение за извършвано дялово разпределение в етажна собственост, където се
намира топлоснабден имот – гр. София, ул. „Марин Дринов“ № 11, магазин, за периода
01.05.2019г. – 31.10.2020г., ведно със законната лихва от 16.05.2022г. до окончателното
изплащане.
-с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 2,82 лв. – представляваща
обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва върху главницата от 13,74
лв. за периода 01.07.2019г. – 05.05.2022г.
Искове срещу С. Ч. С. и А. Ч. С., както следва:
- с правно основание чл. 59 от ЗЗД за сумата от 42,99 лв. – представляваща 1/6 от
стойността на незаплатена доставена и използвана топлинна енергия за топлоснабден обект,
находящ се в гр. София, ул. „Марин Дринов“ № 11, магазин, за периода от 01.11.2019г. –
30.04.2021г., ведно със законната лихва от 16.05.2022г. до окончателното изплащане;
1
-с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 6,24 лв. – представляваща
обезщетение за забавено изпълнение върху главницата от 42,99 лв. в размер на законната
лихва за периода 31.12.2019г. – 05.05.2022г.;
-с правно основание чл. 59 от ЗЗД и за сумата от 3,43 лв. – представляваща 1/6 от
възнаграждение за извършвано дялово разпределение в етажна собственост, където се
намира топлоснабден имот – гр. София, ул. „Марин Дринов“ № 11, магазин, за периода
01.05.2019г. – 31.10.2020г., ведно със законната лихва от 16.05.2022г. до окончателното
изплащане.
-с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 0,71 лв. – представляваща
обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва върху главницата от 3,43
лв. за периода 01.07.2019г. – 05.05.2022г.
Ищецът твърди, че ответниците са се обогатили неоснователно с доставена топлинна
енергия за имот гр. София, ул. „Марин Дринов“ № 11, магазин.
В законоустановения срок е депозиран отговор от ответниците чрез процесуалния им
представител адв. Г. М., с който оспорват исковете по основание и размер. Поддържат, че
между страните не е налице договор за доставка на топлинна енергия в писмена форма.
Твърдят, че процесните суми не се дължат, тъй като в имота не е била потребявана топлинна
енергия, съответно, че същият не е топлоснабден. Оспорват приложените към исковата
молба извлечения от сметки. Сочат, че не е налице обогатяване от тяхна страна, тъй като
през процесния период помещението е било ползвано от трето лице.
На 05.07.2024г. като ТЛП на страната на ответниците е била конституирана В. В..
Относно иска с правно основание чл.59 от ЗЗД.
Фактическият състав, от който възниква правото на ищеца по чл.59 от ЗЗД включва
следните материални предпоставки: 1. обогатяване, което може да се прояви по 2 начина:
позитивно – когато настъпва благоприятна промяна в имуществото – увеличаването му -
негативно – при т.нар. спестени разходи, при което имуществото не се увеличава чрез
добавяне на актив, но се избягва намаляване на имуществото от това, че не то, а друго лице
прави разходи; 2. Обедняване на друго лице– необходимо е да има намаляване на
имущественото право на друго лице; 3. връзка между обогатяването и обедняването, която
не е причинна; 4. липса на основание за обогатяването и 5. субсидиарност – ал.2 на чл.59 –
обеднялото лице няма друго средство за правна защита.
При наличието на тези 5 фактически предпоставки между двете лица възниква
едностранно облигационно отношение, което се състои в задължение на обогатилия се да
плати на обеднелия по – малката от двете суми. Следователно вземането за неоснователно
обогатяване е винаги парично. Обогатяването и обедняването са и критерии за определяне
2
размера на неоснователното обогатяване.
Разпоредбата на чл. 149, т. 3 от ЗЕ, действали през процесния период, предвиждат
продажбата на топлинна енергия да се извършва въз основа на писмен договор при общи
условия, сключен между топлопреносното предприятие и потребителите, извършващи
стопанска дейност.
В случая ответникът има качеството на небитов клиент на топлинна енергия по
смисъла на пар. 1, т. 33а от ДР на ЗЕ, поради което и за да е действителен сключеният от
него договор за продажба с топлопреносното предприятие, трябва да се установи, че е
спазена предвидената в чл. 149, ал. 1, т. 3 от ЗЕ писмена форма. Този извод следва както от
представените по делото доказателства относно вида на имота на ответника, така и от
анализа на дефинитивните разпоредби на понятията за "небитов клиент" и "битов клиент",
който съгласно пар. 1, т. 2а от ДР на ЗЕ е клиент, който купува електрическа или топлинна
енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. От анализа на двете
дефинитивни разпоредби от ДР на ЗЕ, както в отменената редакция на закона – пар. 1, т. 42
и т. 43, така и в действащата, следва, че законодателят е използвал като критерии при
дефиниране и разграничаване на понятията: вида правен субект /физическо или юридическо
лице/, и нуждите, за които той ползва/купува енергия /битови - за домакинството си, или
небитови – по арг. на противното, такива които не задоволяват битови нужди/. Определящи
са нуждите, за които се ползва/купува енергия. В случая, въпреки че ответниците са
физически лица имотът по предназначение е за задоволяване на небитови нужди – магазин.
Следва да се отбележи, че понятието "стопански нужди" или "небитови нужди"
съгласно действащата ДР на ЗЕ е дори по-широко от търговска дейност и се свързва с
нуждите, които задоволява конкретният имот. В случая несъмнено е, че имотът е
предназначен за задоволяване на небитови нужди поради характера му на магазин, поради
което се налага извода за небитово ползване на топлинна енергия.
В настоящото производство не се спори, че между главните страни не е бил
сключван договор за продажба на топлинна енергия за процесния период в предвидената в
чл. 149, ал. 1, т. 3 от ЗЕ писмена форма, поради което помежду им не е възникнало валидно
облигационно правоотношение за продажба на топлинна енергия за небитови /стопански/
нужди.
При липсата на възможност топлопреносното предприятие да търси стойността на
доставената топлинна енергия на договорно основание, същото разполага с правата по чл.
59, ал. 1 от ЗЗД, в който законодателят е предвидил, че всеки, който се е обогатил без
основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера
на обедняването.
Действително се установява, че собственици на процесния имот са Д. З. Н., С. Ч. С. и
А. Ч. С..
3
Въпреки това съдът намира, че по отношение на тях не е възникнало обогатяване,
изразяващо се в увеличаване на актива или намаляване на пасива им, респ. спестяване на
разходи за процесния имот.
В случая обогатилото се от потребената в имота ТЕ лице е реално ползващото го. За
неоснователното обогатяване са неприложими разпоредбите на ЗЕ относно потребителите
на ТЕ и тълкувателната практика в тази връзка.
От договор за наем от 19.08.2010г. се установява, че ползвател на имота - наемател е
В. В.. Съгласно т. 2.2. от договора същият се счита за автоматично продължен след изтичане
на срока при същите условия, ако която и да е от страните в едномесечен срок преди
изтичането му, писмено не заяви прекратяването му. По делото няма данни договорът да е
бил прекратен. Съгласно т.5.1. наемателят е длъжен да поема за своя сметка всички текущи
разходи по имота, в това число -парно. Горното се потвърждава от съдебните признания на
третото лице – помагач, което признава, че ползва имота като наемател.
Ето защо съдът намира, че обогатилото се чрез спестяване на разходи лице би бил
наемателят на имота - В. В., а не собствениците му, срещу които са били насочени исковете.
Така приемат и редица решения между същите страни по отношение на посочения
имот за предходни периоди, а именно: Решение от 28.04.2023г. по гр.д. № 14366/2019г. по
описа на СГС; Решение от 17.11.2023г. по гр.д. № 14226/2020г. по описа на СГС; Решение от
23.09.2020г. по гр.д. № 9830/2019г. по описа на СРС, в които са обсъдени възраженията на
ищеца.
Ето защо съдът намира, че не е осъществен състава на чл. 59 ЗЗД, съответно исковете
подлежат на отхвърляне, като неоснователни.
Исковете с пр. основание чл. 86 ЗЗД също подлежат на отхвърляне, тъй като са
акцесорни.
С оглед горното обсъждането на останалите възражения на ответниците и ТЛП не е
необходимо.
Относно разноските:
Няма претендирани от ответниците разноски на осн. чл.78, ал. 3 ГПК.
Така мотивиран, Софийският районен съд,
РЕШИ:
4
ОТХВЪРЛЯ предявените от “ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Красно село, ул.
“Ястребец” №23 Б, установителни искове по реда на чл.422 от ГПК, че Д. З. Н., с ЕГН:
********** и съдебен адрес: гр. София, ул.“Оборище“, № 13, ет. 3, дължи на
„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД с ЕИК: ********* със седалище и адрес на
управление: гр. София, район Красно село, ул. „Ястребец“ №23 Б, заплащането съобразно
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 21.07.2022г. по ч.гр.д. №
25486/2022г. по описа на СРС , ІІ г.о., 57- ми състав, както следва:
- с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 171,97 лв. – представляваща 4/6
от стойността на незаплатена доставена и използвана топлинна енергия за топлоснабден
обект, находящ се в гр. София, ул. „Марин Дринов“ № 11, магазин, за периода от 01.11.2019г.
– 30.04.2021г., ведно със законната лихва от 16.05.2022г. до окончателното изплащане,
като неоснователен.
-с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 24,97 лв. – представляваща
обезщетение за забавено изпълнение върху главницата от 171,97 лв. в размер на законната
лихва за периода 31.12.2019г. – 05.05.2022г. , като неоснователен.
-с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД и за сумата от 13,74 лв. – представляваща
4/6 от възнаграждение за извършвано дялово разпределение в етажна собственост, където се
намира топлоснабден имот – гр. София, ул. „Марин Дринов“ № 11, магазин, за периода
01.05.2019г. – 31.10.2020г., ведно със законната лихва от 16.05.2022г. до окончателното
изплащане, като неоснователен.
-с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 2,82 лв. – представляваща
обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва върху главницата от 13,74
лв. за периода 01.07.2019г. – 05.05.2022г., като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявените от “ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Красно село, ул.
“Ястребец” №23 Б, установителни искове по реда на чл.422 от ГПК, че С. Ч. С., с ЕГН:
********** и съдебен адрес: гр. София, ул.“Оборище“, № 13, ет. 3, дължи на
„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД с ЕИК: ********* със седалище и адрес на
управление: гр. София, район Красно село, ул. „Ястребец“ №23 Б, заплащането съобразно
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 21.07.2022г. по ч.гр.д. №
25486/2022г. по описа на СРС , ІІ г.о., 57- ми състав, както следва:
5
- с правно основание чл. 59 от ЗЗД за сумата от 42,99 лв. – представляваща 1/6 от
стойността на незаплатена доставена и използвана топлинна енергия за топлоснабден обект,
находящ се в гр. София, ул. „Марин Дринов“ № 11, магазин, за периода от 01.11.2019г. –
30.04.2021г., ведно със законната лихва от 16.05.2022г. до окончателното изплащане, като
неоснователен.
-с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 6,24 лв. – представляваща
обезщетение за забавено изпълнение върху главницата от 42,99 лв. в размер на законната
лихва за периода 31.12.2019г. – 05.05.2022г. , като неоснователен.
-с правно основание чл. 59 от ЗЗД и за сумата от 3,43 лв. – представляваща 1/6 от
възнаграждение за извършвано дялово разпределение в етажна собственост, където се
намира топлоснабден имот – гр. София, ул. „Марин Дринов“ № 11, магазин, за периода
01.05.2019г. – 31.10.2020г., ведно със законната лихва от 16.05.2022г. до окончателното
изплащане, като неоснователен.
-с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 0,71 лв. – представляваща
обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва върху главницата от 3,43
лв. за периода 01.07.2019г. – 05.05.2022г., като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявените от “ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Красно село, ул.
“Ястребец” №23 Б, установителни искове по реда на чл.422 от ГПК, че А. Ч. С., с ЕГН:
********** и съдебен адрес: гр. София, ул.“Оборище“, № 13, ет. 3, дължи на
„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД с ЕИК: ********* със седалище и адрес на
управление: гр. София, район Красно село, ул. „Ястребец“ №23 Б, заплащането съобразно
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 21.07.2022г. по ч.гр.д. №
25486/2022г. по описа на СРС , ІІ г.о., 57- ми състав, както следва:
- с правно основание чл. 59 от ЗЗД за сумата от 42,99 лв. – представляваща 1/6 от
стойността на незаплатена доставена и използвана топлинна енергия за топлоснабден обект,
находящ се в гр. София, ул. „Марин Дринов“ № 11, магазин, за периода от 01.11.2019г. –
30.04.2021г., ведно със законната лихва от 16.05.2022г. до окончателното изплащане, като
неоснователен.
-с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 6,24 лв. – представляваща
обезщетение за забавено изпълнение върху главницата от 42,99 лв. в размер на законната
6
лихва за периода 31.12.2019г. – 05.05.2022г. , като неоснователен.
-с правно основание чл. 59 от ЗЗД и за сумата от 3,43 лв. – представляваща 1/6 от
възнаграждение за извършвано дялово разпределение в етажна собственост, където се
намира топлоснабден имот – гр. София, ул. „Марин Дринов“ № 11, магазин, за периода
01.05.2019г. – 31.10.2020г., ведно със законната лихва от 16.05.2022г. до окончателното
изплащане, като неоснователен.
-с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 0,71 лв. – представляваща
обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва върху главницата от 3,43
лв. за периода 01.07.2019г. – 05.05.2022г., като неоснователен.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице помагач на страната на
ответниците - В. В., с ЕГН: ********** и съдебен адрес: гр. София, ул. „Марин Дринов“ №
5,
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред Софийски градски съд.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7